Македонски Прегледъ
Година
XII, книга 4, София, 1941

 

2. Мѣстото на Македония

 

Отъ Димитъръ Ярановъ

 

 

Вѣковната борба между България и Византия, между България и Гърция и между българи и гърци е само една брънка отъ хилядолѣтната и неспирна борба между студения северъ и топлия югъ, между северни и срѣдиземноморски народи. Тази борба е обусловена отъ самата природа. Въ срѣдиземноморскитѣ земи, съ активното участие на човѣка, земята дава богатъ и разнообразенъ плодъ, който е основата на завидно благосъстояние. To е привличало презъ всички времена погледа на севернитѣ народи, които сѫ били примамвани между другото и отъ слънчевата природа на Срѣдиземноморието. При това положение стълкновението между севернитѣ народи и притежателитѣ на благодатнитѣ срѣдиземноморски земи е било неизбѣжно, като най-често първитѣ сѫ били нападателитѣ, а вторитѣ сѫ държали отбранително положение. Само въ рѣдко случаи срѣдиземноморскитѣ народи сѫ изнасяли линията на своята отбрана далеко на северъ. Така е било и въ Балканския полуостровъ. Тукъ борбата ce е развивала само въ рѣдки случаи, при извънредно засилване на срѣдиземноморскитѣ държави, въ северната часть на Балканския полуостровъ, както е билъ случаятъ съ римската империя отъ I в. пр. Хр. до началото на VII в. сл. Хр. Инакъ главната арена сѫ били южнитѣ части на този полуостровъ и по-точно Гърция, Македония и Тракия.

 

He рѣдко агресивнитѣ северни народи сѫ се налагали на срѣдиземноморскитѣ народи, следъ като последнитѣ сѫ изпадали, както всички забогатѣли и живѣещи въ миръ народи, въ квиететъ, който е отслабвалъ тѣхната съпротивителна сила. Точно такъвъ е случаятъ и съ гърци и италийци, които сѫ пришелци отъ северъ, взели мѣстото и ролята на срѣдиземноморскитѣ народи.

 

Въ началото на VII в. въ Балканския полуостровъ за

 

 

23

 

малко е щѣлъ да се повтори сѫщиятъ случай. Голѣма група отъ жизнени и агресивни славянски племена за кратко време наводняватъ цѣлия Полуостровъ, обезлюденъ преди това отъ нашествията на най-разнородни племена. Малкото автохтоно население е било изтласкано въ периферията на Полуострова, въ нѣколко затънтени крайбрѣжни градчета, по нѣкои отъ островитѣ около Балканския полуостровъ и въ най-високитѣ и недостѫпни планини. Такъвъ е билъ случаятъ имено съ гърцитѣ, тракитѣ и илиритѣ. Първитѣ успѣли да се запазятъ тукъ таме по брѣговетѣ на Бѣло и Ионийско море и по нѣкои отъ островитѣ, само по нѣкои, защото повечето отъ тѣхъ сѫ били заети отъ славянски племена. Траки и илири пъкъ, подхванати отъ североизтокъ, сѫ били изтласкани на западъ, въ високитѣ планини край южната часть на Адриатическо морс. Сведени до минимумъ и поставени при най-лоши условия за животъ, тѣ имаха нужда отъ цѣли 6 вѣка за своето съвземане, за да се проявятъ въ лицето на албанцитѣ като извънредно агресивенъ народъ презъ последнитѣ петь вѣка. Все пакъ тѣхната роля е много незначителна, за да бѫдатъ взимани подъ внимание при разглеждане общитѣ линии въ географията и историята на Балканския полуостровъ и при търсене мѣстото на Македония въ Полуострова. Отъ много по-решително значение сѫ били гръцкитѣ гнѣзда, които сѫ успѣли да се запазятъ и при най-страшния ураганъ, подобно на семената на буренитѣ по нивята. За запазването на гърцитѣ историческата традиция е играла безъ съмнение голѣма роля. Най-важно е били обаче значението на подкрепата на гърцизма въ Мала-Азия, второто отечество на гръцкия народъ. Вѣрно е, че идентифицирането на гърцитѣ съ византийцитѣ (т. е. „ромеитѣ") и византийската империя, която е била, както всѣка империя, космополитична, не е позволено. Обаче косвената полза за гърцизма отъ упоритата борба на Византия съ славянскитѣ племена е била отъ много голѣмо значение и тя, може би, е допринесла не само за запазването на малкитѣ гръцки гнѣзда по брѣга на Ионийско и Бѣло море, но и за преминаване на гърцизма въ настѫпление.

 

При положението, че гръцката агресия е изхождала отъ брѣговетѣ на Мраморно, Бѣло и Ионийско море, явно е, че най-първо сѫ били засегнати отъ нея земитѣ, които идватъ

 

 

24

 

въ допиръ съ тѣзи морета, а именно сѫщинска Гърция, Македония и Тракия. Самата природа на тѣзи земи показва най-добре, где е било възможно най-бързо напредване на гърцизма: преди всичко въ Гърция и то, разбира се, не въ връзка съ нейното име, а въ връзка съ обстоятелството, че чрезъ дълбоко вдаденитѣ заливи и многобройни пристанища тази страна идва въ най-тѣсенъ допиръ съ морето, стихията на гърка. При това положение нищо чудно, че въ нѣколко вѣка гърцитѣ успѣватъ да си възвърнатъ голѣма часть отъ Гърция, като следъ това отправятъ погледъ и къмъ Македония и Тракия. Тукъ, обаче, тѣ не сѫ имали почти никакъвъ успѣхъ по две различни причини. Преди всичко връзката на тѣзи две голѣми географски области на Балканския полуостровъ съ Бѣло море е незначителна, поради което и гърцизмътъ тукъ е билъ поставенъ при много неизгодни изходни бази. Най-важната причина за неуспѣха на гръцкитѣ опити за проникване въ тѣзи две области е обстоятелстоото, че тѣ съ въ значителна степень планински земи на границата между срѣдноевропейскитѣ и срѣдиземноморскитѣ земи.

 

Отъ Македония приморската часть (Солунско поле, Лагадинско-Бешикска котловина, Сѣрско поле, Драмско поле и планинитѣ между тѣхъ) е типична срѣдиземноморска земя, докато всички останали дѣлове иматъ подчертанъ срѣдноевропейски климатъ, народно стопанство и външна физиономия.

 

Отъ Тракия бѣломорската и мраморноморската часгь сѫ сѫщо така типични срѣдиземноморски земи, които се различаватъ чувствително отъ Гopнотpaкийcкaтa низина и особено отъ Родопитѣ и Странджа-планина.

 

На пръвъ погледъ човѣкъ би помислилъ, че при тѣзи основни разлики между приморскитѣ и вѫтрешнитѣ часги на Македония и Тракия не би имало нищо по-лесно отъ това, гърцитѣ да се установятъ откъмъ морето въ дѣловетѣ съ срѣдиземноморски характеръ, извънредно сходенъ съ тѣхната собствена отечествена срѣда, а българитѣ да се задържатъ въ дѣловетѣ съ срѣдноевропейски характеръ. He ce ли смѣта дори за правило, че границитѣ между голѣмитѣ и основно различаващи се географски области ставать постепенно и граници между народитѣ? Много важно е да се отбележи, че това правило не важи за границата между европейскитѣ и срѣдиземноморскитѣ земи. Напротивъ, всички области отъ

 

 

25

 

дветѣ страни на границата между тѣзи земи сѫ винаги свързани въ едно стопанско, антропогеографско, а отъ тамъ и етнографско цѣло.

 

На какво се дължи това забележително несъвпадение ?

 

Въпросътъ е интересенъ не толкова самъ за себе си, колкото поради обстоятелството, че това несъвпадение между природни и културно-географски области е спасило и запазило за българщината Македония и Тракия.

 

Срѣдноевропейскитѣ и срѣдиземноморскитѣ земи се отличаватъ основно преди всичко въ климатично отношение. Срѣдноевропейскиятъ климатъ е влаженъ презъ цѣлата година, обаче студенъ презъ зимата. Срѣдиземноморскиятъ климатъ пъкъ е топълъ презъ цѣлата година, но сухъ презъ лѣтото. Ето защо срѣдиземноморскитѣ земи се отличавать по това, че въ низинитѣ въ тѣхъ се намиратъ пасища, които сѫ зелени презъ зимата и, понеже снѣжната покривка е много рѣдко явление, сѫ напълно достѫпни за използуване отъ добитъка презъ този сезонъ. Срѣдиоевропейскитѣ земи пъкъ се отличаватъ по това, че въ тѣхнитѣ високи планини има пасища, които сѫ зелени презъ лѣтото и само тогава могатъ да се използуватъ отъ добитъка. Когато зиме зеленитѣ и лѣте зеленитѣ пасища сѫ близу едно до друго, нищо по-естествено отъ това да се дойде до мисъльта да бѫдатъ използувани, като се оставятъ стадата да пасятъ презъ зимата по срѣдиземноморскитѣ пасища, а презъ лѣтото — по срѣдноевропейскитѣ, т. е. планинскитѣ пасища. Това нѣщо е възможно, разбира се, когато се извършва всѣка година два пѫти въ противоположни посоки преселване на пастиритѣ съ тѣхнитѣ стада. Сезоннитѣ пастирски преселвания сѫ типични за всички земи, които се намиратъ отъ дветѣ страни на границата между срѣдиземноморскитѣ и срѣноевропейскитѣ земи и се извършватъ навсѣкѫде, гдето тази граница не е сѫщевременно и политическа граница.

 

Сезоннитѣ пастирски преселвания се изразяватъ, както е известно, въ слизане на пастиритѣ заедно съ тѣхнитѣ стада презъ есеньта отъ високитѣ планини къмъ крайморскитѣ низини, гдето тѣ прекарвагъ въ съвсемъ леко пристроени къшли, дори нѣкога само подъ палатки отъ вълнени чергила. Преселването се извършва главно, за да се намѣри храна за овцитѣ,

 

 

26

 

които съставятъ най-важниятъ обектъ на скотовъдството, както въ Тракия и Македония, така и въ почти всички други срѣдиземноморски земи. Другиятъ добитъкъ, главно конетѣ, се отглеждатъ само като помощници, твърде необходими при самия процесъ на преселване. Следъ като при презимуването въ низинитѣ овцетѣ се обагнятъ, а въ началото на пролѣтьта бѫдатъ и остригани, пастиритѣ поематъ обратния пѫть къмъ високитѣ планини, за да дойдатъ отново презъ есеньта и така отъ година на година въ течение на дълги вѣкове, и то все по едни и сѫщи пѫтища, къмъ едни и сѫщи планини и низини. Така въ Солунското поле сѫ идвали да зимуватъ съ своитѣ стада до 1912 година пастири отъ всички западномакедонски планини, но главно отъ Шаръ-планина, отъ планинитѣ Яма, Бистра, Галичица, Перистеръ, Мориховскитѣ планини, Мокра и нѣкои други. Въ Сѣрско и Драмско поле слязаха до сѫщата година овчаритѣ отъ Рила и Пиринъ, както и тѣзи отъ Огражденъ и др. Въ енидженската (скечанската, ксантийската) низина пъкъ сѫ слизали до сѫщата година само овчари отъ Родопитѣ. Въ Еноско, Родоско и Малгарско сѫ слизали овчаритѣ отъ Странджа и дори чакъ отъ Стара-планина. Западна и Северна Македония се явяватъ като допълнение къмъ Приморска Македония, Родопитѣ — къмъ Бѣломорска Тракия, Странджа — къмъ Мрамормоморска Тракия. При това, докато Мраморноморска и Бѣломорска Тракия и Приморска Македония могатъ все пакъ да минатъ безъ споменатитѣ земи (безъ Странджа, Родопитѣ и Западна и Северна Македония), защото часть отъ зимнитѣ пасища може да бѫде разорана, а останалата часть — да бѫде използувана за добитъка на мѣстното население, обратно, Странджа, Родопитѣ и Западна и Северна Македония не могатъ да минатъ безъ Мраморноморска и Бѣломорска Тракия и Приморска Македония, защото безъ зимни пасища лѣтнитѣ пасища на тѣхнитѣ планини не могатъ да се използуватъ за нищо, а освенъ това и стопанскиятъ изходъ на тѣзи земи е презъ Мраморноморска и Бѣломорска Тракия и Приморска Македония. Последнитѣ макаръ да съставятъ отъ физикогеографска гледна точка ясно опредѣлени географски единици, чрезъ стопанската дейность на човѣка сѫ тѣсно свързани съ земитѣ, които ги ограждатъ и образуватъ заедно съ тѣхъ географска единица отъ по-висша

 

 

27

 

степень, образуватъ заедно съ тѣхъ това, което съ пълно право бихме могли да наречемъ Южна България. Специално Мраморноморска Тракия образува заедно съ Странджа-планина една ясно изразена антропогеографска цѣлость, която можемъ да наречемъ Източна Тракия, Бѣломорска Тракия образува заедно съ Родопитѣ друга такава цѣлость, тъй както и Приморска Македония — заедно съ земитѣ на северъ и западъ отъ нея. При това тази връзка не се изразява само въ изкуствено спрѣнитѣ следъ 1912 година поради новитѣ политически граници сезонни пастирски преселвания, но много повече въ последицитѣ отъ тѣзи сезонни преселвания.

 

Общоизвестенъ фактъ е, че временнитѣ миграции подготвятъ почвата за окончателни преселвания. Така е било и съ сезоннитѣ, времении пастирски преселвания въ нашитѣ две земи. He всички овчари, които сѫ слизали на есень отъ високитѣ планини, сѫ се прибирали напролѣть отново по тѣхъ. Единъ по единъ, но все пакъ въ значителенъ брой тѣ сѫ оставали въ низинитѣ, и то като земедѣлци, главно ратаи по чифлицитѣ и като прислужници на търговцитѣ и занаятчиитѣ по градоветѣ. Този процесъ се явява много естественъ, като се има предъ видъ, че популационниятъ капацитетъ на планинитѣ лесно се насища. Напълно нормално би било притова положение естествениятъ прирастъ на планинското население да остава въ временно използуваната отъ това население низина. Отраслитѣ овчари, които сѫ пасли стадата на своитѣ родители въ низинитѣ, сѫ оставяли своитѣ по-невръстни братчета за винаги въ тази низина, за да остане стадото следъ това само за тѣхъ, срещу известно обезщетение, платено въ пари, които не рѣдко сѫ послужвали на останалитѣ въ низината да започнатъ търговия или чифликчийство, което е превръщало по-предприемчивитѣ скоро въ богати люде. Отъ тамъ и многобройнитѣ легенди за хубавия овчарь, въ който се влюбила дъщерята на богатия чифликчия или търговецъ.

 

Овчаритѣ, които извършваха въ по-раншни времена сезоннитѣ преселвания, за които е дума, сѫ били отъ две народности: власи и българи. У първитѣ, у власитѣ навикътъ къмъ пастирски животъ е много по-дълбоко заседналъ и тѣ много мѫчно се откѫсватъ отъ него. Съ земедѣлие или съ занаятчийство тѣ изобщо не могатъ да го замѣнятъ и тѣ,

 

 

28

 

доколкото оставатъ въ низината, оставатъ като търговци и то предимно на добитъкъ, като винаги оставатъ въ връзка съ своитѣ близки, които продължаватъ своята пастирска дейность. Ето защо по отношение на власитѣ като единствена последица отъ сезоннитѣ пастирски преселвания може да се посочи настаняването на малки влашки колонии въ почти всички градове на Приморска Македония, а въ по-малка степень и въ Бѣломорска Тракия, още по-малко въ Мраморноморска Тракия. Заселването на тѣзи малки влашки колонии презъ последнитѣ нѣколко вѣка въ градоветѣ на нашитѣ две области доби особено голѣмо значение главно, когато се видѣ, че тѣ не могатъ да се запазятъ отъ асимилация и че отиватъ почти безъ изключение за засилване на гръцкия елементъ въ тѣзи градове. Засилени по този начинъ и чрезъ заселването на гръцки бѣжанци по време на гръцкото възстание отъ 1821 год., гърцитѣ отъ градоветѣ ва нашитѣ две области станаха изходното мѣсто, отъ което започна да се простира гръцкото влияние и въ нѣкои съседни села.

 

Подобно на власитѣ и часть отъ българитѣ сѫ оставали по градоветѣ, гдето често пѫти сѫ замогвали, при което въ повечето случаи сѫ имали сѫдбата на власитѣ: погърчвали сѫ се и съ това сѫ допринасяли за засилването на гърцизма въ градоветѣ на Бѣломорска и Мраморноморска Тракия и Приморска Македония съ морално и физически здравъ и непокваренъ елементъ. По-главната маса отъ изоставащитѣ въ низината българи — овчари сѫ изоставали въ селата, гдето не сѫ били изложени на такава участь и сѫ могли да допринесатъ за увеличаване на българския елементъ, докато броятъ на турцитѣ, по причини, които сѫ общи за всички турци, гдето и да сѫ се намирали тѣ, постоянно намалявалъ. Именно по този начинъ доста пространни части отъ Приморска Македония, отъ Бѣломорска и Източна Тракия, та дори и отъ северозападна Мала-Азия, които непосрѣдствено следъ турската колонизация въ края на четиринадесети и презъ цѣлия петнадессти вѣкъ сѫ били добили турски обликъ, започнали да възвръщатъ предишния си български обликъ или дори сѫ бивали спечелвани като съвсемъ нова българска земя, както е случаятъ съ северозападна Мала-Азия. Въ тази насока сѫ допринесли много и преселвания отъ съседнитѣ български земи, които преселвания прѣко нѣматъ нищо общо

 

 

29

 

съ сезоннитѣ пастирски преселвания, но приличатъ на тѣхъ, понеже сѫ ставали сѫщо така незабелязано, бавно, чрезъ преселване на единични лица и семейства, които, обаче, сумирани даватъ доста чувствителенъ резултатъ. Посокитѣ, отъ които сѫ идвали тѣзи приселци, сѫ две: отъ западъ и отъ северъ.

 

Приселванията откъмъ западъ сѫ засегнали доста осезателно Солунското поле и изобщо западния дѣлъ на Приморска Македовия, докато източниятъ дѣлъ, както и Бѣломорска Тракия, сѫ били извънъ обсега на това преселническо движение. Интересно е, обаче, че то е засегнало Мраморноморска Тракия, въ която се е разлѣла една отъ струитѣ, които сѫ достигали до Горнотракийската низина. Въ Приморска Македония това преселване се изразява въ настаняването на отдѣлни лица и семейства българи, по произходъ отъ най-югозападнитѣ дѣлове на българскитѣ земи. По общитѣ причини, поради които сѫ ставали всички преселвания отъ западнитѣ къмъ източнитѣ краища на българскитѣ земи, сѫ ставали и тѣзи преселвания, които сѫ допринесли доста чувствително за увеличаване на българския елементъ въ Солунско и особено въ Воденско. Тукъ напримѣръ се знае за приселци отъ с. Плясе при Корча въ с. Фурка, Воденско, отъ гдето впоследствие при разтурянето на това село тѣзи приселци отишли въ съседното с. Владово; отъ Янина дошли приселци въ с. Въртокопъ; въ началото на 18 в. се преселили отъ прѣспанското с. Германъ въ с. Техово, Воденско. Чакъ въ гр. Скеча (Ксанти) има четири кѫщи отъ с. Бобища, Костурско. Тѣ дошли първо като градинари, които впоследствие се установили окончателно въ тоя градъ. Приселвания отъ сѫщата посока е имало сигурно и по други села и градове, които не сѫ още изучени.

 

Много по-голѣмо значение сѫ имали за нашитѣ две земи приселванията откъмъ българскитѣ земи, разположени на северъ, и то по много понятни причини: Мраморноморска и Бѣломорска Тракия и Приморска Македония представятъ една тѣсна, проточена отъ западъ на изтокъ ивица земя, която най-тѣсно е свързала съ останалитѣ български земи къмъ северъ. При това и къмъ по-севернитѣ български земи, които сѫ по-високи и по-малко плодородни, нашитѣ две земи сѫ се проявили като пасивни, като такива, които само сѫ поемали

 

 

30

 

приселци, но много рѣдко сѫ давали изселници (разбира се преди 1912 г.). Приселцитѣ сѫ идвали въ Мраморноморска Тракия отъ Странджа-планина, отъ Горнотракийската низина, отъ Срѣдногорието и Чирпанско; въ Бѣломорска Тракия — отъ Родопитѣ, главно отъ високата покрайнина Ахѫ-Челеби, първоначално, иодобно на овчаритѣ, само временно, напримѣръ за ловъ на риба или като продавачи на домашно произведенитѣ платна, следъ което мнозина сѫ оставали за винаги въ низината. Въ източната часть на Приморска Македония сѫ идвали като кираджии жителитѣ на високитѣ котловини въ и около Пиринъ, Рила и Западнитѣ Родопи, напримѣръ Разлогъ, Чепино, Неврокопска котловина, и нерѣдко сѫ оставали въ низината. Още пó на западъ въ Кукушко сѫществува смѫтенъ споменъ за джелепи отъ Чирпанско, Пловдивско и Хасковско, които масово идвали въ връзка съ своята търговия въ Солунско и тукъ оставали нѣкои отъ тѣхъ на постоянно мѣстожителство. Но несъмнено най-интензивно и най-важно съ своитѣ последици е било приселванего отъ Тиквешъ въ солунскитѣ села около долното течение на р. Вардаръ. Цѣлата область въ края на миналия вѣкъ е била буквално побългарена отъ настанилитѣ се тукъ български земедѣлци. Въ това отношение доста сѫ помогнали приселци отъ Мъгленско. Преди това областьта е била до голѣма степень пуста и ce е оживѣвала само презъ зимата отъ стадата на овчаритѣ, слѣзли отъ високитѣ планини.

 

Крайниятъ резултатъ отъ всички тѣзи единични приселвания, за които бѣше дума до тукъ, е едно доста голѣмо сгѫстяване на населението и на селищата въ земитѣ край северния брѣгъ на Мраморно и Бѣло Mope и засилване на българския елементъ въ тѣхъ. Трѣбва дебело да се подчертае, че този краенъ резултатъ не е последица отъ нѣкакъвъ стремежъ на българина къмъ морето, нито пъкъ отъ официално проведена колонизация (всичко е станало по времето, когато тѣзи земи сѫ се намирали подъ турска власть), a ce дължи изключително на физикогеографскитѣ особености на срѣдната и източната часть на Балкански полуостровъ. Тѣзи особености сѫ ползували нашия народъ. Той обаче е заплатилъ и продължава да заплаща твърде скѫпо настаняването си въ по равната срѣдна и източна часть на Полуострова, оставяйки планинския западенъ дѣлъ на други народи.

 

 

31

 

Всички високи планини въ Европа презъ всички времена се явяватъ като людски разсадници. He правятъ изключение въ това отношение и планинитѣ въ Балканския полуостровъ. Видѣхме вече каква е била ролята на Странджа-планина, Родопитѣ и македонскитѣ планини за българщината въ низинитѣ на югъ отъ тѣзи планини. Други планини на Балканския полуостровъ сѫ играли сѫщата роля по отпошение на други народи. Така албанскитѣ планини сѫ разсадницитѣ, отъ които се пръсна въ всички посоки албанскиятъ народъ, а пъкъ отъ динарскитѣ планини и високитѣ котловини между тѣхъ излѣзнаха презъ последнитѣ шесть вѣка толкова много сръбски преселнически струи, че за не много продължително време всички околни низки земи сѫ били буквално залѣти, посърбени и по този начинъ установени днешнитѣ сръбски народностни граници.

 

При изследване на славянската топонимия и отъ сѫществуващитѣ исторически документи се установява съ положителность, че цѣлата долина на южна или българска Морава и на голѣма или слѣта Морава чакъ до устието ѝ, както и пò на западъ до днешната югославска столица Бѣлградъ включително, сѫщо така и околностьта на Призренъ сѫ били населени съ българи. Обаче чрезъ споменатото масово слизане на сърбитѣ отъ високитѣ западни дѣлове на Балканския полуостровъ нашиятъ народъ е загубилъ доста рано цѣлата долина на съединена Морава, сѫщо тъй и Призренско. Следъ 1878 г. чрезъ насилствено асимилиране нашиятъ народъ загуби народностно и часть отъ порѣчието на Българска Морава. Така по естественъ пѫть и чрезъ насилие сръбскиятъ народъ премина отъ западния дѣлъ на Балканския полуостровъ въ неговата срѣда и зае северната часть на съобщителната артерия Вардаръ-Морава, която е била презъ срѣднитѣ вѣкове изцѣло въ обсега на българския народъ. Съ заемане на северната часть отъ най-важния дѣлъ на Балканския полуостровъ, у рѫководнитѣ фактори на сръбския народъ се появи идеята да се заеме и южната, вардарската часть на сѫщата централна балканска ось. Най-важниятъ аргументъ при предявяване на това искане е обстоятелството, че долинитѣ на Вардаръ и Морава представятъ едно цѣло, което не може да се дѣли между две държави. По-безочливитѣ прибавятъ и втори аргументъ, безъ да се смущаватъ

 

 

32

 

отъ това, че може всѣки моментъ да бѫдатъ опровергани: настояватъ, че и народностно вардарската область била сръбска.

 

Когато сърбитѣ предявяватъ искания относно вардарската долина, тѣ приличатъ на онзи нахаленъ крадецъ, който, следъ като е задигналъ презъ нощьта нѣкому едната обувка, отива презъ деня да иска да му бѫде дадена и другата, за да има цѣлия чифтъ. Следъ като заграбиха Моравско, сърбитѣ искатъ и неговото естествено продължение на югъ — искатъ и Повардарието до Солунъ, за да могатъ да се настанятъ въ срѣдата на Балканския полуостровъ и играятъ въ него тази първенствуваща роля, която се падаше презъ срѣднитѣ вѣкове на българския народъ и неговата държава.

 

Натискътъ върху Македония отъ северъ е много голѣмъ и е обусловенъ отъ природната обстановка: на северъ отъ Македония сѫ Моравско, Косово и Шумадия — области, които сѫ въ подножието на динарскитѣ планини и бѣха подложени на сѫщо такова народностно заливане, каквото се извършва отъ македонскитѣ планини, Родопитѣ и Странджа-планина къмъ югъ. Като прибавимъ къмъ всичко това и албанскиятъ народностенъ натискъ отъ западъ, ще стане ясно, че Македония е подложена, поради лесно обясними природни причини, на силенъ етниченъ натискъ отъ три страни: гърци напиратъ отъ югъ, албанци отъ западъ и сърби отъ северъ. Въ това отношение Македония е поставена много по-зле отъ Тракия, която изпитва етниченъ напоръ само отъ една страна, отъ югъ.

 

Македония, която презъ първитѣ вѣкове следъ настаняването на българитѣ на Балкански полуостровъ е била въ срѣдата на българскитѣ земи, се намира днесъ въ периферията имъ, представя бастионъ, изложенъ на опасность отъ три страни и който, ако, не дай Боже, бѫде окончателно загубенъ, ще повлече поставянето на Българвя въ такова васално положение спрямо Югославия, въ каквото се е намирала по-рано Сърбия спрямо България.

 

Главната причина, за да се достигне до това критично положение е безъ съмнение конфигурацията на Балкански полуостровъ. Макаръ най-високитѣ планини да се намиратъ въ неговата срѣда, общо взето той става все по-планинистъ въ западна посока, поради което въ тази посока се създаватъ

 

 

33

 

все повече условия за явяване на експанзивни, разселващи се народи. На българския народъ е било предопредѣлено още съ настаняването му въ източната и срѣдната по-равна часть на Балкански полуостровъ да търпи натискъ отъ западъ, отъ планинитѣ, отъ тѣзи людски разсадници, които сѫ били винаги опасни съседи на людетѣ отъ низинитѣ. Не слѣзнаха ли и румънитѣ отъ Карпатитѣ въ Влашката низина, която само преди 7—8 в. е била населена изцѣло съ българи?

 

Македония се намира, между всички български земи, на най-критическото мѣсто, поради което на нея българскиятъ народъ дължи най-голѣма поне морална подкрепа. Всѣки българинъ е длъженъ да осъзнае особеното положение, въ което е поставена тази часть отъ нашето всебългарско отечество. Тя е ценна не само защото е едва отъ най-богатитѣ български земи, [1] но и защото е заедно съ Моравско ключътъ на Балканския полуостровъ и на нашата родина. Ще отворимъ ли нашия домъ за съседитѣ ни, алчни, както всички експанзивни народи, калили се въ високитѣ планини? Това зависи само отъ нашата воля за борба.

 

 

1. Вж. моитѣ трудове: La Macédoine Economique, изд. Максдонски наученъ институтъ, София, 1931 г. и Бѣломорска Гракия и Приморска Македония, въ Годишникъ на Соф. университстъ, истор.-фил. фак., кн. 34, 1938 г. Къмъ казаното въ тѣзи студии трѣбва да се прибави и обстоятелството, че въ Македония се откриватъ все повече и повече минерални богатства, така че и въ това отношение нейната стопанска стойность се увеличава значително. He трѣбва да се забравя, че въ Македония, страна съ едва 50,000 кв. км., по-малко отъ половината днешна територия на Българското царство, се получаватъ повече минерални богатства, отколкото въ България, повече и по-цененъ тютюнъ, повече памукь, изобщо много повече индустриални растения, отколкото въ България въ днешнитѣ ѝ предѣли. Нѣма никакво съмнение, че ако у нашия народъ се е закоренилъ възгледътъ, че Македония представя нѣкакви си „пущинаци", „безплодни канари”, „пусти планини”, то е защото по време на Свѣтовната война фронтътъ се случи по най-високитѣ планини, по Бѣласица и Каймакчаланъ, по Галичица и Мокра. При това не трѣбва да се забравя, че и планинитѣ, които влизатъ въ обсега на нѣкой народъ, иматъ своето голѣмо значение, което не трѣбва да се пренебрегва. Планинитѣ сѫ, които раждатъ людетѣ, използуващи низинитѣ.

 

[Back to Index]