Македонска мисъл

кн. 3-4, год. 1, 1945

 

8. КЪМ ИНТЕНЗИВИРАНЕ НА МАКЕДОНСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ

 

Димитър Атанасов

 

- Карта на младотерциерните и съвременни тектонски движения и на разпространението на солените почви в Македония

 

В книга 1—2 на „Македонска мисъл" ние изтъкнахме, че за повдигането на македонското земеделие, предпоставка за стопанско закрепване на федерална Македония, ще допринесе доста и по-рационалното, по-интензивно използуване на обработваната земя. На тоя въпрос именно искаме да се спрем в настоящата статия.

 

Многобройни са средствата, които могат да се приложат, и то специално в Македония, за да се достигне до по-рационално използуване на обработваната земя:

 

1. Въвеждане на по-доходни култури;

 

2. Въвеждане на култури и сортове, по-подходящи за местните условия;

 

3. Въвеждане на по-подходяща обработка на земята, машинизиране там, гдето е възможно и полезно;

 

4. Подобряване на почвите чрез научно обосновано засилено торене и чрез мелиорационни отводнителни и напоителни работи.

 

Съществуват, разбира се, и много други средства за по-рационално използуване на обработваната земя; ние изброихме само по-важните, като не причисляваме към тия средства стопанските системи за използуване на земята (кооперативно използузане и др.), нито пък комасацията.

 

Ние ще се спрем бегло на четирите главни средства за по-рационално използуване на работната земя, като ще разгледаме поподробно четвъртото.

 

1. Въвеждането на по-доходни култури е било извършено от самото македонско население още през миналите векове, и то без пропаганда, без подканване. Водил го е опитът и личният интерес. Така още в началото на миналия век от всички балкански земи Македония е била страната, в която е имало най-различни и най-широко застъпени високодоходни земеделски култури: тютюн, памук, ориз, сусам, шафран, анасон и много други.

 

2. Въвеждането на култури и сортове, по-подходящи за местните условия, е било извършено също така от самото население, поне що се отнася до някои индустриални култури, например тютюна, чиито многобройни сортове се садят на точно определени и най-подходящи места. Не е такъв, обаче, случаят с разните сортове пшеница и други зърнени храни (с изключение на ечмика, който е бил подбран много майсторски), овощните дървета, зеленчуците,

 

 

151

 

памука и много други култури. Това положение се дължи на обстоятелството, че за установяване на най-подходящия за дадена местност сорт от едно или друго културно растение са необходими дълготрайни опити, на каквито може да се отдаде само една добре уредена земеделска опитна станция, а такива в турско време не е имало, след поделянето на Македония между балканските държави — много малко (тютюневи станции при Драма и Горна-Джумая), общи земеделски станции при Текели (при Солун), при Скопие и на още две-три места. Нито тяхният брой е достатъчен, нито пък са достатъчно добре обзаведени, за да могат да изпълнят своето предназначение. Освен това те са били винаги натоварени с многостранни задачи, което не е позволявало да се съсредоточат над определена проблема. Поради липсата на земеделски машини в Македония и специално на семечистачни, семето се хвърля непречистено, и в една и съща пшеничена нива, например, може да се видят класове от едва ли не всички сортове пшеница, които са познати в Македония. А известно е, че при различните почви и климатични условия, които владеят в различните покрайнини на Македония, успяват различни пшенични сортове. Това е само един пример; казаното се отнася в същност, за почти всички други земеделски култури. Това обстоятелство посочва ясно една от най-наложителните задачи, които предстои да бъдат бързо изпълнени от съществуващите опитни земеделски станции, както и от тия, които ще трябва да се открият нарочно за целта.

 

3. Въвеждането на по-подходяща обработка на земята е свързано също така с засилване дейността на съществуващите опитни земеделски станции и устройването на специални машинни станции, в които да се изпитват новите машини, преди да бъдат въведени в македонското земеделие. В цяла Македония земеделският инвентар е в окаяно положение. Неговото попълване е задача наложителна, която би могла да се завърши в доста къс срок, като ще трябва същевременно да се даде възможност чрез специална просвета населението да свикне да манипулира с тия машини.

 

4. Подобряването на почвите, което може да доведе до много по-рационално използуване на обработваната земя, е било до сега обект на най-малко грижи, ако не смятаме масовите отводнителни работи в Егейска Македония, предприети с заема за настаняване на бежанците; работи, които в много случаи дадоха обратни резултати.

 

Македония се намира на границата между два основно различни климатични типа; в нея, освен това, съществува голямо петрографско разнообразие. При това положение и като знаем, че почвите са плод на климатичните, петрографските и вегетационните условия на дадено място, не трябва да се очудваме, че на малкото пространство, което заема нашата страна — около 67,000 кв. км. — се намират най-разнообразни почвени типове, със съвсем различни агрикултурни и агротехнически свойства. Разпространението им е показано схематично върху картата, обр. 8 на стр. 205 на труда „Македония като природно и стопанско цяло", току що издаден от Македонския научен иститут. От посочените на тая карта почвени типове най-много се нуждаят от подобрение солените почви и затова

 

 

152

 

именно ние смятаме да се занимаем и тая статия малко по-подробно с тях.

 

Типичните солени почви се наричат на всички езици с руското име солончак. При тоя почвен подтип най-голям е процентът на вредните за растенията соли (готварска сол, сода и др.), на самата повръхност, която поради това в много случаи е бяла и най-често съвсем лишена от растителност или пък покрита само с халофити, т. е. солелюбиви растения. За да се появи такъв почвен подтип са необходими много условия, от които най-важните са сух климат, било през цялата година, или през една част от нея; и плитко разположено подпочвено водно ниво. И двете тия условия са на лице в много от македонските низини и котловини. Поради това в Македония на много места, и то тъкмо там, гдето бихме очаквали да намерим най-подходящи за обработване земи, се намират солени почви, и то било солончаци, там, гдето условията за тяхното образуване съществуват и до сега, или пък солонци, както се наричат тия почви, повръхноста на които се намира в процес на естествено обезсоляване.

 

Ние няма да се спираме тук на климатичните причини за явяване на солени почви в Македония — климатът на Македония е обрисуван доста обстойно в споменатата вече току що издадена публикация на Македонския научен институт „Македония като природно и стопанско цяло". Затова пък ние ще изясним, на ръка с тук приложената карта, причините, поради които на много места в Македония подпочвеното водно ниво се намира много плитко.

 

Македония се намира в обсега на Средиземноморските страни, в които движенията на земната кора не са престанали и до ден днешен, както това личи най-добре от земетръсите, които се случват тук така често, между другото и в Македония. Паметно е земетресението в Лагадинско на 1904 г., в Валандовско-Гевгелийско на 1931 г. и много други. При това тия земнокорни движения стават така, че едни земнокорни блокове се издигат високо, други потъват надолу. При тия движения на различни блокове в различна посока се явяват по-дълги или по-къси зони на потъване и зони на издигане. В Македония могат да бъдат различени многобройни такива зони с предимно северозапад — югоизточна посока. Отбелязани са на приложената карта. Тия зони са в връзка с движенията в алпийските земи, които изпълват цяла Южна Европа, включително и Балкански полуостров. Установено е при това, че само в една част от зоните с тенденции към потъване низходящите движения продължават и до днес. И тия места са отбелязани на приложената карта.

 

От друга страна силите, които са станали причина да се образува Бяло море с неговите многобройни острови, са предизвикали и в Македония, особено в съседство с Бяло море, но и по-далеко от него на север и на запад, резки движения на отделни земнокорни блокове в противоположна посока, при което са се явили такива планини с извънредно стръмни склонове като Беласица и Кушиница, и дълбоки котловини около тях, като Драмската, Сярската, Струмишката и много други. Движенията, които са създали тия форми

 


 

Карта на младотерциерните и съвременни тектонски движения и на разпространението

на солените почви в Македония

Мярка 1 : 1,200,000

 

 

 

153

 

на македонския релеф, продължават също така и до днес. И тия котловини и планини са отбелязани на приложената карта.

 

Потъванията, които са станали в Македония и продължават да стават и до днес, било под влияние на алпийската зона или пък под влияние на егейските тектонски движения, са станали причина да възникнат морски заливи (Солунски залив), или да се появят езера (Охридско, Лагадинско, Бешикско езеро, отводнените вече Тахино и Пазарско или Енидже-Вардарско езеро, Ландженският гьол, Горчивото езеро на юг от Кукуш, Мавровското езеро и други), блата (блатата в Прилепското и Битолско поле, в Скопското поле, в Солунската низина, Сярската и Драмската котловина и много други) или най-малко равнини, върху които се разливат при пълноводие реките, които протичат през тях. Всички тия явления са свързани с трудности по изтичането на повръхно течащите и подпочвените води. Последните, в случаите, когато те достигат до самата повръхност и не се явяват в вид на блата и езера, се намират най-често съвсем плитко, на 1—2 метра под повръхността. Последицата от това е, че при голямата лятна засуха, която настъпва почти всяка година в цяла Македония, се предизвика възходящо движение на подпочвената вода по капилярен начин, при което тя, като се изпарява на повръхността на почвата, отлага тук всички разтворени от нея соли. С течение на времето, като се натрупа в тях по-голямо количество соли, вредно вече за културните растения, тия почви се превръщат в безплодни солончаци, които могат да се използуват и се използват на много места само като зимни пасища. Тук именно се крие причината, поради която низините край Бяло море се използуват от хилядолетия насам предимно като зимни пасища за добитъка, който пасе лятно време по високопланинските пасища. На това се дължи и тъй силно развитото едно време македонско овцевъдство.

 

В близост с брега на Бяло море са се образували също така на много места солени почви, и то както поради потъвания и вследствие на това — плитко подпочвено водно ниво, така и поради това, че подпочвената вода се насища постоянно със соли от морската вода. По тая причина солончаци се намират около целия Солунски залив, както и в делтата на Места. Те са толкова силно осолени, че по тях могат да виреят само солелюбиви (халофитни) растения, които образуват пространни зимни пасища; поради невъзможността да се постигне понижаване на подпочвеното водно ниво, за мелиориране на тия почви е трудно да се мисли.

 

Нека след тия обяснения укажем по-конкретно на кои места в Македония се намират солени почви.

 

Най-голямо пространство заемат солените почви в Солунската низина. Тях ги има тук много отдавна и по тях местното македонско население нарича тая част от низината, която се намира на север и запад от пресушеното вече Пазарско (Енидже Вардарско) езеро с името Сланица (слан значи на старославянски солен, а Слатина — солена почва). След отводняването на Пазарското езеро и блатата около него, на тяхно място се явиха само солени почви, негодни за обработване. Очакванията за придобиване на нова земя

 

 

154

 

за обработване чрез тия скъпи отводнителни работи се указаха съвсем неоснователни. Появяването на тия солени почви се дължи както на плитко разположената подпочвена вода (през една част от годината тя дори избива на повръхността, а през другото време се намира само на 1—2 метра дълбочина), така и на близостта на Солунския залив (за това стана дума малко по-горе), а също така и на обстоятелството, че това е една от най-сухите части на Македония : тук падат годишно по-малко от 450 литра валежи на квадратен метър! Дори и някои от околните по-високо разположени земи са покрити с солени почви, които са започнали, обаче, да се променят от само себе си и са вече почти напълно годни за някои солелюбиви културни растения.

 

Солени почви се намират около Горчивото езеро на юг от град Кукуш, в низината на север от Лагадинското езеро и около Мавровското езеро и Лавдженския гьол между Нигрита и Бешинското езеро, в Круша-планина. И в трите случая се касае за езера и блата, които периодично менят своя обхват и при засушаване оставят върху напустнатата площ повече или по-малко соли. В случая с Горчивото езеро тия соли са толкова много, че населението всяка година отива да събира сол за добитъка. Съществуването на всички тия напълно безотточни или периодично безотточни езера е в тясна връзка с сухия климат на тия места. Изпаренията преобладават над валежите през по-голямата част от годината.

 

Солени почви имаше в Сярското поле. Те станаха още повече след отводняването на Тахино езеро. Солени почви се намират и около голямото Правишко блато на юг от Драма, което изобщо не може да бъде отводиено. Солените почви заемат значително пространство и в делтата на Места.

 

Във Вардарската Македония солените почви заемат по-голямо пространство в Овче-поле. И тия солени почви дължат своето появяване на това място по общите причини, които важат за цяла Македония ; само че тук към тях се прибавя и едно специфично за тоя край обстоятелство: тук подпочвата, която се състои от старотерциерци морски утайки, съдържа доста соли, които се явяват като източник за бързо засоляване на повръхността дори и на такива места, които имат по-дълбоко разположено подпочвено водно ниво. (Слан-дол се нарича хълмистият край на юг от Овче-поле, а Слатина — местността на изток от село Богословец). Това обстоятелство налага, както ще видим малко по-нататък, по-особен начин за мелиориране на солените почви в Овчеполието, отколкото начините, които биха могли да се приложат с успех на другите места в Македония. Голямото пространство, което заемат солените почви в същинското Овче-поле, е причина последното да се използува като пасище за овци. От там и името му.

 

В Кочанското поле се наблюдава слабо вторично засоляване на някои почви като резултат от неправилно напояване във връзка с оризовата култура. Поради това места, които по-рано са било култивирани, сега са напустнати. Типичен е случаят с Гладно поле на запад от гр. Кочани. Типично е и името!

 

Голямо пространство заемат солените почви в Скопското поле

 

 

155

 

между града и Катланово, около блатото Шамак и около Катлановското блато. Те се дължат тук изключително на лошия дренаж вследствие на скорошни потъвания. На същата причина се дължи явяването на доста много солени почви в Битолското и Прилепското поле. И тук местността на изток от с. Добромир се нарича Слатина, а при Вашарейца има едно „Гладно поле".

 

Солени почви се намират вероятно и в Струмишкото поле, ако се съди по някои недостатъчно изучени почвени проби.

 

Днес всички изброени места със солени почви в Македония стоят неизползувани, или пък се използуват частично като зимни пасища; по-рано, преди пропадането на скотовъдството в Македония, те са били използувани по-рационално, сега обаче на много места остават съвсем неизползувани. А те биха могли, в повечето случаи, да се подобрят, да се мелиорират, както се казва, и използуват за благото на македонското население. Но как би могло да стане това? Трябва да се има пред вид, че съществуват най-различни видове солени почви изобщо, а също така и в Македония — на тоя въпрос ние не се спряхме, поради това, че, с малки изключения, липсват необходимите почвоведски и химически изследвания. А всеки вид солена почви изисква особен начин на подобрение; явно е при това положение, че не може да се укаже за цяла Македония един общ начин за подобряване на солените почви; начинът на подобряване, мелиориране, зависи и от местните условия, които са също така извънредно различни в различните части на Македония, както това стана ясно от направения по-горе кратък преглед на разпространението на солените почви в нашата страна. И все пак съществуват някои по-общи методи, които с успех биха могли да се приложат в Македония. Ще изброим по-важните от тях.

 

Изкуственото понижаване на подпочвеното водно ниво (с цел то да отиде толкова дълбоко, че да не може през сухата част от годината водата от него по капилярен път да достига до повръхността и тук, като се изпарява, да се трупат вредни за растителността соли) може да се приложи на много места в Македония, някъде по-лесно, някъде по-трудно, а на някои места тоя начин за мелиориране е изобщо неприложим. Тоя метод се състои в изкопване на дренажни канали, дълбоки най-малко 2 и половина метра и достатъчно разклонени, за да могат да обхванат подпочвената вода на целия район. Тия канали трябва, разбира се, да имат необходимия минимален наклон и да има до къде да бъдат отведени. От това следва, че те не могат да бъдат приложени в Солунската низина. Поради това тук отводнителните съоръжения ще останат така несъвършени, както са днес, от което следва, че по тоя път не ще може да се постигне никаква мелиорация. Тоя начин за мелиориране е трудно приложим в Сярского и Скопското поле, тъй като части от тия полета, и то точно тия части, в които се намират солени почви, се намират под нивото на Струма и Вардар в обсега на съответните полета; поради това каналите, ако изобщо се направи опит да бъдат прокопани такива, ще трябва да отвеждат далеко от двете полета. Това ще поскъпи извънредно много цялото предприятие. Единствено в Битолското поле мелиорирането чрез отводняване може да

 

 

156

 

се приложи, поради съществуващите теренни условия, с голям успех. И може би тук ще трябва да се почне най-първо, като по тоя начин отново се създадат сгодни условия за оризарство и отглеждане на памук; преди вековете те са били основата, на която се е градело някогашното благополучие на Битоля.

 

Промиването на солипе от повръхността чрез напояване е друго средство за мелиориране на солените почви, което трябва да се прилага с голяма предпазливост, тъй като при невнимателно провеждане може да даде тъкмо обратни резултати, като солончаците (с най-голямо обогатяване на соли на самата повръхност) се превърнат в солонци, клисави почви с най-голямо обогатяване с соли на около 10—20 см под повръхността; те от своя страна е вече много трудно да бъдат мелиорирани. Главната опасност иде от това, че при това промиване често пъти настъпва повишаване на подпочвеното водно ниво, което от своя страна се явява, както вече знаем, нов източник за засоляване на почвата. Ето защо най-често промиването се комбинира с дрениране. Това, обаче, поскъпява доста много тоя деликатен метод на мелиориране. В Македония специално той се прилага трудно и поради това, че в Овчеполието, където има най-много нужда от него, липсва възможност за поливане, поради това, че тук не протича нито една река с постоянен воден дебит; изобщо сушата в Македония, която е една от главните причини за явяването на солени почви на такива голями пространства препятствува и за прилагането на някои от най-ефикасните мелиорационни способи.

 

Химическото торене е, специално за Македония, най-евтиният и най-бързо и ефикасно приложим мелиорационен способ. Доказано е, че калцият неутрализира вредното действие на солите, които се натрупват в солените почви, поради което за такива почви се препоръчва калциево торене, главно с гипс. Съобразно със степента на засоляването, е потребно почвата да се засипе с повече или по-малко приготвен по подходящ начин гипс. Нуждни са по 1—2 тона гипс на декар, като едновременно с това се налага и подходящо дрениране, за да се отведат появилите со при това торене вредни за почвата химически съединения. В Македония, за щастие, се намират голями маси гипс и то при отлични условия за експлоатиране, при селата Райчица и Косовраста, на изток от Дебър, от двете страни на пътя от тоя град за Тетово, както и на много други места. При хладките минерални извори при Косопрасти в планината от гипс (той образува голяма част от Чешат планина) се намират и малки количества сяра, която, примесена към гипса, увеличава извънредно много неговата мелиоративна стойност; поради това находището би трябвало в най-скоро време та стане място за добиване на химически торове. Необходимата водна енергия се дава в голямо изобилие от Радика. Много по-тежък е в случая транспортният проблем.

 

Освен това на много места в Македония се практикува и едно много интересно естествено калциево торене с поливането на солените почви с варовита карстова вода, около голямите карстови извори, които изоблилегвуват на много места, особено в Егейска

 

 

157

 

Македония. Такъв е случаят с варовитата вода на река Вода, която извира от голямите карстови извори при с. Нисия над Воден (прибира най-вероятно водите на Островското езеро), минава през Воденските водопади и се разлива на голямо пространство под града; такъв е и случаят с карстовите извори под градовете Пазар, Бер, Негуш, Драма, при Филипи и на много други места.

 

Солените почви могат да се използуват и като се подбере подходяща за тях култура, тъй като съществуват културни растения, които са повече или по-малко солестойки. Така от зърнените храни най-солестойка култура е ечмикът. Населението на македонските равнини, в които пространни части са заети от солени почви, е достигнало от опит до тая констатация и затова до към 1926 г., когато се намеси по-активно държавата (която и в тоя случай, както в много други случаи, сбърка), е садело в Солунската низина повече ечмик, отколкото пшеница! В Солунската низина се е получавала около една четвърт от цялия добив на ечмик в Македония. Преди балканската война, пък известно време и след това, ечмикът беше доста важно износно перо на Македония. Това е на пръв поглед необяснимо, тъй като ечмикът е малодоходна култура и човек с право може да се чуди, защо се хаби земята на низините за нея. В същност тя е едно рационално средство за тяхното използуване. Колкото и абсурдно да изглежда на пръв поглед, въвеждането на ечмика на някои места в Македония ще бъде едно от средствата за рационализацията на македонското земеделие.

 

Друга солестойка култура е оризът. И може би тъкмо затова както и по много други причини, които ще изтъкнем в специална статия върху оризарството в Македония, тая култура достигна в началото на миналия век грамаден разцвет във всички македонски низини. Лошото е само там, че системата, която се употребява за напояването на оризищата, е много примитивна и предизвиква засилване на засоляването на почвите, поради което те постепенно стават все пак негодни дори и за ориз. В тоя именно процес се крие до известна степен постепенното намаляване на тая култура.

 

Друга солестойка култура е памукът, който се сее в Сярското поле върху подходящи за него почви — кафяви степни почви, но който би могъл да се сее и в Битолско, Овче поле, Скопско, Кочанско и на други места в Македония върху почви, коите са били частично обезсолени по естествен път, или пък биха били обезсолени по изкуствен начин.

 

Люцерната е особено солестойка и поради тия си качества, както и поради пригодността ѝ за зелено торене и за обогатяване на почвите с азот, ще трябва да добие по-голямо разпространение навсякъде, гдето същаствуват другите необходими за нея условия, за да могат да се използуват по-рационално солени почви, които инак биха останали некултивирани.

 

Единственото солестойко културно растение, което е почти непознато в Македония, е захарното и кръмното цвекло. То би могло да се култивира с успех в много македонски низини върху полузасолени почви, които иначе биха останали съвсем неизползувани или пък ще се използуват само като пасища. Цвеклото е пет

 

 

158

 

до десет пъти по-солестойко от ечмика. В това отношение селянинът има какво да научи от специалиста.

 

В заключение трябва изрично да подчертаем, че бяха дадени само най-общи указания. Трябват обстойни изучвания на самото място, за да се установи точното разпространение и произход на солените почви на всяко едно място поотделно, та тогава да могат да се препоръчват окончателно и най-подходящите за всяко едно място подобрителни мероприятия. Това е една от многото задачи пред строителите на нова федерална Македония.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]