Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 1, 1946

 

11. СВАТБЕНИ ОБИЧАИ В С. РАМНЕ — ОХРИДСКО

 

Хр. Вакарелски

 

 

Битът на македонското население е един от най-добре опазените в неговите старинни традиционни форми. Този край, останал под политическия гнет на турците чак до 1912 г. не е имал възможност да прояви собствена инициатива, свободно да устройва собствения си живот в политическо, стопанско и просветно отношение. През всичкото време, когато околните на македонците народи са живяли свободно и са крачили в полетата на модерната цивилизация бързо, македонецът се е заравял още повече в своя бит, дето е намирал подкрепа за запазване на своята народностна същност: езикът, обичаите, нравите, дори материалнокултурната простота са били главните барикади зад които славянинът е намирал известна сигурност да не попадне в течението на чужди народностни политически ламтежи, особено на турци и гърци. Заради тази запазеност на битовия лик македонецът и македонските краища са представлявали отвлечен интерес за културноисторици, езиковедци, фолклористи и пр., които са търсели там ключа на много проблеми от цялостна важност за съответните науки. Една пълна картина на движението на славянската наука към Македония би била невъзможна в размерите на един малък увод. Може дори смело да се каже, че един подобен преглед ще съставлява най-главната част от славистиката за Балканите изобщо. На това място е достатъчно да споменем само интересите и писанията на учени като Виктор Григорович, Hahn, В. Ягич, Иречек, Ватрослав Облак, Л. Нидерле, Й. Поливка, А. Мазон, Малецки, и мн. други, мнозина от които направиха от македонската действителност своята жизнена научна кариера. В това отношение уводът към науката за бъдеща цялостна Македония сам ще представлява наука и по широта и по проблематика.

 

До днешно време Македония не притежаваше възможността да изнася сама за полза на науката материалите, които се крият в недрата на народа там. Доколкото това ставаше от синове на македонските краища, то бе изнасяно главно в българските издания в София и други български градове, а много по-малка част в белградски и скопски — но сръбски издателства. Сега, когато това ще може вече да става, економическите условия усилено пречат. Но и тия условия ще се подобрят и тогава македонската наука ще има изключителната възможност да предлага източници и материали от първостепенно значение за славянската наука.

 

В желанието си да бъда полезен за този успех на македонската наука и аз предлагам тука едно описание на сватбен обичай от Охридско, наблюдаван в с. Рамне през 1943 год. Това е само един малък къс от многото материали, които в битността си директор на Народния музей в Скопие от 1941

 

 

246

 

до 1944 год. можах и имах възможност лично да събера и които при по-благоприятно време ще издам пак за полза на бъдещето проучване sine ira et studio на този мил и свещен за мене край и многострадален македонски народ. Към списанието бях направил и множество фотографски снимки, но те останаха в фотоархива на Народния музей в Скопие, гдето вярвам да се пазят. Те обаче няма да бъдат излишни в бъдеще на други, които те представят по-цялостно македонският бит и ще имат на разположение и това мое списание.

 

Ето как стана сватбата в с. Рамне на 20 юлий 1943 год.

 

Едно време сватбата правели с много веселия и гостувания: от събота до вторник—сряда. Сега захващат в събота вечер и свършват в понеделник вечерта.

 

През деня в събота и момините родители и момковите родители изпращат по отделно мъже-калесвачи за сватбата, а надвечер роднински момичета — възрастни девойки — се събират и у момкови и у момини „да мèсат свайкя". „Свайките" са голями кръгли краваи от по-бяло брашно, тънко измесени и без квас, намазани отгоре с яйце и нашарени простичко кръстовидно с набучване на вилица. Някои ги нашарват с пръст и с вилица. Когато девойките месят свайкята, пеят нарочни за този случай песни. Тези краваи се пазят за следния ден, т. Е. за неделята, за когато те имат особено назначение. Месачките приготвят и друга пита, също така голяма, чиста и нашарена пак тъй с незначителна разлика, колкото да се познава коя е свайкята. Трябва да се отбележи, че тази втора пита приготвят само у дома на момчето. Песента при месенето на свайкята започва:

 

„Свàйкя се сèит, ей мѝла мале, свайкя се сéит!

Ако се сéит, ей мѝла мале, кой ке а мéсит?

Кой ке а месит, ей мила мале, кой ке а пèчит?

— Сéит я, сéит, ей мила мале, девóйкина дрỳшка,

Мèсит я мéсит, ей мила мале, девòйкина дрỳшка,

Пèчит я пèчит, ей мила мале, девòйкина дрỳшка!"

 

Тази песен се пее сега както у дома на девойката, така и у дома на момчето.

 

Байрак” за сватбата не приготвят обредно, но в миналото си служели с хоругвата от черквата. Днес не употребяват никакъв байрак, дори когато невестата е от друго село.

 

Момчето-младоженец през всичкото време на сватбата се нарича „зèт"; сватбарите откъм неговата страна „свàтои", „свäтоите", „òткай зéтот", „сватòите откай зéтот”.

 

Невестата през всичкото време след замесването на свайкята, до свършването на сватбата се нарича „нéеста" или съкратено „ нéста ". А сватбарите откъм нейна страна — „нèстини", „òткай нèстата".

 

Важни сватбени лица откъм зетя са: 1) „свéкорот” (неопр. „свéкор") и „свéкръвата" — бащата и майката на младоженеца; 3) „брàтими", т. е. девери, които са двама: „пòстар братим" и „мàл братим"; 4) „кỳмот" (неопр. „кỳм" — едно от най-важните лица, без което в много моменти никак не може. Кум бива обикновено кръстникът на младоженеца.

 

Всички сватби в миналото ставали на Илинден, на който ден е и храмът из черквата и има събор в селото. Сватбата става непременно с музика: свират обикновено по два кларинета, за да е силна музиката, да се чува на далеко, и по един тъпан. И на трите сватби, които на този ден тази година ставаха в Рамне, съставът на музикантите бе такъв. При невъзмост да има двама кларинетисти, задоволяват се и с един, но не особено охотно и чувствуват нужда да се извиняват и обясняват пред гостите. Музикантите са си от същото село, тъй като чесго мъжете тук знаят да свирят на този инструмент.

 

 

247

 

Поне днес за младите това нящо е като мода. В няколко къщи ми се похвалиха, че младите момчета се учат да свирят „на клáрне”.

 

В неделя още сутринта рано писват музиките в домовете на „зетòите", гдето има пристигнали гости от други села, обикновено роднини, и от Охрид. Там са вече и по-близките родилни от селото. Свирят се обикновено трапезарски или революционни мелодии, а така също и мелодии за хоро. Тия последните привличат младежта от съседи и несъседи: и когато започнат такива мелодии, играят на „чàрдакот" или долу на дворчето (на „гỳмното") или „под чàрдакот", где как мястото позволява.

 

У момини, т. е. „кай нéстата" музика няма. Там още от сутринта се събират роднините на невестата, за да подредят чеиза „кòвчегот" и самата невеста. Там идват и другарките на невестата, които под ръководството на едни от снахите или друга близка жепа я „справлят". Справянето се състои преди всичко в обличане на новите ѝ невестински дрехи: съвсем нова „кòшуля", след това долен „зàбун" — нов, памучен, неукрасен, па горен „зàбун" — украсен и по-дълъг; на гърдите ѝ слагат нагръдник, съшит от оранжева коприна, украсен с две пресичащи се червени панделки и извезани или пришити цветчета. Забунът се препасва с „пòяс" от черни вълнени оплетени въжета, дълъг до двадесет аршина. Върху пояса, широка и дълга платнена „скỳтина", тъкана на ситни ивички; тя е двуплетна с хоризонтален шев. Върху престилката опасват колан с чапрази. На ръцете ѝ слагат непременно бели ръкавици.

 

Всичко туй е и обикновеното празднично облекло. На невестата обаче, върху всичко това обличат и „джỳбе", подплатено с кожи, чиито поли отпред са малко възпретнати навън, та да се вижда кожената подплата.

 

На главата на невестата, освен забрадката върху косите, слагат множество „тèлйове" (опр. „тéлйот" — ед. ч.). Главата накичват с градински цветя, каквито има по това време. Между тях „бòсилѝок" непременно: „вàка àрно йе".

 

През време на справянето девойките пеят най-различни песни, но между тях непременно и такива, в които питат невестата, как ще остави родителите си и ще отиде при чужди родители:

 

За кай ми се спрàвляш, наша дрỳгачко?

За во чужда кỳкя, за во чỳжди лỳйге,

Чỳждиму татко тате ке му рèчеш,

Тате ке му рéчеш, кéрко нé ти велит,

Тук ке ти рéчит, моя мѝла снàо!

Аку му си мѝла, мѝлна ке ти рéчит,

Ко, не му си мѝла, снáо ке ти рèчит!

Чуждата мáйка, мàмо ке ѝ рéчиш,

Кèрко нé ти велит, снáо ке ти речит.

Аку си ѝ мѝла, мѝлна ке ти рéчит

Ко не си ѝ мѝла, снáо ке ти рèчит!

Чуждиму брàта, брàтец ке му рèчиш...

 

и т. н. за чуждата сестра „сèстрице ке рèчиш". В песента могат стереотипно да се споменават всички близки роднини. Споменаването им и продължаването на песента зависи от необходимостта да се пее по-продължително време при обличането и накичването. При тази песен е възможно и творчество, съобразно с определените действителни условия — роднините на младоженеца.

 

След като приготвят по такъв начин невестата и я обуят в нови чорапи и обуща обикновено „кòндури", невестата бива изправяна в ъгъла на „водàйчето" — „в кйóшета", „да гóвеит". Говенето се състои в това, че невестата стои права, хванала с ръце съответните предници на горната си дреха, оборила поглед в краката си, нито гледа в людете и другарките си, нито приказва нещо (пази пълно мълчание), нито се усмихва. Изразът на лицето ѝ е

 

 

248

 

замрял, по-скоро дълбоко тъжен. В това положение, когато пристигнах дома „кай нèстата", я сварих и аз. Бе минало от началото на говенето около пет часа — от девет часа пр. пладне, до два часа след пладне. Тя не бе изменила положението си. От сутринта тя дори не бе се и хранила. Изгледът ѝ навяваше истинско учудване и дори жалост, не, разбира се, у местните присъствуващи.

 

През време на гоненето невестата не бива да бъде оставяна нито за момент сама — „не е àрно", казват жените. Затова, когато всички други си намерят работа да излязат, при нея остава да седи млада жена. И двете мълчат, дори и когато са сами и няма опасност да бъдат чути от никого.

 

Когато наближи да тръгнат „свàтоите откай зèтот", у дома на невестата се събраха повече роднини. При невестата навлязоха — една от снахите ѝ, която застана от една страна на невестата, а от другата — постоянната ѝ асистентка. Пристигнаха пак шест-седем нейни другарки и започнаха пак ония песни, които са пели при стъкмяването ѝ. Всяка жена, роднина на невестата считаше за нуждно да влезе в „водàйчето” да отиде при невестата; разглеждаше я внимателно и се отдръпваше настрана да гледа и да слуша песните. По-старите жени насядаха върху „кòфчега” с дрехите и чеиза на невестата, който бе сложен в ъгъла на стаята. Така, в „водàйчето" наставаше все по-голямо оживление от влизащи и излизащи жени: песни, разговори, докато се разнесе новината, че идат „сватòите".

 

— „Идат, ѝдат!"

 

При тази новина снахатà-асистентка разтика присътствуващите и посегна към единственото украшение на „водайчето" — едно сито, окачено на една от стените. Занесе го при невестата и даде нареждане да излезат другите жени и децата вън „на чàрдакот". Същевременно взе един пръстен и го даде на невестата, като и каза, да се старае да види „зетот" през пръстена и през ситото, което ще бъде изпречено пред нея на вратата. След това тя отведе невестата до вратата, сложи ситото на вратата, на височина на невестиното лице и доведе невестата до самото сито, па я нареди да погледне през пръстена и ситото и да чака, щом се появи младоженецът отвън, да го зърне веднага. След малко пристигнаха сватбарите с музиката и най-напред на чардака се качиха свекърът, кумът, и след тях — зетът, воден от двамата „брàтими" отстрани. Тия трима се спряха пред вратата на „водайчето"и се изправиха така, че да бъдат видени от невестата. Тя действително гледаше през ония предмети и, щом зърна зетя, отдръпна се пак в своето „кйоше", за да продължи да говее. Както невестата, така и младоженецът се стараят да се зърнат един друг по-напред; в такъв смисъл тя получи наставления от снахата. Виждането по-напред значи: по-дълго ще живее този, който зърне по-напред другия.

 

Младоженецът след това беше отведен в другата стая, а един от „братимите" влезе при невестата, та и даде нови „кỳндури". Тия куядурк бяха обути веднага на невестата, която сложи краката си в тях след като деверът пустна в тях по неколко монети „бòгата дайе".

 

И след това гостите продължиха да идват и да гледат невестата, както и по-рано, а девойките-дружки да пеят песни, между които и съответни за този момент: „Не ли ти е жàлба, мòме ле, за девòячко одèйне . . . Жал ме е, мòми, жал ми е, друшки" . . . или „Шчò ти се тебе чѝнеше, è моме?"

 

В това време на чардака се разигра друга сцена: на постланото са сложени маса и високи пейки (по-рано — софра и възглавници). На тях са насядали мъжете „сватòйте òткай зèтот". Начело са „свèкорот" и бащата на невестата. Те вдигат голям шум. Свекърът е донесъл „погача", „свекрова погача" — хубаво, чисто измесена заедно с „свàйкята". Гюрултията е около нея. Бащата на невестата иска да получи тази пита:

 

 

249

 

Е, свáте, ко си дòшол. шо си донел? само нèке зèмаш, сàка и да дàваш! Вáа нèста сум я ранил я̀!"

 

— „Ко сме дòшли, нѝа сме дòнели, ко си рàнил, и нѝа сме рàнили и лебот ке ти врàтиме! Ево ти го лèбот!"

 

И изважда той голямата погача от торбата. Присътствуващите наоколо настояват всякой по своему да даде погачата, да я разчупят и да я опитат всички, да видят дали е добре измесена, добре ли е изпечена; някои изказват съмнение, че е добре приготвена, други твърдят, че не е от чисто брашно, трети — че е от трици, колкото да бъде излъган бащата на невестата. Тогава сватът (свекърът) предлага да я разчупят и да я поделят:

 

— „Ке а кръ̀шиме, ке а дèлиме, на нèка пỳлит, кой сàкат!

 

При общо съгласие и одобрение двамата сватове залавят погачата с по двете си ръце. Всякой гледа да залови по-голямата част от нея: в това надхитрюване се създава един също тъй весел момент. Пречупването започва с прекръстване и с благословия:

 

— „Аде да се кèрдосат, живи и здрави да сет, да пòможит свети Илиа!"

 

При отчупването все пак гледат по големият къс от погачата да остане в ръцете на свекъра. Всички тогава, заедно с бащата на невестата, извикват ликуващи :

 

— „Ерлиа да е! Вèчно да е! Да се кèрдосат!"

 

Не липсваха и някои шеги по адрес на невестиния баща, че бил хубаво измамен: донесли му погача, подали му я и пак му я взимали. . . На въпроса ми защо се гледа по-големият къс да остане в ръцете на свекъра, отговориха:

 

— „Кàсметот откай мòмчето да бѝдет, демèк во кỳкята на зèтот да е кàсметот! Кàсметот от кỳкява е зèмен!"

 

Като свърши това, присъствуващите надават глас свекърът да плати щото трябва.

 

— „Зèдофте ми а мòмата, трèбит и да плàтите"! — казва тъстът.

 

— „Трèбит! Трèбит Айде, свèкоре! давай го пòрстенот! Плàкяй!"

 

— „Нè можит вàка, ова со кръчма ке се стòрит, кàмо ви вѝното, чàшата?

 

Донасят една чаша вино. Свекърът изважда на пояса си една кърпа, в която грижливо е завил един сребърен пръстен и една столевова сребърна монета; пуска ги в виното и пръв бащата на невестата, после свекърът и пак невестиният баща отпиват от виното. Парите и пръстена взима бащата на невестата. Пръстена после дава на невестата.

 

Докато тази сцена се развива, до масата се изправят девойките—дружки на невестата, и искат след това от свекъра да плати тем за дружката им. „Свáйкята, свàйкята, да ни се дайт!" — Присъствуващите настояват да пеят песента за това и те пеят:

 

„Добре дошла честна свайкя,

„Шо е свайкя малечкова,

„Малечкова, искрѝвена . . .

 

Следват и други подобни окачествявания на „свайкята". Присътствуващите поканват свекъра да я покаже дали е такава или не е. Той я подава на девойките, па им дава и няколко монети. След това девойките се обръщат към кума, който също седи до свекъра, и му пеят:

 

„Добре дошъл, чесни куме,

„Добре дошъл со сватои!"...

 

а той ги награждава за песента с пари. Девойките си отиват. „Напред пееа и друга песен за свайкята, че била убаво у месена, голяма и шарена". Тази благодарствена песен обаче сега е изоставена. Девойките не я знаят, както не знаят до края на първата.

 

 

250

 

Младоженецът, придружаван от двамата „братими", след като видя невестата през ситото и след като бе виден, бързо бе отведен в отделението при огнището и там стоя, докато ставаха ония церемонии. След това от към страната на невестата се явиха при него жени и мъже, които искаха и той да плати за невестата. Сам той не влезе в пазарлък, а неговите „братими". Едните искат наполеони, стотици левове, а другите не дават нищо. Едните основаваха исканисто си с това, че дават жив човек, отгледан, отхранен, работник, а другите кореха невестата и повече изтъкваха, че тя сама иска да дойде, че те не я желаят, но тя сама настоява. В тия пазарлъци най-после се дойде до някакво съгласие, получиха се известни обещания или малки някакви подаръци — шамии, кърпи и др.

 

След това присътстват родителите на невестата и всички нейни поблизки и по-далечни роднини, та даруват младоженеца: кой с кърпа, кой с шамия, кой с чорапи, с риза, с басма, покривка и др. Приближавайки го, всяки го целува „по образот" и метва подаръкът на врата му, след което младоженецът целува ръка на дарителя. По такъв начин вратот на „зета" се отрупва с платове или със съшити и плетени дрехи и потреби. Мятайки подаръка на врата му, дарителят благославя:

 

— „Аирлѝа дае, да се кèрдосат!"

 

На подаръка зетът отвръща с по „éдно яболко", което взема от кошница, държана за тази цел на близо от някоя негова роднина. Някога зетят набучвал на даваната ябълка и по една монета.

 

— „Айде, ей, свàтове дòкòга ке стòим вàка, ай да òим, че òниа от Велèсто ке прѝфтасат, ке ни изпрèварат!"

 

— Айде! айде! — се обаждат повече души.

 

Всички настояват, свирците, които до това време бяха замлъкнали, започнаха една постоянна мелодия на турски марш. Сватбарите слязоха от чардака и зачакаха невестата. Придружаващите невестата я поведоха полека, като за същински водач ѝ дадоха едно малко — 3 годишно момченце, което водеше хванало края на една кърпа, другия край държеше невестата. Изведоха я из „водàйчето", но я въведоха „во кỳкята", от дето бяха излезли зетят и деверите му. Там сега на един дълъг стол са наседали редом бащата, майката, братята, сестрите, снахите, вуйчовците, тегките и др. близки роднини на невестата. В това отделение след туй навлизат и близките другарки на невестата. Наистина необикновено трогателен миг; невестата се приближи до татко си, извади от едно носено от снаха и сито с подаръци, една кърпа за лице и я наметна окола врата му, целуна му ръка, па се приближи, та го целуна два пъти и по двете му страни. В това време, силно развълнувана, тя сподавено заплака: сподавеният плач приличаше на покъртителни хълцания или скимтения на некое кученце. Всички присъствуващи се разплакаха и мълчаливо забърсаха очите си. Това настроение се още повече усили, когато невестата пристъпи към майка си, с която се запрощава по същия начин, като я дарува с една хубава кърпа. Майка си тя целуна от двете страни на устата, както и всички жени и девойки. Докато привърши с всички присъгствуващи, зетйовата дружина започва да настоява за по-скорошно излизане.

 

През време на прощаването не се пееха никакви песни: били ги забравили, или по-скоро, не ги знаели „девойчѝнята". Най-напред се пеели в този случай песните:

 

„Ела се вѝе прèвива,

„Мòма се с рòда прòщава. . .

„Кàкто се дèли жѝто от слàма,

„Така се дèли чèдо от мàма. . .

и

„Глèдай ме глèдай, ой мѝла мàмо, уш дèнеска,

„Нèска съм тỳка, ой мла мàмо, ю̀тре нè съм тук. . .

 

 

251

 

При настояването на сватовете, особено лично на свекъра и то някак сърдито: „До кòга òво прощèвайне, кàсно ке се стòрит, òвие от Велèсто ке дòвтасат и ке ни прèдварат", плачът стана по-общ, но невестата бе поведена пак от своите дружки и от онова малко момченце, хванало за кърпата.

 

Така водена, след свирците и роднините на зетя, с които бе и той с деверите и пред останалите свои роднини, невестата стигна до черковни двор. Заедно с излизането ѝ от къщи изнесоха и нейния „кофчег" с дрехите ѝ и с чеиза. Този „кофчег" бе качен на един кон и откаран направо у дома на младоженеца. При взимането на ковчега стана пак един малък макар и по-скор символичен пазарлък с дружките и снахата на невестата.

 

Пред черквата дружките спряха невестата и не искаха да я предадат на деверите. Започна един от най-оживените пазарлъци между жените около невестата и деверите, към които се присъедини и кумът. В пазарлъка, в който не липсваха и сравнително язвителни духовитости, че невестините защитници нямат основание да искат нищо, защото самата невеста не иде да откуп, а сама иде, или че тя не струва искания откуп и т. н. Най-сетне пазарлъкът се пресече, когато се разбра, че е достатъчно и че притезанията от страна на невестата не са много големи, именно един овен.

 

— „Овен сàкаме, òвен сàкаме, за òвен я дàйме!"

 

— „Арно бе, джàнам, ми кàков го сàкате òвенот? Зàщо ѝмаме сàмо нèвиен òвен.

 

— „Е, нèвиен, невиен и ние го сàкаме, зàщо ке ни бѝдет вѝен! Нè ни трèбит!"

 

На тази дадена дума невестата биде предадена на момковите девери, които заедно с всички други роднини от момкова страна, започват да се подиграват с момините роднини.

 

— „Ви я зèдофме невèстата, àй òйте си в пàтот! Ви измáмифме!"

 

— „Не сте ни измàмили, ние сàми си сàкафме!"

 

— „Ойте си сèга, нèма шчо да збòрвите, ви измàмифме! . . ."

 

— „Ойте си клàйте сèга компреси! . . ."

 

И т. н. и няколко грубички подигравки, при които не бива пощадена дори и самата невеста.

 

По пътя до черквата едно момче от кумова страна носи на главата си панерка с венчалните венци, един плат за рокля или за друго нещо, а така също и венчалните свещи. По целия път някой от невестините или от зетйовите роднини хвърля върху невестата жито (пшеница) — да е богата и родовита. Венците — сребърни се заемат от Охрид.

 

Пред черквата, като я поемат деверите, поставят и младоженеца до нея от десната ѝ страна. След това свекървата изважда из една торбичка два хляба и ги слага под двете мишници на невестата, та влиза с тях в черквата. Въвежда я пак малкото момче за кърпата.

 

— „Защо ѝ слагат хляба под мишниците ?

 

— „Вака нàйдено от нàпреш, на берекèт да е!"

 

Тия хлебове невестата държи през всичкото време и на обручението и на венчанието. Когато започна обручването и започне „Исая ликуй" — и ги отнемат.

 

При обручаването, след като кумът размени пръстените на младоженците, потърсва из присътствуващите малко момченце, което току да е проходило и го научава да мине между младоженеца и невестата. На желанието да узная влагания смисъл, получих само това „вáка нàйдено".

 

Преди да започне същинското венчаване свекървата и една друга жена се приближиха до невестата и я заопипваха, та развързаха всичко, което намериха вързано по нея; връзки на обуща, на престилка, пояс, други неща.

 

 

252

 

И за да не паднат някои от дрехите ѝ, те забучиха крайщата им. Така постъпиха и с младоженеца.

 

Интересен бе моментът на изпитването на младоженците от страна и свещеника, дали се взаимно желаят. Обърна се той най-напред към младоженеца:

 

— „Я сàкаш вàя що е дò тебе?"

 

— „Я сàкам! — отговори младоженеца.

 

— „Да нè си таксал на друга?"

 

— „Не сум таксал!”

 

— „Со дòбра воля се жениш зà нея?"

 

— „Со дóбра воля"

 

Когато се обърна със същите въпроси към невестата, свещеникът не получи никакъв отговор. Получи се впечатление, че невестата е взета на сила въпреки волята ѝ, и всеки миг ще избухне в протест да каже, те не желае да се омъжи за тогова.

 

— „Го сакаш, моме, овой що е до тебе?"

 

Мълчание. Въпросът бе зададен три-четири пъти. Свещеникът допре ухото си до устата ѝ, и може би чу най-сетне положителен отговор, защото и всички наоколо започнаха да викат:

 

— „Го сакат, го сакат!"

 

По подобен начин се получиха отговорите и на другите въпроси: забелязах едва доловимо поклащане за глава..

 

Казват, че „е страмота да речиш от еднаж го сакам и со глас!"

 

При венчаването кумът разгъна донесен за тази цел плат и покри с него раменете на младоженците. Така покрити с този общ плат, младоженците отидоха до дома си, гдето им го отнеха като влязоха в къщи. Затова пък при венчаването не държаха заедно една кърпа, както бива по други краища.

 

Когато започна „Исая ликуй", свекърът захвърли усилено, главно върху невестата, пшеница и леблебии. За тази цел той бе напълнил няколко свои джоба с тия семена. Деца — момчета и момичета — залазиха, наврели като агнета глави чак между краката на младоженците, деверите и кума, за да събират леблебиите. Много любопитна картина. Някога заедно с тия семена хвърляли „шекерчиня и пари", ама сега бонбони няма, па и парите се пестят.

 

На излизане от черквата вземаха хлябовете от невестата, защото било неудобно да ги носи по пътя. По целия път върху невестата хвърляха от страна на невестата жито. Сега младоженците един до друг, както бяха в черквата, биват придружавани от двамата „братими" от страни и следвани от кума, кумовите близки, свекровите и други младоженйови роднини. Младоженците държат в ръце запалени венчалните си свещи, които скоро след туй изгаснаха духнати от вятъра.

 

Трябва да се забележи, че родителите и роднините на невестата не присъствуваха на венчалния обред. След като предадоха невестата пред черквата те се върнаха всички по домовете си.

 

Като стигнаха пред къщи, музикантите се отстраниха на дворчето, младоженците спряха, излезе напред, свекървата и като се качи по стълбичката, застана на входната към чардака врата. Даде нареждане да ѝ донесат мед. Една от жените в къши ѝ занесе кафена чашка с мед и ѝ го подаде. Тогава тя нареди да се качват и младоженците, като дойдоха до вратата, спряха. Тя запали отново свещите им, извади из торбата същите два хлеба, коите невестата държеше в черквата и ги пъхна пак под мищницнте им. След това тя сне ръкавицата от десната ѝ ръка, хвана двата ѝ пръста, потопи ги в чашата и мацна с тех два пъти по горния праг на вратата, след това веднага с едни кърпичка изтри намазаното. Пак топна пръстите и в меда

 

 

253

 

и мацна два пъти по левия праг на вратата, пак изтри с кърпичката. Повече не продължи тази церемония.

 

Тя сложи пак ръкавицата на ръката и се отдръпна към чардака, та влязоха младоженците. Преди това, обаче, нареди да пристъпят прага с десните си крака и внимаваше да се изпълни това без грешка.

 

Докато се извършваше мазането на мед по вратата, донесоха един меден гюм пълен с вода и го сложиха при прага на чардака, та като прескочиха младоженците, невестата — при стъпването си на чардака бутна гюма и разля водата по пода:

 

— „Айрлѝа да е! Ко по вòда да бѝдет! — се обадиха някои.

 

Свекървата даде нареждане да влязат младоженците „во кукята", гдето е огнището. Там те заминаха огнището и се доближиха до стената зад него. Хумът се доближи до тях, хвана най-напред главата на невестата и я чукна три пъти до стената до „кукàлъките", като казва: — „Вàка да сèдиш во кỳкява, да не òйш по чỳжди куки, да си го пỳлиш мàжов, да си пỳлиш кỳкява и рабòтата". След това хвана главата на младоженеца, направи и с нея същото и произнесе съответните речи: „Да си пулиш жèнава, да не ойш по чỳжди кỳки и рабòтава да си я тèраш!"

 

След това отведоха младоженците „в водàйчето", което се съобщава с „кỳкята" с междинна врата. Там по нареждане на свекървата изправиха младоженците до една от стените с лице към стаята. Зад невестата сложиха един висок стол. Свекървата се приближи до невестата отпред, извади из пояса си една нова жълта кърпа, разгъна я и я закрепи на челото ѝ, спусната пред лицето. Това се наричало „дулак". Преди години невестите носели пред лицето си не „тèйове", а „дỳлак" от дебело бело платно, така че нищо не виждала пред себе си от стъкмяването, до отвеждането ѝ до дома на младоженеца. Но сега се задоволяват с забулването в този случай. Като на прави това, свекървата отиде зад невестата, застана зад нея и седна на стола, след това ѝ поднесоха пет-шест шапки от момченца — някои бяха фуражки от малки ученици. Тя ги е сложи на скута си, па прегърна през талията изодзад невестата, и я принуди да седне върху шапките на скута ѝ. Невестата послушно стори това и след десетина секунди свекървата се обади .

 

— „Дàйте нèкое дете! Дàйте дèтено!"

 

Донесоха малко момченце — близо едногодишно. Подадоха го на невестата, тя го прегърна и сложи на скута си, на го целуна „по òбразот" и извади из джоба си един чифт детски чорапи, та го дари. След това майката на детето си го взе и пак по знак на свекървата, невестата стана. Свекървата след туй взе шапките, прехвърли с тях невестата и те се пръснаха върху наблюдаващите свадбари, а децата чиито бяха, си ги взеха. Значението на тия обичаи е: „да рагя пойке деца нестата и машки да сет".

 

Като свърши това, кумът се приближи и свали „дулака" на невестата. Именно, подадоха му точилка — „сукало", и той нави от долу кърпата до горе и я метна зад главата ѝ заедно с точилката. Този обичай се нарича „скинувайне дулакот”.

 

Следва обичаят захранване на невестата или „топèѝница”. Кумът, като сне дулака, даде нареждане да донесат „топейницата". След малко едни роднини пристигнаха с една тепсия качамак, направен на топченца и залят с препържено масло. Подадоха тепсията на кума, и той взе една топчица с ръка и я поднесе към устата на младоженеца с думите:

 

— „Да ви è на здрàвйе, да се кердòсате за мнòго годин! Лàпай пòйке ю̀нак си!"

 

Околните се смеят и подмятат разни шеги, за устата му и за многояшността му. След това той взе друго късче по-малко и го подаде на невестата. Тя не отваря устата си, нито, пък се брани.

 

 

254

 

— „Яди. не стрáми се!" — ѝ казва кумът.

 

Тя пак не дава да се види, че желае. Той пак настояна и насилва късчето пред устата ѝ. Тя едвам, едвам отваря устата си, но види се, че ѝ е неприятно, че кумът повлича към устата ѝ един от виеещите отпред телове.

 

— „Яди, не срами се! Телйот нèке се голтне! Ай да се кèрдосаш! Яди!"

 

И тя хапна повечето с устните, отколкото с зъби, малко от късчето, и с мимика отказа повече. Кумът покани след това с големи късчета и деверите, а след това повтори и потрети, и всеки път невестата скромничеше по същия начин.

 

Към края кумът бе притиснат силно от присъствуващите моми и ергени, които заграбиха кой как може от „топейницата". Обичай било всяка мома или ергенин „да си òткраднет", и да си „грàбнет" от „топейницата" за да се „òмажит", респективно „òженит". Това се нарича „грàбейне топèиница".

 

През всичкото време свещите горят в ръцете на младоженците и отнемаха свещта на невестата само когато прегърна момченцето.

 

След захранването свекървата си излезе. Кумът и другите започнаха да я викат да се яви. Тя се забави. Младоженците стоят все така с запалени свещи и не знаят, що да чинат. Най-сетне свекървата влезе в къщи, забрадена с една скъсана вехта шамия. Всички започнаха да се смеят.

 

— „Новата, новата шамия! Фетвата ке а горим!

 

— „Шамия нали сакате, еве ви шамия! — каза свекървата.

 

Тогава кумът посегна, сне ѝ шамията и невестата, на която бе поднесена шамията от него, я подпали, та изгоре. Кумът завърте горящата шамия над насъбраните с весело възклицание „Хайдеее!" И всички други радостно завикаха.

 

След това на невестата подадоха нова хубава забрадка и тя я метна в дар върху главата на свекървата.

 

— „Вака фетвото да се изгорит!" се обади некои стара жена.

 

При този обичай, след като взеха свещите на младоженците, та ги отнесоха в съседното отделение и ги сложиха под огнището, напуснах сватбата за да отида у съседите, гдето току-що извеждаха друга невеста за към черквата! Отивайки, изпълняваше се същия ред. Пред черквата трябваше да се почака малко докато излезе друга сватба, младоженците от която бяха вътре на венчаване. Като заизлизаха, жените отдръпнаха тази невеста зад черквата и се изпречиха като преграда пред нея. Не било добре да се видят две невести:

 

— „Защо така? Какво ще им стане, ако се видят?

 

— „Ке умрет коя по напред бидет видена!"

 

В черквата при запитване от страна на свещеника, пак същото въздържане или свенуване от невестата.

 

Тази невеста бе също така облечена, само като по-богата, бе покрита с вал от бел тюл.

 

Връщането до дома — по същия начин с непрекъснато хвърляне на пшеница над младоженците.

 

Пред къщи, тука вече пред вратата на отделението с огнището невестата също така маза праговете с мед, с един пръст, движен от свекървата: тука обаче, свекървата не счете за нуждно да снеме ръкавицата на невестата; мацнаха се всички четири прага, като се спазваше кръстовидна последователност.

 

В къщи — пак чукане на главите на младоженците о огнищената стена с подобни наричания, като свещите още тогава им ги вземат и ги остават да горят на огнището. „Да нé шеташ от кукява навънка!" След това веднага снеха венците от младоженците и ги сложиха над комина, взеха и хлябове от мишниците на невестата, забучиха в тях свещите и ги оставиха също тъй да горят над огнището.

 

 

255

 

Захранване и „грàбайне топéйница" също както и при първата само че бутаницата бе много по-невъздържана от страна на момците и девойките, така че кумът изпустна тепсията и почти всичкият качамак се изсипа на пода и бе стъпкан и размазан с крака. Смехът бе с пълна сила.

 

Тука още преди да се покачи невестата по стълбите към чардака свекървата закри лицето ѝ с жълта кърпа, та невестата влезе в къщи с закрито лице. Когато кумът ѝ снемаше този вид „дулак" той до три пъти го навива и развива с суканото, и най-после го хвърли зад нея с благословия :

 

— „Да сте вèчни и со деца да се кердòсате!"

 

Свекървата също така прихваща на скута си снахата, като сложи под нея няколко детски шапчици. Тука това се направи три пъти, след което свекървата нареди да се донесе едно „дéте" (момченце)". Нареди след това невестата да го прегърне и подрусне.

 

— „Бàци го, бàци по óбразот!" — заповядва тя на невестата, а след това — „Дàруй му чорàпчиня, ако ѝмаш!" — Тогава невестата бръкна в джоба си измъкна един чифт нови черни чорапки, приготвени навярно за тази цел още от дома ѝ, и ги даде на детето.

 

— „Бàци го, пàк го бàцай! — каза свекървата, и това бе изпълнено.

 

След това свекървата прехвърли още седещата невеста с детските шапчица. Изгарянето на свекървината забрадка стана по същия начин. Свадбата продължава до вечерта. Младоженците по правило нощуват три нощи по ред в „кèралот" при воловете и след това старите излизат да нощуват на чардака, а младите влизат в „водайчето". Това сега, обясняват, че нямало где да нощуват другаде като изпускат из предвид, че комбинацията след третата вечер е възможна и в първите три вечери.

 

Сутринта старойката и свекървата „гледат на кошулята". Ако „нèстата е убава", т. е. ако има кръв на ризата, сватбата продължава весело и в понеделник вечерта отнасят „блàга рàкия" на невестените родители. Ако „нèстата нè е убаа" връщат я на баща ѝ и сватбата престава веднага. Работата множе да се оправи само с някакво придаване от страна на нейните родители. Това много рядко се случвало; такива случаи в селото почти не се помнели.

 

Бръсненето на младоженеца в последни години е изоставено; и миналото то ставало сутринта преди да тръгнат за невестата; девойките пеели през всичкото време, а роднинска девойка държала кърпа под брадата. Обръснатите косми хвърляли някъде на скрито място.

 

Когато невестата е от същото село, отвеждането ѝ става пешком, а когато е от друго село — с кон. Такъв бе един от случаите на този ден в село Рамне. Невестата беше от Велестово. Сватбарите след дълги справяния се накачиха на коне с самари. Самарите бяха покрити с пъстри черги наричани „кѝлими". Юздите и изобщо главите им окичени с градински цветя, или с цветя от хартии. При отиване с коне се изпраща напред един „мостолджиа”, обилно обкичен — той и конят, с обкичена бъклица с вино. Той известява най-напред в дома на невестата, съобщава им, че зетйовите евзтбари идат:

 

— Какво ще кажеш, питам мостолджията, като пристигнеш в дома на невестата?

 

— „Ногу здрàвйе ви прати зетот, òти ѝдат, да се притàкмите".

 

Той дава на всички домашни да се почерпят от бъклицата. След това там напълнят бъклицата с друг о вино и той се връща, та среща сватбарите и им собщава, че у невестини всичко е готово.

 

Когато невестата е от селото, само „сàндъкот" ѝ откарват с кон.

 

Свекървата до тръгването на невестата не е пременена, а шъта по къщи. Щом заминат за невестата, тя се пременя, та, като поведат невестата за черква, присъединява се към шествието.

 

 

256

 

 

Във Велестово на излизане от дома, на невестата дават едно малко колаче; тогава тя го разделя на две и хвърля половината през главата си, та пада в едно сито, което другите държат зад нея, а другата половина слага в пазвата си.

 

За сватбата се готвят гостби в голями черни медници — вън от къщи и се внасят вътре в котела. Хлябове също така се донасят с десетки: „Яй се ко на свàтба", казват.

 

На 1. Август присъствувах на венчавката на брата на асистента Д. Колев, Охрид. Невестата бе от Скопие. Венчавката стана в черквата св. Климент. При тази градска венчавка не се спазваха почти никакви обичаи. Дори невестата освен бялата ѝ рокля, която бе модерно къса, немаше никакви други невестенски знакове. Но отиването до дома на младоженеца стана по друг път, не по онзи, по който бе доведена в черква. При това, пред пътната врата едно девойче ѝ подаде две хлебчета, увити в чисти бели кърпички, та ги сложи под мишниците си и с тях влезе до вкъщи. В къщи младоженците бяха отведени и кухнята и там кумът чукна по три пъти главите им о коминя с благословията:

 

— „Да сте жѝви и здрави, дòм да завъ̀ртите!"

 

Според рамненци във Велестово имало следният обичай, който в Рамне не се изпълнява: когато младоженците се върнат от венчавка, в къщи на младоженеца над вратата „двоица държат „яремот от вòлòѝте", та под него минават младоженците. След тях който мине, околните го бият с юмруци: „Тупàница праат".

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]