Македонски Прегледъ
Година I, книга 1, София, 1924

 

4. Струмишко. Стопански чъртици

 

Проф. А. Иширковъ.

 

 

Долината на р. Струмица, дѣсенъ притокъ на р. Струма, е една отъ най-благодатнитѣ покрайнини на Македония. Тя има плодородна земя, благъ климатъ, добре се напоява и въ нея можатъ да вирѣятъ най-различни южноевропейски културни растения.

 

Струмишката долина е заградена на северъ отъ планинитѣ Плачковица и Огражденъ, a на югъ отъ Бѣласица. По-низки вододѣлни планини съ най-различни имена, тѣсно свързани съ висока Бѣласица, я отдѣлятъ на западъ отъ Вардарската рѣчна область. На изтокъ Струмишката долина е доста стѣснена отъ издънки на Бѣласица и при нейния свършекъ, дето се изтича Струмица въ Струма, се протакатъ отъ северъ къмъ югъ стръмно-скалиститѣ ридове Малъкъ-Кожухъ.

 

Струмишката долина е доста дълга, но въ повечето свои части тя е доста тѣсна, затова нѣма пространство повече отъ 250 кв. км. Тя е висока средно 240 м., но въ долнитѣ си части се снишава по-долу отъ 100 м., a при смѣсата на Струмица съ Струма височината е само 78 м. надъ морското равнище.

 

Подъ името Струмишко, което ще бѫде предметъ на моя стопански прегледъ, ще разбирамъ отстѫпената споредъ договора отъ Ньойи Струмишка область на Кралството на сърби, хървати и словенци. Тя има пространство 1021 кв. км. и не съвпада напълно съ Струмишката каза отъ турско време, която имаше 65 села [1], нито съ Струмската околия подъ българска власть, която имаше пространство 770 кв. км.

 

Когато се изработваше въ Букурещъ мирния договоръ въ 1913 година и сърбитѣ по натискъ отъ миротворители трѣбваше да дадатъ на България малъкъ дѣлъ отъ Македония

 

 

1. Сегашно Струмишко има 85 села.

 

 

27

 

на западъ отъ р. Струма, тѣ предложиха на българската делегация да избира между Малешевско безъ Царево село и долината на Струмица безъ Радовишко. Българската делегация предпочете Струмишката долина заради нейното плодородие и географско положение. Членоветѣ на българската делегация при избора на Струмишката долина не мислѣха за нейнитѣ стратегически предимства, защото сърбитѣ можеха въ всѣко време да слезатъ отъ Малешево въ долината на Струма и прекъснатъ нейната свръзка съ останала България. Четническата случка съ Валандово въ 1915 година послужи на сърбитѣ като претекстъ да отнематъ на България въ Ньойи Струмишко, което тъй великодушно ѝ отстѫпиха въ 1913 година и съ това ощетиха териториялно, стопански и народностно българския народъ, огорчиха го и му нанесоха рана, която мѫчно ще заздравя.

 

Въ следнитѣ бележки ще изтъкна само ония факти, които иматъ значение за стопанското състояние на Струмишко.

 

Най-ценната въ стопанско отношение часть отъ Струмишко съставя малката равнина на р. Струмица, — Струмишкото поле. To е доста равно, покриго е съ наносенъ материялъ, който донесла самата Струмица, a най-вече неинитѣ буйни притоци, които ѝ пращатъ планинитѣ, що ограждатъ полето. Рѣка Струмица, която тепърва въ Петричко носи това име, a въ Радовишко и Струмишко се именува Стара-Рѣка, тече бавно между низки брѣгове, образува мочури, a при селата Моноспитово, Банско и Габрово образувала въ последнитѣ 40-50 години значително блато. Земята на Струмишкото поле е много плодородна, обработена е и е пригодна за най-доходни културни растения.

 

За плодородието на Струмишкото поле доприниса много и благоприятния за това климатъ. Малкогодишнитѣ температурни наблюдения въ Петричъ (227 м. надъ морското равнище) можемъ да ги приемемъ като приблизително вѣрни и за Струмишкото поле, което е сѫщо толкозъ високо (гр. Струмица 262 м). Средната годишна температура въ Петричъ е 14.2°, най-низка наблюдавана температура е -13, най-висока 38.8°. Най-низка зимна месечна температура въ февруари е 3.5°, най-висока средна месечна температура въ августъ 25.4°. Дни съ температура само подъ 0° — 8, a само надъ

 

 

28

 

20° — 65. Валежа въ Петричъ е средногодишно 706 литри на кв. метъръ. Наблюдения на валежа за кѫсо време имаме и отъ Струмица. Тамъ той е по-малъкъ — 646.4 литри на кв. м. Въ Струмица вали по на често отколкото въ Петричъ. Въ първия градъ има 91, a въ втория 83 дни съ валежъ. Разпредѣлението на валежа по годишни времена и месеци е много разнообразно. Най-много вали презъ пролѣтьта — 32% и то най-вече презъ м. май — 91.8 л. на кв. м., тогазъ и числото на дъждовнитѣ дни е най-голѣмо. Най-малко валежъ пада въ есеньта — 22.8%. Въ това годишно време спадатъ и месечнитѣ максимумъ и минимумъ презъ годината : въ октомври 99.2 л. на кв. м., a въ септември само 16.0 л. на кв. м. Най-малко дъждовни дни има августъ — само три.

 

Високата температура и значителния валежъ позволяватъ да успѣватъ въ Струмишкото поле две жетви: подиръ жетва на ечемикъ или рѫжь можатъ да засѣятъ царевица, тютюнъ или сусамъ.

 

Струмишкото поле се загражда отъ югъ съ Бѣласица планина. Тази лична планина се издига най-високо въ своята източна часть, надъ Петричко, дето върха Калабакъ достига височината 2050 м.; на западъ, къмъ областьта на Струмица, тя се постепенно снишава, но сè пакъ и тамъ се издигатъ височини до 1400 м. Бѣласица планина се състои главно отъ кристалинни шисти, но въ западната ѝ часть, надъ с. Габрово, заема значителенъ дѣлъ и гранита. Еднообразния петрографски съставъ на планината докаралъ еднообразие и въ растителностьта. Планината е много гориста, но нейнитѣ гори сѫ еднообразни, букови и не достигатъ голѣма височина (1700 м.). Най-високитѣ части на планината сѫ заети отъ алпийски ливади и хвойна. Иглолистни гори сѫ голѣма рѣдкость, срещатъ се по-често отдѣлни иглолистни дървета. Въ севернитѣ поли на Бѣласица, въ така нареченото Подгорие, иде подъ долната граница на буковетѣ единъ доста широкъ поясъ отъ благородни кестени.

 

Бѣласица планина е водна планина. Тя изпраща на северъ многобройни кѫси буйни потоци, които поятъ села, равнини съ оризища и предлагатъ сѫщевременно водна сила, която е добре използувана. Тъкмо голѣмата влага на Бѣласица е докарала особенитѣ свойства на планинската растителность.

 

 

29

 

Съ своята голѣма височина и посока отъ западъ къмъ изтокъ Бѣласица лишила Струмишката долина отъ благоприятнитѣ въздействия на Бѣло море и вѣчнозелената растителность, която се разтила по южнитѣ поли на тая планина, липсува на северъ, освенъ въ запазената отъ северни вѣтрове околность на градъ Струмица. Сѫщото се забелезва и при нѣкои плодове: калинкитѣ и смокинитѣ не можатъ тъй хубаво да зрѣятъ въ Струмишко, както на югъ отъ Бѣласица.

 

Преди сесветската война презъ Бѣласица почти нѣмаше пѫтища и пѫтеки, но въ продължителната позиционна война се прекараха много добри шосета и конски пѫтеки, които ще улеснятъ много правилната експлоатация на девственитѣ бѣласички букови гори.

 

Западната ограда на Струмишко състои отъ низки планини, които чрезъ Костуринското плато се свързватъ съ Бѣласица. Самото Костуринско плато, високо около 400—450 м. е покрито съ ниви, ливади и храсталаци. Нѣкогашнитѣ гори изчезнали подъ удара на секирата.

 

На северъ отъ Костуринското плато се разтила планина Еленица, която покрай храститѣ има още гори, сгодни за горивъ материялъ.

 

Северна ограда на Струмишкото поле образувать южнитѣ стръмни спускове на издънки отъ Плачковица планина, отъ които най-лична е Гарванъ, и отъ Огражденъ. Тѣ състоять отъ стари кристалинни скали, a оная часть отъ Огражденъ, която засѣга полето, е гранитна. Южнитѣ склонове и на дветѣ планини сѫ доста гористи и понеже сѫ присойни, то по тѣхъ растатъ добре дѫбови гори, които предлагатъ добъръ строителенъ материалъ и жъладъ за отхранване на много свини.

 

Въ южна топла Македония вѣятъ отъ северъ силни студени вѣтрове, които много пакостятъ на растителностьта. Плачковица и Огражденъ служатъ като якъ щитъ за запазване на полето отъ тия вѣтрове. Планина Еленица, която опасва отъ северо-западъ като дѫга града Струмица, е защита отъ студения „Радовишки вѣтъръ" и сигурно на тая защита се длъжатъ средиземноморскитѣ вѣчнозелени пърнарни храсталаци на градъ Струмица.

 

Пролѣть, кога се топятъ бързо снѣговетѣ по южнитѣ присойни склонове на Плачковица и Огражденъ, или кога

 

 

30

 

валятъ поройни дъждоес, рѣкитѣ, що изпращатъ въ полето, носятъ много наносъ и го затлачватъ. Презъ лѣтото водата на лѣвитѣ притоци, които сѫ по-дълги отъ дѣснитѣ, бѣласичнитѣ, доста намалява.

 

Презъ времето, когато Струмишко съставяше часть отъ Българската държава, се водиха грижливо статистически бележки за земедѣлското производство въ тоя край и въ двата тома „Земеделска Статистика" (посѣви и реколти) за годинитѣ 1913—1918 намираме интересни данни за стопанския животъ на Струмишко.

 

Струмишката околия подъ българско управление имаше пространство 770 кв. км. или 77,060 хектара. Отъ тѣхъ само около 10,000 хектара сѫ биле обработена земя. Най-голѣма площь оть засетата земя се пада на зърненитѣ хрaни; за годинитѣ 1914—1918 тя представя срѣдно 7,108 хект. Отъ зърненитѣ храни се сѣе най-вече царевица, нейното срѣдно производство за петьтѣ години е крѫгло 2,000,000 кгр.; на второ мѣсто иде пшеницата срѣдно крѫгло 1,242,000 кгр., на трето — ечемикъ 1,024,000 кгр., на четвърто — рѫжь 622,000 кгр., на пето — орисъ 290,100 кгр. Овесъ, просо и лимецъ се сѣе твърде малко.

 

Въ Струмишко се сѣе много царевица, защото доброто напояване и значителната влага способствуватъ за нейното добро вирѣене. Прави впечатление, че производството на орисъ е малко. И въ години, когато неговото производство е било най-голѣмо, напр. въ 1917 г. — 565,600 кгр., пакъ е малко въ сравнение съ производството на орисъ въ низината на срѣдна Марица. Миловой Савичъ въ своята книга „Наша индустрия и занаяти”, т. I (1922 г.) пише, че въ гр. Струмица се донасятъ за продань 75 вагона орисъ. Струмишкиятъ орисъ не е тъй добъръ както кочанския, продава се 5 1/2 динара килограма. Най-добъръ орисъ се произвежда въ с. Кулешено въ „Подгорията". Динки за чистене на орисъ има най-много въ с. Банско, Габрово, Кулешено, край градъ Струмица и другаде.

 

Подиръ зърненитѣ храни второ мѣсто по площь отъ обработената земя въ Струмишко заематъ маслодайнитѣ и индустриални растения: срѣдно за петьтѣ години 718 хектара.

 

 

31

 

Отъ маслодайнитѣ растения най-ценно е макътъ. Отъ него се произвежда опиумъ и семе. Въ времето 1914—1918 години срѣдно годишно производство на опиума било 3,618 кгр. По години производството било различно и се колебало жду 894 (1918 г.) и 5446 (1914 г.) кгр. Савичъ пише, че въ 1920 година били донесени въ Струмица 10,000 кгр. опиумъ. Менъ ми се вижда това количество преувеличено, но възможно е много опиумъ да е донесенъ въ Струмица отъ Радовишко. Маково семе е произведено средно годишно 162,424 кгр., най-малко 88,708 (1918 г.), a най-много 157,636 кгр (1915 г.). Споредъ Савича въ 1920 година въ Струмица били донесени на пазаря 100 вагона или 1,000,000 кгр. маково семе, което се явява твърде много и при производство на 10,000 кгр. опиумъ.

 

Сусамътъ играе голѣма роль въ стопанството на по-топлитѣ страни въ Балканския полустровъ. Отъ него се добива вкусно масло и таханъ. Срѣдното производство на сусамъ въ Струмишко достигало до 2,925 кгр., но по години производството било много неравномѣрно: въ 1916 г. само 146 кгр., въ 1914 — 4,800 кгр. Споредъ Савича въ Струмица били донесени 3 вагона сусамъ !

 

Отъ маковото и сусамовото семе вадятъ въ Струмишко „шарланъ”. Въ гр. Струмица има 4 обикновени и една бензинна съ два камъка мелници или яхани за шарланъ ; има една и въ с. Иловица за истискване на маково семе.

 

Анасонъ се сѣе рѣдко и въ малко количество. Не се сѣе резене (феникълъ) и ряпица.

 

Отъ индустриялнитѣ растения се сѣятъ въ Струмишико само тютюнъ и памукъ. Не се сѣятъ ленъ, конопъ, хмелъ и захарно цвекло. Тютюнъ се сѣе малко; срѣдно годишно 79,800 кгр., но въ 1918 г. 167,821 кгр.. Споредъ Савича били донасяни въ Струмица 180,000 кгр.. Най-хубавъ тютюнъ се произвеждa въ с. Сушица. Памукъ билъ добитъ срѣдно 19,113 кгр., но по години производството му било много различно; до като въ годинитѣ 1914—1917 вариирало между 7,429 и 9,006 кгр., въ 1918 г. било 63,466 кгр.. Споредъ Савича въ Струмица се донася 30—40,000 кгр. памукъ и отъ тамъ се изнася за Солунъ.

 

Лозя има малко и тѣхното количество намалява. Въ 1914 год. имало насѣто съ лозя пространство 478 хектара, a

 

 

32

 

въ 1918 год. били намалѣли на 287; срѣдно годишно се падатъ 360 хектара. Лозята се намиратъ по присойнитѣ склонове на Огражденъ и въ Подгорията и сѫ повече на високи лози, често пѫти увити по високи дървета. Производството на гроздето отъ 1,352,400 кгр. въ 1914 г., спаднало на 357,732 кгр. въ 1918. Най-хубаво грозде зрѣе въ с. Велюса. Прочути сѫ бѣлитѣ струмишки вина.

 

Отъ варивата се сѣе най-много фасулъ. Неговото срѣдно годишно производство било 147,363 кгр.; леща и бакла се сѣятъ много малко. Срѣдното годишно производство на картофитѣ е 57,774 кгр.. По години вариира между 24,605 (1917 г.) и 95,457 (1914 г.).

 

Въ Струмишко има много бостани и засѣтата съ тѣхъ земя се бързо увеличава: въ 1914 година имало 114 хектара, a въ 1918 г. ставатъ на 257 х., като е вървѣло увеличението непрекѫснато. Въ бостанитѣ се сѣятъ най-вече дини и пъпеши,

 

Зеленчуковитѣ градини заематъ сѫщо доста голѣмо пространство (срѣдно годишно 274 хектара). Най-много се сѣятъ зеле и лукъ, по-малко пиперки и домати. Въ село Банско, дето градинитѣ се поливатъ съ топла вода, зеленчуцитѣ стигатъ по-рано и иматъ по-голѣма цена. Село Свидовица е прочуто съ прсизводството на зеле и лукъ. Отъ гр. Струмица се изнася много бѣлъ и червенъ лукъ. Производството на лука достигналъ въ 1916 г. 105,600 крг., a на зелето въ 1918 г. 250,145 кгр.

 

Много се засилило обработването на фуражни растенията (фий, уровъ и борчакъ). Въ 1918 г. достигнало производството до 78,145 кгр.

 

Овощия нѣма много въ Струмишко. Въ по-голѣмъ брой има само сливи, чието производство срѣдно годишно достига 55,104 кгр., въ 1916 г. достигнало дори до 107,520 кгр., но пъкъ въ 1918 г. спаднало на 25,920 кгр. Другитѣ овощни дървета заедно съ намалението на лозята бързо намаляватъ. Ябълки има много малко. Прочуто е съ своитѣ скорозрѣйки череши с. Куклишъ. Разнасятъ ги за Солунъ, Велесъ, Кукушъ и другаде. Хубави бадеми ставатъ въ с. Велюса. Голѣмо пространство заематъ благороднитѣ кестени въ подгорията, особено около селата Габрово, Кулешено, Мокрино и други. Тамъ се намиратъ и много орѣхи. Въ подгорията

 

 

33

 

растителностьта е тъй богата, че селата се скриватъ въ зеленина. Струмишко се слави и съ хубави дюли.

 

Черницитѣ намаляватъ. Въ 1914 г. имало засѣти съ черници 365 х., a въ 1818 г. следъ последователно — ние достигнали до 253 х. Съ намалението на черницитѣ намалявало и копринарството.

 

Поради многото мочури, а особено Моноспитския гьолъ въ Струмишко има много тръстика, отъ която се произвеждатъ много хасъри въ Струмша и околностьта. Съ тоя занаятъ се прехранватъ най-малко 100 фамилии, произвеждатъ до 20,000 кѫса, които се продавать срѣдно по 10 динара. Изнасятъ ги за Скопйе, Гевгелии и въ България.

 

Земледѣлието, съ което се занимава главно полененското население, е още примитивно. Числото на плуговетѣ къмъ ралата се отнасятъ още както 1:5. Земледѣлчески машини има съвсемъ малко. Въ това отношение не може да се прави никакво сравнениа съ околиитѣ въ Царство България [1]. И работната земя не е достатъчна, затова угаръ и орница оставятъ малко. Ако имаше въ Струмишко добре наредени опитни земедѣлски станции, то биха можле да въведатъ въ тая благодатна земя и други доходни земедѣлски култури

 

Заниманието и прехраната на населението въ Струмишко е свързано съ мѣстоположението и характера на неговитѣ селища. Въ равнището селенитѣ се занимаватъ най-вече съ земедѣлие и отчасти съ скотовъдство ; въ политѣ на планинитѣ се прибавя и дърводѣлство, a въ самата планина Бѣласица и кираджийство. Изобилната водна сила въ политѣ на планината помогнала да се построятъ много мелници яхани за добиване на „шарланъ" отъ сусамово и маково семе и динки за чистене на орисъ. Въ гр. Струмица населението докарва своята прехрана чрезъ земедѣлие, занаяти, търговия и съобщение.

 

Официялни данни за скотовъдството въ Струмишко нѣмаме. Голѣма часть отъ едрия добитъкъ се отглежда и държи въ свръзка съ земедѣлието. Земедѣлскитѣ стопанства отглеждатъ за своитѣ нужди и дребенъ добитъкь. Малко семейства се прехранватъ само отъ скотовъдство

 

 

1. Въ 1918 г. въ Струмишка околия имало само 4 вѣячки и 5 косачки.

 

 

34

 

Овци се отглеждатъ въ полето и планинитѣ; кози най-вече въ политѣ на планинитѣ, особено много въ с. Барбарево. Прави силно впечатление, че въпрѣки голѣмия брой на турско население въ тоя край (преди войнитѣ) се отглеждатъ много свини. Между работния добитъкъ най-много има волове, срѣдно за годинитѣ 1914—1918, — 7,605 глави; голѣмъ е броя и на биволитѣ, които сѫ важенъ етнографски белегъ защото въ чисто сръбскитѣ земи тѣ липсуватъ ; въ Струмишка околия тѣхния брой билъ срѣдно 930, въ 1916 година билъ дори 1031.

 

Характерно е, че въ Струмишко услужватъ преноса и съобщението два камилски кервани съ по 30 камили. Броятъ на камилитѣ въ южна Македония бѣше преди последнитѣ войни много по-голѣмъ, но въ войнитѣ загинаха много камили.

 

Пчелни кошери се наброяватъ средно до 1,132, но тѣхния брой вариира много: въ 1917 г. — 1,398 стари и 93 модерни, въ 1914 само 646. Числото на модернитѣ пчелни кошери е миого малъкъ.

 

Струмишката каза се числѣше въ турско време къмъ Солунския вилаетъ. Градъ Струмица бѣше седалище на каймакаминъ и на Струмския метрополитъ. Въ предвечерието на балканската война въ Струмица имаше гръцки и български владика (отъ 1897 г.) Струмишката епархия отиваше далеко на западъ, отвъдъ Вардаръ, въ Мариово (12 села). Тя обхващаше казитѣ Струмишка, Радовишка, Тиквешка, Малешевска и части отъ Дойранска, Гевгелийска, и Прилепска. Въ турско време (1905 г.) се смѣташе числото на българи и турци въ Струмишка каза 36,833 души, отъ които 18,830 българи и 18,002 турци; къмъ тѣхъ трѣбва да прибавимъ около 700 евреи зъ Струмица, около 1,500 цигани и малко власи. Споредъ В. Кѫнчовъ казата е имала 40,882 ж., отъ които българи 23,602, турци 14,930, евреи 700, цигани 1650. Българската административна статистика отъ 1913—1915 г. дава за Струмишка околия 31,691 ж., отъ които българи 26,572, турци 5,594 и разни 470. Числото на турцитѣ се намалило чрезъ бѣгство, избиване и измиране отъ несгоди, числото на б ьлгаритѣ се увеличило чрезъ прииждане на бѣжанци изъ останалитѣ въ 1913 г. части на Македония подъ сръбска и гръцка власть. Сега Струмишко има споредъ Савича около 30,000 жители.

 

 

35

 

Въ Струмишко се кръстосватъ двата главни пѫтища на срѣдна Македония: пѫтьтъ отъ северъ за Македония и отъ Вардаръ за Струма. Въ Струмишко се събиратъ и други второстепенни пѫтища.

 

Въ югозападната часть на Струмишкото поле близо до възвишенията на Костуринското плато лежи гр. Струмица, главниятъ селищенъ центъръ на Струмишко и на земи вънъ отъ него. Тоя градъ е старъ, неговото старо име е Тивериополисъ. По височината надъ града се издигатъ още зидове отъ стари кули и огради. Въ днешния гр. Струмица се събиратъ много пѫтища и го правятъ важенъ търговски и съобщителенъ центъръ: пѫтьтъ Радовишъ—Струмица (22 км.). Струмица—Петричъ (до българската граница 32 км.), Струмица—Дойранъ (32 км.), Струмица—Удово, на вардарската желѣзна линия (42 км.). Пѫтищата, които въ надвечерието на балканската война бѣха добри, cera сѫ много развалени — съоощението и преноса става най-вече съ каруци, биволски кола, коне и камили, правятъ се опити и съ камиони. Биволскитѣ кола сѫ най-вече въ употрѣбление. Въ 1918 г. въ Струмишката околия имаше само 50 кола впрегнати съ коне, a 1,735 съ волове и биволе.

 

Въ турско време Струмица бѣше богатъ цвѣтущъ градъ съ 10,160 ж., отъ които около 6,200 българи, 3,100 турци, 700 евреи и 160 цигани (споредъ В. Кѫнчовъ). Българитѣ се дѣляха на екзархисти и патрияршисти. Гръцката пропаганда бѣше силна въ Струмишко и тамъ имаше добри патрияршески черкови и училища не само въ града, но и вѣ нѣкои села. Най-богатитѣ българи бѣха обикновенно патрияршисти.

 

Рѣдко сѫ градоветѣ, които претърпяха такива голѣми промѣни въ времето отъ 1912 до 1918 г., както това стана съ гр. Струмица.

 

Въ 1912 година влѣзохъ заедно съ щаба на 7 рилска Дивизия въ Струмица. Градътъ се предаде и ний бѣхме добре посрещнати отъ цѣлото население безъ разлика на народность и вѣра. Добихъ впечатление, че Струмица е богатъ традъ, въ него имаше много богати турци-чифликчии и българи търговци, най-вече гръкомани; имаше сѫщо богати евреи. Дивизията замина бързо на югъ, презъ Валандово—Дойранъ—Кукушъ за Солунъ, a за гарнизонъ въ града бѣше оставенъ сръбски полкъ, който бѣше предаденъ къмъ 7 дивизия.

 

 

36

 

Подиръ нѣколко месеца посетихъ Струмица. Турцитѣ, които тъй довѣрчиво ни посрещнаха, много пострадали. Сръбскиятъ комендантъ и наши хора устроили сѫдъ, чрезъ който избили и ограбили много турци. Посочиха ми подъ града голѣма прѣсна могила, дето били погребани избититѣ турци. Разправятъ, че сръбскиятъ комендантъ напусналъ после града съ много хиляди турски лири.

 

Дойде съюзнишката война, гръцки войски заеха гр. Струмица и българитѣ екзархисти много пострадаха. A когато подиръ Букурещкия договоръ въ 1913 г. Струмица се отстѫпи на България, патрияршиститѣ българи, подобно на Мелнишкитѣ гърци, изгориха кѫщитѣ си, изкорениха лозята и черницитѣ и забѣгнаха на югъ въ гръцка територия. Много пострада Струмица и въ сесветската война, Договорътъ отъ Ньойи даде Струмица на Сърби-Хървати-Словенци и голѣма часть отъ българското население, събрано тука отъ Македония подъ сърби и гърци, се наново изсели и премина въ България.

 

Ще минатъ дълги години, до като градъ Струмица се подигне економически наново и стигне състоянието отъ годинитѣ преди 1912 година, до като събере богатствата на околната земя, като естественъ пазарь между полене и планинци.

 

Въ гр. Струмица ставаше голѣмъ пaзaрь въ понедѣлникъ. За него се събираше много народъ отъ Малешевско, Радовишко, Щипъ, Дойранъ, Тиквешъ, Богданци и др. Околното население докарва на пазарь зърнени храни, едъръ и дребенъ добитъкъ, строителенъ материалъ и други. Отъ Тиквешъ и Богданци се донасѣше вино и ракия, отъ Дойранъ — риба, отъ Щипъ сръбски вѫжа, спиртъ и шарланъ, отъ Радовишко дърва за горене, въглища и варь. Отъ Струмица се изнася жито, орисъ, соль и други.

 

Въ Струмишкия пазарь постѫпваха до 50,000 кѫса кожи отъ дребенъ добитъкъ. Донасятъ се на пазарь и кожи отъ дивечъ : зайци, лесици, диви котки, видри, дори мечешки.

 

Въ Струмица се такатъ доста килими, a селенкитѣ носятъ на пазарь чорапи.

 

Въ Струмишко ставаше значителенъ пазарь и въ Новосело, голѣмо село между Струмица и Петричъ, въ политѣ на Огражденъ. Въ това село става пазарь въ четвъртъкъ;

 

 

37

 

търгува се съ зърнени храни, едъръ добитъкъ, кестени, орисъ, фасулъ и др. Отъ Петричъ се донасяха ябълки. Струмски търговци донасяха всѣки пазарь манифактурни и колониялни стоки за продань. Какво е положението сега на пазаря, следъ като се подѣли долината на две и границата минава близо до Ново-село, не зная.

 

Географското устройство на Македония, значението на Вардарския пѫть и особено на Солунъ сѫ създали за Струмица отдавна по-силни връзки съ Македония подъ сърби и гърци, отколкото съ долината на Струма, но Петричко, което икономически бѣше ориентирано на югъ, къмъ Сѣръ, сега откѫснато отъ тоя градъ и отдѣлено отъ Струмишко, съ което съставяше едно цѣло, се намира днесъ въ много изолирано и трудно економическо положение. Когато въ Ньойи по стратегически съображения сѫ отстѫпили на Югославия Струмица, не сѫ помислили за економическата сѫдба на Петричко.

 

 

Литература

 

П. Јанковић, Плауш и Струмица. Въ съчинението на професоръ І. Цвиић: Основе за географију и геологију Македоније и Старе Србије. I Београд 1906, с. 250—256.

 

Н. Стояновъ, Флористични материяли отъ Бѣласица. (Годишникъ на Софийския Университетъ, II, физикоматематически факултетъ, XV—XVI (1918—1920). София 1921).

 

Проф. Д-ръ Г. Бончевъ, Петрографско-минерални изучвания въ Македония (Сборникъ на Бълг. Акад. на Наукитѣ, кн. ХШ, клонъ природоматематиченъ 5. София 1920).

 

* * *. Материяли за изучване географията на Македония. III Струмишка каза. София 1908. Издание иа Военното Министерство.

 

Миливој М. Савић, Наша индустрие и занати. I. део. Сараево 1922, с. 310-312.

 

Василъ Кѫнчовъ, Пѫтни съобщения въ Македония. София 1898 год.

 

Проф. А. Иширковъ, Културни растения въ Македония (Сп. Македония. Макъ, год. 1, кн. II, стр. 30—36 ; Сусамъ, год. I, кн. IV с. 19—22).

 

[Back to Index]