5. Спомени отъ последнитѣ дни въ Кукушъ презъ 1913 год.
Отъ Влaдимиръ A. Kapaмaновъ. [1]
16 юний.
Станалиятъ вече исторически день, 16 юний 1913 год., бѣ недѣля. Както обикновено въ такъвъ день, градъ Кукушъ имаше праздниченъ видъ. Презъ тоя день се забелязваше слабо движение на войници изъ града. Войсковитѣ части (2а бригада на 3а балканска дивизия и две скорострелни отдѣления полска артилерия отъ 6и артилерийски с. с. полкъ), които квартируваха отъ втората половина на м. май с. г. въ града и близкитѣ околности, бѣха напустнали отъ нѣколко дни тия мѣста и заели предната кукушка позиция, на около 12 км. южно отъ града, по височинитѣ между рѣката Женско, вливаща се въ Аматовското езеро, и Куру-дере, притокъ на р. Галикъ. Почти по срѣдата на тая позиция минаваше и желѣзниятъ пѫтъ отъ Кукушъ за Солунъ. Многобройнитѣ обозни коли на бригадата и артилерията сѫщо бѣха премѣстени отъ дотогавашнитѣ си биваци, северно отъ грала и покрай пѫтя за Долни Порой, и се приближиха до частитѣ си. Придадената къмъ бригадата преди нѣколко дни планинска скорострелна батарея бѣ сѫщо разположена югоизточно отъ града и зае позиция на височината надъ с. Хамбаръ-кьой. Само конницата (два допълняющи ескадрона отъ 6и и 8и конни полкове), интендантскитѣ и санитарни части, както и пристигналиятъ отъ два-три дена щабъ на 3а балканска дивизия начело съ началника си генералъ-майоръ Ив. Сарафовъ бѣха останали въ града.
Предъ обѣдъ на сѫщия день нищо не даваше да се разбере, че следващата нощь ще започнатъ военнитѣ действия срещу дотогавашнитѣ ни съюзници сърби и гърци. За обѣдъ на тоя день всички по-висши чиновници въ града, както и командантътъ му майоръ Начевъ (той бѣ и командиръ на дивизиона отъ двата ескадрона), бѣхме събрани на обща трапеза въ общочиновническото жилище, което заемаше втория етажъ на доста голѣмото здание на бившата турска режия въ града. Нѣколко души отъ сътрапезницитѣ, въ това
1. Бившъ кукушки окрѫженъ управитель.
8
число и командантътъ майоръ Начевъ, бѣхме решили да направимъ следъ обѣдъ една разходка на коне до едно отъ ближнитѣ села въ подножието на Круша планина и недалече отъ лѣвия брѣгъ на р. Галикъ, като покрай разходката използуваме случая да огледаме отъ височинитѣ на това село позициитѣ на гръцката войска, разположена по това време срещу нашата войска въ кукушкия край. Въ момента, когато се готвѣхме за пѫть, дойде въ трапезарията единъ ординарецъ отъ щаба на бригадата и предаде на команданта пакетъ, съдържащъ заповѣдь отъ командира на бригадата. Още съ прочитането на заповѣдьта лицето на команданта се промѣни и доби сериозенъ видъ. Сѫщиятъ стана отъ трапезата и каза на сътрапезницитѣ си, че разходката нѣма да стане, защото доведенитѣ войнишки коне, както и войницитѣ имъ и самиятъ командантъ, имать вече друга работа и предназначение. Командантътъ майоръ Начевъ заповѣда на войницитѣ да закаратъ веднага конетѣ обратно въ конюшнитѣ, взе си набързо сбогомъ отъ всички сътрапезници и добри приятели и излѣзе, за да изпълни получената заповѣдь. При изпращането му до изхода на улицата, той ми повѣри приятелски, че войната съ съюзницитѣ ще започне още презъ следващата нощь и той съ дивизиона си най-късно следъ два часа ще замине да заеме опредѣления му боенъ участъкъ. И наистина не се измина повече отъ единъ часъ отъ раздѣлата ни съ команданта, подчиненитѣ му два ескадрона вече бѣха се приготвили за походъ и построили на голѣмия градски площадъ, очаквайки заповѣдьта на началника си, за да потеглятъ за мѣстоназначението си. Видътъ на построенитѣ войници бѣ бодъръ и воинственъ. Очаквайки началството си, тѣ бѣха извадили сабитѣ си, вдигнати въ въздуха, и пѣеха войнишки и патриотически пѣсни, като често викаха и продължително „ура". Насъбралото се наоколо множество отъ кукушки граждани, безъ разлика на полъ и възрасть приглашаха въ пѣснитѣ и урата на войницитѣ, като сѫщевременно се притискаха къмъ познатитѣ имъ и непознати братски войници, за да си взематъ сбогомъ и да имъ пожелаятъ здраве и победа надъ новитѣ народни врагове. Картината въ тоя моментъ бѣ рѣдко преживявана и трогателна.
Скоро се зададе началството и се подаде команда за среща. Командирътъ на дивизиона поздрави юначнитѣ си войници съ походъ и победа надъ коварнитѣ врагове. Отговори му се дружно и съ силно „ура" и „да живѣе България". Следъ това се поде отъ войницитѣ една воинствена пѣсень, на която започна да приглаша и множеството граждани. Съ свършването на пѣсеньта, началството подаде високо команда за походъ. Ново и още по-силно „ура" се подзе отъ войницитѣ и отъ гражданитѣ. Съ пѣсень и издигнати въ въздуха голи саби войницитѣ потеглиха. Тѣ заминаха западно отъ
89
града и скоро се изгубиха отъ очитѣ на хилядитѣ изпращачи и добри българи-кукушани.
Внезапното заминаване на конницитѣ, които презъ последнитѣ 3—4 дни бѣха останали единствената бойна часть въ града, не остави въ чиновничеството и гражданството никакво съмнение, че военнитѣ дейсгвия съ съюзницитѣ ще започнатъ въ най-скоро време, ако не и презъ настѫпващата нощь. Забелязваше се загриженость у всички, но нѣмаше отпадналость въ духа на войници и граждани, защото никой не се съмняваше въ успѣха на българското орѫжие, още повече срещу гърцитѣ, които само единъ месецъ преди това, при гара „Ангиста", макаръ и по-многочислени отъ нашитѣ войски, бѣха яли хубавъ бой и бѣха изтикани съ километри отъ заеманитѣ отъ тѣхъ позиции, покрай желѣзопѫтната линия при тая гара.
Съ заминаването на конницитѣ, въ града не останаха други войскови части, освенъ ония по прехраната и дивизионния лазаретъ. Отъ щабоветѣ на частитѣ бѣ останалъ само щабътъ на 3а балканска дивизия, помѣщаващъ се въ зданието на българското трикласно училище. Презъ цѣлия подирь обѣдъ на тоя день работѣха трескаво телеграфътъ и телефонитѣ, предавайки и получавайки разни заповѣди, нареждания и донесения отъ щабоветѣ и частитѣ отъ дветѣ бригади на дивизията — втората разположена въ околноститѣ на Кукушъ, a третата въ околноститѣ на Дойранъ. Мѣркаха се въ разни посоки изъ града п ординарци, които разнасяха заповѣди и донесения. Въ Кукушкото окр. управление не се получиха сѫщия день никакви разпореждания отъ по-горното началство, въ връзка съ предстоящитѣ военни действия срещу сърби и гърци.
Вечерьтя всички по-висши чиновници и нѣкои по-видни граждани бѣха се събрали въ общото жилищно помѣщение на по-голѣмата часть отъ чиновницитѣ въ Кукушъ, въ това мисло и окр. управитель и окол. началникъ, гдето дълго време се водиха разговори по предстоящитѣ военни действия. Песимисти нѣмаше. Всички вѣрваха въ успѣха на българското орѫжие, a съ това и въ по-скорошното осѫщестяване идеала на цѣлокупния български народъ — свободна, обединена и могѫща България.
17 юний.
Сутриньта на тоя день, отивайки на работа въ окрѫжното управление, се отбихъ въ щаба на 3а балканска дивизия, за да се видя съ началника ѝ генералъ Иванъ Сарафовъ и да науча нѣкои новиии. Генералътъ ме прие любезно, макаръ и да изглеждаше доста загриженъ. Още не дочакалъ да го запитамъ за новини, каза ми, че военнитѣ действия срещу гърци и сърби сѫ започнали презъ миналата нощь и положението
90
на България съ тая война ставало много сериозно. Завърши съ думитѣ „Богъ да пази България". Съобщи ми, че предъ фронта на 2а бригада, разположена на предната кукушка позиция, за сега е тихо, но частитѣ ѝ сѫ въ постоянно очакване — да настѫпи срещу тѣхъ неприятельтъ (гръцката армия), сигурно съ ядрото на своята действующа армия. Въ Дойранската околия, гдето действуваха частитѣ отъ 3а бригада на сѫщата дивизия, презъ изминалата нощь тия части сѫ нападнали стремително намиращитѣ се западно отъ Дойранското езеро и между р. Вардаръ сръбски и гръцки охраняващи части, които били прогонени отъ позициитѣ имъ и дали не по-малко отъ 200 души пленници, между които имало и офицери. Въ момента тия наши части напредвали къмъ р. Вардаръ и гр. Гевгели, който най-късно до вечерьта щѣлъ да падне въ наши рѫце. Освенъ това генералътъ билъ уведоменъ отъ щаба на 2а армия въ гр. Сѣръ, че частитѣ отъ лѣвото крило на тая армия (11а дивизия) били изтикали гръцката войска отъ Правишко и напредвали къмъ устието на р. Струма или мѣстностьта Чаязи. На раздѣлата генералътъ ми каза още, че дивизията му очаква подкрепления и до пристигането имъ той се надѣва да даде достатъчень отпоръ на срещуположната му гръцка войска. Духътъ на командуванитѣ отъ него войски се с доста повишилъ и вѣрва, че героичнитѣ му полкове, покрили се съ слава при Одринъ, и сега ще изпълнятъ най-доблестно своя войнишки и отечественъ дългъ.
Наученитѣ отъ генерала новини, съ негово позволеиие, направихъ скоро достояние на нѣкои отъ началницитѣ на учрежденията и по-видни мѣстни граждани, дошли въ управлението, за да научатъ новини по започнатата война съ съюзницитѣ. Следъ като узнаха благоприятнитѣ новини, радость и надежда проблѣснаха по лицата на всички. Тоя день всички учреждения бѣха отворени, всички чиновници и служащи бѣха на работа по мѣстата си. Гражданитѣ, занаятчии и търговци, бѣха сѫщо по работата си, както това е въ мирно време. Никаква тревога и уплаха нѣмаше всрѣдъ чиновничеството и гражданството. Градътъ имаше обикновения си дѣлниченъ изгледъ, съ малко по-голѣмо оживление и повече разговори по започнатитѣ и предстоящитѣ военни действия въ околноститѣ на самия гр. Кукушъ. Въ повечето отъ градскитѣ фурни, които бѣха заети отъ военнитѣ власти, усилено се приготовляваше хлѣбъ за войницитѣ отъ частитѣ на 2а бригада.
Поради започнатитѣ военни действия, голѣмо бѣ очудването на всички ни, когато следъ обѣдъ на тоя день научихме, че пристига отъ Солунъ, макаръ и съ закъснение, циркулиращиятъ всѣкидневно до тоя день воененъ влакъ между Солунъ и Деде-агачъ и обратно. Това бѣше последниятъ
91
български влакъ, излѣзълъ отъ Солунъ. Преди да пристигне тоя влакъ, всѣки отъ насъ вѣрваше, че гърцитѣ сѫ го задържали и сѫ турили вече рѫка на всички български подвижни желѣзопѫтни материали, намиращи се въ зоната на на гръцката войска и власть, която се простираше отсамъ голѣмия ж. п. мостъ на р. Галикъ или северно отъ Солунъ на повече отъ 20 километра. Скоро, следъ като пристигна влакътъ на кукушката гара, научихме, че съ него пѫтува само генералъ Хесапчиевъ, тогавашниятъ представитель на българската главна квартира при гръцката гл. квартира въ Солунъ. Отъ лицата, които се намираха на гарата при пристигането и престояването на влака (между тѣхъ и генералъ Сарафовъ), научихме, че генералъ Хесапчиевъ билъ напустналъ гр. Солунъ още преди обѣдъ на тоя день. Закъснението на влака се дължало на това, че билъ спиранъ на нѣколко мѣста отъ гръцкитѣ военни власти, които правили претръсване въ него и свалили нѣколко души пѫтници (военни и цивилни), като оставили само генералъ Хесапчиева и прислугата на влака, и следъ разрешение на по-горната воення власть едва следъ обѣдъ дали свободенъ пѫть, за да замине за наша територия. На Кукушката гара влакътъ съ генералъ Хесапчиевъ престоя малко по-вече отъ опредѣленото по разписанието време. Както отъ генерала, така и отъ обслужващитѣ влака желѣзничари-войници, бѣ узнато, че гърцитѣ готвѣли тоя день въ Солунъ нападение и обезорѫжаване, на квартируващата тамъ наша дружина отъ 14 пех. македонски полкъ, командуванъ отъ храбрия майоръ Велизаръ Лазаровъ, после известенъ генералъ. Почти всички български военни постове и учреждения въ града били обкрѫжени отъ силни гръцки постове и всѣки моментъ се очаквало нападението имъ. Когато влакътъ билъ спрѣнъ на нѣколко мѣста извънъ града, дочули се и гърмежи откъмъ центъра на града и отъ ония мѣста, въ които се намирали българскитѣ постове и учреждения. Генералъ Хесапчиевъ и прислужницитѣ на влака останали съ впечатлението, че е започнало нападението срещу българския гарнизонъ въ Солунъ.
Следъ като научихъ тия новини, отидохъ и азъ на гарата, придруженъ отъ тогавашния кукушки окол. началникъ, войника Никола Коцевъ, и нѣколко души други любопитни чиновиици, за да разберемъ, ако не е прекѫсната още телеграфната връзка съ Солунъ, (до момента на заминаването ни отъ града за гарата тя сѫществуваше още), какво става въ тоя градъ съ нашия малочисленъ гарнизонъ и разнитѣ други бълг. учреждения. По наша молба началникътъ на гарата влѣзе въ телеграфна връзка съ българския телеграфенъ постъ на гара Солунъ. Скоро се яви насреща българскиатъ телеграфистъ отъ гара Солунъ. На зададенитѣ му питания той отговори,
92
че после обѣдъ и до тоя моментъ се чували все повече гърмежи отъ пушки, картечници и бомби, идещи откьмъ центъра на града и мѣстата, гдето квартируватъ и се намиратъ на постове нашитѣ войници, и вѣрва, че това е нападение на гръцката войска срещу българската дружина. При това прибави, че на гарата и около нея се движатъ множество силно въорѫжени гръцки войници и критски жандарми — всички най-враждебно настроени къмъ всичко българско и че се очаква всѣки моментъ да бѫде нападната и оная часть отъ гарата, гдето се намира българскиятъ телеграфенъ постъ. Тъкмо въ тоя интересенъ разговоръ се прекѫсна тракането на апарата и спре движението на лентата. На нѣколкократното повикване отъ гара Кукушъ да се обади отново гара Солунъ, не се обади оттамъ вече никой. Това спиране и прекратяване на телеграфната връзка убеди напълно всички ни, които слушахме въ апаратната стая, че е нападнатъ вече отъ гърцитѣ и нашиятъ телеграфенъ постъ на гара Солунъ, че сѫщиятъ е въ гръцки рѫце и съ това е прекѫсната всѣка по-нататъшна наша връзка съ Солунъ.
Всички — военни, чиновници и граждани — водѣха разговори изключително върху въпроса: що става въ тоя моментъ съ нашия малоброенъ, но юнашки гарнизонъ въ Сплунъ. Правѣха се всевъзможни предположения. Мнозина вѣрваха, че гарнизонътъ може да си е пробилъ вече пѫть и да е излѣзълъ вънъ отъ града, като отстѫпва на северъ къмъ българскитѣ предни лииии, или пъкъ ако е останалъ въ града, той се е укрепилъ въ помѣщенията си и въ съседнитѣ части на града и ще се съпротивява до край, за да може да дочака деблокирането му нашитѣ войски, насочени къмъ Солунъ.
Къмъ 9 часа вечерьта, научихме отъ щаба на дивизията, че частитѣ отъ 3а бригада сѫ разбили сръбската войска, охраняваща височинитѣ по лѣвия брѣгъ на р. Вардаръ и близу до моста на тая рѣка ири гр. Гевгели, и че въ тоя градъ влѣзла наша войска, посрещната най-тържествено и радушно отъ цѣлото население на града. Щомъ се известихъ за превземането на гр. Гевгели, разпоредихъ веднага да замине за тамъ останалиятъ на временна служба въ Дойранската околия гумендженски приставъ С. Войводовъ заедно съ нѣколкото полицейски стражари, числещи се номинално къмъ Гевгелийското окол. управление, a оставени на служба въ гр. Дойранъ, както и всички временно пребиваващи въ тоя градъ стражари отъ Сѫботската околия, за да пазятъ реда въ освободения градъ Гавгели и да сѫ въ пълна услуга на учреденото вече тамъ наше военно командантство.
Докъмъ вечерьта отъ по-високитѣ мѣста въ и около гр. Кукушъ мнозина чиновници и граждани наблюдаваха артилерийския двубой между нашата и сръбската войска около гр. Гевгели, като по премѣстванието на огъня въ западна и
93
северозападна посока презъ р. Вардаръ ясно личеше напредването на нашата войска. Нощьта на 17 срещу 18 юний пpекарахме, както и до тогава, въ общото помѣщение на всички висши чиновници въ града. Около окрѫжния управитель и околийския началникъ бѣха се събрали всички чиновници, въ това число и градскиятъ кметъ Ашо Поповъ и окол. лѣкарь — кукушанецътъ д-ръ Коста Станишевъ, както и нѣкои по-видни мѣстни граждани, водейки разговоръ по военнитѣ действия въ тоя день и очаквайки да научатъ и други новини по новата война. Предметъ на разговора бѣше и въпросътъ: кога ще започнатъ боеветѣ и въ близкитѣ околности на гр. Кукушъ. Всички бѣхме увѣрени, че боеветѣ около тоя градъ ще решатъ участьта на войната срещу гърцитѣ и въ най-скоро време ще се развѣва победоносно българското знаме по сградитѣ и улицитѣ на недалечния отъ преднитѣ кукушки позиции гр. Солунъ.
18 юний.
Сутриньта на тоя день командантътъ на гара Кукушъ подпоручикъ Миладиновь (той бѣ и командиръ на ротата, която пазѣше желѣзния пѫть отъ 14-я километъръ северно отъ Солунъ и насамъ до гара Кукушъ и северно отъ нея, близу до гара Килиндиръ) ми съобщи по телефона, че рано тая сутринь се чули първоначално рѣдки, a после почести пушечни гърмежи откъмъ постоветѣ по ж. п. линия въ долината на р. Галикъ, южно отъ гара Саламанли, и главно откъмъ важния постъ при голѣмия мостъ на тая рѣка, между селата Наръшъ и Градоборъ. Сѫщиятъ командантъ ми каза, че макаръ и да не е получилъ до това време донесения отъ постоветѣ, които се намиратъ близу до мѣстата на гърмежитѣ, предполага съ сигурность, че това е гръцко нападение върху нашитѣ постове по ж. п. линия и моста на р. Галикъ. Той допускаше, че войницитѣ на постоветѣ, заградени отъ всѣкѫде съ многобройна гръцка войска, сѫ избити или пленени, ако не сѫ могли на време да отстѫпятъ или избѣгатъ. Само половинъ часъ следъ тоя разговоръ се потвърди това нападение. Отъ донесенията до команданта се разбра, че при това нападение има убити и пленени нѣколко наши войници, a една часть сполучила да се спаси чрезъ бѣгство. За случилото се командантътъ на гарата и командиръ на ротата веднага донесълъ на по-висшето началство, за да взематъ бързи мѣрки за запазване на ж. п. линия и изгонване на гръцката войска отъ заетия отъ нея важенъ участъкъ. Презъ цѣлия този день предъ фронта на нашитѣ войски подъ Кукушъ не се предприеха отъ гръцка страна никакви други военни действия. Очаквайки всѣки моментъ нападение отъ гръцката войска, нашитѣ войски около Кукушъ бѣха заели предната линия подъ тоя градъ и се подготовяваха
94
да отблъснатъ неприятеля. Тѣ не предприеха настѫпление къмъ Солунъ, защото нѣмаха заповѣдь, a пъкъ не бѣха пристигнали и очакванитѣ подкрепления. Задъ гръцката прсдна линия се забелязваше раздвижване на многочислени неприятелски части, отъ което явствуваше, че се готвятъ за скорошно настѫпление.
Следъ като предната вечерь нашата войска завзе Гевгели, само една малка часть отъ войскитѣ на 3а бригада остана по дѣсния брѣгъ на р. Вардаръ и оттатъкъ Гевгели, срещу позициитѣ на гръцката войска въ околноститѣ на с. Маядагъ. По-голѣмата часть се групираше въ околноститѣ на с. Богородица по лѣвия брѣгъ на р. Вардаръ, за да предприеме нападение срещу гръцката войска между тая рѣка и Арджанското езеро и да завземе голѣмия желѣзопѫтенъ мостъ при гара Гумендже.
Въ гр. Кукушъ презъ сѫщия день владѣеше видимо спокойствие. Учрежденията и чаршията бѣха отворени. Всички се интересуваха за хода на военнитѣ действия и очакваха всѣки моментъ да започнатъ сраженията и въ околноститѣ на Кукушъ. Отъ благоприятнитѣ новини за успѣха на нашето орѫжие духътъ на всички бѣ повдигнатъ. При всички срещи на граждани съ чиновници, офицери и войници, както и помежду имъ, благопожеланията на всѣкиго бѣха за по-скорошно виждане въ Солунъ. Полицейската стража отъ Кукушката околия въ по-голѣмата си часть тоя день бѣ събрана въ гр. Кукушъ, въ изпълнение на заповѣди за разни услуги на военната власть. Нѣкои отъ по-интелигентнитѣ граждани и гражданки се бѣха поставили въ услуга на мѣстнитѣ власти по уреждането на мѣстната военна болиица, завеждана отъ окол. лѣкарь д-ръ Коста Станишевъ. По предиисание на македонския воененъ губернаторъ въ Сѣръ, наредихъ гумендженскиятъ приставъ Войводовъ да остане въ Дойранъ, a за гр. Гевгели да замине, като по-опитенъ въ службата, тогавашниятъ кукушки окол. началиикъ Никола Коцевъ съ нѣколко души полицейски стражари отъ Кукушката околия.
Разговоритѣ на всички чиновници и видни кукушки граждани, които идѣха при мене, бѣха все около започнатата война съ съюзницитѣ, какво ще стане подъ Кукушъ и скоро ли ще влѣзатъ нашитѣ войски въ недалечния Солунъ. За възможни поражения и отстѫпления на нашата войска въ тоя моментъ и дума не ставаше, още повече за гръцки победи. Новинитѣ за военнитѣ действия се учеха отъ разговори съ офицери отъ щаба на 3а дивизия и отъ кукушкитѣ телеграфисти, които учеха новинитѣ, като влизаха въ разговоръ по апарата съ ближни и по-далечни станции, чиито телеграфисти пъкъ узнаваха новинитѣ отъ разнитѣ телеграфни донесения, които началницитѣ на частитѣ, взели участие въ боеветѣ предаваха презъ станциитѣ имъ до щабоветѣ на
95
дивизиитѣ и армиитѣ. На гражданитѣ се правѣха достояние ония новини, които бѣха благоприятни за българското орѫжие.
19 юний.
Това е първиятъ день отъ прочутитѣ тридневни ожесточени и кръвопролитни боеве, въ които се проявиха най-добре храбростьта и съпротивата на българския войникъ, макаръ тѣзи боеве и да нѣмаха благоприятенъ изходъ за българското орѫжие. Въ тѣхъ надви не храбростьта на гръцката войска, a нейната численость, която бѣ нѣколкократно по-голѣма отъ оная на българската войска, взела участие въ тия боеве. Гърцитѣ спечелиха победата, но следъ като дадоха близу шесть пѫти повече убити и ранени войници, отколкото бълг. войска. Самитѣ тѣ изчисляватъ, не по-малко отъ 10,000 души убити и ранени, между които цвѣтътъ на офицеритѣ и войницитѣ отъ тогавашната гръцка войска. Въ тия паметни боеве взе участие близу половината отъ гръцката войска. Цѣли четири нейни дивизии (2, 3, 4 и 5), добре отпочинали презъ войната съ турцитѣ и въ пъленъ боенъ съставъ, съ многочислена и модерна с. с. лека и тежка артилерая (не по-малко отъ 30 батареи), една конна бригада и съответното число спомагателни войскови части, — всичко не помалко отъ 40,000 души водиха тридневни боеве срещу тогавашната наша малобройна кукушка войска на брой около 5,000 души. Нашата войска се състоеше отъ 2а бригада на 3а балканска дивизия или пехотнитѣ полкове 29и ямболски и 32и новозагорски (и двата въ силно намаленъ численъ съставъ поради претърпенитѣ голѣми загуби въ войната съ турцитѣ), две скорострелни отдѣления (6 батареи) отъ 6и артилерийски с. с. полкъ, една скорострелна планинска батарея, единъ дивизионъ кавалерия, състоящъ се отъ два допълняющи ескадрона (по единъ отъ 6и и 8и конни полкове), и половина рота пионери. Отъ вечерьта на първия день, презъ втория и третия день тая наша войска бѣ подпомогната отъ нѣколко дружини на сѣрската бригада (67и и 68и пех. полкове), която се състоеше отъ недобре обучени войници, събрани набързо презъ пролѣтьта на 1913 год. отъ младежитѣ на мѣстното българско население въ Македонската губерния, отъ три ескадрона на 10и коненъ полкъ и едно нескорострелно отдѣление полска артилерия отъ 1и артилерийски не с. с полкъ.
На 19 юний боеветѣ се водиха на предната кукушка позиция, която бѣ раздѣлена на два участъка: лѣвъ и дѣсснъ. Първиятъ участъкъ бѣ заетъ отъ 32и новозагорски полкъ съ придаденитѣ къмъ него три с.с. полски батареи и планинската с.с. батарея, a вториятъ отъ 29и ямболски полкъ, съ придаденитѣ къмъ него три батареи с.с. полска артилерия. На дѣсния флангъ на позицията бѣ поставенъ дивизионътъ отъ конницата, за да поддържа тѣсна връзка съ 3а бригада
96
отъ дивизията, който действуваше между р. Вардаръ и Арджанското езеро. Страничнитѣ прикрития се състоеха на лѣвия флангъ отъ една дружина на 32и новозагорски полкъ и единъ взводъ конница и на дѣсния флангъ на позицията отъ една рота на 29и п. ямболски лолкъ. Рано сутриньта на тоя день гръцката войска съ главнитѣ си сили предприе настѫпление срещу тая наша позиция. Най-напредъ се завърза артилерийски бой, a следъ това и пушеченъ, който се засилваше все повече и повече. Узна се отъ наша страна, че гърцитѣ настѫпватъ съ повече отъ три дивизии и многочислена артилерия и кавалерия, разгърнати на фронтъ много по-широкъ отъ фронта на нашата позиция. Малобройната, но храбра и изпитана въ боеветѣ наша войска стоеше твърдо на заетата отъ нея позиция. Неприятельть напредваше бавно, очаквайки резултати отъ огъня на многочислената си артилерия, a сѫщо и отъ изпратенитѣ силни части за обходъ на нашата позиция.
Още съ първитѣ чути топовни гърмежи, цѣлиятъ гр. Кукушъ бѣше на кракъ и следѣше съ живъ интересъ оживения бой, който се развиваше не много далече отъ града. Наблюдението ставаше най-добре отъ по-високата часть на града или отъ поляната, която се намираше близу до телеграфо-пощенската станция и правителствения домъ, наричанъ отъ мѣстното население „Конака", въ който се помѣщаваха почти всички правителствени учреждения, a сѫщо и общинското управление. Макаръ и да бучеха топоветѣ, всички учреждения и цѣлата градска чаршия бѣха отворени, както въ обикновено време. Куражътъ и на военни и на граждани бѣ голѣмъ, и никой въ тоя моментъ не допускаше, че развилиятъ се наблизо голѣмъ бой ще вземе неблагоприятенъ изходъ за победоносното до тогава българско орѫжие. Военни и граждани се поздравляваха съ боя и всички изказваха благопожелание за успѣха му. На устата на всѣкиго бѣше „ До виждане въ Солунъ". Къмъ 8 часа сутриньта, всрѣдъ най-весело настроение и благопожелания, изпратихме за гр. Гевгели кукушкия околийски началникъ Никола Коцевъ, за да устрои тамъ административно-полицейско управление и да се постави съ населението въ услуга на войската. Около 9 часа напредналитѣ гръцки части бѣха приближили р. Галикъ въ околноститѣ на гара Саламанли. Това бѣ единствената гара между Солунъ и Кукушъ и отстоеше отъ последния градъ около 12 километра. Въ зданието на сѫщата гара се помѣщаваше канцеларията на тогавашното наше Солунско селско окол. управление. Недалече отъ гарата се намираше часть отъ позицията, спадаща въ лѣвия участъкъ, заетъ отъ 32и новозагорски полкъ. При застрашеното положение на гарата, полицейската стража, която пазѣше канцеларията на окол. управление и гарата, не можеше да остане повече на мѣстото си. Така бѣ и съ другия персоналъ на окол. управление.
97
Тѣ се оттеглиха съ разрешение въ Кукушъ. Отъ 10 д часа сутриньта насетне азъ, както и всички чиновници, учители и по-интелигентни мѣстни граждани, имахме за главна грижа да устроимъ на гара Кукушъ, намираща се между града и позицията, пунктъ за обслужване на раненитѣ и болни войници. Съ биене на градския барабанъ се обяви на гражданитѣ тази повелителна нужда. За голѣма похвала на тогавашнитѣ жители на гр. Кукушъ, около 200 души мѣстни българи отъ различна възрасть и положение се явиха съ готовность въ услуга на властьта и съ пѣсни въ строй заминаха за гарата, за да бѫдатъ въ услуга на раненитѣ войници и за други нужди на войската.
Боятъ продължаваше все по-ожесточено. Многочислената гръцка войска до обѣдъ бѣ понесла грамадни загуби, главно отъ ужасния и точенъ огънь на нашата артилерия. Нейни части отъ лѣвото ѝ крило, въ полето между малкото и солено езеро Хаджи Гьолъ и долното течение на р. Женско, недалече отъ Аматовското езеро, бѣха приковани на мѣстата си отъ огъня на нашата артилерия и не направиха крачка напредъ, докато не отстѫпиха отъ позицията си храбритѣ защитници по заповѣдь на по-горното свое началство.
Несполучилъ да добие резултати на лѣвото си крило, неприятельтъ се опита на дѣсното си крило. Тукъ мѣстностьта му благоприятствуваше. Следъ като прегрупира голѣми сили и многобройна артилерия, той сполучи да напредне къмъ гара Саламанли и околноститѣ на селото Хамбаръ-кьой, разположено по лѣвия брѣгъ на р. Галикъ. Напредъкътъ на неприятеля срещу лѣвия участъкъ на нашата позиция започна да се чувствува отъ наша страна. Загубитѣ ставаха все по голѣмя и имаше опасность отъ пробивъ на позицията. Взеха се всички мѣрки. Благодарение на силния и точенъ огънь на нашата артилерия се запази положението, обаче опасностьта не бѣ преминала. Необходими бѣха достатъчно подкрепления.
Къмъ двз часа подиръ обѣдъ група граждани на коне, (между тѣхъ кукушкиятъ кметъ Анго Поповъ и видниятъ търговецъ Мицо Станишевъ) заминаха къмъ позицията, за да наблюдаватъ по-отблизо боя и да разбератъ какво е положението. Тѣ бѣха отишли дори до селото Хасанъ-Абазъ, разположено на 7—8 километра южно отъ Кукушъ, близу до предната позиция. Докъмъ 3 часа следъ обѣдъ въ града нѣмаше слухъ за наши неуспѣхи. По това врсме обозитѣ на сражаващитѣ се наши воискови части започнаха да минаватъ презъ улицитѣ на града, връщайки се отъ позицаята и се установиха въ северния край на града, близу до лозята и край пѫтя за Долни Порой. Това отдръпване на обозитѣ на първо време не изплаши никого отъ чиновницитѣ и гражданитѣ, понеже куражътъ на всички бѣ още голѣмъ.
98
A циркулиращиятъ слухъ за идеща помощь отъ 6-а дивизия не даваше и поводъ да се мисли, че ще се отстѫпи така лесно отъ гр. Кукушъ. Къмъ 4 часа подиръ обѣдъ започнаха да минаватъ презъ града множество кервани отъ волски коли и товаренъ добитъкъ, натоварени всички набързо съ покѫщнина, както и стада отъ едъръ и дребенъ домашенъ добитъкъ и цѣлото българско население отъ селата, въ околноститѣ на които се водѣха боеветѣ. Първитѣ бѣжанци, които минаха презъ града, бѣха жителитѣ на чисто българското село Иджиларе, разположено южно отъ гара Саламанли, въ чийто районъ се намираше часть отъ предната наша кукушка позиция. Въ тоя момептъ всички български села, разположени южно, югозападно и югоизточно отъ града и въ близость до позицията, напущаха набързо селата си и бѣгаха на северъ, за да спасятъ живота си отъ явна погибель. Едни минаваха презъ Кукушь и по пѫтя за Долни Порой презъ Круша планина, a други западно отъ града по пѫтищата за гара Килиндиръ, Дойранъ и оттукъ презъ Дова-тепе за Долни Порой и Демиръ Хисаръ. Запитвани, защо бѣгатъ и напускатъ домоветѣ си, безъ да ги е заелъ още неприятельтъ, бѣжанцитѣ отговаряха, че гъркътъ обстрелвалъ и запалвалъ селата и полетата имъ съ посѣвитѣ, като били избити и хора и добитъкъ, та при такова положение не било възможно да останатъ повече въ селата и домоветѣ си. Че сѫ били заплашени отъ явна погибель, това скоро се разбра отъ бѣжанцитѣ, които напуснали селата си следъ влизането на неприятелската войска въ тѣхъ. Тѣ разправяха за извършенитѣ ужаси, предъ които тръпнѣха слушателитѣ бѣжанци отъ други села, и това ги караше да не съжаляватъ, че сѫ побѣгнали и че понасятъ теглото на бѣжанцитѣ. Бѣгащето българско население отъ селата край позицията разправяше доста спокойно, че нашитѣ войници се биели юнашки, и не бѣ изгубило надеждата си за благоприятния изходъ на боя около Кукушъ, както и на войната срещу гърцитѣ и сърбитѣ. Тия отъ кукушкитѣ граждани, които бѣхя отишли близу до бойната линия, започнаха да се връщатъ. Тѣ всички разправяха за видѣното, храбростьта на нашитѣ войници, която, по заповѣдь на своето началство, въ пъленъ редъ отстѫпва отъ предната позиция поради напора на нѣколкократно по-многочисления неприятель, на когото били нанесени грамадни загуби. Минаването на обозитѣ презъ града и бѣгащето българско население отъ селата, както и донесената новина за отстѫплението на нашата войска, имаше за резултатъ постепенното затваряне на всички дюкяни и заведения. Понамалѣ любопитството на гражданитѣ да наблюдаватъ боя. Всички мѣстни граждани взеха да се прибиратъ по кѫщитѣ си и да се безпокоятъ за себе и семействата си поради възможното влизане на неприятелската войска въ града. Паника обаче нѣмаше
99
до вечерьта и презъ нощьта. Около 6 часа следъ обѣдъ се събраха около окр. управителъ чиновницитѣ и започнаха го запитватъ какво трѣбва да се прави, ако боятъ се развие презъ нощьта или на другия день около и въ града. Особено настойчиво запитваше началникътъ на открития въ града клонъ на Българската народна банка Димитровъ. Той искаше да знае, какво трѣбва да стане за запазване наличнитѣ срѣдства на банката, които били въ доста голѣмо количество и главно въ злато. Окр. управитель ги изслуша съ спокойствие и окуражи да стоятъ по мѣстата си. При това ги предупреди, че за напущане на града отъ тѣхъ и дума не може да става, преди да се срещне съ командующия войскитѣ генералъ Сарафовъ и да вземе неговото мнение по тоя въпросъ.
Къмъ 7 часа подиръ обѣдъ отидохъ съ конь къмъ гарата, за да намѣря на нѣкой отъ наблюдателнитѣ пунктове генералъ Сарафова и да взема мнението му, какво трѣбва да се прави съ чиновницитѣ и гражданитѣ, въ случай че боеветѣ се развиятъ до града. Макаръ и вече късно, по пѫтя отъ гарата за града имаше пакъ голѣмо движение отъ граждани, ранени войници и бѣжанци селяни отъ българскитѣ села южно отъ града. Голѣмо бѣ движението и на самата гара и около нея. Приготовляваше се да бѫдатъ изтеглени подвижниятъ ж. п. материалъ и другитѣ войскови материали къмъ гара Дойранъ и по-нататъкъ на безопасно мѣсто. По пѫтя за гарата и около нея видѣхъ покъртителни картини на братско съчувствие, преданость и помощь отъ страна на мѣстното българско население къмъ раненитѣ войници и нуждитѣ на войската. Нерѣдки бѣха случаитѣ, кукушани — възрастни, младежи и деца — да носятъ пушкитѣ и раницитѣ на раненитѣ войници, да ги подпомагатъ въ движението имъ къмъ дивизионния лазаретъ и болницата въ града и да ги облекчаватъ въ страданията имъ. Мнозини носѣха стомни съ вода за уталожваве жаждата на раненитѣ и изморени войници. Трети имъ предлагаха тютюнъ, плодове и по нѣщо за закуска. Имзше случаи, на постилки, дадени доброволно отъ населението и занесени отъ общината на пункта край гарата, да лежатъ и почиватъ ранени и заболѣли войници, заобиколени и подпомогнати отъ граждани.
Около гарата не намѣрихъ генералъ Сарафова. Съобщиха ми, че заминалъ по направление на града. Тукъ го намѣрихъ въ телеграфо-пощенската станция въ момента, когато водѣше по апарата разговоръ съ полковникъ Каварналиевъ, командиръ на 3-а бригада отъ дивизията му, който се намираше по това време съ щаба си въ околноститѣ на с. Богородица, Гевгелийска околия. При тоя разговоръ генералъ Сарафовъ заповѣда на полковникъ Каварналиевъ да притегли за утрешния день къмъ кукушката главна позиция всички свои разполагаеми сили, като остави презъ р. Вардаръ и въ гр. Гевгели
100
само една слаба завеса, защото сигурно подъ Кукушъ ще се развие бой отъ решително значение. Като свърши разговора си, генералъ Сарафовъ ме попита какво ме носи при него. Съобщихъ му цельта на своето идване. Той ми отговори, че презъ деня се е водилъ бой на предната позиция, гдето войницитѣ сѫ се били храбро и нанесли на неприятеля грамадни загуби. Обаче, поради нѣколкократно по-голѣмата численость на неприятеля, който хвърлилъ въ боя около 4 дивизии и не по-малко отъ 25 батареи с. с. артилерия, както и поради успѣхитѣ му срещу нашето лѣво крило, което се намирало въ тежко положение и въ опасность, ако отстѫплението му не се извърши на време, той билъ принуденъ да даде заповѣдь за отстѫпление на нашитѣ войски отъ цѣлата предна кукушка позиция и да се установятъ на главната позиция въ околноститѣ на града, кѫдето за утрешния день се притеглятъ и други войскови части, за да се даде решителенъ отпоръ на неприятеля. Касателно архивата на учрежденията и сумитѣ на клона на Б. н. банка, изказа мнение да се опаковатъ незабелязано презъ нощьта и да се изпратятъ по-назадъ, по пѫтя за Долни Порой. Чиновницитѣ може да следватъ архивитѣ и банковата наличность. На гражданитѣ, които желаятъ да напускатъ града, да не се прави прѣчка, като това напускане стане безъ шумъ и паника. Следъ раздѣлата ни азъ се отправихъ за помѣщението, въ което живѣехме повечето отъ чиновницитѣ въ Кукушъ и имахме обща трапезария. Отъ високата и открита поляна близу до телеграфо-пощенската станция, макаръ и вече доста късно, виждаше се добре въ нанадолнището къмъ бойното поле, какъ разнитѣ наши отстѫпващи части въ пъленъ редъ се движатъ и отправятъ за опредѣленитѣ имъ мѣста отъ участъцитѣ на главната кукушка позиция, необезпокоявани отъ неприятеля. Боятъ презъ тоя день още къмъ 7 ч. вечерьта бѣ започналъ да затихва и следъ това време почти не се чуваха артилерийски, картечни и пушечни изстрели. Обаче не бѣ престаналъ пожарьтъ въ запаленитѣ презъ деня отъ гръцката артилерия български села, намиращи се близко до нашата позиция. Горѣха и посѣвитѣ, на класъ или снопи, тревата и храсталацитѣ на цѣлата голѣма околность на полето и хълмоветѣ южно отъ Кукушъ. На мръкване пожарътъ и пушекътъ приближаваше близкитѣ околности на гара Кукушъ, отстоящи 4 километра южно отъ града.
Щомъ се прибрахъ въ жилищното си помѣщение, явиха се при менъ почти всички чиновници, намиращи се по това време въ града. На всички началници казахъ къмъ 11 часа вечерьта въ канцелариитѣ си да опаковатъ архивата си, следъ което ще се опредѣли, какво ще се прави съ архивата и чиновницитѣ. Тая вечерь въ общото чиновническо жилищно помѣщение бѣхме се събрали на вечеря всички чиновници. Това бѣ и последната ни обща вечеря въ гр. Кукушъ.
101
Тукъ дойдоха нѣколко граждани, доста разтревожеии, за дада ми обадятъ, че нѣкои отъ по-първитѣ граждани се готвѣли да бѣгатъ отъ града, като прибрали часть отъ покѫщнината си на коли и добитъкъ и съ това всѣвали страхъ между останалото нассление отъ града, та да се взематъ за това мѣрки отъ страна на властьта. Успокоихъ ги, че ще се ни взематъ веднага мѣрки срещу посоченитѣ лица, за да се спре бѣгството имъ. Това направихъ само за форма предъ оплаквачитѣ, защото нѣмаше да се прѣчи на мѣстното българско население да напуска града. Следъ вечерята, заедно съ нѣкои отъ чиновницитѣ излѣзохь изъ града, за да видя какво става изъ него. Къмъ 11 часа отидохъ въ окрѫжното управление, гдето ме очакваха почти всички чиновници. Изъ всички улици на града се забелязваше необикновено движение на мѣстнитѣ жители. На много мѣста срещнахъ на групи или отдѣлно познати и непознати семсйства, които се отправяха извънъ града и въ северна посока отъ него. На запитването ми „кѫде отиватъ?", всички отговаряха едно и сѫщо, че отиватъ вънъ отъ града задъ баира на манастирчето „Св. Георгий” и близкитѣ му околности, като на по-безопасни мѣста, за да не пострадатъ отъ боя на утрешния день, ако останатъ въ града. Всички бѣха увѣрени, че настѫпващата гръцка войска ще бомбардира града, макаръ че не е крепость и ще го опожари, понеже всички гърци било отъ ближния Солунъ, било отъ други мѣста на Македония, както и отъ самото гръцко кралство, го ненавиждаха като крепостъ нa бългaрщинaтa въ околноститѣ нa Солунъ и Бѣлото море и отдавна имаха око на него, за да го разрушатъ и да разгонятъ българското население. Повечето отъ тия семейства напускаха града безъ превозни и преносни средства (коли и добитъкъ). Всѣки бѣ взелъ на гръбъ или въ рѫце по нѣкоя бохча или торба съ храна и дрехи, като че отива на разходка. Най-малкитѣ деца се носѣха отъ родителитѣ имъ или отъ по-голѣмитѣ имъ братчета и сестри. Имаше само отдѣлни семейства, които бѣха подкарали съ себе си и добитъкъ, по нѣкой конь и повечето магарета, натоварени съ по малко покѫщнина (главно по нѣкоя черга и дрехи) и храна и носещи по нѣкой старецъ, боленъ и малки деца. Коли се виждаха много рѣдко, понеже по това време въ града и селата отъ околията бѣха останали много малко отъ тѣхъ. Преди нѣколко дни всички здрави волски и конски кола бѣха изпратени въ Дойранъ, за да пренасятъ отъ тамошната гара хранителни и бойни припаси въ градоветѣ Радовишъ и Щипъ за частитѣ отъ 4а армия. Съ повечето отъ тия коли бѣ изпратено и брашно отъ Кукушъ за частитѣ отъ сѫщата армия. Презъ сѫщата нощь, за пренасянето паричната наличность и архивата на клона на Б. н. банка, едва бѣха намѣрени две здрави
биволски коли, които току що бѣха се върнали отъ Щипъ.
102
Когато отидохъ въ окрѫжното управление, заварихъ тамъ събрани всички чиновници и служащи въ града. Казахъ имъ, че положението е сериозно, но не и безнадеждно. Къмъ 12 часа презъ нощьта разпоредихъ, опакованитѣ вече архиви на всички учреждения да се натоварятъ на приготвенитѣ за тая цель четири общински гальоти, карани съ по единъ конь и употрѣбявани още въ турско време за многобройнитѣ общински нужди, и да заминатъ за с. Щемница (Сневче), намиращо се въ южнитѣ подножия на Круша планина и отстояще отъ града около 15 клм. Презъ това село минаваше новопостроениятъ воененъ пѫть, водещъ отъ Кукушъ презъ Круша планина за гара Долни Порой. Всичкитѣ тия коли съ архивата бѣха повѣрени на една команда отъ четири души полицейски стражари, начело съ старшия пеши полицейски стражарь при Солунското селско окол. управление, Коста Червенъ-Ивановъ, на които се заповѣда да ги пазятъ и да останатъ въ селото до втора заповѣдь. Следъ като се изпрати архивата, на всички мѣстни чиновници, въ това число и на мѣстнитѣ полицейски стражари, се разреши по-голѣма свобода въ движението имъ изъ града, за да може да се грижатъ по настаняването и прехраната на семействата си, нѣкои отъ които бѣха вече напустнали града. На вънкашнитѣ чиновници, на чело съ солунския селски окол. началникъ Никола Ивановъ и секретаря на окрѫжното управление Евтимъ Спространовъ, разрешихъ, ако искатъ, и тѣ да заминатъ презъ сѫщата нощь за с. Щемница, като чакатъ тамъ второ разпореждание, a при благоприятенъ изходъ на боя да се завърнатъ съ архивата на учрежденията си и безъ заповѣдь за това. Банковитѣ чиновници, на които се дадоха дветѣ здрави биволски кола, къмъ полунощь натовариха паричната наличность и архивата на клона и заминаха съ тѣхъ за гара Долни Порой. Кукушкото кметство сѫщо бѣ събрало архивата си въ два чувала и ги бѣ натоварило въ колитѣ при другата правителствена архива. Кметътъ Анго Поповъ замина да придружи до с. Щемница многобройното си семейство и, следъ като го настани тамъ, да се върне на другия день обратно въ Кукушъ. Отправилъ се бѣ за гара Долни Порой презъ сѫщата вечерь и околийскиятъ лѣкарь д-ръ Коста Станишевъ заедно съ семейството си.
При все че се нареди архивата да се изнесе незабелязано презъ нощьта, пълна тайна не може да се запази. Ако и узнало населението за това, паника не се появи, защото самото население схващаше сериозностьта на положението и безъ шумъ вземаше за себе си мѣрки, за да се отстрани временно отъ града. Презъ цѣлата нощь се чуваше шумъ изъ всички кѫщци въ града. Мнозина закопаваха въ двороветѣ си и по разни скришни мѣста часть отъ покѫщнината си. Не престана презъ сѫщото време изъ улицитѣ и движението на
103
отдѣлни семейства или на групи семейства и отдѣлни лица. Приблизително половината отъ българскитѣ семейства на града Кукушъ го напустнаха до сутриньта. Това изпразване на града презъ нощьта на 19 срещу 20 юний не създаде почти никакви неприятности на властьта и войската. Ако и да напустнаха презъ сѫщата нощь града повечето отъ чиновницитѣ и други отъ тѣхъ да се готвѣха да направятъ сѫщото на следния день, азъ решихъ да остана въ града до последния моментъ на защитата му отъ нашата войска, като задържахъ при себе си и за нуждитѣ на службата полицейския приставъ отъ Солунската селска околия Гоце Междурѣчки, двама старши полицейски стражари и нѣколко души младши пол. стражари, между които бѣха и всички командировани отъ стара България. Края на нощьта прекарахъ въ дотогавашната обща чиновническа квартира. Въ нся бѣха останали тая нощь само окр. финансовъ началникъ Георги Гърдевъ и телеграфо-пощенскитѣ чиновници Герджиковъ и Даркевъ. Времето прекарахме почти въ разговоръ, понеже моментътъ бѣ такъвъ, че за спане малко се мислѣше, пъкъ и не можеше да се спи отъ напрежекие и пълната неизвестность за намѣрението на неприятеля, който се намираше близу до града.
Презъ цѣлата тая нощь презъ града не преминаха каквито и да било наши войскови части, освенъ отдѣлни войници. Отстѫпващитѣ части спрѣха извънъ града и южно отъ него, кѫдето се намираше и главната позиция, a очакванитѣ подкрѣпления откъмъ Дойранъ и Долни Порой, бѣха още въ движение, съ изключение на две дружини отъ 68и пех. полкъ, които бѣха прйстигнали вечерьта съ влака и взеха учатастие за прикривание на отстѫплението. Пристигналитѣ късно и презъ нощьта съ влака още две дружини отъ споменатия полкъ останаха на почивка извънъ града и въ зори заеха и мѣсто при наблюдателния пунктъ на височината с. з. отъ и града, при манастирчето „Св. Георгий", гдето останаха въ разположение на намиращия се тамъ началникъ на 3-та балканска дивизия като общъ резервъ. Както презъ деня, така и презъ нощьта въ града се намираха интендантскитѣ части на сражаващата се наша войска подъ Кукушъ, като усилено приготовляваха хлѣбъ за сѫщата. Въ дивизионния лазаретъ и мѣстната болиица въ града сѫщо трескаво се работѣше по превръзване и даване помощь на многобройнитѣ ранени войници.
Неприятельтъ бавно и предпазливо се движеше напредъ и не по цѣлата бойна линия бѣ въ контактъ съ нашитѣ отстѫпващи части, които спокойно вече бѣха заели опредѣленитѣ имъ мѣста отъ бойнитѣ участъци на новата позиция. Гърмежи отъ топове и пушки не се чуха презъ цѣлата нощь и отъ дветѣ неприятелски страни. Само хелиографътъ на неприятеля работѣше нанрекѫснато презъ тая нощь по цѣлата линия на неговитѣ войски, като множеството му свѣтливи
104
знаци наподобяваха честитѣ гърмотевични свѣткавици и съ това правѣха нощьта още по-неизвестна и страшна.
Загубитѣ, претърпѣни отъ нашитѣ войскови части презъ тоя день (въ боеветѣ на предната Кукушка позиция и по пѫтя на отстѫплението имъ отъ нея) бѣха около 500 души, между които и 7 души убити и ранени офицери. Пленници и загуби въ разни войскови материали почти не бѣха дадени. Най-голѣмата материалиа загуба бѣше разрушението, което многобройната гръцка артилерия причиби на картечницитѣ на 32и новозагорски полкъ. Поради избитата имъ прислуга и невъзможностьта да се вдигнатъ, следъ като бѣха повредени, тѣзи картечници се оставиха плячка въ рѫцетѣ на неприятеля. Повечето човѣшки жертви бѣха отъ 32и полкъ, понеже главниятъ ударъ на неприятеля бѣ насоченъ срещу частьта отъ позицията, заемана отъ него. Поради причиненитѣ пожарища въ околноститѣ на позицията, нѣкои отъ тежко раненитѣ, неприбрани отъ нашитѣ санитари, сигурно сѫ намѣрили смъртьта си въ тоя пожаръ, който бѣ обхваналъ всички посѣви, треви и храсталаци и се движеше на северъ, кѫдето отстѫпи нашата войска и бѣгаше отъ селата многобройно мѣстно българско население.
20 юний.
Още презъ нощьта срещу 20 юний всички наши части, които вчерашния день отстѫпиха отъ предната иозиция, бѣха въ опредѣленитѣ имъ участъци отъ главната кукушка позиция. Тая позиция бѣ по хълмоветѣ югозападно, южно и югоизточно отъ гр. Кукушъ, не повече отъ 3—4 километра отъ града, a на нѣкои мѣста и по-близу. Тя имаше формата на полукрѫгъ. Дължината ѝ бѣ повече отъ десеть километра и захващаше на западъ отъ околноститѣ на с. Енешево и свършваше на изтокъ до с. Чомлекъ-кьой. Кукушката гара и селото Сарѫ-гьолъ, по името на което се наричала тая гара въ турско време, оставаха предъ позицията. Задъ позицията до самия градъ се издига хълмьтъ, на който е построено известното въ Кукушкия край манастирче „Св. Георгий". Височината на тоя хълмъ е 355 м. надъ морското равнище и бѣ много удобно мѣсто за наблюдателенъ пунктъ, на който командуващиятъ войскитѣ подъ Кукушъ, заедно съ щабоветѣ на 3-а балканска дивизия и 2-а бригада отъ сѫщата, прекараха времето презъ боеветѣ на втория и третия день.
Отъ частитѣ, заели главната позиция, 32и п. новозагорски полкъ съ придаденото къмъ него 3-то с.с. артилерийско отдѣление и планинската с.с. батарея бѣ заелъ лѣвия участъкъ, a 29и п. ямболски полкъ съ 2-ро с.с. артилерийско отдѣление бѣ заелъ дѣсния участъкъ. Шосето отъ града за гарата дѣлѣше позицията на тия два участъка. Малочислената кавалерия бѣше оставена пакъ на крайния дѣсенъ флангъ.
105
Тоя день тя бѣ подсилена и съ тритѣ ескадрона отъ 10и коненъ полкъ, който презъ вчерашния дснь наблюдаваше долината на р. Галикъ. Задачата на кавалерията бѣ да пази нашия дѣсенъ флангъ отъ обходъ на неприятелската войска, главно отъ конната ѝ бригада, която действуваше въ долината на р. Женско и полето източно отъ Аматовското езеро, да пази ж. п. линия между Кукушъ и гара Килиндиръ, като сѫщевременно поддържа връзка съ 3-а бригада отъ дивизията. Частитѣ на тази бригада водѣха бой съ 5-а гръцка дивизия, която действуваше между Арджанското езеро и р. Вардаръ и се стремѣше да пресѣче пѫтя на отстѫплението на нашата войска, действуваща подъ Кукушъ.
И тоя день, както предниятъ, боятъ се започна рано сутриньта. На първо време действуваше само артилерията.
Въ града видимо бѣ спокойно. Всички дюкяни и частни заведения бѣха затворени. Отъ учрежденията работѣше само телеграфната станция и то изключително за военни нужди. Изъ улицитѣ се движеха и виждаха рѣдко граждани. Останалитѣ отъ тѣхъ тоя день въ града се навьртаха повечето изъ кѫщитѣ си, заняти съ прикриването на ценната имъ покѫщнина и готвейки се да напустнатъ всѣки моментъ града, при неуспѣхъ на боя или при бомбардиране на града отъ неприятеля. Нѣкои отъ по сърдцатитѣ граждани, които бѣха излѣзли презъ миналата пощь съ семействата си вънъ отъ града, следъ като бѣха оставили последнитѣ на безопасни мѣста, бѣха се върнали, за да пазятъ кѫщитѣ си, да наблюдаватъ по-отблизо боя и да взематъ повече храна и облѣкло за нуждитѣ на семействата си. Войсковитѣ интендантски части въ града приготовляваха хлѣбъ за частитѣ отъ позицията. Дивизионниятъ лазаретъ и мѣстната болница бѣха препълнени отъ ранени войници, нѣкои отъ които още следъ обѣдъ на вчерашния день, бѣха отправени къмъ вѫтрешнитѣ болници, за да отварятъ мѣсто на новопристигналитѣ ранени. Нѣколко десетки отъ най-беднитѣ семейства на града, предимно униатски и такива, чиито мѫже отсѫтствувахa отъ града, както и нѣкои по-стари и недѫгави хора, презъ нощьта и рано сутриньта се бѣха прибрали въ дома на католическитѣ сестри въ града, гдето се бѣха настанили и изпокрили изъ зимницитѣ на църквата, училището и болницата на тия сестри. Тия семейства бѣха повечето отъ жени, старци и деца. Тѣ нѣмали възможность да побѣгнатъ отъ града и решили да останатъ подъ закрилата на сестритѣ, всички чужди поданици, които бѣха вече издигнали на върха на камбанарията на църквата нѣколко французки знамена.
Къмъ 9 часа сутриньта боятъ се засили по цѣлата позиция и продължаваше да става все по-силенъ и ожесточенъ. Вземаше участие артилерията и пехотата. Вече отдѣлни изстрели не се чуваха, a само едно зловещо и грозно бумтене
106
на повече отъ сто орѫдия, много картечници и хиляди пушки, което наподобяваше едва ли не свършване на свѣта. Всички, които наблюдаваха отъ страни боя, смѣтаха, че едва ли нѣкой войникъ живъ и невредимъ ще уцѣлѣе отъ тоя ужасенъ огънь.
Деньтъ бѣше слънчевъ и непоносима горещина още отъ ранна сутринь. Понеже въ близкитѣ околности на позицията нѣмаше достатъчно изворна вода за пиене, то войницитѣ страдаха отъ жажда, както и презъ миналия день, на предната позиция. По-добре бѣха само частитѣ отъ лѣвия участъкъ и то ония отъ тѣхъ, които бѣха близу до коритото на р. Галикъ.
Останалъ почти едничъкъ отъ чиновницитѣ въ града, не можейки да се занимавамъ съ каква и да било канцеларска работа, азъ съ нѣколко души военни, между които бѣ и командирътъ на пионерната дружина подполковникъ Димитъръ Сиромаховъ, както и нѣкои граждани, още отъ започването на боя наблюдавахме сѫщия отъ високата и обширна поляна, близу до правителствения домъ и телеграфната станция. Отъ това мѣсто и съ просто око се виждаше движението на неприятслската войска въ полето южно отъ града.
Началникътъ на 3-а балканска дивизия генералъ Сарафовъ и командирътъ на 2-а бригада отъ тая дивизия полковникъ Рибаровъ заедно съ щабоветѣ си още отъ рано сутриньта бѣха на наблюдателния си пунктъ, при върха на манастирчето „Св. Георгий". Въ самия дворъ и въ сградитѣ на това манастирче работѣха щабоветѣ. По-важнитѣ пунктове отъ позицията бѣха свързани съ телефонъ съ щабоветѣ на наблюдателния пуиктъ. Избраното мѣсто бѣ отлично. To се намираше задъ срѣдата на позицията. Отъ тамъ се обхващаше цѣлото бойно поле и се даваше възможность на командуващия войскитѣ и на щабоветѣ да следатъ отблизу всички части и да насочватъ огъня така, както най-добре се диктуваше отъ обстоятелствата. На вкараната въ боя многочислена неприятелска лека и тежка артилерия, отговаряше съ успѣхъ нашата малобройна артилерия, която съ точния си и силенъ огънь поразяваше и приковаваше на мѣсто всички неприятелски части, които се опитваха да се подадатъ напредъ. Особено опустошително действуваше батареята на капитанъ Даракчиевъ, разположена въ гънкитѣ на полето, недалечъ отъ градскитѣ казарми и задъ редута по пѫтя за Алча-клисе, югоизточно отъ града. Тоя редутъ пазѣше входа по долината на р. Галикъ. Неприятелската артилерия търсѣше дълго време тая батарея, като обсипваше близката ѝ околность съ множество гранати. При всичката опасность батареята вършеше най-доблестно своята работа. Дори когато ѝ бѣха повредени три отъ орѫдията, тя не напустна позицията си и съ останалото едно здраво орѫдие продължаваше най-усилено боя до свършване на бойнитѣ припаси.
107
И другитѣ наши батареи, разположени по другитѣ сектори отъ позицията, вършеха здраво своята работа. Пехотата и тя стреляше сигурно отъ окопитѣ см и редутитѣ по преднитѣ линии на неприятеля, който се опитваше на нѣкои мѣста да се доближи и врѣже въ нашата позиция. Многобройнитѣ вериги на неприятеля, макаръ и постоянно засилвани, мѫчно и рѣдко се приповдигаха, понеже бѣха сразявани отъ точния огънь на нашата артилерия и въ двата бойни участъка. На нѣколко пѫти презъ деня голѣми усилия се правѣха отъ неприятеля, за да заеме гарата и селото Сарѫ-гьолъ, но всичко бѣ напраздно. Напраздни бѣха усилията на неприятеля, за да заеме и часть отъ ж. п. линия северно отъ гара Кукушъ. Нѣколко неприятелски ескадрона се бѣха приближили до тая линия източно отъ с. Крецово, но бѣха прогонени отъ една дружина на 67и п. полкъ, която, идеща на помощь, бѣ слѣзла отъ влака до заплашителното мѣсто и отблъснала неприятеля. Презъ тоя день до гара Килиндиръ и южно отъ нея, по направление на гара Кукушъ, се движеха наши влакове, идещи откъмъ Дойранъ, съ подкрепление отъ сѣрската бригада.
Къмъ единъ часа после обѣдъ неприятельтъ бомбардира града и предимно центъра на града (чаршията), гдето имаше войнишки и частни складове, болницата, телеграфната станция и правителствения домъ. Това бомбардиране бѣ съ фугасни гранати, отъ които се запалиха нѣколко дюкяни въ центъра на града и болничното здание. Имаше и нѣколко убити вѫтре въ зданията. Не бѣше пощаденъ домътъ и църквата на католическитѣ сестри. Една неприятелска граната бѣ ударила точно на върха на камбанарията на църквата и я бѣ изпотрошила. Отъ тоя ударъ бѣха пострадали и голѣмитѣ француски трикольори, които сестритѣ, като чужди поданици, бѣха поставили и издигнали на върха на сѫщага камбанария. Тая бомбардировка и произлѣзлитѣ отъ нея пожари и убийства, произведоха една голѣма паника всрѣдъ останалото население въ града, както и всрѣдъ намиращитѣ се тамъ чиновници, стражари и войници отъ разнитѣ тилови и др. служби. Всичко живо въ града, дори и мнозина отъ по-леко раненитѣ войници отъ болницитѣ хукнаха да бѣгатъ навънъ отъ града, въ северна посока и по пѫтя за Долни Порой.
Тукъ му е мѣстото да спомена, че мнозина кукушки граждани, въ общата уплаха, забравиха да потърсятъ и прибератъ нѣкои отъ членоветѣ на семействата си, както и да си взематъ най-необходимото за пѫть отъ храна и облѣкло и хукнаха да бѣгатъ кой, както свари. За време по-малко отъ единъ часъ, градътъ се изпраздни и опустѣ. Една граната, която падна само на нѣколко крачки отъ правителствения домъ и съседната до него телеграфна станция,
108
накара персонала на последната да напустне веднага апаратнатa стая и да избѣга вънъ отъ града. Въ сѫщото врсме изчезнаха отъ околийското управление и полицейския участъкъ повечето отъ мѣстнитѣ полицейски стражари, които избѣгаха съ семействата си или се отправиха по диритѣ па изпратенитѣ имъ презъ миналата нощь семейства въ безопасни мѣста вънъ отъ града. Сѫщо така напустпаха града и се отправиха на пѫть за Долни Порой и останалитѣ до тогава въ града нѣколко души чиновиици. До вечерьта останаха да се мѣркатъ изъ гряда само отдѣлни войници и кукушкиятъ окр. управитель съ единъ полицейски приставъ и нѣколко души полицейски стражари, предимно отъ ония, които бѣха изпратени отъ старитѣ предѣли на царството.
Пожарътъ, причинеиъ отъ бомбардировката на града, не преетана до късно подиръ обѣдъ, понеже нѣмаше кой да го гаси. Взехъ възможиитѣ мѣрки за ограничението на пожара, за да се запази този чистъ и буденъ български градъ отъ пълно разорение. Следъ избѣгването на населението, останалитѣ въ града нѣколко души полицейски стражари и блуждаещи войници не бѣха въ състояние да потушатъ пожара. Затова самъ на конь се отправихъ за наблюдателния пунктъ при манастирчето „Св. Георгий", за да поискамъ помощь отъ войници отъ командуващия войскитѣ генералъ Сарафовъ. Намѣрихъ щабоветѣ на дивизията и бригадата, установени на работа въ двора на манастирчето. Всички офицери отъ тия щабове съ най-голѣмо внимание следѣха за боя, a началницитѣ на щабоветѣ, както и началникътъ на артилерията правѣха своитѣ разпоредби по телефонитѣ до разнитѣ началствуващи лица по позицията. Началника на дивизията генералъ Сарафовъ и командира на 2-а бригада полковникъ Рибаровъ заварихъ седнали на земята единъ до другъ, вънъ отъ двора на манастирчето, до самия зидъ и малката врата на него откъмъ южната страна, наблюдаващи внимателно боя по цѣлата позиция. Тѣ ме попитаха, какво ново има въ града и защо съмъ дошелъ. Описахъ имъ положението въ града, както е описано по-горе. На молбата ми да ми се отпустнатъ достатъчно войници за потушване пожара въ града, генералъ Сарафовъ ми отговори, че въ тоя критически моментъ нѣма излишни войници и че всѣка минута се очаква намиращата се въ резервъ дружина да бѫде изпратена въ помощь на застрашенитѣ мѣста отъ позицията. Каза ми се открито, че положението е сериозно и че за момента е по-важенъ благоприятниятъ изходъ на боя, отколкото потушването на пожара въ града.
Двамата доблестни военачалници ме задържаха известно време при тѣхъ въ разговоръ за развиващия се бой и неговото значение. И дума не стана за отстѫпление на нашата войска отъ кукушката главна позиция. Напротивъ,
109
разбрахъ отъ думитѣ на генералъ Сарафовъ, че ако пристигне навреме очакваната помощь отъ пехота и тежка артилерия, може да се задържи войската ни по-дълго на позициитѣ около Кукушъ и да се премине въ настѫпление. До тоя ни разговоръ неприятельтъ не бѣ добилъ почти никакви значителни успѣхи предъ главната кукушка позиция. Надеждата за крайния нашъ успѣхъ не бѣ изгубена въ тоя моменть.
Когато се върнахъ въ града, пожарътъ бѣ започналь да поутихва. Изгорѣли бѣха само 6–7 дюкяни на площада и срещу известното първо въ града „Мишово" кафене, нѣкои отъ дюкянитѣ бѣха складове за сирене на търговци и мандраджии. Тенекиитѣ съ сирене бѣха се нагорещили и минаващитѣ войници си пълнѣха торбитѣ съ топло сирене, за да го подѣлятъ съ другаритѣ си отъ частитѣ имъ.
Пожарътъ въ дивизионния лазаретъ сѫщо бѣ по-намалѣлъ и отъ само себе си се потушилъ. Болничниятъ персоналъ, както и по-леко раненитѣ войници, се бѣха разбѣгали още при бомбардировката и подпалването на зданието. Останали бѣха на собствената си участь само по-тежко раненитѣ и болнитѣ войници.
Малко време следъ това пристигнаха кукушкиятъ кметъ Анго Поповъ, върналъ се отъ с. Щемница (Сневче), кѫдето бѣ завелъ и оставилъ семейството си на безопасно мѣсто, и гумендженскиятъ полиц. приставъ С. Войводовъ, който идѣше отъ Дойранъ съ нѣколко стражари, числещи се къмъ Сѫботското и Гевгелийското окол. управление. Съ тѣзи лица дружината ни се увеличи.
Отъ разговора ми съ генералъ Сарафовъ останахъ съ убеждение, че съ очакваната презъ нощьта помощь положението може да се оправи и нашитѣ части да преминатъ въ настѫпление. Това ме накара да изпратя известие въ с. Сневче до намиращитѣ се тамъ съ архивитѣ чиновници, между които бѣха още солунскиятъ селски окол. началникъ и секретарьтъ на окр. управленне, че боятъ днесъ се развива благополучно за нашето орѫжие, та за това да сѫ спокойни и да останатъ тамъ съ архивата, защото може скоро да бѫдатъ извикани да се завърнатъ въ града. Както научихъ въ последствие, това мое известие окуражи чиновницитѣ и голѣма часть отъ намиращитѣ се по това време тамъ бѣжанци отъ гр. Кукушъ и селата сѫ останали да чакатъ ново благоприятно известие.
Подиръ 7 часа вечерьта боятъ започва да поутихва и отъ дветѣ неприятелски страни. Само отъ време на време се слушаха отдѣлни топовни, картечни и пушечни гърмежи изъ разни мѣста на позицията. Гръцката войска води тоя день упоритъ бой за завладяването на гр. Кукушъ, но не можа да пробие никѫде нашия фронтъ, защитницитѣ на който запазиха напълно мѣстата си и въ двата участъка отъ позицията. Резултатътъ и сега се дължеше на силния и точенъ огънь
110
на нашата артилерия, както и на доблестното държане на всички офицери и войници отъ храбрата ни пехота. Даденитѣ жертви не бѣха малко. Презъ тоя день на изморенитѣ и доста орѣдѣли защитници на Кукушъ пристигна слаба помощь. Това бѣ една отъ дружинитѣ на 67и п. полкъ отъ сѣрската бригада и едно отдѣление нескорострелна артилерия отъ 1и артилерийски полкъ. Всички тия подкрепления, още съ наближаването имъ до кукушката главна позиция, бѣха отправени на застрашенитѣ мѣста отъ дватата участъка.
На смрачаване, както и презь цѣлата нощь, по цѣлата гръцка линия започнаха да работятъ пакъ усилено хелиографитѣ имъ. Отъ огъня на неприятелската артилерия и тоя день бѣха причинени голѣми пожарища на житата, тревата и храсталацитѣ около нашата позиция и задъ нея. Отъ тия пожарища пострадаха и нѣкои войниии. Изгорена бѣ на мѣста и телефонната жица, свързваща нашитѣ части, поради което се затрудняваше командуването. Опожарени бѣха още нѣколко български села, населението на които ги бѣ напустнало предния день и откѫдето отдѣлни семейства и лица бѣгаха и презъ този день. Пламъци и пушеци обгръщаха голѣми пространства. Изплашеното и побѣгнало българско население продължаваше безспирно да се движи къмъ Дойранско, Поройско и задъ тия мѣста. Всички пѫтища за казанитѣ мѣста бѣха задръстени отъ неизброима върволица отъ хора, коли и добитъкъ.
Ескадронитѣ отъ 10и коненъ полкъ, които се намираха презъ деня въ долината на р. Галикъ, по заповѣдь на командуващия войскитѣ подъ Кукушъ, бѣха прехвърлени на крайния нашъ дѣсенъ флангъ или западно отъ Кукушъ. Тукъ тѣ, заедно съ двата допълняющи ескадрона отъ 6и и 8и конни полкове, имаха за задача да пазятъ фланга на позицията, a сѫщо и ж. п. линия, която бѣ заплашвана отъ набѣгитѣ на гръцката конна бригада, като сѫщевременно поддържатъ връзка и съ 3-та бригада отъ дивизията. Лѣвото странично прикритие, състояще се отъ 2-та дружина на 32и п. новозагорски полкъ, вмѣсто да остабе на лѣвия брѣгъ на р. Галикъ и да пази отъ обходъ на неприятеля, бѣ се прехвърлило на дѣсния брѣгъ на тая рѣка и съ това бѣ дало възможность на неприятеля да се приближи до долината на р. Галикъ и съ струпанитѣ голѣми сили да обхване нашия лѣвъ флангъ, както това и стана на другия день.
Останалитѣ ние нѣколко души въ града, въпрѣки опасното положение, решихме да останемъ за пренощуване пакъ въ града. За най-удобно мѣсто намѣрихме полянката задъ сградата на правителствения домъ, който се намираше въ подножието на хълма, на който е построено манастирчето „Св. Георгий". Цѣлата нощъ прекарахме въ будно състояние, и разговори въ връзка съ днешния голѣмъ бой и общо за
111
войната съ съюзницитѣ. Нощната тишина се наруши отъ артилерийски изстрели и пушеченъ огънь на много мѣста по бойната линия. Огъньтъ бѣ причиненъ отъ гръцка страна, съ цель да превзематъ съ нощна атака гр. Кукушъ. Това нападение съ прекѫсвания се повтори нѣколко пѫти презъ нощьта. Всички тия нападения бѣха отбити отъ нашитѣ будни и храбри защитници. Къмъ полунощь огъньтъ престана, за да се поднови рано въ зори на другия день.
Преди да научимъ истината по нощното нападение, нашата малка дружина въ града вѣрваше, че това нападение е предприето отъ нашата войска, следъ като е получила очакванитѣ подкрепления. За гръцко нощно нападение никой отъ насъ и дума не даваше да се каже, защото вѣрвахме, че тя на подобно действие не е способна.
(Ще се свърши).
Край в: Македонски Прегледъ, год. XII, кн. 2 (1940)