Македонска мисъл

кн. 3-4, год. 1, 1945

 

КНИЖОВЕН ПРЕГЛЕД

 

- Хр. Стойков — Просветното дело в разложко

- Дим. Я. — Lubin Bochkoff. Quelques notes sur les communications dans les Balkan

 

 

ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В РАЗЛОЖКО

(исторически бележки от М. Юруков)

 

Хр. Стойнов

 

 

Наистина изнесеното в книгата из М. Юруков — Просветното дело в Разложко, е само отделни исторически бележки върху просветното дело в този край. Крайно обобщени и все пак ясни и категорични, те дават пълна представа на читателя ая началото и развоя на светското училище, въобще на цялия онзи духовен интерес към просветата, който пламва в душата на нашия народ още в началото на миналото столетие. Просветното дело тук от ден на ден е разцъвтявало, като е обхващало и сетното селище на Разложкия край. Странна е тази стихийност с която разложчани са се втурнали да отварят и построяват училища, да подбират учителския персонал, да реформират учебната система, като я приобщат с принципите и духа на времето. И то през дни, когато покрай турската робия, над славянските маси на Балкана се засилва и гнета на гръцкото духовенство.

 

Така както Юруков в своята кратка монография нагледно е проследил просветния живот в Разложко, като не е пропуснал и многото му дейци, чиято слава, както казва той, е прескачала границите на Македония, говорят за две неоспорими основни качества на македонския народ, частно за този чист славянски оазис в Пиринска Македония. Те са: първо — силната любов към просветата и свързаният с нея практически стремеж към повсеместно отваряне на училища и второ — поривът към политическа свобода.

 

Къде трябва да се дирят изворите на това просветно вдъхновение. Естествено, извън самата любов към просветата, който интерес, въобще, е присъщ на славянството, то избуява и разраства изключително върху онзи икономически разцвет, онези материални възможности, които по ред обективни условия се създават и този край.

 

Обществено икономическите предпоставки, които обезпечават едно материално добруване на населението тук, дават възможности просветното дело да достигне на една висота, с каквато другите ни краища по това време не могат да се похвалят.

 

Самият пък икономически подем на Разложко не е една изолирана случайност. То се обуславя именно на тогавашните обективни условия. Както самият автор бележи в книгата си, Разложката котловина, която е един изумително красив планински кът (прелестите

 

 

190

 

на Пирина другаде на Балкана човек не би ги срещнал), се намира на пътя между Тракия и югоизточна Македония. Това дава възможност тук да процъвти търговията, занаятията и скотовъдството. Керванджийството, което в Разложко взима широки размери, дава възможност да се развие особено силно търговията с памука, който се произвежда в Серско и Драмско. Този памук тогава бива разнасян не само из Отоманската империя Цариград и др., а чак в Сърбия и и тогавашна Австро-Унгария и дори Германия. Разложчани, състоящи се от търговци и керванджии, образуват във Виена колония, която започва да играе важна роля в духовния живот на своя край.

 

Тези търговци и керванджии са онези първи ластовици, които пренасят в нашите училища светския дух, както и просветно реформаторските идеи що тласкаха училището по нови пътища. Народите на запад по това време преживяват периода на буря и устрем, науката, литературата и изкуствата процъвтяват, на историческата сцена тържествуват прогресивните иден на третото съсловие. Тези именно народнически идеи от тях биват пресадени и на наша почва. Всичко това се пречупва все пак през светогледа на славянина и намира реално въплъщение, разбира се, в зависимост на местните условия.

 

Това са елементи, които събуждат силно националното съзнание у тези разложчани. Любовта що проявяват към народа си, като заработват за просвещението и културното му издигане, спомага за пробуждането на народностното осъзнаване на широките маси.

 

Те със своите материални възможности, както и с културното си и духовно богатство на съзнателни просветени люде, се залавят с обществено просветна дейност, та много от тях израстват и остават име на дейци-будители, които са работили не само за издигането на своя разложки край, а са спомогнали и за пробуждането на южните славяни, чиито имена, както споменахме, прехвърлят границата на родна Македония.

 

С такива заслуги е хаджи Вълчо от Банско, според преф. Й. Иванов, брат на Отец Паисий, който построява черква в Св. Гора, хан за безплатно нощуване в Сер и пр., Марко Теодорович Везюв, също търговец от Банско, който през 1792 година издава първият буквар, Михаил Герман, роден също в Банско, родоначалник на славянофилската идея за единството на южните славяни, които със задружни усилия да се освободят от турците и така да заживеят свободно. Последният е съдействувал да се издадат в Крагуевац и Белград много книги на славянска писменост.

 

М. Юруков е отделил място в книгата си и за най-голямият просветител и народен будител от този край — Отец Паисий, който според твърденията на покойният писател Н. п. Филипов, с някой от ходилите на запад керванджии, знаел е чужди езици и е имал що годе култура.

 

Ето как, при известните ни вече обективни условия, отварянето на училища в Разложко, почва твърде рано. Така напр. в с. Годлево се отваря училище през 1810 год., в Разлог през 1810 — 1814 год., в Банско 1838 год., в с. Ваня — 1833 год. и т. н.

 

Разбира се. създалото се тука търговско-занаятчийско съсловие, не може да се задоволи от килийните училища, нито от тяхното религиозно учение. Нему му е необходимо светско училище, което ще даде широка просвета и знания, необходими за неговите практични нужди. При туй поради масовия интерес към просветата се явява нужда от широки училищни помещения, в които свободно ще може да се проведе новата взаимна метода. И през този просветен период започва строенето на нови модерни училища почти по всички селища на Разложко.

 

 

191

 

Удивително е това изпреварване не само за богатите и заможни разложчани, но и за онези бедни и дребни съществувания, които отделят от оскъдния са залък, за да бъдат полезни на просветното дело. И последното наистина се подържа и изгражда изключително с участието и усилията на целия народ. Всеки е давал според силите си само и само да види родното си място с фара на народното просвещение — училището. Все такива трогателни са грижите и по отношение на учителя, за неговия подбор, като се държели на личните му качества, на неговия висок морал, за което са прибягвали до препоръките на компетентни за времето лица.

 

М. Юруков много картинно и образно е възкресил този романтичен момент в просветнотото дело на Разложкия край, на стр. 37 от книгата си, на която с майсторството на пестеливия белетрист, дава как насядалите на мегдана годлевчани, посред доволните приказки за виденото и чутото в чужбина, решават да построят ново училище за децата си. Те изхождат от простата практична максима:

 

— Който е учил, има четири очи!

 

Това високо просветно съзнание и този идеализъм на македонския народ, по-късно създават от него един мощен борец-революционер не само срещу отоманската империя, но и срещу тъмното гръцко духовенство. Борбата срещу последното силно се разпалва и се води не само за самостоятелна черква, но и за свое народностно независимо училище, в което малките македончета да могат да учат на майчиния си език.

 

По-късно преобразованията и реформите в просветното дело на Разложко биват подпомогнати и от онова що става и в другите краища на Македония, както и в съседните славянски страни: България, Сърбия, дори и в Русия.

 

След като през 1835 год. Неофит Рилски, един от знатните просветителни дейци от Разложкия край, вече се е завърнал от Букурещ и в Габрово създава образа на новото училище по белланкастсровата, взаимна метода.

 

Първото училище в Разложко според тази метода е открито в гр. Банско през 1847 год.

 

Юруков не е пропуснал да каже го нещо и за първите учители на това училище, Никола н. Филипов Разложанина,един новатор в учебното дело и пламенен просветителен деец, Митър Арабаджиев, Дамян Попов, Зафир Младенов, Михаил п. Филипов, Иван Мих. Даскалов, Цветко Дранчилов и много други.

 

В отделни глави той разглежда още: Борбата срещу гръцките свещеници, Строене на черкви, Развоя на класните училища, Девическо образование, па се спре и на Разложката живописна школа и на Народната песен, където индивидуално и колективно разложчани са проявили своята творческа сила, своят творчески гений.

 

Автора отделно е посветил место на Писателите и книжовниците от Разложко, които взимат челно место в обществено просветително дело на своя роден край, и му придават духовният блесък и богатство. Имената на някои от тях са минали в пантеона на безмъртните.

 

Като неделима част от просветното дело на Разложко са и читалищата. Макар и на кратко, за тяхното създаване и развой Юруков говори в края на книгата си. С това той дава пълната картина, цялостният духовен облик на този Пирински край, в онези ранни години и в онзи период на пълно разгръщане духовните сили на славянските маси на Балкана, които занапред ще играят важна роля в неговия политически и културен живот.

 

За голяма наша радост книгата на М. Юруков не е някакво голословно описание на Просветното дело в Разложко, а един нагледен фактически

 

 

192

 

исторически материал, който макар и сбито, дава пълна представа за едно дело изградено с упорството и общите усилия на народа.

 

Хр. Стойнов

 


 

Lubin Bochkoff, Quelques notes sur les communications dans les Balkans. Principales lignes ferroviares. Ponts sur le Danube. Issue à la Mer Égée. Издание на Българската академия на науките и изкуствата, София, 1945 г. 56 стр. и 15 приложения (с българско резюме).

 

Дим. Я

 

 

Тия няколко „Бележки върху съобщенията на Балканите” от видния познавач на тоя въпрос, инж. Л. Божков, бивш директор на Българските държавни железници, заслужават особено споменаване в страниците на „Македонска мисъл”. В тия бележки с право въпросът за Бяло-море стои на първо място, а проблемът за Егейска Македония е очертан много релефно като голям балкански проблем.

 

Още от увода на книгата личи, че инж. Божков разглежда въпроса от общобалкинска гледна точка, което е без съмнение най-правилният начин на постъпване. По един много остроумен, чисто технически начин, той установяваме най-важаите съобщителни връзки в Полуострова са два и се намират единият при Скопие, другият при Стара-Загора. Друга важна констатация, която е особено ценна, тъй като ни е дадена от един специалист по шосейни и железопътни строежи, е че Балкански полуостров е обърнал, така да се каже гръб на Адриатическо и Йонийско море между Рйека (Фиуме) и Пелопонез, така че съобщителните нужди на Полуострова със запада могат да се задоволяват само през Триест и през Бело море. Във всички други посоки връзките на Балкански полуостров с външния свят са много по-лесни, само че липсата на мостове на Дунав между Бялград и Чернавода, се явява като временна пречка, която лесно може да се отстрани, особено при сегашните приятелски отношения межлу държавите, които са заинтересувани от тях : България, Румъния, Полша и не на последно място СССР-

 

Докато на запад съществуват природни пречки, а на север пречка, която лесно може да се преодолее от техниката, на юг съществува пречка от чисто политическо естество: политическите граници, които отделят трупа на Балкански полуостров от неговия най-естествен изход към широкия свят — Бяло море. Авторът говори направо за „Трагедията на Родопите",, в които населението бедствува поради пропадналото скотовъдство и други обстоятелства, свързани с преградата към Бяло море. Въпросната политическа преграда се отразява зле и върху бяломорските пристанища, което личи от дадените от автора статистически данни.

 

Има ли някакво сериозно оправдание за това положение, се пита авторът, и заключава, че ако гърците смятат да се основават на старата гръцка колонизация, то те би трябвало да претендират и за Ростов на Дон и за Марсилия и за Аликанте в Испания. Историческите доводи нямат за съвременните политически отношения никакво значение. Вземат ли се те пред вид, в света би настъпил невъобразим хаос.

 

Трудът на инж. Божков завършва с едно изследване върху морската хипертрофия, както той нарича наличността на много брегове без хинтерланд.

 

От многобройните ценни приложения особено внимание заслужава карта № 9 на която е посочено интимното преплитане на басейните на Струма, Искър, така че от тях се създава, както от долините на Вардар и Морава, един удобен коридор от север на юг, от Дунавска Европа към Средиземноморието.

 

Книгата на г-н инж. Бошков заслужава всяка похвала и много уместно Българската академия на науките я е издала на французки език, та по тоя начин да стане достъпна за всички интересуващи се от тоя проблем, както и за всички, които би трябвало да го проучат по-отблизу, за да могат след това да променят своето предвзето отрицателно становище към него.

 

Дим. Я

 

[Previous]

[Back to Index]