Македонска мисъл

кн. 3-4, год. 1, 1945

 

11. ГРАД ЯЙЦЕ

 

Васил Шанов, турколог

 

 

От известно време в нашия печат на няколко пъти се появи наименаванието „Яйце", название на старо селище в Югославия, дето на няколко пъти са заседавали членовете на Антифашисткото Вече за народното освобождение на Югославия — АВНОЮ. По една щастлива случайност за днешното време, когато преди седем години преглеждах и превеждах турските документи в Пловдивската народна библиотека, намерих един стар турски документ от преди около два и половина века, който се отнася до същото селище. Документът е записан в регистра на същата библиотека под №184 и е преведен от мене през м. XII 1938 г.

 

Как е попаднал гоя документ в библиотеката, управителят неможа да ми каже. Предполагам, че документът е донесен в Пловдив от някой висш турски чиновник, преместен от Яйце в Пловдив, след което е бил оставен в тамошната турска архива, една малка част от която през Румелийско време е била прибрана в библиотеката.

 

Самият документ е един заверен препис от султански ферман и се отнася до прехраната на войсковата част, определена да пази укреплението на Яйце. Върху гърба на документа е поместено едно шериятско решение, както и една разписка.

 

Понеже това селище ще мине на видно място в новата история за побратимяването на всички славяни на Балканския полуостров и във вечна дружба с нова отечественофронтовска България, намирам, че ще бъде от голям интерес, както за нас, така и за ония братя югославяни, които ще пишат историята на Яйце във връзка с последните събития, които са станали там, да се знае съдържанието на тоя стар турски документ, тъй случайно попаднал в Пловдивската народна библиотека.

 

Ето и самото негово съдържание:

 

„Съгласно Височайшия ми царски ферман, определени са петнадесет души войници със сто и седемдесет акчета дневна дажба или годишно 44,460 акчета (аспри), като 200 акчета са равни на един грош или всичко 220 гроша годишна дажба, която сума се взима от държавния приход на Яйце — Босненската област.

 

Бидейки така определена тая дажба, при проверката, която се извърши през 1119 г. (1707) и съгласно изготвения и предаден нам списък, според установения закон, направи се намаление от по три акчета дневно, а годишно 714 акчета, та останаха по 167 акчета дневна дажба, смятано до 200 акчета за един грош — годишно 198 1/2 гроша и 44 акчета годишна дажба").

 

По тая причина стана нужда да се променят старите фермани и да се отнесат в архивата, вместо които да се издадат други за новото парично разпределение по войсковите участъци (оджаци), което влиза в сила от 1121 г. (1708) петнадесетте число на месец Ребиул-аввел, когато се издаде и Височайшия ми ферман, с който нареждам: Определената годишна дажба за войниците на сума 198 1/2 гроша и 44 акчета да се взима, както и по-рано, ежегодно от държавния приход на Яйце, за което върху преписа на Височайшия

 

 

175

 

ми ферман да се постанови със шериятско решение, като се впише тая сума на приход и разход в моите счетоводни книжа.

 

Тоя ред да се спазва строго и да не се допуша тормоз и терор върху никого, нито пък да се пречи. Така да се знае и да се има вяра в моя знак (туграта)".

 

Дата 15 Реби-ул-еввел 1120 г. (1708)

 

 

Тоя ферман е издаден в Одрин от Султан Ахмед III, който е царувал от 1703 до 1730 година.

 

На горната дясна страна на документа са направени изчисленията, за които се споменава в фермана. Текстът на тия изчисления е написан с особени арабски букви без тяхните точки, каквито букви се употребяваха в турските счетоводни книжа през първите три века от турското владичество у нас.

 

Ето и превода на шериитското решение, написано на гърба на документа:

 

„Съгласно съдържанието на настоящия препис от фермана, именуемият Мустафа Кехая, син Хамидов, пазител на джепхането (погребите) на укреплението Яйце, Босненска област, след като установиха своята самоличност и тая на войниците си пред свидетелите : спахията Мехмед, син Алиев, Вели и Али, синове Сулейманови, изповяда пред шериятското съдилище следното: „Съгласно притежавания от мене Височайши ферман, дажбата на войниците, които пазят погребите на укреплението Яйце на сума 198 1/2, гроша и 44 акчета, необходими за през настоящата 1121 година, начиная от 15 Реби-ул-еввел до 15 Реби-ул-еввел 1122 година, получих за сметка на 1122 година от чиновника по събиране данъка джизие (военен данък) от неверниците (кяфирите) на Босненската област, на име Хасеки Хюсейн ага, които е събрал тая сума от кяфирите на Яйце, срещу която му издавам разписка [*]. След като се установи горното, се написа настоящето съдебно решение на 22 Шеввал 1121 година".

 

Следват подписите на свидетелите и кадията.

 

Превод на самата разписка:

 

„Целта за написване настоящата разписка е тая, че в качеството ми на командир (забитин) на укреплението Яйце, Босненска област, получих от Хасеки Хюсейн ага, чиновник по събиране данъците от кяфирите на същата област, сумата 198 1/2 гроша и 44 акчета за сметка на 1122 година — дажба за войниците, които пазят укреплението Яйце през 1122 година и не остана да получавам нищо от същия, за което му давам настоящата разписка".

 

Дата 23 Шеввал 1121 г. (1708)

 

Следват подписите, които са абсолютно нечетливи.

 

 

*. Според тая сметка годината е била смятана по 238 дни вм. 364, сир. с 116 дни по-малко, които правят четири арабски месеца. Може да се предположи, че през 4-те зимни месеца войниците са били пущани в отпуск. (В. Ш.)

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]