3. Нови изследвания върху археологията на Македония
Проф. Д-ръ Гавр. И. Кацаровъ
Въ началото на съглашенската военна намѣса въ Македония, при френската армия е била създадена специална археологическа служба, на която било възложена задачата да запазва археологическитѣ паметници, да събира случайнитѣ находки и да предприема и системни проучвания и разкопки. Френската археологическа мисия е обърнала особено внимание на праисторията на Македония, която до войната бѣше много малко известна. Резултатъ на това проучване е Съчинението на Léon Rey, Observations sur les premiers habitans de la Macedoine, 2 части, Парижъ 1921-22, стр. 308 съ 51 таблици.
Първата часть на съчинението си авторътъ посвещава на географското и топографското изучване на предисторическитѣ селища, снабдено съ нужнитѣ обяснителни скици, топографски снимки, фотографии. Въ начало авторътъ дава и географски прегледъ на Македония, придруженъ съ хубава карта на физическата структура на тая область. Въ втората глава се разглежда положението и видътъ на селищата, които авторътъ подраздѣля на тумби и тераси (tables). Тумбитѣ сѫ били обитавани отъ епохата на новокаменния периодъ чакъ до края на микенската епоха. Обаче къмъ XII в. пр. Хр., когато въ Македония се явява следмикенската геометрическа керамика, поселищата се измѣстватъ: заематъ се нови селища (tables), които лежатъ въ най-близко съседство до старитѣ тумби или пъкъ на малка далечина отъ последнитѣ.
Естествено, повдига се въпросъ, дали тая промѣна се дължи на появата на нови племена въ Македония или на мирно развитие на социалния животъ. Споредъ Rey тоя въпросъ сега не може да се разреши. Обаче, ако се вземе предъ видъ, че XII в. пр. Хр. е епоха на голѣмо движение
22
на народи въ Балканския полуостровъ, може да се допусне, че и Македония тогава е получила нови поселенци.
Въ гл. III—IX авторътъ описва самитѣ селища: въ долината на Вардаръ, на Бистрица, на Галикъ, въ Солунската равнина, въ басейна на Лѫгадинското езеро, въ долината на Василика и въ Халкидика. Въ една прибавка се говори и за селищата въ Битолската равнина.
Въ втората часть на съчинението си L. Rey ни дава сравнително изучване на предисторическата керамика на Македония; описанието е придружено съ много рисунки и 51 таблици, които илюстриратъ събрания материалъ. Отъ сравнителното проучване на материала излиза на яве, че културата на Македония въ предисторическо време стои въ тѣсна връзка съ тая на Тесалия; освенъ това тя показва близки успоредици съ културата на Балканскитѣ области и предмикенската култура на Троя.
Най-старитѣ поселищни пластове на македонскитѣ тумби датиратъ отъ времето на новокаменния периодъ (угладени каменни орѫдия); въ това време керамиката е доста напреднала; особено внимание заслужватъ сѫдоветѣ съ червени рисунки върху бѣла глазура. Може, значи, да се предполага, че още първитѣ обитатели на Македония сѫ донесли съ себе си една индустрия, която имала задъ себе си дълго развитие. На тая македонска керамика съответствува въ Тесалия първия и втория периодъ на новокаменния вѣкъ, които гръцкиятъ археологъ Цунтасъ датува въ IV-то хилядогодие преди Христа. Въ всѣки случай може да се приеме, че носителитѣ на тая култура въ Тесалия и Македония сѫ дошли откъмъ северъ, защото тя не представя никакви успоредици съ културата на изтокъ и югъ; напротивъ най-близкитѣ ѝ аналогии се намиратъ въ Балканскага область и особено въ Тракия. Тия поселенци сѫ слѣзли по течението на рѣкитѣ, които свръзватъ Тесалия и Македония съ средна Европа и Дунавската равнина, и се установили близу до морето, продуктитѣ на което тѣ използували, както ни учатъ находкитѣ; освенъ това тѣ се занимавали съ скотовъдство, ловъ и земледѣлие.
Втория новокамененъ периодъ въ Тесалия се характеризира съ сѫдове, които показватъ черно-кестеняви или кестеняви рисунки върху червената основа на сѫда. Такива сѫдове се срещатъ и въ Македония (напр. при Дикилиташъ,
23
Драмско) и въ Тракия (долина на Тунджа), a по орнаментитѣ си ни напомнятъ и вазитѣ отъ Петрени (Бесарабия). Сѫщо и глиненитѣ статуйки, намѣрени въ Македония, могатъ да се сравнятъ съ подобни статуйки отъ Тракия и Тесалия.
По-добре известна въ Македония е медната (енеолитична) и бронзовата епоха. Въ медната епоха ярко изпъква сродството на Македония—Тесалия съ балканскитѣ области отъ една страна, и съ М. Азия (Троада) и Кипъръ отъ друга.
Така голѣми делви, украсени съ релйефни ивици (разчленени съ натискане на пръсти или врѣзване) се срещатъ въ Тесалия, Критъ, Кипъръ, Троя, Кападокия, Кавказъ, Русия, Ромѫния, България, Босна, Херцеговина и пр. Релйефни спирали — въ Тесалия, Троя, Кария, Босна; гърбички въ М. Азия, Русия, Босна, източна Европа.
Сѫдове съ врѣзани орнаменти въ Македония се намиратъ твърде много ; подобни орнаменти срещаме и въ Тесалия, М. Азия, Кипъръ, Кикладскитѣ острови и въ Гърция ; но главната зона на разпространението на тия сѫдове е Балканската область и средна Европа (Бутмифъ, Сърбия, Унгария).
Рисуваната македонска керамика, именно сѫдове съ бѣли рисунки върху черна основа се срещатъ въ Тесалия, Гроя, Иортанъ (Мизия); сѫдове съ кестеняво-виолетови рисунки върху ясна основа ни напомнятъ много тесалийската керамика.
Сѫщитѣ аналогии срещаме и при другитѣ глинени предмети и при каменнитѣ орѫдия.
Тепърва въ микенската епоха Македония влиза въ свръзка съ юга; почва се вносъ на микенски вази, подъ чието влияние въ Македония произлиза мѣстенъ керамиченъ стилъ. Въ това време, както въ Тесалия, тъй и въ Македония, старитѣ тумби били напуснати и били заселени тераситѣ (tables).
Македонската следмикенска керамика съ геометрична орнаментика съставя часть отъ следмикенската керамика на цѣлата Егейска область. Само че въ Македония и Тесалия геометричниятъ стилъ изключва всѣкакви изображения на човѣци, животни или растения. Тая керамика сѫществува въ Македония до ок. VI. в. пр. Хр.
Въ края на книгата си авторътъ дава подробенъ показалецъ, сѫщо и библиография; той е използувалъ и нашата
24
литература по предисторията на България, обаче не познава моя отчетъ върху разкопкитѣ на могилата въ Св. Кирилово (Старозагорско), обнародванъ въ Praechistorische Zeitschrift VI (1914) стр. 67—88, дето се даватъ интересни паралели къмъ македонскитѣ находки.
Авторътъ на това ценно въ всѣко отношение съчинение се е ограничилъ само съ проучване на открития материалъ, безъ да прави нѣкакви заключения за старата етнография на Македония. За такива заключения е още рано; необходимо е предварително да се събере по-изобиленъ материалъ, като се изследватъ и други македонски покрайнини. Но и сега вече е ясно, че старото население на Македония нѣма нищо общо съ елинитѣ; то навѣрно образува часть отъ голѣмата група на тракийскитѣ племена, както се потвърѫдава и отъ исторически данни. Въ нашата история на Македония [1] ние изказахме предположение, че старитѣ македонци, т. е. тия племена, които по-късно образували македонската държава, сѫ проникнали въ Макецония къмъ XII в. пр. Хр. Това намира известна подкрепа и въ археологическитѣ данни (ср. по-горе).
До като френската археологическа мисия е изследвала окупираната отъ французкитѣ войски зона, друга английска мисия е предприела разкопки и изучвания въ английската зона. Резултатитѣ сѫ обнародвани въ списанието Annual of the British School at Athens № XXIII (1918—1919) и въ отдѣлно издание подъ надсловъ ,,Macedonia”. Въ първата статия Сh. Рiсard дава кратъкъ отчетъ за френскитѣ археологически издирвания. Е. Gardiner описва и проучва подробно всичкитѣ старини, намѣрени въ английската военна зона. F. Welch описва предисторически керамични находки въ Драмско. S. Casson говори за могили и други стари поселища въ Солунско. Въ втора статия Welch ни запознава съ стари поселища въ Струмската долина. М. Tod издава надписитѣ. A. М. Woodward описва византийската крепость Авретъ-Хисаръ.
И това издание, снабдено съ карта и 13 таблици, дава твърде ценно градиво за археологията на Македония.
1. Царь Филипъ ΙΙ Македонски. История на Македония до 336 г. пр. Хр. (София 1922), стр. 24 и сл.
25
Презъ Азгустъ 1918 г. и азъ имахъ възможность, съ подкрепата на Българската академия на наукитѣ и нашитѣ военни власти, да предприема една кратка обиколка въ Мариовско и Прилепско. Благодарение на любезностьта на директора на френската археологическа школа въ Атина, г-нъ Ch. Picard, една часть отъ събрания отъ мене материалъ се обнародва въ Bulletin de Correspondence Hellénique XLV1I (1923); единъ релйефъ на персийския богъ Митра, откритъ при „Маркови кули* обнародвахъ въ Archiv für Religionswissenschaft т. XX стр. 236, a предисторически находки отъ с. Витолища (Мариовско) — въ Сборника издаденъ въ честь на проф. Буличъ (Bulicév Zbornic, Strena Buliciana.)
До колкото ни е известно, презъ време на войната и Българската главна квартира бѣше възложила на нѣкои наши учени да обходятъ Македония. Повечето доклади върху тия изследвания още не сѫ обнародвани ; желателно е, обаче, това да стане часъ по-скоро, за да се види, че и България е полагала грижи за запазването и проучването на старинитѣ въ Македония.