Македонска мисъл

кн. 7-8, год. 1, 1946

 

5. Из старата география на Македония

 

Ив. Велков

 

 

Македония почва да се изучава в географско и историческо отношение едва в по-ново време. През турското владичество всяко проникване тук беше мъчно и затова сведенията за страната са още оскъдни и идват повече от чужди източници. Тези източници особено много се засилват след Европейската война.

 

Горната повръхнина на Македония представлява грапавина, която най-добре може да се сравни с една нагъната ледена покривка. Македония е страна с високи планини, с малка ширина и големи продължения, с коритообразни продълговати котловини и долини, с неправилно широки форми. В хидрографско отношение реките имат своята пoсoка към Егейското море, но противно на общото течение на водите Треска, долното течение на Черно, Лакавица, приток на реката Брегалница, долното течение на Бистрица представляват също един проблем за себе си.

 

Погледнем ли към западна Македония, и то западно от Вардара, правят впечатление високите планини в този край. Люботрън, Голешница планина, Пелистер, Каймакчалан са всички над 2500 м. високи. Шар планина, която се простира от запад към изток, е най-високото възвишение, което служи на север като народностна преграда. Южно лежи Пелагонийската равнина, едно по-ново геологическо образование с 550 до 650 м. надморска височина. Някъде тази равнина е доста блатиста. Пелагонийската равнина се прорязва от Еригон (Черна). Селищата в равнината се намират повечето в краищата, дето равнината е по-плодородна, докато по средата тя е богата с ливади. На изток равнината се обгражда от Бабуна планина и планинската област Мориово. Цялата тази област се обхваща в гърба от Мъгленските планини, които завършват в югоизточна посока с високия над 2500 м. Каймакчалан.

 

На запад Пелагония се обгражда с Пелистер (2500 метра), който се спуска стръмно към Преспанското езеро. На север Пелагония се свързва през Бабуна с Велес, а през Плетвар с Градско на Вардара, в близост до стария Стоби. На запад към езерата води широк проход, през който се промъквал via Egnatia, а на юг през Бигла водел път към Лерин и долината на Костур.

 

Старата област Десаретия, която тук трябва да бъде спомената, се състои от три отделни котловини, две от които с езера: Преспанското и Охридското, третото — Мало езеро, е сухо, с мочури. Охридското езеро около 690 м. високо над морското равнище, 200—250 м. дълбоко, се отводнява на север посредством реката Дрин. То е типично разцедно езеро със стръмни брегове на запад и изток. Преспанското езеро е вече в период на намаляване. Това езеро лежи на 860—900 м. височина и е само 50 м. дълбоко. При много води Преспанското и Мало езеро образуват една обща маса. Върху един малък остров на Преспанското езеро лежат развалините на гр. Преспа. Гр. Охрид, напротив, лежи на източния бряг на езерото в една малка равнина. От тук води път за Струга, който град лежи на северния бряг на езерото и по-нататък пътят отива за Дурацо.

 

 

316

 

Галичица между Преспа и Охрид е една варовикова планина. В областта на Мало езеро планината се спуска стръмно надолу. По западните брегове върви пътят от Ресен за Корча, докато пътят за Охрид минава през седловината при Буково и между езерата обхожда планината.

 

През прохода Кирли Дервенг на юг на Пелагонийската равнина минава път, сега използуван за ж. п линия Via Egnatia е водил през един издаден мост на Каймакчалан направо за Островското езеро (Begorritis) с брегове безлесни и необработени.

 

Бистрица (Haliakmon) взема водите си от планинските гребени, които обграждат на юг Преспанското езеро. Главният ръкав на реката протича в долина, насочена на югоизток. Това е една от най-красивите долини на Македония. След като се съедини с един доста пълноводен поток откъм северозапад, Бистрица преминава цял ред тесни проходи и поема после водите на Костурското езеро. По долината на Бистрица се намира старата област Орестида. Според Ами Буе езерото има вид на кратер, отворен само към юг. В езерото се промъква един стръмен варовиков гребен, който се съединява със сушата, посредством един низък език. На този език лежи Костур, старият Keletron. Планините, които се издигат около долината на Бистрица на север и изток от Костур, достигат една височина над 2000 метра. На запад се издига Грамос (1450 м.) и други планини на югоизток от него с 1762 м. височина. Тези планини са богато залесени.

 

Посредством една широка брязда Македония се съединява на север с долината на Морава. Водите на Вардар навлизат през Качанишкия проход (475 м.) в голямото централно корито на Скопие, което представлява едно пропаднало поле, дълго 100 клм., широко 40 клм. Вардар навсякъде е проправил своя път в по-старите наслоявания. Скопското поле се обгражда от към северозапад от Черна гора (до 1800 м.), насреща се издига Суха гора, а в дъното се издига Шар с величествения Люботрън. Венецът на югозапад се затваря от Караджица и Якупица планина. На юг от Скопие почват и теснините към Велес, които достигат до Криволак. Високото Овче поле изглежда отначало да е принадлежало към Скопско. Овчо поле, въпреки своето плодородие, поради високото си положение и липса на гора, представлява една степ. Долината на Локавица образува връзката за Струмица, чието корито отначало има посоката на Вардара, за да се обърне после на изток към Струма (Strymon).

 

От Тиквеш и южно от Криволак Вардар навлиза в необикновено красивия проход Демир капия и преди Гевгели се спуска на юг към морето. Целият североизток на Македония принадлежи в областта Скопие— Щип. С коритото на р. Струмица, която се излива в Струма, се включва един нов елемент в географската структура на Македония. Струма от Кюстендил взема малко източна посока и после, като завива на юг, минава през Кресненското дефиле и през Рупелското дефиле навлиза в Серското поле. През някогашното Тахинско езеро, 35 клм. дълго, 3 м. дълбоко, Струма достига морето

 

 

317

 

при Орфанския залив, гдето се намират развалилите на стария град Amphipolis.

 

Котловината на Струмица се обгражда на север от Плачковица и Беласица на юг. Път води от Струмица за гара Удово на Вардарската линия. През Беласица на юг водят само пътеки към Дойранското езеро. Южно от Беласица между Дойран и Струма е Бутковското езеро.

 

Границите на старата долномакедонска област не могат със сигурност да се определят. В V в. пр. Хр. тези области загубват вече поотделно своето значение, затова и историческите сведения по отношение на тези области са неточни.

 

Нека тук изброим старите македонски области, както ни са познати от историческите сведения.

 

Ематия (Emathia). Това име се среща при Омир и Птоломей, но нито Омир, нито Тукидит познават областта. При Птоломей под Ематия се разбира цялата низина от Beroia (Вер) до Axios (Вардар).

 

Ботиея (Bottiaia). Според всички ни познати исторически сведения, тази област се поставя от Бистрица до Вардар.

 

Пиерия (Pieria). Пиерия почва южно от Бистрица. Това име въобще се давало на областта от източните склонове на Олимп до Бистрица.

 

Амфакситида (Amphaxitis). Приема се тази област да се поставя по левия бряг на Вардар от морето до Гевгели.

 

Алмопия (Almopia). Тази област се покрива с днешното Мъгленско — между Нидже планина и Паяк планина.

 

Горномакедонските области, които още от времето на Филип II принадлежат към Македонското царство, са Elimeia, Orestis, Eordaia, Lynkestis. Към тези области могат да се прибавят Pelagonia и Deuriopos в северната част на Битолското поле, както планинската част до към Вардар. Десаретия, областта на големите езера, е принадлежала към Македония само по време на най-голямото могъщество на македонските царе и е с илирийско население.

 

Елимея е без съмнение областта южно от Островското езеро от средното течение на Бистрица.

 

Орестида се намирала северно от Елимея. Като значителен град на тази област се споменава Keletron (Костур).

 

Линкестида обхващала южната част на Битолското поле, източно от Преспанското езеро и северно от областта Еордея.

 

Според антични сведения пелагонци населявали Битолското поле, но македонските линкести още от рано нахълтали от юг в равнината и подгонили Пелагонийското население. От това време именно се нарича н южната част на полето с името Lynkos или Lynkestis.

 

Девриопос. Северната част на Битолското поле, разделена от слаби могиловидни възвишения, се наричала Девриопос по името на пеонското племе девриопи. Тъй като при с. Чепигово между Битоля и Прилеп са намерени надписи с името на девриопите, то тяхното средище в равнината до Прилеп е сигурно определено. Областта на девриопите се простирала и в планинския край Мориово

 

 

318

 

на изток от Вардар, защото Филип V основал в областта на девриопите и в близост до Стоби нов град Perseis.

 

В Битолското поле и съседните планински области, освен Herakleia Lynkestis (Pelagonia до Битоля), се споменават още градовете Beue, Athakos, Stybera, Uscana, Bryanion, Alalkomenai, Pluinna.

 

Десаретис. Това е областта около големите езера. От градовете в тази област от значение е бил само Lychnidos (Охрид).

 

Еордея. Еордiйците, според Херодот, населявали областта между Lynkestis на северозапад, Edessa (Воден) на изток, Елимея на юг. От градовете, като изключим станциите по пътя, може тук да се спомене Арниса.

 

Долината на Вардар до влизането на реката в коритото на Гевгели е била във владение на пеонски племена. В интерес на македонските владетели, обаче, било този главен изходен пункт към север да бъде в техни ръце и да бъде осигурен с крепости. По тези причини могат да се изброят тук селищата Bylazora, Stobi, Antigoneia, Perseïs.

 

Към Източна Македония принадлежат областите между Аксиос и Стримон южно от Беласица планина и нейните източни разклонения. Източно от Струма може да се спомене като македонска област само равнината при Филипи с крайбрежната ивица. Като области в този край се споменават Mygdonia, Krestonia, Bisaltia. Също Anthemus принадлежи тук.

 

Мигдония. Като граници на областта могат да се посочат Вардар на запад, на север предпланините на Круша и Бешик даг, на юг планините на Халкидика. Като градове в областта се споменават Sindos, Karrabia, Bormiskos, Bolbe, Arethusa, Xylopolis, Bairos, Asseros, Lete, Apollonia, Kalindoia, Antigoneia, Thessalonike, Physka.

 

Визалтия се простирала западно от Струма до Бешик даг и от морето нагоре до Herakleia Sintike (Демир хисар). Според Страбон Струма прорязвала областта на бизалтите така, че областта се простирала и по източния бряг на реката. Градове тук се споменават Siutike, Berge, argilos, Kalliterai, Ossa, Euporia.

 

Областта Крестония се намирала в обсега на Круша планина. Тукидит споменава Крестония заедно с Визалпия, Мигдония и Антемунт.

 

Антемунт. По-скоро това е един град с значителна област на югоизток от Крестония, някои предполагат, че градът се намирал южно от Тесалоника.

 

Областта около Филипи, населявана от тракийски племена, била от голямо значение за Македония след завладяването ѝ от Филип II поради големите залежи от благородни метали. Равнината е отворена само към запад по посока на Тахинското езеро, сега пресушено. Тези места се прорязват от Ангиста, стария Ангитес, един приток на езерото. През планинските вериги, които разделят равнината от морето, води един проход към Neapolis, днешната Кавала. Най-важното селище на равнината е бил Филипи, по-рано Кренидес.

 

По крайбрежието, освен Neapolis, лежали селищата Oisyme, Apollonia, Galepsos, Phagres, Eion и Amphipolis. В долината на

 

 

319

 

Струма се споменават още Serrhai (Siris) — Серес и Scotussa. За история на градовете в Македония най-добър източник остава писателят Стефанос от Византион със своите богати топографски и исторически сведения. Така, този писател изброява само между Олимп и Струма 70 македонски градове. От всички тези градове могат, обаче, да се локализират със сигурност само няколко града.

 

Тук нека ни бъде позволено да изброим няколко македонски града, чието местоположение ни е по-добре известно.

 

Aigai = Edessa, днешния Воден.

 

Abydon на Вардара, при Аматово.

 

Alkoinenai град на девриопите, до Прилеп на р. Черна.

 

Alindoia или Kalindoia при Килиндир.

 

Amphipolis на Орфанския залив.

 

Antigoneia в Мигдоння при Тиквеш на Вардар.

 

Argiios западно от Струма — на морето (Палеокастро).

 

Arnissa, Острово.

 

Astraion, Струмица.

 

Balla, развалини при Палатика на р. Бистрица.

 

Beroia, Вер или Караверия.

 

Bromiskos при изливането на Бешик гьол в морето. Тук намерил смъртта си Еврипид.

 

Bylazora, Велес.

 

Deuriopos при Чепигово, Прилепско.

 

Doberos на източния бряг на Вардар, вероятно Дойран.

 

Eidomene на Вардар, срещу Гевгели.

 

Eïon, град при устието на Струма.

 

Euboia в околността на Воден при Владово.

 

Herakleia Lynkestis при Битоля.

 

Heraklcia Sintike 8 клм. североизточно от Демир Хисар.

 

Keletron по-късно Diokletinupolis, Костур.

 

Kition при Няуста.

 

Kyrrhos, град в Ботиея между Енидже и Паяк планина, при днешното Палеокастро.

 

Lychnidos, Охрид.

 

Myrkinos в областта на едоните, днешния Здравец.

 

Neapolis, Кавала.

 

Oisyme между Кавала и Орфанския залив.

 

Ossa при Лахна.

 

Pella при Енидже Вардар.

 

Perseïs основан от Филип V на Черна, при Тиквеш.

 

Philippoл, развалини Филипи.

 

Pluinna, южно от Прилеп.

 

Sintia на Струмица, при Петрич.

 

Stobi, при Градско.

 

Stybera при Старосръпци или Беранци. Положението не установено.

 

Scotussa близо до Демир Хисар.

 

Uscana не далеч от Охрид, вероятно Дебър.

 

Македония е запълнена с планини, които носят най-различни наименования. Върху старите наименования на тия планини в науката

 

 

320

 

има още спор. Зз сега се приемат за вероятни следните стари названия: Беласица — Kerkine, Круша пл. — Dysoros, Бешик даг — Bertiskos, Пирин — Orbelos, Пелистер — Barnus, под името Skardos на древните днес трябва да виждаме Шар.

 

Най-главната водна артерия на Македония е Вардар, старият Axios с главен приток Черна — Erigon. Черна прорязва Битолската равнина и приема тук цял ред малки притоци, от които Ливий ни споменава само два Boeus (Bevus) и Osphagos. Bevus може да сe отъждестви с Шемница.

 

Островското езеро се отъждествява с Begorritis. Ениджееското езеро, някога като краен пункт на Термейския (Солунския) залив с града Пела е известен на Страбон под името Ludios. Тахинското езеро — Kerkinitis. Старото име на Дойранското езеро не ни е познато.

 

Най-южната река на Македония е Бистрица със старото име Haliakmon.

 

Македония е важно съобщително звено за Дунавските области и Адриатическото море. Както днес, така и в древността страната е била прорязана с много пътища. За съобщенията от и за към Дунава е била използуване долината на Вардар и Морава, докато от Адриатика към изток пътят, особено важен по-късно за римляните, ое е имал една естествена посока. От Dyrrhachion (Драч) излизал via Egnatia, който път водил през Албанските планини за големите езера и от там към Битоля и широката равнина на Еригон. От тук пътят продължавал към юг, преминавал гористия проход Кирли Дервент и пристигал в котловината на Острово, старата област Еордея. Все по северозападните брегове на езерото, пътят после се спускал към Edessa — Воден и низината. Сегашната ж. п. линия Солун—Битоля използува този стар римски път. Вардар бил прекосван при станцията Gephyra — Вардар хан.

 

За Източна Македония е бил от значение продължението на via Egnatia, който път използувал низините северно от Халкидика и така достигал устието на Струма.

 

От Амфиполис, вероятно пътят е следвал долината на Ангиста и от там през равнината на Филипи е достигал крайбрежието.

 

За Северна Македония са били от значение и пътищата, които са излизали от Хераклея на север през Бабуна към Вардар н на юг през Лерин и Бигла към Костурското езеро. През Плетвар е водил стар път, който гонил Стоби при Градско. Всички тези пътища, познати ни от римските итинерарии, без съмнение са съществували и много по-рано, защото известни ни по-стари селища напълно се покриват с означените по-късно станции на римския път.

 

Тук трябва да се кажат няколко думи и за природните богатства на Македония. Македония е, преди всичко, страна на земеделие и скотовъдство. Докато, обаче, често се хвали виното и житото на Тракия, за Македония нямаме подобни сведения. Изглежда, че значителен износ на храни от равнината не е ставал, макар че областта на Бермиос, гдето се намирали градините на Мидас, е била прочута с плодородието си и с богатството си на плодове.

 

 

321

 

По-изобилни сведения имаме за горите на Македония. При безлесието на Гърция, обширните гори на северната част на Балканския полуостров се били винаги от голямо значение за корабостроителството, толкоз повече, че горите на Македония са били особено много ценени за целта. Владението на тракийско-македонските брегове е било поради това винаги от жизнено значение за Атина. Така, в един договор между Атина и Пердика II, за Пердика се запазва монопол да изнася корабно дърво (411/10 год. пр. Хр.). Богатството на Македония от дървен материал за кораби се засвидетелствува и от Херодот (V 23). Едно доказателство за богатството на гори в Македония е и името на града Xylopolis, намиращ се, вероятно до южните склонове на Круша планина.

 

Сведенията за другите природни богатства, като злато, сребро, желязо са по-оскъдни, но няма съмнение, че няколкото находища от тези метали са използувани в древността.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]