Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 1, 1946

 

12. РОДОЛЮБИЕТО НА СВ. КЛИМЕНТА ОХРИДСКИ

 

Д. Чавдаров

 

 

След смъртта на Методия настъпват най- неблагоприятни условия за славянската писменост и богослужба в Моравия. Латино-немското духовество, проводник на агресивния германизъм, подкрепено от Светополка, заместник на Ростислава, прогонва Методиевите ученици.

 

Климент Охридски, един от преданите ученици и сътрудници на Св. Кирила и Методия връща се в своята родина. По съветите на Цар Бориса и по свое желание той отива в Кутлинчевица — югозападна Македония, от гдето наверно и произхожда.

 

Скъпо пазейки заветите и идеалите на своите учители, Климент работи неуморно за културното развитие на своя народ. Убеден, че само чрез просвета на роден език широките народни слоеве ще познаят истината и ще бранят своите национални права, той основава училище — първото славянско училище на родна земя. Тук Климент учи малките на четмо и писмо, а възрастните готви за служители на църквата и родната просвета.

 

Това културно огнище, което ревниво пази традициите на Кирило-Методиевата писменост и език, откърми плеада народни будители, учители и книжовници, които продължиха Климентовото културно-национално дело. Крайно скромни, тия безименни културни дейци пръсват се по целия Балкански полуостров, за да сеят семена на родна славянска просвета и култура.

 

Те превеждат книги от гръцки език и пишат оригинални произведения. Литературата разраства. Дава обилен плод. По своята книжовна продуктивност тя съперничи на византийската литература. За създаването на тази бележита

 

 

257

 

епоха на културен възход и пълен разцвет на духовните национални сили голяма роля изигра Охридската школа, създадена от Св. Климента.

 

Тук ние долавяме неоценимите заслуги на тоя голям родолюбец, просветител, книжовник и обществен деец, които се домогва да създаде от непросветения езичник-славянин просветен гражданин и истински християнин.

 

Приобщавайки своя народ чрез просвета на роден език към културните блага на тогавашните цивилизовани народи, Климент извършва едно патриотично дело — обединява духовно-народните сили и ги предпазва от пагубното влияние на византийското духовенство — оръдие и проводник на източноримския монархизъм и хегемонизъм.

 

Ако широката народна просвета е здрава и несъкрушима опора за защита и запазване на славянската национална индивидуалност от посегателства на чужди народи, нравственото съвършенство трябва да бъде идеал за всяко лице и всеки народ.

 

Схващайки така своите задачи на народен учител, просветител и педагог, Климент държи проповеди в църква, проявявайки качествата на даровит оратор, и пише поучителни и похвални слова. Практичен деец, познаващ духовните нужди на своето паство и неговия умствен уровен, той се стреми да насади в народната душа на разбран народен език, в достъпна форма великата добродетел — любов към ближния. От тая върховна евангелска ценност произтичат социалните добродетели: „братолюбие" и „странолюбие", които, според Климента трябва да станат ръководни начала в живота на народите.

 

Особено интересни и ценни са ония поучителни слова, които рисуват картината на духовно-нравствения живот на тогавашното общество. Ревностен защитник на православието, възпитан в духа на християнссите и общочовешки нравствени истини, Климент разкрива отрицателните прояви на народния бит бичувайки лъжата, завистта, гордостта, блудството, пиянството и идолопоклонството. Тия нравствени недъзи трябва да бъдат изкоренени чрез светлината на чистото Христово учение. Иначе те ще попречат на духовно-нравственото развитие на народа.

 

С особен патос вдъхновения Климент проявява своето родолюбие в „Похвалното слово за св. Кирила". Създаването на славянската азбука и писменост радва славянските народи най-много Климента Охридски, предания ученик и последовател на все славянските просветители — св. Кирил и Методи.

 

Споменът за личността и делото на Константина Философа, наречен Кирил, създателят на славянската писменост, будят чувства на национална гордост в душата на св. Климента. Той е поразен от величавия подвиг на „Новия апостол и учител" на славянството.

 

Въображението му полита стремително и в редица конкретни образи, епитети, метафори, антитези и хибербони авторът излива своя патриотичен възторг. В изблика на това чувство развълнуваният писател нарича Кирила Лъв, който затвори устата на триезичните еретици, които помрачени от завист и с злобата си станали съучастници на Пилата, твърдяха че не подобава на други езици да се слави Бог, освен на еврейски, латински и гръцки; и той разпален от силата на Светия Дух, опровергна тяхните лъжи с ясните си доводи. „Както денница, изгряла по-късно, осветява с своя блясък целия звезден лик, като пръска светлина чрез слънчевите зари, така и този преблажени Отец и учител на нашия народ, светейки с своите троични зари, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството".

 

Затова Климент ублажава устните на Св. Кирила, езика светлото му лице, златозарните му очи, ангелските зеници, пречистите му пръсти ръце, чрез които „Бог окичи многоплодния славянски народ с богоизтъкан венец".

 

 

258

 

Климент работи усърдно не само за нравственото възраждане на своя народ, но и за украсяването и оплодяването на родната земя.

 

Той я обича, много и желае да я види окичена не с „бодли и глогини”, а с плодни дръвчета, за тая цел доставя фиданки от Гърция и чрез личен пример насърдчава народа да облагороди своята земя. Тая обширна просветителна книжовна и стопанска дейност на Климента е достойно оценена от неговите съвременници.

 

Името на св. Климент се произнася с почит и благоговение не само от славяните — македонци, българи и сърби, но и от гръцките писатели. Теофилак и Хоматиян, които описват живота на св. Климента, с възторжени слова възхваляват неговата просветителна дейност.

 

„Климент не даде сън на очите си", пише Теофилак, гръцки архиепископ на Охридската архиепископия, „и дрямка на клепачите си, но намираше хрома и наслада своите грижи за народа, всясого поучаваше, всякого напътствуваше като разсейваше невежеството и уреждаше безредието".

 

Повече от десет века отлетяха в царството на забравата след смъртта на Св. Климента, ала името и делото му не заглъхнаха.

 

И днес той живее в съзнанието на македонския и българския народ с ореола на народен светец и просветител. Особено е популярно името му в Македония — Охридско.

 

Ликът му краси домовете на тамошното население. Той е негов покровител и спасител. В дни на тежки изпитания и бедствия народът отправя топли молитви към Св. Климент, нарича го „Златниот", очаквайки спасение от него.

 

В светлината на днешните събития всеславянската просветна и културна дейност на Св. Климента, епископ Словенски, от края на IX век и началото на X век, е символ на истинско родолюбие, трудолюбие и постоянен стремеж към правда, светлина и напредък. Той е знаме на борба, упорита и вековна, срещу най-опасни врагове на славянството — византизма и пангерманизма, която водеха, и водят славянските народи за свобода, правда, национална независимост и братско споразумение.

 

И Македония, която роди Климента Охридски, тоя белязан и велик нейн син, чието дело принадлежи на цялото славянство, с право се нарежда в културното семейство на славянските народи.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]