Македонски Прегледъ
Година I, книга 2, София, 1924

 

5. Единъ документъ по църковната борба въ с. Доленъ (Неврокопско)

 

А. П. Стоиловъ.

 

 

Д-ръ П. Цончевъ, председатель на Историографическото Дружество „Габрово" въ гр. Габрово, има добрината да ни даде да разгледамъ единъ документъ по църковната бороа въ с. Доленъ (Неврокопско) и отъ него да си снема преписъ. Тоя докуменъ, който за пръвь пѫтъ печатамъ, е намеренъ въ Габрово съ други документи. Оригиналътъ му се пази сега въ казаното дружество.

 

Тоя документъ е интересенъ отъ нѣколко страни. Първо и първо, той ни запознава съ ония отчаяни борби които особено се усилиха слѣдъ издаването на фермана отъ Султанското правителство за учредяване на Българска Екзархия (28 февр. 1870 г.). Гръцката патриаршия се стресна отъ изхода по разрешението на на нѣколкогодишната църковна борба между нея и българския народъ. За да не загуби съвсемъ своитѣ позиции отъ духовното духовното владичество надъ много български градове и села, посредствомъ своитѣ преданни духовни служители и нѣкои наивни българи, раздвои на много мѣста българитѣ на два враждебни лагери — гъркомани и екзархисти. Борбата между еднитѣ и другитѣ на много мѣста е жестока, макаръ почти въ всички мѣста гъркоманитѣ да сѫ били много по-малко отъ екзархиститѣ, но понеж турската властъ е давала винаги подкрепа на гъркоманитѣ, ето защо екзархиститѣ сѫ били тормозени, биени и затваряни. Доленскиятъ документъ ни дава картина отъ такава борба. Селото Доленъ съ 250 български кѫщи, отъ които 50-60 се обявили за гъркомани. По-богатитѣ и по-влиятелнитѣ гъркомани предъ турското правителство, измѫчвали екзархиститѣ,

 

„защото отпрѣдь еднѫ годинѫ зехме азалѫка и мухтарлѫка отъ рѫцѣтѣ имъ, и цьрквѫ-тѫ: та имъ трьсимъ хесапъ и за двѣ-тѣ;

 

 

68

 

и защото воспрѣхме въ цьрквѫ да се не продумва ни еднѫ Грьцкѫ",

 

както четемъ въ документа.

 

Водителитѣ на гъркоманитѣ били петь души: х. Божикъ Цвѣтковъ, Ташо Цвѣтковъ Козелъ, Лазаръ Николовъ, х. Иванъ Ангеловъ Дурулия и Косталинъ Янковъ Дервишъ. Тѣ въ своята заслѣпеность клеветили своитѣ съселяни на гръцкия владика въ Неврокопъ, а последниятъ действувалъ предъ турскитѣ власти, първенцитѣ на екзархиститѣ да бѫдатъ разкарвани четири пѫти до Неврокопъ. He стигало това, но „дьржали ны сѫ по петнадесеть и до двадесеть дена хапусъ, и си остáнахме толкова си назадь отъ работѫ-тѫ, и по толкова си разноскы направихме”. Вънъ отъ това, 5-6 души отъ тѣхъ били закарвани дори въ Сѣръ, „гдѣто Никола Михаилъ учи душманы-тѣ ни Грькоманы-тѣ, и имъ помага". Единъ отъ гъркоманитѣ се одързостилъ, та хвърлилъ „изъ врата-та цьрковны единъ камень та удари въ еднѫ икона, като не можа да погоди въ човѣка", защото екзархиститѣ забранили на гъркоманиіѣ „да не продумватъ ни еднѫ Грьцкѫ думѫ въ цьрквѫ".

 

При такова лошо положение горкитѣ екзархисти отъ с. Доленъ Никола Тодоръ, Найденъ Ангеловъ, Тонко Матовъ, Григоръ Стояновъ, Христо Стояновъ, Хаджи Мито, Иванъ Тодоръ, Тодоръ Младинъ, Димитъръ Михаиловъ и Никола П. Филиповъ, чиито печати и подписи на гръцки езикъ, само последниятъ на български, на чело съ мухтарския и на азитѣ, отправятъ молба на 28 декемврий 1871 г. до българската община въ Габрово. Въ нея екзархиститѣ молятъ общината

 

„да ны научите какво да правимъ за да се избавимъ отъ тыя гонители; пѫкъ и Вые отъ Вашѫ странѫ да употрѣбите каквыто срѣдства знаете и можете, за да ни помогнете да се освободимъ отъ тыѫ нашы Грькоманіе: защото ные хемъ сме сиромаси, хемъ сме неопытни въ сѫдове-тѣ; пѫкъ противници-тѣ ни хемъ сѫ богати, хемъ сѫ влиятелни, хемъ сѫ и по-опытни отъ насъ въ сѫдове-тѣ: та се боимъ да ни не надвіѭтъ, та ще се посрамимъ".

 

Интересно е да се знае, защо доленци искатъ съветъ отъ габровската община, толкова далечна отъ тѣхното село, а не отъ нѣкоя по-близка, напр. отъ Татарпазарджийската, съ която Неврокопско е било въ преписка по църковния въпросъ. Самата молба е написана отъ Никола П. Филиповъ,

 

 

69

 

вѣроятно, тогава учитель въ селото Доленъ. Той е знаялъ за славата на Априловската гимназия въ Габрово и убеденъ, че и общината въ тоя градъ стои на своята висота съ просвѣтнитѣ членове, излѣзли отъ тая гимназия, ще даде най-умни съвети, затова, по негово внушение, се отправя молбата къмъ нея.

 

Интересна личность е Никола Попъ Филиповъ, родомъ отъ Банско (Разложко). За него би трѣбвало да се събератъ пó-вечко сведения като учитель и общественъ деецъ, които се е подвизавалъ отъ края на първата половина на миналия вѣкъ и е билъ ученикъ на Найденъ Геровъ въ Копривщица. Учителствувалъ е въ Калоферъ, Чирпанъ, Карлово, Пирдопъ, Банско и др. Когато е билъ учитель въ Калоферъ, въ едно писмо до Найдена Геровъ въ Копривщица отъ 6 декемврий 1848 г. предлага да се измѣни и установи правописа на българския езикъ, като излага за това правила. [1] Презъ 1859 г., когато е билъ учитель въ Пирдопъ, на две рѫкописни книги едновременно се подписва така: „Учительствувалъ Никола поп Филиповичь въ Пирдопъ. въ 1859-я годинѫ іануарий 6-и День - отъ Разложко Банско родом". [2] Въ края на книга „Служба и житіе на прѣп. Иванъ Рилски съ иждивение на Иосифа, рилски монахъ, печатана въ Бѣлградъ 1835 г., на прибавенъ листъ съ рѫкописна молитва на св. Мина и подъ нея бележка:

[3]

 

Ето текстътъ на доленския докуменъ:

 

„Достопочетна, Родолюбива и Благодѣтелна общино!

Въ Габрово

 

Ные отдолоподписанитѣ жителіе отъ село Доленъ [окрѫжие Неврокопско], Ваши единоплѣменни братѧ Българе, вѣрнѣйше поданници на Н. Имп. величество Султанъ-Абдулъ-Азиса. Милостивѣйшіѧ нашь Царь и Бащѫ [Комѹто Богь. дано дарува здравіе и благополучно и мирно царуване! и дано покори подъ нозѣтѣ му всѣкой врагъ и противникъ!] като страдȃхме много отъ еднѫ годинѫ на

 

 

1. Изъ архивата на Найденъ Геровъ. Книга II. София, 1914, 658 сл.

 

2. Б. Цонев. Опис на славянскитѣ ръкописи въ Софийската народна библиотека. Том II. София. 1923, 128 и 347.

 

3. У менъ, Документи и бѣлѣжки изъ миналото на българитѣ въ Македония, въ „Сборникъ на Бъларската Академия на Наукитѣ”, кн. IX (1917) 7. — Книгата, на която е написана бележката, видѣхъ въ църквата на Банско презъ 1915 г.

 

 

70

 

самъ отъ нашы-тѣ Грькоманы, които ны сѫ правили изарь четыри петь пѫти въ Неврокопъ; и като иматъ вліѧніе прѣдъ Правителство-то, още и като давать рошвéть [понеже сѫ най-богати въ село-то ни], дьржали ны сѫ по петнадесеть и до двадесеть дена хапусъ, и си останáхме толкова си назадь отъ работѫ-тѫ, и по толкова си разноскы направихме. А сега, защото возбранихме насилно да не продумвать ни еднѫ Грьцкѫ думѫ въ цьрквѫ, единъ отъ тѣхъ хвьрли изъ врата-та цьрковны единъ камень та удари въ еднѫ икона, като не можà да погоди въ човѣка; освѣнь това ны сѫ осторили изарь и въ Серезъ петь-шестина душы нашы, гдѣто Никола Михаилъ учи душманы-тѣ ни Грькоманы-тѣ, и имъ помага; и може [както се види] да ги карать дори въ Селеникъ. Ные ги отлѫчихме отъ цьрквѫ-тѫ: заповѣдахме на Попове-тѣ да ги не кадѧть, да ги не миросувать, да имъ не давать нафорѫ, да имъ не ходѧть по кѫщы-тѣ, и да не имь пѣѭть никаквѫ молитвѫ. И оттогава се сѫ разсьрдили твьрдѣ много сега на насъ. Хесапа селскый и цьрковенъ отъ четыри годины насамъ го недавать [за който дадохме прошеніе на Правителство-то въ Неврокопъ], нито показувать понѣ еднѫ парѫ готовѫ.

 

Наши-тѣ Грькоманіе сѫ петь душы: х. Божикъ Цвѣтковъ, Ташо Цвѣтковъ Козелъ, Лазарь Николовъ, х. Ивамъ Ангеловъ Дурулія, Костадинъ Ѧнковъ Дервишь, имаіъ вліѧніе и въ сиромасы-тѣ: защото едни сѫ длъжни; другы измамувать съ обѣщаніѧ, на другы давать пары да се исплащать, а другы заплашувать, и така сѫ подписали отъ къмъ тѣхнѫ странѫ [тарафъ] около петдесеть-шестдесеть кѫщы; и съ това ще мѫчать да ни съборать. Затова Ви обаждаме че сме достигнѫли до крайность. — Причины-тѣ, за които ны правѧть изарь нашитѣ Грькоманіе сѫ слѣдующытѣ: Защото отпрѣдъ еднѫ годинѫ зехме азалѫка и мухтарлѫка отъ рѫцѣ-тѣ имъ, и цьрквѫ-тѫ ; та имъ трьсимъ хесапъ и за двѣ-тѣ: и защото воспрѣхме въ цьрквѫ да се не продумва ни еднѧ Грьцкѧ.

 

Затова Вы молимъ да ны научите какво да правимъ за да се избавимъ отъ тыя гонители ; пѫкъ и Вые отъ Вашѫ страна да употрѣбите каквыто срѣдства знаете и можете, за да ни помогнете да се освободимъ отъ тыѧ наши Грькоманы : защото ные хемъ сме сиромаси, хемъ сме неопытни въ сѫдове-тѣ: пѫкъ противници-тѣ хемъ сѫ богати, хемъ сѫ вліятелни, хемъ сѫ и по-опытни отъ насъ въ сѫдове-тѣ: та се боимъ да ни не надвіѭть, та ще се посрамимъ.

 

Затова Вы молимъ да се сожалите за насъ, и да ни испратите по-скоро отговоръ, за да ни наставите какво да правимъ, какъ да постѫпаме въ тыѧ мѫчны обстоятелста, въ които се нахождаме: защото сме на исходъ души.

 

1871. 10 — мвріа 28, Доленъ

 

Вашего Родолюбія

Искренніи доброжелатели (печати):

 

 

[Back to Index]