2. Географската връзка на Македония съ България
Отъ Проф. А. Иширковъ.
Въ 1916 година сръбскиятъ професоръ Јван Цвијић издаде въ Парижъ— Ньойшатель книгата Questions balkaniques (балкански въпроси). Въ нея между другитѣ статии има една, която носи заглавие Les bases géographiques de la question macédonienne (Географски основи на македонския въпросъ), a като подотдѣлъ въ тая статия „Македония и България”. [1]
Проф. Цвиичъ представя връзката на България съ Македония по следния начинъ:
„За източната или българска часть на Балканския полуостровъ долината на Вардаръ е почти безъ значение (въ сръбския преводъ: „нѣма ни съобщителна, нито економическа стойность"). Тя е отдѣлена отъ България съ планинитѣ Рила, Родопи и Осоговъ, най-масивни и най-високи или почти най-високи планини на Полуострова. Като изключимъ Алпитѣ и Пиринеитѣ, въ никоя часть на Европа не сѫществува такава яка природна граница както сѫ тѣзи масиви, които се простиратъ между България и Македония. Долината на Вардаръ е периферна по отношение на България, тя не привлича голѣмитѣ български стопански и съобщителни струи, които сѫ насочени безъ изключение къмъ Черно море или къмъ пристанищата на Бѣломорска Тракия. Тѣзи пристанища образуватъ естественитѣ изходи на Маричината и Местина долина. Всички морфоложки елементи на България иматъ посока западъ-изтокъ или югъ-изтокъ и очевидно въ противность на морфоложкитѣ посоки на Македония
1. Тая статия е помѣстена въ сръбски преводъ въ I томъ на Цвиичовитѣ „Говори и чланци”, Београд 1921 г., стр. 183—190. За „Говори и чланци” вижъ „Македонски Прегледъ", год. I, кн. ІІІ, стр. 123—142, рецензия отъ проф. Л. Милетичъ.
28
ния (въ сръбския преводъ прибавено: „који су као и они Србије смисла C-J.). Източната часть на полуострова обръща гръбъ на тази покраина (у превода : Моравско-Вардарска долина). България и Македония не сѫ географско единство и само привремено могатъ да образуватъ една държава, като се стекатъ особено благоприятни обстоятелства, но не за дълго време". [1]
Цитиранитѣ изявления на проф. Цвиича иматъ толкозъ голѣма антропогеографска и историческа стойность, колкото и писаното отъ Иван Иванић, че въ Сѣрско се говори така чисто сръбски както въ Бѣлградъ [2], или отъ проф. Т. Ђорђевић, че сръбски училища въ Македония не сѫ прекѫсвали своята дейность отъ срѣднитѣ вѣкове до днешния день. [3]
Балканскиятъ полуостровъ е планинска страна, но между неговитѣ планини се разтилатъ много долини, равнини и полета, които сѫ тѣсно свързани помежду си чрезъ проломи и низки седловини. Затова нашиятъ полуостровъ се отличава съ голѣма проходность особено въ срѣдната и източна часть. Колкото се отнася до Осоговска-планина, която собствено дѣли България отъ Вардарска Македония, тя съ своето орохидрографско устройство, височина и проходность нѣма нищо общо съ раздѣлителнитѣ планини на Европа, които сѫ послужили като етнографски граници между отдѣлни народи, както е случай и съ Шаръ-планина. Съ своитѣ разлати издънки на югъ и северъ, съ своитѣ широки гърбища, Осоговъ не само не раздѣля, a напротивъ свьрзва населението отъ дветѣ страни на вододѣла си. Областьта Пиянецъ, която е спазила въ името си наименуването на стара Пеония, [4] се разтила еднакво на югъ по срѣдна Брѣгалница и на северъ въ източния Осоговъ до Кадинъ мостъ на р. Струма. [5] Далеко на северъ, на югъ и западъ отъ Осоговъ-планина, споредъ грижливитѣ изследвания на самия Цвиичъ, живѣе едно и сѫщо племе, което се нарича шопи. [6] Проф. Иор. Ивановъ въ своята
1. Jovan Cvijic, Questions balkaniques, Paris—Neuchatel, I, стр. 40.
2. Иван Иванић, Македонија и Македонци, Београд, 1906.
3. La Serbie. II, № 47.
4. Проф. Д-ръ Γ. И. Кацаровъ, Пеония. София, 1921.
5. Иорданъ Ивановъ, Сѣверна Македония. София 1906, стр. 214.
6. J. Цвијић, Основе за географију etc., I, стр. 179—181; сѫщо Дедијер, Нова Србија, стр. 100—104.
29
хубава книга „Сѣверна Македония", като разглежда историческата сѫдба на Кюстендилско отъ най-старо време до наши дни, изтъква съ многобройни факти голѣмата връзка въ географско, политическо и етнографско отношение на сегашна юго-западна висока България съ северна Македония безъ огледъ на политическото господство върху тия земи. Цѣлата книга на г. Иванова представя силно противопоставяне на Цвиичовото твърдение, че Осоговъ-планина е голѣма прѣчка за съобщение между България и Македония. Характерно е, че проф. Цвиичъ твърди това, следъ като познаваше добре книгата на Иванова и самъ той бѣше вече написалъ въ 1904 година следнитѣ редове:
„Отъ Скопско-Прешовската область има по-добра връзка съ България, отколкото отъ кой и да е другъ край не само на централната область, но и на цѣлата Стара Сърбия и Македония, именно чрезъ известния Криворѣчки или Кюстендилски пѫть, който води отъ Скопье презъ Куманово и Крива-Паланка за Кюстендилъ. Сега този пѫть въ по-голѣмата си часть е въ лошо състояние и има слаба култура и търговска стойность. При все това той е главниятъ пѫть, презъ който България може да стигне въ централната (македонска) область, както и на Моравско-вардарската комуникационна линия". [1]
Макаръ проф. Цвиичъ и да прави по-нататькъ уговорки, все пакъ признава голѣмото значение на Кюстендилския пѫть за свръзката на Македония съ България (Основе etc., стр. 53).
Въ срѣдата на Балканския полуостровъ има три главни срѣдища на съобщение и търговия, чието възникване и дълго просѫществуване се длъжи най-вече на тѣхното добро географско положение : това сѫ София, Скопье и Нишъ. Тѣ лежатъ въ голѣми плодородни полета и сѫ важни кръстопѫтища на Балкански полуостровъ ; тѣ образуватъ сѫщевременно върховетѣ на важенъ политически и стратегически триѫгълникъ. Когато тѣзи три града сѫ се намирали подъ една власть, както е било случай при римлянитѣ, византийцитѣ, българитѣ и турцитѣ, тѣхната планинска область съ своитѣ полета, проломи и проходи е служила за важно бойно поприще
1. Јован Цвијић, Основе за географију и геологију Македоније и и Старе Србије, Београд 1906, кн. I, стр. 51; сѫщо въ Говори и чланци, Београд, 1921, т. I, стр. 138—139. Сравни рецензията на Л. Милетичъ въ „Македонски Прегледъ”, год. I, кн. 3, стр. 126.
30
при разширение и защита на държавата. Преди да се построи желѣзень пѫть между Нишъ и Скопье отъ една страна и София—Нишъ отъ друга, най-удобно е било съобщението между София и Скопье по Кюстендилския пѫть.
Югозападна висока България, въ която лежи София, столицата и политическия центъръ на българската държава, е тѣсно свързана съ Македония и Сърбия чрезъ удобни важни пѫтища, които сѫ играли голѣма роль въ историческо време, не сѫ изгубили своето значение и днесъ, a удобни мѣста за прокарване на нови пѫтища въ свръзка съ новата техника сѫществуватъ неизползувани още за голѣмото съобщение между тѣхъ.
Презъ Владайската низка седловина (853 м.) минаватъ отъ най-старо време и до днесъ два важни пѫтя отъ София за Македония: единиятъ презъ Радомиръ, Кюстендилъ, Крива-Паланка и Куманово за Скопье, другиятъ се отдѣля отъ Радомиръ и отива за Дупница, Горна-Джумая и все по долината на Струма за Демиръ-Хисаръ и Бѣло море (при Солунъ и Кавала). По посока на първия пѫть е прекарана желѣзна линия въ България до Гюешево (117 км.) въ политѣ на граничната Уземска седловина, a въ Македония отъ Скопье до Куманово. По посока на втория пѫть е прекарана отъ Радомиръ нататъкъ тѣснолинейка до Марно-поле на гръцката граница и до Петричъ на р. Струмица. Пò на изтокъ, отъ Самоковското поле, което е свързано по два пѫтя съ София, минава конски пѫть презъ високата Демиръ-Капия за Разлогъ и по долината на Места за Неврокопъ и Бѣло море въ източна Македония· Сега главното съобщение между България и източна Македония презъ Родопитѣ става по добро шосе отъс. Бѣлово за Разлогъ, a проектирана е и се строи тѣснолинейна желѣзна линия отъ Сарамбей презъ Чепино за Разлогъ и Неврокопъ.
Северномакедонскиятъ надлъженъ пѫть, който е продължение на Босненския, свързва Скопье, главния градъ на северна Македония, съ Адриатическо море на западъ и съ София и Цариградъ на изтокъ. Той е игралъ голѣма роль въ срѣднитѣ вѣкове, a най-вече подъ турското владичество, когато съобщението на Дубровникъ и Венеция съ България и Цариградъ се извършвало главно по него. Босненскиятъ пѫтъ е описанъ добре отъ J. Ердиљановић и
31
P. Т. Николић [1] и отъ Коста Н. Костић, [2] a отъ Скопье до низината на Марица при Долна-Баня отъ Иорданъ Ивановъ. [3]
Сѣверномакедонскиятъ надлъженъ пѫжть почва отъ Скопье, който е разположенъ на двата брѣга на Вардаръ, гдето той навлиза въ Скопско плодородно поле. Градъ Скопье се намира въ най-горната часть на Македония и е най-важенъ възелъ на пѫтищата, които идатъ отъ Албания, Босна, България, южна Македония и Сърбия. [4]
Отъ Скопье отива сега шосе по хълмиста плодородна равнина до градъ Куманово, който е сѫщевремено станция на желѣзницата Скопье—Бѣлградъ. Отъ тамъ нататъкъ пѫтьтъ се изкачва презъ Нагоричната покрайнина, която се наричала по-рано Жеглигово, на Страцинската височина (около 800 м.), северно отъ с. Страцинъ. Тая височина е издънка отъ Козякъ-планина, на върха ѝ сѫ рззположени Страцинскитѣ ханища и въ турско време имаше малка казарма. Вододѣлната Страцинска височина има важно стратегическо значение. По-рано тамъ се събирали прѣки пѫтища отъ Куманово презъ с. Добрешани и отъ Прешово. Отъ Страцинскитѣ ханища се спуща пѫтьтъ стръмно презъ покрайнината Славище за долината на Крива рѣка и стига градъ Крива-Паланка, построенъ отъ Байрамъ паша въ 1634 година при царуването на Султанъ Мурада IV. По-рано пѫтьтъ, за да отбѣгне дивитѣ гористи части отъ долината на Крива рѣка минавалъ презъ с. Конопица и по склоноветѣ на Осоговъ-планина. Отъ Крива-Паланка пѫтьтъ се лесно възкачва на низката Уземска седловина (около 1100 м.), която се казва още Деве-баиръ или Деве-багъръ. Отъ Уземската седловима се веднага слиза въ желѣзнопѫтната станция Гюешево (940 м.), отъ дето захваща желѣзната линия за Кюстендилъ—София. До като желѣзната линия върви по долината на р. Бистрица за Кюстендилъ, шосето се измича покрай политѣ на Осоговъ-планина.
1. J. Ердиљановић и P. Т. Николић. Трговачки центри и путеви по српској земљи y средњем веку и турско доба. Историјско-географска расправа. Београд 1899, стр. 89—99.
2. Коста Н. Костић, сѫщото заглавие. Београд 1900, стр. 350—388.
3. Иорданъ Ивановъ, Сѣверна Македония, стр. 140—154.
4. Подробно описание на Скопье ни е оставилъ покойниятъ В. Кѫнчовъ. To е печатано въ Периодическо Списание ііа Книжовното Дружество кн. LV—LVI и въ отдѣленъ отпечатъкъ, София 1896, стр. 156.
32
Пѫтьтъ Скопье—Кюстендилъ, който сръбскиятъ патриархъ Бркичъ въ 1771 година нарича „болшая дорога" има голѣмо значение за тѣсната връзка между България и Македония. Когато въ 1873 година се построи желѣзната линия Солунъ— Скопье, се захванаха земленитѣ работи за постройка на желѣзната линия отъ София за Кюстендилъ, Крива-Паланка, Куманово, Скопье; въ Радомирското поле и до днесъ личатъ насипитѣ на желѣзнопѫтното трасе на тая линия отъ това време. Българскитѣ правителства отдаваха винаги голѣмо значение на тоя пѫть и въ времето отъ 1889 до 1912 г. многократно се водиха преговори съ смѣнливъ успехъ между България и Турция за желѣзнопѫтната връзка на Гюешево, до кѫдето бѣше свършена нашата желѣзнопѫтна линия въ 1910 година, съ Куманово, което отстои на 67 км. отъ границата [1].
Висока турска политика, която се много влияеше и отъ различни заинтересувани велики сили, попрѣчи да се свърже съ желѣзна линия Гюешево съ Куманово. Не вѣрвамъ сега да сѫ настѫпили по-благоприятни времена за такава една желѣзнопѫтна връзка по единъ пѫть, посоченъ отъ самата природа и използуванъ за примитивно съобщение хиляди години. Сърбитѣ знаеха много добре народностното значение на тоя пѫть за българитѣ, затова тѣ бѣха насочили въ надвечерието на балканската война всички свои четнишки движения къмъ него. Въ 1911 година, когато пѫтувахъ по тоя пѫть, тѣ бѣха се настанили вече въ нѣкои села край него, между които и въ Горно Нагоричане. Голѣмо усилие сгориха тѣ да проникнатъ и въ Крива-Паланка, но не бѣха успѣли : имаше само 12 сърбомани срещу 1250 екзархисти. Голѣма бѣше борбата и за Страцинъ. [2]
Когато сърбитѣ водиха преговори съ българското правителство за така наречената „спорна зона” въ Македония, се стремѣха да останатъ въ нея всички стратегически пунктове. На Криворѣчния пѫть тѣ бѣха запазили за спорната зона цѣлата Страцинска височина.
1. Преговоритѣ е изложилъ инж. Д-ръ Иорданъ Данчевъ въ книгата Das Eisenbahnwesen in Bulgarien, Leipzig 1917, стр. 42—48.
2. Въ Страцинскитѣ ханища попитахъ единъ селянинъ, какъвъ е по народность, a той избѣга безъ да ми отговори. Попитахъ единъ пѫдаръ за сѫщото; той съ иронична усмивка ми каза, че е сърбинъ и прибави пакъ съ усмивка, че и азъ бихъ станалъ сърбинъ, ако живѣехъ тамъ.
33
Уземската седловина, която е само 160 метра по-висока отъ Гюешево и на чиято височина лежатъ малки селища, не дѣли населението отъ дветѣ страни на политическата граница: то е едно и сѫщо по езикъ, народность и обичаи. На пазаренъ день въ Крива-Паланка еднакво сѫ застѫпени носиитѣ на Кюстендилско, Козякъ и Славище. Напразно проф. Цвиичъ увѣрява чуждия свѣтъ, че България съ своята орохидрографска направа е дала гръбъ на Македония. Достатъчно е да се прекара желѣзна линия между Гюешево и Куманово, за да бѫде София отдалечена отъ Скопье само съ 230 км. желѣзенъ пѫть, когато Бѣлградъ е отдалеченъ съ 454 км. и Нишъ съ 210 км. Но може ли да се сравни културно-стопанското въздействие на провинциялния градъ Нишъ съ това на столица София върху северна Македония, поставени при еднакви политически условия?!
Кюстендилското поле, което по своето плодородие, красивость и особено географско положение заема видно мѣсто между покрайнинитѣ на българскитѣ земи, лесно се сношава съ Македония и презъ низката източна часть на Осоговъ-планина, която е много разчленена и презъ която водятъ много пѫтища, както възъ доловетѣ на рѣкитѣ така сѫщо и по широкитѣ вододѣлни била. Отъ всички тия пѫтища най-удобенъ е тоя, който води отъ Кадинъ мость, на пѫтя отъ Кюстендилъ за Дупница, къмъ прохода Черната скала на границата и отъ тамъ слиза въ Царево село въ долината на Брѣгалница. Още преди балкакската война турцитѣ бѣха направили добро шосе, което свръзваше Черната скала съ Срѣдна Македония презъ Царево село, Кочани и Щипъ. Поради стратегически смѣтки българитѣ не бѣха построили шосе до Черната скала, и това удобно проходно мѣсто (919 м. високо) служеше само за мѣстно съобщение и за преминаване на македонски четници. Когаго българското правителство поднови преговоритѣ съ младотурското въ 1911 година за желѣзнопѫтната връзка на Гюешево съ Куманово, последното предложи да стане тя презъ Черната скала, като се свърже срѣдището на Македония — Градско — чрезъ Щипъ и Кочане съ Черната скала. Въ Балканската война по-голѣмата часть отъ 13 Рилска дивизия заедно съ Щаба си мина въ Македония презъ прохода Черната скала. Въ мирнитѣ преговори въ Букурещъ (1913 г.) сърбитѣ предлагаха
34
на българитѣ да предпочетатъ по изборъ Струмишко или Беровско безъ Царево село. Тѣ познаваха добре значението на Черната скала за тѣсната връзка на България съ Македония презъ нея, затова и не се съгласяваха да слезатъ българитѣ на Брѣгалница при Царево село.
Балканската и съюзнишката война показаха, че въ Осоговската планина и прѣко нея могатъ да се водятъ войни въ голѣмъ размѣръ. И действително Осоговъ-планина далеко не отдѣля така яко Македония отъ България както сѫ отдѣлени повечето македонски покрайнини една отъ друга чрезъ високи планини, напр. Охридската отъ Преспанската, Преспанската отъ Пелагонийската, Пелагонийската отъ Тетовската и Скопската и т. н. Не сѫ нито масивностьта, нито височината на Осоговь-планина, които дѣлятъ Македония отъ България, a политическата граница по-рано на Турция, a сега на Югославия, сѫщо и лошата воля на съседитѣ ни да се свърже нашата желѣзнопѫтна мрежа съ македонската. Самъ Цвиичъ признава, че висока култура, модерна техника и яка експанзивна народна мощь могатъ пакъ да се справятъ съ тежката проходность на пограничнитѣ планини. [1] Всички тѣзи качества ги има българскиятъ народъ. Както по-рано не сѫ го спрѣли високитѣ планини да се разсели прѣко тѣхъ и да се свърже въ политическо, духовно и етнографско цѣло вѣкове наредъ, той ще може да стори сѫщото и въ бѫдеще, дори и прѣко тежкитѣ политически граници, които по-силно го дѣлятъ отколкото мощнитѣ планини.
Преди Балканската война проф. Цвиичъ е сочилъ винаги долината на р. Струма като пѫть на България за Македония, за Бѣло море, дори за Солунъ, [2] но го е поставялъ на по-низка степень отъ криворѣчния. Въ приведеното въ началото на статията негово изявление за географската връзка на България съ Македония той нищо не пише за Струма и нейната долина. Като имаме предъ очи времето, когато е писана тая статия (1916 г.), лесно ще се досетимъ, защо той е пропусналъ тоя важенъ пѫть за съединение на българскитѣ земи отъ дветѣ страни на Рила. Прекаленитѣ искания на сърбитѣ по-послѣ, въ Ньойи, досежно източнитѣ
1. Јован Цвијић, Говори и чланци I, 140.
2. Сравни въ Основе за географију etc, I, стр. 52, y Говори и чланци, I, стр. 140.
35
граници на Сърбия оправдаватъ напълно нашитѣ подозрения за опущението: сьрбитѣ искатъ за себе си и долината на Струма.
Прави тѫжно впечатление, когаго единъ ученъ иска да подчини науката на политическитѣ домогвания на своето правителство. Понижава се много стойностьта на тоя ученъ, когато той, като разчита на незнанието на своитѣ четци, не казва истината. Колкото сѫ редоветѣ на приведенитѣ Цвиичови изявления въ началото на статията, толкова сѫ и грѣшкитѣ. Преди всичко Родопитѣ и Рила не дѣлятъ България отъ долината на Вардаръ, тѣ лежатъ на страна, въ областьта на други рѣки. България не обръща гръбъ на Моравско-Вардарската долина, наопаки, голѣма нейна часть е била винаги гръбнакъ на цѣлата Българска земя, въ която влизатъ Македония и областьта на Българска Морава. Ако проф. Цвиичъ по-добре бѣше проучилъ Балканската история, образуването на Балканскитѣ държави, тѣхното население въ културно-стопанско и езиково отношение и ако искаше да бѫде искрененъ служитель на науката, не щѣше възъ основа на геоморфоложки основи да отрича географското единство на България и Македония, та дори и въ областьта на Струмската долина. Той забравя, че когато България и Македония сѫ били едно цѣло, долината на Българска Морава, която му дава сега право да обоснове географскитѣ права на Сърбия върху Македония, е била въ българска власть и то много по-дълги години отколкото въ сръбска. Когато хилядогодишната Унгарска държава, създадена въ рамкитѣ на идеална географска область, се разпокѫса въ Парижъ възъ основа етнографска, несправедливо бѣше да се разпокѫсва Македонската етнографска область и нейниятъ дѣлежъ да се оправдава чрезъ географски принципи, като се представятъ тѣ по най-своеобразенъ начинъ отъ защитницитѣ на дѣлежа.