Македонски Прегледъ
Година I, книга 2, София, 1924

 

2. Географска и етнографска Македония

(Срѣдецътъ на Балканския полуостровъ)

 

Проф. Ж. Радевъ.

 

   Уводъ
(1) Географско положение на Балк. п-въ
(2) Геоморфологични черти на Балканския п-въ
(3) Географски области въ Балканския п-въ
(4) Етниченъ и културно-географски елементъ
(5) Необходими дѣлове на Македонската географска область
(6) Културно-историченъ и етниченъ елементъ на Македонската географска область
  (Историческо и стратегическо значение на срѣдеца, Народностенъ обликъ и промени въ Македонската область)
(7) Македония — срѣдецътъ на Балканския полуостровъ — самостойно политическо цѣло

 

Уводъ

 

Тъкмо следъ свѣтовната война националното самосъзнание на отдѣлнитѣ народи тъй много се повдигна, толкова много народи се обособиха въ отдѣлни политически единици и отъ друга страна толкова други, които по особното географско положение на тѣхнитѣ земи не можаха да се сдобиятъ съ собствена държава, водятъ ожесточени борби за политическа и стопанска независимость, а отъ това и държави и народи тъй много сѫ утекчавани и заглушени отъ непрестаннитѣ викове и оплаквания около тѣзи борби, та че като стане дума за Македония, за нейнитѣ национални права и искания, страхъ обзема всички нейни синове, дали истината, обективната истина, която се изнася, ще може да стигне тамъ, дето трѣбва и дали тя ще бѫде изслушана и преценена, както трѣбва. Този страхъ се подхранва и засилва и отъ опититѣ на миналото. Мнозина инородни учени, отъ висотата на своята наука и авторитетъ, нито преди, нито презъ, нито пъкъ следъ войната не сѫ имали мѫжеството да изказватъ винаги обективната истина. И по чисто географски и по чисто народностни въпроси, предъ опасностьта на една неопредѣленость за края на войната, презъ това време въ по-вече отъ писанията на тѣзи инородни етнографи по народностнитѣ отношения на Македония, въпреки това че сѫ имали време и случай да видятъ и проучатъ всичко на самото мѣсто, изпъква една неопредѣленость, едно въздържание. Следъ дългото имъ сьюзничество съ българитѣ, не сѫ единични случаитѣ, когато още презъ това време отъ немски автори да се употрѣбява за македонското население нещастното, изковано отъ заинтересовани учени, понятие македонски славяни, размесомъ съ името българи.

 

 

16

 

Тъкмо срещу тази неопредѣленость, срещу тази неясность и несигурность трѣбва да се изтъкне географския елементъ, физическия геофакторъ, който отъ вѣкове е работилъ за едно народностно единство на македонската земя, единство, което е устояло на толкова много и усилени околни и вѫтрешни старания и систематична работа за македонската народностна промѣна.

 

За да се изтъкне географското положение и значение на Македонската земя, азъ ще дамъ първо единъ общь прегледъ на Балканския полуостровъ въ морфо-географско отношение. Следъ това ще се постарая да изтъкна географскитѣ и геоморфолсгични единства въ него, като особно наблегна на централнитѣ и южни части на полуостровната земят, дето е и македонската географска область.

 

На второ мѣсто ще приведа нѣкои исторически и геоморфологични особности, които земята, обитавана отъ македонскитѣ българи, притежава и съ това се налага като една срѣдищна земя на полуострова.

 

На трето мѣсто, следъ като се спра на културнитѣ влияния и зони върху срѣдеца и посоча на етническитѣ нашествия и влияния върху основнитѣ поселци на тази земя, ще се постарая да дамъ една бѣгла бѫдаща картина и върху политическата ѝ сѫдба.

 

 

Географско положение на Балк. п-въ

„Denn gross ist die Macht des Meeres”

(Защото велика e мощьта на морето).

Thukydides.

 

Съ тѣзи думи се започва втората часть „Морскиятъ свѣтъ” отъ книгата на Ernst Карр „Vergleichende allgemeine Erdkunde" 1868 год.

 

Около скутитѣ на тази велика мощь на ориента е затупалъ първия пулсъ на културата на стария свѣть. Около източната половина на Срѣдиземно море, дето тѣсно се обгръщатъ тритѣ голѣми стари континенти, се заражда и първата историческа мощь на ориента. Отъ тамъ южната половина на Европа черпи своята жизнена сила. Чрезъ Срѣдиземно море се всмуква майчиното млѣко на ориенталската култура отъ тъй мощно развилитѣ се по-послѣ Атинска и Римска държави.

 

 

17

 

Чрезъ него тѣзи държави придобиватъ своето културно надмощие и политическа самостойность.

 

Придобивкитѣ, които е имала културата на обитателитѣ на Срѣдиземноморскитѣ земи се дължатъ на две обстоятелства: първо на особнитѣ климатични отношения въ тѣзи земи и второ на особното географско положение, на централитета на това море. Макаръ новитѣ способи за плаване, новитѣ политически очертания на държавитѣ на Европа, създаденитѣ нови поселения въ Америка и изобщо новата материална култура на човѣчеството и да измѣсти центъра на морскитѣ превози и съобщения въ Аглантическия океанъ, все още се запазва и централитета на Срѣдиземно море. И днесъ още по водитѣ на това море опиратъ земитѣ на по-голѣмата часть отъ културния свѣтъ на Европа. Покрай него се заражда отново северната културна мощь на Африка, то си остава отъ ангични и до днешни времена опорната база на предноазиатската самобитна култура.

 

Цѣлиятъ историчень и културенъ животь на народитѣ отъ срѣдиземноморската область или се крепи и подхранва изобщо отъ широкитѣ връзки на тѣзи земи съ морето, или пъкъ на отдѣлни пунктове отъ това море. Благодарение на тѣзи здрави пунктове отъ крайбрѣжието на Срѣдиземно море неговата засебна духовна и материялна култура е успѣла да се разшири далечъ не само въ земитѣ на това море, но и още по-далечъ въ околвръстнитѣ земи. Тѣзи централни мѣста сѫ опора на създалата се самобитна култура и до нашитѣ времена.

 

Ислямъть намѣри голѣмо разпространение на своята мощь въ предна Азия, Арабия и сев. Африка, но се закрепи здраво, следъ като стѫпи крепко на Босфорскитѣ тѣснини. И до днесъ центъра на тази мощь си остава все тамъ.

 

Руската империя се шири почти въ половината на два материка, но при все това у нея и до днесъ се поддържа максимата, какво Босфора и Дарданелитѣ сѫ „ключътъ" на нейната кѫща, великата порта на нейната земя.

 

Франция упражнява своята завоевателна политика въ сев. зап. Африка, своята колонизаторска мощь спрѣмо предна Индия и по морето на източния Китай като ако се държи въ Тулонъ. Това пристанище за нея е по-скѫпо отколкото Шербургъ и Брестъ.

 

 

18

 

Английското знаме се вѣе навсѣкѫде по свѣта, но английскитѣ орѫдия въ Гибралтаръ непреставатъ да пазятъ протока и благодарение на тѣхъ, на укрѣпената линия по Срѣдиземно море при Малта и на здравото държание на Суецкия каналъ, Англия може да използува богатствата на Индия, Египетъ и Австралия.

 

Отъ стари времена та и до день днешенъ Срѣдиземно море си остава географски фокусъ за свѣтовната история и култура. Само едно сѫ промѣнили новитѣ времена у него, a то е, че неговитѣ културно-географски лѫчи сѫ се удължили твърде много, че то твърде много е разширило своята културно-географска периферия.

 

Въ сферата на това влияние припадатъ напълно и земитѣ на Балкански п-въ. Той е часть отъ южна Европа. Докато при опредѣляне границитѣ, напр. между западна и срѣдна, срѣцна и източна Европа или пъкъ Европа и Азия може да става и става споръ кѫде да се поставятъ, съ огледъ на физикогеографски или чисто политически елементи, то за южна Европа такъвъ споръ не може и да сѫществува. Въ южна Европа влизатъ изцѣло тритѣ южно-европейски п-ви, които отъ своя срана не само спадатъ напълно въ Срѣдиземноморскитѣ области, но съставятъ тѣхната най-сѫществена часть. Чрезъ посрѣдството на Срѣдиземно море Балканскиятъ п-въ припада още и къмъ други два континента — къмъ Азия и Африка. Връзката на нашия п-въ съ отсрещнитѣ материци е тъй голѣма, че съ пълно право може да се зададе въпроса, кому той прилѣга по-тѣсно, дали на своя материкъ или на отсрещнитѣ два материка. И наистина, физикогеографскитѣ, климатични и културо исторически връзки и единства на Балканския п-въ сѫ въ твърде тѣсна принадлежность на земитѣ на Средиземноморието, отколкото на тѣзи отъ континента.

 

Връзкитѣ, които Балканския п-въ има съ отсрещнитѣ земи и земитѣ на срѣдиземноморието сѫ по-тѣсни, отколкото връзкитѣ съ останалитѣ части на неговия континентъ. Тѣзи връзки се дължатъ на тѣсната принадлѣжность на срѣдиземноморскитѣ земи едни къмъ други чрезъ посрѣдството на морскитѣ води.

 

Нѣщо по-вече, чрезъ посрѣдството на Балканския П-въ е ставало въ древнитѣ времена, а и днесъ още, свързването на

 

 

19

 

отдѣлнитѣ части, на отдѣлнитѣ клетки на голѣмата Срѣдиземноморска депресия. Особно южната часть на нашия п-въ е играела и играе ролята на важна посрѣдница между източната и западна култура. Чрезъ нашия п-вь не само се пренасѣла източната култура, но тя се спирала тукъ и следъ това прѣработвана и пригодена за мѣстни условия, се е предавала понататъкъ на другитѣ южноевропейски полуострови и навътре въ континента. Изобщо Балканскиятъ П-въ се явява най-здрава и най-стабилна мостова твърдина, която свързва тѣсно цѣлата централна и юго-източна часть на Европейския материкъ съ предна Азия и съ сев. Африка. Тѣснитѣ протоци на Босфора и Дарданелитѣ иматъ по-вече характеръ на рѣки, отколкото на морски тѣснини. Чрезъ посредството на Балк. п-въ си подаватъ рѫка три континента. Чрезъ него става и днесъ обмѣната на духовната и материялна култура, съприкосновението на народитѣ на тѣзи материци.

 

Геотектонично пъкь и геоморфолично Балканскиятъ п-въ притежава дветѣ типични особности на другитѣ два южноевропейски полуострова. Както Иберийския и Апенинския п-ви, и нашия п-въ се състои отъ една основна, стара геологическа маса и отъ една надиплена планинска земя. Само че, докато останалитѣ п-ви сѫ изградени отъ по единъ старъ геологически отломъ — за Иберийския Мезета, а за Апенинския — Тиренския, и отъ нагънатитѣ пояси—за Иберийския—Пиренейско-Кантабрийския, а за Апенинския — Апенинитѣ, то Балканскиятъ п-въ се състои отъ старата Централнородопска маса, която завзема протежението отъ Егейско море, презъ Македония до устието на Морава и отъ дветѣ нагънати зони Старопланинеката и Илирийско-Гръцката. Типичнитѣ особности на другитѣ две полуостровни южноевропейски земи, които сѫ проявени и свързани заедно въ нашия п-въ сѫ: На западъ, обширна нагъната земя, съ надлъжни планински системи, въ срѣдището — старъ геотектониченъ отломъ, съ стари геологически материяли, и по северо-изтока пакъ нагънатъ планински поясъ. По централната си часть той твърде много се доближава до Иберийския п-въ, a по западнитѣ си и южни части — стѣсненъ и заетъ отъ надиплени планински системи, прилича на Апенинския п-въ. Въ централната си отломъчна земя нашиятъ п-въ има тази особность, че тамъ той, впоследствие, чрезъ голѣми

 

 

20

 

дислокации (хлътвания и повдигания) е заетъ отъ многобройни котловидни хлътнатини. Тѣзи последнитѣ, задълбани и свързани чрезъ рѣчнитѣ долини на тази область, служатъ днесь като удобни мостове за врьзката на централна Европа съ предна Азия.

 

 

Геоморфологични черти на Балканския п-въ

 

Разбира се, тукъ ще става дума за тѣзи едри земноповърхни форми, които иматъ решително влияние върху климатичнитѣ и съобщителни отношения, а чрезъ това сѫк отъ голѣмо значение за културата и народностнитѣ поселения на страната.

 

Почти презъ срѣдата на Балк. п-въ се протяга една надлъжна низина, която започва отъ Дунава, та свършва въ Солунския з-въ. Това е Моравско-Вардарска низина. Тя съ малки изключения огражда откъмъ западъ старата основна (Родопска) маса на Балкана. Почти по срѣдата на тази низина, тамъ дѣто Шарската система чрезъ Черна-гора (Карадагъ) се прехвърля къмъ Осоговъ и Краище, е най-низката седловина, по която става най-удобната връзка на дветѣ долини— Моравска и Вардарска. Докато земята, която отстои на западъ отъ Вардаръ образува преходната зона между Родопската маса и Динарско-Албанскитѣ нагънати планински системи, източно отъ тази долина и до низината на Марица се разтила все земята на тази Родопска маса. Значи последната обхваща Краище съ Осоговията и Бѣласица съ Халкидика и отъ друга страна Пиринъ съ Рила и цѣлата снага на Родопа. Задъ Маришката низина и Софийско и Пиротско полета се разтила дългата верига на нагънатата Стара Планина, а още по-насеверъ до Дунавъ е Българската Дунавска Столова земя.

 

Както въ преходната зона на западъ, така сѫщо и въ сѫщинската Родопска маса на изтокъ, тектонични и ерозиснни процеси сѫ образували множество затворени котловинни полета и тѣсни долини, които предаватъ на земята твърде типиченъ ландшафтъ. На западъ отъ Вардарската долина се задълбаватъ нейнитѣ дѣсни приточни долини: Треска, съ нейного Кичевско поле, Черна — съ Битолско и Прилепско (Пелагония), Бистрица — съ Костурията, а като центрище на тѣзи последнитѣ се явяватъ голѣмитѣ депресии на Преспа и Охрида. На изтокъ отъ Вардарската долина земята сѫщо

 

 

21

 

така е разседнала, но не вече въ надлъжни, а въ долини съ меридианска посока. Въ това отношение характерни сѫ долинитѣ на Струма и нейнитѣ полета — Пернишко, Радомирско, Кюстендилско, Дупнишко, Джумайско, Мелнишко, Сѣрско — и Места съ Разложко и Неврокопско полета.

 

Всички споменати до гукъ голѣми долинни и планински форми могатъ да се групиратъ въ три групи. Долинни голѣми форми, които отвеждатъ водитѣ си къмъ Черноморския оасейнъ, такива, които сѫ насочени къмъ Адриатика и долини, насочени къмъ Егейско море. А тѣхнитѣ начални части се започватъ: 1) отъ централната Родопска маса, 2) отъ преходната зона между тази последната и Динаро-Албанската верига и 3) отъ Ст. Планина. Въ ландшафтно, климатично и културно географско отношение сѫ характерни планинскитѣ възвишения, които обхващатъ пояса отъ Шаръ, презъ Черна-Гора, Краище и Осоговъ и презъ Рила свършватъ въ Родопа и отъ друга страна тѣзи, които се спущатъ отъ Шаръ на югъ, като обхващатъ Охридската и Преспанска депресии и свършватъ къмъ Пиндъ планина. Въ сѫщата смисъль отъ значение е и веригата на Ст. Планина. Напрѣчнитѣ планински възвишения отъ Осоговъ и отъ Рила на югъ, — отъ дветѣ страни на Струма,— не сѫ отъ голѣмо значение въ културно-географско отношение, тъй като тѣ не пречатъ съ нищо на Срѣдиземноморското влияние въ Меридионалнитѣ долини на Вардаръ, Струма и Места.

 

Планинската зона Шаръ—Родопа може да се изтъкне като централна ось на оро-хидрографскитѣ отношения на Балканския п-въ. Тамъ става подѣлбата на Черноморския и Бѣломорския басейни, а Охридо-Преспанскитѣ депресии отдѣлятъ водитѣ на Адриатическо отъ тѣзи на Егейско море.

 

 

Географски области въ Балканския п-въ

 

Вече отъ така грубо изтъкнатитѣ голѣми геоморфологични форми на Балканския п-въ се очертаватъ линиитѣ на земитѣ отъ този п-въ, които се приближаватъ и сѫ подъ силното влияние на Егейско море, на тѣзи, които припадатъ къмъ Адриатическо море и на тѣзи, които оставатъ вънъ отъ влиянието на тѣзи морета. По-долинитѣ на Вардаръ, Струма, Места и Бистрица Срѣдиземноморското климатическо влияние се простира далечъ навѫтре въ земята на нашия п-въ. Въ тази

 

 

22

 

часть на полуострова то стига дори до високитѣ северни, западни и източни огради на басейнитѣ на горнитѣ долини. Въ тѣзи басейни се разтила почти изцѣло Македонската земя.

 

Ако се оградятъ най-отдалеченитѣ части на Балканския п-въ съ една крѫгова зона, то въ срѣдата на този крѫгъ ще спадне тъкмо Македонската земя. He само това, но и централного положение на Македонската земя по отношение останалото разпространение на п-внитѣ земи изтъква голѣмата географска стойность на тази земя. Нейното значение се изтъква и отъ трето едно обстоятелство, a то е, че тя лежи въ центрището, а съ северната си незначителна часть се облѣга и на преходната зона на климатичното срѣдиземноморско влияние. Отъ друга страна презъ нея минава и тъй важната климатична ось на Балканския п-въ (вижъ Ж. Радевъ. „Геоморфологични белези на българскитѣ земи и тѣхното значение за температурнитѣ и валежни отношения на страната, сп. „Естествознание и География” 2. IV 97-128 стр.).

 

Отъ всичкитѣ оградни морета най-силно се приближава къмъ вѫтрешностьта на полуостровната земя Егейско море съ заливитѣ Орфански и Солунски. А тъкмо тѣзи заливи сѫ на изхода на голѣмитѣ Струмска и Вардарска долини, които минаватъ презъ сърдцето на Македонската земя.

 

Северно отъ Македонската земя и въ протежението на планинската централна ось на Балкана се очертава високата часть на полуострова. Полетата Косовско, Скопско, Кюстендилско и Софийско обхващатъ тази висока земя. He само въ географско и климатическо отношение е важна тази висока земя. Презъ нея минаватъ и най-значителнитѣ пѫтища, които свързватъ континенталната часть на п-ва съ Егейско море. Пѫтищата отъ Моравска долина, отъ Косово поле, отъ Дунавска България — презъ Нишко, Пирогско и Софийско полета — минавать презъ тази централна часть. Heя наричаме Висока България.

 

На изтокъ отъ Македонската земя и отъ Висока България се разтила обширната Тракийска земя, която завзема цѣлото порѣчие на Марица и до Черно море, а отъ друга страна цѣла Родопа и нейното Егейско крайбрѣжие. На западъ отъ Македонската земя се разтилатъ Албанската планинска земя и Адриатическитѣ крайбрѣжни низини. [1]

 

 

1. Тѣсната цель, която съмъ си задалъ, не ми позволява да влизамь въ подробности на географско-областното раздѣление на останалитѣ земи, които лежатъ далечъ отъ Македония.

 

 

23

 

Поради геоморфологичния централитетъ, поради особното мѣсто, което заема въ срѣдиземноморското климатично влияние и поради мостовото си положение въ връзкитѣ на цѣлото балканско задземие съ Егейско море, Македонската земя ще нарека съ едчо общо име срѣдецъ на Балканския полуостровъ.

 

Географскитѣ области не сѫ произволни разтежения отъ земната повърхнина, каквито човѣкъ би желалъ да си отдѣли. Това сѫ области, които изтъкватъ свои засебни прояви на опредѣлени географски фактори. Обхванатитѣ въ една географска область географски реалитети по такъзъ начинъ се вплитатъ единъ въ други, така че тѣ по една необходимюсть се предаватъ и на биогеографскитѣ елементи на страната. Хармоничното разпространение на тѣсно свързани единъ съ други географски реалитети и свързанитѣ съ тѣхъ биогеографски елементи престава заедно съ нарушението на тази засебна хармоничность тамъ, гдето географскитѣ, геоморфологичнитѣ и климатични условия започватъ да се изтъкватъ въ по-други прояви. Въ тѣзи мѣста наставатъ и географскитѣ граници на областьта, а това сѫ очертанията, които отбелезватъ крайнитѣ разпространения на една географска область.

 

Твърде рѣдко сѫ случаитѣ, когато една обширна рѣчна долина или пъкъ обширна планинска область могатъ да придавать необходимитѣ качества на географска область. Обикновено въ географски засебната область се изтъкватъ множество и разнообразни геоморфологични елементи, които така свързватъ отдѣлнитѣ нейни части и така вплитатъ отдѣлнитѣ географски реалитети, та че по необходимость образуватъ едно общо и голѣмо географско единство. Отдѣлнитѣ рѣки и рѣчни долини, отдѣлнитѣ планини и планински хребети въ такова географско единство не сѫ отъ естество да пречатъ на цѣлостьта. Нѣщо повече тѣзи географски обекти усилватъ връзката и взаимозависимостьта на отдѣлнитѣ части отъ географската область.

 

 

Етниченъ и културно-географски елементъ

 

Въ географскитѣ области освенъ биогеографския отъ значение сѫ още и антропо и културно-географския елементи.

 

 

24

 

На дадени естествени и въ голѣма взаимозависимость едно отъ друго географски отношения, които съ своята хармоничность изтькватъ земята като строго опредѣлена географска область, презъ течение на вѣковетѣ се приспособява и съответния обитатель. Това почива на чието биологични закони. Тъкмо този обитатель изтъква антропо и културно-географския елементи. Въ такъвъ случай географската область отъ чисто географско се обръща въ народностно понятие — създадено и постепеныо откърмено отъ обитателитѣ на областьта.

 

Антропо и културно-географскитѣ елементи се проявяватъ въ национални, гòворни (езикови), вѣрски, поселищни, стопански, съобщителни и пр. особности. А всичко това образува условия и връзки за едно здраво национално единство. Въ такива случаи между другитѣ важни географски реалитети, като произходящъ и създаденъ отъ тѣхъ, ще трѣбва да се вземе и етнографския елементъ като сѫщественъ за изтъкзане единството въ географската область.

 

Естествено, че границитѣ на географската область — отдѣлени при използуване и на етнографския елементъ би ни довело въ разни времена до разни очертания, тъй като новозародили се нужди и исторически моменти ставатъ причина за чести голѣми и масови разселвания. Обаче, гдето засебнитѣ условия на здрава географска область сѫ откърмили съответни и необходими обитатели, гдето превратни исторически събития не сѫ могли и презъ дълги вѣкове да измѣнягъ националния обликъ на населението, въ такъва географска область етнографския принципъ има сѫщо така решающе значение. Поради това и географскитѣ области често носятъ името на своитѣ обитатели. Въ това отношение винаги се прави една разлика между една географска и една политическа область. Послѣдната се включва въ политическитѣ граници на дадена държава. Напр. ние казваме Руска земя въ смисъль на етнографска Русия и Руска държава въ политическа смисъль. Казваме Английска земя — а това е метрополията, гдето населява английския народъ и Английска държава, гдето влизатъ земи и на други народи. Казваме Българска земя и Българска държава. Границитѣ на тѣзи две понятия земя — въ смисъль на географска область и държава не се съвпадатъ.

 

 

25

 

Необходими дѣлове на Македонската географска область

 

Цѣлостната Македонска географска область се състои отъ редица по-малки части. Тѣзи части се отдѣлятъ отъ геоморфологичнитѣ осооности на земята. Надлъжнитѣ — насочени къмъ Егейско море—македонски долини не образуватъ едно равномѣрно разширение. Още отъ Халкидическия полуостровъ, пъкъ и по-насеверъ, се очертаватъ успоредни на крайбрѣжието планински протежения, които ограждатъ отдѣлни полета, и като стѣснявать рѣчнитѣ долини, образуватъ по тѣхъ, въ междиннитѣ части, широки котловини. По този начинъ Македонската земя се развива почти въ една крѫгова форма, стѫпаловидно, съ общь центъръ Солунския заливъ и Халкидика. Поради това и Егейското културно влияние се разтила навѫтре въ земята съ една постепенность. Това влияние почти следва постепенностьта на срѣдиземноморското климатично влияние върху Македонската область. Обаче до като климатичното срѣдиземноморско влияние престава напълно тепърва заедно съ очертанията на Македонската область, то егейското културно влияние се разбива въ своята сѫщественна часть още при първитѣ напрѣчни планински протежения. Всички тѣзи климатични и културни влияния очертаватъ и обособватъ по-дребнитѣ части на географското цѣло.

 

Отъ югъ на северъ тѣзи части сѫ :

 

1. Старата (антична) Македонска область или Македония на Филипа и Александра. Тя започва на западъ отъ Бистрица и презъ Беръ (Верея) до туфознитѣ Воденски стѫпала, а отъ тамъ презъ Паякъ планина и Демиркапийската тѣснина (Просѣка) на Вардаръ стига до Бѣласица и Круша планина като обема на югъ и височинитѣ на Халкидика.

 

2. Сѣрско-драмскитѣ котловинни полета. Тѣ се явяватъ като източни продължения на стара (антична) Македония. Сѫщо и тѣ опиратъ на северъ о една мощна планинска бариера, състояща се отъ Бѣласица, Сенгеловска, Шарлия и Боздагъ.

 

Тѣзи две части отъ Македонската географска область подъ силното и пълно срѣдиземнс-морско климатично и егейско културно влияние.

 

Античната Македонска културна область се огражда

 

 

26

 

околовръстъ съ единъ поясъ на преходни климатиччи и културни влияния. Това сѫ котловинитѣ : Неврокопска, Струмска, Пеонска, Пелагонийска и Анаселица.

 

а) Неврокопската обхваща и Зърневското поле (закрита котловина) и се огражда отъ Драмския Боздагъ, отъ Алиботушкитѣ пирински разклонения, отъ южнитѣ издънки на Родопа и отъ Моминоклисурскитѣ тѣснини на Места.

 

б) Струмската обхваща почти цѣлата срѣдна часть на Струмската долина, заедно съ Струмица, отъ Бѣласица и Сенгеловска планина и стига дори до Горноджумайско.

 

в) Пеония заема низинитѣ на Черна и Брѣгалница отъ дветѣ страни на Вардара, между Демиръ-капия (Просѣка) и Таоръ.

 

д) Пелагония заема полетата на Прилепъ и Битолско, между Баба и Селечка плачина и на северъ Салаково - Караджица.

 

г) Анаселица заема Костурската котловина дори до Бистрица.

 

Още по-насеверъ отъ този първи поясъ се реди втория ограденъ поясъ на Македонската область. Той обхваща голѣма часть отъ горното течение на Струма, цѣлото горно течение на Вардаръ и горното течение на Черни-Дримъ заедно съ Охридската и Преспанска депресии. Този поясъ може да се подраздѣли на Десаретска депресионна часть, Дaрдания и Горна Струма. На западъ и северь този втори поясъ се огражда отъ високитѣ Източно-албански планини, отъ Шарь и Черна Гора, отъ планинитѣ на Краище, отъ Осогово и Рила планина.

 

Централно мѣсто заема Дардания, като обхваща цѣлото горно течение на Вардаръ до Таоръ. Този е, може да се каже, и най-важния дѣлъ отъ антична Дардания съ главния ѝ градъ Scupi (Скопие).

 

Срѣдиземноморското влияние въ този втори поясъ на антична Македония е съвсемъ слабо. Въ замѣна на това тукъ се усилва значително континенталното влияние на полуострова, което иде отъ висока (централна) България. Изключение прави само депресионната Десаретска область. Тя лежи по срѣдата на Адриатическото и Егейско влияния, поради което тукъ се изработва и самостойна, отлична отъ южномакедонската

 

 

27

 

култура. Около деветото столѣтие следъ Христа тази Десаретска култура е била разнесена далечъ на западъ по долинитѣ на Шкумба и Деволъ.

 

Държавни граници. За да ни сгане още по-ясна разликата между една географска область и едно държавно единство, азъ ще се спра за малко да дамъ нѣкои характерни белези, които съвременнитѣ държави се стремятъ да придобиятъ въ своитѣ владѣния и въ тѣхнитѣ очертания. Съвременната материална култура на народитѣ и изобщо твърде интензивния животъ, който отдѣлнитѣ народи и държави сѫ заставени да водятъ, по необходимость принуждава последнитѣ да придобиватъ или да иматъ въ владѣние земи и области, които съвсемъ не припадатъ въ тѣхни етнографски или географски единства. За подобни цели въ услуга на последнитѣ държави се явяватъ величодържавници и дипломати, които изтъкватъ необходимостьта на единъ или други географски илм геоморфологиченъ обектъ за стабилитетъ на държавната граница. Въ такива случаи великодържавната идея взима всичко въ съображение, но не вече и чисто географски реалитети и етнографски елементи. Излизайки отъ нуждитѣ на единъ цѣлостенъ икономически и стопански животъ се измислиха необходими географски белези на така наречената органична държавна граница. По силата на тази органична необходимость тѣ включватъ въ своитѣ държавни граници и съвсемъ засебни географски области съ чуждъ етниченъ елементъ, като обявяватъ последнитѣ за необходими области на цѣлостния свой стопански животъ за съобщения, пазари, необходими сурови продукти за индустрия и пр.

 

Други нарекоха такива държавни граници хармонични, като ги намиратъ необходими за хармоничното развитие на своята държава. Областитѣ, които влизатъ или трѣбва да влѣзатъ въ органичнитѣ или хармонични граници на дадена държава, се обявяватъ като необходими за цѣлостния и правиленъ развой на последната. Въ този случай държавитѣ се изтъкватъ като голѣми природни области, дето хармоничното разнообразие се изтъква за органично необходимо.

 

При това къмъ цѣлостния и хармониченъ стопански животъ се притуря и още единъ елементъ — именно необходимостьта

 

 

28

 

отъ сигурна и здрава държавна охрана, а това е стратегическата стойность на дадена граница (А. Penck. Rektorsrede, 1917 Berlin).

 

Елементитѣ, които изобщо се поставятъ като основа за опредѣлене на държавната граница, сѫ съвсемъ субективни. Успоредно съ културно-стопанското развитие на една държава, увеличава се и нейното население, установяватъ се нови стопански форми на живота, съобразно съ напредъкъ на култура и техника. Въ такъвъ случай изпъква една нова необходимость, именно да се придобиятъ нови земи, да се разширятъ границитѣ на държавата съ нови области, които биха отговаряли на новитѣ стопански, търговски, съобщителни и стратегически отношения. Този стремежь е придобиване на така наречената субективна органична граница и то съ едииствена цель: да се придобие необходимо и сигурно мѣсто за една здрава пулсация на държавния животъ.

 

Субективно органичната граница е нѣщо, което може да се придобие и установи само съ груба сила, съ физического надмощие на една държава спрѣмо друга. To е тъкмо противно на обективно органичната граница, при която политическитѣ очертания на дадена държава се опредѣлятъ по необходимитѣ и строго опредѣлени географски и етнографски очертания на географската область. Географско-етнографския принципъ при очертаване разтеженията на политическитѣ единици е необходимъ, защото тъкмо той почива на обективно-органични основи. Само чрезъ него се постига една абсолютна справедливость въ държавнитѣ граници.

 

Въ рамкитѣ на голѣмитѣ държави дето обитавать експанзизни народи и дето географскитѣ областни единства сѫ прекрачени и нарушени, елементитѣ на субективно органичнитѣ държавни граници — стопанската хармония, търговски и стратегически региони, съобщителни необходимости — се явяватъ като необходимость. А тъкмо въ тѣзи елементи е и залогьтъ за несъгласия, спречквания и войни между народитѣ. Докато обективно-органичнитѣ очертания на едно гео-етнографско единство опредѣлятъ крайнитѣ предѣли на областьта въ очертания, дето стопанскитѣ, съобщителни и отбранителни съвокупности сѫ тѣсно свързани и вплетени едно съ друго, то субективно-органичнитѣ ограничения систематично прекѫсватъ и разкѫсватъ гео.-етнографски единства

 

 

29

 

и области, като съ това накърняватъ и разнебитватъ цѣлия стопански, исторически и народностенъ животъ на тѣзи единства, като разстройватъ стопанския съобщително-стратегиченъ и народностенъ битъ на поселцитѣ тамъ. Въ всички времена и при всички държави, дето при опредѣляне на държавни граници се държи смѣтка само за физичнитѣ геофактори, се правятъ груби насилия и накърняване правата и жизненитѣ интереси на поселцитѣ въ дадени географо-етнографски единства.

 

При опредѣлене разтеженията и границитѣ на една държава трѣбва да се излиза отъ основнитѣ елементи на това понятие. Тѣзи основни елементи сѫ два: земя и народъ. По силата на тѣзи елементи налага се отликата на два вида граници: първо, една чисто географска и геоморфологична и второ, чисто народностна граница.

 

Въ земи, дето самата природа тъй щедро се е погрижила да създаде различия въ форми, височини, въ климатични отношения и съобщения, а въ сѫщото време да свърже отъ тѣзи различия едно хармонично единство, дето историческа и географска необходимость е наложила едно по-тѣсно и поприбрано съжителство на поселцитѣ, въ такива земи отдѣлнитѣ географски области сѫ поселени и съ опредѣленъ, чувствуващъ се единенъ етнически елементъ. Най-многото, което въ такива разнообразни географски единства може да се случи то е, щото въ отдѣлнитѣ долини, планини или котловинни прикритости, поради исторически причини, да се обособятъ пакъ отъ сѫщата народностна цѣлость на областьта и засебни родови или групови единства. Но при този случай тѣсния груповъ или родовъ животъ не изключва народната цѣлость, на която тѣ се числятъ като необходими членове.

 

 

Културно-историченъ и етниченъ елементъ на Македонската географска область

 

 

а) Историческо и стратегическо значение на срѣдеца.

 

Като давахъ граничнитѣ очертания на Македонската земя, азъ я нарекохъ срѣдецъ на Балканския п-въ. Въ сѫщата смисъль тя се схваща и означава отъ други като „Балканско ядро"

 

 

30

 

(Franz Heiderich, „Die Erde" III Аuflage, II. Teit. Erdkunde, 1923, Wien). Това особено положение и значение на Македонската земя не е ново нѣщо.

 

Като оставимъ настрана историческитѣ съобщения, какво отъ тази страна сѫ се отправили на югъ и истинскитѣ културни поселници на крайнитѣ южни части на Балканския п-въ, ние можемъ да изтъкнемъ здравината и срѣдищностьта на тази географска область, като посочимъ на редица исторически факти.

 

Господството на срѣдеца надъ Балканитѣ е най-здравия залогъ за господството надъ цѣлия Балкански п-въ.

 

За пръвъ пѫть това стратегическо положение на Балканския срѣдецъ се изтъква въ времето на Филипа Македонски и неговия наследникъ Александра. Зародишътъ на Филиповата държава е Македонската земя — антична Македония, заедно съ ограждащитѣ я пояси. (Вижъ проф. Г. И. Кацаровъ „Макед. Ц. Фил. II”).

 

Силата и влиянието ма Филиповата държава се стабилизиратъ едва тогава, когато отъ континентална, тя заема здрава база въ Солунския заливъ и Халкидика и се обръща въ брѣгова държава. Това показва, какво хинтерландътъ на Македонската земя безъ нейнитѣ съответни крайбрѣжни области не съставя съвокупность на физични геофактори, нуждни за цѣлостна и хармонична географска область. Сѫщото значеняе има и хинтерландътъ за крайбрѣжната земя. Безъ него съответното Егейско крайбрѣжие е откѫсната и безъ жизнена географска стойность земя. Стремежътъ ка Филипа е билъ да свърже тѣзи две необходими части на географското единство въ едно цѣло, въ една цѣлостна Македонска географска область. Ето защо едва при границитѣ на Македонската държава въ нейнитѣ географски очертания, тя придобива и съответната си сила и държавна мощь. Следъ като опре здраво основитѣ на своята държава върху срѣдеца на Балканския п-въ, за Филипа бѣ лесно вече да разгърне своето господство далечъ въ вѫтрешностьта и източнитѣ му части, като е стигналъ дори до устието на Дунавъ.

 

Докато базата на Филиповитѣ владѣния бѣше срѣдецътъ на Балканския п-въ, царството се закрепи и процъвтѣ, обаче следъ експанзивната завоевателна политика на Александра

 

 

31

 

Македонски базата се измѣства, физическитѣ геофактори на срѣдеца на Балканитѣ преставатъ да упражняватъ своята сцепителна и стратегична сила и държавата при неговитѣ наследници се разпада.

 

Като втори исторически моментъ, когато срѣдецътъ се проявява съ своитѣ геофактори, е римското владичество на Балканитѣ. Македонската область е била за римлянитѣ необходима, защото презъ срѣдеца сѫ минавали най-важнитѣ и отъ жизнено значение за империята военни и търговски пѫтища.

 

Тъкмо въ срѣдеца на Балканитѣ тѣ сѫ срещнали и най-голѣмъ отпоръ отъ наследницитѣ на Филипа IV при своитѣ завоевателни борби.

 

За трети пѫть се изтъква централигега на тази земя презъ време на Византийската империя. За да се осигури владичеството надъ Балканитѣ, срѣдецътъ се пази най-старателно. Достатъченъ е само единъ погледъ на историческата карта на българскитѣ владѣния въ полуострова, a сѫщо и на борбитѣ имъ за политическо надмощие, за да се изтькне значението на срѣдеца и презъ тази епоха. Цариградъ се заплашва едва следъ като се заема Македонската земя. Отъ тази земя е могло да се слезе на Егея и да се надникне презъ албанскитѣ планини въ Адриатика.

 

Турското владичество се закрепи на полуострова следъ голѣмата битка на Косово поле. А това означава пълно завладѣване на срѣдеца на п-ва. Този е четвърти отъ по-важнитѣ момеити, когато се кзтъква голѣмото значение на срѣдеца за Балкански полуостровъ.

 

Като оставимъ настрана борбитѣ на сърби и българи презь срѣднитѣ вѣкове за пълно господство надъ срѣдеца, неговото значение се изтъква още и отъ политическитѣ борби за тази земя презъ 19 и 20 вѣкъ. По-рано Австроунгарската монархия, а по-късно Съроия, България и Гърция (пъкъ дори и Черна-Гора) имаха своя обектъ на разширение тъкмо къмъ срѣдеца на Балканитѣ. Всички нови балкански държави, които се отдѣлиха отъ обширнитѣ турски балкански владѣния, се стремятъ все къмъ срѣдеца, дето се бѣха закрепили за сетенъ моментъ турцитѣ. Последната балкакска война се почна, следъ като се разреши въпроса, какъ трѣбва да се подѣли срѣдецътъ, защото всички искаха да взематъ една

 

 

32

 

важна часть отъ него. Междусъюзническата война се води тъкмо за владѣнието на срѣдеца.

 

Едно важно обстоятелство, което заслужава да се изтъкне, е това, че всички борби за срѣдеца на Балканитѣ сѫ водени само съ огледъ на неговитѣ геофактори, безъ да се държи смѣтка за етнографския обликъ на земята. Поради това тази земя е използувана като субективно-органическо владѣние, само съ силата на терора и насилственото подчинение на нейнитѣ поселци.

 

Като обективно-органично владение срѣдецътъ на Балканитѣ има всички държавни изгоди, само ако той се владѣе отъ държавата, която се състои отъ сѫщия етниченъ елементъ, който населява и Македонската область.

 

Единъ бѣгълъ погледъ на политическитѣ владѣния на коя да е отъ европейскитѣ държави ще ни позволи да видимъ, какво всѣки народъ си има едно срѣдище, което се смѣта за гръбнакъ на държавата. Парижката равнина за Франция, Виенското коритище за Австрия, срѣдното течение на Волга за Русия. Както и да се развива и разширява една държава, каквито исторически сѫдбини и да претърпѣва тя, все пакъ въ най-решителни за нацията моменти, географското положение на нейната етнографска цѣлость съ своя централитетъ ще каже тежката си дума. Най-типиченъ за това примерь ни дава новата политическа история на Русия. За да се запази отъ явна погибелъ, тя напусна тъй изгодното мѣсто на Петербургъ и се прибра въ своя етнично-географски срѣдець — срѣдното течение на Волга като въздигна старо-славната Москва отново за главенъ градъ. Този последенъ исторически примеръ ни показва най-ясно, какво геофакторитѣ на една географска область сѫ отъ значение за владѣние на една държава, ако тази държава има за себе си и душата на земята — етническия елементъ. Особно силно се изтъква значението на етническия елементъ на географскитѣ области презъ и следъ голѣмата свѣтовна война. Маса народи следъ тази война се обособиха като отдѣлни държави.

 

„Целесъобразнитѣ" граници на една държава иматъ продължително значение само тогава, когато вънъ отъ географския елементъ се вземе подъ внимание и етничния. Въ днешнитѣ времена, когато националното съзнание, изразено преди всичко въ майчиния езикъ, въ народностьта, въ обичаи,

 

 

33

 

въ еднаква култура, въ еднакво историческо минало и сѫдбини, е тъй високо подигнато, „целесъобразно" ще бѫде, когато се опредѣлятъ политическитѣ граници, да се спазва покрай геофизичния още и елемента на говора, на националностьта. Въ тази посока ни се дава достатъчно поука отъ последната свѣтска война. „Естественитѣ” държавни граници и „субективно-органичнитѣ държавни необходимости" се явиха твърде слаби предъ народностния и езиковъ елементъ.

 

 

б) Народностенъ обликъ и промени въ Македонската область.

 

Като става дума за националенъ елементъ на дадена географска область не трѣбва да се мисли, какво националностьта на поселцитѣ въ такъва земя ще бѫде меродавна само при условие, когато е по всичкитѣ нейни части поддавляюще мнозинство. Отъ народносто гледище, въ географската область се различаватъ една централна часть и друга периферна. Първата е почти чиста и запазена етническа область, съ съвсемъ слаби околни влияния, когато перифернитѣ части сѫ подложени на странични народностни и културни влияния и смѣшения. Политическото завладѣване на една географска область, се повтаря и отъ етнично завладѣване отъ страна на народитѣ, заселващи околноститѣ на такъза область. Наредъ съ усилията да се завладѣе Македонската земя по политически пѫть, съ организирани политически средства, и околнитѣ народи сѫ работили въ сѫщата посока — да изтласкатъ и заематъ мѣстото на заседналитѣ тукъ и образуващи едно яко национално цѣло поселци. Отликата на народностното нашествие отъ това на политическото завладѣване се състои въ средствата, които се употребяватъ при едното и при другото. Политическото завладѣване се прави съ организирана сила и е придружено съ насилия, когато народностното завладѣване се върши по миренъ културенъ начинъ. При такова именно нашедствие и проникване се турятъ на изпитание силата и стойностьта на географската область, като хармонично единство, силата и стойностьта на нейнитѣ геофактори. както и народностиата и културна мощь на нейнитѣ обитатели по отношение на околнитѣ народи.

 

Народностната карта на Македония ни открива поразителната картина на борбитѣ и устойчивостьта на македонскитѣ

 

 

34

 

българи по отношение на страничнитѣ народностни и културни нашедствия. Съ изключение на западната часть, навсѣкѫде се отбелезва едно дълбоко навлизане на чужди народности въ Македонската область по долинитѣ и по естественнитѣ пѫтища.

 

По южната периферия се промъква гръцкия елементъ, като носи и своята егейска материална и духовна култура. Откъмъ изтокъ по голѣмитѣ долинни пѫтища идатъ турцитѣ съ своята ориенталска култура. Като владѣтелско племе, турцитѣ навлизатъ навѫтре по долинитѣ на Македония твърде дълбоко. Тѣ се настаняватъ и по главнитѣ пѫтища на страната.

 

Този процесъ на мирно нашедствие къмъ Македонската земя се продължава редъ вѣкове, обаче презъ това време имало е случаи, когато и притѣсненото въ собствената му кѫща българско население е показвало известна експанзивность. Последната се проявява съ постепенното слизане на това население отъ планинитѣ къмъ полетата и особно къмъ Срѣдиземноморскитѣ посоки. Около края на 19 и началото на 20 вѣкъ такъва една експанзивность бѣше увеличила силно българското население въ Солунъ.

 

Здравиятъ етниченъ елементъ на Македонската область показва твърде силенъ отпоръ и на албанското разселническо движение на западъ. Позната е голѣмата експанзивность на албанцитѣ и тѣхния неудържимъ стремежъ да слизатъ отъ планинскитѣ си обиталища къмъ долинитѣ и полетата. Силни човѣшки вълни слизатъ отъ албанскитѣ планини и заематъ постепенно мѣсто въ прилежащитѣ имь части на полетата Охридско, Дебърско, Тетовско, Скопско, Кумановско. Навсѣкѫде почти се забелезва единъ естественъ и необходимъ пѫть на разселвания и заселвания на албанцитѣ. Отъ прилежащитѣ тѣмъ полски склонове, тѣ постепенно преминаватъ околовръстъ на полето и по отсрещнитѣ височини, докато започнатъ да се отбелезватъ и по самитѣ полета.

 

Този пѫть на разселвания и заселвания на албанцитѣ открива едно важно обстоятелство, a то е, че последнитѣ дирятъ и избиратъ за поселване винаги мѣстата, които оказватъ най-слаба съпротива на тѣхното движение. Тази слаба съпротива на мѣстнитѣ поселци произлиза или отъ нестабилната и несигурна стопанска стойность на поселищнитѣ земи или пъкъ отъ слабата етническа

 

 

35

 

съпротива. Слаба е етническата съпротива по мѣстата, дето настава пояса на смѣшение на българския съ сръбския народностни елементи. Западнитѣ възвишения на Българска Морава, заедно съ тѣхното продължение на югъ презъ Черна-Гора до Шаръ, съставятъ зоната на смѣсена сръбска и българска националности. Тъкмо тази зона, по силата на своето етническо смѣшение, оказва най-слабо съпротива на разселническата албанска вълна и последнитѣ успѣватъ да се промъкнатъ по политѣ на Шаръ, презъ Черна-Гора и Косово поле и да заселять височинитѣ, западно отъ Българска Морава. Картата на Hahn [1] ни показва много ясно картината на албанскитѣ поселения презъ втората половина на 19 вѣкъ [2].

 

Разселническата експанзивность на албанцитѣ води

 

 

1. Hahn. Reise von Belgrad nach Salonik.

 

2. Този разселнишки пѫть на албанцитѣ показва и сѫщинската граница между българи и сърби. Албанската разселническа зома показва отъ друга страна, какво разпространението на македонския етниченъ елементъ напълно съвпада съ геоморфологичиитѣ граници на тази географска область. Отъ нѣкои изследвачи такъвъ преходенъ поясъ между сърби и българи — се смѣта и Косово поле (N. Krebs „Festband Albrecht Penek, 1918, S. 321). До 1878 г. албанцитѣ сѫ имали чести поселища, които стигали дори западно отъ Нишъ, обаче следъ като тѣзи земи се предадоха на Сърбия, албанцитѣ бидоха изгонени почти насилствено отъ новата сръбска земя (сѫщо S. 321).

 

При заселване на Балканския п-въ съ славянски елементъ, особно значение за процеса на заселването сѫ имали физикогеографскитѣ и геоморфологични елементи и отношения тукъ. Излизайки отъ това положение, може да се изтъкне обстоятелството, какво не сѫ случайни етнографскитѣ граници между сърби и българи. Тъкмо тамъ, дето става смѣна на геоморфологичния обликъ — именно дето престава верижната Ст. Планина и отъ друга страна, тамъ, дето свършватъ западнитѣ части на Висока България, която обема важния балкански триѫгълникъ, между Софийско, Нишко и Скопско полета, — настава смѣна и на етнографскитѣ отношения. Отъ Ст. Планина и отъ триѫгълника на Висока България на западъ населватъ сърбитѣ. Клиновидното вдаване на романскитѣ поселища южно отъ Дунава, въ предѣлитѣ на Мирочъ планина, сѫ едно повторение на отношенията западно отъ Българска Морава. И тукъ преходната зона между сръбската и българска народности е оказала най-слаба съпротива на разселнишкото ромѫнско движение южно отъ Дунава. Значи допирното мѣсто между сръбския и български народъ ще трѣбва да се дири по линията отъ ромѫнскитѣ компактни поселища, южно отъ Дунава, до Скопска Черна-Гора и Шаръ планина.

 

 

36

 

началото си още отъ 17 вѣкъ (Д. Иширковъ „Западнитѣ краища на българската земя, София, 1915 год.). Обаче на тази албанска експанзивность се противопоставя народностно здравото македонско българско население. За тази съпротива доста допринесоха и новитѣ народностни струи, които се разнесоха навсѣкѫде следъ френската революция. Упрѣсненъ и отъ националнитѣ борби на сърби и гърци, македонскиятъ български народъ започна да оказва яка съпротива на албанското разселване.

 

Вънъ отъ тази етнографска картина на македонската географска область, която показва тѫжни штрихи на нашедствия на чужди народностни елементи по околовръстнитѣ ѝ части, а сѫщо така и дълбоко проникване по долинитѣ навѫтре, все пакъ централнитѣ части си оставатъ здраво въ рѫцетѣ на тѣхнитѣ жилави обитатели, българитѣ.

 

Това етническо запъстрюване на околовръстнитѣ части на Македонската етнографска область, както и проникването на инородни елементи дълбоко по централнитѣ ѝ мѣста не може да обезцени географската стойность на областьта, защото и никѫде другаде сѫщо така не може да се наблюдава строго математични линии на очертания на географски или етнографски единства. Винаги въ перифернитѣ части се отбелезва една преходна зона. Тя се отнася и до геофакторитѣ на областьта пъкъ и до народностния елементъ. Това е така наречената географска структурна граница на областьта.

 

Още по-изразително може да се представи тази граница, ако си послужимъ съ едно сравнение. Тъй както морскитѣ трансгресии нахлуватъ отъ всичкитѣ страни на една постепенно хлътваща земя, по сѫщия начинъ се разтилатъ и народностнитѣ и културни влияния отъ вънъ къмъ центрището на географската область. Тѣ навлизатъ по низки и удобни пѫтища къмъ низини, долини и полета, както би иаправила и морската трансгресия и оставятъ своитѣ етнични и културни седиментации. По окрайнитѣ части, гдето културни и народностни вълни сѫ подложени на голѣми колебания, отайкитѣ сѫ твърде разнообразни. Състоящи се отъ груби материали—мѣняващи се често по пространство и стабилитетъ, тѣзи нови седиментации сѫ отъ твърде несигурно и неопредѣлено естество. Тъкмо отъ такова естество сѫ и

 

 

37

 

културнитѣ и етнични промъквания и отайки по окрайнитѣ части на Македонската область, а сѫщо и тѣзи, включени, дълбоко на вѫтре по нейнитѣ голѣми долини. Перифернитѣ отайки съставятъ географската структурна граница на областьта.

 

Една печална страница, гдето се отбелезватъ борбитѣ на македонскитѣ българи за отстояване на своего национално единство и запазване на земята на Македонската географска область, съставятъ днитѣ следъ голѣмата свѣтска война. Новитѣ политически владѣтели на тази земя се мѫчатъ съ една голѣма настойчивость да турятъ здрава рѫка на пѫтищата, които водятъ отъ Морава, презъ Нишкото и Кумановско полета и отъ Рашчани, презъ Косово поле, за Скопие, a отъ тамъ по долината на Вардаръ къмъ Солунъ. Модернитѣ държави, за да установятъ здраво политическо господство надъ завладѣни области, стремятъ се преди всичко да национализиратъ, да заселятъ съ свои собственни народностни поселци тѣзи области. Денационализацияга на завладѣнитѣ области се започва най-първо отъ околноститѣ на голѣмитѣ пѫтища, които водятъ за и презъ новата географска область.

 

 

Македония — срѣдецътъ на Балканския полуостровъ — самостойно политическо цѣло

 

Независимо отъ днешнитѣ политически граници на Балканския полуостровъ Македонската географска область — срѣдецътъ на Балкана, спада въ сферата на потрѣбноститѣ като необходима земя за стопански и търговски нужди на четири балкански държави, които опиратъ о нея. Това сѫ България, Югославия. Албания и Гърция. При днешнитѣ политически отношения Македонското географско и етнографско единство не можеше да бѫде владѣно отъ една само държава. Поради това то трѣбваше да бѫде подѣлено между околнитѣ държави. Тази подѣлба е въ ущърбъ и за интереситѣ на тѣзи държави, които иматъ по едно парче земя отъ Македонската область и за самата географска и етнографска Македония. Ето защо на Македония, като географска и народностна цѣлость, предстои да се даде самостойно автономно управление. Само единна Македония, като географско понятие и като етнографско единство, може да носи въ себе си залозитѣ за необходима политическа и стопанска стабилность.

 

 

38

 

Политическото и стопанско значение на автономна Македония за Балканскитѣ държави ще бѫде това, което има Швейцария за околнитѣ държави. Автономна Македония, — това е Швейцария на Балканитѣ. Тъй както Швейцария е възелния пунктъ на голѣмитѣ европейски държави: Германия, Франция, Австрия, Италия; така и автономна Македония по силата на своето географско положение, ще бѫде възеленъ пунктъ на всички балкански държави. Съ това, освенъ че ще се тури край на великодържавническитѣ стремежи на тѣзи държави къмъ срѣдеца на полуострова, но ще имъ се създадатъ по-лесни търговски и стопански сношения къмъ Егейско море. Заедно съ това ще се тури край и на стихийната албанска експанзивность къмъ македонскитѣ низини и полета ; ще се помири и България, която въ лицето на новата автономна Македония ще срещне една нова самостойна политическа организация на свои родни братя, организация за миренъ държавенъ и стопански животъ и напредъкъ. Най-после съ възстановяваието на автономна Македония ще могатъ напълно да се използуватъ всички геофактори въ битието на полуострова.

 

[Back to Index]