Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 1, 1946

 

14. КУЛТУРНИЯТ ЖИВОТ ВЪВ ФЕДЕРАЛНА МАКЕДОНИЯ

 

Христо Стойков

 

 

Свободата на македонския народ разкри възможностите за разгръщането на неговите духовни и морални сили. Нейното благотворно влияние днес е един безспорен факт. Нищо, че от разрушителните дни на войната, която с водената жестокост от страна на окупатора опустоши цяла Македония, ни дели малко повече от една година време. Нашият народ през този кратък период на свобода и национална независимост, можа да се изправи в цялия си жизнен ръст и да покаже пред останалите народи своето духовно величие.

 

Тази своя духовна красота и мощ, този удивляващ традиционен македонски идеализъм, днес са на лице в голямите му културни постижения, каквито при друг исторически момент не биха били възможни.

 

Културните творци на македонския народ възползувани днес от свободата и благата, които им осигурява тяхната федерална държава, продължават да изграждат и обогатяват самобитната македонска култура, чието развитие беше прекъснато през тежката дълговековна робска нощ.

 

Това нечовешко политическо и економическо робство обедни нашия народ духовно и материално, спъна неговото правилно развитие, ала не можа да унищожи неговите духовни залежи, неговите потенциални сили, които събирани като сокове през дълга спяща зима, сега през неговата пролет избуяват почти стихийно.

 

Ала тази култура, която носи особеностите на македонската душа и македонския бит, държи за духовните връзки с миналото. Тя е естествено продължение на традициите на македонските възрожденци. Тяхното народно дело е знаме на цяло едно революционно поколение от поети, белетристи, драматурзи, художници, артисти, музиканти, публицисти и други, почти всички взели дейно участие в борбата за свободата на Македония, с пушка в ръка.

 

И тъй днес македонската целина се разорява. Една след друга златни бразди се диплят над нея.

 

Те са залога за едно богато бъдаще, което безсъмнено македонският народ ще внесе в общото духовно хранилище на народите.

 

Впрочем, една системна културна проява във федералната народна република Македония биде проведена едвам през миналата есен. До тогава, поради все още тежките последици на войната и военновремената обстановка, те до голяма степен имаха случаен характер.

 

Сега вече и народната власт взима под своите майчини грижи културният живот в младата държава. В развитието на македонската култура, тя дава своята широка подкрепа и напътствие.

 

За да не бъдем голословни ние ще дадем нагледно какво е постигнато за този кратък период от време в целостния културен живот на федерална Македония.

 

Ще почнем със Скопския народен театър.

 

Последният откри новия театрален сезон 1945/46 г. с битовата македонска пиеса „Хаджи Теодос" от Васил Илиевски. Един твърде надежден и насърдчителен опит за младото македонско драматично изкуство, играна с голяма любов от млади артистични дарования на свободната сцена на Скопския телтър. Тя е била посрещната и от страна на публиката с голяма любов и е пожънала грамадни успехи. Безсъмнено, нейните успехи се дължат извън многото ѝ положителни качества на драма, които и достойнства не отрича и критиката, най-много на онзи македонски свят, който е разкрила тя пред зрителя, този все още примитивен македонски бит, без сложна душевност у героите, и с вълнуващия звучен македонски език. Народа е чувствувал гордост

 

 

273

 

и радост, че има зъзможност да се наслаждава в свой свободен театър на своя пиеса, написана на майчиния му език, което нещо не можеше да се случи през робството.

 

Голям успех са пожънали, като втора премиера на Сконския театър и представените наведнаж духовити комедии от Бранислав Нушич — „Съмнително лице" и „Власт".

 

Възобновени са били също пиесите — „Бащин дом" от Валентин Катаев и „Платон Кречет" от Александър Корнейчук.

 

Културно събитие за театралния живот в Македония, обаче, си остава изнасянето на премиерата — комедията Тартюф от Молиер.

 

Нейното представяне за македонския театър въобще, ще остане една светла дата. Преди няколко дни Скопският нар. театър е пожънал нов успех. На сцената му е играна втора пиеса от Александър Корнейчук, „Мисията на мистер Перкинс в страната на болшевиките”, с която е постигнато голям успех в постановка, декор и игра на артистите.

 

На 31 октомври миналата година в Скопския народен театър биде изнесен от оркестъра при Радио Скопие и първият голям симфоничен концерт от освобождението на главният град на федералната македонска република. Мимо големите трудности от технически характер, ръководителите на оркестъра Тодор Скаловски и Трайко Прокопиев, са могли да поставят симфоничния радио-оркестър на завидна художествена висота. В програмата са били застъпени: Моцарт, Бетовен, Чайковски, Дворжак, Росини и съвремените композитори: Жан Режистер и Чембердже. Концертмайстор — Лука Ритер.

 

Голям концерт посветен на славянската музика е изнесен на 25 януари т. г. от оркестъра на Дома на армията, подсилен от радио-оркестъра. Изпълнени са творби от следните славянски композитори: Чайковски, Дворжак, Падаревски, Глиер Марно и Зайц.

 

Свободата на Македония и голямите грижи на народната власт към изкуството развърза ръцете и на македонските художници. Някои от тях днес реставрират ценни художествени реликвии унищожени или ограбени от немците.

 

На 13 ноември миналата година послучай годишнината от освобожлението на гр. Скопие в салона на народното училище „Гоце Делчев" тържествено е открита от министра на просветата на народната власт — Н. Минчев и в присътствието на много официални лица, писатели, артисти, журналисти, интелектуалци и граждани, първата свободна изложба на македонските художници. Тя продължи повече от един месец време и резултати от нея са удивителни.

 

Изложбата на нашите художници и склуптори е наистина една манифестация на новото македонско изкуство, което е синтезирало в своите творби чувствата и стремленията на македонския народ и участието му в народноосвободителната борба. То е обхванало и отразило още и новият бит създаващ се при новите обективни условия на младата македонска държава.

 

В нея са взели участие 15 души художници и двама склуптори, между които се налагат имената на Никола Мартински, Цицо Поповик — карикатурист, Лазар Личеновски, Тома Владимирски, Вангел Коджаман и Димче Тодоровски.

 

Във федерална Македония днес се наблюдава и един интензивен литературен живот. Млади даровити поети, белетристи и критици, приемници на основоположниците на новата македонска литература Йоаким Кърчовски. Кирил Пейчинович, Райко Жензифов, Братя Миладинови, Гр. Пърличев и др., създават едно творчество близко до широките народни маси.

 

Най-непосредствен изразител на новата македонска действителност си остава художественото творчество. То негли е вдъхновението на македонския народ в борбата му за свобода и добруване.

 

 

274

 

Младата македонска художествена литература днес изгражда богатството и блясъка и на македонския литературен език. Неговото бъдеще развитие ще му даде възможност да се освободи от много чуждици, което е естествено нещо при създаването на един литературен език.

 

Литературните сили в Македония са групирани около голямото списание „Нов ден", което почна да излиза в Скопие през октомври м. г. Излязла е вече и третата му декемврийска книжка. То ни запознава напълно с характера, направлението и състоянието на днешната македонска литература и с нейните подрастващи сили.

 

Македонските писатели през миналата есен са изнесли и своето първо литературно четене, което е било масово посетено.

 

Македонската литература днес има и своите знамена, корифея на нашата поезия, големият и всеизвестен пост Венко Марковски, чиито борчески песни са прехвърлили границите на малка Македония.

 

Македонският читател по настоящем расте и живее духовно и с художествените образи на други наши млади поети и белетристи, чийто творби са със сюжети типизиращи македонеца вчера като пламенен и безстрашен борец, а днес—вдъхновен строител на своята държава. Ето имената на някои от тези безсъмнени дарования: Ацо Шопов, Славко Яневски, Лазо Каровски, Блаже Конески, Ванчо Николевски, Благоя Корубин — поети, белетристи: Владо Малески — Тале, Иван Точко, Коле Чашуле, Йован Бошковски, критици: — Киро х. Василев, Блаже Конески и др.

 

Ала всичко това не изчерпва духовната проява и културен живот в Македония. Днес в Скопие излизат и няколко вестници и списания: ежедневника „Нова Македония", списание „Нов ден", хумористичния вестник „Остен", голямото списание „Македонка", орган на антифашиския фронт на жените от Македония, което ще изиграе огромна роля в духовния живот и възпитанието на македонската жена, вестник „Единство" — орган на народния фронт и др., а за малките — детското списание „Титовче", на местото на излизащия до сега в. „Пионер", който пък занапред ще излиза под името „Пионерски вестник".

 

Грижите на народната власт днес са насочени за широкото просвещение на народните маси. За тази цел през последно време държавното книгоиздателство предприе издаването на две книги с народни творби, първата с народните приказки „Силян Щъркелът" и втората с най-дългата народна песен „Кузман капитан".

 

И двете творби са бисери от нашето народно творчество. Последната послужила на Гр. Пърличев да напише своята поема „Сердаринът".

 

Тези безсмъртни народни творения, безсъмнено ще влеят в нашата млада литература здрави животворни сокове, па ще обогатят и македонския литературен език.

 

Напоследък държавното книгоиздателство е пустнало от печат, сборник „Македонски народни песни", в който са събрани и подредени в една художествена цялост най-хубавите лирично епични народни песни. Една част от тях ся събрани сега, а друга част събрани от Братя Миладакови, П. Славейков, Н. Шапкаров и др.

 

Същото преди известно време издаде и пустна на пазаря два тома художествена литература — „Климе", роман в стихове от Венко Марковски и лирическата поема „Кървава нива" на младия и даровит поет Славко Яневски.

 

Обаче, голямо историческо събитие ще остане току що излязлия от печат първи македонски буквар, който ще даде възможност на младите македончета да се учат от рано и опознаят прелестите на своя хубав майчин език. Каква благородна любов той ще посее в тяхните сърца към свободната им татковина Македония!

 

 

275

 

Този първи македонски буквар, при това е едно голямо художествено и педагогическо постижение, в ксето е вложено много труд, умение и вкус. С тези си качества буквари ще постигне по-добре гонимите цели — възпитанието на малките македончета и подхранването у тях отрано обич към родината, към общото отечество Югославия и към мъдрия и любим баща — Тито.

 

Този първи буквар е като последица на грижите на народната федерална власт, след преминалата стихия на войната, да запази самобитността на македонската култура и най-главно да създаде чист македонски литературен език.

 

Тежката и отговорна задача за съставянето на македонски буквар е била поверена на известния в България македонски общественик и деятел Димитър п. Евтимов, с която задача той при подкрепата на своите помощници, Спасе Чучук, Ионне Иосифовски, Васил Куновски, Йордан Киранджиѝски и Гьорге Ристик, се е справил отлично.

 

Кориците и рисунките към текста са работа на нашия високо талантлив художник — Цицо Поповик.

 

Като говорим за културен живот във федерална Македония, ще бъде истинско опущение, ако не се спрем и на Скопската народна библиотека, която с огромното си количество художествена и научна литература, пръска широка просвета сред народните слоеве. Тя разполага близо към 200,000 тома книги от различен характер и на различни езици и за сега е една от най-богатите библиотеки не само в Югославия но и на Балканите.

 

А тя всеки ден се обогатява с нови книги, особено със съветска литература.

 

Голяма придобивка ще бъде за македонската култура и за културния живот на главния федерален град, възобновяването на Скопския народен музей, който през време на войната е пострадал много от окупатора. Пострадал е особено много етнографското отделение, когато при евакуацията му в гр. Кочани, е бил ограбен и запален от германците. Предвижда се сега да бъде възобновен в срок от две години. Ограбено и унищожено е също и средновековното отделение с възстановяването на което са натоварени художниците Мих. Шойлев и Здравко Блажич, които от миналата година още изработват копия на френски от македонски монастирн имащи много голяма художествена стойност.

 

Онова, с което сега разполага Скопския народен музей — една част се помещава в Куршумли хан, а втората в помещението на Търговската индустриална камара.

 

Ето по съществените духовни прояви, които днес дават облика на културния живот във федерална Македония.

 

Те са прояви на един скромен народ, който безшумно твори своята национална култура, основният елемент не която си остава нейният прогресивен демократичен дух.

 

С това македонския народ, ведно с останалите югославски народи, влага своя принос в укрепването на южнославянската демокрация и в изграждането на братското единение между балканските народи.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]