Македонска мисъл

кн. 7-8, год. 1, 1946

 

2. Балканският проблем

 

Генерал Кецкаров Вл.

 

 

Проблемът за политическото устройство на Балканите е много стар и е съществувал в всичките ни познати исторически епохи.

 

Той се е движел винаги под влиянието на две важни обстоятелства: географското положение на Балканският полуостров и етнографската му пъстрота.

 

Погледнато географски. Балканският полуостров е средищно място между три материка — Европа, Азия и Африка и се врязва дълбоко в Средиземно море, по бреговете на което са се развили всички стари цивилизации. И в днешни времена то се явява като главен търговски път на европейските народи към черния и жълтия материци. Като средищно преходно място, през него минават важни съобщителни линии, завръшващи с изходни точки, които имат магнетическо влияние върху търговския живот на Европа. Това са Цариград, Солун, Валона (или Дурацо) и Атина. Цариград и Солун привличат вниманието като крайни изходни точки на две големи географски общности — Съюза на съветските републики и Централна (немска) Европа.

 

Природата е прочертала и основните развити пътища за влияние и проникване на споменатите географски общности към изходните точки на Балкана — Цариград и Солун. За руската географско-стопанска общност интересна се явява посоката от пътища източно от р. Искър и Струма и крайбрежието от Цариград до Кавала, с характерните теснини — Босфора и дарданелите. За немската географско стопанска общност особено е важен естественият път по Морава и Вардар към Солун и диагоналният път Белград-Цариград. От тука очевидно се определят и взаимните отношения на двете стопански общности (немска и руска) за подялба на Балканите на сфери на политическо влияние и пресичането на техните интереси по диагоналния път Белград-Цариград.

 

Тези посоки за движение на стопанския живот и на политическите отношения се пресичат от стопанските интереси на държавите, за които Средиземно море е жизнен стопански път (Англия, Франция, Италия). Те здраво се интересуват от крайбрежната линия, съпроводена от древния военен път.

 

От направения географски преглед е очевидно преплитането на общоевропейските интереси, осите по които естествено се развива тяхното политическо влияние и точките, около които възникват техните противоречия.

 

Второто обстоятелство, което характеризира Балканските проблеми, е народностната пъстрота из Балканите. Тя се определя от 4 основни етнически елементи, прострени върху определени пространства с повече или по-малко рязко очертани етнически граници. Това са славяните от западен произход (сърбо-хърватите), славяните от източен произход — днешните българи и македонци, гърците и албанците. Две други националности — турци и власи — са пръснати где повече, где по-малко из цялото пространство на Балкана.

 

 

293

 

Националното и политическото възраждане и развиване на тия балкански народи, комбинирано с упадъка на турската военна мощ от XVIII до началото на XX векове и приплетеността на интересите на споменатите три големи европейски общности, определят канавата, върху която се развива и до наши дни балканският проблем.

 

В развитието на този проблем в последните два века може да се отбележат два етапа: I. борба за образуване на национални държавици на Балкана и II. борба между самите тях за по-широко използуване на турското наследство и надмощие на Балканите.

 

Първият етап се разви при основното желание на европейските сили да се запази „болният човек" — Турция, като главните спорни възли останат в нейно владение, за пропорционално или комбинирано използване, под формата на концесии, а от друга страна да се отстъпи на духа на времето (национално възраждане на балканци) и да се допусне създаването на държави-джуджета, като стъпала на всяка от групировките за провеждане на собствените си попълзновения към основните посоки на европейско проникване. Така Австро-Унгария толерираше движението за свобода на сърбо-хърватите, готова да им да я даде при условие да влязат в нейните предели и най-после допуска създаването на малка Сърбия, след като си бе осигурила влиянието над западните простори на сърбо-хърватското народно пространство. Англия съдействува за освобождението на Гърция, което обхвана съвсем малка част от гръцкия народ, а Русия направо освободи България, но се принуди да приеме свеждането ѝ до почти 1/5 от това, което беше замислила да извърши. В този период на борбата балканските народи бяха почти приятели: българи участвуват като доброволци в сръбските и гръцки въстания, а сърби помогнаха българското възраждане. Само гръцкият църковен суверенитет внасяше дисонанс в последователните борби за освобождение на балканските народи. При образуването на малките държавици не се допусна цялостното разрешение на националния въпрос за нито една от тях и се остави едно междинно пространство (бившата Европейска Турция), в което се включиха от една страна магнетичните точки на европейските интереси: Цариград, Солун и Адриатическия бряг, а от друга — широки простори, населени с сънародници на малките свободни балкански държави (Стара Сърбия — Ново-пазарския санджак, Македония, Одринско и Епир). Предстоящето определяне на Европейска Турция постави на различни позиции балканските народи и начерта II-етап на разрешението на Балканския проблем.

 

Основната двигателна идея на балканските държави беше националното им обединение, с известен примес от стопански елементи, които разваляха тук там чистотата на поставените национални идеали на всяка една от джуджетата-държави. От друга страна общият режим, под който бяха поставени населенията в Турция, нивелираше стопанските условия, смесваше народите, особено в градските центрове и така в голяма степен се изличи стриктната етнографска граница между народите в Европейска Турция, особено между българи и гърци.

 

 

294

 

Към досега съществуващите елементи на обстановката: нестабилност на Турция, интересите на три европейски стопански групировки, териториални аспирации на Балканските държави, се прибави и волята на самите вътрешни населения. Тя се изрази от оная маса, която най-компактно в еднороден състав заемаше определени пространства в Европейска Турция. Именно населението на Македония и затова в центъра на Балканския проблем застана Македонския въпрос, а като нова реална, но не и юридическа, сила се появява Вътрешната Македонска революционна организация. Последната си даде ясна сметка за комплицираното положение на Балканите и още в 1893 година обяви като спасителен принцип автономията на Македония. Понеже възраждането на македонския народ вървеше успоредно и съвместно с това на българския, чистотата на издигнатия принцип „Македония за македонците" бе подложена на съмнение преди всичко от страна на сърби и гърци. От друга страна вмешателството на българските правителства в живота на организацията усилваше тия съмнения и внасяше раздвоение в Македонската организация. Такова разделение по отношение Македонския въпрос се внесе и в българската общественост. Другите балкански държави не изпаднаха в нещастието да разделят силите си по този въпрос, понеже нямаха свои активни вътрешни елементи и останаха твърдо на империалистичния си принцип за подялбата на Македония. За тях на първо място беше необходимо разграничаването на националните аспирации на малките държави и за това прибягваха до исторически, етнографски, стопански и политически доводи, за да аргументират и подготвят общественото мнение на Европа в полза на собствената теза, която се стремеше да покрие по-голяма част от териториите на Европейска Турция. Империализъмът на всяка една от тия държави прибягна и до пропагандата, за да си обезпечат и фактически някои положения, каквито всъщност не притежаваха.

 

Така за разрешението на Балканския проблем се очерта необходимостта от подялбата на турското наследство, респективно на Македония и се достигна до Балканския съюз. В основите на този съюз нескопосно бяха изложени въпросите за „спорна" зона между българи и сърбите и пълна неустановеност на претенциите между българи и гърци. Самата подялба пък се основаваше върху предварителната уговорка „ако не може да се постигне автономията", която никоя от страните всъщност не желаеше.

 

Справедливостта налага да се признае, че едва що зародилите се социалистически течения у нас, поставяйки на заден план националистичните разбирания и давайки преднина на социалните проблеми, отстояваха не само идеята за автономия на Македония, но и тая за федерация на балканските държави, която на времето си изглеждаше като утопия при невъздържания империализъм и национална нетърпимост на балканските правителства.

 

При тази психо-политическа обстановка протече опитът на Балканските народи да разрешат сами Балканския проблем чрез война срещу Турция, а после и помежду си, което завърши с подялбата на географско-стопанската цялост — Македония и с

 

 

295

 

възникването на четвърта държавица — Албания, като удобно стъпало на аспирациите на външни сили върху Балканите.

 

При същите настроения протече и първата световна война, при които Балканският проблем заемаше третостепенно място, но все пак империализмът на балканските държави и народи беше използуван върху европейската шахматна дъска в ущърб на „свободното самоопределяне ня народите". Най-тежкият дял от последиците на първата световна война се падна на българския народ. Той плати тежък данък както на своето чувство за отплата и на неспособността да си осигури народно демократическо управление, което да го предпази от вкусовете на личния режим. Не бяха малки и страданията на останалите три държави Сърбия, Гърция и Албания, които се превърнаха на бойни полета.

 

Въпреки победата на едната групировка, Балканският проблем не беше разрешен, защото уязви стопански и национално България и не задоволи политически населението на Македония — никакво формално примирие не беше в състояние да изключи подозрителността на победителите балканци към победените българи и поделени македонци.

 

При все това поуките за балканските народи бяха големи: асимилацията на чужди елементи се указа мъчителен процес, а нехармонизираните отношения с съседите — голяма пречка за правилния стопански развой на народите. Мирът с „пушка при нозе" беше много тежък за скромните бюджети на всички балкански държави. Променените економически условия, обаче, внесоха нови елементи в Балканския проблем — стопанският и социалният. Един плах опит за хармонизиране на живота беше създаването на „балканското съглашение". Но то не постави пръста в раната, защото остана роб на собствената си победа и нетърпимост към законните права на победените и поделените. В този период, под влиянието на изменените економически условия и руската революция, големи обществени среди поставиха на преден план и „социалните въпроси", но понеже предният етап „националистичният" не беше изживян правилно, втората световна война завари балканските народи неподготвени да я посрещнат идеологично.

 

Така се случи, че новата борба между демокрация и съветизъм от една страна и фашизъм от друга, завари балканските народи с старите строго национални козове. Победите на германското оръжие, носител пак на идеята за национален деспотизъм и камфулиране на капиталистическия ред зад социални лозунги, привлякоха към тристранния пакт първом България — в името на национализма и след това Югославия в името на фашизма. Демократичните среди в Югославия се указаха по-силни от привържениците на фашисткия деспотизъм и промениха курса на държавата, докато в България социално прогресивните среди, напълно предвижвайки опасността, не успяха да се наложат на личния режем, продаден на фашизма. И така корабът на страната заплува към неизвестността с националистично знаме и фашистко съдържание. Така Балканският проблем навлезе в новата си фаза на разрешение с недоразрешени национални въпроси и с наболели

 

 

296

 

проблеми за истинска, а не престорена реформа на обществения ред и още по-належаща нужда за международна организация на мира и държавните отношения. Наред с тези събития идеята на първородителите на Македонската революционна организация за Македонска държавност и даже националност проникна и в масите, които бяха постоянно смущавани от асимилаторския бяс на поробителите.

 

Войната, най-суровата учителка на живота, накара да зреят бързо балканските умове. Първа Югославия се отказа от националистичния деспотизъм и при тежки до невъзможност условия пое борбата срещу германската окупация. На второ място Македонското население, уморено от „многократни освобождения" и обезсърдчено от фашистките похвати на българската власт, потърси действителната си свобода в обявеното федеративно устройство на Югославия и най-после българският народ доказа готовността си да се бори не само за своята свобода, но и за тая на съседите, като се отказа от всякакви империалистични разрешения на Македонския въпрос, които винаги ставаха на базата на подялба с сърби, гърци и в последно време дори с италианци.

 

Историята доказа, че Балканският проблем е неразрешим на базата на националното съперничество. От друга страна полуостровът представлява една географска стопанска цялост, която трябва да обезпечи своето културно и стопанско преуспяване само чрез мирни отношения, като се отнеме палящето значение на националните различия, а националните въпроси намерят разрешението си в рамките на стопанско-политическият ред, основан на взаимната търпимост.

 

Тази търпимост е напълно възможна, защото враждите се създаваха и подхранваха от империализъмът на династиите на съседните държави и шовинистичните клики около тях. Този империализъм е една от страните на фашизма, който, като бъде унищожен, ще се открие ерата на сътрудничество между балканските народи, които, естествено не ще имат нужда повече да манипулират между противоречивите интереси на европейските сили за разрешаване на мегаломанските национални искания, а те съставляваха 90% от причините за непрекъснати борби на Балканите. Силите, съставляващи О. Ф. в България, са стари ратници за разбирателство с съседите. Направената крачка към федеративно устройство на държавата в Югославия е също стара общо приета рецепта за омиротворяването им. Изнасянето на социалния проблем в Гърция, въпреки явният уклон към монархизъм на някои среди, ще наклони победата на страната на демократичните сили. Безспорно, известни колебания и даже кризи са все още възможни, но изминатият път показва неизбежния ход на развитието на идеята за балканско единство и тя ще се наложи, въпреки всичко.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]