ЗАКЛЮЧЕНИЕ

След десетилетни националноосвободителни борби, въстания и войни за освобождение, по силата на Ньойския договор-диктат от 1919 г. България отново е жестоко разпокъсана. Южна Добруджа е дадена на Румъния, а Западна Тракия, българският излаз на Бяло море, Западните покрайнини и почти цяла Македония попадат под сръбско и гръцко робство. Използвайки трудното положение, в което се намира България след Първата световна война, сръбските и гръцките шовинисти насилствено прогонват стотици хиляди най-будни българи от Вардарска и Егейска Македония. Тези, които остават, са поставени извън всякакви юридически и човешки закони. Те са третирани като завладяно, бунтовническо население, което подлежи на асимилация и изтребление. Във Вардарска и Егейска Македония сръбските и гръцките власти не прилагат конституционните закони, действащи в техните кралства, а управляват със специални военно-полицейски декрети и наредби, с които се управлява чуждо и непокорно население.

За да променят българския национален облик на Македония, сръбските и гръцките власти прибягват до мерки и действия, които са в пълно противоречие и с тогавашните международни военни и граждански конвенции за отношението към завладяно, чуждо население.По същия начин те се отнасят и към мирните договори, които предвиждат даване на “малцинствени права” на останалото под чужда власт население, като на Балканите на първо място това се отнася за българите във Вардарска и Егейска Македония. Вместо това сръбските и гръцките власти забраняват на населението да споменава за своята българска народност, да говори и пее на български език. Окончанията на личните и фамилните имена на българите от “-ов”, “-ев”, “-ски” са променени на “-ич”, “-ос”, “-ис”. Българите са принудени да кръщават децата си по списък със сръбски и гръцки имена, изработен от полицейските и църковните власти в двете страни. Променят се имената на българските села и градове. Сменят се и имената на известните за българите исторически, географски и културни места. Вардарска Македония е обявена за “Южна Сърбия”, а Беломорска ­ за “Северна Гърция”.

Кадрите на сръбските и гръцките административни, военни и полицейски власти са подбрани из средите на най-отявлените сръбски и гръцки шовинисти. Участие на местното население в управлението, с редки изключения, е забранено.

В Македония между двете световни войни действа и т.нар. “неотговорна” (“неофициална”) власт. Това са организации като “Църна рука” (наречена след 1917 г. и “Бела рука”), “Народна отбрана” и “Сдружение против българските бандити”. В Беломорска Македония “неотговорната” власт се осъществява от Гръцката андартска организация и от “Гръцкия македонски юмрук”. Няма престъпление над българите в Македония ­ ограбване, прогонване, репресии, убийства без съд и присъда на хиляди българи, които да не са свързани с тези разбойнически банди, които превръщат Македония в “долина на плача, кръвта и смъртта”. Всъщност и официалната и “неофициалната” власт се ръководят от едно и също място и изпълняват държавна политика за сърбизиране и елинизиране на българите в Македония, което е първостепенна държавна цел на Сърбия и Гърция по това време.

На същата цел служи и откриването на сръбски и гръцки училища на мястото на българските. Подложени на обучение по специална политико-образователна и възпитателна програма, с изучаване предимно на сръбска и гръцка история, език, география, фолклор и пр., младите български генерации, според властите, е трябвало да излизат от тях напълно посърбени и елинизерани.

В периода 1919-1934 г. във Вардарска и Егейска Македония във въоръжената борба участват постоянно 17 хиляди четници, войводи и куриери на ВМРО. От тях 13 хиляди се комплектуват навън и навлизат във Вардарска и Егейска Македония от различни страни и пунктове на организацията. Останалите 4 хиляди души се рекрутират на място от българското население. Средно месечно във Вардарска и Егейска Македония действат между 1000 и 1500 въоръжени дейци на ВМРО.

Чрез “културния фронт” на националноосвободителното движение ВМРО дава решителен отпор на сръбската и гръцката пропаганда в чужбина. Огромна дейност в това отношение развива МНИ, който с научни аргументи оборва всяка сръбска и гръцка лъжа, разпространявана сред световното обществено мнение по отношение на Македония. В периода 1923-1941 г. в отбрана на истината, МНИ публикува десетки документални сборници, монографии, студии, статии, спомени на революционни дейци, свързани с освободителните борби на македонските българи. В същото време учени от МНИ участват в 19 научни конференции и симпозиуми в различни европейски градове. В изнесените доклади те разобличават сръбските и гръцките фалшификации за народността, езика и фолклора на българите в Македония, защитават българската национална кауза и освободителната борба на ВМРО. Членове на МНИ изнасят повече от 130 доклада, реферати и беседи пред чужди учени, дипломати, политици, общественици, студенти и пр. във Виена, Лондон, Париж, Будапеща, Рим, Лайпциг, Берлин, Прага и пр.

В тази борба българските учени намират подкрепа от най-уважаваните учени и общественици по това време. Най-ярки защитници на българската историческа и национална същност на Македония са Ж. Десбон, Ж. Годър, Л. Ламуш, Г. Вайганд, А. Селишчев, Н. Кондаков, Н. Державин, А. Герньо, А. Пози, А. Сониксен и др.

Наред с МНИ изключително богата дейност за защита каузата на Македония в чужбина вършат стотици студенти от Македония, следващи в различни университети в Европа. Обединени през 1925 г. в общ Македонски студентски съюз (МСС) със седалище във Виена, младите български интелектуалци установяват връзка с почти всички редакции на вестници, известни публицисти и журналисти, телеграфни агенции, свързват се с повече от 40 чуждестранни национални студентски дружества и културно-просветни организации в Европа. На всички изпращат българска и чуждестранна литература, изложения и други материали, в които изнасят истината за Македония. Освен това МСС и самите македонски студентски дружества издават стотици брошури и паметни листовки, с които запознават младата интелигенция в Европа с най-видните български възрожденски революционни дейци, учени, писатели, поети, войводи, четници и други герои на националноосвободителното движение в Македония от борбата за освобождение от турско, сръбско и гръцко робство през ХХ в.

В стотици изложения и меморандуми до ОН, европейските правителства, до всички международни и национални студентски организации в Европа, САЩ, Канада и Япония прогонените студенти от Македония изтъкват, че българите под сръбско и гръцко робство са подложени на физическо и духовно унищожение и апелират независимите студентски дружества в света да създадат една международна комисия, която да отиде във Вардарска и Егейска Македония и на място да се уверят в трагичната съдба на българите там. В отговор на тези апели на МСС, през 1928 г. и през 1930 г. Международната студентска федерация образува 11-членна комисия, която да посети Македония и да се запознае главно с българската студентска младеж. Сръбското и гръцкото правителство обаче категорично отказват да допуснат чуждестранната анкетна комисия в Македония.

Изключителна роля на “културния фронт” се пада на младата българска интелигенция във Вардарска и Егейска Македония, излязла от сръбските и гръцките училища и университети, организирана в Македонска младежка тайна революционна организация (ММТРО), извън структурите на ВМРО. Възникнала през 1922 г., Тайната младежка организация образува свои “петорки” в Скопие, Велес, Битоля, Прилеп, Ресен, Охрид, Дебър, Струга, Кичево, Тетово, Щип, Струмица, Радовиш, Кавадарци, Гевгели, Кочани, Берово, Воден, Лерин, Костур, Серес и Солун. ММТРО има свои “петорки” и в Загреб, Любляна, Белград, в сръбските военни и духовни академии, а също и във всички техни културно-асимилаторски организации, в които българската младеж е принудена да членува.

Основното идейно оръжие, което младата българска интелигенция използва, срещу сръбския и гръцкия асимилаторски подход, е българският национален дух и съзнание, вековните културни и борчески традиции, предавани като завет от поколение на поколение.

Членовете на ММТРО се готвят за своята национална мисия четейки произведенията на българските класици Ив. Вазов, Хр. Ботев, З. Стоянов, П. Яворов, а също на Хр. Силянов, Л. Весов, Г. Баджерев, в. “Свобода или смърт”, сб. “Илинден”, “Ла Маседониа”, излизащ в Женева, изданията на МСС и пр. Чрез своята дейност ММТРО не допуска нито една сръбска или гръцка национална и политическа идея да се промъкне в съзнанието на младите българи в Македония. Или, както пише Д. Гюзелев, “създаденият исторически фактор от около 600 члена на ММТРО, все интелигентни-будни младежи, се нагърби с апостолската мисия като нови паисиевци да крепят националното съзнание, да обучават младежта на български книжовен език, да ги снабдяват с българска революционна, а даже и с детска литература, а някъде и с тона на Паисий да викат “О, неразумни... защо се срамуваш да се наречеш българин?””.

За същите цели в периода между двете световни войни се борят и Тайната културно-просветна организация на македонските българки, Македонските благотворителни братства в България, Македонският младежки културно-просветен съюз, Илинденската организация, Съюзът на македонските българки, МПО в САЩ и Канада и други освободителни организации на македонските българи.

Чрез своите легални и нелегални организации, по време на 23-годишното сръбско и гръцко робство от 1918-1941 г., цялото население в Македония участва най-активно в националноосвободителната борба. Непреходна по своето историческо и национално значение, тази борба съхрани българската националност в Македония и доведе до освобождаването й през 1941 г.

[Previous] [Next]
[Back to Index]