7. Страница изъ междусъюзническитъ отношения въ близкитъ околности на Солунъ презъ време на Балканската война
Сѫботска околия
Отъ Влад. А. Карамановъ,
бившъ кукушки окрѫженъ управитель
1. Ечмиченъ инцидентъ
2. Курсовъ или париченъ инциденть въ Сѫботско
3. Опитъ за арестуване и премахване на войводата дяконъ Евстатий
4. Кървавиятъ инцидентъ съ гръцката войска въ гр. Сѫботско на 9-й февруарий 1913 г.
5. Нови гръцки произволи и насилия надъ българското население
Сѫботската околия, известна въ Македония подъ названието „Мегленъ" и „Караджова", се намира на около 50 клм. западно отъ долното течение на р. Вардаръ и северно отъ гр. Воденъ, който отстои на нѣколко километра отъ най-южнитѣ ѝ предѣли. Тази околия заема Мегленската котловина и части отъ източнитѣ и югоизточни склонове на Нидже планина, южнитѣ склонове на Кожухъ планина и западнитѣ склонове на Паякъ планина. Това е една мѣстность, затворена отъ всѣкѫде съ стръмни и високи планини, презъ която протичать множество рѣки и потоци, отъ които се образува доста пълноводвата рѣка Мегленщица. Добрата почва, благоприятниятъ климатъ и богатото напояване способствуватъ за буйна растителность и голѣмо плодородие. Произвеждатъ се жита, царевица, тютюнъ, оризъ, памукъ, афионъ, сусамъ и други срѣдиземноморски растения. Вирѣятъ всички овощия и особено ябълкитѣ. Смокини и нарове се срѣщатъ навсѣкѫде. Има лозя и хубаво грозде. Градинарството е добре развито. произвежда се много червенъ пиперъ, който преди Балканската война се разнасяше изъ всички пазари на Македония и други части отъ Европейска Турция. По склоноветѣ на планинитѣ има доста голѣми пасища, и тамошното население се занимава съ дърводѣлие и скотовъдство.
Околията бѣ гѫсто населена, особено въ по-низкитѣ мѣста и въ цѣлата котловина. Населението бѣ отъ български произходъ, но различно по вѣроизповѣдание. Повече отъ половината бѣ мохамеданско, a останалото — християнско. Повечето отъ християнитѣ бѣха екзархисти и само въ нѣколко села и градеца Сѫботско имаше патриаршисти (гъркомани). Истински гърци нѣмаше. Съ турци бѣха населени две малки села въ западната половина. Въ планинскитѣ села и мѣста лѣтно време имаше като овчари и малко власи.
Българитѣ екзархисти имаха доста високо народно съзнание.
92
Въ центъра на околията Сѫботско имаше българска църква и архиерейско намѣстничество. Български църкви и свещеници имаше и въ всички по-голѣми български села. Въ Сѫботско имаше уредена българска прогимназия и първоначално училище и почти въ всички български села отъ околията — първоначални училища.
Сѫботската околия бѣ освободена отъ турското робство презъ втората половина на м. октомврий 1912 г. До 28 с. м. българскитѣ партизански отреди или чети на войволитѣ дяконъ Евстатий и Григоръ Джинджифиловъ [1], почти безъ съпротива отъ турска страна завладѣха цѣло Сѫботско и го обявиха за освободено въ името на България. Тия чети, безъ да почакатъ друга българска войска, започнаха да установяватъ навсѣкѫде изъ околията българско управление. Мѣстното българско население посрещна навсѣкѫде съ неописуема радость своитѣ освободители — българскитѣ четници и имъ съдействуваше за замѣняването на турската власть съ българска. Помашкото население се подчиняваше доброволно на новата българска власть.
Войводата дяконъ Евстатий стана по това време пъленъ господарь на положението въ околията, бѣ единъ видъ мѣстенъ комендантъ. Установената отъ него мѣстна българска власть започна да действува доста редовно. Сѫщиятъ войвода влѣзе въ връзка съ началницитѣ на българската войска въ Солунъ, както и съ централната българска власть въ София. Първитѣ наредиха да се изпрати редовна войскова часть за гарнизонъ, a министърътъ на вѫтрешнитѣ работи въ втората половина на м. ноемврий с. г., командирова изпратения въ Лѫгадинската околия полицейски приставъ Стефанъ Тодоровъ, за да завежда Сѫботската околия и да нареди въ нея административно-полицейско управление. Сѫщо бѣха изпратени и двама полицейски старши и нѣколко души младши стражари отъ вѫтрешностьта на царството. Дошлитѣ въ началото на м. декемврий с. г. приставъ и стражари допринесоха да се подсили българската власть и да се нареди на всѣкѫде изъ околията мѣстно българско управление, особеио въ чисто българскитѣ села и помашкитѣ.
Въ началото на м. ноемврий нахлу въ Сѫботско една дружина гръцка войска, която се настани въ града и изпрати свои команди изъ селата. Тая гръцка войска веднага установи свое комендантство, a не много следъ това и свое околийско управление и мѣстна власть въ града и околията.
Почти едновременно съ дохаждането на гръцката войска въ Сѫботско, пристигна въ града и българска войска — ескадронъ отъ 5-й конемъ полкъ, командуванъ отъ майоръ Анастасовъ.
1. Тѣзи отреди носѣха като военни команди номера 28 и 29.
93
Тоя ескадронъ остана само нѣколко дни, като съ своето дохаждане и преминаване изъ околията повдигна силно духа на мѣстното българско население, което не можеше да се нарадва на българската войска.
На първо време между дошлата гръцка войска и мѣстната българска власть начело съ войводата дяконъ Евстатий не се появяваха никакви недоразумения и неприятности. Командирътъ на гръцката дружина и войводата-комендантъ взаимно си размѣняха приятелски и съюзнически любезности. При дохаждането на гръцката войска, войводата дяконъ Евстатий я посрещна не като врагъ, a като съюзникъ и гостъ, настани я на удобна квартира и се погрижи за прехраната ѝ.
За да може да се затвърди нашата власть въ Сѫботската околия презъ първата половина на м. ноемврий бѣ изпратена на гарнизонъ въ гр. Сѫботско една рота отъ 22-й пех. тракийски полкъ, командувана отъ капитанъ Гърбевъ. Настаняванието на тая рота въ Сѫботско задържа сѫществувалото положение. Разпоредбитѣ на българската власть, въпрѣки многобройната гръцка войска и установената отъ нея власть, се изпълняваха въ по-голѣмата часть отъ околията. Презъ втората половива на с. м. ротата се приготви да се изтегли, за да се присъедини къмъ полка си, който заминаваше за тракийския боенъ театъръ.
За да не остане околията безъ българска войска и порали явното намѣрение на гръцката войска да нареди въ Сѫботската околия само гръцка вяасть, току що образуваното наше Македонско военно губернаторство нареди да се изпрати въ Сѫботската околия и Гумендженско една рота отъ 7-й допълняющъ полкъ. Отъ тая рота остана въ гр. Сѫботско само една полурота, начело съ фелдфебела на ротата.
Пристигналата презъ първата половина на м. декемврий българска полурота въ гр. Сѫботско бива посрещната съ най-голѣма радость отъ мѣстното българско население. Всички български села се надпреварваха да молятъ да имъ се изпратятъ по нѣколко български войници, за да пазятъ реда и бсзопасностьта въ тѣхъ и да ги бранятъ отъ произволитѣ на гръцкитѣ войници и стражари, като се задължаваха сами да продоволствуватъ изпратенитѣ имъ войници.
Уреденото българско управление въ Сѫботската околия не продължи спокойно и за дълго време. Гръцката войска и власти въ тая околия започнаха още отъ втората половина на м. декемврий да издаватъ всевъзможни заповѣди и разпоредби до установенитѣ отъ тѣхъ административно-полицейски власти и пръснатитѣ на постове изъ разни мѣста на сѫщата военна команда, за да не позволяватъ на българскитѣ войници, стражари и четници да се движатъ изъ селата за каквато и да било работа и служба, a особено да събиратъ храни и добитъкъ
94
отъ мѣстното население. Заповѣдваше се, въ случай на реквизиция, да залавятъ, обезорѫжаватъ и докарватъ въ гръцкото комендантство въ гр. Сѫботско всички провинили се на горнитѣ заповѣди органи на мѣстната българска военна и административна власть.
Поради тия гръцки разпоредби прехраната на нашата войска въ Сѫботско бѣше затруднена, още повече, че гърцитѣ бѣха обградили съ кордонъ отъ свои войници всички български села, за да не може да се поддържа лесно и бързо връзката между тия села, които държеха здраво за българското управление, и центъра на околията и да се прѣчи за доставката на хранителни припаси отъ съседнитѣ села за българската войска и полицейска стража.
Всички затруднения, които правѣха гръцкитѣ власти по прехраната на нашата войска, преследваха цельта да направятъ стоенето ѝ невъзможно въ Сѫботско и да я накаратъ да се оттегли доброволно. Въ връзка съ прехраната на българската войска и съ действията на българската администрация се появиха редъ спрѣчквания, нѣкои и доста кървави, съ гръцката войска и власть въ сѫщата околия. Тѣ причиниха голѣми неприятности на българската власть въ Македонската губерния, както и на по-горнитѣ власти. По-важнитѣ отъ тия инциденти сѫ следнитѣ:
1. Ечмиченъ инцидентъ
Още отъ първитѣ дни на освобождението предвидливитѣ войводи на българскитѣ партизански отреди се погрижиха да се запазятъ отъ разграбване хамбаритѣ, въ които бѣха складирани презъ време на турското управление държавни десетъчни храни (жито, ечмикъ и царевица). Такива хамбари се намираха въ разни села на околията. На 10 януарий 1913 г. българското околийско управление изпратило въ с. Капинени четири войници и единъ четникъ, за да докаратъ въ Сѫботско намиралитѣ се въ това село около петнадесеть товара десетъченъ ечмикъ. Обаче гръцкиятъ комендантъ въ Сѫботско веднага изпратилъ по следитѣ на нашитѣ войници, за да имъ попрѣчатъ да взематъ ечмика. Гръцкитѣ войници пресрещнали връщалитѣ се за Сѫботско наши войници съ карания отъ тѣхъ петнадесеть товари ечмикъ, отнели имъ го насила и го върнали въ село Капинени. Щомъ узнали за това гръцко насилие, войводата дяконъ Евстатий, който минаваше по това време като български комендантъ, и околийскиятъ началникъ Стефанъ Тодоровъ веднага дали заповѣдь, всичката българска войска, стражаритѣ и четницитѣ да бѫдатъ на кракъ, за да осуетятъ усиѣха на гърцитѣ, понеже ясно се виждало, че цельта на гръцкия комендантъ е била да унижи престижа на българската войска
95
и власть предъ мѣстното население, предимно помашкото, като най-многобройно въ околията.
Войводата дяконъ Евстатий застаналъ начело на около 40 души войници и 10 души четници и бързо се отправилъ за село Капинени. Останалата българска войска и около двадесеть души полицейски стражари и четници се пръснали въорѫжени и на групи изъ улицитѣ на гр. Сѫботско. Близу до с. Капинени войводата съ своята команда настигиалъ гръцката команда и ѝ заповѣдалъ строго да предаде незабавно ечмика, защото иначе ще открие огънь и ще го вземе насила. При тая категоричва заповѣдь на войводата и готовностьта му за действие, гръцкитѣ войници предали ечмика на българскитѣ войници, които го откарали въ Сѫботско.
Още при заминаването на българската команда, гръцкиятъ комендантъ вдигналъ на кракъ цѣлата гръцка войска въ Сѫботско и изпратилъ нова команда отъ около 50 души гръцки войники по диритѣ на войводата съ заповѣдь да не се допустне българскитѣ войници да докаратъ ечмика въ града.
Обаче въпрѣки многобройностьта на гръцката войска, войводата дяконъ Евстатий продължилъ спокойно пѫтя си и заповѣдалъ на своята команда да върви смѣло напредъ и да кара ечмика за предназначението му. Многобройната гръцка команда останала на пѫтя като иѣмъ зритель на българската решителность.
Макаръ следъ това и да е билъ поставенъ на кракъ въ гр. Сѫботско цѣлиятъ гръцки баталионъ, войводата дяконъ Евстатий и командантътъ му не се уплашили, a смѣло минали изъ улицитѣ на града и закарали 15 товари ечмикъ въ помѣщението на българското околийско управление.
На другия деиь следъ тая случка гърцитѣ се извинявали предъ представителитѣ на нашата власть въ града съ своето прословуто „латосъ егине", (грѣшка станало).
2. Курсовъ или париченъ инциденть въ Сѫботско
Само нѣколко дни следъ станалия на 10 януарий „ечмиченъ инцидентъ", презъ втората половина на сѫщия месецъ изникналъ другъ сѫщо така доста сериозенъ инцидентъ по въпроса за курса на българския левъ, който гърцитѣ не позволявали да се взема отъ мѣстното население за 5 гроша турски, a за 4 1/2 гроша. Този тъй нареченъ „курсовъ инцидентъ" миналъ сѫщо безъ кръвь, но изостренитѣ отношения между гръцката войска и власти и българскитѣ не предвещавали нѣщо по-добро. Случката станала така. Въ началото на м. януарий 1913 г., македонскиятъ воененъ губернаторъ бѣ издалъ окрѫжно, съ което съобщаваше на населението отъ цѣлата Македонска губерния, въ която влизаше и Сѫботската околия, че
96
българскиятъ левъ (франкъ) ще се взема въ размѣната по 5 гроша турски, a не но 4 1/2 гроша, както се е било практикувало въ нѣкои околии, въ които имало и гръцка войска.
Щомъ получилъ това окрѫѫно, сѫботскиятъ околийски началникъ на 21 януарий издалъ за цельта обявление, написано на български, турски и гръцки и наредилъ да се разлепи ведиага изъ улицитѣ на града, a за разгласяванието на окрѫжното въ селата го изпратилъ на българскитѣ кметове по нарочни стражари и четници. Отъ своя страна гръцкото военно комендантство и околийско управление изпратило веднага свои войници и стражари, за да унищожатъ обявленията. Като видѣли това, нашитѣ власти повторно изпратили стражари и войници, за да разлепятъ нови обявления, като разпоредили да се удвоятъ нашитѣ патрули изъ улицитѣ на града, за да бдятъ и непозволятъ нови посѣгателства на гърцитѣ върху обявленията. За да сплашатъ българската власть и населението, гърцитѣ вдигнали на кракъ цѣлата си войска, която започнала да се движи на групи изъ улицитѣ на града съ натъкнати ножове на пушкитѣ си. Нашитѣ отговорили съ сѫщото, като дали на гърдитѣ да се разбере, че ще отидатъ до крайности, ако не се спре унищожението на обявленията и изобщо всѣка съпротива срещу мѣркитѣ на българската власть по „курса на лева”.
Стреснати отъ възможни нежелателии и кървави инцидеити, още на следния день гърцитѣ повикали въ своето околийско управление представителитѣ на нашата власть, за да се разбератъ и се тури край на възбуждението. Следъ дълги препирни и показаната упоритость отъ нашитѣ представители, че заповѣдьта на македонския воененъ губернаторъ не може да се спре и да не се изпълни, гърцитѣ отстѫпили. При тая среща българскиятъ околийски началникъ повдигналъ предъ гръцкитѣ власти въпроса за връщанието на българската църква въ село Драгоманци и иконитѣ заграбени отъ гръцкитѣ войници, които квартирували въ това село. Първоначално представителитѣ на гръцката власть отказвали гръцкитѣ войници да сѫ заграбили икони въ това село, но после обещали да намѣрятъ иконитѣ и да ги върнатъ на казаната българска църква.
3. Опитъ за арестуване и премахване на войводата дяконъ Евстатий
Българскиятъ войвода дяконъ Евстатий бѣше трънъ въ очитѣ на гръцкитѣ власти въ тия мѣста. Премахванието му отъ тамъ бѣ тѣхното желание. По-горнитѣ гръцки власти въ Солунъ направили постѫпки предъ тамошнитѣ представители на българската военна власть, но неуспѣли. Затова гърцитѣ решили да го арестуватъ. Въ началото на м. февруарий 1913 г.
97
дяконъ Евстатий се връщалъ отъ гр. Дойранъ, презъ гр. Гевгели и с. Нѫте, за Сѫботско. По това време той бѣ отишелъ въ гр. Дойранъ и други мѣста отъ Македонската губерния, за да изпрати българскитѣ четници и доброволци отъ Сѫботската околия за тракийския боенъ театърь. Събрани въ околийския центъръ, на 30 януарий 1913 г. всички четници и доброволци се отправили за гр. Дойранъ, за да заминатъ отъ тамъ по желѣзницата заедно съ още много души, събрави тамъ четници и доброволци отъ разни мѣста на Македония, за гр. Малгара въ Тракия. Заедно съ четницитѣ и доброволцитѣ бѣха заминали и войводитѣ дяконъ Евстатий и Григоръ Джинджифиловъ. Първиятъ, по заповѣдь на македонския военненъ губернаторъ, бѣ спрѣнъ и му се заповѣда да се завърне обратно въ Сѫботско, за да бѫде тамъ въ услуга на българската власть, като добре запознатъ съ мѣстното население и съ всички мѣстни условия.
Научили се гърцитѣ за връщането на дяконъ Евстатия въ Сѫботско, тѣ наредили до всички тѣхни застави и постове, по пѫтя отъ Гевгели за Сѫботско, да го заловятъ и арестуватъ, a въ случай на съпротива да го убиятъ, и по тоя начинъ да се отърватъ отъ него веднажъ за винаги. Желанието на гръцката власть не можа да се изпълни, благодарение на съобразителностьта и смѣлостьта на дякона и на придружаващитѣ го двама негови вѣрни и храбри четници.
На 4 февруарий 1913 г. дяконъ Евстатий билъ въ гр. Гевгели. Сѫщиятъ день той се отправилъ на пѫть за гр. Сѫботско, придруженъ отъ двама четници, дългогодишни негови другари, Ставри Спировъ и Григоръ Николовъ. Пѫтьтъ имъ минавалъ презъ известното голѣмо влашко-помашко село Нѫте, въ което още отъ първитѣ дни на м. ноемврий 1912 г. квартируваше гръцка рота. Командирътъ на тази гръцка войска билъ предизвестенъ за пѫтуването на страшния за гърцитѣ български войвода и ималъ заповѣдь отъ висшитѣ военни гръцки власти въ Солунъ да го залови и недопустне да се върне въ Сѫботско.
Щомъ дяконъ Евстатий пристигналъ въ с. Нѫте, изпрѣчили му се насреща единъ гръцки офицеръ съ около 30 души войници, всички съ натъкнати ножове на пушкитѣ си. Безъ всѣкакви заобикалки, гръцкиятъ офицеръ поканилъ войводата и придружавалитѣ го двама четници да го последватъ до тѣхния капитанъ. Войводата заявилъ, че не може да се срещне съ тѣхния капитанъ, понеже е пѫтникъ и бърза, но гръцкиятъ офицеръ му отговорилъ, че тая вечерь ще трѣбва да остане и да имъ бѫде гостъ, като на утрешния день може да продължи пѫтя си за Сѫботско. Едновременно съ своя отговоръ, гръцкиятъ офицеръ далъ заповѣдь на войницитѣ си да заобиколятъ войводата. Последниятъ, безъ да губи присѫтствието на духа си,
98
далъ отъ своя страна заповѣдь на своитѣ двама вѣрш и храбри четници да бѫдатъ готови за борба и смърть, като всички трима измъкнали револверитѣ си и ги насочили срещу гръцкитѣ войници и самия офицеръ. Гръцкиятъ офицеръ, като видѣлъ, че работата взема лошъ край, започналъ да моли войводата да се яви предъ капитана който билъ и воененъ комендантъ на мѣстото.
Въ това време войводата извикалъ на четницитѣ си „напредъ!" и всички си пробили съ конетѣ си пѫть, презъ редоветѣ на гръцкитѣ войници. Изненаданиятъ гръцки офицеръ продължавалъ да вика подире имъ и да ги гони съ войницитѣ си, обаче войводата и четницитѣ му не спирали. Тѣ бързо се отдалечили и прибирали временно на квартира въ кѫщата, въ която въ това село и по това време квартирували около 15 души български войници — всички отъ ротата, оставена на гарнизонъ въ гр. Гевгели. Настѫпила нощьта. Гръцката войска заловила всички околни пѫтища, понеже получила нова запоповѣдь, щото на всѣка цена да бѫде заловенъ войводата съ четницитѣ му и да имъ се попрѣчи да се върнатъ въ гр. Сѫботско. Презъ сѫщата нощь войводата и четницитѣ му се измъкнали благополучно изъ с. Нѫте и заминали за гр. Сѫботско, презъ чисто българското село Тушинъ. Раио сутриньта на 5-й февруарий, тѣ пристигнали въ това село. По тѣхнитѣ следи се движела почти цѣлата гръцка рота отъ с. Нѫте. Тая войска обсадила селото Тушинъ и започнала грижливо претърсване изъ всички кѫщи, което продължило презъ цѣлия день, но всичко било напраздно, понеже патриотичнитѣ българи отъ това село не бѣха вчерашни, за да не знаятъ да прикриватъ българскитѣ войводи и четници.
Късно вечерьта и презъ настѫпилата тъмна нощь войводата и двамата му четници се измъкнали незабелязано отъ с. Тушинъ и на 6-й с. м., рано сутриньта, се отзовали живо и здраво въ гр. Сѫботско, като оставили гръцката войска въ с. Тушинъ, подкрепена съ дошли нарочно гръцки войници отъ селата на Сѫботско, за да продължаватъ претърсването си.
Пристигналъ войводата дяконъ Евстатий въ гр. Сѫботско, въ присѫтствието на българската войска и власть въ сѫщия градъ, той бѣ сигуренъ за живота си, до като тая войска и тия власти стояха въ тоя градъ. Обаче гърцитѣ не се отказваха отъ намѣрението си да премахнагь тоя опасенъ и страшенъ за тѣхната войска и власть въ Сѫботско български войвода. Случаятъ имъ се удаде много скоро, само следъ нѣколко дни, когато стана голѣмиятъ кървавъ инцидентъ въ гр. Сѫботско, между тѣхнитѣ и българскитѣ войски и власти. Гърцитѣ взеха явно връхъ и всѣко понататъшно пребиваване на войводата дяконъ Евстатий въ града и околията му означаваше сигурна гибель за него, понеже го считаха за главенъ виновникъ на инцидента.
99
И при тоя инцидентъ дяконъ Евстатий се измъкна благополучно отъ Сѫботско, за да се установи следъ това въ Кукушъ и Дойранъ и да вземе пакъ, като войвода, живо участие въ Междусъюзничсската война, отъ която остана сѫщо невредимъ.
4. Кървавиятъ инцидентъ съ гръцката войска въ гр. Сѫботско на 9-й февруарий 1913 г.
На 6-й февруарий 1913 год. нашитѣ власти въ Сѫботско изпратили на постъ една група отъ 5 души войници въ с. Пожарско, отстояще на около 4 часа разстояние западно отъ града и разположено въ югоизточнитѣ подножия на Нидже. Това е станало поради нѣколкократната и настойчива молба на българския кметъ и цѣлото българско население отъ сѫщото село — всички здрави българи. Тѣ желаели да иматъ на квартира въ селото си нѣколко души отъ братскитѣ си български войници, за да имъ се понарадватъ, a най-главно за да пазятъ селото имъ отъ нахълтването на гръцки андарти, които, откакъ е нахлула гръцката войска въ околията, всѣки день безпокоили и грабили населението му, особено добитъка му. Кметътъ и първенцитѣ българи отъ селото тържествено обещали предъ българския околийски началникъ Стефанъ Тодоровъ и войводата дяконъ Евстатий, че тѣ взематъ напълно грижата за прехраната на войницитѣ, които ще имъ се изпратятъ.
Изпратенитѣ 5 души войници били придружени отъ кмета на селото и посрещнати братски отъ населението. Тѣ били настанени на квартира въ зданието на българското училище. Гръцкиятъ комендантъ въ гр. Сѫботско капитанъ Пикуласъ, като се научилъ за това, повикалъ секретаря на околийския началникъ Костовъ, който владѣелъ добре гръцки езикъ, и му порѫчалъ да съобщи на околийския началникъ, че трѣбва да извика незабавно назадъ изпратената отъ него военна команда въ с. Пожарско Той се заканилъ, че въ противенъ случай той ще употрѣби сила, за да я върне, понеже всѣко размѣстване на български войници вънъ отъ градъ Сѫботско, както и каквато и да било реквизиция на храни, фуражъ и добитъкъ отъ населението въ околията, могла да стане само съ писмено разрешение на гръцкия воененъ комендантъ.
Българскиятъ околийски началникъ Тодоровъ на другия день, 7-й февруарий се срещналъ лично съ гръцкия комендантъ за да изравнятъ приятелски повдигнатия отъ коменданта въпросъ. Следъ размѣненитѣ мисли българскиятъ околийски началникъ обещалъ на гръцкия комендантъ да извика назадъ командата отъ с. Пожарско, но не изпратилъ още сѫщия
100
день заповѣдь до сѫщата команда, понеже въ тоя моментъ не е разполагалъ съ свободни конни стражари, които да занесатъ тая заповѣдь. Безъ да дочака отговора на българския околийски началникъ за направеното отъ негова страна по случая, гръцкиятъ комендантъ рано на другия день изпратилъ въ село Пожарско своя многобройна команда съ заповѣдь да залови българскитѣ войници, да ги обезорѫжи и да ги доведе подъ конвой въ коменданството му въ гр. Сѫботско. Щомъ пристигнала гръцката войска въ с. Пожарско, веднага се отправилъ къмъ училището, гдето квартирували българскитѣ войници, заобиколили ги и имъ предложили да си предадатъ орѫжието. Тамъ се намирали по това време четирма български войници. Тѣ се противопоставили съ орѫжие, станало сбиване и били наранени гръцки войници. Най-после поради по-голѣмата си численость гърцитѣ надвили, обезорѫжили нашитѣ войници и вързани ги отвели въ Сѫботско.
За всичко станало въ с. Пожарско още сѫщия день тамошниятъ български кметъ уведомилъ съ бързи куриери околийския началникъ и войводата дяконъ Евстатий. Последнитѣ веднага изпратили около 40 души войници начело съ фелдфебела на полуротата, за да отидатъ бързо въ с. Пожарско и да освободятъ нашитѣ войници.
Отъ своя страна и гърцитѣ изпратили около стотина свои войници въ подкрепа на командата имъ, що е заловила и обезорѫжила българскитѣ войници. Фелдфебелътъ на нашата команда близу до с. Пожарско се срещналъ съ началственитѣ лица на гръцката войска и искалъ отъ тѣхъ да бѫдатъ освободени арестуванитѣ наши войници. Гръцкитѣ офицери единодушно му отговорили, че иматъ изрична заповѣдь отъ своето комендантство да закаратъ арестуванитѣ български войници въ коменданството имъ въ града. Тѣ предупредили категорически фелдфебела, че, ако би дръзналъ да ги освободи насила, ще му отвърнатъ съ сила, не отговаряйки за последствията.
На 9-й февруарий рано сутриньта фелдфебелътъ се върналъ съ командата си въ гр. Сѫботско и съобщилъ на околийския началникъ и войводата, какво е положението.
Въ сѫщия день къмъ два часа сл. обедъ гръцкитѣ войници закарали въ града арестуванитѣ отъ тѣхъ 4 души български войници. Щохмъ узнали за приближаването на гръцкитѣ войници, околийскиятъ началникъ Тодоровъ и войводата дяконъ Евстатий разпоредили, щото всички български войници стражари и четници да бѫдатъ подъ орѫжие и готови всѣки моментъ да отидатъ вкупомъ предъ гръцкото комендантство и околийско управление, предъ които да настоятъ за освобождението на арестуванитѣ тѣхни другари войнници и за връщането на взетото имъ орѫжие. Като забелязали, че гръцката войска съ конвоиранитѣ отъ нея бълг. войници влиза вече въ града,
101
вдигнатитѣ почти по тревога наши войници, стражари и четници излѣзли набързо отъ казарменитѣ си помѣщения и се втурнали къмъ гръцкото комемдантство, като викали „ура" и искали да бѫдатъ освободени арестуванитѣ имъ другари. Безъ всѣко предупреждение отъ гръцка страна били дадени срещу насъбралитѣ се предъ гръцкото комендантство наши войници нѣколко залпа. Стреляли гръцкитѣ войници, скрити въ комендантството, околийското управление и въ нѣколко съседни на тѣхъ частни кѫщи на мѣстни гъркомани. Въ сѫщото време стреляли срещу нашитѣ войници и много души отъ мѣстнитѣ гъркомави. Останалитѣ невредими български войници, стражари и четници бързо залегнали по мѣстата си и отъ своя страна започнали да стрелятъ срещу гръцкитѣ войници. Размѣнили се и отъ дветѣ страни доста изстрели.
Отъ първитѣ внезапни залпове и отъ последвалата следъ това престрелка, паднали убити петь души български войници предъ самото гръцко комендантство и на площадката предъ недалечното българско околийско управление, a до самия мостъ на рѣката, който се намиралъ срещу помѣщението на гръцкото комендантство, падналъ убитъ и полицейскиятъ старши стражарь Атанасъ Дитаровъ. Ранени били двама души български войници и единъ мѣстенъ полицейски стражарь. Отъ гръцка страна, понеже сѫ били на закрито изъ околнитѣ помѣщения, имало само две жертви: убитъ единъ войникъ и нараненъ леко единъ подофицеръ.
Падналитѣ нѣколко войници стреснали въ това време и дветѣ неприятелски страни. Стрелбата намалявала постепенно и престанала отъ дветѣ страни, едва следъ като се заявило отъ гръцка страна да не се стреля повече, понеже щѣли да освободятъ арестуванитѣ български войници. Обаче тази гръцка заява била само тѣхна хитрость и подлость. Щомъ всички наши войници, стражари и четници, пръснати и залегнали изъ разнитѣ улици и мѣста на града, следъ тая гръцка заява и по заповѣдь на своето началство, се прибрали въ казарменитѣ си помѣщения, многобройната гръцка войска излѣзла отъ своитѣ помѣщения и скрити мѣста, блокирала нашата казарма и околийско управление и не позволявала да излиза навънъ отъ тѣхъ никакъвъ въорѫженъ български войникъ, стражарь или четникъ. Нѣщо повече. При тая блокада гърцитѣ предложили нѣколко пѫти на вашитѣ войници да си предадатъ орѫжието. На това гръцко предложение всички наши войници и началствени лица единодушно отговорили „да заповѣдатъ и сами да го прибератъ", но многобройнитѣ и „храбри" гърци не се решавали и цѣли четири денонощия държали обсадени малобройнитѣ български защитници, като смѣтали да имъ наложатъ да се предадатъ чрезъ гладъ.
102
Едновременно съ това гръцката войска блокирала и всички изходи и входове на градъ Сѫботско, за да попрѣчи да дойде помощь на блокиранитѣ български войници милиция отъ българскитѣ села въ околията, или войскови части отъ Гумендже, Гевгели и други околни градове и мѣста, въ които имало българска войска. Още презъ нощьта на инцидента на гръцката войска въ градъ Сѫботско пристигнали отъ градъ Воденъ достатъчно подкрепления.
На 13 февруарий пристигнала въ гр. Сѫботско анкетната комисия, въ която отъ българска страна влизали полковникъ Чилингировъ, тогавашенъ началникъ на българскитѣ войски въ Солунъ и капитанъ Петровъ, воененъ следователь. До тогава гръцката войска въ гр Сѫботско не позволявала на блокиранитѣ наши войници да излизатъ вънъ отъ казарменото помѣщение, освенъ за вода и то безъ орѫжие. Тия четири дни не можала дадействува нашата мѣстна административно-полицейска власть, органитѣ на която заедно съ околийския началникъ, били сѫщо блокирани въ помѣщението на околийското управление.
Блокиранитѣ се хранѣли главно съ царевица, каквато въ тоя моментъ се е намирала въ достатъчно количество въ казарменото помѣщение. Тѣ били съвсемъ изолирани отъ връзка не само съ българскитѣ войски и власти въ съседнитѣ околии, но и съ българскитѣ власти въ селата на Сѫботската околия и българското население на самия гр. Сѫчботско. Пѫтници; дошли въ Солунъ отъ Воденско и Сѫботско, и солунскитѣ граждани, сѫ уведомили българската военна власть въ Солунъ. Гумендженското околийско управление даде първо сведения на Кукушкото окрѫжно управление още на другия день следъ случката.
Блокадата била вдигната следъ пристигането на полковникъ Чилингировъ въ гр. Сѫботско. При направеното разследване отъ анкетната комисия, гърци и българи взаимно се обвинявали за станалия кървавъ инцидентъ. Едва на 23 мартъ 1913 г. билъ подписанъ протоколъ, въ който се съобщавали само голитѣ факти презъ днитѣ 6, 7, 8 и 9 февруарий с. г., безъ да се посочи виновната страна. Така билъ съставенъ протоколътъ по изричното настояване на гръцкитѣ делегати, подполковникъ Рутцисъ и капитанъ Мокасъ, защото виждали виновностьта на гръцкия комендантъ и на гръцкитѣ власти въ Сѫботско.
Труповетѣ на убититѣ петь души български войници и на старшия стражарь не били запазени отъ гърцитѣ на мѣстата имъ, кѫдето сѫ паднали, докато пристигне анкетната комисия. a ги вдигнали още сѫщия день на кървавото сблъскване, като ги натоварили на боклукжийски кола и ги отнесли въ мѣстнитѣ гробища, гдето ги заровили безъ свещеникъ и безъ присѫтствието
103
на българска военна команда или на кой и да било органъ на българската власть. Дошлата на 4-й дснь анкетна комисия била принудена да разрови общия гробъ и следъ аутопсията на убититѣ наредила да бѫдатъ повторно погребани, но сега вече по войнишки — въ присѫтствието на команда и трѫбачъ отъ български войници. Убититѣ при тоя скърбенъ инцидентъ български войници и стражари сѫ: младши подофицеръ Димитъръ Парговъ отъ с. Друмохаръ, Кюстендилска околия, и редницитѣ Йорданъ Бойковъ отъ с. Райчаловци, Василъ Яначковъ отъ с. Цървеняно, Йорданъ Васевъ отъ с. Мазарачево и Сотиръ Ризовъ отъ с. Босилеградъ — всички отъ Кюстендилска околия и отъ 3-та рота на 13 допълняюща дружина, отъ 7-й допълняющи полкъ — и старшия полицейски стражарь Атанасъ Дитаровъ отъ гр. Свищовъ.
Раненитѣ двама български войници били настанени на лѣчение временно въ мѣстната гръцка болница въ гр. Сѫботско, завеждана въ това време отъ лѣкарь-гръкъ, който е билъ и на турска служба въ сѫщия градъ до мобилизацията и войната.
Този кървавъ инцидентъ не остана безъ последствия за по-нататъшното българско управление въ гр. Сѫботско и околията му. Нѣколкомесечната тамошна наша власть, неподсилена следъ инцидента съ нова и достатъчна войска и съ намаленъ вече престижъ не само предъ гръцката войска и власть, но и предъ мѣстното население; почти напълно парализирана и безъ всѣкаква връзка съ останалитѣ наши власти въ Македонската губерния, просѫществува още нѣколко време, повече номинално, за да бѫде премахната съвсемъ следъ изтеглянето на полуротата въ началото на м. априлъ 1913 г., поради затрудненото ѝ положение по прехраната и опасностьта да не бѫде унищожена въ случай на война съ съюзницитѣ.
Едновременно съ полуротата напустнаха гр. Сѫботско и българскитѣ админ. органи, които бѣха заплашени отъ гръцкия комендантъ, че ако не напустнатъ града, ще ги арестува и обяви за пленници. Околийскиятъ началникъ Стефанъ Тодоровъ напустна самоволно околията презъ втората половина на м. февруарий, a войводата дяконъ Евстатий напустна гр. Сѫботско заедно съ дошлия по анкетата полковникъ Чилингировъ
5. Нови гръцки произволи и насилия надъ българското население
Още отъ първия день, следъ като българската войска и власти напустнаха гр. Сѫботско, положението на мѣстното българско население въ тоя градъ, както и въ селата отъ околията му, стана непоносимо. Ведната команди отъ гръцки войници, стражари и андарти захванаха да кръстосватъ изъ
104
българскитѣ села, събираха свещеницитѣ, учителитѣ и първенцитѣ българи, както и цѣлото българско население, което признаваше Екзархията, и ги заплашваха да се обявятъ за гърци, сѫщо да предадатъ орѫжието си и да не приематъ български чети или какви и да било органи на българската войска и власть. Презъ време на това кръстосване изъ българскитѣ села много души българи бѣха бити ограбени и изнасилени.
Все презъ това време и особено въ самото навечерие на Междусъюзническата война, по-буднитѣ и първенци мѣстни българи бѣха хвърлени въ затворитѣ на Беръ и Солунъ. За да спасятъ живота си, много мѣстни българи, между които и нѣкои свещеници, се обявиха за патриаршисти. Въ църквитѣ почна да се служи на гръцки езикъ. Никой не смѣеше да се нарече открито българинъ, a изказването на симпатия къмъ България, българската войска и власть се считаше за най-голѣмо престѫпление и се наказваше съ смърть.
Изтезания, побои, изнасилвания, грабежи, арести и убийства надъ българи въ Сѫботска околия — това бѣха сведенията, които се получаваха съ голѣма мѫка въ центъра на окрѫга Кукушъ за положението на българитѣ въ Сѫботската околия, следъ окончателното настаняване на гръцката власть въ нея.