Македонска мисъл

кн. 7-8, год. 1, 1946

 

13. Културният живот в Македонската Народна Република

 

Г. А.

 

 

Деситилетните борби на македонския народ го доведоха до слънчевия чертог на свободата. Младите радетели в областта на културата, във Вардарска Македония, днес влагат всичките си способности и сили, вдъхновени от един идеализъм, свойствен само на люде, дълго време стояли в робство.

 

В кн. 5—6 на сп. „Македонска мисъл" г. Хр. Стойков очерта в общи щрихи достиженията на нашите научни, литературни, художествени, драматични, публицистични работници, запозна нашите читатели с наложилите се вече имена на творците в различните области на младата македонска култура.

 

 

368

 

Върху разораната целина вече се уформяват отраслите на културно художественото творчество. Веднаж появила се в новата македонска действителност белетристиката, да речем, пред нейните творци неминуемо изникват всички проблеми и задачи, специфични за този род художествено творчество. Извиканата от стихийното пробуждане на самобитните народни сили македонска лирика, неизбежно трябва да навлезе в детайлностите на формално-естетичните и обществено-творческите задачи, типични за този род изкуство. Така е и с живопистта, скулптурата, драмата, музиката, със социалната и стопанска дейност.

 

Във всички тези отрасли, които в същност са само части от от единната македонска национална култура, се долавя процеса на задълбочаване, конкретно обособяване и специализиране на всяка една от тях.

 

С тези няколко бележки ние по-скоро желаем да обърнем вниманието на нашите читатели върхо особеностите на това развитие, без да си поставяме за цел да навлизаме в подробностите му.

 

Боевото въодушевление и себеотрицание, революционната мобилизация на македонския народ по време на народно-освободителната борба отстъпи място на мирното градивно развитие на македонската нация в следвоенната обстановка, когато екотът на взривовете и свистенето на куршумите отминаха с приключването на втората световна война.

 

Една от най-важните задачи, към която нашите културни строители се отнасят с нуждната сериозност, е издирването и запазването на всички културно исторически паметници, фолклорни, етнографски материали, грижливо проучване историческия развой на македонското освободително движение от Илинденската епоха до славните партизански дни, през които се роди македонската народна република в Ф. Н. Р. Ю.

 

Издирването, запазването и подреждането на нашето народностно богатство, набирано във вековете, изучаването на героичната македонска история са, несъмнено, едни от основните задачи за изграждането, укрепването и развитието на националната македонска култура.

 

Македония е богата със свои културно-исторически паметници. Трябва да отбележим, обаче, че много от тях бяха занемарени поради чуждото владичество.

 

Състоянието на охридските църкви Св. София, Св. Никола болнични, Св. Богородица болнична и др., както и положението на старинните калета, бани, джамии и църкви из цяла Македония, показват, колко са изоставени. Съществува опастност да бъдат загубени тези ценни паметници в Македония.

 

Пред вид на това Министерството на просветата в Скопие е назначила специална комисия за защита на културните паметници и природни редкости.

 

Създаден е специален закон за тази цел. Според правилника, изработен за приложение на закона, органите, натоварени за защита на културно-историчесите паметници и природни редкости, са контролни и изпълнителни.

 

 

369

 

Контролни органи са местните, районните, околийските, окръжните народни отбори.

 

Изпълнителни органи са Върховния институт, областните заведения за защита на паметниците и природните рядкости.

 

В Скопие има такива исторически ценности, като Куршумли хан, джамията Султан Мурад, имама Дуат Паша, стария водопровод, църквата Св. Спас, калето и др.

 

Куршумли хан със своят архитектурен стил свързва Скопие с Дубровник.

 

Импозантната и майсторски изработена джамия Султан Мурад говори не само за културния живот на турците, но изтъква и ролята на Скопие като център на Балкана през първите години на турското владичество.

 

Старият водопровод свидетелствува за това, че Скопие по време на Византийската империя е бил културен и политически център.

 

Скопското кале повече от всички исторически паметници е свързано с историята на Скопие.

 

Църквата Св. Спас е дело на високо художествена иконопис и дърворезба.

 

Народните умотворения съставляват друг важен дял от културната съкровищница на целокупния духовен ръст на Македония. Под редакцията на Блаже Коневски в Скопие излезе първия том „Народни умотворения". В тях е отразен колективния народен дух и съставляват най-добрия източник за изковаването на македонския литературен език. В народните песни е изразен творческия гений на нашия буден народ. За уформяването на езика народните умотворения има да играят съществена роля. Те са пълноценните указания за духовните ценности на народа.

 

Две трети от населението на народа е неграмотно или полуграмотно. Това достатъчно ясно определя и задачите на просветната власт. Като едно от първите мероприятия на Министерството на просветата е повсеместното откриване на аналфабетни курсове. В това отношение читалищата играят важна роля.

 

В Скопие има две големи библиотеки: Народната библиотека и Градската библиотека. Народната библиотека разполага с огромен брой книги от всички клонове на науката и културата. Министерството на просветата включва тези две библиотеки в общия план за „Просвещение и културно издигане”. Народната библиотека обслужва научно-културната дейност, поради което не може да се използува за масова просветна работа. Градската библиотека, обаче, е изцяло предоставена за тази цел. Отварят се районни клонове на библиотеката, целта на които е да проникнат във всички предприятия, учреждения и домове на района. На същия принцип е поставена библиотечно-просветната дейност в селата и по-малките градове.

 

Една широка мрежа от читалища днес покрива всяка нова книга и вестник до масовия читател с темпа на предмайско съревнувание.

 

 

370

 

Лъчите на просветата са еднакво достъпни както за македонеца, така и за турчина, албанеца, циганина, сърбина, влаха.

 

За да дадем ясна представа за културния живот на малцинствата в Македония, ще цитираме някои данни за малцинствата в Скопие. Постановленията на Югославската конституция за пълната свобода на националностите и малцинствата намират делово осъществяване в Македонската народна република.

 

До сега в Скопие са отворени малцинствена основни и прогимназиални училища:

 

а) Турски („Ирфан" и „Тефейуз") с 881 ученика, от които 380 са девойки) до четвърто отделение и 10 ученика в петто отделение. Ангажирани са 16 учители за всички отделения.

 

б) Албанско („Лирия"), с 327 учерика, (от които 75 са девойки) от четвърто отделение с 14 ученика и 5 ученички в петто отделение. В тях са ангажирани 9 учители.

 

в) Сръбски има три отделения: 1, 2 и 4, в училището „Св. Климент", с 63 ученика и двама учители.

 

г) Цигански отделения има три в училище „Даме Груев" с 15 ученика и трима учители.

 

Преподаването се води на майчин език от учители, принадлежащи към съответните малцинства.

 

Миналата година бе отворено женско занаятчийско училище „Шефкат", което се посещава от младите мюсюлманки — туркини и албанки.

 

Върви се към създаване условия за отваряне на малцинствени гимназии.

 

Общонародната просвета се провежда с голям замах.

 

До сега са открити курсове — турски, албански, цигански, които се посещават масово и с повишен интерес.

 

Така борбата против неграмотността се провежда интензивно и резултатно.

 

В този момент са в действие: 5 турски аналфабетни курсове с 230 курсисти, от които 20 са жени; 6 албански аналфабетни курсове с 195 мъже и 20 жени; един цигански аналфабетен курс с 52 курсисти мъже и жени.

 

През месец януарий т. г. е бил организиран народен университет за турското и албанското малцинства. Изнесени са 8 популярни лекции, от които 5 на албански и 3 на турски език.

 

Темите, изготвяни от културни деятели, са актуелни и непосредствено интересуват слушателите, така че салонът на Мюсюлманската верска комисия, където се четат лекциите, всякога е препълнен с публика.

 

Малцинствата в Македония си имат свой печат. В Скопие излиза на турски език вестник „Бирлик" (Единство), а на албански — „Флака е власнимит" (Пламъка на единството), които подпомагат по един ефикасен начин културно-просветното изграждане на широките народни слоеве, провеждано при условията на действителната народна демокрация, идеите за свобода, братство и единство на всички народи в Ф. Н. Р. Ю., както и подържайки любовта на малцинствата към придобивките на народно-освободителната борба.

 

 

371

 

Една удачна форма за въвличане в културното и стопанско строителство на всички хора, населяващи Македония, са стенвестниците (дзидните вестници), които изникват в всяко предприятие, учреждение, клубове, квартали и въобще там, където има човеци и човешки интереси. Чрез стенвестника се поставят в ръцете на народа, който се проявява все повече и повече като инициатор и двигател, националното и общокултурното издигане на Македонската република.

 

В рамките на предмайското съревнувание просветният отбор при местните синдикални съвети е организирал в Скопие една изложба на стенвестниците. Изложбата е открита на 25 февруарий, Тя сама по себе си представлява изключително културно събитие. На изложбата могат да се видят около 60 разни вестници (синдикални, народо фронтовски, информационни).

 

Един ден преди откриване изложбата в Скопие се основа Дружеството на художниците в Македония. Нуждата от създаването на един организиран колектив от нашите македонски художници се наложи поради нараствалите обществени задачи, с които младите живописци и склуптори трябва да се справят успешно.

 

През същия месец февруарий се основа и Дружеството на професионалните журналисти в Македония. Управителното тяло в състав: председател Мито х. Василев, подпредседатели Асен Тодоровски и д-р Петро Янура, секретар Тошо Шкартов, е започнал веднага своята дейност за създаване на здрави журналистически кадри.

 

Заслужава да бъде отбелязано, че в Скопие е възстановена работата на Природо научния музей, където младите курсисти имат пълната възможност да се занимават с лабораторна и научно практична работа.

 

Държавното книгоиздателство в Македония за късо време снабди страната с ценни училищни и общообразователни книги. Пуснаха се в продажба новите учебници: Граматика за македонски език, учебник по руски език, читанка за 1, 2 и 3 клас на гимназиите. Излете от печат и „Букварот" — радостта на първото македонско училищно поколение. Държавното книгоиздателство полага особено големи грижи за просветното издигане на населението, като издаде творбите на по-старите и младите македонски писатели. През първото тримесечие на настоящата година излязоха от печат „Сердарот" от Гр. Пърличев, „Климе," „Гламии" и „Порой" от В. Марковски. Видяха бял свят и песните на Коста Рацини и Коле Неделковски, „Зборник народни умотворения", „Македонче" — стихове за деца от Ванчо Николски и др.

 

Младите македонски историци работят трескаво за написването на първата пълна македонска история, която ще укрепи здраво народностното съзнание на учащето се македонско поколение.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]