Македонска мисъл

кн. 9-10, год. 1, 1946

 

12. Църквата Св. Никола при С. Търново (Паланешко)

 

 

На североизток от гр. Крива Паланка, между хълмисти възвишения, на около два часа път, се намира пръснато на махали селото Търново. В махалата при гробищата е старата църква Св. Никола. Външният старинен вид на тази църква сега е закрит от нова пристройка, издигната на южната и западната ѝ страна (обр. 1). Само камбанарията и слабо

 

Обр. 1.

 

 

441

 

издадената малка апсида (обр. 2) подсказват, че това е църква. Това е малка еднокорабна постройка, засводена с полуцилиндричен свод (обр. 3). В нея се влиза от запад по три каменни стъпала. Дължината на църквата е 7.10 м. без апсидата, а широчината ѝ е 5.20 м. Дебелината на стените е 0.70 м. Църквата се е осветлявала през един южен прозорец, широк 66 см, но сега достъпът на светлината е ограничен от новата пристройка. Абсидният процеп, широк едва 8 см. не пропуща почти никаква светлина. По-късно, в южния склон на свода са пробити три малки отвръстия за проветряване и светлина.

 

Зидарията на църквата, доколкото може да се види под повредената мазилка е от разноформени камъни, споени с хоросан. Употребени са и дървени греди за заздравяване на стените.

 

Обр. 2.

 

 

Вътрешността на църквата е съвсем проста. В ляво от апсидата е протезисната ниша. На северната стена са оставени и две квадратни ниши.

 

За построяване на църквата говори един надпис, запазен над вратата отвътре:

 

 

442

 

[1]

 

Датирането не е ясно. Както и прф. Иордан Иванов бележи годината може да бъде прочетена 7013 или 7113, а от това излиза, че построяването на църквата ще да е било през 1505, или пък през 1605 год. Надписът обаче е интересен с дадените имена на ктиторите — презвитер

 

Обр. 3.

 

 

Пею и неговата съпруга Пройка. Р. М. Груич [2] изказва предположението, че този Пею вероятно ще да е съвременикът и животописецът на софийския мъченик св. Георги, който е загинал в София през 1515 г. Понеже това не може засега, да се докаже, казаната по-горе датировка с разлика от сто години остава в сила.

 

 

1. Йорд. Иванов. Български старини из Македония. София 1931, 150 дава този надпис по препис от И. Димитров.

 

2. Д-р. Род. М. Грујћ. Скопска митрополија, Сб. Споменица правосл. храма св. Богородице у Скопље и 1831—1935, Скопље 1935, 211.

 

 

443

 

Цялата вътрешност на църквата е била изписана с стенописи. Една част от тях в северозападната част на свода са изпаднали от влага, която с прониквала през зидарията. Сцените и отделните образи покриват всички стени плоскости и свода. Разпределението им е според установения ред, възприет при украсата на този вид църкви.

 

Обр. 4 & 5.

 

Обр. 6.

 

 

444

 

На източната стена, в апсидата и проскомидията (обр. 4) са написани следните сюжети: Най-горе, в надписания люнет е Възнесение Христово 1). В апсидата повърхнината е разделена на две части; в горната част е Богородица „Ширшая Небес" (2), под нея е изобразен Христос Мелисмос, представенкато пеленаче (3), а от двете му страни са св. Атанасий (4) и св. Йоан Златоуст (5). В ляво и в дясно от апсидана степ ната плоскост е разделена на четири полета — двете са заети от двама евангелисти (6 и 7), а до тех архангел Гаврил от Благовещението и Богородица (8 и 9). В протезисната ниша е изобразен архидякон Стефан (10), а от другата страна на апсидата, под Богородица са св. ГригориЙ и св. Василий (11).

 

Обр. 7.

 

 

Западната стена има следното разпределение: най-горе, в люната с Преображение Христово — обр. 5 (1), под него е Успение Богородично (2), а от двете страни на тази композиция са двама евангелисти (3, 4). Над вратата е надписът (5). а от двете ѝ страни са архангел Михаил (6) и цар Константин и Елена (7).

 

Цялият свод (обр. 6) е бил покрит с стенописи, които имат следния ред: в долните части на свода са поставени два реда от по десет медалиона, изпълнени с бюстовете на светци и пророци. На южната страна пет от медалионите са развалени. В останалите пет кръга са св. Севастий, св. Мина, св. Кирил Александрийски, св. Виктор и св. Викентий (1, 2, 3, 4, 5). На северната страна са св. Петка, св. Евгений, св. Нестор, пр. Саил, пр. Азарий, Ананий, св. Герман и св. Аксегностий (6, 7, 8, 9, 10, 11, 12). Над медалионите следват от двете страни по четири сцени от живота на Христа. На южната страна са Възкресение Лазарово (16), Кръщение (15), (обр. 7) Сретение (14) и Рождество Христово (13). На северната страна е запазена само една от композициите — Възкресение Христово (17).

 

 

445

 

Тези сцени се следват от две редици с образи на пророци: на юг — пророк Захарий, Самуил, Осис, Соломон, Илия, Наум, Давид, Захарий и Йоан (18—27), а на север — Еремия, Мала, Арон, и Данаил (28—31). Останалите са разрушени. Тези образи обграждат големите медалиони, които заемат зенита на свода. В тях са изобразени Исус Христос Вседържител в цял ръст седящ на трон (32), Исус Христос благославящ (33), Богородица (34), Великаго севести (35) и Савета ангела (36). Медалионите са поместени в отделни квадрати, като в получените по четири триъгълници отстрани са нарисувани ангели или евангелисти, които поддържат медалионите.

 

Стенописите по стените, гдето са изобразени цели фигури на светци са развалени. Между образите на южната страна се виждат тези на св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат.

 

Всички сцени са отделени с червени рамки, обточени с бели черти. Колоритът се отличава с своите убити сини тонове, контрастирани с черно, английска червена или синьо-гълабово. Ореолите са охрави с черен и бял контур.

 

Всички изобразени фигури са сухи, с прекалено аскетични лица. В построението на телата изобилстват анатомични несъобразности. Движенията навсекъде са твърде условни и според общоприетите канони. Художникът не е опростявал нито фигурите, нито обстановката, в която се развиват действията. Твърде характерно е изобилието на архитектурни видове, твърдостта на които идва да подчертае движенията и позите на фигурите. Тази архитектура с своите прави линии се свързва особено добре с правите гънки на облеклата на действуващите лица. Художникът е обработил грижливо лицата, ръцете и краката. Върху основния тон той моделира старателно и завършва на края обемната представа с твърде силни светлини за високите части. Репродукцията на сцената Кръщението на Исуса Христа, която даваме на обр. 7, дава представа за стила на тия стенописи.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]