Отъ Н. А. Мушмовъ.
Наколнитѣ жилища сѫ строени презъ каменната, бронзовата и желѣзна епохи. Първитѣ наколни постройки, открити въ английската область, датиратъ отъ преди 5000—3500 години пр. Хр., а тѣхного силно разпространение датира около 3500—2100 години пр. Хр. и продължава по-късно. Наколни или езерни жилища сѫ открити по много мѣста въ Европа. Много племена въ Азия, Африка, Америка и Океания продължаватъ да живѣятъ и днесъ въ подобни жилища. Най-добре проучени сѫ наколнитѣ жилища въ швейцарскитѣ езера, въ Тиролъ и Горна Италия. Тѣ сѫ били построени на различии разстояния на вѫтре въ езерата. Най-старитѣ жилища били разположени на 40—90 м., когато по-новитѣ сѫ се отдалечавали отъ брѣга по нѣкога на 200—300 м. Това отдалечаване отъ брѣга е било срѣдство за запазване отъ дивитѣ звѣрове, отъ ненадейно неприятелско нападение или отъ грабежъ. Колкото страхътъ е билъ по-голѣмъ, толкова и жилищата били строени по-далечъ отъ сушата.
Тѣзи жилища, строени отъ дървета и прѫти, сѫ били издигнати надъ водата върху платформа, която се крепѣла отъ забити въ дъното на езерото колове. Тѣзи колове били толкозъ много, щото понѣкога заемали голѣми пространства отъ два и три хектара. Тѣзи леки постройки, покрити съ слама и тръстика, често бивали унищожавани отъ пожаръ. Когато се изпочупвало всичко, на сѫщото мѣсто се построявало друго жилище. Всички тѣзи, натрупвани въ водата пластове съдържатъ ценни за изучване материали.
1. Името Струга произхожда отъ рибнитѣ ловища въ града, наричани на старобългарски езикъ строугы, един. число строуга (Срав. Йор. Ивановъ, „Българитѣ въ Македония”, 1915, стр. 23
19
Въ Швейцария надводнитѣ жилища сѫ почнали да се правятъ къмъ края на неолитния периодъ около 3500 години пр. Хр. и сѫ изчезнали къмъ края на бронзовия периодъ (около 1000 години пр. Хр.) и даже къмъ началото на желѣзния периодъ (около 1500 г. пр. Хр.). Херодотъ (V, 16) разказва, че въ негово време по Балканския полуостровъ имало езерни наколни жилища; на пр. на езерото Тахино и Бутковското езеро жителитѣ живѣели по следния начинъ : „Всѣки човѣкъ или семейство има върху скелята (на наколното жилище) една колиба, въ която живѣе, и единъ капакъ презъ скелята, който води долу въ езерото. Малкитѣ деца вързватъ за крака съ вѫже, отъ страхъ да не се търколнатъ долу. На конетѣ си и на добитъка си даватъ за храна риба: тя се въди въ такова голѣмо количество, че ако нѣкой отвори капака и пусне съ вѫже една малка кошница па следъ малко я извлѣче навънъ, тя е пълна съ риба".
Дългата епоха отъ 3500—500 г. преди Хр. има три подраздѣления (периода), които сѫ получили името си отъ надводнитѣ жилища.
1. Робенхаузеновъ периодъ (селище въ Цюрихското езеро). Между предметитѣ отъ този периодъ не се срѣщатъ орѫдия, направени отъ металъ, а изключително отъ камъкъ, кости, еленови рогове и пр. Глиненитѣ сѫдове, които се срѣщатъ тамъ, сѫ правени на рѫка, т. е. безъ помощьта на грънчарско колело. Тѣ сѫ груби, плитки и безъ орнаменти.
2. Локриенски периодъ (Locras, селище въ Биенското езеро). Презъ този периодъ се срѣщатъ между каменнитѣ орѫдия и такива направени отъ чиста медь, чиито форми наподобяватъ каменнитѣ. Глиненитѣ сѫдове сѫ правени сѫщо на рѫка. Тѣ сѫ плитки, както и презъ робенхаузовия периодъ, но по стенитѣ имъ се срѣщатъ и нарѣзи, като орнаменти. Много отъ сѫдоветѣ сѫ нагласени за окачване.
2. Моргиенски периодъ (Morges, селище въ Женевското езеро). Въ това селище се срѣщатъ много предмети (сѣчива отъ лѣянъ бронзъ: брадви, сърпове, юзди отъ коне, голѣми кърфици, фибули и др.); каменни и глинени калъпи за отливане на бронзови предмети. Глиненитѣ издѣлия сѫ отъ доста добра направа, нѣкои отъ тѣхъ сѫ правени
20
на колело. Срѣщатъ се глинени лъжици и сѫдове въ разнообразна форма, чиито стени сѫ украсени съ орнаменти, рѣзки, черти, нарѣзи и др. геометрически орнаменти.
Освенъ тѣзи предмети, които ясно характеризирать всѣки единъ отъ тѣзи три периода, срѣщатъ се и други, направени отъ дърво, кость, еленовъ рогъ, намѣрени сѫ тъкачни части отъ мрежа за ловене риба, житни зърна, даже и единъ видъ хлѣбъ, направенъ отъ просо. Намиратъ се многобройни кости отъ животни, употрѣбени за храна.
Всѣки разбира, отъ какъвъ голѣмъ интересъ е изучването на тѣзи находки, които ни говорятъ за нравитѣ, обичаитѣ и живота на обитателитѣ на надводнитѣ селища. Всичкитѣ непотрѣбни нѣща (строшени сѫдове, орѫдия, останки отъ храна и пр.) отъ жилищата сѫ били изхвърляни въ водата, гдето постепенно се напластявали въ дъното на езерото. Тамъ сѫ попаднали така сѫщо случайно изтървани предмети (здрави орѫдия, сѫдове и др.)
Предметитѣ за домашна употрѣба обикновено се намиратъ въ основитѣ на надводнитѣ жилища, — между другитѣ тамъ се намиратъ останки отъ храна и черепи отъ сѫдове. Всичкитѣ тѣзи глинени нѣща твърде рѣдко се намиратъ въ нѣкой глиненъ сѫдъ. За жалость цѣли глинени сѫдове твърде рѣдко се намиратъ, а повечето черепи отъ сѫдове.
* * *
До сега на Балканския полуостровъ наколни жилища, или слѣди отъ такива, бѣха открити въ Преспанското езеро, близу при селото Наколецъ, което навѣрно носи името си отъ тѣзи жилища. Напоследъкъ следи отъ подобни жилища бѣ открила драката, която работѣше по пречистването на Гебедженското езеро, близу при Варна. Въ варненския археологически муаей се съхраняватъ намѣрени въ езерото колове отъ надводни жилища. Следи отъ сѫщитѣ жилища сѫ намѣрени и въ езерото Тахино и др.
Тѣзи случаи на Балканския полуостровъ ми дадоха поводъ, да си спомня за детинството си и да се замисля за напустналия отъ преди 40 години свой роденъ градъ Струга и за неговото езеро. Добре помня, когато като деца отивахме, лѣтно време, на езерото да се кѫпемъ. Както въ самото езеро, тъй и по брѣга намирахме глинени, изпечени, доста
21
изтрити черепи отъ сѫдове и съ тѣзи „керемидки" се забавлявахме да ги хвъргаме по повърхностьта на водата та следъ бурно време вълнитѣ на езерото пакъ да ги изхвърлятъ на брѣга. Сѫщо по брѣга на езерото, както и въ самото езеро намирахме разни изгладени камъни отъ различна голѣмина. Въ онова далечно време никое отъ насъ дедата не си задавахме въпросъ, какво означаватъ тѣзи глинени черепи и гладени камъни. Дали тѣ не сѫ сѫдове и сѣчива отъ жители на предисторически времена, които сѫ живѣли въ езерото на наколни жилища? Че тѣзи глинени черепи и нѣкои отъ гладенитѣ камъни трѣбва да сѫ отъ много стара епоха, ми даватъ поводъ да вѣрвамъ и дървенитѣ колове, забити въ езерото на около 200—300 метра отъ брѣга, които и до днесъ сѫ запазени на 4—5 метра дълбочина. Предполагамъ, че тѣ сѫ останки отъ предисторически наколни жилища, защото никой не помни, кога сѫ забивани въ езерото тѣзи колове. Тѣ не сѫ колове отъ рибарски колиби отъ по-ново време, защото е немислимо да е имало нѣкога толкозъ много рибарски колиби, които да обхващатъ таквозъ голѣмо пространство, колкото е това, усѣяно съ колове отъ дветѣ страни при устието на р. Дримъ. Отъ трьстиката, която расте сега въ езерото на доста далечно разстояние отъ брѣга, се доказва, че нѣкога брѣгътъ на езерсто е достигалъ близу до тръстиката и въ това време трѣбва да сѫ забивани коловетѣ въ езерото за постройка на наколни жилища.
Въпросъть, дали въ Охридското езеро е имало наколни предисторически жилиша, не е изследванъ, защото до сега никой не се е занимавалъ съ изследването на поменатитѣ черепи, за които казахъ по-горе, нито съ проучването на историята на находящитѣ се, забити въ дъното на езерото колове. Като знаемъ отъ направенитѣ изследвания, че въ Преспанското езеро е имало наколни жилища, съ много голѣма вѣроятность можемъ да допустнемъ, че и въ Охридското езеро при Струга е имало сѫщо такива жилища. Освенъ това, рибарскитѣ колиби, които и до днесъ сѫществуватъ въ северозападната часть на езерото къмъ Струга, срещу мѣстностьта, наречена „Айротъ" и които стружани наричатъ „ловища”, по постройката си на колове, забити въ езерото, тѣзи рибарски колиби навѣрно сѫ останки по традиция на наколнитѣ
22
жилища отъ предисторическо време. Но тѣзи колиби, които сѫ само нѣколко и сѫ построени съвсемъ близу до брѣга на езерото, не трѣбва да се смѣсватъ съ коловетѣ, забити на далечно днесъ разстояние отъ брѣга и които заематъ много голѣмо пространство по северния брѣгъ на езерото. Тѣзи многобройнн колове по никакъвъ начинъ не могатъ да означаватъ останки отъ подобни рибарски колиби или ловища, а навѣрно сѫ останки отъ наколни жилища.
По предположението, че е имало наколни предисторически жилища въ Охридското езеро, ето какво казва проф. Иширковъ въ своята статия „Охридското езеро и градъ Охридъ" (Лѣтописъ на Бълг. Акад. на наукитѣ 1915. отдѣл. отпеч. стр. 11): „Дали въ Охридското езеро е имало наколни жилища, явление, което е било много разпространено въ швейцарскитѣ езера, не се знае още; въ тази посока не сѫ правени изучвания. Нѣма съмнение, че край брѣговетѣ на Охридското езеро е имало интензивенъ животъ още въ предисторическа епоха и бѫдещи разколки ще ни дадатъ сигуренъ материаль за това”.
Обаче за пълното осветление на този въпросъ апелирамъ къмъ стружката интелигенция да се заинтересува съ него и да събере сведения отъ стари хора, дали помнятъ нѣщо за забититѣ колове въ езерото, дали сѫ намѣрени по брѣга или въ самото езеро нѣкакви сѣчива отъ кость, камъкъ, бронзъ или желѣзо, като брадви, чукове, длета и др. и да събератъ по-голѣмъ брой глинени черепи отъ изхвърлянитѣ на брѣга отъ вълнитѣ на езерото. Отъ тѣзи сведения и материали ще може да се изясни подигнатиять отъ мене въпросъ.