3. Градоветѣ на Приморска Македония
Отъ Димитъръ Атанасовъ.
Тази часть отъ Македония, която опира отъ една страна на Солунския, Орфанския и Кавалския заливъ, а отъ друга страна е отдѣлена съ високи планини отъ Северна и Източна Македония, може съ право да бѫде наречена съ общото име Приморска Македония. Този приморски или бѣломорски дѣлъ на Македония тъкмо поради своето положение на брѣга на Бѣлото море най-рано е влѣзълъ въ обсега на културния свѣтъ и тукъ сѫ били основани първитѣ македонски градове. Тѣ сѫ имали много превратна сѫдба, която често пѫти е била обектъ на многобройни студии. Епохи на разцвѣтъ и могѫщество сѫ се смѣнявали бързо съ епохи на упадъкъ и даже пълно обезличаване. Тази промѣнчива сѫдба не е напуснала градоветѣ на Приморска Македония даже и презъ нашето двадесето столѣтие, което инакъ се смѣта за периодъ на относителенъ стабилитетъ въ поселищнитѣ отношения. Това се дължи на обстоятелството, че този кѫтъ на Македония бѣше свидетель на масови изселвания и приселвания, незапомнени въ историята отъ десетилѣтия насамъ. Тѣзи масови преселнически движения докараха промѣни не само въ етничния обликъ на Приморска Македония, но се отразиха чувствително и върху нейнитѣ градове. Тѣ, общо взето, увеличиха прекомѣрно населението си, заедно съ което промѣниха и типътъ си и физиономията си. Днесъ този, който ги знае отъ преди войнитѣ (било по лични нзблюдения, било по снимки, карти, планове и описания) мѫчно би ги познзлъ, толкова рѣзка е промѣната, и то не винаги въ положителенъ смисълъ. Поради всичко това смѣтамъ, че нѣма да бѫде излишно за читателитѣ на „Македонски Прегледъ" да прочетатъ следващата статия, въ която съмъ се постаралъ да посоча днешния типъ и днешната физиономия на градоветѣ въ този дѣлъ на Македония. При това ше се спра на
34
тѣзи, които най-много сѫ се промѣнили: преди всичко Солунъ, следъ това Лагадина, Кукушъ и Сѣръ, а въ нѣкоя друга статия ще бѫдатъ разгледани Валовище (известенъ между българитѣ, живѣещи извънъ неговата область повече подъ името Демиръ-Хисаръ), Нигрита, Драма и Кавала; въ трета статия ще се спра на градоветѣ Енидже-Вардаръ (повече известенъ между коренното българско население подъ името Пазаръ), Воденъ, Негушъ и Беръ, въ който промѣната има по-другъ характеръ, и то поради това, че е обусловена отъ други фактори.
Солунъ.
Отъ всички градове на Балканския Полуостровъ Солунъ има, несъмненно, най-сгодно географско положение, което му е позволило, въпрѣки извънредно превратната сѫдба на земитѣ, срѣдъ които се намира, да се запази презъ течение на всички вѣкове, откато е основанъ та до днесъ, все като голѣмъ и богатъ градъ. Той нѣма сѫдбата на Бѣлградъ, София и Атина, голѣми градове, за които много вѣкове не се чува почти нищо. Това обстоятелство напълно оправдава многобройната литература не само върху историята на Солунъ като градъ. Отъ тази литература добре се знае, какво е представялъ градътъ въ течение на вѣковетѣ, поради което се явява излишно да со спираме на този въпросъ тукъ. Доста е да се изтъкнатъ само нѣкои по-важни факти.
Най-стариятъ градъ, гръцка колония, ce е намиралъ не на сегашното мѣсто на града, а при минералнитѣ извори на село Седесъ, поради което и градътъ ce е наричалъ Терме. Къмъ края на четвърти вѣкъ преди Хр. градътъ билъ пренесенъ на днешното му мѣсто отъ Касандъръ, който нарекълъ новооснования градъ на името на жена си Тесалонике, сестра на Александра Велики. Това гръцко име и до днесъ се употрѣбява официално отъ гърцитѣ, които неофициално съкращаватъ тази дума и произнасятъ само Салоники. Звуковитѣ закони, владѣещи въ бългаския езикъ, сѫ наложили оформяването на тази съкратена форма въ устата на околното българско население въ Солунъ (Вж. Ст. Романски, Имената на нѣкои македонски градове. 1. Солунъ, печ. въ Македонски Прегледъ, год. V, кн. 2, стр. 71—76). Главната причина пренасянето на града отъ старото на днешното му мѣсто
35
ще да е билз възможностьта на новото мѣсто градътъ по-добре да се укрепи. За цельта е било използувано близкото до морето възвишение (125 м. надъ морското равнище), на което била построена първата крепость. Впоследствие, когато нарастналиятъ градъ станалъ привлѣкателна цель за военнитѣ походи на много народи, наложило се да се загради съ здрава стена цѣлиятъ градъ. Изхождайки отъ споменатата цитадела, тази стена отъ четири страни ограждала града и свършвала на морето. Четвъртитата форма на стената и праволинейниятъ римски пѫть Via Egnatia обуславяли образуването на праволинейни улици и четвороѫгълни квартали още отъ самото начало. Дълго време Солунъ е ималъ типътъ на сѫщински римски градъ. Едва установяването на дълготрайното турско владичество е внесло въ това отношение известна промѣна, която се е проявявала главно въ характера на новопостроенитѣ квартали, въ и около цитаделата. Тѣ сѫ съ извънредно неправилна форма, характерна не само за турскитѣ градове, както се мисли понѣкога, но изобшо за градоветѣ и градскитѣ квартали основани въ края на срѣднитѣ и началото на новитѣ вѣкове. Много повече отколкото типътъ на града е била повлияна неговата физиономия по време на турското владичество. Дървенитѣ кѫщи съ многоброкни еркери и решетки на прозорцитѣ сѫ давали на града ориенталенъ видъ, рѣзко отличаващъ се отъ вида на типичнитѣ срѣдиземноморски пристанищни грздове, застроени съ каменни сгради съ плоски фасади. И така, два факта: старата крепостна стена и дългото турско владичество сѫ обуславяли типътъ и физиономията на Солунъ до края на това владичество, по-точно до 1917 год., до голѣмия пожаръ, който унищожи центъра на града.
Днесъ турското владичество го нѣма, турцитѣ сѫ изселени, а отъ нѣкогашнитѣ стени сѫ останали само нищожни ocтaтѫци. Освенъ това и населението се увеличи за десетина години съ около 120% (на 1912 год. — около 120,000, на 1924 год. — около 237,003, а днесъ — около 260,000) та нищо чудно, ако днесъ градътъ е промѣнилъ основно и типа си (изразяващъ се главно въ обсега на града и неговия планъ) и физиономията си (изразяваща се главно въ външния видъ на града, обусловенъ главно отъ стила на кѫщитѣ). За бързатз промѣна голѣмо значение има и
36
споменатиятъ вече пожаръ, който унищожи по време на войната центъра на града. Като знаемъ, колко консервативно явление сѫ градскитѣ черти (отъ разни части на Европа сѫ известни съ стотици примѣри отъ градове, които пазятъ стария си типъ и старата си физиономия, въпрѣки че сѫ неудобни, въпреки че условията сѫ коренно промѣнени и въпрѣки липсата на специялни мѣрки за запазване на старото), можемъ съ сигупность да твърдимъ, че Солунъ въ границитѣ отъ преди войната и до днесъ би ималъ стария си видъ. Подчертавамъ: съ границитѣ си отъ преди войнитѣ, тъй като следъ войнитѣ градътъ заема една три пѫти по-голѣма площь, отъ която новитѣ части безъ друго щѣха да иматъ по-инакъвъ видъ, отколкото стария градъ. Би могло да се каже, че главната промѣна въ Солунъ се дължи не толкова на отстраняването на двата фактора, обуславящи типа и физиономията на стария градъ: крепостната стена и турското владичество, не толкова и на пожара, а главно на чрезмѣрно увеличената площь, върху която сѫ застроени главно кѫщитѣ на малоазийскитѣ бѣжанци.
Слаби заченки отъ нови квартали извънъ крепосьта можеха да се наблюдаватъ още преди балканската война. Извънъ входа на шосето отъ Енидже-Вардаръ и Кукушъ въ крепостьта, отъ дветѣ му страни се бѣше оформила така наречена Кукушка махала, заселена отъ пришелци отъ Кукушъ и кукушкитѣ села и състоящи се отъ две редици схлупени едноетажни и двоетажни кѫщи съ малки дюкянчета отъ къмъ улицата, оживена само повреме на пазаръ. Всичко това е останало непокѫтнато и до днесъ. И днесъ въ пазаренъ день съ стотици коли се разпрѣгатъ покрай многобройнитѣ налбатници и ковачници, покрай малкитѣ складове съ фуражъ и зърнени храни, покрай рибарницитѣ и зеленчукарницитѣ. И днесъ около тѣзи коли се мѣрка не само пъргаво ходещиятъ и вѣчно рѫкомахащъ гъркъ, но и тромавиятъ и тежъкъ, облѣченъ съ потури български селянинъ отъ околнитѣ села, главно отъ Киречъ-кьой и Айватово. И не рѣдко той се разговаря на своя роденъ езикъ съ българитѣ занаятчии, които се разговарятъ съ гърцитѣ на турски езикъ. И до днесъ този езикъ, заедно съ еврейския-испанския езикъ е пазарниятъ езикъ, въпрѣки че въ града нѣма, може да се каже, нито единъ мохамеданинъ. Този чуденъ на пръвъ погледъ фактъ е лесно обяснимъ като се знае, че между Гърция и Турция стана размѣна не на турско
37
и гръцко население, а на мохамедани и християни. Отъ Турция дойдоха поради това покрай сѫщинскитѣ гърци и християни, говорещи турски и нѣмащи нищо общто съ гърцитѣ освенъ религията. Едни отъ тѣхъ сѫ известни подъ името караманлии, други — подъ името лази и пр. Мнозина отъ тѣхъ сѫ заселени именно въ Солунъ и то тъкмо въ тази „Кукушка махала", за която е дума.
Картината изведнъжъ се промѣня, ако минемъ отъ шосето въ нѣкоя отъ напрѣчнитѣ улички, които преди войнитѣ извеждаха непосрѣдствено на ливадитѣ около града. Днесъ тѣ изцѣло сѫ покрити съ бѣжански кѫщи, които си приличатъ една на друга като две калки вода. Приличатъ си не само по планъ и външенъ видъ, но и по занемареность и нечистота. Мазилката на тѣзи едноетажни кѫщи, състоящи се обикновено отъ две стаи, отдѣлени съ едно малко коридорче и обитавани най-често отъ две различни семейства, е оронена съвсемъ, та оголенитѣ стени приличатъ на дуваритѣ, които ограждаха двороветѣ на старитѣ турски села. Двороветѣ пъкъ на тѣзи бѣжански кѫщи не сѫ оградени съ нищо и сѫ пълни съ остататъци отъ храна, хвърляна безраборно навсѣкѫде на различни домашни жиботни, бродещи свободно низъ улицитѣ на тѣзи нови бѣжански квартали. Тѣзи улици сѫ нѣщо безподобно по своята мърсота и по безкрайния контрастъ между идеални геометрически форми и неописуема човѣшка нищета. Улицитѣ сѫ идеално прави, сѣкатъ се подъ правъ ѫгълъ и ззключаватъ помежду си правоѫгълни квартали, въ които кѫщитѣ сѫ на еднакво разстояние една отъ друга. Но какви кѫщи и дворове — казахъ вече. А улицитѣ — това сѫ безбрѣжни локви отъ каль, не изсъхваща и при най-сухо време по простата причина, че липсва всѣкаква канализация, та тѣ между другитѣ функции изпълняватъ и службата на канали.
Една до крайна степень пролетаризирана маса отъ гръцки бѣжанци-работници по фабрики и работилници, намиращи се главно въ стария грздъ, населява гѫсто тѣзи квартали. И тъй като тѣ сѫ доста отдалечени отъ сѫщинския градъ и отъ индустриалнитѣ квартали, въпросътъ за превоза на тази работническа маса се яви извънредно труденъ. При това той се извършва главно съ автобуси, които, въпръки неимовѣрно низкитѣ цени пѫтуаатъ съвсемъ празни. За нещастнитѣ работници, живѣещи въ тѣзи квартали, четиритѣ драхми, които
38
трѣбва да се заплатятъ за автобуса (3 лева и 20 стотинки), сѫ голѣма сума, която тѣ икономисватъ, като всѣка зарань и всѣка вечерь губятъ по единъ часъ за да отидатъ до фабриката или работилницата. Отъ седемь до осемь часа зараньта и отъ шесть до седемь часа подиръ обѣдъ по улицитѣ тѣзи квартали пъпли една нескончаема маса отъ мършави дрипави работници, носещи подъ мишница оскѫдния си обѥдъ, завитъ въ цвѣтна кърпа. Тѣзи хора въпрѣки познатата склонностть на гърка къмъ високото говорене и рѫкомахане, сѫ умислени и мълчаливи, защото рискуватъ всѣки день да загубятъ оскѫдния залъкъ, който получаватъ срещу непосиленъ трудъ. Тѣ работятъ главно въ тютюневи складове и други индустрии съ сезонна работа. Трѣбва човѣкъ да посети тѣзи квартали, за да види крайния предѣлъ на човѣшката нищета, която въ този си видъ не се срѣща никѫде другаде на Балканския полуостровъ. Нито стотицитѣ хиляди работници въ Атина и Пирей, нито селянитѣ отъ селата, разположени високо въ Родопитѣ — и еднитѣ и другитѣ безкрайно бедни — не сѫ подложени на тоя постояненъ гнетъ, произтичащъ отъ постоянния и напълно оправдания страхъ всѣки моментъ да бѫде загубенъ насѫщниятъ. Подобна мизерия не се срѣща изобщо никѫде другаде въ Европа, нито даже въ прочутитѣ по своята нищета работнически квартали на Неаполъ и голѣмитѣ европейски столици. За да намѣримъ нѣщо подобно, трѣбва да отидемъ чакъ въ арабскитъ квартали на голѣмитѣ градове въ северна Африка, отъ които бѣжанскитѣ. квартали на Солунъ се отличаватъ само съ по-голѣмата си просторностъ. Въ връзка съ това е и простирането на новия Солунъ върху една извънредно обширна площь. Бѣжански квартали съ описания характеръ се намиратъ не само отъ дветѣ страни на пѫтя, водещъ къмъ Енидже-Вардаръ — Кукушъ, но и отъ дветѣ страни на пѫтя къмъ Сѣръ. Тукъ, на северъ отъ военнитѣ гробища, е кварталътъ Ставрополисъ, а между двата пѫтя е кварталътъ Неа Куклуджа. Близо до тѣхъ е и кврталътъ Неа Варна, населенъ изключително съ бѣжанци отъ Варна. Този кварталъ значително се отличава отъ другитѣ по чистотата си, а отчасти и по благоустройството си, което се да се дължи на обстоятелството, че тѣзи бѣжанци сѫ граждани, които при изселването си получиха богатото обезщетение за оставенитѣ въ България имоти. Изобщо кварталитѣ,
39
въ които живѣятъ бѣжанци отъ България, не само въ Солунъ, но и въ други македонски градове, се отличаватъ съ известно благосъстояние, което ще да се дължи освенъ на изтъкнатото обстоятелство още и на по-високото културно стпало, на което се намиратъ гърцитѣ въ България въ сравнение съ гърцитѣ отъ Мала-Азия и особено отъ кавказкитѣ земи.
Непосрѣдствено на северъ отъ Солунъ, на северъ отъ цитаделата бѣжански квартали не се образуваха поради извънредко хълмистия теренъ, непригоденъ за еднотипнитѣ бѣжански кѫщи. Бѣжански квартали могатъ да се намѥрятъ отново на югоизтокъ отъ града. Тукъ сѫ кварталитѣ Тумба и Ано Тумба, въ които и до днесъ, 13 години следъ идването на бѣжанцитѣ, се живѣе не въ кѫщи, а въ бараки отъ ламарина, дъски и даже отъ картонъ, правени отъ англофренскитѣ войски по време на войната. Ламариненитѣ покриви на изоставенитѣ около Солунъ окопи сѫ широко използувани за построяването на „магазини", които едва побкратъ нѣколко килограма стона, продавача и единъ клиентъ.
По-другъ характеръ иматъ новитѣ квартали между „Бѣлата кула", известна и до днесъ повече съ името Канлѫ-кулеси (кървавата кула), и носътъ Малъкъ Карабурунъ. Тѣ възникнаха още преди войнитѣ като квартали, състоещи се отъ вили на състоятелни солунчани, които преди Балканската война бѣха взели въ рѫцетѣ си търговията въ цѣла Македония, Косово, Албания и Епиръ, изобщо търговията въ некогашната Европейска Турция на западъ отъ Места. Следъ войната поради новопрокаранитѣ политически граници, които откѫснаха голѣма часть отъ хинтерланда на Солунъ, богатитѣ търговии отъ този градъ или се изселиха или пакъ западнаха, та кварталитѣ на югоизстокъ отъ крепостната стена не само че не можаха даз залазятъ характера си на предградие отъ вили, но се сбърнаха на най-обикновени селски квартали, въ които тукъ-тамъ само се вижда по нѣкоя вила отъ началото на нашия вѣкъ, съ изпопадала мазилка и разкривени прозорци. Между тѣхъ само вилата на Alatini, поради това, че е обърната на сиропиталище, има по-угледенъ видъ. Но все пакъ, общо взето, тѣзи квартали иматъ по-приветливъ видъ. Даже кварталътъ Каламария, при кавалерийскитѣ назарми, построени върху носъ Малъкъ Карабурунъ, има вида
40
на образцовитѣ работнически квартали въ голѣмитѣ европейски градове, съ тази разлика, че въ Каламария всичко е по-миниятюрно и главно по-нечисто. До този кварталъ включително заселената площь представя едно цѣло, стоящо въ тѣсна връзка съ стария Солунъ. Следователно той се простира днесъ отъ тукъ до крайнитѣ квартали по пѫтя за Енидже-Вардаръ на около 12 километра. Покрай тихия Солунски заливъ се е простналъ днесъ единъ необятенъ агломератъ отъ шаховидно наредени постройки, които само въ центъра иматъ градски видъ, но които, въпрѣки това, се наричатъ градъ Солунъ. Той има модерна градска физиономия само въ центъра, построенъ на мѣстото на опожаренитѣ по време на войната квартали. Но и тукъ е тъй тихо, както въ малкитѣ провинциални градчета. Още мръкнало — не мръкнало замира почти всѣкакъвъ животъ, а къмъ деветь часа вечерьта вече ясно отекватъ стѫпкитѣ на закъснѣлитѣ граждани. Това не трѣбва да се вижда никумо чудно като се знае мизерията, въ която тъне населението на този нещастенъ градъ, който днесъ само по име е такъвъ, но въ който въ сѫщность, точно както въ голѣмитѣ села, всѣка махала живѣе свой засебенъ тихъ животъ.
Въ такива западнали градове обикновено се внася известно оживление въ пазаренъ день. Въ Солунъ обаче и това не става, и то по нѣколко причини. Преди всичко много наблизу около Солунъ се намиратъ градове и голѣми села, които изпълняватъ отлично градски функции поради предприемчивостьта на гръцкия търговецъ, който не чака клиента си да му дойде на крака, а самъ отива при него. И затова въ всички по-голѣми села около Солунъ има магазини, които сѫ въ състояние да доставятъ на селянитѣ почти всичко, отъ което се нуждае, та рѣдко е потрѣбно той да отиде чакъ въ голѣмия градъ. За да не дохаждатъ селянитѣ на пазаръ въ Солунъ допринася и силно развитата амбулантна търговия. Съ най-различни стоки — риба, газь, соль, праматерия и др., натоварени на магаре, муле или конь, а понѣкога даже и на гръбъ, сноватъ отъ село на село търговци, които правятъ междуселскитѣ пѫтища много по-оживени, отколкото сѫ тѣ, да речемъ, въ България. Други пъкъ ходятъ отъ село на село да събиратъ излишецитѣ отъ селскостопанското производство, така щото и въ това отношение става излишно селянитѣ
41
да идватъ на пазаръ въ Солунъ. Този градъ загуби, следователно, въ две отношения. Загуби преди всичко своя голѣмъ хинтерландъ, съ който въртѣше търговия на едро, загуби освенъ това и значението си като локаленъ градски центъръ. Всичко това нито най-малко не се конпенсира отъ прииждането на голѣмото число бѣжанци, една маса отъ бѣдняци безъ консумативна способность.
Лагадина.
Най-близкиятъ до Солунъ градъ, който и най-много допринася за стесняването на пазарния му обсегъ, е градчето Лагадина, което единствено отъ всички градове, които ще разгледаме, не е ззпаднало тъй видимо, както Солунъ. Отъ този градъ до Лагадина се отива по едно 18 километра дълго шосе, доста добре подържано и винаги оживено отъ пѫтнишки и товарни автомобили. Между града и рѣка Богданска, отъ лѣва страна на пѫтя е уреденъ единъ доста обширенъ паркъ, нѣщо, което съвсемъ липсва въ Солунъ. Въ последния нѣма нито едно петно зелено, нито една градина, въпрѣки че има население почти колкото София. Солунската община, претрупана съ грижи около настаняване на бѣжанцитѣ, не е могла да отдѣли нито стотинка за благоустройството на града. Въ сравнение съ главния градъ Лагадина прави много добро впечатление. Премине ли се покрай малкитѣ но спретнати модерни кѫщи при парка, навлиза се направо въ пазаря, състоещъ се отъ доста дълги успоредни улици, въ които редомъ съ новитѣ постройки сѫ се запазили и доста отъ старитѣ сгради, на два етажа, съ еркери и съ дукяни на улицата. Бакалници и занаятчийски работилници сѫ наредени една до друга и сѫ постоянно оживени. По-тихи сѫ севернитѣ квартали, състоещи се изключително отъ стари турски кѫщи, добре подържани и обитавани днесъ не отъ турци, отъ каквито днесъ нѣма нито следа не само въ това градче, но и въ цѣла Македония подъ гръцка властъ, а отъ турски говорещи бѣжанци отъ Мала-Азия, твърде подобни на караманлиитѣ въ Солунъ. Турцитѣ сѫ броили преди Балканската война около 550 души, изселили се всички, а на тѣхно мѣсто се заселили повече отъ 1500 бѣжанци. Тъй като не е могло тѣ да бѫдатъ настанени всички въ опразненитѣ отъ турцитѣ кѫщи, построенъ е билъ на 3 километра северозападно
42
отъ града единъ специяленъ бѣжански кварталъ, който само номинално съставя часть отъ града, но който въ сѫщность представя едно съвсемъ отдѣлно селище, на жителитѣ на което сѫ били раздадени земи отъ северния дѣлъ на землището отъ града Лагадина. На мѣстото на старото, доста голѣмо (500 души жители) турско село Сарѫ-яръ, жителитѣ на което се изселиха на 1924 година, били заселени още сѫщата година бѣжанци, които преименували селото си на Хрисавги. Скоро обаче тѣ го напуснали и се заселили въ бѣжанския кварталъ на Лагадина, гдето въпрѣки това е имало достатъчно мѣсто поради голѣмото землище. Относително голѣмото благосъстояние на този кварталъ, очертаващъ се като голѣмо отдѣлно село, а сѫщо така и присѫтствието на многобройни голѣми села въ непосрѣдствена близость съ града сѫ позволили въ последния да се запази едно доста здраво занаятчийско ядро.
Изглежда, че за запазването на благосъстоянието на този градъ допринася доста и близкиятъ минераленъ изворъ, при който единствено въ цѣла Македония подъ гръцка власть има построени модерни бани, посещавани лѣтно време отъ многобройни гости предимно отъ Солунъ и градоветѣ на западъ отъ Солунъ. Отъ Източна Македония повече ходятъ на Нигритскитѣ бани, които не сѫ така уредени. Лагадинската баня отстои на 3 километра отъ града, въ югоизточна посока, къмъ Лагадинското езеро, цѣло обрасло по брѣга си съ камъшъ. Около модерно построената баня сега се урежда голѣмъ паркъ, който ще трѣбва да убие голѣмото монотоние на пейзажа. За лѣтовницитѣ въ града сѫ построени нѣколко хотела и частни вили. Хубаво е уреденъ и пѫтятъ, водещъ отъ града до банитѣ.
Лагадина брои днесъ заедно съ новото бѣжанско село, причислявано къмъ нея, около 6,200 души жители, отъ които около 4,900 се падатъ на самото градче, което къмъ края на миналия вѣкъ е икало споредъ В. Кѫнчевъ (Македония, етнография и статистика, 1900 год., стр. 169) само 2,425 души жители. Отъ тѣхъ 1,509 сѫ били българи, които още на времето се гърчеели, а днесъ само най-старитѣ люде разбиратъ по нѣкоя дума българска.
He само Лагадина напредва, поради изтъкнатитѣ обстоятелства, но и селата въ Лагадинската котловина, покрита съ
43
извънредно плодородна почва. Днесъ цѣлата мѣстность е доста гѫсто населена и въпрѣки това не е пренаселена, което личи отъ относително голѣмото благоденствие на селата. Въ тѣхъ типичнитѣ бѣжански кѫщи, построени набързо следъ идването на бѣжанцитѣ, бързо се замѣнятъ съ солидни едноетажни, а понѣкога и двоетажни постройки. Контрастътъ между новитѣ квартали на Солунъ и тѣзи села е извънредно голѣмъ и се дължи на особения характеръ на индустриялнитѣ култури. Тѣ изискватъ дълготрайна работа на полето, срещу което даватъ голѣмъ доходъ, докато преработването имъ въ града трае кратко време и се заплаща съ много низка надница.
Преди Балканската война нѣмаше голѣма разлика въ населеностьта на планинскитѣ дѣлове около Лагадинската котловина. Високо по Круша-планина се намираха, и въ най-пресѣченитѣ части, многобройни турски махали, докато, обратно, селата въ котловината бѣха малки чифлици. Следъ изселването на турцитѣ по махалитѣ високо въ Круша не остана никакво население, тѣ опустѣха, а заедно съ това запустѣха и оскѫднитѣ ниви около тѣзи махали. Кѫщитѣ въ тѣхъ камъкъ по камъкъ се рушатъ, покривитѣ отдавна сѫ се продънили, вратитѣ и прозорцитѣ — изгнили, двороветѣ — буренясали. Само тукъ-таме на по-заравнени мѣста по-непридирчиви бѣжанци сѫ съградили новъ домъ. Обратно, въ селата въ котловината населението се удвои и утрои, всичкитѣ обработваеми земи се обработиха, тъй че днесъ контрастътъ между полето и планината е извънредно голѣмъ. Той се дължи на етничната промѣна отъ една страна (новодошлитѣ отъ Мала-Азия малко се занимаватъ съ скотовъдство и Kруша-планина малко ги привлича) и на промѣнената земеделско-стопанска система отъ друга страна. Саденето на зърнени храни отстѫпи доста назадъ и направи мѣсто на индустриялнитѣ култури, за които полето е много по-пригодно. Тъкмо този новопоявилъ се контрастъ между полето и планината обуславя, въ края на краищата, напредването на Лагадина, която отъ край време се явява като пазаренъ центъръ за селищата въ котловината, но не и въ планината.
Следователно, обратно на това, което се наблюдава въ Солунъ, самата Лагадина е запазила своя старъ предвоененъ типъ и особено своята стара физиономия поради отдѣлянето
44
на новата бѣжанска махала съвсемъ на страна отъ града, докато въ околностьта сѫ станали много по-голѣми промѣни, изразяващи се главно въ намаляването на колибарскитѣ селища и промѣняването на чифлигарскитѣ селища съ свой специфиченъ типъ и специфична физиономия въ сбити села.
Кукушъ.
Като е дума за промѣни, едва ли може да се даде по-типиченъ примѣръ отъ този съ градъ Кукушъ. Неговата печална сѫдба по време на междусъюзническата война е добре известна за да има нужда отново да се напомня: запаленъ бѣ отъ гръцката артилерия цѣлиятъ градъ, отъ който днесъ сѫ останали само нѣколко кѫщи въ махалата опираща на хълма Св. Георги и наскоро преди пожара построеното околийско управление. Това е позволило следъ идването на гръцкитѣ бѣжанци тукъ да бѫде построенъ единъ съвсемъ новъ градъ съ праволинейни и пресичащи се подъ правъ ѫгьлъ улици, прокарани не точно на мѣстото на стария градъ, а малко на югъ, на по-равно мѣсто. При това, поради обстоятелството, че тукъ сѫ били заселени и много състоятелни гърци отъ Месемврия, много скоро еднотипнитѣ бѣжански кѫщи бързо били смѣнени съ модерни спретнати двоетажни кѫщи съ хубави фасади, което придава на града видъ на модеренъ американски градецъ съ шахматенъ типъ, характеренъ за новозаселенитѣ градове. Истински модеренъ градски видъ има особено центърътъ на града съ своята права и широка главна улица съ дво- и триетажни сгради, съ висещи по срѣдата на улицата електрически ламби и хубава настилка. Нареденитѣ по тази улица единъ до другъ голѣми магазини сѫ винаги оживени. Особено голѣмо е това оживление въ пазаренъ день, когато се стичатъ хора изъ повече отъ 70 села. Часть отъ тѣхъ българи, запазили се на мѣста и до днесъ, поради което българскиятъ езикъ не рѣдко се чува по пазаря, макаръ въ градъ да живѣятъ малцина българи, приселили се наскоро отъ околнитѣ села. Работата е тамъ, че дошлитѣ отъ България месемврийски гърци се разбиратъ съ селянитѣ отъ нѣкои села, като напримѣръ Горни и Долни Тодоракъ, много по-добре на български отколкото на гръцки.
Градъ Кукушъ е въ добро икономическо състояние днесъ не само поради това, че е центъръ на голѣма и богата область,
45
но и заради това, че самиятъ тои притежава извънредно голѣмо землище. По-рано то е било използувано за ниви и ливади и само отчасти е било засадено съ лозя. Днесъ населението на града, придобило единъ пѫтъ градски навици, постепенно се отказва отъ първитѣ две типични селски култури и преминава къмъ култури, характерни за градскитѣ землища, именно овощия, лозя и нѣкои индустриялни растения. He само че всички стари лозя, унищожени отъ филоксерата, сѫ възстановени, но и много нови сѫ засадени, особено на северъ отъ хълма Св. Георги, чакъ до селата Шекерли и Серсемли (наричани днесъ Захаратонъ и Ксеровриси). Все въ тази посока сѫ засадени напоследъкъ и много овощни градини, главно ябълкови дръвчета, които, споредъ мѣстнитѣ хора, давали обиленъ и много ароматиченъ плодъ, който даже би могълъ да се изнася, ако се произвежда отъ единъ и сѫщъ сортъ по-голѣмо количество. Само мѣстата непосрѣдствено на югъ и на изтокъ отъ града сѫ засѣяни съ ниви отъ жито и царевица, като овощнитѣ градини и тукъ вече сѫ започнали да се явяватъ. Само на западъ отъ града, върху скалистия, почти безъ всѣкаква почвена покривка теренъ сѫ се запазили и до днесъ неразорани площи, служещи за паша на добитъка, който не се отглежда въ самия гргдъ, а въ кошари извънъ града. Поради това въ последния липсва типичната за българскитѣ села и малки градове миризма на торъ и вдигането на облаци прахъ всѣка сутринь и всѣка вечерь при изкарването и прибирането добитъка. И въ това отношение Кукушъ се явява като много по-модеренъ отъ доста други балкански градове.
Извънредно рѣзъкъ е кснтрастътъ между този модеренъ градъ и черквата Св. Георги, построена върху едноимения хълмъ, който стръмно се издига непосрѣдствено на северъ отъ града. Това е черквата на нѣкогашенъ манастиръ, нареченъ на името на покровителя на града Св. Георги. До балканската война тя старателно е била подържана, съ дворъ ограденъ съ хубавъ зидъ. Средъ двора се издигала камбана съ диаметъръ около единъ метъръ, излѣта въ Русия въ 1892 год. Тя и днесъ виси на дървенитѣ стъбове, само че езикътъ ѝ е откаченъ и тя вече не разнася своя звънъ по просторното кукушко поле. Срутенъ е и зидътъ, ограждащъ двора, срутена е доста отвънъ и самата черква. Нейнитѣ врати сѫ
46
здраво заковани, въ нея отъ години човѣкъ не е стѫпвалъ, предъ нейния олтаръ отъ дълго време не ce е издигалъ молитвенъ гласъ. Женското отдѣление, оградено съ решетки, цѣло е прашясало, червеи сѫ започнали да разяждатъ седалищата, обгръщащи всички страни на долния катъ. Прокудени сѫ далеко отъ своя роденъ край тѣзи, които тачеха патрона на града и неговия светъ храмъ. За новитѣ пришелци той не е такъвъ символъ, какъвто е билъ преди, та днесъ никой не мари за него. Св. Георги не е днесъ нищо друго освенъ една жива старина, за която никой въ новия градъ не се интересува, която живѣе само въ споменитѣ на прогоненитѣ кукушани. Само по тази черква тѣ биха могли да познаятъ родния си градъ. Иначе отъ него не е останала днесъ нито следа. Заличени сѫ даже и старитѣ гробища.
Сѣръ.
Сѣрското поле, разположено между Бѣласица, Шарлия и Бозъ-Дагъ отъ една страна и Круша-планина и Бешикъдагъ отъ друга страна, бѣше и преди пресушаването на голѣма часть отъ Тихано езеро най-пространното поле не само въ Приморска, но и въ цѣла Македония — съ 1270 квадратни километра, напоявано изобилно, даже повече отъ колкото е необходимо, отъ рѣка Струма. Въ това не само обширно и добре напоявано но и низко и топло поле природнитѣ условия сѫ извъчредно благоприятни за различни ценни земледѣлски култури, които сѫ били садени тукъ още отъ най-старо време. Срѣдъ това обширно и плодородно поле не е могълъ да не възникне още отъ най-рачни времена единъ голѣмъ градъ. Ето защо нищо чудно въ това, че днешниятъ градъ Сѣръ се споменява още въ V вѣкъ пр. Хр. Отъ тогава насамъ градътъ често, но не непрестанно, се споменува като голѣмъ градъ. Като доста голѣмъ градъ е просѫществувалъ Сѣръ и по време на турското робство; къмъ края на миналия вѣкъ е наброявалъ споредъ В. Кѫнчовъ (Патуване по долинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница, СбНУ, кн. X, 1894, стр. 481) около 27,000 жители, отъ които 12,000 християни, 13,000 мохамедани и 2,030 евреи. Състоянието, въ което се намиралъ градътъ въ края на миналия вѣкъ, неговиятъ тогавашенъ типь и тогавашна физономия сѫ добре описани пакъ отъ Кѫнчовъ въ споменатата му работа, та би било излишно да повтарямъ
47
сѫщото нѣщо тукъ. Ще се задоволя само да характеризиръмъ днешния градъ, който основно се отличава отъ предвоенния Сѣръ, както това би могло да се подразбере оше отъ факта, че преди войнитѣ половината население се е състояло отъ мохамедани, които днесъ сѫ изселени и замѣстени отъ много по-многобройни гръцки бѣжанци.
Отъ най-старата часть на града, Вароша, намиращъ се непосрѣдствено подъ Хисаря, забележителна преди Балканската война съ своитѣ криви и тѣсни улички и старинни кѫщи, не е останала нито следа. Днесъ на тѣхното мѣсто се издигатъ двоетажни и триетажни, съвсемъ модерни сгради, наредени надлъжъ по прави улици, нѣкои отъ които се изкачватъ доста високо по склона, осеянъ съ много лозя и вили. Този дѣлъ на града има изобщо съсвемъ модеренъ видъ, безъ никаква следа отъ миналото. Това се дължи между другото и на енергичнитѣ кметове на този градъ, които единъ следъ други сѫ се редували отъ войната насамъ все съ амбицията да модернизиратъ града. Въ това отношение тѣ сѫ успѣли твърде много. Днесъ изобщо много рѣдко се намира следа отъ стария градъ, който се е отличавалъ съ своитѣ тѣсни улици, повече отъ тѣхъ задънени. Въ тѣзи квартали, въ които амбициознитѣ кметове-реформатори сѫ срѣщали по-силна съпротива, тя лесно е бивала надвивана съ предизвикване умишлени пожари, които само за нѣколко часа сѫ отваряли широко мѣсто за прокарването на праволинейнитѣ улици, които днесъ кръстосватъ града подъ правъ ѫгълъ отъ западъ къмъ изтокъ и отъ югъ къмъ северъ. Централната улица е тази, която води къмъ гарата, намираща се на югъ отъ града, право къмъ северъ и завършва на обширния новъ площадъ, около който сѫ построени новитѣ обществени сгради. Тази извъредно добре послана улица върви първоначално между два голѣми и хубаво подредени разсадника, следъ което минава между затвора и жандармерийскитѣ казарми, за да навлѣзне едва следъ това въ града. Тукъ отъ дветѣ и́ страни се редуватъ голѣми ресторанти, кафенета, сладкарници, кина и други увеселителни заведения. Късно следъ полуношь по тази улица се чува веселъ глъчъ. Това е корсото на Сѣръ, което се пресича отъ две други улици, протакащи се отъ западъ къмъ изтокъ. По-южната отъ тѣхъ представлява продължение на шосето, идващо отъ Солунъ. Тази улица представлява
48
днесъ стопанско срѣдище на града и постоянно е оживена. Успоредно на нея по-северната улица е по-тиха, съ не много голѣми но спретнати и уютни кѫщи. Цѣлиятъ този кварталъ, преходящъ постепенно на северъ въ описания вече Варошъ, има характера на така нареченитѣ „аристократически квартали" въ голѣмитѣ европейски градове. Тази улица преминава на изтокъ въ шосето за Драма. Интересно е, че чакъ до края си, до кавалерийскитѣ казарми, тази улица запазва своя характеръ, така че преходътъ отъ града къмъ полето е извънредно рѣзъкъ, нѣщо, което рѣдко може да се види въ градоветѣ на Балканския полуостровъ. Но което е по-интересно, въпрѣки че въ града сѫ се заселили много повече бѣжанци отколкото сѫ сѫ се изселили турци и българи, почти никѫде не се виждаха бѣжански кѫщи, които сѫ така типични за Солунъ пъкъ и за нѣкои други градове. Само на югозападъ отъ града се вижда единъ доста спретнатъ бѣжански кварталъ. Само при входа въ града отъ къмъ западъ, отъ къмъ Солунъ и Демиръ-Хисаръ при пехотнитѣ казарми може да се наблюдава единъ по-западналъ кварталъ, наподобващъ горе-долу солунскитѣ квартали по шосето отъ Солунъ за Кукушъ и Енидже-Вардаръ. Съ една дума казамо, 40,000-ятъ Сѣръ има въ всички свои части градски видъ, което липсва на Солунъ. Сѣръ при това е много по-оживенъ отъ Солунъ и съ явни признаци на благосъстояние. Причини на пръвъ погледъ за такъво различие липсватъ. И тукъ и тамъ, и въ Солунъ и въ Сѣръ значителна часть отъ населението работи въ тютюневитѣ складове, въ които работата е много евтино платена и непостоянна. Особено лѣтно време сѫ разпуснати почти всички фабрични работници. Тъкмо по това време обаче работницитѣ отъ Сѣръ се ангажиратъ на работа въ отводнителнитѣ предприятия, вършени отъ английската компания Уленъ. Тя ce е заела съ отводняването на Тахино езеро, работа, която е започнала отъ 6 години вече и ше трае още 3—4 години най-малко. Работитѣ се извършватъ съ срѣдства отъ голѣмия бѣжански заемъ, отпустнатъ на Гърция чрезъ Обществото на Народитѣ. Паритѣ се изразходватъ доста щедро и въ по-голѣмата си часть попадатъ въ рѫцетѣ на сѣрскитѣ граждани, които тъкмо заради това сѫ успѣли да обновятъ основно града си. Въ Сѣръ е дирекцията на компанията, която разполага съ голѣмъ
49
рѫководенъ персоналъ, цѣлъ щабъ техници и огромни складове, около които намиратъ добре заплатена работа мнозина отъ града. Голѣми групи отъ Сѣръ работятъ и на голѣмия мостъ върху Струма по пѫтя за Нигрита, други групи работятъ по постройката на голѣмата дига, която трѣбва да канализира водитѣ на притоцитѣ на Струма, идващи отъ северъ. Тѣ днесъ, следъ канализирането на самата Струма, не могатъ вече да се влѣятъ направо въ нея.
Отводнителнитѣ работи, предприети около Струма, допринесоха не само прѣко но и косвено за напредъка на градъ Сѣръ. Пресушенитѣ землища на селата въ полето бидоха засѣти съ индустриялни растения, главно памукъ, които върху девствената почва даватъ изобилна реколта. Това доведе до сѫщински разцвѣтъ малкитѣ нѣкога села въ полето, въ които покрай бѣжанцитѣ отъ Мала-Азия и Кавказъ има запазени и доста българи. Разцвѣтътъ на полскитѣ села не можеше да не доведе до разцвѣтъ и на главния градски центъръ на полето — града Сѣръ. Интересно е, че както около Лагадина и тукъ въ Сѣрско контрастътъ между планината и полето по отношение на населеность се е извънредно много усилилъ следъ войнитѣ. Докато полскитѣ села сѫ увеличили извънредно много населението си, планинскитѣ села на северъ отъ Сѣръ сѫ останали почти безъ нсселение, а нѣкои сѫ съвсемъ запустѣли следъ изселването на старото имъ българско население. Такъвъ е случаятъ напримѣръ съ селата Дрѣново, Карлѫ-кьой и Мраморъ. А пъкъ селото Баница, изгорено отъ турцитѣ на 1903 година, сѫщо така е останало пусто и до днесъ. И въ четиритѣ тѣзи села, разположени доста високо въ планината, днесъ не се мѣрка никаква жива душа. Продънили сѫ се покривитѣ на хубавитѣ нѣкога двоетажни кѫщи, и днесъ дъждовнитѣ води сбободно текатъ по художествено изписанитѣ стени; а открехнатитѣ врати и прозорци, полуизгнили, а на мѣста съвсемъ паднали, страхотно зѣятъ тъй както сѫ били оставени отъ избѣгалото население; полусрутенитѣ кумини сѫ станали убежища на бухали и кукумявки, а прогнилитѣ подове — свърталища на змии и гущери. Въ непроходими бурени сѫ обрасли двороветѣ, а на мѣстото на нивитѣ сѫ никнали млади гори. Нивитѣ, наредени терасовидно една надъ друга, подържани въ редъ само съ помощьта на голѣми подпорни стени, днесъ се сливатъ въ
50
една обща пустошь, защото ги нѣма вече тѣзи, които съ безкрайно упоритъ трудъ успѣваха да извадятъ прехраната си въ тѣзи безплодни мѣста. Въ тѣхъ само коравиятъ българинъ е могълъ да живѣе. Нито единъ гръцки бѣжанецъ не е дошелъ да заеме мѣстото му. To и днесъ стои свободно, като свидетелство, че всѣка земя търси своя подходещъ господарь.
Явно е, че две различни причини — голѣми етнични промѣни и значително увеличаване на отводнителнитѣ работи около Струма сѫ предизвикали една основна промѣна въ поселищнитѣ отношения въ и около Сѣрското поле следъ последнитѣ войни. Това е още единъ и то доста типиченъ примѣръ за голѣмото значение на политическитѣ събития за поселищнитѣ отношения, които тукъ не даватъ нито най-малко видъ на временно състояние. Нищо не дава поводъ да се мисли, че следъ време старото положение — по-равномѣрно разпредѣление на населението между високи и низки мѣста — ще се възстанови. Тѣзи промѣни, които така ясно могатъ да се наблюдаватъ въ Сѣрско и Лагадинско, изглежда да отговарятъ на единъ процесъ, който е билъ назрѣлъ и който е чакалъ само единъ външенъ импулсъ за да се извърши. Този импулсъ бѣ даденъ съ частично изгонване на българското и пълното изгонване на турското население.
Днесъ въ Македония подъ гръцка власть въпрѣки интензивната колонизация има обширни ненаселени земи, които рѣзко биятъ на очи въ сравнение съ гѫсто населенитѣ полета и голѣмитѣ многолюдни градове. Отъ тѣхъ тѣзи, които сѫ се развили като локални центрове, преуспѣватъ повече или по-малко. Само Солунъ, който ce е развивалъ въ течение на вѣкове като центъръ на една по-голѣма географска единица — Македония въ нейнитѣ естествени граници — днесъ поради разкѫсването на тази единица е въ упадъкъ. Отъ тамъ е и рѣзката разлика между този агломератъ съ селски характеръ отъ едни страна и модернизиранитѣ градове Сѣръ, Кукушъ и Лагадина отъ друга страна.