Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 1, 1946

 

7. БОРБАТА НА МАКЕДОНИЯ И 11 ОКТОМВРИ 1941 ГОДИНА

 

Д. Томчев

 

 

Едва ли има в света друга страна, която да е понесла толкова много страдания и да е дала толкова много народни жертви в борба срещу робство, колкото Македония. Вековният обаче, луховев, политическа и икономически гнет не сломи борческата воля на македонския народ. Текките удари на робството не засегнаха душата му. Тя остана крепка. Копнежът му за свобода никога не загасна. Националното му чувство и съзнание се запазиха винаги живи и бодри. Това съзнание се изля в организирана и всенародна борба срещу всички потисници и поробители, борба за родна просвета и култура, за роден език и родна книжнина. Закипява и конспиративна революционна дейност. Почувствували благотворното влияние на спасителните иден и лозунги на Френската революция, на руския революционен демократизъм и на революционните борби на братския български народ, безстрашни и предани синове на Македония създават на 23 октомврий 1893 година в град Солун В. М Р. О. През 1894 год. в град Ресен на праздника на всеславянската просвета и култура — в Кирил и Методия, бе свикано първото заседание на В. М. Р. О., гдето се изработи обширен план за бъдеща революционна дейност. Скромни работници, апостоли и проповедници на македонската революция, обикалят градове, паланки и села. сеят семена на бунт за свобода, с огнени слова увличат младите в революционния кипеж, организират борческите народни сили и ги готвят за въоръжено възстание, чрез което се домогват да строшат веригите на робството и да извоюват свободата на своята родина. В продължение на няколко години цяла Македония бе осеяна гъсто с революционни комитети, и македонското население, без разлика на вяра, народност и пол се свърза в една мощна революционна организация. Тая организация израства, издигна се и се наложи като важен фактор в турската империя. Тя стана държава в държавата. Нейното влияние те чувствуваше навсякъде. Народът я обичаше и преданно ѝ служеше. Защото тя беше надеждата му и вярата в слветлото бъдеще на родината. Тя имаше своя политика, свои финансии и свои съдилища. Творците и идеолозите на македонското революционно движение, истинските народни водачи: Г. Делчев, Д. Груев, Пере Тошев, Яне Сандански, Д. Х. Димов, Георче Петров и други живееха постоянно и неизменно с народните болки, страдания и въжделения и упорито бранеха жизнените народни интереси. Те издигнаха и осветиха с кръвта си големия национален и общо човешки идеал — свобода и правда. Те са убедени, че Македония ще извоюва свободата си само чрез организирано, всенародно, въоръжено възстание. Македонският народ трябва да разчита, преди всичко, на собствените си сили, на своита борба, постоянна и безпощадна срещу всички потисници, грабители и тирани. За пълното осъществяване на националния идеал той трябва да потърси подкрепата на балканските народи, преди всичко, активната намеся на ония политически и социални течения, които водят организирана борба за свобода, правда, братство, за социално и икономическо равенство. Безстрашните водачи на македонската революция са носители на нов дух, на ново съзнание в отношенията между балканските народи. Истински рододолюбци и демократи, те са убедени, че династиите на балканските народи и техните противонародни правителства, жалки оръдия и проводници на балканския милитаризъм и монархизъм, носят само раздори, съперничества и войни. Те вярват, че балканската проблема и всички спорни въпроси между съседните народи могат да бъдат разрешен само чрез братско споразумение. Прозорливи и зрели политически мъже, те виждат и чувствуват опасността за одината от външна намеса, извършена дори под благовиден претекс.

 

 

226

 

Затова бранят упорито, енергично и безстрашно чистотата и независимостта на македонското революционно движение от вътрешни и външни домогвания и посегателства и за нищо не изменят на народния идеал. Обладани от идеализъм и истинско родолюбив пропити от органическа омраза към всички поробители и тирани, те водиха продължителни епически борби срещу насилията и зверствата на местните турски бейове и паши, срещу феодализма и кървавия режим на турските султани, срещу върховизма, шовинизма и империализма.

 

След десет годишна упорита и славна революционна дейност на 2 август 1903 година избухна Илинденското въстание; макар и не добре подготвено и предизвикано не по волята на В. М. Р. О. И екна волна хайдушка и бунтовна песен над Смилево, Крушево, Невеска, Клисура, над Пелистер, Бабуна, Нидже, Шар, Вич, Бигла, Осогово и Пирин. Огънът на революцията запали сърдцата на поробените от югозападните покрайнини на Македония, разрастна и обхвана цялата почти страна, за да се излее като буря в Одринско — областта на Странджа планина. Въоръжени с моралното право на защитници да бранят честта, имота и живота на своите братя, обладани от революционен идеализъм и готови на саможертва, въстанниците поведоха кървава и неравна борба срещу петвековните поробители и тирани за свобода и национална независимост. Борбата продължи три месеца. И в тая борба македонският народ прояви най-ценните, най-трайните и благородни качества на своята душа — борчески дух, упорита воля, неизтощима енергия, идеализъм и готовност за саможертва. Величието на тоя кървав двубой изпъква още по-ясно от факта, че около 30,000 въстанници и четници се бориха с нечуван героизъм и себеотрицание с повече от 300,000 редовна турска войска и башибозук и дадоха 250 сражения. В тая неравна борба загинаха около 1000 народни борци, а тираните дадоха около 5500 убити.

 

Въстанието бе потушено с нечувани жестокости и страшни зверства. Озлобени и озверени поробителите избиха около 5,000 души невинни жени, деца и старци, опожариха 12,000 къщи, обезчестиха повече от 3,000 жени и моми и оставиха без подслон 71,000 души. Насилията, зверствата и безче стията на турските пълчища и бандити пробудиха обществената съвест в Европа и Америка. Издигнаха се гласове на защита и протест. Предприеха се известни мерки за подобрение участта на поробените. Пъдарските реформи и всички други обещания за подобрение положението на „раята" бяха залъгалка и не можеха да задоволят македонския народ, който даде толкова много скъпи жертви за свободата на своята родина.

 

Българският народ, по природа благороден и демократичен, с трепет и вълнение слушаше за страданията на своите поробени братия македонци и със симпатия следеше техните епически борби. Той ги подкрепяше винаги материално и морално. Какво беше обаче, становището на официалната българска власт? Българските правителства, оръдия на личния режим и проводници на великобългарския шовинизъм, на идеята за господство на Балканския полуостров, спънаха естественото развитие на македонското революционно движение и извършиха предателство спрямо жизнените интереси на поробеното македонско население. Те сключиха съюз с реакционните империалистически правителства на Сърбия, Черна гора и Гърция и обявиха война на Турция. Войната се водеше под знамето на освобождението на потиснатите и поробените. Под това лъжлино знаме се криеха престъпните домогвалия на господствуващите реакционни и шовинистични клики, на завоевателната политика на балканските държави. Войната бе спечелена от съюзниците. По какво спечели Македония? Македония бе завладяна, разпокъсана и поробена. Настъпиха години на нечувано духовно, политическо робство и подтисничество. Села и градове македонски палени и разорявани. Народните богатства и народния труд ограбвани. Родната реч, родната просвета и книга и всяка проява

 

 

227

 

на македонското национално чувство и съзнание жестоко се преследваха и унищожаваха. Голяма част от населението, по силата на спогодбата Моллов— Карандарис, бе прокудено. Новите поробители и потисници — великосръбските и великогръцките шовинисти, се домогваха чрез средствата на измамата и насилието, на моралния и физически терор да обезличат и претопят народностно македонските славяни. Тираните обаче, забравиха непобедимата историческа истина, че не така лесно може да бъде унищожен един народ, чийто дух се е калил в борбите и страданията. Сплотен в своята неволя и жадуващ да види свободна и обединена своята гатковина, македонският народ продължи борбата с чудна упоритост, търпение, постоянство и себеотрицание срещу престъпните асимилаторски стремежи на експанзивния империализъм на балканските господствуващи шовинистичееки клики, жалки оръдия на германския нацизъм и фашизъм. Знак за тая борба даде югославянската комунистическа партия. Тя издигна спасителния лозунг — масова всенародна, организирана и въоръжена борба срещу германските окупатори и техните слуги в името на свободата и братството па равноправието и демократическото развитие на югославянските народи. Тя, както изтъкна Л. Кулишевски, министър председател на Македонското правителство, в своята реч, произнесена в град Скопие на 11 окт. т. г.; — големия македонски национален праздник, беше единствената политическа партия, която осветли с обилна светлина пътя на всички потиснати народи в реакционна и шовинистична Югославия и организира в единна борба народните прогресивни сили за пълното унищожение на великосръбския шовинизъм и хегемонизъм. Душата на угнетените и поробените се изпълни с вяра в тържеството на победата, на свободата и правдата. Вдъхновени от героичните подвизи и завети на илинденци, от пламенния енолюционев идеализъм и борчески зов на ЮКП, смели юнаци синове и дъщери на измъчения, но борчески македонски народ, забродиха из китните родни балкани и със шмайзери и бомба в ръка браниха правото и свободата на своята родина.

 

Самоотвержените борци не притежаваха техническите съоръжения, средства и възможности на окупатора, обаче те имаха нравствената сила и обаянието на герои и защитници на народната чест и достойнство, на имота, живота и свободата на своя поробен, бит и ограбван народ. За пръв път борбата пламна в гр. Прилеп и Куманово. На 11 октомври 1941 г. безстрашни юнаци влизат в гр. Прилеп, повреждат електрическата централа, скъсват телефонните жици, нападат полицейския участък и хвърлят бомби, като убиват няколцина полицаи. В същият ден встъпват в борба въоръжени и кумановските партизани срещу фашистките окупатори. За провеждане на организирана единна и съгласувана революционна дейност, създава се военен комитет, начело с Лазар Колишевски. министър председател на федералното македонско правителство. Така, на 11 октомври 1941 г. се поставят основите на партизанското освободително движение в Македония. Това е славна дата в политическата история на македонския народ. Партизанските отряди почват да никнат из цялата страна. Сред народа се носи славата на безстрашните герои и подвизите на партизанските отряди: „Карадаг”, „Войвода Карпош", „Козачки отряд", „Пито Гули", Битолски „Даме Груев", Велешкия, Тиквешкия и др., стъпили в кървава, безпощадна и неравна борба срещу мпогочислен, силен и модерно въоръжен противник.

 

За развитието на партизанството, изобщо на народно-освободителното движение в Македония имат голямо значение решенията, взети от Главния щаб в Преспанско на 2—4 август 1941 г. По силата на тия решения се наложи: 1) да се мине от малките партизански отреди към големи бойни единици; 2) създадените вече народно-освободителни отбори (НОО) да се свържат с централно ръководство за цяла Македония, чиято политическа опора и

 

 

228

 

политически израз трябва да бъде народно-освободителния фронт (НОФ) — единствена политическа организация македонска, която обединява всички прогресивно-демократически сили, без разлика на вяра, народност и пол. За изпълнението на тия решения бяха изпратени: в Преспанско-Тиквешката област: Цветко Узуновски и Борко Темелковски — Лилякот; в Дебърско-Кичевската — Страхил Гигов, а в Скопско-Кумановската — Борко Йосифовски — Пито. На тях бе възложена голяма, трудна и пълна с отговорности задача — да обединят и сплотят в едно цяло НОО и да подготвят условия, благоприятни за изграждането и организирането на НОФ и за свиккане на АСНОМ на заседание.

 

Дейността на смелите борци и организатори на македонското освободително движение даде обилен плод. Създават се големи бойни единици. Възникват баталиони в Дебърско-Кичевската област, в Тиквешко, Преспанско и Кумановско. Образуват се бригади, дивизии и корпуси. Така, след мощната армия на Самуила, се създаде първата македонска войска, с главен щаб на НОФ и ПО. Тя вля своите сили и средства в общата борба на Югославянската освободителна армия, водена в люта бран от маршал Тито и с пролятата си кръв спои в ненарушимо братско единство югославянските народи. Нацоналният герой на Югославия, маршал Тито, тоя мъдър и прозорлив мъж, има благородния почин и нравствения кураж да наложи със силата на оръжието принципа за национално самоопределение на югославските народи и да признае националната индивидуалност и независимост на македонския народ.

 

Тежка, неравна и кървава беше борбата на младата, но храбра македонска войска. Срещу нея воюваха около 114,000 войници, полицаи и жандарми. От тоя брой на българските фашистки окупатори се падат 45,000 войници и 4,500 полицай и агенти; около 12,000 италиянци и 24,000 германски войници и 3,500 военна и цивилна полиция". (Из речта на Лазар Кулишевски в. „Нова Македония”, бр. 237 от 11 окт. 1945 г.).

 

Трябва да подчертаем факта, че партизанско-освободителното движение възникна през 1941 г. и в Пиринска и в Егейска Македония. Създават се Рилско-Пирински отреди, като „Яне Сандански", „Антон Попов" и др., които дадоха скъпи жертви в неравна въоръжена борба срещу насилията и жестокостите на българския фашизъм.

 

Възникват партизански отреди и в Воденско, Леринско, Костурско, Енижевардарско и Солунско. Народът помни техните смели акции, подвизи и героизъм. Те ще възпламеняват сърцата на поробените и подтиснатите за нови борби и жертви срещу реакцията и шовинизма, срещу кървавия терор на гръцките монархо-фашистки банди в името на свободата и правдата, на братското споразумение на мирното културно и демократично развитие на балканските народи.

 

Партизанското движение и народно-освободителният фронт в Македония изиграха важна роля за превъзпитанието на народа. Те подържаха борческите традиции на миналото, бодростта и вярата му в светлото бъдеще на родината. Те му вляха ново съзнание и нов дух. Не дух на омраза и раздори, на шовинизъм и национален антагонизъм. Не. Дух на братско споразумение, съгласие и взаимодействие, дух на славянско братство и бойно славянско другарство.

 

В процеса на борбата срещу завоевателната политика на балканските държави, проводници на агресивния германизъм и фашизъм, срещу техните насилия, жестокости и зверства, през последните две–три десетилетия назря и се затвърди съзнанието, че македонският народ е отделен славянски народ със свое славно минало, със свои идеали, отделна територия, специфична стопанска и социална структура, особен народностен облик и характер, със свой македонски език. Това съзнание заля и обхвана широките народни слоеве. Родено в огъня на страданието и жертвите, то определя правото на народа да

 

 

229

 

се развива свободно, политически и духовно, да твори своя родна просвята и култура, въз основа на ония национални и нравствени ценности, на които той е носител.

 

Пропит от това съзнание и окрилен от подвига и революционния идеализъм на великата Илинденска епопея, македонският народ в задружна борба със сърби, хървати и словенци срещу германските окупатори и техните слуги, срещу народните изменници и предатели, прояви дивна храброст, даде хиляди народни жертви и по тоя начин доказа на света, че има право на свободно национално съществуване, развитие, обособяване и обединение.

 

Във вихъра на тая страхотна война, във чиито пламъци изгоряха милионни човешки същества и безчислени материални и духовни ценности, изпъква едно гелямо и значително събитие с благотворни последици в политическата история на Югославия. На 29 ноември 1943 год. се свика на заседания АВНОЮ. На това събрание взе активно участие и македонския народ със свои представители: Д. Влахов, идеолог на левицата в македонското революционно движение, Михаил Апостолски, комендант на главния щаб на НОФ и ПО, Методи Антонов Ченто, член на главния щаб. Тук бяха взети важни исторически решения Унищожена бе реакционна, шовинистична и империалистична Югославия. Създаде се нова демократична и федеративна Титова Югославия, съставена от шест равноправни национални единици: Сърбия, Хърватско, Словения, Македония, Черна Гора и Босна и Херцеговина. Това голямо историческо събитие има грамадно значение за изграждането на свободна, демократична, федер. и мощна Югославия — гаранция за свободата и националната независимост на Македония и на другите Югославски народи. Защото за пръв път македонският народ е признат за отделен славянски народ, за отделна национална и политическа единица с право да създаде своя свободна държава и да твори на свой роден език материална и духовна култура.

 

Ръководени от историческите решения на АВНОЮ и вдъхновени от стремителния поход и героичните подвизи на славната и непобедима червена армия, македонските борци, подкрепени от братските Югославянски народи, промъквайки се пред огнените позиции, свикнат на втори август 1944 . в старинния манастир св. Прохор Пчински (кумановско) първото антифашистко събрание за освобождението на Македония. На това историческо събрание присъствуваха 125 народни представители от цяла почти Македония, представители на съюзните военни мисии: на Великия съветски съюз и на великите демокрации: Англия и Америка, и представител на Върховния щаб на маршал Тито. Тук бяха взети следните решения: Македония се провъзгласява за свободна и демократична държава в свободна федеративна и демократична Югославия. 2) Народното събрание (АСНОМ) се конституира във върховно законодателно и изпълнително представителство на македонската федерална държава. 3) Гарантира се свободата и равноправието на всички граждани и гражданки, без разлика на вяра, народност и политически убеждения, стига да нямат противомакедонски или фашистки прояви. 4) Образува се президиум на АСНОМ с функции на временно народно правителство на демократична и федерална Македония.

 

Най-сетне след тригодишна задружна борба на югославските народи, под водачеството на маршал Тито македонският народ извоюва свободата си. От безправен роб, потискан и ограбван с векове, той става свободен народ, със своя свободна демократична държава.

 

Не би могло да се мисли дори, че Македония ще получи свободата си без славните героични подвизи на всепобедната червена армия и на армиите на великите съюзници: Англия и Америка, които сразиха нацистка Германия и извоюваха победата. За освобождението на Македония, безспорно, даде грамадни

 

 

230

 

материални и човешки жертви и храбрата войска на антифашистка О.ф. България

 

Трябва да припомном обаче, факта, че македонският народ дължи свободата си, преди всичко, на собствените си сили, на хилядите народни жертви, дадени в упорита и въоръжена борба срещу всички поробители и тирани, в която борба увлече и сплоти и прогресивно-демократическите сили на останлите националности в Македония: албанци, власи, турци.

 

В тая упорита и въоръжена борба 11 октомври 1941 г. се разкрива с блясъка на величието и славата на подвига, героизма и саможертвата и сочи единствения и най-сигурен път, по който македонският народ де постигне и осъществи вековния си народен идеал — свободна и обединена в своите географско-стопански граници Македония — равноправна национално-политическа единица в семейството на южнославянските народи.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]