Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 1, 1946

 

КНИЖОВЕН ПРЕГЛЕД

 

ГРЪЦКИ КНИГИ ЗА ВЕЛИКОГРЪЦКИТЕ ПРЕТЕНЦИИ

 

- генерал-лейтенант Д. Вакас

- Евангелос Г. Савопулос

 

В кн. III и IV на списанието ни, в статията „За гръцките претенции", са разгледани две гръцки книги за претенциите на великогърците. Тук ще изнесем общо съдържанието на други две такива книги.

 

Генерал-лейтенант Д. Вакас издаде преди няколко месеца в Атина книга под заглавие, „Териториалните ревандикации на Гърция". Книгата му започва с „малко история", в която се разправи и същност само за гръцко-българските отношения, като се казва на края, че на 1944 г. България, за да избегне наказанието, което заслужавала, се хванала за третия интернационал. На стр. 13—18 са разгледани гръцките ревандикации по отношение на българските земи. Изпърво генералът повтаря историята, която разказва в предговора, след това дава чужди свидетелства за гърцизма в „Източна Румелия", като се позовава дори и на Иширков, който в книгата си Bulgarien от 1910 г., изброявал островите от гръцко население в Южна България: дава и писмо на Франше д’Епере от 23 октомври 1919 г., в което се казва, че на юг от Родопите няма нито един българин. Господин генерал Вакас е пропустнал, обаче, да съобщи на читателите си, че тъкмо по нареждането на Франше д’Епере в началото на следната година в гогавашната Междусъюзническа Тракия бе извършено преброяване на населението по народност, при много неблагоприятни за българите обстоятелства [много от тях бяха избягали, понеже Ксантийско беше вече окупирано от гръцки войски, в Ксанти бяха дошли гърци от Кавала и т. н]. И въпреки това преброяването, при което са участвували и чиновници гърци и турци, установи, че там е имало около три пъти повече българи, отколкото гърци!

 

И така, на юг от Родопите нямало българи, а на север от Родопите живеели някога гърци, поради което Гърция имала правото да претендира за следните територии, които се намират понастоящем под българска власт:

 

I. Петричката околност.

 

II. Околностите на Мелник—Неврокоп.

 

III. Околностите на Пловдив, Асеновград, Рупчос, Ахъчелеби (покрайнини в средните и източни Родопи), Кърджали, Златоград, Султан-йери (покрайнина в източните Родопи), Крумовград и Свиленград.

 

IV. Ахтополската околност и северната част на Лозенградската кааза (в случай, че на Гърция се отстъпи източна Тракия).

 

След това са разгледани исканията по отношение на Албания, Додеканеза и на стр. 20 — „Ревандикацинте по отношение на територии на съюзниците”.

 

„На 1913 год. Гърция не повдигна никакъв въпрос спрямо своя съюзник Сърбия и доброволно се съгласи тя да вземе чисто гръцката област на Битоля, а на 1919 год. и областта на Струмица. Днес нашата съюзница Югославия става по-богата с присъединяването на земи на север (Унгарски Банат, околностите на Триест—Фиуме) и, като се вземе предвид голямата нужда от земя, която има Гърция след втората световна война, справедливо би било да включи и своите предели околностите на Битоля—Струмица, в които до преди малко години цъвтеше гърцизмът. Това са само някакви си 5,500 кв. клм."

 

Ние бихме очаквали в книга с подобно заглавие, написана от един известен гръцки генерал, да намерим някакви аргументи за „стратегическата граница", с която се занимават дилетантствуващи в стратегията гръцки шовинистични автори. Вместо това генерал Вакас приповтаря онова, което четем от една година вече на десничарските гръцки вестници.

 

*

 

Евангелос Г. Савопулос издаде в Атина през 1945 година книгата „Македония". Тя е по-обемиста (100 стр. и много карти и таблици) и по-обстойно „аргументирана".

 

В предговора (стр. а—б) Савопулос бърза да подчертае, че Македония е неразривно свързана с Гърция и че целта му била да осветли ония гърци, чийто поглед върху гръцките национални нрави е помътен от „сатанинската пропаганда", както и да отговори на твърденията на чуждите пропагандисти. В същност спокойно можем да кажем, че е чест за гръцкия народ, че между него има и люде — и това е сигурно голямата, здравомисляща част на гръцкия народ — погледът на които е „помътен", сиреч незаразен от шовинистичния бяс на една шепа авантюристи.

 

Савопулос започва съчинението си с „географски бележки" (стр. 1 -7) „След Балканските войни, пише Савопулос, Македония бе разпокъсана и разделена въпреки всякакви логически, исторически, географически и геоикономически съображения. По-голямата част от тая гръцка страна бе откъсната от своята естествена егейска област и бе присъединена към страни, които са чужди и географическо и историческо отношение. От кръгло 90,000 кв. клм. само 34,602.5 кв. клм. остават и Гърция". Напълно вярно е, че Македония е едно неделимо цяло, разпокъсано произволно след Балканските войни. Но кое дава право на Савопулос да пише, че това цяло е гръцко? Аргументите си той дава в следващите страници.

 

 

288

 

Македония е, пише Савопулос, егейска земя, нейният климат се намира под влиянието на Бяло море, нейното стопанство прилича стопанството на средиземноморските страни, целият живот в тая страна е под знака на юга, и следователно, тя е гръцка земя. Че Македония е егейска страна е абсолютно вярно. Тоя факт е аргументиран дори много по-обширно и убедително в току що излязлата книга върху „Македония като природно и стопанско цяло", издадена от Македонския научен институт в София като превод на книга, която предстои да излезне в Скопйе. Но следва ли, че том Македония е егейска земя в своята цялост (а тая част от нея, която се намира по-близу до Бяло море, се налага да наричаме дори направо Егейска Македония), следва ли от това, че тя е гръцка страна? Са ли всички егейски земи гръцки? Спокойно можем да отговорим: не Та тогава ние трябва да признаем за гръцка земя и Тракия до билото на Стара планина, защото и тя е толкова егейска земя, колкото и Македония. Впрочем ние знаем вече, че божем сериозни гръцки университетски професори твърдят точно това: че и Тракия до билото на Стара-планина била грьцка земя. С тия свои твърдения Савопулос и подобните нему шовинизирани гръцки учени по нищо не се отличават от фашистите на Мусолини, които появиха Адриатическо море за „mare nostro" (наше море), а неговите брегове за италиански, като под тоя предлог заграбиха Албания и Далмация, като прдли гова бяха заграбили Словенското Приморие и Истрия, все земи, в които не живеят никакви италианци, нито пък са жизнено необходими за Италия. Италианските фашисти забравиха, а гръцките шовинизирани монархисти забравят и днес, че южните славяни, както всички славянски народи, са народи жизнени, които като порой заляха Балканския полуостров чак до Пелопонез; и ако те се оставиха, благодарение на своята политическа разпокъсаност, да бъдат изтикани от тук и от Средна Гърция, те няма да оставят да бъдат изтикани и от Македония и от Тракия; и тъй както си върнаха вече Далмация с Задар и са на път да си върнат Истрия и Словенското Приморие, така те са с надежда да си върнат цяла Македония, като знаят, че след тая невиждана по своето кръвопролитие война ще се гледа да се отстранят всякакви възможности за бъдещи недоразумения между народите.

 

Не са обаче само географските доводи, които Савопулос привежда, за да докаже, че Македония била гръцка. Тя била гръцка и исторически и етнографски. Но защо днес в Македония живеели по-малко гърци? Защото те били изкоренени с огън и меч от българските комитаджии преди 1912 г. (само в гръцкия град Крушево били избити с хиляди гърци!), а по време на двете световни войни и от редовните български войски. За да бъде по-убедителен Савопулос не се е посвенил да фалшифицира официални английски документи, напечатани в известните английски „сини книги". Савопулос се надява на доверието на своите читатели, както и на невъзможността на повечето от тях да проверят цитатите. Ние обаче мислим, че сериозните въпроси ще се решават от люде, които ще имат възможност лесно да проверят едно или друго твърдение и затова със сигурност можем да предскажем неуспях на опита на Савопулос да сее заблуждения. Възможно е, обаче, той да има всичко това пред вид, но да се ръководи от друго едно правило: „клевети, клевети, все нящо ще остане от клеветата". Да изопачиш по такъв подъл начин едно от най-великите събития в новата история на Балканския полуостров: Крушовската република, гдето за първи път от дълги векове се прегърнаха в истинска братска целувка люде, които преди това по национални причини не можеха да се понасят; та това не е ли дело сатанинско, не е ли това най-мръсната клевета, която може да бъде измислена само от един заслепен шовинист?

 

И Савопулос не е можал да се сдържи да не излее гнева си срещу тия гърци, които са достатъчно благоразумни и настояват за опомняне. На стр. 47 той се провиква: „В София се свикват славянски конгреси и в резолюциите се възпява общият славянски произход, докато гръцките комунисти продължават да пропагандират, че теорията за расата е феодална и фашистка система за подтискане на чужди народи".

 

Авторът на разглежданото съчинение е написал на стр. 53—69 „Икономически бележки". Македония била, според него, една от най-богатите страни на Балканите това се дължало на гърците, които я населяват. Фактът, обаче, че гърците в Македония, доколкото ги има, са почти изключително градско население, което се занимава с непроизводителни занятия, показва добре на кого се дължи богатството на Македония.

 

Савопулос завършва своите аргументации, като разглежда „Македония като жизнено пространство в Югославия, България и Гърция" (стр. 84). И Югославия и България имали достатъчно земи на север, да вървят там. Какво значело за Югославия да загуби 36,000 кв. км.? В тоя ред на мисли ние пък ще добавим: гърците са признати за добри моряци пред тях е цялото море, нека вървят по широкия свят и оставят македонската земя за нейното коренно население, за македонците.

 

[Previous]

[Back to Index]