Македонска мисъл

кн. 9-10, год. 1, 1946

 

5. Съветската многонационална държава стана още по-сплотена

 

Федор Олешчук

 

 

В плановете си за вероломно нападение над Съветския Съюз немските фашисти залагаха и на националните разногласия всред народите на СССР. Те се надяваха, че при първият още натиск на войските им ще избухне вражда между народите на СССР, и Съветския Съюз ще се разпадне на съставните си части. Оказа се, обаче, че тези надежди на хитлеристите са били построени на пясък. В хода на войната пролича, че Съветският Съюз представлява от себе си здрава многонационална държава, че дружбата между неговите народи укрепна оше повече пред лицето на смъртната опасност.

 

В тясната нерушима дружба между народите на СССР се крие един от източниците на силата и мощта на Съветския Съюз.

 

Как се създаде съветската многонационална държава? Как възникна и как укрепна дружбата между неговите народи?

 

В царска Русия господствуващите класи разпалваха изкуствено враждата между народите на страната. Царизмът потискаше неруските народи, лишаваше ги от елементарни права и свободи, задържаше тяхното икономическо и културно развитие.

 

Основателите и ръководителите на съветската държава Ленин и Сталин, разрешиха националната проблема в страната на истински демократични начала.

 

 

389

 

Съветската държава, наброяваща над 60 нации и народности, твърде често различаващи се рязко една от друга по език и бит, по историческо минало, е многонационална държава. Това е Съюза на Съветските Социалистически Републики. Работническата класа, класата на селяните и трудещата се интелегенция станаха в Съветския Съюз съвършенно нови социални групи. Те са труженици на социалистическото общество, живеещи в дружба и сътрудничещи си помежду си.

 

В 1922 г. бе създаден Съюзът на Съветските Социалистически Републики. В началото в този съюз влизаха 4 републики. Сега в него се наброяват 16 такива. Сред тях са: Руската, Украинската, Белоруската, Азербейджанската, Грузинската, Арменскита, Туркменската, Узбегската, Таджикската, Казахската, Киргизката, Карелофинската, Молдавската, Литовската, Литвийската и Естонската.

 

Истинският демократизъм, лежащ в основите на Съветската държава, се състои, преди всичко, в това, че всички тези републики влязоха в Съветския Съюз доброволно, по желание на самите населяващи ги народи, а не по принуда.

 

Всички съюзни републики са равноправни. Всред тях няма привилигировани, няма подчинени и потиснати. Всички се ползуват с еднакви права. Всяка съюзна република има своя конституция, спои републикански закони, свои висши органи на властта и държавното управление, свой държавен герб, свой флаг и химн. Всяка съюзна република има право да влиза в непосредствени отношения с чуждите държави, да притежава свои собствени въоръжени сили и свободно да излезе от Съюза, ако пожелае това. Всяка съюзна република е напълно суверенна и самостоятелна.

 

Понеже в Съветския Съюз живеят много народи и всички те се отличават един от друг по степента на своето развитие, по своята култура и пр., то за да се задоволят най-пълно националните нужди на населението в СССР, съществуват, освен съюзните републики и други национални обединения: автономни републики, автономни области и национални окръзи. Те влизат в състава на по-големите териториални обединения и са съставна част на Съветския Съюз. По такъв начин в Конституцията на СССР са взети предвид всички национални особености и интереси на многобройните народи, населяващи Съветския Съюз, и се осигурява пълна възможност за тяхното демократично развитие.

 

Във Върховния Съвет на СССР има две равноправни палати: Съвет на Съюза и Съвет на Националностите. В Съвета на Националностите се избират депутати от национално-държавните обединения: от всяка съюзна република по 25 депутата, от автономните републики — по 11 депутата, от автономните области — по 5 депутата и от националните окръзи — по 1 депутат. Съветът на националностите се занимава със специалните, специфични интереси на различните нации, народи и народности, населяващи Съветския Съюз, свързани с особеностите и с историческите традиции на тяхната култура, език, бит и др. такива.

 

Така, от долу до горе, във всички органи на съветската власт, националният въпрос намери последователно демократично разрешение.

 

В резултат на това, вместо враждебните отношения, които съществуваха при царизма, между нациите и народите на СССР, се създадоха отношения на дружба, братство и сътрудничество.

 

Дружното семейство на съветските народи се сгрупира около най-многобройния и най-напредналия народ на СССР — руския народ. Руският народ оказа неоценима помощ на всички други народи на страната при завоюването на съветската власт от тяхна страна, в развитието

 

 

390

 

на тяхното народно стопанство и култура, в построяването на новото социалистическо общество. Руският народ си заслужи общото признание на ръководеща сила всред всички други народи на съветската страна.

 

Истински демократичното разрешение на националния въпрос в СССР има за резултат коренни промени в положението на народите на Съветския Съюз. Животът им стана сврбоден, радостен, пълнокръвен. В съюзните и автономни републики, в националните области и окръзи се създаде индустрия, появиха се училища на роден език, създадоха се местни културни кадри, местна интелигенция и местен печат.

 

До Октомврийската революция потиснатият народ „коми", който бе откъснат от центъра, бе лишен от култура и цивилизация и измираше. При съветската власт в Коми Автономна Съветстка Социалистическа Република се разгърна голяма творческа дейност. Построиха се дърворезни, тухларски, консервни, нишестяно-спиртни заводи. В републиката се добиват каменни въглища, петрол, прокарана е и железопътна линия, в полята работят трактори и комбайни; посевните площи се увеличиха в дореволюционното време три пъти. 97 % от населението сега е грамотно. Децата се учат в училищата на роден език. В републиката има три научно-изследователски заведения, две висши учебни заведения, 19 техникума, 3 театра, 84 кина, стотици библиотеки и клубове, издават се около 20 вестника.

 

Такива също производствени и културни успехи постигнаха и другите национални републики, области и окръзи в Съветския Съюз.

 

В доклада си послучай 28-та годишнина на Октомврийската революция Заместник Председателя на Съвета на Народните Комисари на СССР В. Моллотов каза:

 

„В това, че съветите осигуриха на всички народи непрекъснат подем на културата, активна грижа за възпитанието на националните таланти и растяща дружба и братска взаимопомощ между равноправните съветски народи, което не съществуваше в старата Русия и което още няма в другите страни нито при режимите на монархиите, нито при републиканските ражими, в това ние виждаме всепобеждаващата сила на съветската демокрация, нейното грамадно значение за действително прогресивното развитие на народите”.

 

Съветският строй не разединява хората, а ги обединява. Социализмът издига задушените в економическо, политическо и национално отношение хора до нивото на свободни, културни, равноправни граждани на страната. С това Съветският Съюз опроверга на практика расистките бръщолевения на фашистите за това, че уж народите са не еднакво ценни по своята природа, че уж те, фашистите, са предназначени да господствуват, а другите — да се подчиняват.

 

Всички народи на Съветския Съюз се вдигнаха единодушно за защита на своята родина, считайки справедливо Отечествената война за общо дело на всички, без изключение трудещи се националности.

 

Затвърдилите се в Съветската страна идеология и практика на равноправие навсички раси и нации, за дружба между народите станаха извор на сили на Съветския Съюз и спечелиха в войната пълна победа над фашистката идеология, над зверския национализъм и расова ненавист.

 

В резултат на войната съветската многонационална държава стана още по-сплотена и здрава.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]