Македонска мисъл

кн. 9-10, год. 1, 1946

 

8. Ударението в Воденско мъглинския говор

 

Мария Д. Томчева

 

 

На юг от Кожух и Паяк планини, на изток от Дурла и Нидже планини и на север от линията Енидже Вардар — Бер се намира воденско мъгленската езикова област с селища:

 

- гр. Вóдин, села: Влáдуву, Мисимéр, Пóт, Јъвóрини, Кутỳгири, Óшлјъни, јънáкиву, Цъ̀рну—Мурѝнуву, Нóву–сéлу, Áрсин, Кáминик, Пранини Рѝзуву, Урмáн–чифлик, Бáјнъ, Въгјъ̀ни, Уризáри, Кулудéи, Въртикóп, Липóр, Трéбулиц, Св. Илијъ, Въ̀рбини, Привъртéниц, Сáмър, Вълкујáнуву, Тéјуву, Нѝсјъ, Ослуј, Русѝлуву, Къ̀ндриву, Дрỳшкъ, Пáтчину, Жéръви, Чегън, Оструву, Гỳгуву, Пискупѝјъ, Гулѝшъни, Гулéмъ–рекъ, Курнишóр, Мънъстѝр, Збóрцку, Църнéшиву, Бá’уву, Прибъ̀дищче, Стрỳпину, Пужáрску, Пужáрску, Трéсину;

 

- гр. Събуцку, села: Костỳрини, Рỳдину, Дръгумáнци, Крунцéливу, Ỳкувиц, Джъдѝт, Пóлјъни, Бѝзуву, Горно Рóдиву, Долно Рóдиву, Съръкѝнуву, Пóчип, Къ̀рлáдуву, Цáкуни, Цáкуни, Цáкун–малъ, Бижув–мáлъ, Турмáн–малъ, Ини–мáлъ;

 

- град Негуш, села: Вéшчицъ, Нóву сèлу, Житвóр, Јàн чишчъ, Гóрну и Дóлну Купáнову, Св. Мърѝнъ, Туркóр, Лỳкувицъ, Турумáн, Съвърнѝцъ, Урупáн, Ниóр, Трѝслуву, Гóрнуву.

 

В тази езикова област се слуша осебен македонски говор. Характерна особеност на този говор е редукцията на гласните звукове : а, е, о.

 

Гласният звук –а– независимо от произхода и мястото, което заема в думите, запазва ясния си звук само в ударени срички. Дойде ли обаче, в неударени, той се рецудира в тъмен звук — ъ.

 

Примери: Зъигрáлъ сувáл’кътъ; млáдътъ жéнъ;

 

Също така, независимо от произхода си, и звукът –о– се чува ясно само в ударени срички; — В неударените срички о се редуцира в у.

 

Примери: Кá ти въ̀рве сѝнку урáјниту.

 

При членните форми за мъжки, и среден род единствено число се явява редукция.

 

Съ чинѝ нèб’ту ублáчну,

 

често това –у– може да се съкрати или дори съвсем да изчезне. Изобщо редукцията на неударено –а– и –о– е еднакво наложена в началните средните и крайните срички. Звукът –е– в неударени срички се редуцира в –и– или в –ъ. Редуцирано –е– некъде може да се съкрати и да отпадне. Само в крайсловни срички не се редуцира.

 

Нивèстъ, пилèнътъ, кóтъл — котълут, се смèе, църèши. Кá знáе прáс’ту оти врéм’ту ки се ръсѝпе?

 

 

405

 

Отпадането на гласните звукове от средата и от края на думите, както и съкратяването на начални гласни, е често явление в воденско—мъгленската езикова област, причинено от бързия говор.

 

Днес в живия воденско-мългленски говор можем да срещеием думи с старинно носово произношение: тръ̀мба, èндро, мъ̀ндро, èндза, блъ̀нда, гъ̀нгъм, зънгърáшкъ и др. В повечето случаи голямата носовка изгубила своето носово произношение. Напр. пъ̀дáр, мъ̀къ, гъ̀скъ, пъ̀т, дъ̀б, мъ̀ж.

 

Произношението на носовката ѧ се сляло с гласежа на етимологично — е — пет, рет, сèдъм, педъ, зèт, лèжъм, грèдъ, чèду и др.

 

Кирилометодиевият гутурал Ъ (ер) в повечето думи се е изяснил в — о : бочвъ, сóн, мóх, тóкму, зóлвъ, бóзлик, дом, вóшкъ и др.

 

В думите: вóсук, пèсук, дрѝсук, пèтук, крóтук, дубѝтук, тъмният звук Ъ се изяснява в „О", а после се редуцира в — у — Има думи където този Ъ е запазил тъмния си гласеж. Такива са думите с суфикс ЪР: óдър, ѝтър, мóкър, èндър, óстър, вèтър. Изключение прави само думата свекур с редуцирано о от изяснен Ъ.

 

Палаталният Ь (ер) в някои случаи в този говор се е изравнил с Ъ : лъскъм (льщ), мъскъ, (мьск), мъглъ (мьгла). В шопнъм от шъпнъм вм. кирилометодиево шьпнъм, вторично Ъ се изяснява в Ъ. Когато О от вторично Ъ се намира в неударена сричка, то се редуцира в У: шупнỳвъм, шунáјте, сéдум, óсум и др. В други случай Ь — се изяснил в —е : тéнку, тéмну, дéн, лéсин (лéсин (ль), лéпъм (льп).

 

Изяснено — е — се рецудира в — и — подобно на етимологично „е" : блéдин, сѝлин, днéшин, мрáчин, лéсин, дóлин, дéсин, прéсин, мѝрин, и други.

 

В повечето думи на воденско-мъгленския говор наблюдаваме к’ и г’ за tj и dj: кујк’ъ, свејк’ъ, врéјкъ, плéјки, нóјк, кéркъ, меiгъ, нъ̀ојгъм, гáјки, вéчјги и др. Ке-ки от tj сiб — .

 

Срещат се думи и форми, в които наместо tj и dj явяват се шч, жджш: мъшчéркъ, мъшчéъ, шчицъ, снóшчи, гуришчѝнъ, прибъдишче, дъжджилѝву, дожгна, вижджáркъ, къдижджен, чỳжджу, пре’жджъ и др.

 

Една морфологична особеност на този говор е членната форма. Членът на съществителните, прилагателните и местоименията според фонетиката на този говор е следният:

 

- за м р. сд. ч. ут, ут; те, тъ. Вáмпирут, късмéтут, пригáчут — пригáчите дулѝшчъ, кръѝшчътъ. Во урачут извъдѝл еднá брáздъ, дигнáл рáл’ту, върнáл вулóв’те нъ дрỳгътъ стрáнъ.

 

- за ж. р. тъ, мн. ч. те: кỳiкътъ — кỳiките; кълѝнкътъ — кълѝнките ; Ъ сéгъ фъ̀рли суфáлкът су лéвътъ ръ̀къ удлéву на стéгни кóн’цут.

 

- за ср. р. ед. ч. ту и мн. ч. тъ: сéлуту — сéлътъ; ѝм’ту — имѝјнътъ, митéјниту, лѝц’ту, ка стигнáл у то сéл’ту дéкъ ткáлъ.

 

Важна и характерна фонетична особеност на воденско-мъгленския говор е ударението. На него се дължи редукцията на гласните звукове а — е — о —. В общославянския език ударението е било музикално и свързано с квантитета. В руски, български и македонски езици днес ударението е експираторно. Общославянският език е имал неопределено, но постоянно ударение, т. е. ударението не падало на една определена сричка от всека дума, но си оставало там, където е било първоначално през цялата флексия на думата. Разклащането на ударението започнало с изчезване на еровете и появата на дългите ударени срички. Днес в едни славянски езици ударението пада върху един и същи слог, без да

 

 

406

 

се променя след изменението на думата по форма; у други, каквито са български, руски и македонски, ударението не е определено и не пада винаги на една и съща сричка. В воденско-мъгленската говорна област, която е част от южна Македония, с главни селища: Кукуш, Дойран, Воден, Мъглен, Гевгели и североизточните солунски села, владее разносрично неопределено ударение, с стремеж да се ограничи върху последните три срички.

 

 

Чувéкут, вóлут, кỳчиту, маiмỳнут

 

 

Б. Цонев в труда си „История на българския език" класифицира македонските говори, според ударението им в пет говорни групи, в които владеят пет акцентни системи. Във воденско мъгленската говорна област, според тази класификация владее полуопределсно двусрично ударение с малки изключения. Поради оскъдния езиков материял, с които е боравел, той не е могъл да дойде до правилни изводи. Димитър Мирчев в статията си „Кукушко воденски говор", поместена в Македонски сборник година 18 се съгласява с Б. Цонев, посочвайки само, някои изключения. Д. Иванов в книгата си Гевгелийски говор добавя само, че се срещат думи и с третосрично ударение. Най-обстойно проучва и изследва воденско мъгленското ударение Велко Думев. Той е роден в град Воден, израстнал е там и владее родния си език. След като завършва висшето си образование в Софийския университет по славянска филология, той продължително изучава особеностите на този говор. Плод на това проучване и изследване е монографията му „Воденски говор" поместена в Македонски преглед, година 13, книга 3 и 4. В този свой научен труд Думев идва до заключение, че ударението не е второсрично-подвижно, а разносрично подвижно, тъкмо таково, каквото е и българското ударение. Проверих истиността на неговите изводи с наблюдения върху живия воденско мъгленски говор. Уверих се, че ударението не е само неподвижно, както твърдеше Б. Цонев, но е и подвижно в известна категория от думи. При едносложните съществителни от мъжки род, забелязваме две главни групи; едни с подвижно, а други с неподвижно ударение:

 

 

 

407

 

Двусричните и многосрични съществителни от мъжки род имат неподвижно ударение. Гу утипáл и гу припушчѝл у ъднó бунáр. И ъ̀ зънисéл нъ бунáрут; Миглéниц — миглéницут; вудéниц — вудéницут; пéсук — пéсукут — пéсъци — пéс’ците.

 

Схеми на двата вида ударения:

 

Първичната подвижност на ударението при съществителните от женски род не е запазена и този говор.

 

 

По отношение на ударението всички имена от женски род имат второсрично, а в членуваната форма третосрично—неподвиждно ударение.

 

При съществителното от среден род, различаваме два разреда: едни с неподвижно ударение на коренната сричка и други с ударение върху суфикасната сричка в множествено число.

 

Примери:

 

 

Всички имена от среден род, които в множествено число не увеличават броя на сричките с повече от една сричка имат неподвижно ударение. Щом се увеличи думата с повече от една сричка, ударението, пада върху наставката.

 

Схемите на думите от среден род са следните:

 

 

Ударението при промяна на формата на прилагателните имена се задържа там, където е било в представителната форма.

 

Примери:

 

При произведените прилагателни от съществителни, ударението се мести само тогава, когато се увеличава с повече от една сричка. Всички едносрични числителни имена са ударени. А двусричните и многосрични числителни имена имат второсрично ударение, което се запазва и при членуването им, като от второсрично става третосрично:

 

двé, трѝ, четѝре, сéдум, дéсти, идинáјсът, дванајсът, седумдéсът, усумдéсът, дивидéсът, иля̀дъ, милиóн, милиóнут, милиóните; изкл. — ъднó, милòн

 

 

408

 

милóн. Амъ, нé му и дадé съ̀те съл дéсит дъдé. Нéкъ ти прáвът двáјсът казани и усумдèсът, вéдръ вѝну. Имáлу нѝкуе време, ъднá бáбъ нóгу сирумáшкъ. Съ чинѝъ тримѝръ. Онъ му лигнáлъ нъ скỳту нъ ъднáтъ.

 

Всички именителни, къси винителни и дателни форми от личните местоимения са ударени. Двусричните и третосричните имат ударение на първата сричка.

 

јáс, јàскъ, мé, мéне, дъ мéникъ; тѝ, тéбе, тéбикъ, нъ тéн; óн нéгу нъ нéгу, нъ нéъ; нѝјъ, вѝјъ, вáс, óни, нѝх, нъ, нѝх, нъ нéъ; Во детту шо ти и нъ тéбикъ. Дéкъ ки ојш и јáз су тéп. Църòви не јъ зевът, дъ нѝјъ ки јъ зéв’ме.

 

Всички форми на притежателните местоимения, едносрични и многосрични са ударени. Многосричните членувани или не имат ударение на първата сричка.

 

мóј, твóј, нéјн, нéгув, нéгуви, нéгув’те, нáги, нáши, вáши, нéјните; Мóјту кјóле ки, óде дъ ъ зéвъ. Цàрут каъ видéл и он мóмътъ се пучудѝл нъ нèјньтъ убавѝнъ.

 

Показателните местоимения във воденско-мъглеския говор са: во ва, то, тà, вѝјъ, тѝјъ и т. н. Их мáри, кóъ е тáъ мъјчѝчкъ, тáъ систрѝчкъ шо ни гу нъпръвѝ вó дóбру. Цáрут на и видел тѝъ пръóви и димóви, рекъл. . .

 

Ударението във всички форми на тези местоимения пада неизменно върху първата сричка.

 

Всички едносрични въпросителни местоимения са ударени и носят неизмено ударение на първата сричка: кóј, ку́јъ, кóе, кòи; чѝј, чѝјъ, чѝе, чѝи.

 

Ударението в кáкъф, кáку, кáквѝ, само в представителните форми пада на първата сричка, а при другите форми пада на крайната сричка.

 

Примери: кáквъ е тáъ жéнъ шо се мéне тъкá. Чѝи óфци съ зъгỳбът то уфчáр ки плáкъ. Чѝiъ е тáiъ дувóiкъ шó ми е рáну рънѝлъ. Зр кói гу крѝиш твојту бéлу лѝце?

 

При неопределителните местоимения се явява ударение на първия слог с изключение на местоименията тъкъ̀ф, тъквá, тъквó, което има крайно ударение във всички форми.

 

сéкуј, сéку; нéкуј нéкуъ ѝнъкуф ѝнъквъ нѝкъкуф, нéкъкуф съ̀тъ съ̀те и т.н.

 

Дóшлъ нѝкуъ бáбъ дъ си бéре купрѝвъ. Имáлу никуе врéме ъднá жéнъ сирумáшкъ, пу нéкуi дéн нáпкун лисѝцътъ пак му вèле нъ Туран Сèкуъ дзòстръ удèле у гръдѝн’тъ.

 

Всички едносрични наречия носят ударение.

 

тỳк тàм вàк. . . др. Уд дéкъ ки вѝдиш кáдши дъ излéвъ, нъ там дъ и вóдиш свътóвите.

 

Повечето наречия, които се образуват от други видове думи, задържат основните си ударения. При наречия с представка, ударенията се отмятат назад. Само представките не, ни, на, над, привличат ударението. Ударението във всички наречия без представка пада на първия слог.

 

спóрну, дòбру бъ̀ргу лéсну мàлце. Нéгде нѝгде нѝгнум, нóпкум нóдвур, удгóре, къде, дéк сéгъ тóгаi изкл. тъкà димéк. Ами сáъ дéкъ

 

 

409

 

дъ те скрѝъм. Цáрут съ пучудил уддéкъ тóлку зингин чувéк у цършчѝнът му. Удрѝли там пу мóмътъ.

 

Предлозите често се свързват при живия говор със следната дума и губят ударението си.

 

су, ду зъ при у уш пуд и др. Ду гудѝнтъ дéду гóспуд пá тръгнал пу земiьтъ и прáву нъ тá нѝв’тъ при урóчут Нѝкуi вудéниц съ жинѝл ъднó врéме зъ ъднá гъркѝнъ — кукóн убърнáл óчи нъ нéб’ту.

 

Всички прости едносрични съюзи са неударени, а двусричните имат начално ударение.

 

Зъпиiáле къту кукóшкъ кóгъ куткудiáкъ. Съ чỳде кóлку лéсну и спóрну съ ткáе плàтнуту. Дéкъ ки óiш и iас су тéп.

 

Двусричните глаголи носят ударение да първата сричка. При сложните глаголи ударението никога не пада върху представката.

 

сéгъ уд вàс сáкъм дъ ми нàiеите ушъ трѝiсът и дéвит грѝмни. Си стòих ъднáш нъ дъ̀рвуту ду ъднá чèшмъ; гу утипал и гу зънесъ̀л нъ бунàрут. Он съ пугудѝл су братут.

 

Глаголите със суфикс —на— винаги отмятат ударението си. Глаголите на —ува,—образувани от имена, носят ударение върху у, а тези на—ва върху сричката пред ва. Това засяга само сегашната и минала несвършена форма.

 

 

И тъй, с неподвижно ударение са всички едносрични и двусрични съществителни от м. р., които при промяна на формата си за число се увеличават само с една сричка. Кужỳх, кужỳхут, кужỳси, кужỳс’те; палáт, палáтут, палáти, палат’те;

 

Всички съществителни имена от ж. р.: дѝръ, дѝрътъ, дѝри, дѝрите; стрáнъ, стрáни, стрáнътъ, стрáните; кáвгъ, кáвгътъ, кàвги, кáвгите.

 

На всички съществителни от ср. р., които в ми. ч. не се увеличават с повече от една сричка, ударението е неподвижно: плáтну, плáтнуту, плтàтнъ, плáтнътъ; гъ̀рлу, гъ̀рлуту, гъ̀рлъ, гъ̀рлътъ;

 

На едносричните прилагателни от трите рода: Бèлъ, бèлъ, бèлу, бèли, бèлите; сѝiн, сѝiнъ, сѝiну, сѝiни, сѝiните и сѝiн’те;

 

На местоименията: нáш, нàшъ, нáшу, нàшътъ, нàшите; вáш, вáшъ вàши, вашите; кói кóiъ, кóе, кóм; тъкъ̀ф, тъква, тъквѝ, цáл, цáлъ цáлу, цáлу;

 

При друга група от думи ударението се мести в формите на една и съща дума. Такива са: всички едносрични съществителни от м. р., които се увеличават с повече от една сричка. Цáр, цàрут, църóви, църóв’те; сóн, сонут, сунѝшчъ, сунѝшчътъ; дóл, дóлут, дулѝшчъ, дулѝшчътъ; ỳм, ỳмут, умѝщъ, умѝщътъ; зѝт, зѝдут, зидóви, зидов’те.

 

Всички имена от ср. род на н и т основи, които се увеличават в множествено число с повече от една сричка и при производните думи:

 

 

410

 

име, имиiнъ, ѝмиту, имѝiнътъ; тèле, тèлиту, тилѝiнъ, тилѝiнътъ; вóдъ вудинѝцъ; слáбус, слъбѝни; сирèiне, сиринáрницъ; зèле, зилèн, зилинѝшче; чувèк, чувéшку, чувшѝчѝнъ.

 

Що се отнася до членът, той не оказва никакво влияние върху ударението.

 

И в глаголите се наблюдава подвижност на ударението. В сегашно и минало несвършено време, то неизмено пада върху една и съща сричка, но в минало свършено време и миналите причастия се отмята към края на думата.

 

мèтъм мèтиш. . . метъх метеше. . . но митéх, митé. . . митéл, митéн, ъ, у и. мóжъм, мóжиш. . . можех, можеше. . . но мужáх, мужá. . . мужал, ъ, у, и.

 

Ударението в повелително наклонение е също така подвижно: мèти, митéјте.

 

Ударението пада върху корена при всички думи с неподвижно ударение. В производните думи, които се увеличават с повече от една сричка, пада върху наставката.

 

 

Ударението в воденско мъгленския говор не пада никога върху представката. Редом с наставки без ударение, срещат се наставки и с ударения.

 

пъ̀тник, пèсук, крóтук, тỳрчин, кóрии, лèсин, сирáк, чирáк, чувèк, душèк, ширóк, къркáч, увчàр, злътàр, бръдáт, сърцáт, урéх и др.

 

В този говор наставките за ж. р. ин, инъ, инкъ, ицъ, ич се явяват с ударение: Вудинѝцъ, руднѝнъ, гудѝнъ плънѝнъ, гръдѝнъ, кугузѝнъ, къпѝнъ, фурѝни, кълѝнъ, мъслѝнъ, църѝцъ, нивистѝнск — струјнѝцъ, чинѝчкъ, систрѝчкъ пусистрѝмъ, их мари коъ е таъ мъјчѝчкъ, таъ систрѝчкъ шо ни гу нъпръви во добру.

 

Едно внимателно и всестранно проучване и изследване на ударенията на воденско мъгленския говор ще открие и случаи с изключения, които обаче, не могат да нарушат изтъкнатите общи правила. Въобще ударението в воденско мъгленския говор е подвижно, защото не всяка

 

 

411

 

дума пази своето първоначално ударение, без да го изменява според морфологичната си менитба. Повечето от употребяваните думи са с окситонно и парокситонно ударение, но има не по-малко думи с пропарокситонно ударение. В живия говор се срещат, макар и редко, думи с четвъртосрично ударение в представителната форма.

 

Окситонно ударение имат имената от мъжки род: чирáк, бирбèр, пригáч. мънъстѝр търгинѝк, сирумáх, лимóр мисимèр и др.

 

Глаголите в минало несвършено време и миналите причастия купувáх, јадèх, чишèх, купувáн, јадèн, нъридèн, нъкитèн.

 

Парокситонно ударение имат думите:

 

а) същ от ж. р.: мрáвкъ, дзáстръ, ръбóтъ, игрóскъ, пупáръ, гудѝнъ, пусистрѝмъ, вудинѝца, тимъвѝцъ.

 

б) същ. от м. р : зóбник, дèвир, вèтър, тỳрчин, кóсъм, зàлък, миглèниц, бугàрин, пужърéниц, търгóвиц, пъзърèниц, битулчàнин.

 

г) същ. ср. р.: мèсту, рàму, внỳче, кáле, јàiце;

 

Прилагателните от женски и среден род: зилèнъ, зилèну; цървèнъ — цървèну;

 

Всички двусрични местоимения, наречия и числителни: мèне, тèбе, нèгде, нѝгде, дванàiсът, тринàiсът и др.

 

Пропарокситонно ударение се среща в имената на селища и лица: Влàдуву, Трèбулиц, Църнèшиву, Трèсину, Чóрнуву, Съръкѝницъ, Съръкѝнуву, Гъвълóтицъ.

 

У местоименията и прилагателните: тéбикъ, мèникъ, ѝнъкуф, нѝкъкуф, јазикъ, гулéмичкъ, цървéничкъ.

 

Четвъртосрично ударение имат притежателните прилагателни, като: Ристувицъ, Дóнивиц, Тáшъвицъ, Тóмувицъ, Ивáнувиц и др.

 

Сегашните действителни причастия: удéшчимицъ, видешчимицъ, плитéшчимицъ, бидéшчимицъ и др.

 

При измененията на думите по форма ударението от крайерично става второсрично. в ед. число членуваната и в мн. число нечленуваната форма, дòл, дóлут, дулѝшчъ, дулѝшчътъ, сóн, сóнут, сънѝшчъ, сънѝшчътъ; вóл, вóлут, вулóве, булóв’те; чирàк, чирàкут, чирáци, чирáц’те.

 

Често втората сричка от края на думата потъмнява и съвсем изчезва, при което ударението се запазва второсрично във всички форми, освен ед. ч. нечленуваната форма. Ударението при имената от ж. р. и м. р. е второсрично. При членуването им се променя и третосрично: мрàвкътъ, дèвирите.

 

При глаголите: плèтиме или плèт’ме. При същите случаи думите с третосрично стават с четвъртосрично: гулéмичкъ, големичкòтъ цървèничкъ и др.

 

Повечето от употребяваните думи в този говор имат второсрично ударение, а тези от тях, които се изменят по форма, стават с третосрично. Така че днес броят на думите с третосрично ударение би станал също така голям, ако не беше съкратяването на средни срички. В същност, ако наблюдаваме внимателно говора, ще разберем, че не винаги думите загубват средните си срички. На пръв поглед, когато слушаме воденско мъгленски говор, добиваме впечатление, че ударението има стремеж да пада на една от трите последни срички. Но ако по обстойно и внимателно проучиме говора, ще срещнеме думи с четвъртосрично, даже и с петосрично ударение. Ето защо днес можем да твърдим със сигурност, че ударението във воденско мъгленския говор е подвижно неопределено. Такова е и ударението в руски и български езици.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]