Македонска мисъл

кн. 7-8, год. 1, 1946

 

1. Из живота на Института

 

 

I. Към „Архивата на Македонското освободително движение"

 

Доколко належаще е било основаването на „Архива на Македонското освободително движение" при Македонския научен институт показва, между другото, и фактът, че почнаха вече да постъпват съответни на неговите задачи материали.

 

На първо място се получиха ценни исторически материали от наследниците на покойния македонски деятел Анастас Лозанчев. Още през 1936 г. той е привършил своите спомени и със свойствената му грижливост е подредил и подпечатал в една папка, която е надписал:

 

„На Македонския научен институт — „Спомени" и др. от А. Лозанчев, бивш член от Главния щаб на Илинденското въстание.

 

Молба: да се отвори след моята смърт. София, 15 декември 1936 г. А. Лозанчев".

 

Молбата на покойният бе изпълнена и папката бе разпечатана в заседанието на Управителния комитет на 15 февруари 1946 год., след като бе почетена неговата памет. Лозанчев почина на 8 ноември 1945 година.

 

В папката се указаха следните — написани на пишуща машина — материали:

 

I. Спомени от Анастас Лозанчев, писани от същия. В две части:

 

1. Моя живот и участието ми в въстаническата подготовка н движенията във Втория революционен окръг — Битолския на ВМ-ОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) от 1834 до 1904 год.

 

2. Участието ми в някои прояви на ВМ-ОРО в Битолския и др. окръзи и такива в България от 1904 до 1936 год.

 

II. По „Спомените”, съобщени от професор Л. Милетич, от войводи и други дейци, както и по разни издания, които третират въпроси по ВМ-ОРО.

 

Поправки, извадки, критики и размишления от А. Лозанчев.

 

Първата част от „Спомените" обемат 47 страници, а втората — само 7; критическите бележки по записаните от Милетича „Спомени” и други издания са изложени в 32 стр.

 

Вторите, по реда на постъпването им, исторически материали е „Приносът към историята на Илинденското въстание" от Лука Джеров,

 

 

290

 

който е един от първите дейци и по време и по значение в Битолския революционен окръг и участник в въстанието. „Приносът" е поделен на следните части:

 

I. Организация на въстанието (10 ръкописни страници).

 

II. За битолското клане и предвъстаническото настроение на турци и българи (11 стр.).

 

III. За мияците и за опасността от арнаутските издевателства над тях (9 стр.).

 

IV. Въстанието (28 стр.).

 

Авторите на горните ценни исторически материали са връстници (родени са през 1870 г.), земляци — и двамата са от Битоля, и съратници в общото дело — борбата за освобождение на Македония. И двамата са работили честно и съобразно с тогавашните си разбирания за болките, нуждите и въжделенията на техния поробен народ. И двамата са практически дейци, затова не теоретизират около събитията, а разправят за извършващите се пред тяхните очи и при тяхното участие исторически движения на пробуждащия се за свободен духовен и политически живот петвековен роб. Затова и техните спомени и бележки имат още по-висока стойност за бъдещата правдива и научно подготвена история на македонските освободителни движения, в които авторите са били едни от скромните, но заслужили дейци.

 

Получените материали, както и тези, които тепърва ще постъпят, ще бъдат поставени на разположение в точни преписи на Научната историческа комисия на Народната федерална република Македония в Скопие, с широки права да ги използува, както намери за най-подходяще.

 

По молба на Научната комисия при института, пристъпили са към подреждане на своите „Спомени", между другите, и старите македонски деятели Туше Делииванов и Михаил Герджиков. Полагат се грижи да се издират, ако има запазени такива, архивни и исторически материали от Гоце Делчев, Пере Тошев, Гьорчо Петров, Димо х. Димов, и др. В миналото, при патриотарските и фашистки режими в България, много ценни материали „безследно изчезваха", както изчезваха и носителите на прогресивната македонска мисъл. Но още не е безнадежно късно. Всред македонската емиграция в България, както и в наследниците на деятелите в Пиринска Македония, могат да се издират още много ценни материали, скъпи не само като домашен и семеен спомен, но и такива като извори за историята на Македонското движение и на македонския народ.

 

 

II. Животописен сборник

 

Македонската емиграция в България, както и населението от Горно-джумайската област, наричана още и с име Пиринска Македония, малко познават живота и делата на борците в Македонското революционно движение. Това, изглежда, че е общо-славянска битова слабост. От този недостатък се оплаква и професорката по история в Московския университет Д-р Милица Нечкина.

 

 

291

 

— „В чужбина, пише Нечкина, малко познават днешна Русия. Още по-малко познават нейната история. Но настоящето не може да бъде разбрано без познаване на миналото. За това непознаване на Русия от чужденците са виновни до известна степен и руските хора: заети със своите работи, те малко са разказвали за себе си".

 

Приблизително същото може да се каже и за другите славяни и тази прекалена скромност улесни пропагандата за „расите" и за присъединяване на умното и благородно славянство към осъдената от самата „природа" на робство и лишения „нисша раса".

 

Слабото познаване на знаменитите македонски културни и революционни деятели от днешните поколения се дължи твърде много на фашистките режими, които не позволяваха да се каже нито една добра дума за тези будители революционери, а на тяхно място се издигаха и величаеха предатели и оръдия на великобългарския шовинизъм и фашизъм. Смелите и искренни борци бяха оставени да чезнат в мрака на принудителното забвение с надежда съвсем да изчезнат от народната памет и писана история. Но не би. Знаменития стих на великия певец на народните борци — „Тоз, който падне в бей за свобода, той не умира!" и в нашия случай запази великата си пророческа сила: и падналите за свободата на Македония не умряха, както се искаше на реакционерите. Наистина, борците не умряха, но все пък си остават малко познати на новите поколения. А незнанието подценява и голямото възпитателно значение на миналите героични подвизи и безкористната служба на отминалите борци. Смяла и безкористна служба — ето основните душевни качества, което завеща миналото на днешните борци.

 

За запълване на тази принудителна празнота, Управителният комитет на Института възложи на Научната комисия да приготвя един Животописен сборник при сътрудничеството на местни писателски сили и такива от братска Федерална Македония с кратки животописни бележки за всички прогресивни борци в Македонското движение. На първо място на покойниците. Съобразно възможностите и материалите. Сборникът може да се издава на части (томове).

 

Покрай Животописния сборник, Научната комисия е натоварена да се погрижи и за редактиране на библиотека „Бележити македонци" от всички области на живота: революционно-политическа, културна, научна, стопанска и пр. Книжките ще бъдат общодостъпни и по цена и по изложение.

 

Първата книжка от „Бележити македонци" ще бъде биографията на Яне Сандански, написана от Павел Делирадев, сподвижник и почитател на бележития борец.

 

Научната комисия

 

[Next]

[Back to Index]