Македонска мисъл

кн. 9-10, год. 1, 1946

 

11. Из старата история на Македония

 

Ив. Велков

 

 

Според най-новите и недостатъчни още проучвания, Македония в предисторическата епоха стои чужда на неолитната култура от североизточната част на Балканския полуостров. Тя представлява по-скоро един клин в последния период на неолитната култура в северозападна посока. Отношенията на Македония към Троянската култура са още неизяснени.

 

През бронзовата епоха в Македония виждаме повече влиянието на една култура, която има изворите си в Дунавската област.

 

Останки от железната епоха се забелязват главно по долината на Вардар. Областта източно от Струма изглежда в по-голямата си част да е била пуста през времето от ранната бронзова епоха до историческите времена. Тъй като през бронзовата епоха Македония стои в тясна връзка с Унгария, а от друга страна Унгария стои във връзка с Троя (2 град), то трябва да се предполага едно голямо раздвижване на племена от Централна Европа и Дунавските земи за времето от 2000 г. пр. Хр. до 1200 г, към юг и югоизток. Тук става главно въпрос за преселението на Фригите, чийто път се движи все край бреговете за Мала Азия. В Македония и Троя неолитната култура преминава постепенно в бронзовата култура. Напротив, преходът от бронзовата към железната епоха

 

 

427

 

е по-скоро една културна промяна. Към XI век големи народностни маси се свличат от север и след кратко престояване заминават на юг и се явяват в Гърция. Тогава загива в Македония бронзовата култура. Така може да се обясни дорийското преселение.

 

През железната епоха дорийските племена се явяват в планинските области на северна Гърция. Тогава с тези племена се смъкват в долината на Бистрица и македонците заедно със сродните на тях епиротски и тесалийски племена. Така в областите Ореотида и Елимея трябва да се търсят най-старите заселища на македонците.

 

Като най-стара царска крепост на македонците може да се счита Aigai — Еге (Воден), която и след преместването на столицата в Пела продължава да бъде свещен център на държаната и място за почивка на владетелите.

 

Като най-старо население в крайбрежните области преди идването на македонците се смятат пелагите. Във връзка с тях стоят пелагонците, които преди нахлуването на линкестите заемали цялата Битолска равнина. Страбон (63 г. пр. Хр. — 19 г. сл. Хр.) споменава още и траките, между които трябва да се споменат пеонците на Вардар, едоните и бизалтите към Струма.

 

Като основател на македонската държава се явява Пердика. Македонците при неговото владичество, вероятно в първата половина на VII в. пр. Хр., почват своите завоевания на Воденската равнина. Херодот (VIII 139) и Тукидит (II 100, 2), знаят от Пердика I до Пердика II осем царе. Това са Пердика, Аргей, Филип, Аероп, Алкета, Аминта, Александър I, Пердика II. Първата здрава опорна точка обаче в македонската история и хронология е годината на смъртта на Архелай (400/399).

 

Първите походи на македонците се насочват към Еордея. С това се включва и завоеванието на Ботиея до Вардар. Жителите в по-голямата си част се изселили в Халкидика. По това време била завзета и Алмопия (Мъгленско), а по-късно македонците преминават Вардар и покоряват тракийските племена в Мигдония, Антемунт, Крестония и Бизалтия. Тези завладявания се извършват през втората половина на VI век.

 

Аминта I е първият македонски цар, за когото имаме сигурни исторически сведения. Той царувал във втората половина на VI век. Когато Магабаз в похода си през Тракия в 513 г. поискал подчинение от Аминта, последният му изпратил пръст и вода, като по такъв начин Македония станала васална държава на персите.

 

След Аминта престолът заел неговият син Александър, който се помъчил да отхвърли персийското иго, но при приближаването на Мардоний сметнал за благоразумно наново да се подчини и да изпрати дарове на Ксеркс. За тази постъпка Александър бил възнаграден от Ксеркс с областите, простиращи се до Струма.

 

Александър обединил горномакедонските дребни княжества и ги свързал здраво политически към македонското царство. Александър се стремил да свърже своето управление и със самата Гърция.

 

След смъртта на Александър негов наследник става Пердика II, който царува до към 411 год. пр Хр. Първите години от царуването на Пердика е тежко. Той има четирима братя: Аминта, Филип, Алкета и Менелаи. Пердика изгонва своите двама братя от техните владения. Докато обаче, Алкета се примирява с положението, Филип и неговият син Аминта се противопоставят с оръжие в ръка. В тези династически борби Атина, винаги заинтересована в слабостите на македонската държава, идва в помощ на претендентите на престола.

 

 

428

 

Избухването на пелононезката война поставя Пердика пред много тежка задача. Една победа на атиняните трябвало да бъде възпрепятствувана, едновременно с това не трябвало много да се дразни псе още много силната по море Атина.

 

Пердика ме е бил привързан искрено към атиняните. Той даже поддържал тайно през 429 г. Спарта срещу Акарнания. На Атина било добре известна тази двойнствена политика на Пердика. Скоро Пердика влиза във вражда и с тракиеца Ситалк. Одризкото царство се въздига бързо между годините 480 и 430 г., разширява границите си и достига на запад до Струма, като по такъв начин става и опасен съсед на Македония.

 

Когато Ситалк през 829 г. се обръща срещу Пердика, той се стреми на първо място да разшири владенията си, отколкото да помогне на съюзниците си атиняни в борбата им за Халкидика. Ситалк преминава Беласица, достига до Вардара, нахлува в долна Македония и достига до Паяк планина. След този поход той се връща обратно и опустошава областите Мигдония, Крестония и Антемунт. Пердика се отдръпва и се стреми само да нанася значителни вреди на неприятеля със своята превъзходно организирана конница.

 

В тежките борби между Атина и Спарта, борби, които се водят около македонското царство, Пердика при всички свои действия гледа преди всичко, македонските интереси. Той се стреми да увеличи съпротивителната мощ на Македония и на нейните съюзници. С тези добре разбрани интереси на страната, той сполучва с успех да проведе държавата през всички опастности. Пердика си спечелва заслуги и в полето на духовната култура. Така, в неговия двор е пребивавал Хипократ от Кос, също поета Меланипидес.

 

След смъртта на Пердика, управлението на държавата се поема от неговия син Архелай. Архелай скоро доказва, че е роден за владетел. От водените борби било ясно, че една добре организирвна пехота много би помогнала на Пердика във войните му за независимост. Затова Архелай замисля покрай конницата да организира добре и пехотата. За защита на страната освен това почват да се строят пътища, издигат се крепости, засилва се въоръжението. От времето на Архелай вейската и народът е в оръжие. Тази реформа има и своята важна политическа страна. В пехотата царят намира опора срещу мощта на знатните и засилва своята собствена власт. Защото сега и знатните са принудени да бъдат в услуга и в добри отношения с царя. Само върху тази основа Филип II е могъл по късно да изгради македонското военно могъщество.

 

Скоро след качването си на трона, Архелий потегля срещу Пидна. В този поход му помага не вече така страшната Атина, която държи сега повече за доставката на корабно дърво. Пидна била принуден да се предаде и Архелай прогонва населението. Жителите на града обаче, скоро пак се завръщат по домовете си. Архелай влиза в спор и с князете от горна Македония, дето той иска да се почувствува по-силно неговата върховна власт. Към края на управлението си, Архелай се намесва и във вътрешния живот на Тесалия, разкъсана от дълго време от оживени партийни борби.

 

Във вътрешната политика Архелай се стреми да измъкне народа си от неговата затвореност и чрез гръцката култура да го издигне на по-голяма висота. На тези стремежи се дължи, че и в речите на противниците, Филип II и неговите генерали се представят като високо издигнати мъже.

 

 

429

 

Архелай премества столицата от Воден в Пела (до Енидже Вардар), тогава още разположена на морето. Пела скоро се въздига. Дворецът на царя бил изписан с картини от Zenxis и този дворец останал средище на духовен живот. Тук пребивава Еврипид, тук създава той своите Вакханки и Архелай. Сигурно е, че при Архелай и македонското историознание добива една здрава основа.

 

Архелай става жертва на един заговор, а според някои автори на нещастен случай при лов.

 

След смъртта на Архелай години наред в Македонската държава царят размирици и през това време немогат да се установят даже и отделните владетели. Смъртта на Архелая засега тежко Македония, тъй като новата реформа по организацията във войската не била още достатъчно проведена, а по това време, когато отвсякъде се надигали срещу хегемонията на Спарта, в Македония се чувствувало нужда от една силна ръка.

 

Настават неспокойни години за Македония, македонците губят сражение след сражение, с хиляди загиват по бойните полета без всякаква надежда за победа. В тези страшни години израства като спасител за Македония най-малкия син на Аминта III — Филип II. С една чудна за годините му прозорливост и смялост, Филип отстранява всяка опастност за държавата. Той вдъхва доверие на македонците в победата и смогва отначало с парични обещании и увещания да склони пеонците към мир. С подаръци се оттеглят и тракийците. За да се заздрави положението, Филип се отказва и от Амфиполис, от дето изтегля гарнизона си, освобождава пленниците и сключва с Атина мир и съюз.

 

Така, осигурен към гърба си, Филип се обръща към другите врагове, за да покаже, че Македония при борбите за самозапазване е достатъчно силна и ги превъзхожда. Той се отправя отначало срещу пеонците, разположени по долния Вардар и съседните планински вериги. След като подчинява тези племена, Филип нахлува в земята на илирите с 10 хиляди души пехотинци и 600 конници. Напраздно илирийският цар Бардолис молил за мирно изглаждане на споровете. В сражение, станало вероятно в Битолското поле, Филип побеждава и илирите опразват заетите от тях македонски земи. Всички племена до Охридското езеро признават властта на македонците и тези области за винаги се присъединяват към македонската държава. С високи отличия Филип сполучил да привърже към себе си членовете на подчинените княжевски семейства. Така, едно голямо число от най-видните генерали даже и при Александър Велики произхождат именно от тези знатни семейства. С тези успехи Македония станала могъща и в много по-изгодно положение, отколкото това било при Александът I и Архелай.

 

Гръцките държавици, преди всичко Атина, не била вече в състояние да простират своето влияние около Егейското море. В своите вечни междуособни борби, разкъсвани и от недоверие и несъгласие, гръцките държавици не били в състояние да се противопоставят на каквито и да било по-силни нападения. И съседната Тракия от края на V в. била раздрусана от постоянни вътрешни размирици. Принуден да се намеси в борбите, Филип покорява местните тирани, освобождава градовете и с това привлича към себе си знатните.

 

По важно за Филип било положението по долината на Струма. Амфиполис преграждал пътя за всяко разширение към изток, толкоз необходим за бъдещето развитие на Македония. Пердика III бил завзел по рано този град, но по политически причини тогава трябвало да се изостави. Сега било времето Амфиполис да бъде окончателно завзет. Въпреки

 

 

430

 

десетилетните враждебни отношения с Атина, сега Амфиполис повикал на помощ майката — град. Филип покорил Амфиполис, оставит малък гарнизон и крепостта, след като прогонил оттам враговете си.

 

Филип използувал слабостта на Атина, за да си закръгли владенията. Той нападнал сега Пидна и завзел града посредством измяна, като гражданите били тежко наказани. Същевременно Филип се примирява с Олинт и отива толкоз далеч, че им отстъпва стария македонски град Антемунт. Като реален политик Филип пожертвувал нещо за момент, за да може по-късно да си го повърне с печалбите.

 

Наскоро се явява удобен случай Филип да се прехвърли в богатата минна област, оттатък Струма. Племето кренити пика на помощ Филипа срещу траките. Така Филип има възможност да разшири владенията си до Места. В тази област Филип основава един нов град — Филипи на мястото на стария Крениди в областта Датон.

 

Ненадейните успехи на Филип принуждават заплашените съседи да образуват съюз помежду си. Това са пеонците, траките, илирите, които се съюзяват с Атина през 356/5 г. пр. Хр., за да водят съвместна война срещу Филипа и си повърнат наново богатите минни области. Филип напада тези съюзници по отделно и ги принуждава да се подчинят. По това време със съгласие на знатните и народа Филип получава царската титла.

 

След завземането на Метоне, единственият останал още свободен град в Македония, разположен в подножието на Олимп, дето Филип загубва едното си око, Филип сметнал, че първите задачи за осигуряване на държавата и границите са завършени. Сега той се обърнал да уреди вътрешните си работи. Трябва да се очудваме, че въпреки непрекъснатите войни, Филип е смогнал да проведе най-важната реформа в държавата, да довърши делото по организиране на войската, почнато от Александър I и Архелай. Така конници и пехота образуват една тактическа единица. Покрай тежко въоръжената фаланга, чиято сила се увеличава чрез въвеждането на дългите копия, се явяват вече като еднакво важни леко въоръжените и конницата. Идеалното използуване на всички оръжия е именно основата, която дава на македонците навсякъде преимущество. В това отношение Филип много научил от Епаминонд, с когото се добре запознал в пребиваването си в Тива. Тази войска, която се състояла предимно от македонци, обучени и изпитани във войните, била привикнала на дисциплина и изпълнена с непреклонна вярност към своя царски пълководец. Така Филип създал едно оръжие, което в ръцете на един опитен военачалник трябвало да бъде непобедимо.

 

Непосредствено след завземането на Метоне (354 г.), Филип намира случай да разшири влиянието си към Тесалия. През 353 г. Филип наново се явява в Тесалия и поема главното командуване на македонската войска. Тази област остава и бъдеще вярна на македонците, а на Филип се увеличава военната сила с превъзходната тесалийска конница.

 

Между това войната с Атина продължавала, тъй като тя не искала да се откаже от Амфиполис, а освен това към нея се присъединява и тракиецът Кресоблепт. Други обаче, вождове, като Амадок и Кетрипорис, се присъединяват към Филип. По същото време Филип е зает във война с илирите, западно от Охрид. След като ги подчинил, той се обърнал към Епир. Тук тогава имал властта в ръцете си Ариба, който дава за жена на Филипа Олимпия, една дъщеря на неговия брат, с надежда да намери в македонския цар една подкрепа.

 

През 351 г. Филип навлиза в Тракия и достига до Пропонтида. Керсоблепт не е бил в състояние да се противопостави срещу него. С

 

 

431

 

Перинт и Византион Филип влиза в приятелски отношения. Така държавата на Филип се разширила от Адриатическо море до Хелеспонта, и от северните планини на полуострова до вратите на Гърция.

 

Олинт сега се намирал в съюз с Македония. Главната грижа на Филипа била да отстрани стария си враг Атина от тракийските брегове. Това почти било постигнато, но по средата на неговите владения все още се простирала като чужд клин Халкидика. Докато тук се намирала една независима държавица, съществувала винаги една опастнос за македонската държава. Рано или късно трябвало да се дойде до война с Македония, на живот и смърт, и то именно за Олинт. В Олинт съществувала партия, която била за едно присъединяване към македонците, защото само по такъв начин могло да се избегне катастрофата.

 

Едва през 349 ч. Филип се обърнал срещу Олинт. Още при първия напор в македонски ръце паднали почти всички градове по Халкидика. Между Атина и Олинт веднага се образувал съюз и една атинска флота с 200 души наемници заминала за Олинт. Но всяка помощ била напраздна. Олинт бил обсаден, превзет и направен равен с земята. Жителите били отведени, земята поделена.

 

Въпреки всички неприятелски действия, скоро след тези събития се постигнало едно споразумение между Филип и Атина. И двете страни виждали ясно, че от войната няма да излезе нищо. Атина си оставала значителна морска сила, а Филип не искал да бъде в постоянна войца с тази сила. Предложението на царя за едно помирение намерило добър отзвук в Атина и скоро за Пела заминали специални пратеници, между които бил също и Демостен, Еехин и Филократ. За сключване на мир Филип изпратил за Атина пратеници начело с Ларменион и Антипатър.

 

Докато се сключвал мир, Филип използуват времето и нападнал Керсоблепт, който бил принуден да се предаде. В Пела между това се събрали пратеници от цяла Гърция. Не могло вече да се отрече, че македонският цар станал най-великата гръцка сила.

 

С този мир Атина, както и Тива били принудени да признаят господствуващето положение на Филип, а владението на Термопилите му давало възможност по всяко време ча изпрати войска в Елада. Вече имало доста хора в Гърция, които виждали у Филип свой обединител и спасител. Между тях бил преди всичко, Изократ, който прозирал голямата задача на един македонски водач в борбите с Персия. Макар и Филип да стоят далеч от мисълта за създаване на една световна империя, на нему било ясно, че една гръцко-македонска държава без Мала Азия не била жизнеспособна.

 

Положението на Филип в Европа още не било достатъчно заздравено. На първо време той предприема поход срещу дарданите и илирите, северно от Охрид. Скоро обаче, отношението между Филип и Атина наново се помрачават. Атина сега таи далечни надежди на въздигането на персийската мощ при Артаксеркс III. По същото време Демостен е изпратен в Пелопонез за да работи срещу Филип, но пратениците не намират добър прием в Спарта. Демостен сега се нахвърля срещу привържениците на Филипа, и Филократ бива осъден заради държавна измяна. Това принуждава Филип да нахлуе отначало в Евбея, а после и в Епир.

 

За кратко време Филип изоставя да се занимае с гръцките вътрешни работи и се обръща към Тракия. При наличността на една силна персийска държава, владението на Тракия било особено важно. Изглежда, че с един договор персийският цар признавал на македонците правото на влияние в Тракия. Керсоблепт си позволил да нападне няколко

 

 

432

 

крайбрежни гръцки градове и Филип не се спрял, докато не подчинил цялата област (312-1 г.) При тези походи Филип основал цял ред значителни градове, преди всичко Philippopolis, днешния Пловдив.

 

В приятелски отношения с Филип стъпил и царът на гетите, а гръцките градове влезли в съюз с него. Съюз сключва Филип и с Византион, като влиза в връзка и с персийския цар.

 

Атина между това не преставала да търси нови съюзници и да се бори срещу Филип. Филип остава още известно време в Тракия, бори се напраздно с добре защитения Перинт, прониква после през 339 г. чак до Дунава, побеждава скитите, на връщане побеждава трибалите и по такъв начин си осигурява тракийските владения.

 

И Демостен не почива и прави всички приготовления за война. Той се стреми да спечели Тива, докато пък Филип гледа да развали отношенията между Тива и Атина. Филип се връща бързо от север и изненадва противниците си и с победата при Херонея (338) г. се постига обединението на Гърция под негово владичество. И сега Филип предлага ръка на Атина за помирение, защото тя е все още най-силната морска държавица. Така през 338 г. се основава всеелинският съюз в Коринт под ръководството на македонския цар.

 

Филип си постигнал целта. Той сега е решен да обърне Егеа в едно гръцко море. В присъствието на царя в военния съвет е решено да се обяви война на персите. На основание на тези решения през пролетта 336 г. вече се изпраща една войска като авангард под водителството на Парменион и Атал.

 

Преди това обаче, избухва открит конфликт в царския двор. Когато Филип избира за съпруга Клеопатра, Олимпия и неговият син Александър напустнали двора и Македония. Филип после отстъпи и между него и престолонаследника се достигнало до помирение. Също братът на Олимпия, Александър от Епир, трябвало да бъде спечелен посредством женитбата на дъщерята на Филип-Клеопатра. На тази сватба в Воден царът паднал убит от злодейска ръка.

 

 

Македония при Александър Велики. Александър III Велики съумял бързо да се справи с създаденото положение и да запази непокътната образуваната от баща му държава. Той подчинил различните племена от Дунава до Охрид и си извоювал в Гърция правото да бъде водач (. . .) на планирания поход към Персия. Подробности по походите на Александър Велики в Азия не могат да се излагат тук. Те са известни на всички. С завладяването на Азия, Македония се обръща в една провинция на световната държава, макар че тя си остава все още ядрото на тази държава.

 

В Македония Александър оставил своя най-добър помощник Антипатър като управител на страната с право и на военноначалник. Нему били подчинени 12 хиляди пехота и 1500 конници. Това е било половината от редовната войска на Македония. От гражданското управление на Антипатър не ни е останало нищо, но знаем че Александър и в далечните си походи не забравил родината си. Той изпратил в Македония пленници, които да работят в мините, също добитък от Индия за подобрение скотовъдството в страната.

 

 

Македония при Диадохите. С смъртта на Великия цар, Македония наново изпъква на чело на историческите събития. Новоиздигнатите маршали се чувствували на първо място като македонци. За тях все още родината била най-важната част от световната държава и макар че образували нова държава на изток, те вземали от Македония своите чиновници, офицери и войници, на които възлагали цялата си власт и господство.

 

 

433

 

Номинално наследник на Александър Велики става неговият полубрат Филип III Аридей (323—317 г.) При разпределяне на сатрапиите, Антипатър си запазва Македония с задача да тури ред и осигури спокойствието на Гърция. Важно за политическото положение на Македония е, че Атина била принудена да приеме в стените на крепостта един гарнизон и да въведе едно умерено демократично управление.

 

През 322 г. Антипатър се връща в Македония, скоро след това, през 319 г. той умира. За свой заместник остава Полиперхон, понеже не доверявал много на авторитета на своя син Касандър. Антигон отказал да се подчини на Полиперхон и Касандър решил да напустне Македония и да се присъедини към Антигон. Към този съюз се присъединява и Птоломей, също Лизимах, тъй като Касандър от начало прибягнал в неговите области.

 

Полиперхон повърнал обратно в Македония Олимпия и с някои мерки спечелил наново почва и влияние в Гърция. Касандър потеглил за Македония, дето имал доста привърженици. Сега срещу Касасандър застава и Олимпия, но Касандър отказва да се бори срещу майката на Великия цар. С жестоките си деяния Олимпия загубва скоро всяка почит в Македония, бива осъдена на смърт и умира с достойнство.

 

Касандър изчаква царицата Роксана и младия Александър IV в Амфиполис, и се оженва за дъщерята на Филип-Тесалоника. Това е първета крачка към достигане на трона. По същото това врече се основават а двата винаги важни за Македония градове — Касандреа на мястото на Потидеа в Халкидика и Тесалоника, днешния Солун. Двата града бързо разрастнали и добили голямо значение, понеже били разположени на удобни места.

 

Следните години Касандър използува, за да увеличи влиянието си в Гърция. По това време почват и борбите между Касандър и Антигон, борби, които продължават ред години. През 315 г. Касандър е тежко притиснат от стратега на Антигон, Птоломей. Напраздно прави усилия Касандър да се помири с Антигон. Тези си усилия той продължава да прави до края на живота си 298 г. Изглежда, че Касандър е воювал и с келтите при Балкана.

 

В борбите за наследството на Александър Велики взема много живо участие и Деметър Полиоркет (обсадител на градове), син на Антигон. Прочута е обсадата на Родос през 305—4 год. пр. Хр. По поръка на баща си той предприема дълги походи в Гърция и Мала Азия, дето покорява редица градове, без да може да ги задържи. Според царските списъци, изглежда, че Деметър е бил цар непълни седем години, от 294-3—288-7 г., но не могъл да спечели любовта на македонците. Жаждата към блясък, към произволи, с неспокоен дух, го правили необичан. Изоставен от своите войски, той паднал в плен при Селевк и починал през 288 год.

 

Щом като Деметър паднал в плен, Лизимах се надигнал срещу Пир, който трябвало да отстъпи от Македония. Лизимах, като цар на Македония, е царувал пет години, от 287/6—282/1 г.

 

Лизимах се опитна да подчини и съседните на Македония страни, преди всичко, Пеония. С настъпилите раздори в двора му, Лизимах влиза в спор и със Селевек, което става причина за война. Лизимах преминава в Мала Азия, но загубва при Курупедион в 281 год. трон и живот. В края на 281 год. или началото на 280 год. Селевк преминава в Хелеспонта. Селевк пътувал за родината си. Последнете дни от живота си той искал да прекара в Македония. Но още на тракийския Херсонес той

 

 

434

 

бил убит от Птоломей Керавнос, син на Птоломей I, когото той два пъти приел приятелски при себе си,

 

Птоломей бил провъзгласен за цар (ceatus abexercitu), понеже бил обичан от войската заради баща си и като отмъстител на Лизимах. Когато положението му изглеждало вече осигурено, в Македония нахлули Келтски племена. Още по-рано, при Касандър и Лизимах, келтите се опитвали да проникнат в южната част на Балканския полуостров. Срещу келтите сега се отправил Птоломей, но войската му била разбита и унищожена. Паднал и сам Птоломей (280 или 279 год.) Келтите опустошили страната, без да могат да сторят нещо на укрепените градове.

 

Сега начело на управлението в Македония застанал Созтен, но не като цар, но като стратег, военноначалиик. Той организирал македонците, нанесъл някои поражения на варварите и бил провъзгласен от войската за цар, но той отказал тази чест. Едно второ нахлуване на келтите му нанесло поражение. Макар и варварите да се оттеглили, но Македония тежко пострадала от тези нашествия.

 

Със смърта на Созтен, който все пак имал известно влияние, настъпила пълна анархия в Македония. Съседните страни се обявили за автономни, какъвто е случая с Пеония, гдето властвувал някой си цар Дропион.

 

 

Македония при антигонидите. Времето от Птоламей Керавнос до възкачването на престола на Антигон се смята три години. Войната между Антиох I и Антигон Гонат намерила своя край през 278 год. Двамата царе се помирили, Антигон получил за жена и сестрата на Антиох, Фила. Скоро Антигон сполучил да унищожи келтите. Сега той могъл да се опита да спечели и Македония. След завземането на Касандреа, защищавана в продължение на десет месеца от тиранина Аполодор, Антигон бил признат за владетел на Македония.

 

През 275/4 год. обаче Пир се връща обратно в Гърция и почва да напада Македония, понеже неговата страна щяла да остане без значение, ако Македония би запазила господството си над Гърция. Една част от войската на Антигон преминала към Пир. Антигон избягва в Тесалоника, дето се задържа благодарение само на флотата. Подпомогнат от келтийски наемници, Антигон се въздига наново, но бива победен за втори път от сина на Пир, Птоломей. Пир нахлува в Пелопонез (273 год.) и бива приет навсякъде с радост. Между това Антигон, възвърнал си земите в Македония, се явява също в Пелопонез. В борба за завладяване на Аргос, Пир паднал убит (272 год ). С това Антигон си възстановява политическото положение в Гърция. С Птоломей II Антигон по това време поддържал добри отношения.

 

Тези добри отношения скоро се помрачили и Египет търсел с помощта на Спарта и Атина да прогони Антигон от Гърция. В настъпилите борби Македония задържа положението си в Гърция. От особено значение за Македония е морската победа при о-в Кос, с която победа Цикладските о-ви остават в подчинение на Македония.

 

Сега в Македония навлиза Александър от Епир и обаянието от името на баща му Пир е още толкоз голямо, че част от войската преминава на страната на Александър. С това преминаване горна Македония е изгубена. Изглежда че и този път Антигон напуска страната, но неговия син Деметър възстановява бързо дисциплината във войската, прогонва Александър и завзема даже Епир.

 

През 239 год. Антигон починал на 80 год. възраст, след 34 годишно царуване. Неговото управление може да се характеризира с две думи: той направил наново Македония една велика сила.

 

 

435

 

Негов наследник бил син му Деметър II. Промяната на властта повдигнала големи надежди при праговете на Македония и Деметър бил принуден да води война както на юг, в Гърция, тъй и на север, особено с дарданите, които заели Пеония. Тези войни продължили и след смъртта на Деметър (229 год.).

 

Деметър бива последван на престола от неговия осемгодишен син Филип V, при настойничеството на Антигон, син на Деметър от Кирене, като най-стар сродник. Навсякъде избухнали възстания, дарданите наново нахлули в страната, прогонени скоро от Антигон. Сега Антигон се оженва за царицата-вдовица Хризеис и приема царската титла. Във всеки случай македонските владения в Гърция са загубени, но Антигон и сега смогва да си възвърне тука едно влияние.

 

Антигон се обръща най-напред към Мала Азия, дето Египет засилил много влиянието си след смутовете в селевкийското царство. Трябвало е да се попречи на Египет да не разшири това си влияние и в Гърция. С бързите си действия Антигон сполучил и този път да задържи господствуващото положение в Македония. След кратко боледуване Антигон починал през 221 г.

 

Него наследява, както се спомена по горе, Филип V, сега вече на 17 годишна възраст, като още имал настойничество. Държавата била пак застрашена, както това било при неговия баща и неговия настойник. Вестта за смъртта на енергичнин владетел бил сигнал за война и бунтове. Филип трябвало веднага да нахлуе в Гърция, но също така бързо да се върне и Македония и вземе мерки срещу заплашителното държане на дарданците. През 217 год. Филип, след като се освободил от тежкото настойничество, предприел поход срещу дарданите по Вардара и завзел града Билазора (Велес), най-големия град на Пеония. От тук Филип се връща към Тесалия. Филип се стремял да се осигури вътрешно и да се опита да прогони римляните от Илирия, отслабнали малко след победите на Ханибала. Защото владението на Илирийските брегове от римляните било едно постоянно заплашване на Македония. Всички били убедени, че само в едно единение можело да се отстрани грозящата опастност от запад.

 

По това време границата на Македония се простирала на запад до Преспанското и Охридското езеро. Илирите през Преспа нахлули в битолската равнина. Филип бил решен не само да си възвърне загубените области, но да тури един път за винаги край на вечните илирийски войни. Филип завзема обратно загубените градове и достига до Охрид. Тук през зимата той построява стотина лодки за прекарване на войски и в началото на летото 216 год. той преминава езерото. През същата година Филип влиза в връзка с Ханибал и сключва с него съюз. За Македония било най-важно да се отнемат на римляните всички владения по илирийското крайбрежие. Римляните били обаче, още достатъчно силни и в състояние да изпратят в Адриатическо море една флота, която да запази съществующето положение. Те намират, освен това, готови съюзници в лицето на илирите и гръцките градове, които се надявали да намерят спасение в един съюз с чужда сила.

 

През 214 год. Филип наново се отправя по море срещу илирите, но римляните се явяват навреме и македонците са принудени да изгорят флотата си и да се оттеглят по суша. Тогава Филип изглежда да се отказал от похода си по бреговете и завладяването на гръцките градове, и се опитал да подчини илирийските племена. Филип имал успех и опастността македонският цар да помогне на Ханибала, не била изключена.

 

 

436

 

Сега пък римляните се обръщат за помощ към враговете на Македония и Филип бил принуден да прекрати своите илирийски походи.

 

През 211 г. Филип се обръща наново към илирите, опустошил областта на Аполония, след това потеглил за Пелагония и завзел един граничен град на дарданитие — Sintia, който град Киперт поставя при Петрич. Според Лилий, този град трябва да е лежал на север от Битолското поле в някой проход към вардарската долина. От тук той завързва към тракийската граница срещу медите, които често нападали Македония и се завръща после къмъ Пела. В следните години Филип е в затруднено положение, достига до Охрид и сполучава да нанесе загуби на противниците си. За да може в бъдеще да се опълчва срещу римско-пергамската флота, Филип построил 100 военни кораби в Касандреа. Борбите с римляните при това не преставало но през 205 г. бил сключен мир.

 

Така Филип излиза с чест от борбата. Макар че не му се отдало да прогони римляните из Илирия, все пак той запазил властта над земите до Адрия. Филип чувствувал необходимостта да увеличи мощта на Македония чрез собствените сили или чрез разширение на владенията си. Затова той обърнал голямо внимание към засилване и подобрение на флотата си.

 

С нарастващата си политическа сила Филип си създава навсякъде неприятели. Изглежда, че той имал намерение да уреди най-напред някои работи на север, също в Тракия, дето след разпадане на келтийското царство с столица Тиле, тракийските племена отново се раздвижили. От запазените ни исторически сведения може да се съди, че Филип тогава е проникнал до южните склонове на Балкана.

 

Едно широко поле за военни деййствия се открило за Филип след смъртта на Птоломей IV, когато при неговите невръстни наследници избухнали тежки безредици в Египет и се явила възможност да се завземат египетските владения. Египет по това време притежавал по голямата част от тракийските брегове около Маронеа. През 202 г. Филип потеглил срещу тези владения и с флотата си почнал да безпокоява Родос и Цикладските острови. При завръщането си от този поход Филип завзема и Тасос. През 201 г. той отправя към Малоазиатските владения, превзема Самос и влиза в конфликт с Родос, Пергамон и техните съюзници.

 

Срещу това заплашително въздигане на Филип морските градове Родос, Византион и Кизик се съдинили с Атал от Пергамон, който вече се борил на страната на римляните срещу македонците. Всички тези съюзници, както и ограбеният Египет, повикали на помощ победоносния след ханибалските войни Рим. Това са последните часове на гръцката история. Еленистическата държавна система била в положение да изгуби своята автономия. Както в края на V в. пр Хр. самостоятелната Елада привлича персите, така и сега целият източен гръцки свят вика на помощ в своя кръг една чужда сила, за да възстанови нарушения ред.

 

Когато царът, разбит по море, се завръща обратно в Македония, узнал, че една римска войска с стоварена в Македония. Римляните нападнали и македонските владения.

 

Сега вече илирите и дарданите застават открито на страната на римляните. Филип могъл да се осланя само на своите собствени сили. В неговата войска се намирали още илирийски и тракийски наемници. През 199 год. Пелагония е бойното поле, дето Филип могъл да задържи за по-дълго време противниците си, но е принуден да изостави Северна Македония на римляните. Римляните през епирските планини се опитват

 

 

437

 

да нахлуят в Тесалия, но Филип ги предварва. По това време пристига новия консул T. Qulnetius Flaminius. И неговите нападения нямат успех. Идва на Titus се удава да заобиколи позициите на Филип, който все пак събира войските си и сполучва да се оттегли в ред към Тесалия. Филип се опитва да сключи един приемлив мир, за какъвто мир бил наклонен и Тит, желаещ да се тури край на войната. И този път мирът бил осуетен обаче, от римляните.

 

Последният поход на Филип свършва с битката при Киноскефале, дето македонците след храбра борба паднали победени пред легионите. Филип се завърнал обратно в Македония. Тесалия паднала в ръцете на римляните. Само срещу дарданите Филип останал победител. Той ги разбива решително при Стоби и ги отхвърля обратно в техните земи, така че поне собствената Македония останала свободна от врагове.

 

Тит продължил приятелски преговорите с Филип и един приемлив мир бил сключен. През 196 г. в Гърция пристигат пратениците на сената. С владичеството на Македония върху Гърция се свършва. Македонският народ бил тежко повален от борби за световно могъщество и в борби с дребните държавици на Гърция. Римляните обявили гърците за свободни, за да си останат малки и лесно после подчинени. В своето късогледство гърците тържествували. Те не чувствували, че часът на робството скоро ще удари.

 

Когато новите римски войски пристигнали в Гърция през 190 г. пътът за Азия бил вече свободен. Филип имал грижата да бъдат в ред пътищата, построил мостове, разпоредил се за храни, приел военноначалниците с голяма любезност и ги придружил през Македония и Тракия. При все това римляните гледат на Филип с недоверие и му отнемат даже със сила някои области. Той бил принуден да отстъпи и градовете по тракийското крайбрежие.

 

Филип чувствува, как Рим го постепенно изоставя и той се заема с всички разполагаеми сили наново да въздигне страната си, за да може при удобен случай с у спех да поеме борбата срещу Рим. Филип търси да натрупа запаси от всичко, което ще му бъде необходимо за водене на войната. Мините наново заработват, налагат се мита, увеличават се данъци, търсят се начини да се увеличи числото на населението. Всичко това македонският цар гледал да се извършва тайно, далеч от главните пътища и големите крайбрежни градове. От тези градове той преселва във вътрешностто на страната много граждани, заедно с жените и децата им, като ги заменял с траки и други варвари. За да се снабди със средства, Филип нагажда и прави промени в монетната си система като позволява на области с богати метални залежи да издават собствени монети. Също отделни градове получили това право.

 

Неговите владения всс още се простирали до Абдера, Маронея и Енос. Така той помага през 181 г. на Византион срещу траките, разположени на Пропонтида, взел в плен техния цар Амадок и още тогава изглежда да е подбудил дунавските траки да обяват война на Италия. След това потеглил срещу одризите, бесите и дентелетите, победил ги и при завръщането си основал в областта на девриопите на р. Черна град Perseis.

 

Един по-голям поход Филип предприел през 181 г. срещу медите в областта на Родопите. Той потеглил от Стоби, преминал областта до Балкана и се изкачил на един връх, от дето се виждало, според общото мнение, Адриатическото и Черното море. След като се отбил в областта на дентелетите, той нападнал медите и превзел тяхния град Petra (Петрич?). Голяма част от Тракия била подчинена на македонското владичество.

 

 

438

 

Освен това Филип се споразумял с бастарните на Дунава, за да ги използува срещу дарданите, а също и срещу римляните.

 

Поради семейни раздори и след отравянето на сина му Деметър, Филип замислил да обезнаследи Персей и на престола да постави един далечен роднина, Антигон. Но преди да стане това царят починал в Амфиполис през 179 г.

 

Него наследил неговият син Персей, който царувал десет години. Антигон бил отстранен. Веднага след възкачване на престола, Персей трябвало да воюва срещу тракиеца Абруполис, който навлязъл в областта на Пангей и проникнал дори до Амфиполис.

 

Римският сенат поздравил Персея, след като той поискал да се поднови съюза. При все това Персей търсил тайно да си спечели приятели в страната, а същевременно подтиквал Гърция към война срещу Рим, макар че той сам да не желаел войната. Персей се стремял да възвърне навсякъде македонското влияние и всички противници на Рим трябвало да гледат в него като на естествен водач. Той не схващал обаче, че Рим нямало да допустне такива стремежи, защото Гърция и Македония, съединени под властта на един решителен господар, представлявали все една голяма опастност. На Персей липсвало обаче, най-важното качество на един водач: смялост и решителност.

 

Недоверието на Рим се възбудило от едно посолство на дарданите. Както било по рано решено с Филип, срещу тех се надигнали бастарните и потеглили за Македония. При известието за смъртта на Филип, траките отказали да доставят храни. Дошло се до грабежи и борби. При всичко това част от бастарните, подпомогнати от тракийци, нападнали дарданите, а последните, тежко притеснени, се обърнали за помощ към Рим. Когато в Илирия бива убит един княз и убийците намират убежище при Персей, този случай се използува срещу него. Персей се опитва да се оправдае пред Рим. Евменес от Пергамон също се оплаква заради намаленото му влияние в Гърция. С личното си явяване пред сената, Пергаменецът изтъкнал опастностга от разрастващата се сила на Македонците, и римляните решили да унищожат тази сила.

 

Така елинистическите царе се обвинявали един друг, без да помислят, че на всякой ще дойде един ден неговия ред. Оправданията на македонците били напраздни.

 

Веднага римляните потърсили навсякъде съюзници. Персей, изплашен от войната, се опитал още ведпаж да се помири с Рим по пътя на преговорите. Сега Персей останал сам. Даже дарданите и илирите били на страната на римляните. Само одризкият цар Котис държал за Македония. Въпреки всичко и този път победата или оттеглянето би се извършило с чест, ако Персей би показал малко повече смялост и решителност. Пари и храни имал той достатъчно, също и оръжие и укрепени градове. Към север укрепените вардарски теснини представлявали една защита. Изглежда, че и областта около Шар била не особено проходима, защото илирите нападнали Горна Македония от запад, от към Охрид.

 

През 171 год. Персей се бори победоносно с римлянцте в Тесалия. Едно по-енергично действие от страна на Персей през третата (169) година на войната би чувствително изменило военното положение, но вместо да удари на юг, Персей се обръща внезапно през зимата 170/169 год. на север, за да нападне около Охрид римляните и техните илирийски съюзници, като потърсил начин да влезе във връзка с царя Genthios.

 

През 169 год. се отдава на римляните да се доберат до крайбрежната равнина, източно от Олимп. Положението в което изпада римската войска, е опасно но Персей загубва и сега спокойствие и освобождава

 

 

439

 

заетите от него проходи. Римската флота се явява пред Тесалоника и градовете на Халкидика и обсажда Касандреа. Най-после през 168 год. се сключва съюз между Персен и Гентий, нещо което прави впечатление на враговете на Македония. Персей е сега в състояние да събере и наемници. 20 хиляди бастарни се явили на границата, Персей ги отправил за Билазора (Велес) в Пеония, но тези наемници, които биха могли добре да се използуват, се завърнали обратно, като ограбили Тракия, понеже Персей се поскъпил да заплаща уговореното.

 

Македонската флота, достигнала дори до Мало-азиатските брегове, Родос е наклонен даже да се присъедини към Персей, понеже се страхувал от Рим. На римляните се отдало обаче, с един бърз поход да унищожат напълно Гентий в Илирия. Скоро след пристигането на новия римски военачалник през юни 168 год. става и битката при Пидна, която туря край на царството на антигонидите и македонското могъщество. Персей бяга, Македония се предава на римляните.

 

 

Македония под римско владичество. Македония трябвало да бъде свободна в границите, които е имала в последните години, само че трябвало да плаща известен данък. Вместо царе всяка година се назначавали чиновници и страната била разделена на четири области. Първата област с главен град Амфиполис, обхващал земите между Струма и Места, и земите източно от Места без градовете Енос, Маронея и Абдера, също областта на бизалтите и синтите с Herakleia Sintike. Втората област обхващала земите между Струма и Вардар с главен град Тесалоника, Третата област обхващала земите около Пела, четвъртата — Северна Македония с граници Епир и Илирия и главен град Пелагония (по-рано Хераклеа). Взети били мерки Македония да няма възможност да се засилва но някакъв начин. Мините били затворени. Могло да се добива само желязо и мед. Забранено било отсичането на дървета за правенето на кораби. Войската била разпустната, като били оставени само слаби гранични части. Областите получили ново управление. За да се лиши народът от водачи, всеки, който е заемал видна длъжност, трябвало да напустне страната със семейството си и да замине за Италия. Всичко било направено Македония да се държи вечно в подчинение.

 

Рим използувал по-късно настъпилите размирици в страната, за да обърне Македония в римска провинция (146 год.). Сега границите на Македония достигат до Адриатическото море, на изток до Места, на север до планините, които обграждат Пелагония и областта на Скопие.

 

Тук не е без интерес да се споменат и по-важните събития из историята на Македония през римското владичество. През 120/119 год., после през 116—108, 101—100 год. се споменават продължителни войни със скордиските. През 92 год. в Македония нахлуват меди и дардани, които опустошават страната до Епир. През 87 год. Македония пада в ръцете на Митридат. По това време заедно с Митридат нападат Македония траките, скордиските и други племена. Едва през 85 год. Сула прогонва тези племена от Македония и ги подчинява. През следните години борбите с траките не престават.

 

При наместничеството на L. Calgurnius Piso (57—55 год.) в Македония нахлуват дардани, беси и дентелети и достигат дори до Тесалоника. Тези нападения се отблъскват и в страната цари сравнително мир до към 49 год. През следните години (48—41) Македония е средище на оптиматите от кръга на Касий и Брут и много пострадва след битката при Филипи. След 41 год. Македония пада под властта на Марк Антоний до битката при Акциум в 31 год., когато целият изток трябва да признае Октавиян за господар.

 

 

440

 

През 29/28 год. М. Кициний Крас води с успех войни с даките, бастарните и мизите. От това време Македония не се обезпокоява вече от чужди нашествия и нейните граници достигат на север до Дунава, на изток до Хебър (Марица). В своето пътуване на изток император Хадриян (117—138 год) посещава и Македония. От монетите може да се съди, че през Македония са преминали Макрин (217—218 год.), Север Александър (222—235 год), Гордиан II (238—244 год.) и Филип Арабина (244—249 год.).

 

При император Деций (249—251) Македония за първи път след векове почувствува варварското нападение на готите. Само големите градове са сега сигурно убежище за бежанците от полето. След това варварите не престават да нахлуват в Македония. Особено тежко е нападението през 269 год., когато пострадват градовете Тесалоника и Касандреа. Македония се напада по-късно при император Валенс (364—378 г.), когато западните готи, след битката при Адрианопол в 373 год. разширяват своите грабителски походи.

 

Теодосий (579—395 год.) избира Тесалоника за своя главна квартира в борбите с варварите и нему се отдава да покори готите, да сключи с тях мир и да ги принуди да се заселят на постоянни жилища.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]