1. Археологични и художествено исторични изследвания изъ Македония
Отъ Никола Мавродиновъ
Въ края на месецъ септемврий и първата половина на октомврий 1941 год. предприехъ, съ срѣдствата на Българския археологически институтъ, научна обиколка изъ старитѣ църкви и монастири въ Македония. Тъй като тѣ сѫ многобройни, а времето, съ което разполагахъ недостатъчно, за да проуча и дори само да посетя всичкитѣ, азъ избрахъ нѣколко групи паметници за предметъ на своята обиколка, като решихъ да се занимая съ останалитѣ при едно второ, а евентуално и трето пѫтешествие. Изследвания на македонскитѣ църкви и монастири сѫ правени много пѫти, следъ Милюкова [1] и Кондакова [2]. Критическо издание на старитѣ македонски църкви отъ XIV в. намираме въ книгата на Millet — L'Art serbe. Les èglises (Paris. 1919). Bъ тая книга македонското строително изкуство, презъ кратката епоха на сръбското владичество, е за пръвъ пѫть разгледано художествено-исторично, но и за пръвъ пѫть то е отдадено на гения на сръбскитѣ архитекти и включено въ школа наречена „школа на византийска Сърбия”. Отъ друга страна първитѣ проучвания на стари стенописи намираме въ книгата на Recherches sur l'iconographie de l'Evangile (Paris, 1916), гдето творчеството на македонската живописъ образува „македонска” школа въ византийската живопись. Пъленъ критиченъ репертоаръ на издаденитѣ или съобщени църкви отъ тая область до XII в. отъ архитектурна, историческа и църковно-исторична гледна точка направи г-жа Вѣра Иванова [3].
1. П. И. Милюковъ, Христианскія древности Западной Македоніи, Извѣстія Рус. Арх. И-та К-ѣ. IV, 1899, стр. 21 сл.
2. Н. П. Кондаковъ, Македонія. Археол. путешествиіе, Спб., 1909.
3. В. Иванова, Стари църкви и манастири въ българскитѣ земи (IV—XII в.), Годишникъ на Народнийя музей, 1922—25, стр. 423 сл.
1
2
Сръбскитѣ археолози и архитекти проучиха отдѣлно много църкви отъ 1920 до 1940 год., но тѣхнитѣ изследвания бѣха главно възъ основа на заключенията на Мийе. Тѣ не засегнаха художествено-исторично неговитѣ анализи, а и не се интесуваха отъ тая страна на въпроса, която бѣше решена за тѣхъ само въ единъ смисълъ. На неговата теория за сръбската принадлежность на македонското строително изкуство се противопоставихъ решително [1], като доказахъ, че школата на „византийска Сърбия” нѣма нищо общо съ сръбската архитектура, чиито паметници въ Рашка познаваме достатъчно, и че тя продължава по планове и форми по-старата мѣстна архитектура и се дължи на гения на мѣстнитѣ македонски майстори.
Когато започнахъ моето пѫтешествие, раздѣлихъ мислено македонскитѣ църкви на три групи. Къмъ първата спадаха паметницитѣ, които можеха да бѫдатъ датувани отъ епохата на първото българско царство и които бѣха издадени отъ Милюкова, Кондакова, отъ Мийе, или отъ архитекта Злоковичъ [2]. Тѣхнитѣ планове, направата имъ и стиловитѣ имъ особености трѣбваше да бѫдатъ провѣрени. Азъ бѣхъ издалъ вече часть отъ тѣхъ безъ да ги видя, като вземахъ на довѣрие отъ трудоветѣ на горепоменатитѣ учени всички сведения, възъ основа на които правихъ своитѣ заключения.
Въ втората група влизаха паметницитѣ отъ XI до края на XIII вѣкъ. Нѣкои отъ тѣхъ не бѣха датувани, нѣкои не бѣха добре разбрани, въ конструкцията на други имаше мѫчнообясними особености. Тѣ бѣха за мене извънредно важни, тъй като, отъ една страна продължаватъ старата традиция установена съ времето на първото българско царство, а отъ друга страна подготвятъ архитектурата на XIV вѣкъ.
Въ третата група спадаха именно църквитѣ отъ XIV вѣкъ, разположени почти всички въ северна Македония, въ областитѣ на Куманово и Скопие. Тѣ бѣха сѫщо издавани много пѫти, но и въ тѣхъ имаше особености, които изследванията на другитѣ учени оставаха необяснени. Трѣбваше да ги видя и
1. Н. Мавродиновъ, Еднокорабната и кръстовидната църква по българскитѣ земи до края на XIV вѣкъ, София, 1931, стр. 83 сл.; Н. Мавродиновъ, Старата църковна архитектура въ Македония. Бълг. Ист. Библ., V, 1, стр. 76 сл.
2. М. Злоковић, Старинар, 1924—1925, 125 сл.
3
тѣхъ. Задача отъ първостепенна важность се слага предъ насъ, когато мислимъ за тия северомакедонски области. Всички издадени паметници тукъ, съ изключение на две църкви въ Младо и Старо Нагоричино, бѣха датувани отъ XIV вѣкъ — като че преди епохата на сръбското владичество не е сѫществувало нищо. Ние бѣхме сигурни, че това не е вѣрно. Трѣбваше да се издирятъ въ тая область по-старитѣ паметници, трѣбваше да се възстанови художествената история на вѣковетѣ преди тоя вѣкъ.
He подозирахъ сѫществуването на една четвърта група отъ паметници, която открихъ презъ време на самото пѫтуване и която се указа не по-малка важна и интересна отъ останалитѣ. Тя е групата на огромнитѣ базилики отъ епохата на нашето Възраждане. Ние сме подготвени да видимъ въ Македония хубави рѣзби, хубави икони, но за архитектурата отъ тая епоха не знаехме нищо.
He подозирахъ сѫщо, че мога да открия неоткрити още паметници, невидени отъ многобройнитѣ пѫтешественици и изследвачи. Но това се случи, презъ времето на краткия ми престой изъ селата и градоветѣ на Македония нѣколко пѫти и разбрахъ самъ, на самото мѣсто, че тая българска область трѣбва да бѫде изследвана основно, че тя крие още много неизвестни и непознати църкви и стенописи, крепости и замъци.
Естествено, не можахъ да изследвамъ напълно дори тия паметници, които посетихъ. Проучването на стенописитѣ, иконитѣ и рѣзбитѣ изисква безкрайно много повече време отколкото двадесеть и петьтѣ дена, съ които разполагахъ. Ако бѣхъ седналъ да проуча основно една само отъ тия църкви, тѣ не биха ми стигнали. Това мое пѫтешествие бѣше само една рекогносцировка. Като такова го предлагамъ тукъ и тъкмо затова възприехъ, за да опиша откритията си, старата форма на научнитѣ пѫтешествия, като спазихъ за реда на изложението перипетиитѣ на своя маршрутъ. Азъ тръгнахъ отъ Куманово и Кумановско, прехвърлихъ се въ Скопие и обиколихъ околностьта му, отъ тамъ отидохъ въ Велесъ и велешкитѣ манастири, въ Щипъ, въ Прилепъ и Прилепско, въ Битоля и завършихъ пѫтешествието си въ Охридъ.
4
I. Куманово и Кумановско
Градъ Куманово. Младо-Нагоричино, Старо-Нагоричино. Монастиръ Забѣлъ. Матейче.
Градътъ Куманово бѣше за мене само центърътъ, отъ който, на изтокъ и на западъ, трѣбваше да предприема пѫтешествията си. Знаехъ, че той не представя никакъвъ интересъ отъ археологична или художествено-исторична гледна точка и повече случайно, отколкото нарочно, потърсихъ да видя църквата Св. Никола. Бѣхъ изненаданъ обаче. Натъкнахъ се за пръвъ пѫть на единъ паметникъ отъ епохата на българското Възраждане въ Македония и то на единъ хубавъ паметникъ. Църквата е строена въ 1852 год. Тя е трикорабна базилика, безкуполна, съ шесть чифта много високи дървени колони, замазани съ хоросанъ, за да дадатъ впечатление на каменни колони. Срѣдниятъ корабъ е покритъ съ четири, сѫщо така дървени, широки слѣпи куполи, между които има напрѣчни пояси. Страничнитѣ кораби сѫ покрити съ дървени цилиндрични сводове. Стенитѣ на църквата обаче сѫ каменни. Къмъ тритѣ кораба, отъ западъ, сѫ отворени два етажа отъ галерии. Долната галерия има три полукрѫгли затворени балкончета. Тя продължава и отстрани, но страничнитѣ галерии, не се вдаватъ въ страничнитѣ кораби. Западнитѣ лежатъ надъ една подпора, отворена къмъ двора, галерия. Долниятъ етажъ на страничнитѣ образува сѫщо отворена къмъ двора галерия, чието дъно е образувано отъ стенитѣ на църквата. Така вѫтре църквата има галерии на първия етажъ отъ западъ, югъ и северъ и галерия на втория етажъ отъ западъ, а отвънъ тя е заобиколена съ открити навънъ тремове на нивото на земята. Надъ тия тремове се намиратъ галериитѣ, които гледатъ навѫтре. Тая особена конструкция е извънредно интересна отъ архитектурно гледище.
Вѫтрешнитѣ галерии сѫ заградени съ балюстради къмъ корабитѣ и на тия балюстради се опиратъ малки красиви колонки свързани съ полукрѫгли арки. Външнитѣ галерни иматъ голѣми аркади върху четвъртити каменни пиластри. Иконитѣ на иконостаса сѫ подписани отъ дебърския майсторъ Дичо Зографъ и датувани отъ 1856 год. Слѣпитѣ кулоли, страничнитѣ
5
тимпани подъ тѣхъ и пандантивитѣ сѫ изписани съ силно потъмнѣли стенописи.
Отъ Куманово се опѫтихъ най-напредъ къмъ чисто българското село Младо-Нагоричино, раздѣлено на махали, които заематъ общо едно пространство съ дължина около 2 клм. Три чукара го раздѣлятъ на ширина и край тѣхъ сѫ били разположени старитѣ гробища. Споредъ мѣстната легенда, тукъ е имало около 15 църкви. Запазена напълно е само църквата Св. Георги. Две други — Св. Петка и Св. Никола — сѫ полуразрушени. Църквата Св. Георги, която се намира до самото шосе отъ Куманово за Кюстендилъ (обр. 1), е много известна между историцитѣ на изкуството на нашия полуостровъ. Тя е издавана много пѫти и датувана отъ различни епохи [1] — отъ XI в., отъ XIV в., а напоследъкъ [2] и отъ началото на XV вѣкъ. He ce очудвамъ никакъ, че В. Петковичъ [3] я поставя въ XIV вѣкъ, защото тендекцията му да включи тоя паметникъ въ сръбската архитектура е явна. За тая датировка той нѣма никакви научни доводи. Той се води по Кондакова, чиято фантазия създаде отъ младонагоричинскитѣ църкви гробници на сръбскитѣ крале [4]. Много по-сериозна е работата на Николай Окуневъ [5]. Той е спрѣлъ вниманието си на особената направа на прозорцитѣ на църквата и на издѣланитѣ по тѣхнитѣ колонки и тимпани декоративни релиефи. Той отбелязва съ право известни източни елементи въ тѣхъ, съвършено необичайни за тукашната тектура, но, както ще видимъ следъ малко, той взема погрѣшно нѣкои отъ тия източни черти за армено-грузински и погрѣшно заключава, че църквата е строена отъ арменци въ XI в. He по-малко сериозна е статията на Милое Васичъ [6] насочена
1. В. Иванова, Стари църкви и монастири по българскитѣ земи (IV—XII в.), Годишникъ нар. музей. 1922—925 г., стр. 515 сл.; Гласник Скоп. науч. д-ва. I. 1926. 435; XI, 1932, 220.
2. М. Vasіć. La date de l'église de Mlado Nagoricino, Mélanges Charles Diehl, II. Paris, 1930, 231 сл., печатано и на сръбски въ Прилози, X. 1930. стр. 1—71.
3. V. Petković, Las monuments de l'ancien art serbe en Macédoine, въ Belić. La Macédoine, B. Иванова, цит. м.
4. H. П. Кондаковъ, Македонія, стр. 195.
5. Н. Л. Окуневъ. Нѣкоторыя черты восточнихъ вліяній въ срѣдневѣковомъ искусствѣ южныхъ славянъ, Сборникъ Златарски. София, стр. 229 сл.
6. M. Vasіć, цит. съч.
6
срещу теорията на Окунева. Като тръгва отъ правата мисъль, че майсторитѣ на Младо-Нагоричнно сѫ копирали въ много отношения църквата въ съседното село Старо-Нагоричино сръбскиятъ ученъ търси успоредици на различнитѣ мотиви по прозорцитѣ на църквата въ сръбскитѣ църкви по Морава отъ епохата на деспотъ Стефана Лазаревичъ и я датува между 1406—1407 и 1427 год. т. е. отъ началото на XV-я вѣкъ. Тъй като територията, къмъ която спада тя, е била владение на кюстендилския деспотъ Константинъ, следъ чиято смърть кюстендилското деспотство пада въ рѫцетѣ на турцитѣ, Милое
Обр. 1. — Църквата Св. Георги въ Младо Нагоричино отъ с. и.
Васичъ се сили да докаже, че Младо-Нагоричино е влизало въ предѣлитѣ на деспотството на Стефана Лазаревичъ. За да ни стане съвършено ясно, че неговитѣ анализи и датировката му сѫ погрѣшни азъ ще опиша църквата Св. Георги, а сѫщо и дветѣ полуразрушени църкви Св. Никола и Св. Петка.
Църквата Св. Георги (обр. 2) въ Младо-Нагоричино е кръстовидна църква отъ „сложния” типъ, т. е. кръстовидна църква съ предапсидно пространство (обр. 3). Нейниятъ планъ обаче, както и покривната ѝ направа, сѫ съвършено особени. Куполътъ е замѣненъ съ елипсовидна калота и тая ѝ черта я отдѣля съвършено отъ всички познати намъ църкви отъ XI в.
7
до края на XVI вѣкъ. He че калотитѣ не сѫществуватъ презъ тая епоха. Ние ги виждаме надъ притворитѣ на доста балкански храмове. Въ срѣдата на църквата обаче всички кръстовидни църкви иматъ високъ куполъ поставенъ на цилиндриченъ или призматиченъ барабанъ, освѣтенъ отъ прозорци. Въ плана тоя куполъ опредѣля, до срѣдата на XIV вѣкъ, точенъ квадратъ. Втората странна черта на църквата е тая, че предапсидното пространство не е засводено по-низко. To е отдѣлено въ сводоветѣ на страничнитѣ кораби съ напрѣчни арки (тая особеность Васичъ не е забелязалъ), но тия сводове, както и
Обр. 2. — Църквата Св. Георги въ Младо Нагоричино отъ ю. и.
сводътъ на срѣдния корабъ, сѫ на еднаква височина съ останалитѣ. Шесть стълпа поддържатъ вѫтре системата отъ сводове и калотата. Рамената на кръста сѫ покрити съ цилиндрични сводове. Двата западни стълпа сѫ скачени съ надлъжни арки съ западната стена, гдето аркитѣ падатъ на консоли. Източнитѣ подкалотни стълпове сѫ скачени съ надлъжни арки съ приапсиднитѣ стълпове, които отъ своя страна се скачватъ съ източната и съ надлъжнитѣ стени. Аркитѣ падатъ на консоли навсѣкѫде, гдето допиратъ до стенитѣ на църквата.
Притворътъ ѝ е сѫщо така необикновенъ. Той е по-широкъ отъ нея — издава се отъ южната ѝ страна. Неговата направа е самостойна. Три надлъжни цилиндрични свода го покриватъ,
8
раздѣлени помежду сѫ съ по две надлъжни арки, които въ срѣдата падатъ на четвъртити стълпове. Той има две врати. Причината за издължаването му къмъ югъ трѣбва да се търси въ факта, че къмъ южната фасада е билъ прилепенъ дървенъ навесъ — открита галерия на дървени колони. На тая фасада, се издаватъ две консоли, които, както забелязва Васичъ, сѫ служили да подпиратъ покрива на тая галерия. Подобенъ навесъ е имало и на северната фасада, гдето консолитѣ сѫ сѫщо запазени.
Обр. 3. — Планъ на църквата Св. Георги въ Младо Нагоричино
Поставянето на дървени галерии около една така добре градена църква е още една отъ страннитѣ черти на нашия паметникъ. He по-странни сѫ обаче, и останалитѣ. На южната фасада низко има два прозореца и тия прозорци сѫ правоѫгълни, а не сѫ аркирани, като обикновенитѣ прозорци по нашитѣ земи отъ XI до XIV вѣкъ. Тѣ нѣматъ и тимпани. Подобенъ прозорецъ има и на западната фасада. Южната врата на самата църква, както и западната и източната на притвора сѫ сѫщо правоѫгълни. Надъ южната врата нѣма дори и тимпанъ. Тимпанътъ на западната е вграденъ въ стената. Въ замѣна на това, ѫглитѣ на горнитѣ имъ прагове сѫ профилувани (обр. 4). Тия на източната врата иматъ вглѫбини (мулюри) и прѫчки (торуси), докато на южната се виждатъ двата, пресѣчени съ правата линия на прага, края на понижена арка. Вглѫбини и прѫчки сѫ скулптирани и по горнитѣ ѫгли на западната врата. Тѣ образуватъ въ нея консоли, на които се опира горниятъ прагъ. На дветѣ останали врати ѫглитѣ сѫ изваяни въ самитѣ прагове и не образуватъ консоли, както погрѣшно мисли Васичъ. Тия профилировки на горнитѣ ѫгли не се виждатъ сѫщо въ никоя църква отъ X до XIV вѣкъ въ самата Македония. Интересни сѫ сѫщо така и прозорцитѣ подъ тритѣ фронтона на църквата, както и самитѣ
9
фронтони, обхванати отъ широки полукрѫгли двустѫпални арки, чиито пети падатъ отъ дветѣ страни пакъ на консоли (обр. 5 и 6). Долното стѫпало на тия арки е отъ тухли, докато горното е цѣлото отъ камъкъ. Въ това каменно стѫпало обаче единъ черенъ камъкъ отъ базалтъ се редува на западната фасада съ два бѣли отъ туфъ, а на южната съ единъ бѣлъ камъкъ. Така градежътъ на горнитѣ стѫпала на тия арки прави впечатление на смѣсенъ градежъ. Тая форма сѫществува въ
Обр. 4. — Църква Св. Георги въ Младо Нагоричино. Юженъ входъ въ църквата и източенъ входъ въ притвора ѝ
мохамеданската архитектура. Тамъ гдето базалтътъ е липсвалъ, турскитѣ строители сѫ боядисвали съ черно камънитѣ на аркитѣ презъ единъ. Ние виждаме тая особенность на градежи на турскитѣ джамии и тюрбета още въ времето на султанъ Селима I (1512—1520) и на султанъ Сюлеймана I (1520—1566) [1]. По самитѣ прозорци обаче има още повече мотиви, които се виждатъ въ турската архитектура.
1. С. Gurlitt, Die Baukunst Konslantinopels. II. Tafelband, Berlin, 1912, табл. 19a; 19c; 26в; 19 g; 19. I; 20a: 21c и пр.
10
Обр. 5. — Западенъ фонтонъ на църквата Св. Георги въ Младо Нагоричино
Обр. 6. - Юженъ фонтонъ на църквата Св. Георги въ Младо Нагормчиво
11
Че архитектитѣ на Св. Георги въ Младо-Нагоричино, сѫ имитирали, когато сѫ строили тая църква, едноименната църква въ съседното село Старо-Нагоричино, е съвършено явно. Тѣ сѫ заели отъ тамъ не само плана въ общи черти, но и общата конструкция на двустѫпалнитѣ фронтони, които лежатъ сѫщо върху консоли. Тѣ сѫ имитирали и прозорцитѣ подъ тия фронтони. Но както винаги ce е случвало, тоя който подражава, внася много свои черти въ направата на имитиранитѣ форми. Неговата срѫчность е друга, разбирането му различно отъ това на първоначалния майсторъ, материалитѣ му не винаги еднакви по размѣри, по форма и по видъ. Ако той подражава десетилѣтия или столѣтия следъ направата на първоначалния паметникъ неговата рѫка се познава веднага. Той има вече другъ вкусъ за формата, другъ вкусь за подробноститѣ. Точно такъвъ е случаятъ съ майсторитѣ на нашата църква. Въ нейния западенъ прозорецъ (обр. 5) тѣ сѫ имитирали западния прозорецъ на старонагоричинската цъква. Тѣ го поставили на единъ издаденъ и профилуванъ като консола доленъ прагъ. Той е двоенъ и въ срѣдата у има четвъртито стълпче, по което сѫ се помѫчили да скулптиратъ завързаното въ срѣдата като двоенъ възелъ стълпче на прозореца въ Старо-Нагоричнно. Тѣ сѫ му сложили и тимпанъ отгоре, но арката на тоя тимпанъ не образува полукрѫгъ. Тѣ сѫ сбъркали тука и сѫ изградили една турска пречупена арка. Ние казахме турска, защото не е обикновена пречупена арабска или готическа арка съставена отъ два сегмента. Извивкитѣ ѝ долу сѫ по-силни, a rope къмъ върха тя върви отъ дветѣ страни въ права линия. Така тя е арка получена отъ смѣсицата на двойно извитата индийска арка и на простата пречупена арабска арка. Тя има чисто турски характеръ. Преминемъ ли къмъ прозореца подъ южния фронтонъ (обр. 6), ние ще откриемъ други турски черти. Двойниятъ прозорецъ е раздѣленъ въ срѣдата съ осмостранна колонка, която видимо имитира дървена колонка. Нейната база е образувана отъ обърнатъ нагоре малъкъ капителъ, украсенъ отъ къмъ лицевата страна съ два островръхи триѫгълника. Тоя капителъ е сѫщо турски. Той принадлежи на групата на упростенитѣ сталактитни капители, каквито виждаме напр. предъ входа на тюрбето на султанъ Селима II (1566-1574) въ Цариградъ [1].
1. Gurlitt, цит. съч., табл. 22a.
12
Човѣшкото лице несрѫчно издѣлано на горния капителъ е нѣщо необикновено тукъ. Подобни маски сѫ вградени въ крепостьта въ Смедерево и по външнитѣ стени на Рилския монастиръ. Иречекъ [1] ги поставя въ връзка съ легендитѣ за зазиждане на живи хора въ постройкитѣ и съ повѣрието, че съ това зазиждане ще се завърши успѣшно постройката. Ако действително тѣ сѫ въ връзка съ това повѣрие, ние ще заключимъ, че зазиданото, направено отъ камъкъ, човѣшко лице изпълва символично ролята на живия човѣкъ.
Обр. 7. — Розета върху капитела на южния двоенъ прозорецъ (рисунка на М. Васичъ)
Западната страна на тоя капителъ е украсена съ една особена розета (обр. 7), чиито успоредици Васичъ търси въ розеткитѣ на църквата въ Пасловацъ [2]. Тя произхождала, споредъ него, отъ формата на розеткитѣ по четвъртития барабанъ на кулата на Лазарица [3], по южната ѝ фасада [4], както и по фронтона на апсидата на църквата въ Любостиня [5]. Ние ще се съгласимъ, че на пръвъ погледъ тия розети си приличатъ. Ако се вгледаме обаче по-внимателно въ розетата отъ Младо-Нагоричино, ще видимъ, че тя се различава отъ горепосоченитѣ основно. Тая розета има не растителенъ характеръ като тѣхъ, а сталактитния характеръ на турската архитектурна орнаментика. Тя е съставена не отъ листа, които излизатъ отъ коронка, но отъ отсѣчени еднакви призматични форми, съставени отъ наведени триѫгълници, като всички сталактитни турски и общо мохамедански орнаменти [6]. Въ долната часть на тимпана надъ капитела е скулптиранъ звѣръ, между краката на който се издига цвѣтче. Мохамеданскиятъ характеръ на тая скулптура е съвършено
1. Историја Срба, I, 122; Окуневъ, цит. съч., стр. 243.
2. М. Васић, Жича и Лазарица, Београд, 1928, обр. 143.
3. П. т., обр., 104.
4. П. т., обр. 105.
5. G. Millet, L'ancien art serbe. Les Eglises. Paris, 1919, обр. 204.
6. Вж. фризата край главната врата на джамията на Михрама въ Цариградъ (Gurlitt., цит. съч., табл. 20d) , както и капителитѣ въ джамията на Мехмедъ-Соколи паша въ сѫщия градъ (П. т., табл. 26 с).
13
явенъ, когато я сравнимъ съ релефитѣ по вратата на Талисмана въ Багдадъ [1] или съ тия отъ стенитѣ на Диарбекиръ [2]. Но напълно мохамедански сѫ и орнаментитѣ скулптирани отъ дветѣ страни на звѣра. Въ лѣво виждаме преплетени ленти, които образуватъ ту крѫгове, ту шестоѫгълни звезди, въ дѣсно — преплетени крѫгове. И двата орнамента можемъ да видимъ, въ тоя имъ видъ въ ажурната украса на всички мимбари на джамиитѣ въ Цариградъ [3], въ по-голѣмата часть на скулптиранитѣ балюстради по тия джамии [4], въ стенната имъ украса [5], по решеткитѣ на кьошковетѣ имъ [6], както и по решеткитѣ на прозорцитѣ и на тимпанитѣ на тия прозорци [7]. Но ние ги виждаме и въ още по-стари отъ цариградскитѣ джамии мохамедански паметници — въ столицата на селджуцитѣ — въ Кония [8]. Мирхаба на Ларадна Меджидъ, строенъ въ 1258 год. [9] е увѣнчанъ съ цѣла емайлова фриза отъ преплетени ленти, които образуватъ крѫгове и шестоѫгълни звезди. Въ мохамеданския характеръ на тия два орнамента нѣма и не може да има никакво съмнение. Но и орнаментътъ въ горната часть на тимпана е по направата си типиченъ мохамедански орнаментъ отъ преплетени крѫгове, при все че образува въ срѣдата кръстъ. Въ цариградскитѣ джамии кръстътъ не е така ясно очертанъ. Майсторитѣ на църквата въ Младо-Нагоричино сѫ го очертали, за да покажатъ християнския характеръ на постройката. Напраздно търси Васичъ да сближи тия орнаменти съ подобнитѣ византийски или западни орнаменти на къснитѣ сръбски църкви. Той допуща дори безъ да се конкретизира, „сарацинско" влияние въ тия сръбски църкви. Орнаментитѣ си приличатъ действително, но не сѫ сѫщитѣ. Преплетенитѣ ленти и преплетенитѣ крѫгове сѫ стари византийски орнаменти. Ние можемъ да ги видимъ навсѣкѫде — дори въ Централна Азия, въ Персия, както и въ църквитѣ по Морава. Въ мохамеданската архитектура обаче тѣ иматъ другъ видъ, тѣ сѫ
1. J. Diez, Die Kunst der Islamischen Völker, Berlin, 1915, табл. III.
2. Strzygowski. Amida, Heidelberg. 1910, обр. 292—291.
3. Gurlitt, цит. съч., табл. 23 c.
4. П. т., цит. съч., табл. 17 с, 22 а.
5. П. т., цит. съч., табл. 19 d.
6. П. т., цит. съч., табл. 19 g.
7. П. т., цит. съч., табл. 25 f.
8. Diez, цит.съч., обр. 153.
9. П. т., цит. съч., обр. 153.
14
стилизувани другояче — тѣхнитѣ изрѣзки образуватъ шестоѫгълни звезди или малки триѫгълници и тая имъ особеность ги отдѣля отъ вазантийския подобенъ орнаментъ. Тѣ сѫ геометризувани тукъ повече и по принципитѣ на арабеската.
На тимпана на северния прозорецъ (Обр. 76) сѫ скулптирани две животни и надъ тѣхъ кръстъ, за който Васичъ е намѣрилъ паралели едннствено по рѫкописитѣ отъ XV и XVI вѣкове.
Обр. 7-б. — Прозорецъ на южния тимпанъ на църквата Св. Георги въ Младо Нагоричино
Тоя кръстъ е действително късенъ. Ние можемъ да кажемъ, напълно сигурно, че той не се срѣща по рѫкописитѣ отъ времето на сръбския князъ Лазаря и на синоветѣ му, време отъ което сръбскиятъ археологъ иска да датува църквата. Ние ще го видимъ по рѫкописитѣ отъ края на XV и отъ XVI вѣкъ. Но къмъ XV и XVI вѣкове отнася Кондаковъ и стенописитѣ на църквата [1], които за жалость сѫ вече замазани. Тукъ ние можемъ да му вѣрваме, тъй като той е въ областьта си.
Явно е значи, че църквата не е отъ XI вѣкъ, както мислѣше Окуневъ, или отъ XIV вѣкъ както я датува В. Петковичъ. Тя не е обаче и отъ началото на XV вѣкъ. Мохамеданскитѣ черти въ нейната украса и въ нѣкои отъ архитектурнитѣ ѝ форми показва ясно, че тя е строена презъ времето на турското владичество въ областьта. Коя е епохата, въ която тя е могла да бѫде построена? Нека си спомнимъ, че църквата въ Драгалевския монастиръ е градена въ 1476 год., стенописитѣ на църквата на Кремиковския монастиръ сѫ правени въ 1497 г., тия въ Погановския монастиръ въ 1500 год. Това е епохата на султанъ Баязида II (1481—1512), който обръща особено внимание на балканскитѣ провинции на своята империя и презъ чието царуване, както изглежда, балканскитѣ народи сѫ се ползували съ известна религиозна свобода. Тѣ сѫ градили и стенописвали църкви. Продължили ли сѫ неговитѣ
1. Кондаковъ, цит. съч., стр. 195.
15
прѣки наследници тая му политика е неизвестно, но е вѣроятно. Ние знаемъ, че стенописитѣ въ Куриловския манастиръ сѫ отъ 1595 год., тия въ Вуково отъ 1588 год. и пр. [1]. Тъкмо времето отъ края на XV вѣкъ до края на XVI вѣкъ е време, презъ което тя е могла да бѫде построена. Ние мислимъ, че това е станало къмъ 1500 год. На това заключение ни навеждатъ, както ще видимъ следъ малко, стенописитѣ на съседната църква Св. Петка. Св. Георги, а и останалитѣ две църкви сѫ градени отъ майстори християни, строители на джамии, медресета и тюрбета, които сѫ усвоили вече техниката на турскитѣ архитектурни форми и на турския орнаментъ. Че епохата, въ която тѣ сѫ издигнали отъ земята тия църкви е била епоха на турско владичество, показва и фактътъ, е куполътъ на Св. Георги е безъ барабанъ. Майсторитѣ сѫ имитирали църквата въ Старо-Нагоричино, но тѣ не сѫ посмѣли да имитиратъ нейнитѣ петь високи и кръшни купола. Вмѣсто високия срѣденъ куполъ тѣ сѫ поставили само една калота. Имало е забрана да се строятъ куполни църкви навѣрно и тая забрана може да бѫде произнесена само отъ турската власть.
Заключенията, които направихъ, се засилватъ още повече отъ прегледа на дветѣ останали църкви. Св. Никола се намнра по-високо на хълла отъ Св. Георги. Отъ западната и страна се простиратъ гробища (обр. 8). Нейнитѣ сводове и горнитѣ части на стенитѣ ѝ сѫ изпадали. Тя е закрепена презъ сръбско време съ срѣдствата на Скопската бановина подъ рѫководството на кумановския инженеръ по системата, по която сѫ закрепени месемврийскитѣ църкви и която сърбитѣ заеха отъ насъ. Тя е еднокорабна, предшествувана отъ голѣмъ, колкото наосътъ, притворъ. По вѫтрешнитѣ странични стени на наоса е имало по две надлъжни арки и, вѣроятно и една напрѣчна. Такива арки е имало и въ притвора. Градежътъ ѝ е съвършено еднакъвъ съ тоя на Св. Георги. Че тя е строена едновременно съ тая последната, а може би и отъ сѫщитѣ майстори показватъ особеноститѣ на самия градежъ, а сѫщо и две подробности на тоя градежъ. Горнитѣ прагове на четвъртития юженъ прозорецъ и на южния входъ въ наоса сѫ профилувани по начина по които е профилуванъ горния прагъ на южната врата
1. А. Протичъ. Денационализация и Възраждане, стр. 410.
16
на Св. Георги (обр. 9). Че църквата е правена въ турско време, нѣма никакво съмнение. Нишата на протезиса е съ островърха
Обр. 8. — Църквата Св. Никола въ Младо Нагоричино.
Обр. 9. Юженъ входъ въ Църквата Си. Никола въ Младо Нагоричино.
17
турска арка. Подобна ниша има и въ притвора, на лѣвата часть на стената, която го отдѣля отъ наоса (обр. 10). Като арката на западната фасада на Св. Георги (обр. 5), тая арка е повече закрѫглена при основата си. Нейнитѣ стени при върха сѫ почти прави. Тя не е значи обикновената островърха готическа или арабска арка получена отъ сѣчението на два сегмента. Тя е
Обр. 10. — Стена между притвора и наоса на църквата Св. Никола въ Младо Нагоричино
съставена ссъ четири линии и има смѣсенъ характеръ. Такава е и арката която увѣнчава длъгнестото прозорче на сѫщата стена горе надъ вратата, а такава е и тая, която обхваща малкия двоенъ прозорецъ на петостранната апсида (обр. 11) и въ тимпана на която сѫ скулптирани кръстове подобни на кръста отъ тимпана на северния прозорецъ на Св. Георги. Плитката ниша надъ вратата, която свързва притвора съ наоса е обаче съ полукрѫгла арка и това смѣшение на аркитѣ не е случайно
18
Ние бихме взели полукрѫглитѣ арки, въ първия мигъ, като остатъкъ отъ по-старата българска мѣстна архитектура, ако не знаехме, че то сѫществува въ самата турска архитектура на Балканския полуостровъ и че е нейна характерна черта. Турскитѣ строители сѫ я заели отъ византийската архитектура. Така напримѣръ въ първата голѣма джамия въ Цариградъ — въ прочутата Мехмедие — правена отъ гръцкия архитектъ Христодулосъ презъ времето на Мухамеда II отъ 1463—1471 г. [1],
Обр. 11. — Прозорецъ на апсидата на църквата Св. Никола въ Младо Нагоричино
аркитѣ на първия етажъ сѫ полукрѫгли. Полукрѫгли сѫ и аркитѣ на горнитѣ прозорци на джамията Сюлеймание правена отъ прочутия Синанъ отъ 1550 до 1555 год. [2] Тая смѣсица на полукрѫли съ островърхи турски арки е пакъ характерна черта на ранната турска архитектура на полуострова.
Безсъмнено турска е и понижената сегментова арка надъ западния входъ на третата църква Св. Петка, която се намира
1. Diez, цит. съч., обр. 175.
2. Diez, цит. съч., стр. 125, обр. 180; Gurlitt, цит. съч., табл. 19f.
19
отъ другата страна на шосето, навѫтре по склона на високия чукаръ, и чиито сводове сѫ сѫщо паднали (обр. 12).
Обр. 12. — Църквата Св. Петка въ Младо Нагоричино
Обр. 13. — Църква Св. Петка въ Младо Нагоричино. Източната стена на притвора (снимка Н. Божиновъ)
Тя е предшествувана отъ голѣмъ притворъ и се състои отъ две отдѣления (обр. 13). Въ лѣвото, чиято тѣсна врата е правоѫгълна,
20
е сѫщинската църква. Дѣсното се съединява съ притвора посрѣдствомъ широка полукрѫгла арка. To е било навѣрно женското отдѣление. Въ всѣка отъ страничнитѣ стени на притвора се намиратъ две полукрѫгли арки, които падатъ въ срѣдата на низки стълпчета (обр. 14). Въ сѫщинската църква сѫ запазени малко стенописи. Въ апсидата, като въ църквата на Погановския монастиръ, се вижда (безъ главата) Богородица Платитера, права, въ цѣлъ ръстъ. Подъ нея сѫ шестьтѣ църковни отци. Въ дѣсно горе се вижда образътъ на
Обр. 14. — Църквата Св. Петка въ Младо Нагоричино. Южна стена на притвора и женското отдѣление (снимка Н. Божиновъ)
Богородица отъ Благовѣщението. Въ нишата, надъ вратата на църквата е, пакъ въ цѣлъ ръстъ, образътъ на Св. Петка (обр. 13). Цѣлата тая източна стена на притвора е запълнена съ композицията на Страшния сѫдъ. Тя е обаче цѣлата покрита съ мухълъ. Виждатъ се отдѣлнитѣ групи на праведницитѣ и въ дѣсния доленъ ѫгьлъ отворената пасть на ада. По-запазени сѫ часть отъ стенописитѣ на южната стена на притвора. Въ ѫгъла образуванъ отъ дветѣ арки е стоялъ образътъ на Св. Симеонъ Стълпникъ. Виждаме само горната часть на тоя образъ (обр. 14). Въ втората арка, отъ дветѣ страни на прозорчето, което е пробито въ срѣдата ѝ, сѫ въ лѣво Св. Aнтони, а въ дѣсно Св. Евтими (обр. 15). Тѣ сѫ високи и кръшни образи.
21
Контурирани сѫ съ кафяво-червена боя, сѣнкитѣ на лицата сѫ отъ печена сиена. Елегантниятъ образъ на Св. Евтимия е особенно интересенъ. Той е репрезантативенъ образъ, но вмѣсто да стои неподвиженъ и мълчаливъ, той спори. Лѣвата му рѫка се отдѣля отъ тѣлото. Дѣсната, изправена предъ гърдитѣ, доказва нѣщо. Тая свобода на движенията е особена. Тя се дължи безсъмнено на италиянско влияние. Школата на която се дължи тая живопись е съвременна на погановската.
Обp. 15. — Стенописи въ притвора на църквата Св. Никола въ Младо Нагоричино
Тия крайно извишени образи напомнятъ издълженитѣ фигури въ стенописитѣ на Св. Петъръ и Павелъ въ Търново, които сѫ отъ края на XV вѣкъ. Сѫщата мощь се чувствува въ образа на Св. Теодоси, който е въ първата ниша на тая стена на църквата (обр. 16) Св. Петка въ Младо-Нагоричино. [1] Неговата глава показва ясно, че той принадлежи на македонската живописна традиция, но грамадното му високо тѣло е единъ късенъ белегъ. Колко е различенъ тоя светия отъ светиитѣ по църквитѣ въ Старо-Нагоричино и Матейче или отъ тия на късния XIV вѣкъ!
22
По ѫглитѣ на аркитѣ, които обграждатъ тия стенописи е изобразени Йесеевото дърво. Образитѣ излизатъ отъ голѣми цвѣтни чашки. Тоя орнаментъ, реалистично третиранъ, е сѫщо късенъ. Надъ аркитѣ е било изписано житието на Св. Петка. Две сцени само сѫ отчасти запазени отъ това житие (обр. 17). Образитѣ на Св. Петка въ тѣхъ сѫ едри, величествени образи.
Обр. 16. — Стенопись въ притвора на църквата Св. Петка въ Младо Нагоричино
Така тритѣ църкви трѣбва да се датуватъ съ положителность отъ епохата на турското владичество въ Македония и то къмъ годината 1500, може би малко по-рано — въ края нa XV вѣкъ или малко по-късно — въ първата половина на XVI вѣкъ.
Явно е, че теорията на Окунева за арменския произходъ на тѣхнитѣ строители и датата (XI в.), която той предлага, не
23
Обр. 17. — Стенописи въ притвора на църквата Св. Петка въ Младо Нагоричино
Обр. 18. — Надгробенъ кръстъ отъ гробищата на църквата Св. Никола въ Младо Нагоричино
24
издържатъ критика. При все това часть отъ успоредицитѣ, които той прави между украсителнитѣ мотиви на Св. Георги и тия на нѣкои арменски и грузински църкви, сѫ въ много отношения вѣрни. Но това нѣма защо да ни очудва. Турската архитектура на полуострова е еклектична — тя е заела много сирийски, византийски и сигурно арменски черти. Но самиятъ фактъ, че тя се появява най-напредъ като каменна архитектура и че носи следователно всички особенни черти на една каменна архитектура, може да ни обясни тия успоредици.
Въ гробищата, които заобикалятъ тритѣ църкви, открихъ много интересни каменни кръстове съ гравирани по тѣхъ човѣшки образи. Подобни кръстове има и около църквата Св. Георги на съседното село Старо-Нагоричино. Публикувахъ единъ отъ най-старитѣ кръстове, които фотографирахъ край Св. Никола. Той е високъ 0.70 см. Човѣшкиятъ образъ е силно стилизуванъ. Неговиятъ трупъ е предаденъ съ една ромбовидна фигура, краката му липсватъ. Една отвесна линия надолу предава цѣлата долна часть на тѣлото, а може би и краката. Главата е едра. Отбелязани сѫ: очитѣ съ крѫгли издълбани дупки, носътъ и устата съ прави широки черти и веждитѣ съ извити лунички. Най-интересната подробность на това, както и на другитѣ изображения, сѫ рѫцетѣ, които, повдигнати нагоре, държатъ високо кръстове.
Надгробнитѣ христиански кръстове съ човѣшки изображения сѫ извънредно рѣдки въ срѣдновѣковието. До сега такива сѫ отбелязани единствено въ България. К. Шкорпилъ нарисува нѣколко въ селата по течението на рѣка Черни Ломъ [1]. Пасекъ и Латининъ взиматъ тия надгробни камъни за остатъци отъ традицията на каменнитѣ баби [2]. Геза Фехеръ, който откри въ гробищата на с. Калугерица до Мадара, още нѣколко надгробни камъни съ човѣшки изображения [3], не само поддържа това мнение, но и смѣта, че тѣ сѫ доказателства изобщо за
1. К. Шкорпилъ, Описъ на старинитѣ по течението на рѣка Русенски Ломъ, София, 1914, стр. 170, обр. 145, 146, 147, 150.
2. Т. Passek et B. Latynine, Sur la question des “Kamennye baby", Eurasia Sept. Antiqua, V (192S), стр. 250 сл.
3. G. Feher, Les monuments de la culture protobulgare et leurs relations hongroises, Budapest, 1931, стр. 89, обр. 45—46.
25
сѫществуването на каменнитѣ баби. Ние ще забележимъ, че надгробнитѣ кръстове отъ Младо и Старо-Нагоричино съ своитѣ повдигнати нагоре рѫце приличатъ на нѣкои образи на съкровището отъ Нагь-Сентъ-Миклошъ, които вмѣсто кръстове държатъ цвѣтни клонки [4]. Подобни образи съ вдигнати нагоре рѫце се срѣщатъ и по аварски коланни краища [5].
(Следва)
Край в: Македонски Прегледъ, год. XIII, кн. 4 (1942)
4. J. Hampel, Alterthümer des frühen Mittelalters in Ungarn, Braunschweig 1905. III. табл. 293.
5. M. Fettich. Die Metallkunst der landnehmenden Ungarn, Budapest, 1937, II. Tafelband, табл. III, 2; табл. VI, 1, табл. VII, 1.