Македонска мисъл

кн. 9-10, год. 1, 1946

 

15. Националния въпрос на Балканите

 

Елински

 

 

Балканските национални държави са рожба на нахлуването на капиталистическите отношения в стопанския живот на балканските страни, на възникналите национални движения върху горната стопанска база и на влиянието на идеите на френската революция, господствующи през оная епоха, както и на стремежите на големите държави да разслабват Турция правейки си свои сметки в световната си завоевателна политика.

 

Това, което прави впечатление още при първия поглед при разглеждането на тоя въпрос е факта, че създаването на национални държави на Балканите не се покрива нито с националните принципи, нито с нуждите за капиталистическо развитие на тия държави. Искам да кажа, че голема част от нацията съставляваща всека една от тия държави, останаха вън от нейните граници и тия граници беха твърде тесни за да могат да осигурят просперитета за едно капиталистическо развитие.

 

Осакатеното разрешаване на тоя въпрос се дължи на вмешателството на външни сили. Акушера при раждането на тия държави беха великите сили, които имаха интерес да разгромват Турция, но немаха интерес да я заместят с една мощна държа, с шансове за едно напълно независимо съществувание. Те имаха интерес от едни малки държави, които да служат като пионки в световната им игра и раздиращи се от

 

 

456

 

противоречия помежду си, търсейки изход за повече въздух под балканското небе.

 

И действително историята ни дава ясна картина, как балканските държави в стремежа си да си създадат по-добри условия за своето капиталистическо развитие неизменно са се стремили да се подслонят под семката на некоя велика държава, да съчетят своята балканска завоевателна политика с световната завоевателна политика на велика държава.

 

В каква посока можеха да търсят разширенне малките балкански държави, тъй необходимо за капиталистическото им развитие и за доразрешаване на националните си проблеми? Преди да отговорим на тоя въпрос, требва да отбележим веднага, че и за балканските държави тия два въпроса, за разширението и за национални граници, никога не са се съвпадали, че второто винаги са подчинявали на първото и с свещ са търсели некое селище с своя националност, или са извращавали историята по своему, когато се касаело да се оправдае овладяването на некой пункт необходим за процъвтяването на техната икономика. Поради туй в основата на тая политика не лежи националната правда, а стремежа за хегемония на Балканите.

 

Два пътя имаше за правилното иконом. развитие на балканските държави: пътя към федирирането им и пътя на смазването на едни за да се издигне един т. е. пътя на федерацията и пътя на хегемонията. Първия бе отстояван от демократическите сили на Балканите начело с работническото движение и македонскотото национално революционно движение начело с Гоце Делчев. Второто бе пътя на реакционните буржуазни среди начело с монархическите институти, подкрепвано и подстреквано от международната реакция и особено, в последните десетилетия, от германските империалисти.

 

Работническото движение през онова време бе твърде слабо за да може да сплоти и да възглави народните маси. Освен това то твърде много подценяваше националния въпрос, не виждаше неговата роля в живота, не виждаше свой съюзник в националното движение и доста наивно си представляваше въпроса за власта именно като въпрос изключително на парламентарна борби и развитие.

 

В каква посока търсеха разширение хегемонистите под ръководството на монарсите? Капиталистическото развитие и държавното национално оформяване на Балканите е вървело от периферията към центъра. И това е било напълно естествено и обяснимо. В резултат се получиха трите балкански държавици. Сърбия, Гърция и България по периферията, а в центъра останаха под Турция Тракия, Албания, Тесалия и главно Македония, граничещи и с трите. Най-слабата точка за разширение бе Турция и за балк. държави, затуй усилията беха насочени в тая посока. Затуй Македония стана възела в който се преплетоха противоречията на балканските държави и разменната монета в ръцете на великите държави за влияние сред балканските държави.

 

Пъти на хегемонистите бе един и не можеше да бъде друг. То бе пътя на раздорите и войните. Пред народните маси, обаче, хегемонистичната идея и пътя на войната се прикриваше с национална одежда. Те никога не са говорили открито за хегемония, никога не са говорили за завоевания, а винаги за национално обединение. В тайните архиви, обаче, се намира не един документ, да се говори за хегемония, а при главовъртене от успехи не един път се е говорило открито за завоевание на територии с чуждо население.

 

Паралелно с тя хегемонистична политила на реакционерите и царете, се развиваха и нанионалните движеения за освобождение от потиснатите

 

 

456

 

народи в Турция и Австрия. Имаше мощно движение в Крит, Тесалия, Албания, преко Дунава и особенно в Македония. Неминуемо тия национал-освободителни движения се сблъскаха с завоевателната политика на реакционните и монархически клики, което фактически бе сблъск между идеята за национална свобода и идеята за хегмония между, културното развитие на народните маси и икономическите стремежи на господствующите слоеве. Реакционно монархическите среди влагаха грамадни усилия да оглават тия движения, да ги уеднаквят със своите стремежи и с това да оправдаят последните дипломатически пред външния свет и да подготвят почвата психологически в собствените си народи за да ги впрегнат да теглят реакционната им кола. Това значи да забулят търгашеството си с националните въпроси и в националните чувства на масите да влеят голема доза националистически опиум. За това им доста помогна пъстрата национална картина на Балканите, преплетеността на националистите в тех, големата близост на славянските езици и неизживената роля на религиозните въпроси.

 

За нечистивата дипломатическа игра по националните въпроси от господствующите слоеве ни дават много поучителна картина събитията в Македония, най-важния обект за завладяване от техна страна. За тая страна сърбите претендираха като естествен изход към Бяло море по долината на Морава и Вардара. Гърците претендираха като необходим хинтерланд за своето дълго крайбрежие. Българските реакционери пращаха сърбите зад Дунава и на Адриатика, гърците към островите, а Македония запазваха за себе си като необходима площ за своето икономическо развитие. За тия свои икономически нужди, обаче, те не приказваха. Приказваха и спореха, че Македония национално принадлежи на всека една от тях. За да оправдят тая си теза те туриха в ход грамаден апарат за национална пропаганда. А великите сили, чиито интереси също се преплитат тук, туриха в действие религиозната пропаганда, защищавайки едни православието, други католичеството, трети протестантството. По-нататък, когато македонците чрез своята револ. организация отрекоха всички тия фактори и почнаха да се борат за себе си, тая пропаганда чрез училища и черкви се придружи и чрез въоръжена пропаганда чрез техни чети. И се получи македонския народ изправен на въоръжена борба с всички балкански и световни реакционни фактори. Получи се репетиция на идещите войни на македонска почва, а в последствие единен фронт на всички реакционни фактори против македонския народ. Тоя единен фронт се получи в борба против младотурската революция, а още по-ясно в балканската война.

 

Последната се обяви в името на „свободата за брата роб", в името на националния принцип, на националната правда. Реакционните монархически фактфи прибегнаха до най-върховното средство за разрешаването на своите задачи прикрити в национална маска — до войната.

 

Предизвиканата от тех балканска война какво даде в резултат за промена на националната картина на Балканите в посока към националната правда? Резултата е явно, очебиюще отрицателен. Националната криза на Балканите се задълбочи. Вместо разрешението на старите открити национални въпроси, откриха се нови такива. Откри се добруджанския въпрос, австрийското господство се простре до Санджака, в Албания туриха крак великите сили, Македония разделиха на три части за да я умъртвят като Македония и се създаде едно велико преселение на народите, посилата на което милиони хора не се видеха свободни в  своите огнища, а изгубиха родните си огнища.

 

 

457

 

Реакционните фактори, обаче, не се отчаяха, а с още по-голем устрем продължиха своите напъни в същата посока. Цар Фердинанд тържествено заяви: „ще свием знамената за по-благоприятни дни". И тия дни много скоро дойдоха. Тоя път сблъска между балканските държави за преразпределението на Балканите и съвпада с сблъсъка на великите сили за преразпределение на света. Отвори се първата световна война. Разглеждайки резултата в световен мащаб от национално гледище от тая война, Сталин казва, че тя макар и да се водеше в името на свободата на народите, фактически не разреши, а задълбочи националната криза. Същото се отнася и за Балканите. Тя отвори нови национални рани или пък старите ги даде в нови форми. Многонационална Австрия пропадна, яви се многонационална Югославия, раздираща се от национални противоречия и борби. За България тя откри нов национален въпрос — Западните покрайнини.

 

Задълбочената национална криза доведе борбите до най-дивата им форма — фашизма, което значи довеждането на шовинизма и завоевателната политика до най-възможните крайни предели. Дойде втората световна война. Германците в нея оперираха на Балканите явно като с разменна монета с националните въпроси. Те даваха Солун на Югославия, с условие че ще върви с нея. Като измени, подложиха сръбския народ на изтребление и даваха разни парчета от Балканите на своите съюзници без оглед на всекакъв национален принцип. Българските шовинисти изпаднаха в телешки възторг, че са направили грамадна крачка към велика България. Зад тоя възторг се криеше, разбира се, една безкрайна наивност и едно безкрайно предателство. Защото в тая велика България щеше да има български попове и джандари, а икономическите блага щеха да са за германците. А ясно е за всеки честен и разумен човек, че при икономическа зависимост, не може да има национална независимост.

 

В тая война, обаче, станаха явления, които се отразиха крайно благоприятно за правилния развой на националната независимост, народните маси успеха да се сплотят, сплотиха се работниците, селяните, национално потиснатите под ръководството на работническата класа. Водач на масите стана последната, националната проблема влезе в нейните ръце.

 

Второ. Поради горния факт и поради участието на С. С. С. Р. във войната свалиха си маската шовинистите, събитията ги демаскираха напълно като предатели, съюзиха се помежду си и стана чудо: всички тюрлии шовинисти се прегърнаха и обявиха обща борба против собствените си народи. Мила картинка е да виждаш сега как се прегръщат и и целуват Ив. Михайлов, Цанков, Дража, Павелич, Зервас и Ялчън.

 

Третия факт е: падането от власт на реакционно шовинистическите сили и взимането властта от народните маси. Тоя факт породи още едно чудо. Тоя факт доказа, че достатъчно било да паднат една шепа капиталисти за да престанат враждите и недоверието между разните националности, да се създадат братски отношения между тех и да се разреши сложния национален проблем на капиталистически начала, по един бърз и прост начин на базата на равноправието и свободата на всички националности. Отличен, исторически пример за това ни даде нова Югославия. Тя днес е водача на Балканите по пътя на народното демократическо разрешение на националния въпрос, за обръщането на Балканите от вавилонско стълпотворение, в образцов порядък на национална правда, от барутен погреб на крепост за мира. Нова Югославия най-сетне разсече и гордиевия възел, който тровеше балканската атмосфера, като разреши македонския въпрос, създаде македонска държава и отвори пътя на

 

 

458

 

македонския народ чрез своята народна власт, да играе ролята на обединително звено между южнославянските народи.

 

Събитията във връзка с националния въпрос на Балканите потвърдиха мисълта на Сталина, че капитализма не е в състояние да разрешава вече националния въпрос, напротив той все повече го изостря и това разрешение го поема и го дава работническата класа. Съветския съюз това доказа в световен масщаб, Югославия в балкански масщаб. Образец и носител на старото за Балканите остават Гърция и Турция.

 

В какво се е състояла националната политика на управляющите до 9. IX, под ръководството на Кобургската династия; на тия които беха реакционери, след туй станаха фашисти, а сега се наричат демократи?

 

Тя се е състояла:

 

1) В овладяването на Тракия, Македония, Моравско и Добруджа в името на обединението на българското племе, третирайки тамошното население за българско. Последното, разбира се, не им пречило в екстаза на победите да заявяват, че дето е стъпил български крак българско ще бъде, да изявяват претенции за Дурацо, цар Фердинанд да се отдава на мечти да влезе в Цариград на бел кон и да се коронясва в Св. София. За тех бе безразлично че населението в Моравско не се чувствува нито сантим за българско, че македонския народ е водил дълги и героични борби и с това е подчертал дебело, че иска да живее самостоятелен политически и национален живот;

 

2) Чрез икономически и културен тормоз, чрез прек терор над малцинствата да се претопат, да се изселят и да се върви към хомогенно население. Спомнете си отношението към турците и евреите, за отношението към гърците при нахлуването в Беломорието, което Крапчев си бе поставил за задача спешно и на всяка цена да го българизира, за изтреблението към македонците. Вижте плачевното културно състояние на турците!

 

3) Признаването привилегията на тия управляющи да ръководят и направляват националната проблема, без което те обявяват за предател и родоотстъпник, Спомнете си, че всички убийства след 9 юни ставаха под тоя знак.

 

4) Единство и приемственост на националната политика, в което отношение те имаха пълен успех, защото всички се кълнеха в светоста на тоя идеал, освен работх. партия, а Пастуховци, Мушановци, Н. Петковци и днес се кълнат в него. Спомням си едно предложение на Пастухов преди 9. IX., да влезе в Отечествения фронт в което поставяше като условие О. Ф. да поеме защитата на тия именно национални идеали пред външния свят;

 

5) Да считаш съседните народи за изчадие на дявола, които за да не те унищожат, требва да ги унищожиш.

 

Останките на тая пасмина със своята отрова или със своя цинизъм в мисълта си, нагло задават въпроса: „но, кажете кое е велико-българизъм и кои са националните идеали на българската държава"?

 

Отговора е ясен : тая основа, именно, от които са изхождали и продължават да изхождат, е велико-българизъм. Тая основа води към подчинение на Моравско и Македония въпреки волята на народите им; тя води към овладяване на територии като Призрен и Дурацо, тя води към потисничество и умрази с другите народи; тая основа не ражда на-

 

.  .  .

 

[Previous]

[Back to Index]