1. Тържеството на правдата
Вѣрата въ тържеството на правдата е била презъ всички времена най-голѣмата опора на онеправданитѣ. Тя ги е укрепявала въ борбитѣ имъ и ги е водѣла презъ тежки страдания къмъ свѣтлината на духа — свободата. Тая вѣра не напустна никога и македонскитѣ българи. Тя ги окриляше презъ XI вѣкъ, когато повдигнаха на два пѫти възстание срещу Византия. Тя тъкмо въ Македония възпламени първитѣ искри на българското народно възраждане. Тя осмисли Илинденската епопея. Вѣрата въ тържеството на правдата е най-после и тоя факторъ, който позволи на македонскитѣ българи презъ последнитѣ десетилѣтия да устоятъ съ твърдость на бѣсния устремъ на сърби и гърци да ги посърбятъ или да ги погърчатъ. Македонскитѣ българи инстиктивно бѣха увѣрени, че нещастието, което ги сполетѣ въ 1918 година, нѣма да трае дълго време.
Вѣрата на македонскитѣ българи въ тържеството на божествената правда, въ близката свобода на тѣхната родна земя, се засили, когато Германия, Италия и Унгария подеха борба за ревизия на сатанинскитѣ парижки договори. Тя се засили още повече когато водачътъ Адолфъ Хитлеръ пое въ рѫцетѣ си сѫдбинитѣ на Германия и реши да премахне тия парижки диктати. Дори и у тия, на които липсваше дарбата Божия да вѣрватъ въ правдата, и тѣ видѣха да приближава това, за което не желаеха по-рано дори и да помислятъ; разбраха, че политическиятъ редъ, установенъ съ парижкитѣ договори за „миръ", ще се провали тъй, както се проваля всичко, което на тоя свѣтъ е противоестествено. Вѣрата въ близкото тържество на правдата стана непоколебима, когато възродена националсоциалистическа Германия си възвърна Саарската область, следъ това зае съ войскитѣ си Рейнската демилитаризирана зона, присъедини Австрия, придоби по миренъ начинъ Судетскитѣ земи и Мемелъ. A когато въ 1939—1940 г. храбритѣ германски войници като нѣкакви митически хвърковати сѫщества прегазиха Полша, Холандия, Белгия, Франция, преплуваха моретата и се отзоваха въ Норвегия, — тогава вече всѣки македонски
2
българинъ бѣше убеденъ, че днитѣ на робството сѫ преброени. Македонскитѣ българи имаха толкова повече основание да мислятъ така, тъй като въ цѣла Европа единствено дветѣ държави — поробители на Македония, Гърция и Югославия, оставаха гнѣздо на английско политическо влияние и бази за английски нападения на европейския континентъ. Тия държави мислѣха, че по тоя начинъ ще запазятъ по-лесно плячката си. Но се излъгаха. Неминуемо трѣбваше тежкиятъ юмрукъ на Великия райхъ да се стовари върху тѣхъ. Това наистина стана на 6 априлъ 1941 година, следъ като преди това на 1 мартъ България се бѣше присъединила къмъ тристранния пактъ и бѣше пустнала на своята територия легендарнитѣ войскари на Германия, радустно посрещнати отъ цѣлия български народъ. На втория день отъ началото на военнитѣ действия тѣ бѣха вече въ Скопие, на третия день — въ Солунъ. Надъ родна Македония, надъ родината на светитѣ братя Кирилъ и Методий, на св. Климента Охридски, на царя Самуила изгрѣ зората на свободата, възтържествува правдата, носена върху крилата на храбритѣ германски бойци и тѣхнитѣ достойни съюзници — войницитѣ на фашистка Италия.
Нека възторжениятъ приемъ, който имъ указа македонскиятъ българинъ въ градове и села, бѫде моралната награда за нѣколкото тежки дни, които германскитѣ войници прекараха при трудния походъ по лошитѣ македонски пѫтища. Нека съзнанието, че въ Македония сѫ извършили още едно добро дѣло, ги окриля въ борбата, която имъ предстои да водятъ въ още по-далечни страни.
У членоветѣ на Македонския наученъ институтъ се затвърди една нова, незаличима асоциация: тѣ вече не могатъ да мислятъ за Македония, безъ да видятъ на свѣтлия фонъ на нейната свобода, която, нека се надѣваме, скоро ще бѫде пълна, символитѣ на странитѣ отъ тристранния пактъ.
Тържеството на македонската правда изправя Македонския наученъ институтъ предъ нови задачи, които ще направятъ неговата дейность още по-широка и по-сложна. Тя сигурно ще бѫде улеснена отъ тия български учени, които до сега не можеха да се проявятъ, понеже живѣеха въ робство. Тѣ сигурно чувствуватъ най-добре благодатнитѣ лѫчи на свободата.