Македонски Прегледъ
Година I, книга 1, София, 1924

 

2. Кои сѫ най-старитѣ монети отъ Александра Велики?

 

И. А. Мушмовъ

 

 

При една обиколка изъ северо-западна България презъ октомври 1923 г. посетихъ и гр. Видинъ. Тамъ прегледахъ археологическата и монетната сбирка на Архелогическото Дружество. Между другитѣ монети въ сбирката открихъ и две сребърни тетрадрахми на лицето съ образа на Зевса братъ, съ лавровъ вѣнецъ, косата му подгъната и прибрана въ тила, на около зрънчестъ крѫгъ на опакото е представенъ Зевсъ полуголъ, седналъ на престолъ, въ дѣсната рѫка протегната държи орелъ, a съ лѣвата се подпира на скиптъръ. Въ дѣсно подписъ ΑΛΕΞΑΝΔΡ(ου); наоколо изтритъ зрънчестъ крѫгъ. Интересното въ тѣзи две монети е това, че върху лицето не е представена главата на Александра, по подобие на Херакла, покрита съ лъвска кожа, каквито сѫ неговитѣ сребърни монети, a главата на Зевса, както тя е представена върху сребърнитѣ монети на баща му Филипъ II Македонски. И дветѣ монети с отъ единъ и сѫщъ печатъ. Едната, върху лицето, презъ лавровия вѣнецъ и косата, носи разрѣзъ отъ ударъ, за да се изпита метала, дали е сребро или е бронзъ, увитъ въ сребърна тенекия, каквито монети, при финансово затруднение на държавата сѫ сѣкли въ cтapo време и които французитѣ наричатъ „monnaies fourées". Отъ този опитенъ нарѣзъ се вижда, че и тази монета, както и другата, сѫ отъ чисто сребро. Монетата съ нарѣза има диам. 27 мм, 16 гр. 52. табл. I. 1. Другата монета има диам. 30 мм., 16 гр. 09. Табл. I. 2. Разликата въ диаметъра се състои въ това, че монетното ядро на втората монета при отпечатването повече се разтегнало отъ второто, a размѣритѣ на изображенията и на дветѣ монети сѫ еднакви, което доказва, че тѣ сѫ отпечатани съ единъ и сѫщъ печатъ.

 

Отъ направената справка въ нѣколкото стотинъ сребърни монети Филипови и Александрови, които се съхраняватъ

 

 

16

 

въ монетната сбирка при Народния Музей, както и отъ литературата по монетитѣ на тѣзи царе се доказва, че тѣзи две монети сѫ единственитѣ до сега екземпляри съ подобни типове.

 

Както е известно, Филиповитѣ сребърни монети на лицето си иматъ главата на Зевса брадатъ, съ лавровъ вѣнецъ и наоколо зрънчестъ крѫгъ. На опакото е представенъ конникъ въ ходъ на дѣсно, въ дѣсната си рѫка държи юздитѣ на коня, a въ лѣвата — лаврово клонче. Надъ конника подписъ ΦΙΛΙΠΠΟΥ въ полето разни символи, които означаватъ града, дѣто отъ били сечени монетитѣ. Диам. 23 мм » 14 гр. 05. Табл. I. 3.

 

Известно е сѫщо, че Александровитѣ сребърни монети на лицето си иматъ главата на Александра, подъ образа на Херакла, покрита съ лъвска кожа (атрибутъ на Херакла), наоколо зрънчестъ крѫгъ. На опакото е представенъ Зевсъ полуголъ, седналъ на престолъ, въ дѣсната си рѫка протегната държи орель, a съ лѣзата се подпира на скиптъръ. Въ полето въ дѣсно надписъ ΑΛΕΞΑΝΔΡΟΥ, подъ престола буква Θ, наоколо зрънчестъ крѫгъ. Диам. 30 мм. 17 гр. 04. Табл. I. 4. По теглото и размѣритѣ се вижда, че въпроснитѣ две монети повече се приближаватъ къмъ Александровитѣ, отколкото къмъ Филиповитѣ. Отъ надписа на сѫщитѣ монети сѫщо се вижда, че тѣ сѫ сѣчени въ времето на Александра.

 

Сега се явява въпросъ, какъ да се обясни типътъ на Филиповитѣ монети на лицето върху Александровитѣ? На това питане подхождатъ споредъ мене три предположения, a именно:

 

1) На 336 г. пр. Хр. е умрѣлъ Филипъ II Македонски и въ сѫщото време се е възцарилъ синъ му Александъръ. Следъ идването на престола на Александра, почнали да сѣкатѣ сребърни монети отъ описания вече неговъ типъ. Обаче при отпечатването на опредѣлената емисия, въ края, поврежда се печата за лицевата страна на монетата, който всѣкога е стоялъ забитъ въ единъ тъпъ или наковалня и вследствие на тази повреда не е могло да се изкара цѣлата емисия. Да предположимъ, че въ монетарницата е имало, останала отъ Филипово време, наковалня съ печатъ за монети отъ този царь. За да се довърши емисията, може-би само за нѣколко екземпляра, решаватъ тѣзи екземпляри да ги

 

 

17

 

отпечатътъ върху Филиповия печатъ. По такъвъ начинъ момонетитѣ сѫ получили върху лицето типа на Филиповитѣ монети, a върху опакото — този на Александровитѣ.

 

2) Новъ монеторѣзачъ, вмѣсто да отиде съ монетния печатъ за опакото, който всѣкога се държалъ въ рѫка, на наковалнята съ лицевата страна за монетитѣ на Александра, попадналъ на оная за Филиповитѣ менети и тамъ осѣкълъ 2—3 екземпляра, слѣдъ което забѣлѣзалъ грѣшката си. Обаче за да се предаде емисията точно въ брой, минаватъ и тѣзи монети, които иматъ сѫщитѣ размѣри и тегло на Александровитѣ монети, следователно нищо не губятъ отъ стойностьта си.

 

3) Третото предположение, което ми се вижда най-правдо подобно, е това: Въпроснитѣ две монети сѫ часть отъ една серия, която Александъръ е сѣкълъ при възцаряването си и за която до днесъ нищо не се знаеше. Това мое предположение се основава на следнитѣ факти: 1) До сега нѣма примѣри въ нумизматиката да сѫ сѣчали монети отъ една серия съ типоветѣ на двама различни владѣтели, каквито сѫ въпроснитѣ монети, защото това би било аномалия въ монеторѣзането, каквато никога не се допускала; 2) отъ високиятъ релйефъ и отъ стилътъ на Зевсовата глава на лицето на тѣзи две монети се вижда, че тѣ сѫ отъ първитѣ емисии на Александровитѣ монети, защото, колкото релйефътъ на монетитѣ е по-високъ, толкова тѣ сѫ по-стари и обратно, най-последнитѣ монети отъ Александровитѣ сѫ съ низъкъ релйефъ; 3) че тѣзи монети сѫ отъ най-старитѣ Александрови, служи и обстоятелството, че Александъръ въ началото не се нарича ΒΑΣΙΛΕΩΣ върху монетитѣ, както не се наричалъ баща му Филипъ, затова върху въпроснитѣ монети личи само името на Александра въ родителенъ падежъ ΑΛΕΞΑΝΔΡΟΥ както и върху Филиповитѣ монети.

 

Александровитѣ менети съ подписъ ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΑΛΕΞΑΝΔΡΟΥ сѫ отъ по-кѫсна епоха и сѫ сѣчени отъ неговитѣ наследници и отъ разни автономни градове, както е случая съ монетата, представена на таб. I. 6., която е сѣчена въ Месемврия, както това показва буквата Μ подъ престола и шлемътъ въ полето въ лѣво.

 

Появата на Зевсовата глава върху Александровитѣ монети азъ си я обяснявамъ тъй: както видѣхме по-горе, този

 

 

18

 

типъ върху лицето на монетитѣ е билъ на Филипа II. Навѣрно следъ смъртьта на този царь и синътъ му Александъръ, за лицето на своитѣ сребърни монети е приелъ сѫщия образъ, за опако е избралъ образа на Зевса седналъ, съ орелъ и скиптъръ, както е представенъ върху неговитѣ монети.

 

Споредъ изследванията на ученитѣ нумизмати [1] конникътъ върху Филиповитѣ монети представя самия царь. До Филипа образитѣ върху македонскитѣ монети представятъ само божества; пръвъ той, подъ влиянието на своитѣ приближени, които го ласкаели, че приличалъ на Зевса и билъ дивинизиранъ, Филипъ се решилъ да представи, въ ущърбъ на божествата, своя ликъ върху опакото на своитѣ сребърни монети. По мое мнение, ликътъ на Филипа трѣбва да се вижда само върху оная серия отъ сребърни монети, върху които конникътъ е представенъ облеченъ въ мантия, която понѣкога се развѣва задъ гърба му, на главата съ македонска шапка, въ ходъ на лѣво, дѣсната му рѫка вдигната за поздравление (табл. I. 5), a не на дѣсно, какго е представенъ върху другата серия (табл. I. 3.)

 

Следъ Филипа и синъ му Александъръ, който сѫщо билъ дивинизиранъ, пакъ подъ влияние на своитѣ приближени, се е решилъ да замѣни образа на божеството върху своитѣ сребърни монети съ своя, но той тая промѣна е извършилъ върху лицето на монетитѣ, a не както баща си върху опакото, и е представилъ своя образъ, подъ образа на Херакла и е приелъ неговия атрибутъ — лъвската кожа.

 

Следъ Александра решаватъ се на тази смѣлость и неговитѣ наследници и този обичай, да се представятъ образитѣ на владѣтелитѣ върху монети, е останалъ до день днешенъ.

 

Именно при тази реформа, замѣнка на божескитѣ образи съ царскитѣ, Александъръ е изхвърлилъ отъ лицето на своитѣ сребърни монети образа на Зевса, за да го замѣсти съ своя и навѣрно тогава е прекратилъ емисията, може би единствена, отъ монети съ главата на Зевса на лицето и е почналъ да сѣче известнитѣ негови монети съ неговата глава подъ образа на Херакла.

 

 

1. Сравн. Babelon, Les monnaies grecques 1921 стр. 100 и след.

 

 

19

 

Има и друго едно обстоятелство, което иде да подкрепи моето предположение. То е: немскиятъ нумизматъ, специалистъ по келтийскитѣ монети, или тъй известнитѣ въ нумизматиката „варварски имитации" Фореръ [1], като описва имитациитѣ на Филиповитѣ, Александровитѣ и на неговитѣ наследници монети, както и имитациитѣ на монетитѣ на Пеонскитѣ царе, на ония отъ островъ Тасосъ, на градъ Маронея, Лизимаховитѣ и др. монети, между най-къснитѣ Александрови имитации описва и дава фотографическа снимка на една имитация отъ типа на нашитѣ две, за които е предметъ настоящата статия. Обаче тази монета на Фореръ е истинска варварска имитация, съ груби контури, образитѣ деформирани до неузнаваемость, работа съвсемъ първобитна.

 

Маджарскиятъ специалисть по варварскитѣ имитации, Графъ Десефи Миклошъ, който дава въ своя трудъ върху 54 таблици 1315 фотографически снимки на варварски монети, не представя нито единъ екземпляръ отъ типа на нашитѣ монети. [2]

 

Понеже знаемъ, че келтитѣ, които сѫ имитирали въ продължение на повече отъ единъ и половина вѣкъ поменатитѣ по-горе монети, никога не сѫ сѣкли отъ този видъ монети специални свои типове, a само сѫ имитирали чуждитѣ, които били прочути по доброкачествения си металъ и по голѣмото реноме на царетѣ, които ги сѣкли, както е случаятъ съ Александровитѣ тетрадрахми — не следва ли логически, че тѣ, за да могатъ да имитиратъ монетитѣ отъ въпросния типъ, сѫ имали на рѫка оригинали отъ сѫщитѣ монети? Това доказва още, че въпроснитѣ монети даже следъ единъ и половина вѣкъ подиръ смъртьта на Александра не сѫ били рѣдкость, но въ последствие сѫ намалѣли и до тия дни сѫ станали голѣма рѣдкость.

 

Какъ сѫ попаднали въ Видинъ тѣзи монети не можахъ да науча. Обаче, като се знае, че келтитѣ сѫ населявали и Дунавската область и тѣхнитѣ имитации сѫ продължавали да се сѣкътъ въ средни и горни Дунавъ, отъ дето проникнали

 

 

1. Forer, Keltische numismatik, Strassburg 1908, стp. 179 fig. 341, табл. XXXIV, 341.

 

2. Срав. Gròf Dessewffy Miklòs, barbar pènzei, Budapest, 1910.

 

 

20

 

дори до Галия [1], лесно може да се предположи, че тѣ сѫ останали отъ келтитѣ, на които навѣрно сѫ имъ служили за образци при имитациитѣ, каквито сѫ ония, които издава Фореръ и за които съобщихъ по горе.

 

За автентичностьта на нашитѣ две монети не може да става никакъвъ споръ. Това се вижда и отъ размѣритѣ и отъ теглото имъ, както и отъ дългото имъ употребление, вследствие на което надписътъ и изображенията сѫ доста изтрити. Освенъ това, Александровитѣ монети никога не сѫ били твърде ценни, за да се рѣши нѣкой да ги подправя.

 

Отъ друга страна, подправени монети съ комбинирани изображения на двама владѣтели до днесъ не сѫ известни. Фалшификацията обикновено е ставала на рѣдки монети и то само на известни владѣтели, държави и градове, но само отъ известенъ типъ, който лесно може да се фалшифицира, като се направи отливка отъ монетата. Отливки отъ две различни монети никога не могатъ да се комбиниратъ, за да се изкалъпи една монета,

 

Даже знаменитиятъ нумизматъ и подправачъ на монети Бекеръ, не е направилъ комбинирани монети, a е измислювалъ само монети на римски императори и императрици, отъ които не сѫ били известни монети.

 

Разбира се, че въпроснитѣ две монети не сѫ единственитѣ отсѣчени на времето. Трѣбва да е била цѣла емисия, може би малка, която съ течение на времето до наши дни е изчезнала или отъ нея сѫ останали само малки остатъци, каквито сѫ нашитѣ монети. Нека се надѣваме, че единъ день нови открития ще освѣтлятъ напълно този въпросъ. На всѣки случай обнародването на тѣзи две монети ще занимае умоветѣ на свѣтовнитѣ нумизмати върху нумизматиката на Ллександра Македонски.

 

 

1. Babelon, цит. съч. стр. 158.

 

[Back to Index]