Македонска мисъл

кн. 9-10, год. 1, 1946

 

13. Македонският Народен театър

 

Михаил Сматракалев

 

 

Македонската емиграция в София има голямото щастие да види играта на артистите от Македонския нарочен театър, да се вълнува от близката до душата ѝ пиеса „Чорбаджи Теодос", написана от македонски автор, да си припомни своята хубава родина и преживя насладата да чува музиката на своя роден език, станал вече литературен език. Потоци от възторг се разливаха в залата на Народния театър. Лицата сведяха от радост. Ръцете ръкопляскаха до зачервяване. Не стихваха овациите спрямо младите талантливи артисти, които с простота, естественост и майсторство ваяха сценичните образи. Една дълго затуляна гордост избликна от душата на македонската публика. Гордост от високите постижения на македонската национална култура, от хубавия чист, прекрасен македонски език.

 

Македонският народен театър разсея напластените мъглявини по македонския въпрос, разпръсна зложелателните слухове за „сръбско" влияние в македонския език, за „сърбизация" на македонския народ, за „недоволство" на народа от новата власт и пр. Злостните врагове на

 

 

446

 

македонския народ, върховистите, закостенялите консерватори и реакционери, кървавите фашисти, приятелите на Дража Михаилович, на Анте Павелич, на Дамаскинос и Ялчън, на Чърчил и компания, претърпяха горчиво разочарование. Македонският народен театър им нанесе зашеметяващ удар. Великобългарските шовинисти в всичките им разновидности претърпяха истински крах. Това е една от най-голямите заслуги на гостуващия македонски театър.

 

Интересът към Народна Република Македония с идването на Македонския народен театър от страна на македонските емигранти и на българските граждани порасна до небивали размери. Явните симпатии към артистите, към прекрасния македонски език, разливащ се като музика от сцената на Народния театър, възхищението от правдивата, и талантлива игра, бяха в същото време симпатии към свободния македонски народ, към Народната Република Македония.

 

Македонската нация се радва на обич от страна на българския народ и връзката на двата народа на базата на равноправието и взаимното уважение и зачитане ще се превърне в „Братско общуване и съжителство. Македонският народен театър допринесе твърде много в това отношение.

 

Македонският народен театър донесе в същото време една нова свежа струя за още по-тесното сближение между народите на Тигова Югославия и българския народ. Той сложи една нова халка в веригата на братството и единството между всички южни славяни.

 

Всички, които можаха да видят спектаклите на Македонския народен театър: специалисти по театралното дело, артисти и критици, режисьори и драматурзи, културни ценители на изкуството и хората от харода, можаха да почувствуват не само високото стъпало, до което е стигнал, което е завоювал с упорита системна работа, но можаха да видят, че това един нов тип театър. Ново виждане на света, на живота ново третиране на пиесите, на героите, простота и естественост в изпълнението, споена ансамблова игра, единство между художественото оформление на постановката и идейното съдържание на пиесата всичко това е нещо ново, нещо неочаквано.

 

На какво се дължи това? Защо с такава дълбочина и правдивост македонските артисти представяха съветския бит, съветския живот, съветските нови хора? От къде тая светлина, тоя ентусиазъм, тая широта в толкова младия още Македонски народен театър?

 

За да си отговорим на тия въпроси, трябва да кажем нещо повече за създаването на тоя театрален колектив, за условията при които е израснал, за обстановката в която работи, за връзките му с народната власт и със самите народни слоеве. Трябва добре да се познава новото наистина демократично устройство на Ф. Н. Р. Югославия.

 

Македонският народен театър се заражда в жестоката, сурова, но славна борба на македонския народ, заедно с другите народи на Югославия, против окупаторите. Той си води началото от партизанските агитки, които из китните македонски планини, със своите борчески стихове, революционни песни, едноактнн преводни и оригинални пиеси, разгаряха вярата в победата над враговете, въодушевяваха борците из граждаха обич и братство между потиснатите, разпалваха националното съзнание на народа ни оформяха новите характери, новите хора на бьдащето. Във всяка партизанска бригада през време на борбата (1941—1944 година) действува по една агитка, която устройва културно просветни часове. Агитката действува сред партизаните, но тя се явява често и сред самото население в селата, освободени от врага и там

 

 

447

 

дава спектакли, с които подига настроението на народа. Най-добра от всички агитки е тая на името на рано загиналия македонски поет „Коста Рацин". В трета бригада, където е генерал Михаил Апостоловски, работят в агитката Димитър Кьостаров, Илия Джувалековски, Петър Богданов и др.

 

В село Горно-Врановци, Велешка околия, където е главния щаб на Македония и главното ръководство на всички агитки, се създава театър за градовете. Сформирането на тоя театър още през нелегалния период става от вече изтъкнати артисти из средата на агитките, като в него влизат и старите артисти Димитър Кьостаров, Илия Милчин, Тодор Николовски, Петър Пърличков и др. които са и днешните стълбове на театъра.

 

Първото представление тоя театър дава в Битоля, веднага след освобождението на гради от окупатора. Представлението изнася програма: едноактна пиеса, рецитации на борчески стихове, хорови песни (съветски, македонски, югославски), всичко с борческо съдържание. Театърът е подвижен. Той обикаля и други градове и села. Дава представления и в казарми и училища.

 

След освобождението на цялата страна започва търсене на талантлива кадри от всякъде. Устройва се конкурс от изпратените младежи, проявени като даровити артисти в агиткате и най-добрите, удобрените, влизат вече като артисти в театъра.

 

Така започва, при крайно тежки условия, без отопление, без средства, при обстановка на продължаващата война с немските изверги, при ограбената и разорена земя, работата си театъра в Скопие. Въпреки голямите трудности, ентусиазираните артисти, повечето активни участници в освободителната борба, със своята упорита дейност, с упорития труд и младежка всеотдайност, подготвя първата цялостна пиеса. Това е „Платон Кречет" от Корнейчук. Драмата поставя Димитър Кьостаров и се изнася с голям успех. Театърът вече прескача рамките на любителството. Общите неимоверни усилия създават ново качество — любителите стават вече професионалисти.

 

В началото никой не получава заплата. Всички носят още партизанските си или войнишки дрехи, хранят се на общ казан. Така протича зимата 1944—1945 година. Но никой не се плаши от лошите условия. Съзнанието за високата и важна мисия на театъра в изграждането на националната култура разбива всички несгоди и препятствия.

 

През 1945 година, пролетта, народното правителство взема решение и Македонският народен театър става държавен театър. Артисти и технически персонал стават държавни чиновници. Заплатите са много добри. Мерят се с най-високите чиновнически заплати. Сега заплатите в театъра са от 2,400 динара (за начинающи) до 4,900 динари. Директор на театъра е Димитър Кьостаров, драматург — Илия Милич, режисьори директора, Тодор Николовски и Петър Пърличков. Художественият съвет се състои, освен от изброените лица, още и от артистите Крум Стоянов и Илия Джувалековски. Народното правителство гледа с голяма любов своя театър и го подпомага и насърдчава по всички възможни начини. Бюджетът на театъра е 4,700,000 динара.

 

Публиката посещава масово театъра, салонът винаги е пълен. До сега са изнесени следните пиеси: „Платон Кречет" от Корнейчук, „Народен представител" от Бранислав Нушич, „Бащин дом" от Валентин Катаев, „Чорбаджи Теодос" от македонския писател Васил Ильоски, „Съмнително лице" от Вранислав Нушич, „Тартюф" от Молиер, „Кралят на Батайнова" от словенския писател Цанкар и „Приказка за правдата"

 

 

448

 

от Маргарита Алигер. Всички пиеси са имали голям успех, а най-много — „Чорбаджи Теодос".

 

Предвидени са за изнасяне в бъдеще: „На прагот" драма в стихове от македонския поет Венко Марковски, със сюжет от народоосвободителната борба пиеси от Гогол, Островски. Шекспир, Молиер, от югославски и български автори.

 

За два сезона театърът е изправил три обиколки из Македония, като е играл във всички градове на страната, гостувал е в Белград и в Пиринска Македония, където е пожънал голями успехи. Белградската критика дава отлични отзиви за постиженията на македонското театрално дело. В Пиринска Македония театърът е бил предмет на живи, братски, непрекъснати овации. Последното гостуване е това в София.

 

По гостуването на Македонския народен театър в София говорихме с директора и мнозина от артистите. Най-вече с Тодор Николовски и Петър Пърличков. Те ни казаха много неща за условията на работа, за пречките и за успехите.

 

Работата на театъра е сложена на нови начала. Старите отношения и приьоми не съществуват. Моралът е висок, отношенията между всички артисти са братски, другарски. Укрепналите помагат с радост на помладите. Стремежът е да се гони колективния успех, а не изпъкването на отделни артисти.

 

„Спойката е прекрасна между нас. Та ние сме нови хора (говори Николовски), всички работят с голяма пожертвувателност, с редка упоритост и любов към професията и изкуството. Понякога работим по 12 до 16 часа. Ние не признаваме работно време. Ние сме от ново тесто замесени. Театралната работа, както всичко у нас в Македония и цяла Югославия, е поставена на най-демократични начала. Между артистите и техническите рзботници няма старото подчинение и разделеност, отчужденост и дори омраза. Напротив всички сме едно, всички сме другари Всички сме от театралния колектив. Сред артистите няма млади и стари. Всички са равни. Всички имат право да критикуват другите. След като художествения съвет избере пиесата, която ще се играе, върху нея се изнася реферат, разглежда се по съдържание и форма, разисква се, изяснява се най-детайлно. Тогава става разпределянето на ролите. Обективността е основно начало при раздаването на ролите. Важно е да се даде на всеки подходяща роля. Искренността е неизменен закон между нас. Няма и не може да има субективно отношение. След всека репетиция и дори след всеко представление, се провежда една другарска критика и самокритика, като се посочват слабостите и добрите страни. Така ние вървим напред, така преодоляваме трудностите, така растем като артисти, като хора на изкуството, като граждани на Народна Република Македония, натоварени с много отговорна задача."

 

За професионалното издигане на артистите и артистките има специални часове за опознаване с драматическата литература. Четат се и се разучават книги по театрално дело от видни творци в тая област. Школата на Станиславски се изучава най-старателно. Но освен от Съветския Съюз, от където се учи цял свят. там се четат и български автори и такива от другите славянски народи. Артистите ходят групово на кино, където гледат художествени филми и след това правят разисквания и по тоя начин се учат от голямите майстори.

 

Разбира се главният учител на Македонските артисти е живота. Затова те са здраво свързани със своя народ, който гради своето стопанско и културно благополучие, който изгражда своята нация, своята нова държава. В театъра има следните организации, които са живата

 

 

449

 

връзка на театралците с живота, с текущата работа на правителството, държавния апарат, масовите организации, с трудовия ентусиазъм и дисциплина, с голямото народно творчество, което кипи навред из нашата родина: организация на народния фронт, в която са записани всички членове на колектива, синдикална организация една от най-добрите в Скопие, младежка организация и женска организация. Освен хора на изкуството артистите са и граждани на държавата, синове на своя народ и чрез тия свои организации те дават своите сили в строителството.

 

След изложеното можем вече да отговорим на зададените въпроси. Македонският народен театър е наистина един нов театър. Той отговаря на новото устройство на живота в Титова Югославия. Той е внесъл духът на това устройство, на това братство между народите, на тая истинска демокрация. В федеративна народна република Югославия се създава нов бит, нов живот, нови хора, свободни човеци, без шовинизъм, без омраза към другите народи, с широк поглед към света и с омраза към старото време на вражди и потисничество. Ето затова македонските артисти дават такова блестящо разбиране на съветския бит, затова те изпълняват така естествено и непринудено ролите в съветските пиеси. Та македонците и всички югославяни в последните борби бяха толкова близко по дух и мироглед до съветските народи. Те дадоха толкова много жертви в борбата, издигнаха толкова герои от своята среда. Те се учеха и вървеха по стъпките на голямите си братя от Съветския Съюз.

 

Ето от къде идва тоя ентусиазъм, това другарство, тая обилна светлина, тая голяма широта в младия Македонския народен театър. Разбита е на парчета старата школа на индивидуализъм, на изкуство за изкуството, на откъснатост от парола, на изкуство за шепа избраници. Македонският театър е народен театър в най-точния, в най-пълния смисъл на тая дума. Той е театър за народа, за широките народни слоеве. Той твори народната култура, народния език, стреми се да издигне културното ниво на публиката. Той е свързан с народа в неразривни връзки. Живее с болките и стремежите на народа. Служи на народа — това е най-върховната му задача.

 

Това се отразява естествено на неговата работа. Той не може да дава неразбрани и чужди на народа пиеси. Не може да задържа неговото демократично развитие. Напротив с подбора на пиесите той се стреми да засили това развитие, да влее ентузиазъм в творческата работа на народа, да му даде пример за успехите на по-напредналите народи, да политне самочувството на народните маси, да ги сближи с другите народи.

 

Тия условия, тая обстановка, тоя нов живот може да даде обяснение за голямите постижения на Македонския народен театър. След всичко казано може да се разбере ясно защо артистите имат ново третиране на образите, на героите, защо така дълбоко проникват в характера на новите хора, защо Тодорка Кондова представи с толкова искреност и простота революционерката Зоя в „Приказка за правдата", защо така непринудено, просто и правдиво играят тия младежи, защо не можа да се намери пукнатина в никоя от представените пиеси, защо така хармонично се представяше цялия колектив. Директор, режисьори, художник, артисти, техници, всичко това трепти с новото време, живее с новата демократична епоха, купнее по щастливо бъдаще за всички човеци, работи задружно, колективно и с общи усилия постига естествено голями резултати. Това не са хора с капризи и пагубни честолюбия, с лични домогвания и долна завист това е ансамбъл, това е колектив, който

 

 

450

 

като цяло върви смяло и твърдо напред към съвършенство, учейкн се непрестанно, непризнаващ застоя, неопиващ се от постигнатите успехи.

 

Между артистите изпъкнат като голями дарования Тодор Николовски и Петър Пърличков. Те моделират с вещина образите, вижда се как дълго са проучвали, пробвали, как са вниквали в детайлите, в мимиките, в жестовете и в същото време в улавяне основното, характера, епохата, класовата принадлежност на героя. Но техната сила е в колектива. Той ги държи здраво на сцената, както държи всеки друг артист.

 

При тия условия на творческа работа ние смело можем да кажем, че Македонският народен театър ще отиде далеко напред и ще догони напредналите театри, както цялият македонски народ сигурно ще догони другите напреднали народи в своето стопанско и културно развитие.

 

На края ще завърша с изявленията на талантливите артисти Тодор Николовски и Петър Пърличков относно гостуването им в София. Те казаха:

 

„Ние бехме малко смутени, малко се боехме да се покажем. Знаем славата на българския народен театър, знаем Кръстю Сарафов и редица други колоси на сцената. Но сърдечното посрещане и изказванията на колегите за нашата игра, ни подействува насърдчително. Аплодисментите на публиката ни въодушевиха и ние показахме възможностите си, постиженията си без страх, без смущение. Ние нема защо да скромничим. Нашата гордост от успехите ние схващаме като гордост на нашата свободна родина. Ние сме горди, че се прави овация не само на нас, но и на нашата Народна Република Македония, без която и без Титова Югославия, ние не бихме могли да покажем пред вас нищо. Но бъдете сигурни, че ние няма да се възгордеем. Няма да заспим на лаврите си. За нас всяки застой е смърт. Тия успехи за нас са едно насърдченис, един потик за ново устремно съревнувание с другите театри на славянските народи. Впечатленията ни от България са незаличими. Нс ще забравим никога тоя топъл и сърдечен прием. Надяваме се, че успяхме да разсеем много заблуди и злонамерени слухове за положението в нашата родна земя, която се радва на свобода и равноправие в братското семейство на югославянските народи. Ние и занапред ще продължим да работим за културното сближение на южните славяни. Ние се учим и ще се учим винаги от българския театър и от другите напреднали народи. Наше искренно и съкровено желание е да постигнем сътрудничеството между всички славянски театри".

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]