Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 1, 1946

 

15. ПЪРВИЯТ МАКЕДОНСКИ БУКВАР

 

Димитър П. Евтимов

(шеф на основ. образование в Македония)

 

 

Да се състави буквар е изобщо една много трудна и крайно деликатна работа. Букварът представлява от себе си алфата и омегата на целата педагогическа мъдрост. Разтворете, който и да е един буквар, и вие още от първите му страници ще познаете педагогическите насоки и идейната принадлежност на автора или на авторите им. От друга страна, никъде и в никоя друга педагогическа област не е нуждно познаването на детската душа в нейната всестранна динамичност както при съставянето на един буквар. Букварят —

 

 

276

 

това е ахилесовата пета на всеки един педагог. Тук проличава най-добре неговата способност да разбира детето и да приспособява дидактическите премъдрости към интересите, желанията и към активната въобще негова природа.

 

Всички ние знаем, че детето преди всичко и повече от всичко е едно par exellence активно същество. Следователно, букваросъставителите ще трябва да имат предвид тая важна особеност на детската природа и чрез своя буквар те да отделят важно место на детската активност, като дадат възможност на детето активно да участвува в обученията, и използувайки всички свои сили, всички свои сетива. Пасивният характер при обучението в началния четмопис говори ясио и недвусмислено за една лоша училнцна практика и за една още по лоша педагогическа теория.

 

Ако е трудно да се състави буквар за училища с дълга, многостранна и добре поставена букварна традиция, с богата педагогическа литература и добре подготвен учителски кадър, то колко много по-трудно ще бъде тази работа за училища без каквато и да е педагогическа традиция, без установен напълно книжовен език, без каквато и да е педагогическа литература, при един крайно ограничен учителски кадър и нищожен педагогически елит каквито са нашите мак. училища. По тия причини новият, собствено първият македонски буквар, при всичките му недостатъци, който като всека несъвършена работа, може да притежава, е едно явление уникум в съвременната педагогическа литература. Защото в случая ние имахме сътворено едно нещо почти от нищо.

 

Министерството на народната просвета в федерална Македония и по специално Министърът на просветата г. Никола Минчев, се вдъхновяваше от благородната амбиция, щото нашият първ мак. буквар да е не само едно нещо, а да е повече от нещо, въпреки всички пречки, които натоварената за тая цел комисия можеше да срещне по своя труден и трънлив път.

 

Първата и най-трудната задача с която авторите на букваря трябваше да се справят беше да се изработят принципите, върху които требваше да бъде изграден букваря. Другото беше въпрос повече на техника, на интуиция, на хрумвание.

 

Комисията знаеше, че всеко едно обучение за да бъде съобразено с живата детска природа, требва да носи в подчертана доза белезите на следните три важни дидактични принципи: конкретност, активност и самодейност изразени в формата на това, което Клапаред нарича функционалност.

 

Изхождайки от горните принципи, комисията не искаше да даде в ръцете на македонското дете един само буквар т. е. една книга, където се откриват буквите на писаната човешка реч. Буквата т. Е. звукът, който тя замества, сама по-себе си е една абстракция, а един от важните принципи на нашия буквар, както видехме по-горе, беше принципът на конкретността. Старите буквари, на които се учеше мак. дете до 1941 година, беха именно само буквари и като такива изхождаха от най-абстрактните елементи на чов. реч, от звуковете и техните белези — буквите.

 

Нашият буквар в същност не е буквар, а една любима книга с най-приятни четива — читанка. И е изграден не на мъртви абстракции, а на живи конкретни факти, предварително дълбоко преживени от самите деца. Още първата страница, например, е залета от радостта, която детето изисква виждайки, че неговата скъпа и дългоочаквана Мама се връща от пазаря или от близкия бакалин и му носи нещо. Тука вещо са изобразени два източника на радост — връщането на скъпата кама и „нещото", която тя носи. И детето изблика на своята двойна радост и изненадано извиква: „А! А!" с което иска да каже: „А, мама, мама си иде! А, какво ли ми носи?"

 

Учениците, т. е. малките първулачета заразени от тая радост, изобразена в първата страница на букваря с удоволствие повтарят т. е. четат първата

 

 

277

 

приказка, изобразена в картинка и изразена само с радостния вик „А!" който глас в същност е първата буква от новата македонска азбука.

 

Втория учебен час, който ще бъде непременно час по писане, децата с най-големо удоволствие пишат вече гласът на бебча, т. е. нашата буква „А". Но тая буква не е мъртвата буква „А" на синтетиците. Тя в същност е цела приказка изразена в един само белег, в една буква, в един символ.

 

Неколко дни децата ще се упражняват до като свикнат правилно и красиво да пишат радостния вик на бебча т. е. буквата А — ръкописна и печатна, малка и голема (главна), И разбира се ще стане нужда да се извърши анализ на буквата т. е. да се разчлени тя на състанните ѝ части (елементи), но тая анализа ще се извърши не за самата анализа, а за да се напише от децата добре т. е. по правилно и по красиво самата буква. Тука имено ще се упражняват децата да пишат луличка, бастунче и „геврече” и в тая работа, в тия упражнения ще има и разум, и смисъл, и цел и желание.

 

Едни от големите проблеми на новото образование, на нсвата педагогия, е проблемът за така наречения целен акт при обучението, който изисква нищо да се не учат децата и да не се преподана до като децата не могат да разберат целта му; не само да я разберат, а и да я почувствуват.

 

Некои нарекоха — методът на който е изграден нашия буквар, аналитико-синтетичен. От гледище на съществуващите до сега методи в България или в Югославия, верно — тъй може да се нарече аналитико-синтетичен. Но за оня, който е вникнал в нашия буквар или който ще прочете ръководството или букваря ни, за него ще стане ясно, че нашият метод принципиално се различава от досега практикуваните аналитико-синтетични методи. Нашият метод можем да го наречем: природосьобразен метод; можем да го наречем още целостен метод, а можем да го наречем с право и естествен метод. Природосъобразен е, защото той напълно е съобразен с вечно подвижната активна и жива природа на детето от тая възраст. Целостен е, защото оперира с целостни образи — фонетични, графични, предметни и граматични; Естествен е, защото по един най-естествен за детето път последното се въвежда в усвояване тежкия процес на нашия четмопис.

 

 

Деление на нашия буквар

 

Най-големите обвинения, които се хвърлят върху буквари, какъвто е нашия, изработени върху смесената четмо-писна метода т. е. върху метода да се откриват или по-право да се работи едновременно с печатни и ръкописни букви и плюс това да се откриват едновременно малките и големите печатни и ръкописни букви е, че тоя начин на работа не бил по силите на децата. Второто обвинение е, че се изхвърлят подготвителните упражнения и още първите дни децата се карат да пишат и четат, за което не са подготвени.

 

В нашето ръководство е даден обстоен отговор на тия обвинения. Тук ще се задоволим със следните кратки пояснения.

 

Нашите противници още не могат да правят разлика между четенето и писането в предбукварният период и това в самия буквар.

 

В нашето ръководство тъкмо по тая причина ние сме разделили букваря на три части. 1) Предбукварна част; 2) буквар и 3) читанка. В същност, обаче, изхождайки от принципите на целостното образование за нас нема части т. е нема предбукварна част, буквар и читанка, а има един целостен процес, който се състои във всестранната и постепенна подготовка на детето да научи да чете и да пише, спазвайки природосъобразния принцип на естественото обучение, в основата на което лежи самодейноста на детето, изразени

 

 

278

 

в упражнения на ръката, окото, ухото, езикоматериални центрове и пр. към постигане една ясно съзната, конкретна и желана цел.

 

Нашият най-главен принцип е: всеко едно действие на детето да бъде вътрешно добре мотивирано, осъзнато и извършено с радост от самото дете, т. е. по възможност напълно самостоятелно.

 

Желанието ни беше предбукварната част да представлява неразделна част от самия „буквар". Това щеше да даде пълна възможност на нашия учител да се справи много по-лесно със своята задача. Това щеше значително да улесни и самите ученици, които щеха да имат предостатъчен материал за извън училищна самостоятелна работа. А предбукварната част дава хиляди поводи за една такъва напълно самостоятелна работа и много пòтици за учители или по-големо разнообразие и творчество във всекидневната му училищна работа. Но по технически и други причини това наше желание неможахме да осъществим.

 

Как е организирана предбукварната част.

 

В предбукварната част се работи с печатни букви. Никакви отделни, изолирани гласове и белези на гласови букви, или елементи на букви не се откриват изолирано. С предбукварната част ние сме си поставили същите цели, каквито старата педагогия си е поставяла с така наречените подготвителни упражнения по четене и писане, а именно: да се подпомогне психологическата страна на истинското четене и писане. А това може да стане, когато децата се упражнат добре да сливат и разлагат: със сливането се подпомага психологическата страна на четенето, а с разлагането — тая по писането. И понеже в сега и до сега практикувания в България и Югославия метод се работи с звука, който се смета като основен елемент и на човешкия говор, то звукът съставлява обект на подготвителните упражнения. Такива упражнения в България се предвиждат и при синтетичния и при аналитико-синтетичния, и при умозрителния, и при чисто-аналитичния (американския) и при идеозрителния методи.

 

Нашият метод отхвърля подготвителните упражнения в тоя им вид, в който те се практикуват в гореказаните методи в България, като такива от чисто механичен характер, които парализират и убиват творческите сили на детето, стресват неговите радостни импулси, заприщват крановете на неговата енергия, превръщайки го от едно живо, жизнерадостно, игриво и весело дете, в бездушен и мъртав автомат, действуващ не по своя воля, а по чужда такава.

 

Месеци под ред първачето се принуждава да пише „елементи" значението и смисъла на които не разбира. Образуват се комбинации от тия елементи и така един по един се изреждат всички възможни елементи и всички допустими комбинации с тях. Вземат се даже издути черти по буквата „X", която буква ще се открива некога към Коледа и кривата извивка на „я", която се учеше до сега към Бабин ден. Напълва се цела торба даже цел човал с елементи, за да ги имаме готови, когато ще откриваме след месец, два или след три ръкописни букви.

 

Така цели месеци децата се измъчват да пишат съвършено безмислени за тех чингелчета, бастунчета, камшичета, гевречета и пр. и с това се убива техния интерес за каквато и да е училищна работа. Но тая причина те даже намразват училището. Ръчичката му свикнала на волни и творчески движения задоволяващи и най-необузданото му въображение, откъснато от светлите хоризонти на волния живот, който твори нови светове, прекроява или руши стари такива, тая ръка на която човечеството дължи всичко, що то днес притежава и цивилизацията — най-скъпите си дарове, най-великите си постижения, тая имено ръка се откъсва и отчасти, защото се откъсва от живота на детето най-съкровения му копнеж, с които и за които то идва на училището —

 

 

279

 

да се научи час по-скоро да чете и да пише, а не да чертае разни безмислспи драскулки, жалки заместители на всека разумна работа.

 

В предбукварната част на нашата букварна работа ние още първите дни се нагаждаме към особеностите на детската природа и към желанието на детето да почне вече да чете и пише. Учебното градиво е така организирано около центрове на интереси, теми и подтеми, близко до непосредствените интереси на детето, че последното най-непринудено и естествено се въвежда в процесът на четенето и писането още в първите дни, както казахме вече, на училищния живот. Тук писането се предхожда от моделирането, ръчната работа, рисуването.

 

Още третия учебен ден учителят завежда беседа с учениците за семейството. Децата, всяко по отделно и всяко за себе си, с охота и нескривана радост разказва за своето семейство и за своята „мила мама", за своя „татко благ", за кака си и бате си, за дядо, баба и пр. Разбира се, в центъра на тоя социален комплекс скоро застава майката с своите непрестанни грижи към децата си. Учителят отдалече подхвърля на децата идеята да си напишат думата „мама" и това е достатъчно, за се изпълни класната стая с радостни възклицания и стихийно изказани одобрителни желания. Под натискът на тия желания учителят просто е заставен да открие първата дума „мама", която той бавно, тържествено и с едри печатни букви я написва на таблата. Радостта всред децата достига своята кулминационна точка, когато учителят ги подканя да прочетат написаната на таблата дума „мама". Тука няма вече слаби ученици: всички знаят да четат и всички искат да четат.

 

Но децата горят от желание вече да напишат думата. Мило става на учителя, когато вижда как просто той бива тласкан напред от самите ученици, вместо той да ги тласка. Тук инициативата минава от учителя към ученика. Написването на думата също така се извършва с радост и при едно силно повишено чувство за работа. Печатната дума „мама" първо се построява с клечици. За тая цел първо со извършва анализ на всяка буква на съставните ѝ части. В същност там ние имаме не четири, а само две букви — буквите М и А. Първата буква „М" се построява от учителя с металически метър, направен от подвижни дециметри. Децата построяват първата буква М, която бърже схващат, че с направена от 4 клечици — две изправени и две наведени една на ляво, другата на дясно. Втората буква „А" се оприличва на стълба (триножна) и е направена от три клечки: още една „М" и още една „А" думата „мама" е готова. Разбира се, пред децата не се оперира още с букви; последните минават и се обясняват, като части на думата „мама".

 

След като децата построят думата „мама" с клечки, ще я моделират с пластелин, глина; могат да я изработят с ивици от картонена хартия и най-сетне ще си я напишат в тетрадките си. За домашно упражнение на децата се дава да си я напишат на четвъртита мукавена (по-дебела хартия) коричка. Ако времето позволи, написването на коричките може да стане в клас, а по-късно за домашно упражнение се дава да си образуват ново изречение от научените и написани на корички нови думи.

 

Каква голяма радост изпитват малките първаци при мисълта, че те вече знаят да четат и да пишат скъпата дума „мама". Те с нетърпение очакват свършването на часа за да хвъркнат в къщи и се похвалят, че те вече са истински ученици: знаят да четат и пишат.

 

Втората дума, която ще се открие ще бъде още по-лесна — тя е думата „има", която в същност е половината (едната сричка), от изучената вече дума „мама" плюс буквата „и". А буквата „и" се построява най-лесно: две изправени клечки и една наведена на дясно между тях.

 

С думите „мама" и „има" децата свободно навлизат в строежа на македонската реч: построяват, четат и пишат цяли вече изречения. От двете познати

 

 

280

 

думи се образува изречението „мама има”, а какво може да няма мама? Тя има всичко. Например: „Мама има бебе". Това изречение лесно се построява, щом се доближат коричките на думите „мама" и „има" и до тях се нарисува едно бебе; „Мама има шапка", „мама има чадър", „мама има рокля" и пр. Разбира се, всички тия неща, които „има мама" се рисуват или се моделират.

 

Трета дума е „тате", където буквата Т се уподобява на чук, а Е-то — на гребло без дръжка.

 

От същия смесен комплекс се извлича и думата „бате", която всъщност представлява думата „тате", където първата буква „т" е заменена с буквата „б". Открива се и думата „баба".

 

В връзка с ролята на таткото в семейството се предава думата Тито който е като истински баща на Македония и на всички, които живеят в простора на югославската земя. След „Тито" се открива думата „бебето". За по-голямо разнообразие при построяване на изреченията се открива (предава) глагола „носи". Сега какво може да напишат: мама, тате, бате, Тито? Така много лесно от самите ученици се построяват с коричките на откритите думи: мама, тате, баба, Тито, бебето изречението:

 

„МАМА НОСИ бебето"

„И ТАТЕ НОСИ бебето" и пр. пр.

 

От едно само преместване коричката на думата „бебето" ще се получат нови интересни комбинаци от изречения. Ако, например, турим коричката и — думата „бебето" пред думата „Мама" в изречението: „Мама носи бебето", ще се получи изречението: „Бебето носи мама", което ще създаде най-весело настроение всред децата.

 

Така учителят отправя 10-на, а може и повече 15—20 думи, през което време децата по един неусетен и непринуден начин ще се запознаят със строежа на макед. реч: изречение, дума, срички, букви (гласове), а едновременно с това ръката на детето се упражнява за същинското писане с ръкописен шрифт и към едно истинско, логично, смислено четене на цели думи и изречения без да има нужда да букуваш, да сричаш. както това става при обучението на старите писочетни методи. Тук на децата се дава целостния образ на думата и постепено се въвеждат в строежа на думата като разделно цело, съставено от части (букви, гласове). С това се спазва един голем дидактически принцип, който гласи „да се върви от познатото към непознатото", а позната е думата мама, а не частите ѝ срички, букви и гласове. „Психологически факт е, че в процесът на познанието индивидуалното се схваща, се познава чрез пренамиране на общото върху индивидуалното. Познанието на индивидуалното предпоставя наличността на общото, а не обратното. Това на прост учителски език значи, че детето не може да се убогати с писмени словени образи и представи до като гледа отделни само букви, че то не може да чете целостните думи, до като му даваме само букви".

 

Ние приучваме детето да схваща и да възпроизвежда образите на думите т. е. да чете целостно. За него отделните части на думата — сричките, буквите, немат отделно собствено съществуване и са немислими и безмислсни без целото, без думата. Отделната буква и отделните елементи на буквите имат за детето до толкова значиние, до колкото подпомагат детето правилно, верно и звукоточно да прочете или напише думата. По тия причини нашият метод не познава букуването, сричането, което е тъй характерно при старите или неправилно проведени нови писочетни методи.

 

В продължение на 1—2 месеца, което време до сега при стария метод се прахосваше в най-мъчителни и безмислени писвания на разни драскулки,

 

 

281

 

наречени елементи „на буквите", последните пък като части на думите, ние вършим една стопроцентова творческа работа, и която главният герой не е учителя, а децата; учителят е само един активен ръководител, един организатор на образователната работа. И през това кратко време не само ръката на детето е вече достатъчно упражнена за една по-сериозна писмена работа, каквато е тая пишене на думи и букви с ръкописен шрифт, а се извършва едно идеално запознаване с вътрешния и външен строеж на родната реч, при което понятията: изречение, дума, сричка, буква и глас представат да са неразбираеми абстракции, а най-чисти, най-конкретни реалности. Каква благодатна творческа, препълнена е най-приятни емоции, работа представляват водените по нашия метод подготвителни упражнения за четенето и писането знае само оня учител, който е работел по този метод. Влизането в букварната част се извършва с такава леснота, че децата просто придобиват криле и учителят със сила може да и накара да намалят темпото на техната работа, която едновременно радва и плаши учители и родители.

 

 

Същинският буквар

 

В същност нашият метод унищожава границата между предварителните упражнения по четене и писане т. е. между предбукварната част и самия буквар. Мъчно може да се разбере къде собствено свършва предбукварната част и от къде почва букварът. Целата тая работа в същност представлява един непрекъснат целостен процес на самообразование, където активния принцип е намерил своето най-широко, своето идеално, приложение; нещо повече: където всичко е активност, самодейност, функциналност и пълна индивидуализация.

 

Преходът от предбукварната част към букваря е не само лесен и естествен, но той е желан и от дълго очакван от децата. Децата се чувствуват вече достатъчно възмъжели и желаят да се изравнят с големите — искат да пишат и с ръкописни букви. Мнозина от тех вече владеят това изкуство, но това е още неофициално, контрабадно, така да се каже. Те чакат е нетърпение кога официално ще почнат да четат в букварите.

 

Първите уроци от букваря минават кажи-речи в един радостен дъх, светкавично. Известна мъчнотия чувствуват по-слабите деца при писването на главната ръкописна буква „А", но преодолена тая мъчнотия, децата навлизат в букваря стихийно. Тук всичко е познато, всичко почти е учено. Независимо от това децата бърже преодоляват всека срещната мъчнотия, защото са обхванати и от горещото желание да побеждават и най-големите пречки. В основата на всеки успех лежи волното желание на детето. Пожелае ли страстно самото дете да постигне нещо, то ще го постигне и то с цената на всички нерви. Ето защо тук изкуството на учителя се състои тъкмо в това — да създаде предпоставките, условията които ще предизвикат у детето това имено волно желание. Веднаж създадено това желание, „мъчнотиите" идват на второ место. Те вместо да отчайват детето, го каляват, уякчават неговата съпротивителна сила, а с това формират у него бъдещата личност, характерът му, което е една от най-големите задачи на всеко едно образование. Нещастно е училището и дваж по нещастно е обучението в него, при един учител задоволяващ се с формалната, параграфната страна на своята училищна работа. Така постъпваше старото пасивно училище. Новото училище е активно училище и в центъра му стои личноста на детето. Знанията идат на второ место. Те не са цел, а средство към една много по-велика цел — изграждането личността на детето, създават бъдещия гражданин на новата свободна македонска република, бъдещия гражданин на общата ни Родина — Титовата свободна народна федеративна република.

 

 

282

 

Нашият буквар, както казахме на друго .место, не е буквар в тесната смисъл на тая дума. Буквите в него стоят на втори план. На пръв план стои животът, който заобикаля детето, изразен в хубави картини и дълбоки лични преживявания. Отворете, която и да е страница на букваря от първата до последната и вие сами ще видите, че буквите просто се губят в кипящия живот от най-интересни за детето емоции.

 

На страница 16-та вие четете не, а чувствувате преди още да прочетете, радостта на детето, което грабейки с малките си ръчички сочни плодове, вика : „Мама! Мама!", което ще рече: „Ах, моята мила мама! Какви сладки работи ми носи!"

 

Ученикът, виждайки хубавата картинка, иска да знае какво казва бебето, какво пише в букваря под картинката за него. Буквите не го интересуват. Към тех то ще се обърне когато срещне мъчнотия при прочитане на текста под картинката.

 

Значи тук буквата не се изява като една абстрактна или далечна самоцел, а като средство за една близка и конкретна цел — прочитане, отгатване на интересния за него текст, като средство за четене и пишене.

 

Да се разбереме. Ние тука немаме за цел да хвалиме букваря. Аз съм един от членовете на комисията, която го състави, ще бъде много не скромно от моя страна да фаля себе си. Тук ние не хвалим букваря, а само разясняваме и защищаваме принципите, на които той е изграден, които принципи пред букварната част на букваря са чисто наши, македонски, и са в духа на принципите, на които е изграден самия буквар. В България и в бивша Югославия предбукварната част наречена подготвителни упражнения по четене и писане се води в духът на най-старата звучна метода където всичко е звукът. За него се подбират думите, сричките, принциците: за него се вършат всички видове анализии: за него (за неговия белег — буквата) се върши всичката таз безмислена „писмена" работа — пишене на ченгелчета, бастунчета, гевречета и пр. с които цели месеци се пълнят главите и тетрадките на децата. Целият тоя механичен баласт в писание „подготвителни упражнения" е изхвърлен и заменен с подходящ за децата дидактичесхи материал, който радва децата и ги подтиква към истинска самодейност и творчество.

 

Едно от най-главните условия, които трябва да притежава един хубав буквар е да представлява от себе си една приятна, една любима за детето книга. Така да е майсторски изработен, че чисто дидактическата му цел — да се научат децата да четат и пишат, добре познавайки буквите да се загуби в интереса и приемността, които предизвикват у децата самите картинки и четива в него. Детето да бъде подмамено, така да се каже от съдържанието на буквара — от картинките и текстовете под тех, че само и без да знае буквите да се мъчи да ги отгатне, да ги прочете.

 

Ние не си правим илюзията, че нашият буквар е съвършен. Напротив, ние имаме ясна представа за всичките му недостатъци и за всичките му слаби страни, които при второто му издание ще бъдат непременно отстранени. В това направление нашата амбиция отива до там, че ние желаем щото бъдещият наш македонски буквар да импонира във всеко едно отношение на всички други буквари и далеч да го превъзхожда. Ние не желаем да изпуснем, да остъпим, културните позиции, завещани ни от нашите велики предци от нашето славно историческо минало.

 

Една Македония, която е дала на славянството първите му просветители — Кирила и Методия, която е дала на човечеството богомилството с неговия вдъхновен Проповедник маг-поп Богомил, която е дала на България патриархът на нейното възраждане Приснопаметния Отец Паисий; която е дала на същата тая България: Първоучителяг на първите български чилища, големият педагог Неофит Рилски; бащата на българския марксизъм

 

 

283

 

и основател на славната българска комунистическа партия великият дядо Благоев с неговия достоен ученик, борецът с всесветска извесност героят на Лайпцик Георги Димитров и с не по малко известния мъдрец, философът Тодор Павлов настоящ регент на България и пр., такава една Македония не може и не бива да даде на педагогическия свет най-лошия буквар.

 

Това, което се върши днес в Федерална Македония, което може да се сравни само с това, което стала в страната на Великия Съветски съюз представлява пълна гаранция, че и за в бъдеще Македония ще бъде това, което е била в миналото: начело, а не на опашката на общественото развитие на славянските народи, могъщ фактор в общочовешкото съревнование в борбата за повече свобода и човечност, за по-голема национална и социална правда за всички и всичко.

 

Македония — винаги първа и никога последна — това и днес е нашия идеал, нашият свещен лозунг, който вдъхновява всички нас, от най-малкия до най-големият син на свободната наша Родина, Македонска народна федерална република, неразделен и равноправен член на общата ни Родина — Великата Титова народна федеративна Югославянска Република во главе с гениалния ѝ вожд маршалът на свободните югославянски народи любимият ни Йосип Брос Тито най-добрата гаранция за свободата, самостойността и целостта на днешна и утрешна Македония.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]