Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 1, 1946

 

10. ОСНОВОПОЛОЖИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА

 

Н. Алексиев

 

 

Без съмнение, светите братя Кирил и Методи са най-ярките представители на славянския гений в началната културна епоха на славяните. А те са синове на македонските славяни. Да се създаде писменост на половината Европа, да се преведат десетки евангелски, поетични, философски и исторически творби, каквито са книгите на Библията, както и всички литургически книги на православната църква, — всичко това би било достатъчно да отбележи начало на нова историческа епоха и да постави двамата славянски просветители наред с най-великите светила на човечеството. Но Кирил и Методи са нещо повече от даровити изобретатели на азбука и добри преводачи на религиозни книги. Те са първите проповедници на нови по-широки и по-свободолюбиви идеи в средновековна Европа. Правото на народите за самоопределение, за създаване на своя национална култура, със своя писменост, със своя литература и своя църква, са начала, които пръв Константин философ, наречен Кирил е прогласил още през 9 век в средна Европа. И тъкмо това дава по-особен блясък на тяхните изключителни исторически заслуги.

 

Но можем ли с пълно право и основание да говорим днес за тях като представители на южните славяни? Те славяни ли са, наистина?

 

 

240

 

Както е известно, за дълго време историческата наука е смятала двамата солунски братя за гърци. Това са подържали дори някои от видните слависти. Поради простия факт, че Кирил и Методи са живели в пределите на Византия, получили са гръцко образование, изпращани са били от византийския император с разни мисии, те са минавали за гърци. Но Византия, макар погърчена културно е била космополитична но своя племенен състав и славяните са били една от най-важните ѝ съставки. В житията на двамата братя никъде изрично не е отбелязана тяхната народност. Това е напълно естествено. Племенната принадлежност, особено в християнското житиепиство, винаги остава и сянка. Във Византия народностните различия не се изтъкват и поради политически съображения. И понятието народ най-често се изразява с думата език. В свещените писания на много места срещаме „езици" вместо „народи"; „Разумейте езици (вм. народи), яко с нами Бог". Езикът е бил главният белег на народностна принадлежност. И затова, когато византийският император Василий повикал братята, за да ги изпрати в Моравия, той им казал: „Вие сте солунци, а солунци всички говорят чисто по славянски".

В случая императорът съвсем естествено по тогавашния официален византийски начин отбягвал да каже: „Вие сте славяни", а само припомнил, че те са солунци, които в болшинството си били славяни, говорят „чисто по славянски". Тоя израз „чисто по славянски" е равнозначен по мисъл, че те говорят на него като на майчин език.

 

Все пак тия думи на императора са само едно указание за племенната принадлежност на Кирила и Методи. Те се нуждаят от други доказателства. Писменни данни, макар от извори, които не се смятат за напълно достоверни, се намериха. В Лъвовския университет се пази едно кратко житие на Кирила од име: „Успение Кирилово", според което славянският първоучител е кръщавал свои сънародници в областта на р. Брегалница, в Македония. Там четем: „Тоя преподобен наш отец Кирил имаше отечество триславния и велик град Солун, в който се роди, родом българин",

А един документ, наречен „Солунска легенда", обнародвана от проф. Йорд. Иванов („Северна Македония"), носи следното указателно заглавие: „Слово Кирила словенца солунскаго философа бугарскаго". И в това слово, което, както и по-първого, сочи към по-стари извори, се говори за дейност на Кирила между славяните около Солун и по р. Брегалница. В него Кирил казва:

 

Тая дейност на Кирила, в която все трябва да се съдържа някаква историческа истина, вероятно се отнася към времето преди двамата братя да заминат за Моравия, или по-точно, около времето, когато е била изнамерена азбуката и са били направени първите преводи на славянски език. От тия, колкото и несигурни исторически извори, извличаме убеждението, че преданието, а може би и някои по-стари достоверни писмени паметници, недвусмислено наричат Кирила славенин или българин.

 

Но писмените данни за народността на Кирила и Мегодия се потвърждават от ред други напълно основателни умозаключення, изтъквани неведнаж от историци и слависти. Знае се, че Кирил, като син на византийски военачалник, е бил даден още от ранна възраст в гръцко училище в Солун. В житието му, писано от Методи се казва, че той много бързо успявал в учението и скоро се отдал да чете съчиненията на Григорий Богослов, части от които изучил на науст. Поради проявените му изключителни дарби за наука, той обърнал вниманието на царския настойник (логотет) в Солун, който го изпратил да се учи в Магнаурската школа в Цариград. Тогава Константин

 

 

241

 

(наречен е Кирил малко преди смъртта си) е бил 14 годишен. В училището станал съученик на бъдащия император Михаил III. Скоро той изпъкнал и в тая школа. Изучил всички тогавашни науки: филосовия, словестност, риторика, диалектика, Хомир, геометрия, астрономия и др. Завършил школата и бил назначен за библиотекар при църквата Св. София в Цариград. За известно време той се оттеглил в усамотение край Босфора, а след това станал преподавател по философия. На 24 годишна възраст той бил вече признат за най-способния философ, диалектик и защитник на християнството, затова бил изтъкнат да води тежката борба срещу иконобореца патриарх Йоан Граматик. След това бил изпращан на остров и др. И навсякъде той изпъкнал сьс своята начетност, с голямата си духовна сила и с високо красноречие.

 

При тая историческа картина на детството и юношеството на Константина: учене в гръцко училище в Солун, а на 14 годишна възраст в Цариград на служба, с мисии, може с основание да се постави въпросът как е могъл той да познава славянски език така съвършено в неговата фонетична тънкост, че да може за всеки славянски звук да даде съответен буквен белег и да преведе тъй добре свещените книги на Новия завет и поезията на Давида? Ние не можем смислено да допуснем, без да изпаднем в историческа неправдоподобност, че едно дете на гръцки аристократ, високопоставен византийски военачалник, ще се отдаде да изучава езикът на едно подвластно варварско племе (от гледището на гръцкия аристократ), което не е имало нито писменост, нито някаква друга култура, каквито са били тогава славяните във Византия. Не можем нито пък да допустнем, че едно гърче, син на византийски висш сановник, ще дружи с презрените славянчета и то до толкова, че да научи езикът им до съвършенство и да може с поразителна точност да предава всички звукови особености на славянски език. Един чистокръвен грък по рождение и образование никога не може да различи и изговори правилно славянските щипящи звукове Ж, Ч, Ш, а ги смесва с 3, Ц, С. Дори самите славянчста, които попадат в гръцки училища, почват да смесват тия звукове. С право В. И. Априлов, който е имал гръцко образование и се движел между гърци, казва, че не е срещал грък, който да може да произнесе и схване правилно тия славянски звукове. Руският професор Погорелов в своите изследчания открива дори, че в преводите си Кирил и Методий издават несъвършено познаване на някои отсенки на гръци език, а владеят добре тънкостите на славянски език. А това е указание, че гръцкият език за тях е бил вторичен, изучаван в училище, а славянският е бил техен майчин език.

 

Единственият смислен задоволителен отговор е, че славянския език Константин и Методия са засукали заедно с майчиното си мляко.

 

Изправени пред тия факти, мнозина приемат, че майката на Константина е била славянка, а бащата грък. Това твърдение изхожда от мисълта, че Лев, бащата на Кирил и Методия, бидейки византийски военачалник, трябва да е бил грък. Знае се обаче, че византийските императори се стремели да привлекат славянските князе и главатари към себе си, като им давали високи служби (предимно като помощници). Това те правили най-вече с цел да подържат по-лесно в подчинение славянските племена, особено пред притегателната сила на надигащата се тогава самостоятелна славянска държава, България. Напълно естествено е, следователно, да се допусне, че и Лев е бил от славянски произход. Ако беше грък, не би било вероятно той да допусне, щото говоримият език да бъде славянски, и децата му по този начин да бъдат възпитавани в славянски дух. Много по-естествено и правдоподобно е да се смята, че и бащата на двамата солунски братя е бил славянин, и следователно децата са говорили славянски език като свой майчин и бащин.

 

Но и друго едно твърде важно съображение иде да потвърди убеждението ни, че Кирил ѝ Методий са славяни. Необикновената ревност, която те

 

 

242

 

проявили при разпространяване на славянската писменост и славянското богослужение, и изобщо самоотвержената им борба за утвърждаване на славянската култура, ни подсказват ясно, че в гърдите им е туптяло славянско сърце. Тяхното смяло отстояване правата на славянските народи не може да се обясни само с по-широките идеи, които са били насаждани в Цариград в сравнение с Рим. Добре известно е с каква ревност гръцките духовници са насаждали гръцки език през всички времена в славянските земи. И те, подобно на немско-латинските епископи и попове, са смятали само три езика за свещени и приети от Бога: гръцки, латински и еврейски, Това ние виждаме от енергичната защита на славянския език и писменост, която Черноризец Храбър прави към края на 9 век и която е насочена изцяло против гръцките „триезичници". Само славяни, с широко славянско сърце, можеха така неотстъпно и последователно да бранят правото на славянските народи и да са готови да страдат до смърт за разпространението на славянски език и писменост.

 

Самоотвержената борба га двамата славянски първоучители направила огромно впечатление на тяхните славянски последователи. Имената им, особено това на Кнрила, са били произнасяни с възторг и благоговение. Св. Климент Охридски е бил до толкова очарован от светлия му образ, че не намира думи да изрази възторга си от него. С особено умиление той го нарича „наш" отец, новия апостол и учител на „нашия" народ. И когато той нарича Кирила „наш", сигурно влага в това понятие и чувство на извества народностна гордост, че Кирил е славянин и че е „окичил с венец многородния славянски народ". Отец Паисий причислява Кирила и Методия между първите светци „просияли от славянски род".

 

Но като първи културни представители на славянския свят, за нас днес е от особена важност да установим, какви чувства са вълнували и от какви нови идеи са се вдъхновявали Кирил и Методий в своята борба против немско-латинската заплаха над славянските народи.

 

Колкото и оскъдни да са данните, които двете панонски жития дават за тяхната дейност, ние все пак намираме още тогава, във втората половина на 9 век, да се сблъскват два свята, два мирогледа. Появата на двамата славянски апостоли в Панония с мисия да ширят славянската писменост и богослужение между славяните, изненадала неприятно немско латинското духовенство. И то веднага турнало в действие всички доводи и клевети на една непримирима реакция. То отричало правото на славянските народи да се учат и просвещават на свой език и да създават книги на славянски език. „Бог е избрал само три езика: „еврейски, гръцки и латински". Славянската писменост не била „угодна” Богу. Но в лицето на Кирила те срещнали не само един проповедник на християнството и просветител на нов език, но и един идеолог на нови разбирания за отношенията между народите. Той оборил тяхннте тесногърди учения, нарекъл ги триезични еретици и пилатовци, понеже се водили по надписа, който Пилат поставил на гръцки, еврейски и латински на Христовия кръст. На път за Рим срещнал също отпор. „Когато философът беше в Венеция" пише житиеписецът му, — „епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки: „Човече, кажи ни, защо си създал книги на славяните и ги поучаваш, щом като те (книгите) не са открити, нито от апостолите, нито от римския папа, нито от Григория Богослов, нито от Иеронима, нито от Августина?" ...

 

Философът им отговори:

 

„Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички. Също тъй и слънцето не свети ли на всички. И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога ли смятате

 

 

243

 

за безсилен, та не може да направи (и другите да се просветят), или г. смятате за завистник, га не желае това ?"...

 

Отговорите на Кирила, преценени под историческа светлина, съдържат широка напредничава мисъл и високо разбиране за равноправието и равноценноста на всички народи и езици, в противовест на тесногърдието и религиозна назадничавост на немско-латинското духовенство. Зад реакциоаността на немското духовенство се крият и расово-политически замисли. Това е първото сблъскване на славянския свят с немската агресия на идейна почва. Още тогава се очертават двата мирогледа, които са се борили през вековете и които се сблъскаха и в наши дни: идеята за по-висши раси и богоизбрани народи и култури, призвани да владеят над другите, и идеята за равенството и равноценноста на всички народи и езици но света. И Кирил се оказа факленосецът на свободата, братството и равенството още в 9 век.

 

Интересно е, че в житието на Кирила се изтъкват и други негови просветителни заслуги. Той се е борил и срещу много суеверия и заблуди, които се ширели тогава в средна Европа: че под земята живеят хора с големи глави, че ако човек убие змия, прощават му се девет гряха и много други подобни. „Всички тия заблуди той изсече като тръне и ги подпали с огъня на словото си", се казва в житието му. Така славянският апостол се очертава като високо просветен и прогресивен просветител, който носи духовна светлина и внася нови по-широки идеи в сърцето на тогавашната Европа, скована от средновековния мрак.

 

С каква любов е извършвал Кирил своята апостолска мисия между славяните, се вижда и от неговия завет, който оставил при смъртта си в 867 година на Методия:

 

„Брате, ние двамата бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината (отшелничеството), но заради планината, недей оставя ученето си, защото повече чрез него ти ще можеш да спасиш."

 

И в предсмъртния си час той мисли за славянските народи и отправя заветна молитва към Бога: „Запази вярното си стадо, при което ме беше поставил да служа. Погуби триезичната ерес. . . Обедини ни всички в еднно душие и създай изредни люде, които да мислят еднакво". Това е последният завет на Кирила към славянските народи — да бъдат обединени в единодушие и да издигнат измежду себе си изредни люде. Тоя завет стои и днес като жив идеал пред всички славяни.

 

Как е бил възприет заветът на Кирила, се вижда от упоритата борба, която Методий продължил в Моравия и Панония до края на живота си (885 г.). Хулен и клеветен, измъчван и държан две и половина години в затвор, той твърдо и неуморно отстоявал позициите на славянската просвета. Вдъхновяван от примера на своя достоен брат, той не отстъпил пред никакви заплахи и се борил енергично против замислите на немците да подчинят духовно северо-западните славяни. Той организирал славянски църкви, подготвил достойни ученици, превел останалите книги от Библията и неуклонно вървял към целта — създаване на самостойна славянска църква и национална славянска култура. Макар Методий да бил ръкоположен за моравски епископ от папата и да имал неговото съгласие да служи, пише и превежда на славянски език. немските духовници не престанали да го преследват. Но едва след неговата смърт, при Светополка, който се подал на прогерманска политика, немските му противници, в съгласие с пана Стефан V, турили кръст на славянската просвета в Моравия. Едни от учениците на Методия били изгонени, други затворени, трети принудени да се подчинят и да заменят славянското богослужение с немски и латински.

 

 

244

 

Какво въздействие е оказал апостолският подвиг на двамата братя върху съвремениците им, се вижда от благоговейната почит, която славянските народи, особено южните славяни, са запазили към тях. Св. Климент Охридски, най-великият от учениците им, основоположителяг на славянската просвета в Македония, говори, както казахме по-горе, с рядко възхищение и благоговение за Кирила:

 

„Блажен е градът (Рим), който прие третия строител на Божието домостроителство” (Другите двама са първите християнски апостоли Петър и Павел). „Този блажен учител се яви да завърши недовършеното дяло на двете върховни светила”. . . „Защото, макар и по-късно да възсия, надмина всички. Както деницата, по-късно изгряла, със своя блясък осветлява (озарява) целия звезден лик, като пръска светлина чрез слънчевите зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, светейки със своите троични зари повече от слънцето, просвети безброен род, които тънеше в мрака на незнанието."

 

Цялото похвално слово на Климента диша от възторг пред гениалния му учител.

 

Черноризец Храбър, който води смела борба против гръцките триезичници, върви по стъпките на Кирила и Методия и брани славянската писменост с тяхните доводи и с тяхния пламък. Името на двамата братя е било широко известно в България. Дори децата са знаяли техните велики заслуги. "Ако попиташ славянските звукарчета (децата), казвайки: кой ви е създал буквите или книгите превел", пише Черноризец Храбър, „те всички — знаят и в отговор ще кажат: св. Константин Философ, наречен Кирил. Той ни буквите създаде и книгите преведе, и Методий, неговия брат".

 

Епископ Константин Преславски, първият славянски поет, като зове българските славяни да се просвещават на свой славянски език, казва смирено, че върви по стъпките на двамата си учители.

 

През време на Възраждането в Македония, както и в България и другите славянски страни св. Кирил и Методий са били знаме на народностното освсстяване. Самото възраждане по дух и характер е било възкресяване на Кирил и Методиевската традиция. Славянското слово и славянската книга отново излизат на борба за културна и национална независимост. Праздникът на двамата братя (11 май) е бил манефестация на славянското съзнание и воля за национална просвета и културен възход. Техните образи са красили първите народни училища в Македония. Двете англичанки Макензи и Ърби, които обиколили по-важните Македонски градове прз 1862-63г., пишат, че образите на св. Кирил и Методий са „обикновената" украса в училищата. „Намерихме," казват те, — „че децата са добре запознати с историята на своите национални апостоли".

 

Св. Кирил и Методий са били винаги изтъквани и като покровители и вдъхновители на общо славянското сближение и единство. Най големият Български революционер и поет, Хр. Ботев пише в в. Знаме (1875) г.:

 

„Кирил и Методий са гениите, които са записали знаменитото събитие в нашата бурна история, и те са представителите пред Бога на славянския братски, равноправен и свободен съюз".

 

Македонският поет, велешанинът Райко Жинзифов, на славянския събор в Москва в 1867 г.,се обърнали с следните думи към делегатите:

 

„Тука над нашите глави се издига и развява светата хоругова, това е свещеното знаме, върху което са изобразени ликовете на светите Кирил и Методий, равноапостоли и просветители на всички славяни, без изключение. Никой не може да откаже, че това свещено знаме е общославянско. Това е тъй. Все пак да не забравяме, че тия наши славянски просветители изнамервачи на славянската писменост, св. Кирил и Методий, са се рздили в българска, или което е все едно, в славянска Македония.”

 

 

245

 

Дялото на св. Кирил и Методи е първият и най-крупният принос на славянството в общочовешката духовна съкровищница. И това дяло с право представлява най-голямата гордост на македонските славяни, чиито синове са двамата велики първоучители. Чрез тях македонският говор стана класическия език на славянската култура и най-могъщият щит срещу чуждата духовна и политическа агресия от запад и от юг в продължение на повече от хиляда година. А идеите на гениалния Константин Филосов за равноправие и равноценост на всички народи, са преминали през вековете като свещен завет и са дали началния тласък на свободолюбивите стремежи на славянските народи чак до наши дни.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]