9. Изъ миналото на мънастиря „Св. Иванъ Предтеча” въ Сѣрско.
Хр. п. Стояновъ.
Мънастиритѣ сѫ играли важна роль въ нашата национална, църковна и политическа история. Тамъ сѫ били скѫтани винаги най-вишитѣ добродетели на нашия народъ, тамъ сѫ намирали убѣжище всички наши ратници въ полето на църковното и националното ни освобождение. Въ това отношение много мънастири сѫ проявявали едно чудно съревнование и надпреварване. Мънастирътъ „Св. Иванъ Предчеча" въ Сѣрско, не е останалъ много назадъ на времето си въ това отношение. Тукъ нѣма да привеждаме, за доказателство на това, документи отъ по-ново време. За тѣхъ е достатъчно казано въ новоиздадената книга „Българитѣ въ Сѣрско" (Пловдивъ, 1918 г.) на г. г. Йорданъ П. Георгиевъ и Ст. Н. Шишковъ. Въ тази много добре стъкмена книга, дето отлично е съчетано академичкото съ популярното се излагатъ въ оригиналъ и преводъ много рапорти, писма и статистически данни на гръцки владици и консули въ гр. Сѣръ, отъ които ясно се вижда, какво е било състоянието на българщината въ този край. Тѣзи данни, дадени отъ противната страна, твърде много и доста подробно рисуватъ националния обликъ и народностното чувство на българина въ Сѣрско. Този македонски кѫтъ открай време силно е съблазнявалъ панелиниститѣ, които чрезъ владици, консули, училища и др. свои агенти полагали свръхчовѣшки усилия и съ помощьта на всички позволени и непозволени средства сѫ се стараели да вербуватъ свои прозелити и тамъ.
Известни сѫ геройскитѣ борби, които е водила българщината въ този край съ тѣзи опасни неканени гости въ ново време, и жертвитѣ, що сѫ дали българитѣ тамъ, за защита на националната си кауза.
Мънастирътъ „Св. Иванъ Предтеча" се намира на повече отъ три часа разстояние северно отъ гр. Сѣресъ, сгушенъ
71
въ единъ отъ юго-източнитѣ склонове на Бозъ-Дагъ. Макаръ и да се намира доста на високо, климатътъ му е мекъ. Въ самия мънастиръ и околностьта му вирѣе и зрѣе маслината. Населението, което живѣе около мънастира, е чисто българско. За народностьта, езика, нравитѣ и обичаитѣ на това население е писано твърде много отъ покойнитѣ В. Кѫнчевъ, Aт. Шоповъ, Ст. Божовъ и др. Тамъ се споменва мимоходомъ и за ролята и значението на мънастира „Св. Иванъ Предтеча" въ Сѣрско.
Считаме за умѣстно тукъ да дадемъ въ преводъ единъ рапортъ на сѣрския митрополитъ Неофитъ до цариградския патриархъ. Рапортътъ е написанъ въ гр. Сѣръ, носи дата 26 януарий 1873 година и е напечатанъ на стр. 483—484 въ книгата Ἔγγραφα πατριαρχικὰ καὶ συνοδικὰ περὶ τοῦ βουλγαρικοῦ ζητήματος (1852—1373). Тази книга е издадена презъ 1908 г. съ благословението и повелението на патриарха Иоакимъ III и е скрепена съ патриаршеския печатъ. Напечатана е въ патриаршеската печатница :
Това писмо гласи така:
72
Покланяйки се смирено предъ ваше божественейше, премѫдрейше и многоуважаемо отъ мене Всесветейшество, досточтимо цѣлувамъ светата Ви и благодатна дѣсница.
Приемайки съ надлежното уважение вашего многоуважаемо патриаршеско писмо отъ 15 того заедно съ приключеното при него за отцитѣ въ св. обитель на „Св. Иванъ Предтеча", врѫчихъ последното на игумена, понеже се случи да бѫде тукъ, като му говорихъ и устно потрѣбното. Тѣзи отци на думи отказватъ, че взиматъ участие въ подтикванията на панславиститѣ, но дѣлата не се съгласяватъ съ тѣхнитѣ думи. Макаръ на нѣколко пѫти да съмъ ги помолилъ и поканилъ да отидатъ въ нѣкои отъ селата, които се отметнаха и съ влиянието си да възвърнатъ своитѣ заблудени едноезичници въ правия пѫть, тѣзи отци отказватъ да сторятъ това, намирайки за претекстъ едни пѫти болесть, други пѫтъ пъкъ други претексти. Отбелезвамъ, че 3/4 отъ братята,
73
които се подвизаватъ въ този мънастиръ, сѫ българогласни, h a едва 1/4 отъ останалитѣ сѫ гърци, които се притискатъ отъ останалитѣ и нѣматъ гласъ.
По-рано схизматичниятъ екзархъ съ писмо до тукашния мютесарифъ препорѫча единъ скитникъ на име Теодосий иеромонахъ, внукъ на игумена на мънастиря „Св. Иванъ Предтеча", както и тукашния български учитель за свои представители. Новопристигналиятъ тукъ мютесарифъ, като благоразуменъ човѣкъ, не само не ги призна, но имъ отговори, както подобаваше. Така че съ помощьта на този добъръ мютесарифъ, както и съ помощьта на изпратената презъ тѣзи дни енергична везирска заповѣдь, ние се надѣваме да ограничимъ отчасти потока, който иде противъ насъ.
Поменатата заповѣдь, която носи номеръ 1106, рабътъ ти преведохъ и изпратихъ не само до братята во Христѣ драмския и мелнишкия, но и до всички отцепили се села на скромната ми епархия.
Възприемайки всесветитѣ ти молитви, оставамъ съ дълбоко уважение
на Ваше божественейше и уважаемо отъ мене
Всесветейшество
Покорнейше чедо
и рабъ
(п) Сѣрски НЕОФИТЪ.
гр. Сѣръ, 26 Януарий 1873 год.