11. Сараятъ на Джелядинъ-бега въ Струга
Отъ H. A. Мушмовъ
Покойниятъ Е. Спространовъ, между многото свои трудове, написа и монография за Джелядинъ-бега Охридски, напечатана въ Сбор. на Министерството на нар. просвещение кн. XIV, 1897, стр. 665—725. Въ този интересенъ трудъ, съграденъ върху литература, лѣтописни бележки и спомени, авторътъ на стр. 669 привежда една бележка на лѣтописеца Никола п. Стефановъ отъ 6 юлий 1818 г. [1] въ която се казва:
„Построихѫ за Джеладинъ-бега въ Струга въ рѣката сараи. И тога биде страшна ангария, защо повеля беготъ, народотъ да носи захире, и да строи сараитѣ. Во истото време и рѣсенци ги построиха сараитѣ".
Бележката на лѣтописеца има голѣмо значение за датата на постройката. Въ нея се казва „построихѫ". Значи, по това време сараятъ е билъ готовъ. Изглежда, че постройката е почната въ началото на второто десетилѣтие отъ миналия вѣкъ.
Освенъ горната кратка бележка на лѣтописеца Н. п. Стефановъ, нѣма никакви други сведения за Струга въ обширната монография за Джелядинъ-бега. Въ нея авторътъ дава най-подробни сведения за живота на този турски феодалъ. Той дава сѫщо сведения за вѫтрешнитѣ разпредѣления на неговитѣ сараи въ Охридъ, за прислугата и чиновницитѣ въ тѣхъ, за управлението на Охридската область, за ангариитѣ и теглата на християнитѣ въ сѫщата область, и други. Въ Струга не е запазенъ никакъвъ споменъ, нито досега е намѣрена нѣкаква бележка за съграждането на Джелядинъ-беговия сарай, нито за страшната ангария, която е била използувана за съграждането на този знаменитъ тогава сарай.
1. У Спространовъ годината е 1868. Това е печатна погрѣшка. „Въ Лѣтопнсни бележки" тя е 1818, което е вѣрно, защото Джелядинъ-бегъ въ 1831 год. е заминалъ за Шкодра и Египегъ и не се е върналъ вече въ Охридъ.
104
Споредъ сведенията на Спространовъ, Джелядинъ-бегъ въ своята область е ималъ съградени петь дворци или сараи, отъ които три въ Охридъ: Горни-сарай, Долни-сарай и Енисарай; единъ въ Ресенъ и единъ въ Струга, за който става тукъ дума.
Сѫчщиятъ авгоръ казва, че придворнитѣ люде сѫ се наричали сарайдари, назарджии (икономи), придворни бакали, сарачи, терзибашии, башсакаджии (водоносци) и др. Интересното е, че всичкитѣ тѣзи сарайски люде сѫ били българи отъ Охридъ, и нѣкои отъ тѣхъ сѫ оставили на своитѣ семейства профссионалното име, което още носятъ като Бакаловци, Сърма-Бажовци и други. Какви сѫ били обаче сарайдаритѣ въ Стружкия сарай, не знаемъ. За сѫдбата на сѫщия сарай пакъ узнаваме отъ бележкитѣ на сѫщия авторъ, че е билъ изгорѣлъ до основи, заедно съ Горни-сарай, който е билъ опожаренъ ужъ отъ нѣкоя туркиня отъ зависть и злоба, и то презъ м. октомврий 1832 г. Значи, следъ напускането Охридъ отъ Джелядинъ-бега.
За опожаряването на Стружкия сарай Спространовъ е научиль навѣрно отъ предание, защото лѣтописецътъ Н. п. Стефановъ нищо не говори за този сарай, a на стр. 25 отъ своитѣ бележки, съ дата 18 октомврий 1832 г., казва:
„Бѣлѣжѫ тукъ за паметь, оти изгорѣха сараитѣ въ Охридъ на Джелядинъ-бега. Тамо седеше Али паша отъ Морея со сиотъ харемъ. Отъ како изгорѣ сарая, избѣга харемотъ, a самъ Али паша бѣше въ Шкодра. Овдѣ во Охрида изгорѣ и синъ му, и вуйко му, и сето имайне, що бѣше негово и чуждо".
Дали въ сѫщото време е билъ подпаленъ и сараятъ въ Струга, не знаемъ, защото нѣмаме изрични указания за това. Помня, баба ми казваше, че сараятъ е изгорѣлъ. Но при какви обстоятелства? Не се знае сѫщо, какъ се е наричалъ Стружкиятъ сарай. Стружани го наричаха само — „сараятъ".
Споредъ сведенията на Спространовъ, феодалното управление на Охридската область подъ Джелядинъ-бега е траяло 37 години, отъ 1794 до 1831 г. При тъй многото сведения и спомени въ Охридъ за този феодалъ, въ Струга сѫ запазени съвсемъ малко или почти нищо. Баба ми Кръста разказваше, че, когато дохождалъ Джелядинъ-бегъ въ Струга, отсѣдалъ на квартира y баща ѝ, Христо Хаджовъ, първенецъ въ града (навѣрно преди построяването на сарая).
105
Тогава за християнитѣ имало голѣма свобода: тѣ безъ страхъ спѣли по нивитѣ и лозята си. Кражби не ставали, защото отрѣзвали рѫцетѣ на крадцитѣ. Сѫщо не ставали и убийства. Това е всичко!
Азъ лично помня запазени каменни зидове отъ сарая на височина 1—2 м. Това бѣха неговитѣ основи. По тѣхъ личеше, че постройката е била грандиозна, твърде обширна каменна сграда. Като се има предъ видъ, че наблизу до Струга нѣма кариери, отъ гдето да се вади камъкъ, всѣки може да си представи, какви мѫки и теглила е търпѣло християнското население въ Струга, което е трѣбвало да помага въ ангарията на околното население при изготвянето и пренасянето на материали за постройката на Джелядинбеговия сарай!
Сараятъ бѣше построенъ, както бележи и лѣтописецътъ Н. п. Стефановъ, въ рѣката. Основитѣ му стърчеха по дѣсния брѣгъ на течението на Дринъ, въ турската махала, до самия старъ мостъ. Той се простираше къмъ югъ и изтокъ отъ моста. По срѣдата на сградата бѣше образуванъ каналъ отъ каменни зидове, презъ които се отбиваше часть отъ рѣката. Тази вода се сливаше съ другъ отокъ отъ рѣката, който бѣше образуванъ горе при устието ѝ и течеше покрай турскитѣ кѫщи.
Тукъ му е мѣстото да кажа, че моитѣ спомени се отнасятъ за време отъ преди повече отъ 55 години. Тогава устието на р. Дринъ не бѣше на сегашното мѣсто, a то бѣше къмъ западъ отъ него, и рѣката правѣше доста голѣмъ завой, за да тръгне по сегашното си корито. Това положение на устието (старата „уста", както го наричаха стружани), когато биваше силно развълнувано езерото, причиняваше голѣми вреди на Струга, защото водата навлизаше презъ „Климетица" и заливаше градинитѣ и кѫщитѣ въ южната часть на града, както и турската махала, a застрашаваше да залѣе и цѣлия градъ. Предъ видъ на тази опасность, турското правителство, по починъ на стружани, реши да направи корекция на рѣката. За цельта дойде въ Струга битолскиятъ мютесарифинъ, който реши да се запуши старата „уста" на рѣката и да се открие нова, сегашната, която изтича направо срещу стария мостъ. До като стоя езерото затворено (това бѣше
106
107
презъ 1882 или 1883 г.), цѣлото мѫжко население въ Струга бѣ изкарано да работи ангария по канализирането на рѣката. По заповѣдь на пашата се построиха по двата брѣга на рѣката кошарета отъ крѫгла форма; тѣ се построиха отъ дълги дървета, дълбоко забити по брѣговетѣ на рѣката, изплетени отъ дървени прѫти и напълнени съ камъни. Всѣки мѫжъ бѣше дълженъ да направи по едно кошаре и да го изпълни съ камъни на свои срѣдства (ангария). Рѣката се стѣсни откъмъ турската махала значително, и турскитѣ кѫщи, които бѣха на самия брѣгъ на рѣката, сега останаха далечъ отъ нея, като се образува доста голѣмо сухо пространсто между тѣхъ и рѣката. По такъвь начинъ се образува новата „уста" на р. Дринъ и, при голѣмо тържество на стружани, се даде ходъ и ново направление на водата на Охридското езеро по новата „ уста".
Водниятъ каналъ презъ сарая изтичаше въ турската махала и образуваше малката рѣка „Мирошина", която минаваше покрай часовника и джамията и се изтичаше долу подъ далянитѣ. Мирошина бѣше бързотечна бистра рѣкичка и служеше на турцитѣ за „намазъ" (измиване) преди да отидатъ въ джамията на молитва.
Следъ като азъ напустнахъ Струга (1885), била построена близу при часовника, на р. Мирошина, мелница за използуване водната сила на тази рѣкичка. Обаче тази мелница не е могла да преуспѣва и е била изоставена.
Въ мое време се носѣше слухъ, че сарайското мѣсто, заедно съ развалинитѣ, било купено отъ Георги Чакъровъ, виденъ българинъ — първенецъ отъ Струга. Обаче изглежда, че тази покупка е срещнала нѣкакви препятствия отъ страна на турското правителство и не е могла да се осѫществи. Днесъ сарайското мѣсто е застроено, като сѫ използувани навѣрно старитѣ основи. Съ това се заличаватъ последнитѣ следи на единственото на времето си монументално здание въ Струга и споменътъ за Джелядинбеговия сарай.
Жалното е, че нито на единъ отъ петтѣхъ Джелядинбегови сараи — въ Охридъ, Ресенъ и Струга — не е снетъ планъ на времето, поне на основитѣ, за да може да се види, каква е била архитектурата на тѣзи знаменити феодални дворци!