6. Битоля. Стопански очеркъ.
Отъ Д-ръ Теодосий А. Робевъ
I. Стопанско развитие на града до XIX вѣкъ
1. Древна епоха
2. Българско владичество
3. Турска епоха до XVIII вѣкъ
II. Стопански подемъ и пъленъ разцвѣтъ въ края на XIX в.
III. Войни, държавно разграничение и упадъкъ
IV. Занаятчийство
1. Понятие и характерни особености
2. Сегашното положение и причини за упадъкъ
V. Индустрия
VI. Търговия
VII. Земедѣлие
1. Градинарство
2. Производство на тютюнъ
3. Лозарство и овощарство
Заключение
I. Стопанско развитие на града до XIX вѣкъ
1. Древна епоха
Отъ до сега намѣренитѣ и запазени днни, съ които историята разполага, се знае, че Битоля не е новъ градъ. Той сѫществува още въ предхристиянско време и то около 359—358 год. въ македонската държава на царетѣ Филипъ и неговия синъ Александъръ Велики. Той се наричалъ Хераклея и билъ най-важенъ градъ въ областьта Линкестия, която е обхващала главно южния дѣлъ на пелагонийската равнина, докато нейниятъ северо-източенъ дѣлъ се наричалъ Девриопия, a севсро-западниятъ — Пелагония.
Споредь „Топографията на древна Македония" отъ Марг. Димица, главното мѣстоположение на Хераклея е било югозападно отъ днешния градъ, на разстояние 3 стадии (530 м.), на края на високия хълмь, който се издига въ подножието на югоизточнитѣ разклонения на Пелистеръ, отъ северъ на югъ, т. е. отъ днешното Кафе-тепе до селото Буково. Тукъ, на върха на хълмоветѣ надъ буковскитѣ гробища, отгдето се вижда цѣлата древна линкестийска и пелагонийска равнина, е сѫществувала и крепость съ акрополъ. Случайнитѣ находки и любителскитѣ разкопки, които сѫ вършени до 1912 година, и ония, които се правѣха отъ време на време отъ 1934 год. насамъ при „Сива вода", както и до сега постигнатитѣ резултати, макаръ и оскѫдни, говорятъ ясно, че на това мѣсто се е намирала старата Хераклея, на която за разлика отъ другитѣ такива въ Македония, се притуряло и означението линкестийска или пелагонийска, имайки предвидъ края, въ който се намирала.
Презъ II вѣкъ преди Христа, когато римлянитѣ следъ битката при Пидна (168 год.) сѫ завладѣли цѣлата македонска
54
провинция и, рѫководейки се отъ свойствения си принципъ „divido et impera", сѫ раздѣлили покорената земя на четири области, виждаме, че Хераклея се споменава като главенъ градъ ъъ западната область на Македония. За тази древна Хераклея знаемъ само това, че тя е била голѣмъ, богатъ и напредващъ градъ, съ уредени, чисти и павирани улици, съ хубави обществени постройки, съ храмове, бани и водопроводъ. Нейното значение още повече се е увеличило и получило особена важность съ пѫтя Via Egnatia, чрезъ който отъ една една страна е била свързана съ Адриатическо, отъ друга съ Бѣло море. На този пѫть, който е запазилъ своята важность почти 2000 години, Битоля дължи своето съобщително-търговско и административно-военно значение, което е имала въ разни времена и подъ разни владичества.
Презъ време на римското господство, въ течение на три вѣка, градътъ безпрепятствено е напредвалъ постоянно. Въ него сѫ цъвтѣли занаяти и търговия и цѣлото население се намирало въ благосѫстоянне и водѣло богатъ животъ.
Въ III вѣкъ многолюдното и материално добре обезпечено население на Хераклея е започнало да приема християнството. Хераклея станала седалище на епископъ. Нейниятъ епископъ Евагрий въ 343 год. присѫтствувалъ въ събора въ Сердика (София). Единъ вѣкъ по-късно въ 449 год. въ Ефеския съборъ взелъ участие пакъ епископътъ на Хераклея по име Квинтилий. Следъ две години (451) въ Халкидонския съборъ се споменава Дионисий като епископъ на Хераклея линкестийска. Това духовно и стопанско развитие на града презъ време на мира на римскитѣ имиератори („рах romana") било прекѫснато съ нахлуването на некултурнитѣ народи готи, хуни и авари. Така, напримѣръ, Хераклея е пострадала два пѫчти въ 479 година отъ нападенията на готитѣ на Теодориха при византийския императоръ Зенонъ (475—480). Нейниятъ епископъ е билъ принуденъ да събере отъ гражданитѣ богати дарове и да ги поднесе на Валамарий, водитель на готитѣ, за да спаси по този начинъ себе си и града отъ безпощадно плячкосване. Подъ мѫдрото водителство на своитѣ старейшини градътъ е успѣвалъ още дълго време да отбѣгва своята неминуема гибель. Обаче неговото богатство не е преставало да привлича и предизвиква хищностьта на скитащитѣ народи и племена. Ставайки жертва на своето благосъстояние, величие и напредъкъ,
55
Хераклея била около VI вѣкъ разрушена и презъ следващитѣ нѣколко вѣка нейното име не се споменава вече.
2. Българско владичество
Следъ заселването на славянскитѣ племена въ Балканския полуостровъ (VI—VII в.), Пелагония е била гѫсто населена съ славяни. Тѣ сѫ се занимавали предимно съ земедѣлие, и градоветѣ започнали постепенно да напредватъ. Така, нѣкогашната Хераклея се споменава отново въ Самуиловото царство за пръвъ пѫть съ българско название Обитель — Битоль, което ще рече селище или мѣсто, въ което хора живѣятъ, обитаватъ. Понеже старобългарското наименование на манастиръ е обитель, то по-късно започна да се нарича и Манастиръ. Въ XI в. той билъ важенъ градъ. Тамъ Гавриилъ-Радомиръ, синъ на царь Самуила († 15. IX. 1014 год.), ималъ свой дворецъ. Презъ време на дългогодишнитѣ войни, които царь Самуилъ е водилъ, градътъ и околията сѫ били много пѫти плячкосвани отъ войскитѣ на императора Василий.
Поради своитѣ добри съобщителни връзки и географско мѣстоположение той е билъ единъ отъ главнитѣ военни центрове и крепости въ византийската държава, често пѫти споменаванъ отъ тогавашнитѣ историци подъ името Бутелионъ. Той оставалъ срѣдище на пелагонийската епархия, подведомствена на Охридската архиепископия. Безъ съмнение и стопанскиятъ животъ е билъ развитъ до голѣма степень. Само че, за съжаление, нѣма сведения за отдѣлнитѣ отрасли и стопанската дейность на жителитѣ.
Отъ XIII вѣкъ Битоля започнала да търгува съ венециянцитѣ и дубровчанитѣ и да внася прочутитѣ произвеления на текстилната индустрия отъ градоветѣ въ Ломбардия. Цѣли кервани по 100 до 200 коня и мулета сѫ пренасяли кожи, восъкъ и вълна. Съ тѣзи произведения градътъ е най-много търгувалъ. Цѣлата търговия се движела въ всички посоки: къмъ Драчъ, Солунъ и къмъ севернитѣ и североизточни области. Самиятъ градъ е билъ складъ на чуждестранни издѣлия и мѣстни земедѣлски продукти.
3. Турска епоха до XVIII вѣкъ.
Съ нахлуването на турцитѣ (1374 г.) настѫпилъ застой въ живота на Битоля. Цѣлото население, което е било носитель на всѣка стопанска дейность, напустнало града и се разбѣгало
56
по разни краища. Той станалъ напълно турски градъ. Трѣбвало е да минатъ нѣколко вѣка, за да може градътъ наново да се образува и да покаже известенъ напредъкъ въ своя стопански животъ. Споредъ сведенията на пѫтешественици, въ Битоля и нейната околия покрай житото се с произвеждало памукъ и ленъ. Турскиятъ пѫтешественикъ Хаджи Калфа въ своята книга „Румелия и Босна" казва следното за Битоля:
„Султанъ Мурадъ победитель е изпратилъ въ 784 г. (1374) Тимурташъ паша, който съ сабя въ рѫка завзелъ това мѣсто. Дворецътъ е унищоженъ. Южната страна на града е единъ залесенъ хълмъ, a предната — широко поле. Отъ хълма се спускатъ много потоци, които наводняватъ цѣли дѣлове отъ града и цѣлата околна земя. Най-прочутото произведение на този градъ е памукътъ".
За достовѣрно може да се счита и твърдението, че превозътъ на стокитѣ се е вършелъ не само съ коне и мулета, но и съ камили. По този начинъ може да се обясни и сѫществуването на „Деве-хане" на западъ отъ града, което турско название значи „Ханъ на камили", т. е. мѣсто, кѫдето камили сѫ се спирали и пренощували.
Несигурностьта по пѫтищата, както изобщо и слабитѣ съобщителни и търговски връзки между отдѣлни области и градове сѫ прѣчели въ това време на всѣки редовенъ стокообмѣнъ. Това положение е давало възможность на занаятчиитѣ въ Битоля да развиятъ жива дейность и да увеличатъ своето производство, преработвайки ония суровини, които сѫ се донасяли въ града отъ околнитѣ села. Всичка нужди на гражданитѣ и на жителитѣ отъ околията за издѣлия сѫ могли да бѫдатъ и сѫ били въ сѫщность задоволявани отъ занаятчиитѣ въ града, въ който тѣ сѫ почнали да съсрѣдоточаватъ отъ всички страни поради относително по-голѣмата безопасность въ него отколкото по селата. Само скѫпоценни текстилни произведения, рѣдки, обикиовено задморски сурови материали, и то главно колониални продукки, сѫ били докарвани въ Битоля.
Съ течение на времето стопанскиятъ животъ постепенно се развивалъ. Презъ XVII вѣкъ се споменава, че градътъ е броилъ покрай своитѣ 3000 едноетажни и двуетажни съ керемиди покрити кѫщи, още и 900 търговски и занаятчийски дукяни. Всичко това говори ясно, че Битоля по това време е билъ важно стопанско срѣдище съ достатъчно развити връзки и търговско обръщение.
57
Голѣми прѣчки за стопанския напредъкъ на града представлявали грабежитѣ на арнаутитѣ и на професионални разбойници които въ течение на XVIII вѣкъ безпрепятствено и всрѣдъ бѣлъ день сѫ плячкосвали въ града всичко, каквото сѫ желаели. Естествено е, че гражданството и то преди всичко онзи неговъ дѣлъ, който се занимавалъ съ търговия, виждайки, че не може мирно да работи, е започналъ да се изселва. Вследствие на това градътъ западналъ много къмъ края на споменатия вѣкъ.
Евлия Челеби, единъ отъ най-образованитѣ турски пѫтешественици, който е миналъ презъ Битоля презъ втората половина на XVII вѣкъ, дава следното описание на тогавашния градъ:
„Битоля е отдѣлено мѣсто на румелийския ейялетъ; подарено е на хубавата дъщеря на султанъ Ахмедъ, която го отстѫпва да се управлява отъ войвода за двадесеть товара пари. Въ този градъ има шехъ-юлисляминъ и управитель надъ имотитѣ на пророковия гробъ. Каазата има доходъ за кадията отъ триста акчета. Отъ 160 села се дава на кадиитѣ годишно по султанска милость още по 15 кисии. Има спахийски намѣстникъ, яничарски сердаринъ, градоначалникъ, главенъ чиновникъ за данъка харачъ, градски кехая, счетоводитель, баждаринъ и главенъ строитель. Надзорникъ на крепостьта нѣма, защото завоевательтъ е разрушилъ крепостьта следъ превзимането на града.
Битоля се намира въ подножието на една планина и по брѣговетѣ на една рѣка. Той е голѣмъ градъ и на десеть мѣста презъ рѣката се минава по дървени и каменни мостове. Отъ четиритѣ страни на града и вѫтре въ него има хиляди голѣми дървета. Докато не се влѣзне въ самия градъ кѫщитѣ не се виждатъ отъ дървета и градини. Толкова много има сѣнка въ изобилие. Въ града има 21 махали и около 3000 едноетажни и двуетажни каменни кѫщи; всички сѫ покрити съ керемиди. Има всичко 70 храма. Главната джамия е онази на Исакъ ефендия, джамията на Махмудъ ефендия, построена 973 (1563) год., джамията на Гази Хайдаръ-паша и на Хаджи-бей, както и чаушъ джамия. Има и деветь медресета.
Въ чаршията се намиратъ 900 дюкяна, отъ които най-добритѣ сѫ крояческитѣ и златарскитѣ. Има и 40 кафенета. Ммого хубавъ е безистенътъ, който изглежда като крепость и има желѣзна врата и хубави сводове. Невѣроятни работи се говорятъ за този градъ и за този безистенъ.
58
Презъ града тече една рѣка, която иде отъ планинитѣ при Гявато, Ресенъ и Стокакъ (?) и се влива въ Вардаръ. Отъ битолскитѣ рѣдкости трѣбва да споменемъ битолския ленъ, който има по-добро име отъ египетския. Къмъ западната страна, както и въ другитѣ посоки се намиратъ около 20 мѣста за разходки и веселби. По пѫтя за Охридъ има едно мѣсто, което най-много заслужава да се види. На много мѣста подъ дебела сѣнка и на зелена трева сѫ направени беседки; има много високи мѣста за развлечение. Отъ 60 до 80 хубави стаички и колиби даватъ подслонъ на гоститѣ. Има и много освежителни вадички.
Много и различии дървета въздигатъ своитѣ клонове къмъ небето и правятъ дебела сѣнка, подъ която текатъ бистри потоци. Покрай тия потоци се пекатъ и ядатъ отлични шишъкебапи. Обикновено шишътъ се слага на воденъ долапъ, който се върти, и кебапътъ така се пече. Има високи сѣнчести гори, въ които, когато се излѣзне рамо сутриньта, се слушатъ сладкитѣ пѣсни на славеитѣ, които пълнятъ сърдцето съ веселие. Тамъ всѣки пѣе, свири и общо веселие трае до насита.
Въ Битоля има хора, които умѣятъ да говорятъ дълбоко и учено. Има софти, на които чалмитѣ сѫ въ безредие както врабчи гнѣзда и които съ орѫжие опасани на кръстъ правятъ разбойничества. Тѣ се впускатъ съ низки хора въ развратенъ животъ. Хората и кьочецитѣ сѫ за тѣхъ. Цѣлия день стоятъ по кафенетата и по лошитѣ публични мѣста, интригуватъ, одумватъ и се отдаватъ на комаръ.
Има и много албанци разбрйници, Изобщо хората въ тоя градъ сѫ прости, лоши и съ много пороци. Понеже има много търговци и ходжи сѫществува наклонность къмъ благодеяния. На 47 мѣста има благотворителни заведения, покрити съ олово като безистеиъ. Докато бѣхме въ този градъ нѣкой хайдутинъ, нареченъ Бобо, събралъ 500 души невѣрници и отворено върлуваше въ планината Шипка (?). Той безъ страхъ дойде въ града, счупи вратитѣ на безистена и, като взе богата стока за 70,000 гроша, съ шумъ и веселба замина къмъ полето. Въ такъвъ голѣмъ градъ никой нищо не му каза! Хубава картина на подлость!”
59
II. Стопански подемъ и пъленъ разцвѣтъ въ края на XIX в.
Следъ окончателиото покоряване на арнаутитѣ отъ турцитѣ (1827—1830) и следъ образуването на гръцката държава, Битоля стана съ султански хатишерифъ отъ 1836 год. политическо-административенъ воененъ и търговски центъръ за всички краища на западния дѣль на Балкаиския п-въ до самата тогавашна гръцка граница.
Всички по-важни пѫтица, които сѫ се простирали въ Албания и по лѣвия и дѣсенъ брѣгъ на р. Вардаръ, започнали отново да се оживяватъ. Главнитѣ пѫтища по онова време сѫ били: къмъ западъ Битоля—Охридъ—Струга—Елбасанъ—Тирана—Драчъ; къмъ юго-западъ—Битоля—Корча—Лясковикъ —Янина; къмъ югъ единиятъ пѫть е водилъ презъ Суровичево и Кайляри до Кожани, a другиятъ презъ Владово—Воденъ— Солунъ и по-нататъкъ за Сѣръ, Драма и Кавала; къмъ северъ пѫтьтъ е вървѣлъ презъ Прилепъ—Велесъ—Скопие; едно разклонение. минавайки по долината на рѣка Морава, е излизало въ Смедерево и въ Бѣлградъ, a другото презъ Крива-Паланка, Кюстендилъ и София е достигало Русе на Дунава. Всички тѣзи съобщителни връзки сѫ били отъ голѣма полза за засилването на търговията въ Битолската чаршия и за нейното значително увеличение.
Населението на околнитѣ градове и села започнало отново да се заселва масово въ Битоля, и съ напредъка на града постепенно се развивалъ и стопанскиятъ животъ въ него.
Особенъ подемъ е взела търговията въ Битоля, когато въ града покрай евреитѣ, които сѫ се заселили отъ Испания и Португалия къмъ края на XV вѣкъ и се занимавали непрекѫснато съ търговия и занаятчийство, сѫ се настанили и цинцаритѣ, които сѫ се разпръснали по цѣлия Балкански п-въ следъ унищожението на града Москополе отъ башибозука на Али паша Янински (1778 г.). Въ течение на цѣлия XIX вѣкъ Битоля напредва все повече и повече. Къмъ 1840 год. въ града работятъ надъ 800 търговци турци и 700 привилегировани занаятчии (седлари, пушкари, кафеджии, бръснари и хамамджии), чийто занаятъ е билъ монополизиранъ само за турцитѣ. Между населението, отъ което едната половина била мюсюлманска, a другата християнска, се намирали надъ 2.000 цигани и 1.400 евреи.
60
Самиятъ градъ с билъ раздѣленъ на следнитѣ квартали: Конакъ, Пазаръ и на Маркова, Димитрова и еврейска махали.
Промишлениятъ животъ се намиралъ въ Димитровата махала (югозападната часть на града), докато кубестиятъ безистенъ се състоялъ отъ 86 дюкяни, въ които се продавало предимно платове и различни басми и платна. Всѣки занаятъ и браншова търговия имали своето особено отдѣление на пазара. Произведенията на мѣстната промишленость, като разни памучни и кожени издѣлия и копринени платове, сѫ представлявали една незначителна часть въ сравнение съ колониялнитѣ и чуждестранни манифактурни стоки, които сѫ били на купища складирани по магазинитѣ. Тѣхниятъ кварталъ „Пазаръ" още преди замръкване се затварялъ съ здрави желѣзни врати, и собствена стража се грижела за сигурностьта по всички улици. Вънъ отъ него сѫ се намирали пазаритѣ за птици и добитъкъ. Тази търговия е била силно развита.
Около 1850 г. числото на населението е достигнало 40.000 души, докато чаршията е броела надъ 2,000 дюкяна. Известни търговски кѫщи били развили по това време голѣма търговия почти въ цѣлия полуостровъ. Тѣ сѫ имали свои клонове въ Виена и Лайпцигъ, a представители въ всички по-голѣми стопански центрове и по брѣговетѣ на Адриатическо и Бѣло море и въ тѣхния хинтерландъ.
Кѫщитѣ и магазинитѣ сѫ били предимно отъ паянтовъ материалъ, вследствие на което Битоля е страдала често отъ пожари. Не само че повечето здания сѫ били отъ дървенъ материалъ, но и дукянитѣ въ единъ известенъ кварталъ въ чаршията сѫ се намирали подъ единъ и сѫщъ дървенъ покривъ. Така напр. единъ пожаръ презъ 1835 год. унищожилъ 2,000 сгради. Единъ другъ пожаръ въ 1862 г., който се появилъ при „Йени амамъ" и спрѣлъ чакъ при „Овчи пазаръ", унищожилъ цѣлата Битолска чаршия. Презъ 1897 год. изгорѣлъ цѣлиятъ „Житни пазаръ” и надъ 200 други близки магазини. Всички тѣзи пожари сѫ били причина по-късно въ чаршията да се строятъ здания отъ масивенъ материалъ, който не би билъ така лесно изложенъ на случайно подпалване. По този начинъ сѫ възникнали така нареченитѣ „магази" съ желѣзнитѣ кепенци, които завзиматъ днесъ цѣли улици въ града.
Въпрѣки всички тия нещастия Битолската чаршия, която себила и е звеното на стопанския животъ въ града, е вървѣла
61
напредъ съ здрави крачки, така че презъ втората половина на XIX вѣкъ и все до балканската война тя е задоволявала нуждитѣ за всички продукти не само на жителитѣ на града и на околнитѣ села, но битолскитѣ търговци и занаятчии сѫ продавали голѣми количества различна стока изъ съседнитѣ градове като Костуръ, Леринъ, Ресенъ, Корча и въ по-голѣмата часть на Албания.
Цѣлиятъ стопански и общественъ животъ въ града е личелъ въ неговата чаршия всрѣдъ отдѣлнитѣ добре организирани еснафи, които въ действителность сѫ били и едничкитѣ носители на култура, просвѣтенъ и социаленъ напредъкъ въ града. He е ставала нито една общополезна манифестация, нито едно народно дѣло, въ което еснафитѣ да не сѫ взимали видно и най-главно участие. Строело ли се е църква, училище, болница или манастиръ, еснафитѣ сѫ бивали винаги на лице и съ своитѣ приноси сѫ правѣли възможно изпълнението на всѣко добро начинание. Така напр. тѣ, като стопански организации, сѫ дали въ 1830 година своя париченъ приносъ за издигането на църквата Св. Димитрий, въ цѣлокупна сума надъ 40,000 гроша, което нѣщо въ онова време е била голѣма сума пари. Покрай другото тѣ съ своитѣ материални помощи на беднитѣ сѫ правѣли, а и до день днешенъ правятъ голѣма услуга, работейки неуморно на хуманното и социално поле.
Последнитѣ две десетилѣтия на миналия вѣкъ, (1880—1900 год.), сѫ епохата на най-голѣмия стопански възходъ на Битоля, на съвременна основа. Отъ 1875 до 1885 година сѫ били построени модерни пѫтища, които сѫ водили отъ Битоля къмъ всички околни градове и които сѫществуватъ и до день днешенъ и вършатъ своята общополезна функция. По този начинъ съ строежъ на добри пѫтища много е било улеснено пренасянето на различни блага. Като последица на това, Битоля напълно се е формирала като съобщителенъ и търговски центъръ. По това време се основаватъ и първитѣ индустриялни предприятия въ града и неговата околия.
Още по-голѣмъ подемъ взима той отъ 1894 год., когато се свързва съ Солунъ чрезъ желѣзопѫтна линия, която е била построена въ срокъ отъ три години и дала възможность на града и неговата околия да бѫдатъ въ прѣкъ контактъ съ свѣтовния пазаръ чрезъ Солунъ. Cera Битоля е била въ състояние не само да внася, но и да изнася въ чужбина значителни
62
количества сурови материали, и то предимно земедѣлски продукти. Все до 1912 год., докато Солунъ е билъ повече транзитно-комисионно мѣсто за своя хинтерландъ, който се е простиралъ отъ Драчъ до Одринъ, Битоля е била сѫщинскиятъ търговски центъръ за всички мѣста отъ Драчъ и Шкодра до Вардаръ, и отъ Прилепския и Кичевския край чакъ до Епиръ на юго-западъ. Цѣлиятъ този край, съ едно население надъ единъ милионъ души, се снабдявалъ съ разни продукти чрезъ битолската чаршия, която посрѣдствомъ солунскитѣ комисионери, a често пѫти и прѣко е била въ връзка съ всички европейски стопански дентрове. Пѫтищата, които сѫ водили отъ Битоля за Леринъ, Костуръ, Кожани на югъ, за Прилепъ, Кичево на северъ, за Корча и Янина на югозападъ и за Охридъ, Струга, Дебъръ и Елбасанъ на западъ, сѫ били винаги твърде оживени отъ многобройнитѣ кервани, коли, коне и мулета, които сѫ пренасяли разни стоки отъ Битоля и въ най-затънтенитѣ околни краища.
За да може по-пълно и по-ясно да се разбере тогавашната дейность и благосъстояние на битолската чаршия, ще споменемъ само това, че всѣки кираджия, който е внасялъ стоки въ Битоля съ своитѣ коли и коне, обикновенно е носилъ съ ссбе си пари отъ 100 до 300 лири въ злато. Съ тази пара, както и съ паритѣ, получени отъ докарваната стока, тѣ сѫ купували разни индустриални и занаятчийски артикули на битолския пазаръ. Тогава не е чудно, че стойностьта на износа преди 1912 година отъ Битоля само за албанскитѣ краища е възлизала почти на 500,000 наполеона златни въ годината, докато износътъ отъ сѫщитѣ мѣста за Битоля достигалъ срѣдно 100000 наполеона. Като се вземе предвидъ, че битолскитѣ търговци сѫ работили и съ други краища, може лесно да се схване и разбере голѣмото стопанско значение, което Битоля е ималъ по това време. Най-голѣмитѣ артикули на износа въ всички околии мѣста сѫ били разни фабрикати, колониална стока и всички сортове жита и брашна, докато въ вноса главно мѣсто сѫ заемали живъ едъръ и дребенъ добитъкъ, сурови кожи, вълна, зехтинъ, дървени вѫглища и млѣчни произведения.
Всевъзможни чужди фабрични издѣлия и колониална стока на стойность отъ 1/2 милинъ наполеона годишно Битоля е внасяла презъ Солунъ, a и износътъ за чужбина е билъ насоченъ въ
63
сѫщото направление. Освенъ земедѣлскитѣ произведения важна роля въ износа, който не е надминавалъ 100,000 наполеона, сѫ играли и текстилнитѣ издѣлия на домашната промишленость и на фабричното производство въ селото Дихово. Така напр. въ 1910 г. е изнесено презъ Битоля за чужбина, покрай сурови кожи за 40,000 напол. и сирене за 50000, най-вече разни вълнени издѣлия (шаякъ, аба, гайтанъ, килими) за повече отъ 30000 наполеона.
Обаче сѫщинското стопанско значение на Битоля не било толкова въ търговията съ чужбина, колкото въ неговото специялно положение на стопански центъръ за една пространна область съ 1,000,000 население. Поради това Битоля с игралъ една отъ най-важнитѣ роли между всички градове въ вѫтрешностьта на Европейска Турция. Търговскиятъ стокообмѣнъ на битолската чаршия въ нищо не е остѫпвалъ и на най-живия стопански центъръ на Балканския полуостровъ. Не ще бѫде ни най-малко преувеличено, ако се твърди, че битолската чаршия ако не по-голѣма, то поне е била отъ сѫщия размѣръ, както всѣка друга чаршия въ който и да е голѣмъ градъ отъ Адриатическо до Черно море и отъ Дунава до Бѣло море.
Стопанскиятъ напредъкъ на Битоля, който отъ день на день съ бързи и здрави крачки се затвърдяваше и увеличаваше своето влияние въ всички околни области, бѣ прекратенъ съ настѫпилитѣ войни на Балканския полуостровъ. Пагубнитѣ иоследици още и днесъ се чувствуватъ въ всички отрасли на стопанската дейность на града.
III. Войни, държавно разграничение и упадъкъ.
Дългогодишнитѣ войни отъ 1912 год. все до края на 1918 г., които съ малки изключения сѫ водени въ непосрѣдствена близость на града, разориха не само него и околията му, както и всичко до тогава създадено, но затриха и всички други стопански придобивки, които могатъ да сѫществуватъ и да се развиватъ въ мирно време. Намирайки се непрекѫснато две години въ зоната на военнитѣ действия и бомбардиранъ всѣки день и всѣка нощь, Битоля представяше следъ свършването на войната жалка картина. За нѣкаква търговия или за нѣкаква друга стопанска дейность невъзможно бѣ да се мисли, като се има предвидъ,
64
че най-голѣмата часть на населението не се намираше въ града, но вънъ отъ него.
Обаче въпрѣки голѣмитѣ военни опустошения, градътъ отново започна да се издига стопански, стремейки се да достигне поне онова положение, което с ималъ преди войнитѣ. Въ течение на десеть години сѫ правени голѣми усилия да се оживи стопанскиятъ животъ, a преди всичко търговското обръщение съ близкитѣ области. Повечето търговци и занаятчии, изселили се презъ време на войната, почнаха да се връщатъ, отваряха се нови магазини, построиха се нѣколко индустриални предприятия. Чаршията отново се оживи и проработи. Но скоро почна да се чувствува, че обстоятелствата сѫ се измѣнили, и то не само ония, които зависятъ отъ сѫщностьта на стопанския животъ, но и ония, които сѫ въ тѣсна връзка съ възможностьта за стопанска дейность и които сѫ обикновенно извънъ границитѣ на мощьта на отдѣлния човѣкъ, макаръ той да е най-способниятъ стопански деецъ.
Съ новопрокаранитѣ държавни граници бидоха откѫснати 2/3 отъ ония краища, които по-рано образуваха хинтерландъ на стопанското влияние на Битоля като икономически центъръ. Леринскиятъ, костурскиятъ и воденскиятъ край взе Гърция, докато всички албански области съ Корча и Елбасанъ начело минаха въ предѣлитѣ на албанската държава. Така щото всички пазари, гдето битолскитѣ търговци и занаятчии пласираха своята стока, бидоха откѫснати и почти загубени за битолската чаршия. Държавнитѣ граници, които не трѣбва да бѫдатъ и стопански граиици, отнеха всѣкаква възможность за взаимни стопански сдѣлки. Тѣ станаха непреминаваеми бариери за търговията и съобщенията. Ясно е, че стопанската цѣлость, която Битоля образуваше съ споменатитѣ краища отъ дълги години насамъ, изчезна, докато самиятъ градъ остана покрай границата, упѫтенъ въ своята стопанска дейность само въ най-близката околия. Битолска, мориховска, a до нѣкѫде и прѣспанска околия ставатъ хинтерландътъ на битолската чаршия. Тѣхното население на брой около 100000 души е почти едничкиятъ консуматоръ на битолския пазаръ. И ония градове като Прилепъ, Кичево, Охридъ, Струга, Дебъръ, които по-рано чрезъ нея сѫ се снабдявали, бѣха вече изгубени, защото тѣ започнаха прѣко да общуватъ съ по-голѣмитѣ стопански центрове. Посрѣдническата роля, която Битоля игра преди войнитѣ, започна постепенно
65
да изчезва. Сегашната битолска чаршия е чаршия на самия градъ и на околиитѣ Битолска и Мориховска. Отъ това може лесно да се извлѣче заключението, че стопанскиятъ животь на Битоля е загубилъ своето широко значение и че той днесъ при сѫществуващитѣ обстоятелства е принуденъ да се развива въ тѣсно опредѣлени граници.
Докато сферата на неговото стопанско влияние е така стѣснена и сведена до минимумъ, числото на магазинитѣ въ неговата чаршия е сѫщото, както по-рано. To достига 2000 дюкяни, отъ които едната половина се състои отъ търговски, другата отъ занаятчийски дгокяни. Тази голѣма преситенность и многочисленость на магазинитѣ, която сѫществува въ Битоля, не се срѣща нито въ единъ другъ градъ. Естествено е, че последицитѣ на това нездраво положение сѫ безработица и криза, което нѣщо се почувствува въ цѣлата му сила още отъ 1920 год. Обаче веднага следъ войната всички емигранти отъ града и отъ цѣлата околия и Прѣспа, a особено ония, които се намираха въ Америка, почнаха да изпращатъ на своитѣ близки въ стария край пари, които тѣ сѫ спестили до тогава. Поради този приливъ на пари на битолския пазаръ владѣеше животъ, изобилие и бързина въ сдѣлкитѣ, което не ще се забрави отъ много стопански деятели. Споредъ провѣрени данни, въ Битоля е паднало по онова време почти милионъ и половина долари годишно, a това значи, че Битоля е получавала около 100.000.000 динари (220.000.000 лева) емигрантски пари годишно. Това положение трая все до 1929/30 г., когато и въ Америка настѫпи кризата и изхвърли на улицата хиляди битолчани, които до тогава неуморно работѣха и съ поть на челото печелѣха по фабрикитѣ, ресторантитѣ и другитѣ всевъзможни магазини и предприятия.
Щомъ се прекѫсна притокътъ на пари отъ Америка, веднага се почувствува стопански застой въ чаршията. Престанаха покупко-продажбитѣ на недвижимитѣ имоти, преустановиха се строежитѣ въ града и селата, отслабнаха покупкитѣ на разни продукти отъ страна на широкитѣ народни маси. Чакъ сега се видѣ, че Битоля покрай свѣтовната криза трѣбва да се справя и съ една чисто мѣстна своя криза, която се явява като резултатъ на по-горе споменатото състояние и лоши обстоятелства.
66
IV. Занаятчийство
1. Понятие и характерни особености
Когато се говори за занаятчийство въ Битоля, трѣбва да се опредѣли неговата сѫщность и какво въ действителность то представлява, защото нѣма нито една кѫща въ града, гдето не се упражнява промишленъ трудъ. Подъ занаятчийство не се подразбира кѫщната работа като плетенето на чорапи, разнитѣ начини на шиене, месенето хлѣбъ, — явления, кокто се забелязватъ въ повечето битолски жилища. Кѫщната работа за промѣняне вида на суровитѣ материали, което се върши въ крѫга на самата кѫща за всички домашни и то лично, не е занаятчийство. Тази кѫщна промишленость цели да задоволи своитѣ нужди чрезъ своето производство. При нея нѣма стремежъ за печалба, върши се покрай другитѣ кѫщни работи въ воденето на домакинството и то често съ употрѣбление на сурови материали, които се произвеждатъ лично. На занаятчийството не принадлежи онази дейность, при която суровината се дава отъ потрѣбителя (консуматора), a инструментитѣ — отъ работника.
Занаятчийството е онази система на производството, при която производительтъ е собственикъ на всички работни срѣдства и произвежда за консуматора, който не е членъ отъ неговото семейство, производительтъ е тукъ сѫщевремено работникъ и собственикъ на суровината и на помощнитѣ матсриали, a самото производство е опрѣделено за известенъ пазаръ, за клиенти, съ които се встѫпва въ прѣкъ допиръ.
Занаятчийската дейность става въ известни часове и на опредѣлено мѣсто, т. е. въ дюкяни. Тя е главното занимание на отдѣлни хора-занаятчии, отъ което тѣ получаватъ всички други срѣдства, нуждни за тѣхното сѫществувание. Капиталътъ при тѣхъ нѣма голѣмо значение. Работата и трудътъ сѫ единственитѣ фактори отъ решаваща важность.
Занаятчийството произвежда за пияцата. Затова то трѣбва да покаже всѣкиму своитѣ издѣлия, съ цель да спечели повече потрѣбители. Въ това лежи и главната причина, че занаятчиитѣ изпълняватъ своята работа въ дюкяни, които образуватъ срѣдището на чаршията въ града. Освенъ това характерно е, че занаяти отъ единъ и сѫщи родъ показватъ
67
или, по-добре казано, сѫ показвали до преди нѣколко години известна концентрация относно мѣстото за извършването на работата. Така че единъ и сѫщи занаятъ се съсрѣдоточава по цѣлата улица, както е напр. случаятъ съ казанджии, абаджии, куюнджии, кюркчии, обущари, леблебиджии и т. н.
Съ своето производство занаяг чиитѣ задоволяватъ най-голѣмата часть отъ нуждитѣ на Битоля за занаятчийско-индустриалнитѣ издѣлия. Но най-важното имъ стопанско значение се състои въ това, че тѣ сѫ сами производители на своитѣ издѣлия, че произвеждатъ и поправятъ покрай самия потрѣбитель и че тѣхното производство въ сравнение съ тѣхната интензивна работа е много по-голѣмо, отколкото е тѣхниятъ брой спрямо цѣлия народъ. Тѣ иматъ още една важна стопанска стойность, че сѫ учители на занаятчийското подрастващо поколѣние, което трѣбва да продължи и да усъвършенствува занаятчийското производство и да се подготви за бѫдещи занаятчийски и фабричии майстори, както и за държавна нужда. Съ своя здравъ и почтенъ животъ, съ своя бързъ, прилеженъ и изправенъ трудъ, занаятчиитѣ не само че сѫ учители на своето младо поколѣние въ професията, но сѫ и негови учители въ труда, реда и почтеностьта, както и въ самия практиченъ човѣшки животъ.
Покрай това повече социално-просвѣтно, отколкото стопанско значение, занаятчиитѣ представятъ въ чисто социално отношение незамѣнима стойность на редъ, сигурность, трудъ и устройство. Тѣ сѫ най-солидната часть отъ гражданството, която никога не се впуска въ крайни авантюристични опити и предприятия, защото тѣхниятъ животъ минава въ непрекѫснато прилежно старание и работа, отъ което тѣ черпятъ нужднитѣ срѣдства за сѫществуване и напредъкъ. Пословицата, че „съ поть на лицето всѣки трѣбва да печели своя насѫщенъ хлѣбъ", тука намира своето пълно приложение. Въ действителность тѣ образуватъ ядката на така нареченото срѣдно съсловие, т. е. на онова съсловие, което има своето мѣсто между богаташитѣ отъ една страна и сиромаситѣ, т. е. пролетарията отъ друга, така щото съ пълно право може да се каже, че това е съсловието, което е най-идеалната цель на всѣка здрава социална политика на държавата.
68
2. Сегашното положение и причини за упадъкъ
Занаятчийството въ Битоля минава презъ особени фази въ своето развитие. Общо погледнато, то не показва численъ упадъкъ. Истина е, че отдѣлни занаяти сѫ западнали и продължаватъ да западатъ за смѣтка на други, които въ повечето случаи сѫ се увеличили безъ всѣкаква обективна нужда, a дори и надъ всѣкаква граница. Обаче безспорно е, че всички задружно сѫ западнали въ материално отношение, въ своето благосъстояиие. Да бѫдешъ занаятчия нѣкогашъ, значило да бѫдешъ осигуренъ за единъ достоенъ животъ. Разстоянието отъ занаятчия до пролетарий сега не е голѣмо.
Въ чаршията и днесъ се намиратъ толкова занаятчийски дюкяни, колкото сѫ били и преди балканската война. Къмъ края на 1940 година сѫ сѫщecтвyвaли 75 различни занаяти, въ които сѫ работили 1,025 пълноправни майстори, 300 непълноправни майстори, 835 калфи и 438 чираци. Така щото съ занаяти се занимаватъ почти 2,600 души.
Занаяти, които западатъ не само въ своето благосъстояние, но и въ своята численость, сѫ следнитѣ: златарски, куюнджийски, свѣщарски, абаджийски, самарджийски, леблебиджийски, цървуларски, налънджийски, казанджийски и грънчарски.
Главната причина за тѣхния упадъкъ е това, че отслабнало търсенето на тѣхнитѣ издѣлия. Тази постепенна промѣна е въ тѣсна връзка както съ прегрупирането на самото население, така и съ замѣстването на отдѣлни произведения съ други, които служатъ за сѫщитѣ нужди, по които фабричната индустрия произвежда съ съвсемъ други сурови материали.
Известно е, че турската часть на населенисто отъ града и отъ околията съ своето богатство и съ своя особенъ начинъ на животъ бѣше най-добриятъ купувачъ на златарскитѣ, куюнджийски, абаджийски, ножарски и налънджийски издѣлия. Понеже турцитѣ следъ свѣтовната война започнаха бързо да се изселватъ въ Турция, то и тѣхното число значително е намалѣло. Останалитѣ сѫ почти всички въ бедно състояние и заради това тѣхното търсене е отслабнало повече, отколкото е трѣбвало съотносително да бѫде.
Фабричната индустрия съ своитѣ произведения все повече и повече започва да задоволява нуждитѣ за разнитѣ фабрични продукти. Вследствие пн това се явява силно намаление
69
По числото на занаятчиитѣ изтъкватъ се следнитѣ занаяти:
[[ Занаятъ, Майстори, калфи, чираци, Всичко
Обущарски, ІІІивашки, Хлѣбарски, Ковачески, Дърводѣлски, Бръснарски, Абаджийски, Дюлгерски (зидарски), Желѣзарски, Сладкарски, Коларски, Тенекеджийски, Декоративно-бояджийски, Налбантски, Самарджийски, Часовникарски, Бояджийски, Казанджийски, Цървуларски, Леблебиджийски, Различни занаяти, Всичко ]]
и дори прскѫсване на покупката на цѣлъ редъ занаятчийски издѣлия. Достатъчно е да се спомене само казанджийскиятъ и грънчарскиятъ занаятъ, които съ въвеждането на порцелановитѣ, емайлиранитѣ и алуминиеви сѫдове въ всѣка кѫща, непрекѫснато упадатъ и даватъ достатъчно ясна картина за всичко онова, което може днесъ да направи производството, организирано на здрава, широка и рационална основа.
Нѣкогашната куюнджийска чаршия съ повече отъ двадесеть дюкяни, въ които сѫ се изработвали най-хубави филигранови накити, известни навсѣкѫде изъ полуострова, я нѣма. Само надписътъ на улицата показва, че въ нея нѣкога е билъ съсрѣдоточенъ напредващиятъ и доходенъ куюнджийски занаятъ. Че куюмджийството се намира въ положение на умиране,
70
говори и фактътъ, че нѣма нито единъ ученикъ-чиракъ, който да изучава тоя занаятъ. Работата на майсторитѣ, които по-рано сѫ били въ този занаятъ, се ограничава само съ поправки на куюнджийски издѣлия. Сѫщата сѫдба на упадъкъ има и златарскиятъ занаятъ.
Прочутитѣ битолски абаджии, които нѣкога сѫ образували ядката въ чаршията и чиито оборотъ е достигалъ милиони, се преполовиха. „Влашката чаршия", на която абаджиитѣ съ своето прилежно и презъ цѣлия день непрекѫснато работене сѫ давали живъ потикъ въ всички нейни нужди, днесъ е почти пуста и безлюдна. Нѣма въ нея оня животъ и сдѣлки съ търговцитѣ отъ всички съседни области дори отъ Албания и Епиръ, както е било преди 30—40 години. Само вълнени произведения (веленца) сѫ едничкитѣ артикули, които се забелязватъ днесъ, че се продаватъ въ нея и то въ нѣколко дюкяни въ ограничени количества.
Докато споменатитѣ вече занаяти съ такава мѫка се крепятъ, то други сѫ напълно пропаднали. Нѣкогашнитѣ тъкачки, табашки, ножарски, сапунджийски, вѫжаро-мутафчийски, калъпчийски и сърмаджийски занаяти, които въ миналото сѫ заемали видно мѣсто въ битолската чаршия, сѫ изчезнали. Съ тѣхъ се занимава днесъ още по нѣкой и то у дома си.
Като занаяти, които показватъ численъ напредъкъ, могатъ да се носочатъ следнитѣ: бръснарскиятъ, шивашкиятъ, хлѣбарскиятъ, обущарскиятъ и дърводѣлскиятъ. Когато обаче се сравнява тѣхното по-предишно положесние съ сегашното, се вижда, че тѣ сѫ се удвоили. Тѣ образуватъ почти половината отъ всички занаятчийски дюкяни въ чаршията. Причината за тѣхното размножение е значителното увеличение на консуматоритѣ, вследствие на настѫпващата мода или промѣната на самия животъ.
Голѣма роля за увеличаване консумацията на шивашкитѣ и обущарски издѣлия играе и селското население, което въ своята употрѣба отъ день на день все повече се приближава къмъ града. Докато преди двадесеть години обувки по селата не сѫ виждали никакъ, днесъ е голѣма рѣдкость да се намѣри селянка отъ околнитѣ села, която да не носи и то много често най-елегантно изработени обувки. Цървули днесъ носятъ рѣдко само ония селяни отъ съседнитѣ полски села, които се намиратъ въ относително слабо материално
71
положение, като се сравнятъ съ другитѣ планински „американски" села, чиито мѫжки жители сѫ захвърлили народната носия и сѫ облѣчени въ обикновени градски дрехи.
Въ всѣка градска, дори и въ по-добритѣ селски кѫщи, се явява стремежъ за тѣхното по-хубаво обзавеждане и мобилиране. Нѣкогашнитѣ миндерлъци се замѣстватъ постепенно съ столове и кревати, разнитѣ съзидани долапи и сергени отстѫпватъ мѣсто на изкусно изработени и практични гардероби и сандъци. Че тѣзи промѣни сѫ отъ голѣма полза за дърводѣлския занаятъ, това не търпи никакво съмнение.
Обърнемъ ли се на другата страна, ще видимъ, че въвеждането на модата — женитѣ да носятъ кѫси коси, е увеличило клиентитѣ на бръснаритѣ и фризьоритѣ, и безспорно е, че то ще послужи ако не за подобрение, поне за запазването на тѣхната досегашна дейность.
Всички тия явления отъ ежедневния животъ, които на пръвъ погледъ изглеждатъ безъ всѣкаква важность, въ действителность сѫ отъ решаващо значение за преуспѣването на единъ занаятъ. И ако въ стопанския животъ важи законътъ, че често пѫти дребнитѣ причини иматъ голѣми последствия тогава безъ съмнение това най-добре и най-явно изпъква въ занаятчийската дейность.
Казахме, че числото на обущаритѣ, шивачитѣ и хлѣбаропекаритѣ, дърводѣлцитѣ и бръснаритѣ се е увеличило. Обаче, понеже това увеличение на тѣхнитѣ клиенти не е въ съответно отношение съ увеличението на занаятчиитѣ, което е много по-голѣмо отъ онова, което би трѣбвало да бѫде, то поради това и при тѣхъ, както и при останалитѣ занаяти, се явява известна криза.
Главната и за всички занаяти важеща причина за тѣхния досегашенъ упадъкъ, бѣ и държавното разграничаване съ Албания и Гърция отъ 1912 и 1919 год. Поради близката граница Битоля не можеше следъ войнитѣ да постигне онази стопанска висота, която имаше по-рано. Населението на града спадна на повече отъ половина (отъ 70,000 жители на 30,000). Мѣстата, които най-много харчеха занаятчийскитѣ издѣлия, отпаднаха. Пазаритѣ, въ които битолскитѣ занаятчийски артикули сѫ се пласирали най-добре, се откѫснаха отъ държавната граница и съ това и сферата на стопанското влияние на Битоля се сведе въ най-тѣсни рамки. Албания, която съ своето
72
мухамеданско население бѣ най-добриятъ клиентъ на битолската чаршия и която съ своята консумация е давала възможность да сѫществува дѣла редица отъ занаяти, бѣ откѫсната. Сѫщо така отпаднаха леринскиятъ и костурскиятъ край, които задоволяваха въ битолската чаршия своитѣ разнообразни нужди за занаятчийски кздѣлия въ нсограииченъ брой. Битоля, който е билъ не само административно-политически, но сѫщевременно и стопански центъръ на цѣлия югозападенъ дѣлъ на Балкански полуостровъ съ население къмъ единъ милионъ, стана обикновенъ пограниченъ градъ, насоченъ съ своята стопанска деятелность само къмъ най-близката околия.
Всички до сега изнесени факти за занаятчийството, както и за самото положение на занаятчиитѣ въ Битоля, показва по единъ много ясенъ начинъ, че съ досегашната метода на действие не може да се върви по-нататъкъ и че трѣбва да се намѣри подходенъ изходъ отъ това тежко положение, въ което се намиратъ всички занаяти безъ изключение. Не се ли предприематъ навременно и енергйчно нужднитѣ мѣрки, целящи тѣхното запазване и подобрение, по-тежко ще бѫде тогава да се направи нѣщо по-късно, когато тѣ ще се намиратъ въ още по-лошо положение отколкото сѫ днесъ. За всѣки занаятчия сега е ясно, че работитѣ не вървятъ добре въ занаятчийската деятелность, но сѫщевремеыно трѣбва да се забележи, че е малъкъ броятъ на ония, които виждатъ и разбиратъ, че тѣ сѫ самитѣ донѣкѫде криви за своето непоносимо положение. Всички обстоятелства говорятъ, че е настѫпило вече време за вземане нужднитѣ мѣрки, които биха били отъ полза за занаятитѣ и които биха били незамѣнима облага за тѣхното сѫществуване. Чувствува се сѫщо и нуждата за закрепване стопанското положение на самия занаятчия. Най-важното въ тази работа е фактътъ, че всѣка мѣрка, която би могла да се предприеме отъ страна на публично-правнитѣ тѣла, т. е. отъ страна на държавата, область или община, не би дала онази полза, която би се постигнала съ планомѣрното и обмислено старание на самитѣ занаятчии за заздравяване на тѣхното собствено положение. Сѫдбата на занаятчиитѣ до голѣма степень зависи отъ самитѣ тѣхъ. Ако тѣ не искатъ да минатъ въ областьта на рационализирана занаятчийска деятелность и да се приспособятъ къмъ нейнитѣ съвременни принципи, никой другъ не може да имъ помогне. Въ преустройството
73
на начина на производството и въ тѣхната по-добра професионална подготовка, както и въ тѣхното реорганизиране на кооперативна основа лежи и най-ефикасното и най-подходно обективно срѣдство за подобрение на тѣхното положение и за тѣхното общо преуспѣване.
V. Индустрия
Началото на индустрията въ Битоля, както и въ всѣко друго мѣсто, се явява въ скромни граници и въ малочислени предприятия, които фактически представляватъ преходъ отъ примитивна занаятчийска промишленость къмъ по-съвършени методи за работа.
Въпрѣки, че тѣ днесъ не отговарятъ всецѣло на всички условия, които сѫ решаващи да може едно предприятие да се нарече индустриално въ съвремененъ смисълъ, все пакъ тѣ могатъ да се считатъ като такива, като се вземе предвидъ тѣхниятъ начинъ на производството: влагането на по-голѣми суми, приложението на принципа на разпредѣлението на работата, заниманието на по-голѣмо число работници и употрѣбата на моторна сила на различни други машини. Вѣрно е, че тѣ не могатъ да се сравняватъ съ фабрикитѣ въ индустриалнитѣ земи, гдето работятъ хиляли и хиляди работници подъ шума на различни сложни машини и мотори. Но такива, каквито сѫ, тѣ не спадатъ и къмъ занаятчийскитѣ дюкяни, въ които работата, и то рѫчната работа на самия занаятчия, е отъ най-голѣмо значение. Както при европейскитѣ индустриални предприятия, така и при тѣхъ, капиталътъ и машината играятъ решаваща роля и, което е най-важно, всички предприятия разполагатъ съ нужднитѣ постройки, въ които съ помощьта на моторната сила може да се употрѣби по-голѣмо число работници.
Такива индустриални прецприятия се явяватъ въ Битоля и въ неговата най-близка околность още преди 60 години, именно отъ 1885 год., когато е основано първото индустриално предприятие, до 1930 год., когато е основано последното такова предприятие. Преди това не е сѫществувала нито една фабрика и всички нужди за индустриални произведения сѫ били задоволявани отъ занаятчиитѣ или отъ кѫщната промишленость.
74
Появата ва индустрията се раздѣля на два периода, които се ограничаватъ ясно съ свѣтовната война отъ 1914—1918 г. Единиятъ се завършва до 1918 год., a вториятъ започва отъ 1918 год. насамъ. Първиятъ периодъ се характеризира съ основаването на нови предприятия, докато вториятъ се отличава не само съ основаването на нови, но и съ възобновяването на стари предприятия, както и съ разширяването на по-голѣми занаятчийски работилници въ фабрики.
Единъ отъ най-важнитѣ клонове на индустрията отъ преди 1912 г. е мелничарството. To се явява въ мелници, които се преуреждатъ, разширяватъ и които прокарватъ разни машини, така щото почватъ да доставятъ и брашно, и то на нѣколко качества, отдѣлно отъ трицитѣ. Това било отъ особено значение за Битоля, защото тя до тогава се снабдявала съ брашно смлѣно въ воденицитѣ, което селянитѣ донасяли въ града смѣсено съ трици. Съ течение на годинитѣ населението все повече и повече схващало молзата отъ мелницитѣ и за време отъ 15 години сѫ построени и то предимно на Брусничкия потокъ при Довледжикъ 19 мелници, отъ които всѣка е имала срѣденъ капацитетъ на производство 2000 кгр.
Мелницитѣ сѫ построени на мѣста, гдето водната енергия е най-силна. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ имали въ запасъ мотори, които сѫ били употрѣбявани само презъ сухитѣ лѣтни месеци, когато тѣ не сѫ могли да работятъ вследствие на недостига отъ вода.
Въ това време имало и по-голѣми мелници, чийто капацитетъ е достигалъ до 5000 кгр. брашно дневно. Всички тѣзи мелници сѫ работили и работятъ не само за нуждитѣ на битолското гражданство, но и за нуждитѣ на близката и далечна околность. Значителни количества брашно сѫ се изнасяли за Дебъръ, Корча и други албански градове.
Исмаилъ паша основа въ 1905 год. при желѣзопѫтната гара днешната мелница „Драгоръ", за чийто строежъ вложи 16000 златни турски лири. Тази мелница съ капацитетъ 2 1/2 вагона дневно, (който по-късно къмъ 1936 г. е билъ увеличенъ на 5 вагона) започнала да работи много добре и да мели пшеницата, която въ изобилие се ражда въ Пелагонийското поле. Тя не се ограничавала съ задоволяване на нуждитѣ само на Битоля, но голѣма часть отъ произведеното брашно изнасяла за Леринъ, Костуръ и Суровичево. Следъ четиригодишна успѣшна
75
дейность, тя е била докарана въ тежко положение поради конкуренцията на брусничкитѣ мелници, така щото за известно време бѣ принудена да престане да работи.
Друга индустрия отъ значение е била текстилната. Презъ 1883 год. била построена въ село Дихово една съвсемъ модерна текстилна фабрика, която е произвеждала разни платове, шаякъ, фланели, пояси, гайтани и др. текстилни издѣлия. Въ тази фабрика сѫ били вложени отъ нѣколко сътрудници голѣми капитали, отначало около 15000 златни турски лири. Числото на работницитѣ е било винаги къмъ 100 души. Своитѣ произведения тя е пласирала по всички по-важни мѣста въ Балканския п-въ не само поради това, че е разполагала съ най-модерни машини, но че и продажбата е била организирана на съвременна основа. Освенъ въ Битоля, тя е имала свои кантори и въ Солунъ, откѫдето е била въ връзка съ представителитѣ на по-голѣмитѣ търговски фирми на Балкана. Непрекѫснато е работила 30 години и презъ свѣтовната война бѣ завинаги напълно разрушена вследствие на бомбардировката на село Дихово.
Въ селата Търново и Магарево, които повече приличаха на градчета, по примѣръ на фабриката въ Дихово започнали да се строятъ къмъ 1890 г. текстилни работилници, отъ които нѣкои биха могли да се смѣтатъ и за фабрики. Тѣзи текстилни предприятия, чието число достигна 12, бѣха напълно разрушени презъ свѣтовната война (1916—1918).
Къмъ 1890 год. при Буковскитѣ лозя е била построена фабрика за бира, която е работила около петь години. Поради недостига на капиталъ, и поради липса на добъръ майсторъ-специалистъ въ занаята и на другитѣ условия, които сѫ отъ значение за сѫществуването и напредъка на тази индустрия, това предприятие престанало да работи за винаги. Въ края на миналото столѣтие била построена нова пивоварница въ село Магарево, но тя не могла дори да започне да работи.
Презъ 1910 год. е основана фабриката за керамиди и тухли на братя Иванови, въ която тѣ сѫ вложили 6.000 златни наполеони. Снабдена съ моторъ отъ 36 конски сили, тя е могла да произвежда годишно до 400000 парчета модерни керамиди и надъ 1000000 тухли. Поради липсата на подходенъ суровъ материалъ на самото мѣсто, гдето се намира фабриката, и поради конкуренцията на фабрикитѣ отъ другитѣ
76
мѣста, това предприятие престана отъ 1925 година да произвежда керамиди и се ограничи само въ известно производство на тухли по примитивенъ начинъ.
Такова е било развитието на индустрията въ Битоля и неговата околность въ първия периодъ до войнитѣ на Балканския полуостровъ (1912—1918).
Следъ 1918 год. започна отново да се забелязва оживление и въ развитието на индустрията. Повечето мелници на Брусничкия потокъ, които поради бомбардировкитѣ бѣха разрушени, бѣха възобновени, разширени и усъвършенствувани. Тѣ сѫ днесъ 21 на брой, всѣка съ срѣденъ капацитетъ 4000 кгр. брашно дневно и съ водна енергия отъ 20 конски сили. 4 мелници отъ тѣхъ иматъ и мотори отъ 116 конски сили. Ако се вземе предвидъ, че въ всѣка мелници сѫ вложени срѣдно по 3000 наполеона, тогава се дохажда до заключение, че брусничкитѣ мелници струватъ 63000 паполеона, т. е. 1260000 златни лева. Освенъ тѣзи мелници още една се намира въ село Кажани съ дневенъ капацитетъ 2500 кгр., която е построена въ 1930 г., и друга въ село Дихово съ капацитетъ половинъ вагонъ дневно, построена презъ 1931 год.
Въ село Магарево е построена презъ 1922 година фабрика за вълнени платове, която разполага съ 40 конски сили. Презъ 1924 година сѫ построени две фабрики за сапунъ, отъ които едната е престанала да работи въ 1936 г., докато презъ 1925 година е построена електрическа централа, която снабдява града съ електрическо освѣтление. Сѫщата година е превърната въ фабрика и дотогавашната занаятчийска работилница за захарни издѣлия на Петъръ Герасимовъ. Въ 1927 година е основана Битолската текстилна индустрия к. д., въ която сѫ вложени само за сграда и за машини къмъ два малиона динара. Презъ 1930 година скопската фабрика за бира построи една малка фабрика за ледъ, която въ 1935 год. престана да работи, поради конкуренцията на селянитѣ отъ село Орѣхово, които снабдяватъ Битоля съ значително по-ефтинъ природенъ ледъ. Съ тази фабрика престава и основаването на индустриални предприятия въ Битоля.
Днешната индустрия на града и на неговата околность се състои отъ 22 предприятия, които разполагатъ съ енергия отъ 1300 конски сили. Въ всички предприятия, които не работятъ редовно, намиратъ препитание около 260 работници и работнички.
77
Първа по редъ е мелничарската индустрия, както по броя на самитѣ предприятия и по количеството на разполагаемата енергия, така и по размѣра на тѣхното производство. Тя има всички благоприятни условия за развитие благодарение на плодородното Пелагонийско поле, което ражда хубаво жито. Мелницата „Драгоръ" представлява въ всѣко отношение едно фабрично предприятие въ съвремененъ смисълъ на думата, както по своя капацитетъ и уредба, така и по качеството на произвежданото брашно. To разполага съ енергия отъ 150 конски сили, има дневенъ капацитетъ 5 вагона и въ него работятъ 35 работници. Всички останали мелници въ околностьта на града работятъ съ 450 к. с. енергия, иматъ 100 работника и дневенъ капацитетъ до 9 вагона.
Друго важно предприятие е „Битолската текстилна индустрия". Основано отъ 20 командитори — битолски търговци. To е една отъ рѣдкитѣ фабрики, която работи непрекѫснато презъ цѣлото време на своето сѫществуване. Разполага съ електро-моторъ отъ 24 к. с. и въ нея работятъ къмъ 100 работници, отъ които повечето сѫ момичета. Въпрѣки че въ първитѣ години на своята дейность е претърпѣла известни загуби отъ вересии и отъ разлики въ ценитѣ на материалитѣ, тя не е преставала да организира на по-широки основи своето производство, да го подобрява и да засилва неговия пласиментъ. Произвежда разновиденъ трикотажъ, 150000 парчета годишно, докато капацитетътъ ѝ изнася къмъ 260000, съ работене на две смѣни. Суровиятъ материалъ (прежда) по-рано бѣ набавянъ отъ Чехия и Италия, a по-късно отъ Хърватско (Дуга peca). Главнитѣ страни, въ които сѫ се харчили нейнитѣ произведения, сѫ били Македония, Сърбия и Далмация.
Отъ значение за Битоля и за нейния стопански животъ е и електрическата централа к. д. Тя разполага съ два дизелъ мотора, съ всичко 530 к. с. Главнитѣ командитори, които съдействуваха при основаването ѝ, бѣха лица отъ Бѣлградъ, които отъ самото начало не поставиха това предприятие на чиста и здрава основа по отношение на концесията за снабдяването на общината и на гражданството съ електрическа енергия, нито пъкъ се знае колко пари сѫ били вложени въ него. Сѫщо така и отношенията всрѣдъ самитѣ командитори, между които има и мѣстни жители, не сѫ точно опредѣлени,
78
което нѣщо прави впечатление, че предприятието живѣе отъ днесъ за утре.
Отъ дветѣ сапунени фабрики, които бѣха основани отъ двс конкурентни групи на колониални търговци, отъ преди три години остана да работи само онази на братя Ризеви, която откупи инвентара на другата. Тя разполага съ моторъ отъ 17 к. с. и съ 7 работника. Годиниятъ ѝ капацитетъ е 1000000 кгр., но тя провежда въ действителность само 300 до 400000 кгр. сапунъ за пране и незначително количество (5000 кгр.) пресовани и евтини тоалетни сапуни. Суровитѣ материали набавя отъ Южиа Америка и Австралия, a водно стъкло отъ Германия. Цѣлото си производство пласира на пазара въ Битоля и въ околнитѣ градове. Голѣма прѣчка за редовното работене на това предприятие представлява оскѫдицата на суровия материалъ (мазнини).
Съ тази фабрика се изчерпва и броятъ на индустриалнитѣ предприятия, които работѣха макаръ и съ известни затруднения до пролѣтьта на 1941 год. Но отъ това не трѣбва да се извлича заключение, че въ Битоля нѣма условия за по-широка индустриална дейность. Напротивъ, много факти ясно говорятъ въ полза на това, че съ нормализирането на политическитѣ и стопански обстоятелства и въ Битоля ще настѫпи нова epa на здраво индустриално развитие, използувайки преди всичко природнитѣ богатства на страната и предприемчивостьта на самото население.
VI. Търговия
Следъ свѣтовната война (1918 г.) настѫпиха нови моменти въ търговския животъ на Битоля. Войнитѣ отъ 1912 до 1918 год. разстроиха градското стопанство. Всѣки търговецъ, който се върна на по-предишната си работа, трѣбваше да започне съвсемъ отново да развива своята дейность, както по отношение на набавянето на нужднитѣ артикули, така и за придобиване на клиентитѣ. Станалото презъ време на войнитѣ преселение на населението и на значително число търговци въ Солунъ, Скопие и въ редица градове въ България измѣни до голѣма степень изгледа и състава на самата чаршия. Сѫщо така и новитѣ законни норми и новитѣ начиии и обичаи въ
79
сключването на сдѣлкитѣ не останаха безъ влияние върху търговския животъ на града.
Фактътъ, че битолскиятъ пазаръ бѣ откѫснатъ съ държавната граница отъ своя нѣкогашенъ хинтерландъ и отъ Солунъ, подействува много отрицателно върху напредъка и развитието на мѣстната и външиа търговия. Макаръ Солунъ съ своето пристанище да бѣ въ друга държава, той не препрестана и следъ това да бѫде отъ сѫщото стопанско значение за битолската външна търговия, както и по-преди. Почти цѣлиятъ износъ за чужбина продължи да върви презъ него, както и вносътъ на редица по-важни колониални и манифактурни стоки.
Мѣстната търговия започна да се развива въ ограничени рамки. Броятъ на консуматоритѣ, вследствие на близостьта на гръцката и албанска граници, намалява до минимумъ. Битолскиятъ пазаръ не може сега да разчита на по-раншната покупателна мощь на гражданина и на селянина. Той има да снабдява само намалѣлия брой на жителитѣ на града и на околнитѣ села, които отъ день на день взеха да западатъ бързо въ материално отношение поради низкитѣ цени на тѣхнитѣ произведеиия и поради произвола на сѫдбата, ва които бѣха всецѣло оставени.
Въпрѣки това слабо стопанско положение, числото на търговскитѣ магазини въ града не е много намалѣло. To се движи въ последно време винаги къмъ 900. Работата въ тия магазини и стокообмѣнътъ обаче сѫ толкова слаби и оскѫдни, че само едната половина отъ тѣхъ, и то онѣзи, които работятъ предимно отъ града, могатъ да изкарватъ препитаването си отъ своята търговска дейность. Другата половина едва крета и затова тя взима активно участие, макаръ и подъ формата на второстепенно занаятие, и въ другитѣ отрасли на стопанския животъ на града. Въ началото на 1941 год. битолската чаршия броеше следнитѣ търговски магазини, по клонове:
бакалски 185
кръчмаро-винарски 109
овощни и зеленчукови 86
галантерийски 62
брашнаро-житарски 61
кафенета 61
80
ханове 57
манифактурни 22
кожарски 16
кюмурджийски 16
вносъ-износъ 15
желѣзарски 14
живъ добитъкъ 14
строителни материали 11
стъкларски и порцеланъ 10
разни 144
____________
Всичко 883
Докато числото на самитѣ магазини, които сѫ безъ изключение еднолични фирми или събирателни дружества, достига 883, броятъ на самитѣ търговци не надхвърля 800 души. Тази разлика се обяснява съ факта, че мнозина търговци сѫщевременно водятъ по два и повече клона търговия. He е рѣдъкъ случай, когато въ единъ и сѫщъ магазинъ се продаватъ артикули отъ два или три различни търговски клона, като напримѣръ: кръчма и бакалница или манифактура и бакалница да се водятъ отъ едно и сѫщо лице често въ единъ или въ привидно отдѣлени магазини, но въ сѫщото здание. Акционерната, командитна и други законни форми на търговска дейность сѫ непознати въ битолската чаршия.
Въ по-голѣмитѣ магазини намиратъ работа известно число помощници и ученици. Обаче тѣхното число не преминава 1000 души, така щото въ търговията намиратъ работа къмъ 1800 жители на града.
Външната търговия се движеше въ две направления: въ по-малъкъ обсегъ къмъ градоветѣ на севернитѣ области и въ по-голѣмъ — къмъ другитѣ земи чрезъ Солунъ. Отъ 1936 год. започна да се развива износътъ за Албания, както и вносътъ отъ тамъ. Поради международнитѣ обстоятелства презъ последнитѣ години външната търговия не представлява сигурно явление за оценката на търговскитѣ връзки и на потенциала на битолския пазаръ. Вследствие на разнитѣ ограничения и мѣрки, които се взимаха и взиматъ въ всѣкоя страна, тя показва голѣми колебания.
Презъ последнитѣ години сѫ изнесени въ чужбина стоки въ следната стойность въ динари:
81
Презъ сѫщото сѫ време внасяни отъ Гърция, Германия, Англия и Италия предимно памучна и вълнена прежда, платове и колониални артикули, срѣдно за около 10.000.000 линари годишно. Други разни произведения, фабрични и полуфабрични, сѫ ввасяни отъ Сърбия, Хърватско и Словения.
Съ огледъ на единичнитѣ видове стоки изнесени сѫ въ чужбина: (гл. табл. на стр. 82).
За износа въ земитѣ, които влизаха въ бившата Югославянска държава, нѣма статистически данни. Той се е състоялъ главно отъ туземни земедѣлски продукти и то въ скромни размѣри.
VII. Земедѣлие
Земедѣлското производство на Битоля се явява главно въ три насоки: въ градинарство, въ производство на тютюнъ и въ лозарство. Това сѫ почти едничкитѣ отрасли на онази стопанска дейность, която чрезъ обработване на земята създава не само блага за нуждитѣ на населението, по поминъкъ и препитание на значителенъ брой работници въ града, които се занимаватъ съ нея.
1. Градинарство
Производството на зеленчукъ е било въ миналото много по-силно застѫпено, отколкото то се е запазило до днешенъ день. Както по величината на засадената площь и по числото на заетитѣ работници, така сѫщо и по количеството на произведенитѣ зеленчуци, градинарството е било презъ турско време (до 1912 год.) два пѫти повече развито. Не само многочисленото население на самия градъ, но и многобройиитѣ турски жители и многохилядниятъ турски воененъ гарнизонъ сѫ били главниятъ факторъ за голѣмата консумация на разнитѣ
82
83
висококачествени зеленчуци, които сѫ вирѣели успѣшно въ битолското градско поле. Тогавашното производство не само че е задоволявало ежедневно уголѣмявалитѣ се мѣстни нужди, но значителни количества сѫ се изнасяли и за съседнитѣ градове Леринъ, Ресенъ, Крушево и Кичево. Забележително е, че за Солунъ се е изнасялъ кервизъ до 15 вагона годишно, покрай кромида, картофитѣ и другитѣ видове зеленчуци, които тамъ сѫ намирали добъръ пазаръ къмъ края на годината.
Бахчаванджийскиятъ еснафъ, въ който сѫ членували всички градинари, е билъ една отъ важнитѣ професионални организации въ града. Той винаги се е стараелъ да подобри качеството на зеленчука, и е взималъ всички нуждни мѣрки, които сѫ могли да бѫдатъ отъ полза за подобряването и развитието на градинарството. Дейно и видно участие сѫ взимали битолскитѣ бахчаванджии и въ народнитѣ работи, като сѫ изпълнявали често пѫти и най-отговорни задачи. Тѣхното съдействие, както въ борбитѣ за църковно-училищна свобода, така и въ революционното движение, е било предано и пожертвувателно.
Днесъ бахчаванджийскиятъ еснафъ брои около 80 члена — професионални градинари. Тѣ сѫ и едничкитѣ производители на зеленчукъ въ Битоля. Истина е, че покрай тѣхъ има още двадесетина, които садятъ кромидъ и чушки, но това не е тѣхното главно занимание. Тѣ се наричатъ „нивари" заради това, че обработватъ ниви и нѣматъ постоянни градини.
Числото на постояннитѣ работници (90% жени) възлиза на 400, докато презъ време на най-голѣмата работа презъ лѣтото, то достига често до 1000 души. Работата обикновено започва отъ месецъ мартъ и трае непрекѫснато до октомврий.
Обработваемата площь достига всичко до къмъ 2.500 декара, отъ които на „Шералти" (долното източно градско поле) падатъ 2.200 декара, a на „Шерусти" (горното западно градско поле) — 300 декара. Градинитѣ въ дветѣ полета се поливатъ съ вода отъ рѣката Драгоръ. Понеже горното поле е 20 до 25 м. по-високо отъ долното, по-добре се изцежда, нѣма голѣма влага и не го хваща често мъгла, то сѫщото се използува почти изключително за производство на зеленъ кромидъ, чушки и салати — марули. Тѣзи видове зеленчуци не успѣватъ добре и често пѫти страдатъ отъ болести въ долното лоле „Шералти".
84
Макаръ градинарството да е по-западнало въ сравнение съ онова положение, което е имало преди 30 години, то днесъ все пакъ представлява важенъ клонъ отъ интензивното земедѣлско производство па Битоля. Отъ голѣмо стопанско значение е, че то задоволява всички нужди на населението на града и нѣщо остава и за износъ. Само ранъ зеленчукъ и то въ незначителни количества се докарва въ Битоля отъ други по-топли мѣста като Велесъ.
Въ последно време битолскитѣ градинари произвеждатъ годишно следнитѣ видове и количества зеленчуци:
Въпрѣки това значително производство и при възможностьта то да бѫде увеличено, износътъ на зеленчукъ отъ Битоля не е билъ на онази висота, на която би трѣбвало и би могълъ да бѫде. Разбира се, че по-рано никой не е могълъ да помисли за редовенъ и чувствителенъ за мѣстния стопански животъ износъ, защото Битоля бѣ далече и откѫсната
85
отъ голѣми консумативни центрове и не разполагаше съ съвременни съобщителни срѣдства, което е отъ решаващо значение за пренасянето на свежия зеленчукъ. Битолскитѣ градинари продължаваха да продаватъ своитѣ продукти на най-близкитѣ градове Ресенъ, Крушево и Прилепъ. Следъ свръзването на града съ желѣзопѫтна линия отъ северната страна къмъ Прилепъ и Велесъ (1936 год.) започна да се изнася зеленчукъ за Скопие, Бѣлградъ, дори и Сараево. Но този износъ не бѣ постояменъ, както и самитѣ пазари, гдето се изнасяше главно кромидъ, зеле, спанакъ, празъ и домати. Презъ 1940 година сѫ изнесени за Сърбия 25 вагона зеле и 10 вагона спанакъ.
Колкото и да е износътъ на свежъ зеленчукъ голѣмъ и изгледитѣ за неговото увеличение въ бѫдеще — благоприятни, неговото производство въ никой случай не може да достигне онази висота, която би имало, ако той не се консервира и преработва на самото мѣсто отъ страна на индустрията. Преди три години бѣ направенъ опитъ съ консервиране и на битолски зеленчукъ, но поради известни разногласия между самитѣ инициатори, предприятието трѣбваше да престане да работи въпрѣки, че перспективитѣ за една успѣшна дейность да бѣха добри за напредъка и увеличението на зеленчуковото производство. Нуждно е преди всичко да се уголѣми консумацията. A това може да се постигне съ добре организиранъ износъ въ постоянни пазари не само на свежъ, но и на консервиранъ зеленчукъ.
2. Производство на тютюнъ
Обработването на тютюна е единъ отъ най-младитѣ отрасли на земедѣлското производство на битолскитѣ граждани. Преди 15 годиии той почти не се произвеждаше отъ жителитѣ на града. Само нѣколко кѫщци и то предимио мухамедански се занимаваха съ неговата култура. По-късно, a особено отъ 1935 год. насамъ, когато много занаятчии и дребни търговци вследсгвие на кризата и безработицата пропаднаха и нѣмаше отъ какво повече да живѣятъ, започнаха да садятъ тютюнъ за да осигурятъ по този начинъ хлѣбъ за себе си и за своитѣ домашни. Отъ година на година числото на производителитѣ почва да се увеличава и отъ онѣзи занаятчии и търговци, които не можаха да изкарватъ своето пълно препитание
86
отъ занаята и търговията и трѣбваше покрай своята редовна работа въ дюкяна да търсятъ материалното обезпечение при производството на тютюна. Съ пълно право може да се твърди, че то бѣше станало прибѣжище на всички ония граждани, които материално бѣха слаби и въ него намираха възможность чрезъ трудъ и работа да достигнатъ до нужднитѣ срѣдства за най-елементарния животъ. И презъ последнитѣ нѣколко години, когато започна тютюна да се откупува на по-висока цена, настѫпи едно засилване на самото производство, така щото то изнася сѫщо толкова, колкото и онова на всички села въ околията. Презъ 1940 година броятъ на производителитѣ въ града надминава числото отъ 800 семейства, a количеството на произведения тютюнъ достигна 350.000 кгр., който бѣ откупенъ отъ държавния монополъ за 8.800.000 динари.
Тютюнътъ с за Битоля отъ стопанско значение не само поради това, че той представлява важенъ клонъ отъ неговото земедѣлско производство и чувствителенъ приходъ въ платежния балансъ на самия градъ. Той е отъ все по-голѣмо социално значение, защото съ неговото производство се занимаватъ най-беднитѣ битолски граждани и защото той и следъ неговата покупка създава по-късно поминъкъ за голѣмъ брой работници и работнички. Цѣлата реколта въ града и отъ селата, която се събира въ тютюновитѣ складове въ града, се манипулира въ течение на 7 месеци, започвайки отъ януарий до юлий. За цѣлото това време, съ малки изключения, постоянно работятъ около 500 работника, по-голѣмата часть жени и момичета. Отъ манипулирането на тютюна битолскитѣ работници получаваха къмъ 3.000.000 динари годишно надници. Останалото време тѣ работятъ при тютюнопроизводителитѣ било по нивята или въ кѫщи, гдето низятъ и калъпятъ зрѣлия тютюнъ.
Производството на тютюнъ е пустнало широкъ коренъ и въ околностьта на Битоля. Но това не значи, че той и въ бѫдеще ще се развива както до сега или ще се запази на онази висота, на която се намира днесъ. Неговата сѫдба е въ голѣма зависимость отъ доходностьта на самата култура. Докато тя е по-голѣма или поне сѫщата, както при другитѣ отрасли на земедѣлието, обработването на тютюна ще продължава да играе важна роля въ стопанския животъ на Битоля. Настѫпи ли обратенъ моментъ, производството ще започне да
87
намалява и да достигне онази степень, която е имало по-преди. A тютюнопроизводителитѣ ще се отдадатъ на онази култура, която ще успѣва подъ битолското небе и на битолска почва и ще осигури по-голѣмо възмездие за вложения трудъ, грижи и работа, отколкото могло да бѫде въ производството на тютюна.
3. Лозарство и овощарство
Въ по-далечно време лозята на Битоля не сѫ се намирали въ нейната непосрѣдствена околность, както сега. Хълмоветѣ около близкитѣ села Ращани и Кръстофоръ сѫ били покрити съ плодородни лозя, които сѫ снабдявали града съ хубаво сладко грозде отъ стара домашна лоза. Филоксерата обаче се появи въ тѣхъ въ началото на това столѣтие и за нѣколко години бѣха унищожени всички лозя. Ведната следъ туй започнаха да се обработватъ по-близу до града нови лозя съ калемена американска лоза, защитена отъ филоксерата. Особено следъ 1920 година всички стари лозя по северния хълмовъ вѣнецъ (Бадембалари и Баиръ) и южния (Стърчино и Сива вода) се подновиха напълно и до известна степень се разшириха.
Днесъ лозята покриватъ една площь северно отъ около хиляда декара, отъ които 400 декара се намиратъ на хълма северно отъ града, a 600 декара — по склоноветѣ на южния. Поради слабата почва лозята отъ Бадембалари и Баира даватъ по-малко, но по-доброкачествено и по-сладко грозде отъ ония отъ Стърчино и Сива вода. Общото производство на грозде се пресмѣта на 750,000 кгр. годишно. To се употрѣбява отъ самитѣ производители по тѣхнитѣ домове и то най-много за вино и ракия. Само малки количества се продаватъ на пазаря за мѣстни нужди, докато за задоволяването на цѣлата консумация на града се внася отъ други мѣста още два пѫти повече грозде, отколкото дава реколтата отъ мѣстнитѣ лозя.
Колкото и да не е развито лозарството, то все пакъ представлява известенъ поминъкъ не само за собственицитѣ на лозята, но и за работиицитѣ, които обработватъ тѣзи лозя. Понеже за доброто и всецѣло обработване на декаръ лозе сѫ нуждни, срѣдно взето, десеть работника, то отъ лозарството падатъ
88
годишно надъ 10.000 надници, което нѣщо не е за пренебрегване, когато се разглежда структурата на стопанския животъ на Битоля.
Покрай лозарството въ последно време почна да се повдига и овощарството. По-рано не сѫ сѫществували никакви овощни градини. Тѣ сѫ се намирали почти въ всѣка турска кѫща и често пѫти сѫ заемали до два декара мѣсто. И днесь нѣма кѫщни дворове, гдето да нѣма по нѣколко овощни дървета и то главно кайсия, слива и дюля, които най-добре успѣватъ вѫтре въ самия градъ.
Отъ стопанско значение сѫ овощнитѣ градини, които се засаждатъ на широка основа отъ самитѣ жители на града. Тѣ днесъ достигатъ около 400 декара и се намиратъ главно на западъ и на изтокъ отъ града. Най-много се произвеждатъ ябълки — 80.000 кгр., сливи — 50.000 кгр., кайсии — 20.000 кгр., круши — 20.000 кгр., бадеми — 15.000 кгр. и дюли надъ 10.000 кгр. Всички тѣзи количества се консумиратъ въ града и сѫ далече отъ възможностьта да покриятъ мѣстнитѣ нужди.
Както лозарството, така и овощарството сѫ станали напоследъкъ доста доходни поради засиленото търсене на тѣхнитѣ произведения. Климатичнитѣ и почвени условия въ околностьта на Битоля сѫ благоприятни за по-голѣмо производство на доброкачествени овощия и на грозде както за вино, така и за ядене. Налага се нуждата да се взематъ необходимитѣ мѣрки за тѣхното използуване и за увеличението и съзлаване поминъкъ и работа на мнозина жители въ града, които ще могатъ да живѣятъ сѫщо така добре отъ лозарство и овощарство, както и отъ всѣка друга, свързана съ трудъ, стопанска дейность въ живота.
Заключение
Стопанскиятъ животъ на Битоля, презъ последнитѣ тридесеть години не е показалъ никакъвъ напредъкъ въ увеличението и усъвършенствуването както на самото земедѣлско, така и на промишленото производство. Затова и значението на Битоля, като стопански центъръ, е останало само съ мѣстенъ характеръ.
Въ днешно време, за да може едно градско селище съ своята околность да има по-широко стопанско влияние, трѣбва
89
да се отличава предимно съ силно развито производство. Въ него се намиратъ и основнитѣ условия за всѣко трайно материално преуспѣване. Преди всичко Битоля до сега не е използувала въ производството си предимствата, които ѝ дава самата природа. Равното и широко битолско поле не се обработва цѣло, поради наводненията, които ежегодно причинява рѣката Черна. Тя редовно залива една площь отъ 116.000 декара, a отъ време на време — 134.000 декара, така щото 250.000 декара първостепенна плодородна земя не може постоянно и всецѣло да се обработва.
По проекта на инженерната бригада, която презъ 1938/39 година е вършила на самото мѣсто всички нуждни проучвавания, необходима е сумата отъ около 140.000.000 лева (70.000.000 динара) за изпълнението на всички работи по една алтернатива, при която се предвижда безпрепятствсното изтичане на срѣдно голѣма вода, докато за изпълнението на една втора алтернатива, която взима предвидъ всички високи дори и катастрофални води, нуждна е сумата отъ около 220.000.000 лева (110.000.000 динара). Понеже чистиятъ приходъ отъ обработваемитѣ новопридобити земи ще изнася къмъ 50.000.000 лева (25.000.000 динара) годишно, то вложениятъ капиталъ за изпълнение на първата алтернатива ще се изплати съ седемь процента следъ петь години, a за втората алтериатива — следъ 10 години. Както въ първия, така и въ втория случаи доходностьта на предприятието е неоспорима. При това, като се има предвидъ, че отводненитѣ земи могатъ да се засѣватъ не само съ жито и царевица, както е предвидено въ плана, но и съ индустриални растения, които успѣшно вирѣятъ въ битолското поле, тогава още по-силно изпъква доходностьта ва всички работи, които сѫ нуждни да се предприематъ, за да се приспособи за обработване цѣлото битолско поле. Естествено е, че следъ изплащането ва вложения капиталъ, чистиятъ приходъ отъ увеличеното земедѣлско производство на стойность 50.000.000 лева, който съ интензивирането на самитѣ култури може да бѫде лесно уголѣменъ, ще представлява трайно активно перо въ платежния балансъ на Битоля и нейната околия.
Отъ една страна съ възприемането на по-съвременни и усъвършенствувани методи за обработване на земята и отъ друга съ въвеждането на здраво семе и на по-доходни култури, може и приходътъ отъ земедѣлското производство да
90
бѫде поне удвоенъ, което нѣщо ще бѫде отъ голѣмо значение за стопанския животъ и специално за износната търговия на Битоля.
Сѫщо така отъ несъмнена важность е и повдигането на индустрията въ града, въ която ще намиратъ прехрана голѣмъ брой отъ неговитѣ жители. Поне оная индустрия, която ще преработва първичнитѣ материали, произвеждани на самото мѣсто, може и трѣбва да се появи по-скоро. Условията за една успѣшна дейность стоятъ надъ всѣкакво съмнение. Нуждно е само да се тури начало и да се започне съ практична работа.
Увеличи ли се земедѣлското и индустриално производство, ще почне да цъвти и търговията, защото тя ще работи за задоволяване нуждитѣ на населението, което вследствие на засилващото се производство ще увеличи своитѣ приходи, a съ това сѫщевременно и своята покупателна сила.
Накрай, обхване ли се въ сѫщитѣ държавни граници и естествениятъ хинтерландъ на Битоля (Кичевско, Прѣспа, Охридски, Стружки, Лерински и Костурски край), тогава, безспорно, Битоля ще си възстанови сѫщото онова стопанско значение, което е имала по-рано, преди 40 години, като рѫководенъ стопански центъръ на една пространна область въ югоизточната часть на Балканския полуостровъ.