Македонски Прегледъ
Година
XIII, книга 2, София, 1942

 

Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland. S.-A. aus den Abhandlungen der Preussischen Akademie der Wissenschaften, Jahrg. 1941, Philhist. Klasse, № 12, in-40, VIII + 350 стр. и една карта.

 

 

Дим. Ярановъ

 

 

Следъ работитѣ на Фалмерайеръ, Хилфердингъ и други автори върху заселването на славяни въ Гърция и гръцкитѣ острови въ началото на срѣднитѣ вѣкове, интересътъ къмъ тоя въпросъ бѣше нарастналъ много, обаче нѣмаше една по-основна работа, която да освѣтли различни странични въпроси, свързани съ изучването на това заселване. Налагаше се да се яви нѣщо подобно на работата на Селищевъ върху славянитѣ въ Албания. Цитираната по-горе работа на известния берлински славистъ проф. Фасмеръ запълва тая празднина.

 

За голѣмия интересъ на Фасмеръ къмъ тоя въпросъ можеше да се подразбере вече отъ нѣкои негови предварителнн публикации, въ които бѣше даденъ отговоръ и на единъ отъ най-интереснитѣ, отъ българска гледна точка, странични въпроси: отъ коя група сѫ били славянитѣ, които сѫ се настанили въ Гърция и по нѣкои отъ гръцкитѣ острови. Неговиятъ отговоръ и тогава и сега въ окончателния му трудъ е единъ и категоричень: това сѫ били български славяни.

 

Въ първата глава Фасмеръ разглежда обстойно досегашнитѣ трудове върху славянитѣ въ Гърция, дава сѫщевременно и указания за начина, по който е постѫпилъ самиятъ той при събиране на славянски названия отъ Гърция. Особеко значение е отдавалъ Фасмеръ на възможностьта да се посочи за дадено название неговото споменаване въ нѣкой срѣдновѣковенъ паметникъ. За основа му е послужилъ единъ списъкъ на населенитѣ мѣста въ Гърция отъ 1909 год. He е използувалъ никаква карта, за което трѣбва да се съжалява особено много. Въ Гърция се намиратъ не само имена на селеща, но и имена на мѣстности, етимологията на които въ нѣкои случаи може да се установи много по-лесно, напримѣръ когато една карстова гола мѣстность се нарича Гола или Голакъ, както е случаятъ съ нѣколко планини въ Акарнания, или когато нѣкой високъ връхъ се нарича Орловица, както е случаятъ съ нѣколко върха въ Южна Македония. Много голѣмъ брой славянски названия на селища и мѣстности се намира въ картата на Гърция, изработена отъ французката морейска екследиция въ срѣдата на първата половина на XIX вѣкъ. Много славянски названия се намиратъ и въ италянскитѣ (по-точно казано венецианскитѣ) карти на йонийскитѣ острови, които сѫ били венецианско владение въ течение на много вѣкове. Тъкмо на островъ Кефалония, въ който Фасмеръ намира съ голѣмъ трудъ едно единствено славянско название, дадено положително отъ славянски

 

 

137

 

поселенци, се намира едно голѣмо село Каменица, посочено въ всички италянски карти на Гърция отъ по-миналия и началото на миналия вѣкъ. Впрочемъ тоя пропускъ не е отъ голѣмо теоретическо значение, тѣй като и безъ това Фасмеръ е разполагалъ съ толкова много материаль, че заключенията, до които е дошелъ възъ основа на него, нѣма да се промѣнятъ. Това може да се твърди съ положителность, ако се прибавятъ още стотина-двесте имена, които може да нарастнатъ и до хиляди, ако се събератъ и имената на мѣстности и малки дѣлове отъ селскитѣ землища. Събирането на всички тия имена би могло да има само въ едно отношение по-голѣмо значение: за установяване где сѫ се заселили по-гѫсти, где по-рѣдки маси отъ славяни. Но дори и въ това отношение Фасмеръ е достигналъ до заключение, което едва ли те бѫде промѣнено отъ бѫдещи допълнения къмъ неговата студия, които биха били направени възъ основа на издирвания върху новитѣ гръцки топографски карти и старитѣ карти на Гърция, особено тия отъ първитѣ години на сѫществуването на тая държава.

 

Втората глава разглежда историческитѣ данни за нахлуването на славяни въ Гърция.

 

Третата, най-обширна глава, представя „Прегледъ на славянскитѣ географски имена, подредени по области". Фасмеръ започва съ Еперъ и то съ областьта на Янина, за която е разполагалъ съ най-голѣмъ исторически материалъ. Приведени сѫ не само названията, които авторътъ смѣта, че сѫ дадени отъ славянски заселници, но и такива имена, които по мнението на други автори сѫ славянски, но за които Фасмеръ не се решава да отсѫди съ положителность първо, дали сѫ наистина славянски и второ, дали сѫ дадени отъ славяни или пъкъ сѫ били пренесени отъ власи, албанци или дори въ нѣкои случаи и отъ гърци. Отъ цѣлата область сѫ приведени 334 положителни и съмнителни случаи: отъ Артскско — 44 случаи, отъ Превеза — 34, Акарнания и Етолия — 98, Трикала и Кардица — 120, Фтиотисъ — 55, Лариса — 38, Магнезия 15, Евритания — 48, Фокисъ — 45, Беотия — 22, Атика — 18, островъ Евбея — 19, островъ Андросъ — 2; Тиносъ — само едно, Скловохори, което може да стои и въ връзка съ заселването на пленници славяни; островъ Корфу — 9, островъ Левкасъ — 4, Кефалония — 2, нито едно име на островъ Закинтосъ, 24 въ областьта на Коринть, 18 въ Арголида, 35 въ Етида, 44 въ Трифилия, 94 въ Аркадия, 43 въ Месения, 81 въ Лакония и 17 на островъ Критъ. Въ Македония Фасмеръ посочва сѫщо така голѣмъ брой славянски названия, като въ повечето случаи подчертава, че доказването на славянския произходъ на названието е излишно по простата причина, че и до днесъ тия селища се населяватъ отъ българи. Отъ Кожанско сѫ изброени 116 славянски названия на селища, отъ Леринско — 165, отъ Воденско — 94, отъ Солунско и Халкидическия полуостровъ — 152, отъ Сѣрско и Демир-хисарско — 111, отъ Драмско и Кавалско — 92. Отъ Тасосъ е посочено името на с. Вулгаро, воето е отъ по-ново време и стои въ връзка съ заселването на българи отъ Македония. Споредъ Фаскеръ нѣма сигурни данни за славяни въ Самотраки. Въ Тракия Фасмеръ изброява въ областьта на Ксанти 9 славянски имена, в областьта на Еносъ 11, въ Одринско 10, въ Лозенградско 5, въ Родостенско 11, въ Галиполския полуостровъ 4. Читательть може да се зачуди, защо Фасмеръ се занимава съ Източна

 

 

138

 

Тракия въ единъ трудъ върху славянитѣ въ Гърция. Обяснението е много просто: той е ималъ подъ рѫка списъка на населенитѣ мѣста въ Гърция за 1920 година, когато Гърция се простираше до вратитѣ на Цариградъ.

 

Четвъртата глава е посветена на звуковитѣ и морфоложки промѣни, които сѫ претърпѣли славянскитѣ названия въ Гърция. Разгледани сѫ първа гръцкитѣ звукове и форми, следъ това славянскитѣ звукове и форми. Дадени сѫ извънредно много примѣри за предаването на слав. ѣ съ а, порѣдко я, така, както се предава този звукъ и до сега въ източнобългарскитѣ говори. Забележително е, че голѣмата насовка се явява въ най-южнитѣ части на Гърция предадена съ о + носовъ звукъ, докато въ Срѣдна и Северна Гърция, съ изключение на Костурско, се представя отъ о, но никога отъ у. Две заключения могатъ да се извадятъ отъ тая констатация: първото е извадено отъ Фасмеръ, който вижда въ тоя случай абсолютно сигурно доказателство за българския характеръ на славянитѣ въ Гърция; второто заключение е, че погърчването на славянитѣ, т. е. на българитѣ въ Срѣдна и Северна Гърция (т. е. Тесалия и Епиръ) е станало доста късно следъ изчезването на носовката. Въ връзка съ това стои запазването на лични славянски имена, като Стоянъ и др., и до день днешенъ между гръцкото население на Епиръ, както посочва самиятъ Фасмеръ възъ основа на гръцки автори.

 

Напоследъкъ много гръцки автори (а още отдавна и гръцкиятъ историкъ графъ Сатасъ) се опитватъ да обяснятъ присѫтствието на славянски названия и въ най-затънтенитѣ кѫтове на Гърция съ разнасянето на тия названия отъ самитѣ гърци, които сѫ възприели нѣкои славянски думи въ своя езикъ, като валтосъ отъ слав. болто, блато, или чрезъ албанцитѣ, разселили се въ Гърция следъ срѣднитѣ вѣкове, или чрезъ власитѣ. На тоя въпросъ се спира Фасмеръ въ петата глава на своята работа. Като приема, че въ единични случаи може да е станало подобно пренасяне, Фасмеръ все пакъ се противопоставя общо на тия опити, като изтъква, че прѣкото значение на славянско население въ дадено мѣсто за явяването на славянско название може да се докаже по езиковъ пѫть.

 

Последната, шеста глава, представя заключението, което се изразява въ три извода: 1) славянитѣ въ Гърция сѫ били отъ българския клонъ на южнитѣ славяни; 2) езикътъ имъ показва много старинни черти; 3) тѣ се заселили въ голѣми маси въ Гърция, обаче за нѣкакво унищожаване на гръцкото население, за запазването му само въ градоветѣ, не можело да става дума. До това заключение Фасмеръ достига поради липсата на много славянски заемки въ гръцкия езикъ и поради това, че последниятъ не е билъ повлиянъ въ неговата конструкция. Що се отнася до славянскитѣ, т. е. български заемки въ гръцкия езикъ, струва ми се, и до сега не е събранъ цѣлиятъ диалектиченъ материалъ, който би могълъ да хвърли повече свѣтлина върху тоя въпросъ. Интересно е напримѣръ да се отвори работата на Фотопулусъ върху с. Селица, което се намира въ Южна Македония, въ областьта Населица, за да се види колко български думи употрѣбяватъ тамошнитѣ гърци за отдѣлнитѣ части на кѫщата, напримѣръ, какъ тѣ говорятъ за „гренда” и пр. Както въ езика на тия погърчени едва преди 80-на години българи се намиратъ още много български думи, така е възможно да се намерятъ подобни думи и въ езика на епирскитѣ и тесалийскитѣ гърци,

 

 

139

 

погърчени българи отъ преди нѣколко вѣка. Тоя и много други въпроси ще има да се разрешаватъ въ бѫдаще, като работата на Фасмеръ ще остане основното рѫководство.

 

Речникътъ въ края на труда улеснява извънредно много неговото използуване.

 

[Back to Index]