5. Гѫстота на населението въ македонската военно-инспекционна область презъ 1916 година
Отъ проф. Ив. Странски.
Схематична карта за гѫстотата на населението въ Македонската в.-инсп. область въ 1916 г.
Задачата на агрономическата организация въ бившата българска „Македонска военно-инспекционна область" се състоеше въ засилване производството въ този край до такива размѣри, че да може да се изхрани поне мѣстното население безъ да става нужда да се внасятъ храни отъ вънъ, т. е. нито отъ старитѣ предѣли на България, нито отъ окупиранитѣ сръбски земи.
При липсата на по-нови статистически сведения за населението и при липсата на каквито и да било данни за пространствата, подлежащи на обработване и засѣване, една отъ първитѣ работи на „Македонското областно агрономство" бѣше, щото чрезъ своитѣ органи да събере тия сведения.
Къмъ времето на отстѫплението (1918 год.) даннитѣ за населението нѣколко пѫти бѣха административно провѣрявани и се дохождаше винаги приблизително до едни и сѫщи резултати. Тъй като правѣше впечатление неправилното разпредѣление на населението въ смисълъ, че тамъ, гдето можеше да се очаква по-гѫсто население въ сѫщность то бѣше много рѣдко, за обяснение на това явление се произведоха измѣрвания по картата на австрийския генераленъ щабъ на отдѣлнитѣ околии на Областьта и по този начинъ се установи площьта имъ, a отъ тамъ не бѣше мѫчно да се изчисли и гѫстотата на населението по околии.
Споредъ тѣзи измѣрвания повърхнината на Македонската область заедно съ Новопазарския окрѫгъ, окупирани отъ българскитѣ войски, възлѣзе на 33.513.8 квадратни километра. По голѣмина първо мѣсто заема Щипскиятъ окрѫгъ, който възлиза на 6776.7 кв. к. м., т. е. той е равенъ приблизително на една пета отъ цѣлата Область. Обратно, най-малъкъ е Призренскиятъ окрѫгъ съ 1649.0 кв. к. м.
77
Ако направимъ сравнение съ окрѫзитѣ въ България (отъ преди 1912 г.), виждаме, че Щипскиятъ окрѫгъ (следъ закриването на Кавадарския окрѫгъ) по размѣри се приближава къмъ Врачанския окрѫгъ, който по голѣмината си изъ между 12-тѣ тогавашни окрѫзи въ Стара България заема девето мѣсто. Битолскиятъ окрѫгъ (5856 кв. к. м.) е приблизително равенъ на Шуменския (5599 кв. к. м.), a Прищинскиятъ (4529.6 кв. к. м.) е по-голѣмъ отъ Видинския (4405 кв. к. м.), който е най-малкиятъ окрѫгъ въ България. Всички останали окрѫзи сѫ по-малки по пространство отъ този най-малъкъ окрѫгъ на Царството. Срѣдно на окрѫгъ въ територията на България се пада 8029 кв. к. м., a въ Македонската область — 4038 кв. к. м. Така че административно Македония бѣ два пѫти повече раздробена отъ България. Презъ време на войната административното раздѣление на Македония бѣше оставено отъ нашитѣ власти почти сѫщото такова, каквото е било възприето по-рано отъ сърбитѣ. Такова е то въ едри черти, до колкото ни се простиратъ сведенията, и сега.
Още по-релйефно изпъква неравномѣрното административно раздробяване на Македонската область при разглеждане повръхнината на околиитѣ. Така напр. наредъ съ Скопска околия (1730.8 кв. к. м.) ние виждаме Качанишка околия (284.4 кв. к. м.), която е 6 пѫти по-малка отъ първата. Сѫщо такива прекалено намалени околии сѫ Сухорѣшка (306.8 кв. к. м.) и Призренска (496.4 кв. к. м.). Това се налага не само отъ силно пресѣченитѣ мѣстности на тѣзи околии и отъ липсата на достатъчни пѫтища, което ги прави мѫчно проходими, но още и отъ особения характеръ на албанското население, което по-мѫчно се подава на обикновено управление.
Споредъ административното преброяване на нашитѣ власти въ Македонската область презъ 1916 год., допълняно и поправяно презъ следнитѣ години на нашата окупация, населението въ цѣлата Область е възлизало на 1.257.018 жители, което се пада по 37.7 души на кв. к. м. срещу 45 жители на сѫщата площь въ старитѣ предѣли на България (презъ 1910 год., най-близкото преброяване преди почването на войната). Това население е разпредѣлено на окрѫзи и по околии, както се вижда отъ табл. 1., далече неравномѣрно. Докато въ най-гѫсто населения окрѫгъ — Призренския на
78
1 кв. к. м. се падатъ 53 м. души, въ Щипския — най-слабо населения — съответната цифра е 20.5, т. е. около два пѫти и половина по-малко. Още по-голѣми разлики изпъкватъ, ако сравняваме една съ друга околиитѣ. Призренска околия е най-гѫсто населена — 78.1 души на кв. к. м., когато въ Пехчевска околия тѣ сѫ само 14.2 души.
Таблица I. за населението на околиитѣ въ Македонската в.-инсп. область
79
[[ Околии и окрѫзи; кв. к. м.; жители; жители на кв. к.м.
1. Скопска околия, 2. Велешка, 3. Качанишка
I. Скопски окр.: 4. Кумановска ок., 5. Бояновска, 6. Кратовска, 7. Кривопаланешка ок.
II. Кумановски окр.: 8. Щипска околия, 9. Св. Николска, 10. Кочанска, 11. Радовишка, 12. Царевоселска, 13. Пехчевска, 14. Неготинска, 15. Кавадарска
III. Щипски окр.: 16. Битолска ок., 17. Прилепска, 18. Крушевска, 19. Ресенска, 20. Кичевска
IV. Битолски окр.: 21. Охридска ок., 22. Стружска, 23. Дебърска, 24. Подградецка
V. Охридски окр.: 25. Тетовска ок., 26. Гостиварска, 27. Галичнишка, 28. Бродска
VI. Тетовско окр.: 29. Прищинска ок., 30. Феризовска, 31. Гилянска, 32. Подуевска
VII. Прищенски окр.: 33. Призренска ок., 34. Сухорѣшка, 35. Орѣховска
VIII. Призренски окр.: 36. Гевгелийска ок., 37. Дойранска
IX. Струмишки окр.
Цѣлата Область ]]
Голѣмата неравномѣрность въ гѫстотата на населението на Македонската в.-инсп. область се илюстрира още и съ % на отклоненията отъ срѣдната гѫстота за Областьта. Така Призренска околия дава отклонение +107%, a Пехчевска -62%, a сборътъ на тия отклонения дава +169%, съ което се изразява амплитудата на колебанията въ една и друга посока. Тази амплитуда за старата територия на България е по-малка, защото тя се движи между + 90% (за Видинска околия, която е най-гѫсто населена) и -50% (за Котленска околия, която е най-рѣдко населена) и се равнява на 140% споредъ преброяването отъ 1910 год.
Въ таблица II всички околии отъ областьта сѫ раздѣлени на 6 групи споредъ гѫстотата на населението.
Таблица II. Групиране на околиитѣ по гѫстота на населението
а) По-малко отъ 20 жители на кв. к. м.
1. Царево Село
2. Пехчево
3. Радовишъ
4. Неготинъ на Вардаръ
5. Бродъ
6. Подградецъ.
80
б) Отъ 20 до 30 жители на кв. к. м.
1. Кратово
2. Кочани
3. Щипъ
4. Св. Никола
5. Дойранъ
6. Гевгели
7. Кавадарци
8. Прилепъ
9. Ресенъ
10. Галичникъ
в) Отъ 30 до 40 жители на кв. к. м.
1. Подуево
2. Качаникъ
3. Куманово
4. Велесъ.
5. Кичево
6. Крушево
7. Охридъ
г) Отъ 40 до 50 жители на кв. к. м.
1. Прищина
2. Орѣхово
3. Суха Рѣка
4. Гиляни
5. Крива Паланка
д) Отъ 50 до 60 жители на кв. к. м.
1. Феризово
2. Бояново
3. Тетово
4. Дебъръ
5. Струга
6. Битоля.
е) Повече отъ 60 жители на кв. к. м.
1. Скопье
2. Призренъ.
3. Гостиваръ
За изброенитѣ групи трѣбва да отбележимъ, че голѣмитѣ градове като Скопье и Битоля указватъ решително влияние върху гѫстотата на населението въ околиитѣ имъ. Достатъчно е да извадимъ населението отъ градоветѣ, и гѫстотата на населението въ тѣзи две околии двойно ще се намали.
По-интересно е да се подчертае гѫстотата на населението въ такива отстранени отъ главнитѣ пѫтища и затворени кѫтове като Призренско, гдето наистина на града се падатъ пакъ около половинта отъ жителитѣ на околията, но и самата околия е гѫсто населена сравнително съ планинския ѝ характеръ. Още по-интересно е гѫстото население въ Гостиварска околия, освободена отъ влиянието на единъ голѣмъ градъ, тъй като населението на града съставя едва 1/6 отъ общото население на околията. Сѫщото явление наблюдаваме въ Стружска околия и особено въ слабо производителната Дебърска околия съ голѣма гѫстота на населението (59.9 жители на кв. к.м.). И наредъ съ това най-плодороднитѣ
81
полета, като свети Никола (главната часть отъ Овче поле)— сѣ 27.9 жители на кв. к.м. и Тиквешкото поле, което влиза въ състава на Кавадарска околия (17.6 жители на кв. к. м.).
Отъ тѣзи сравнения не е мѫчно да се схване, че населението въ Македония не се е разселило изобщо взето тамъ, гдѣто има най-голѣми удобства за живѣене, a тамъ, гдето животътъ за него е билъ въ най-голѣма безопасность.
Това общо явление се потвърѫдава и отъ много отдѣлни наблюдения. Напр. градътъ Велесъ не е построенъ на най-удобното мѣсто, гдето сега е разположенъ градътъ, a на по-запазеното мѣсто въ стръмнитѣ тѣснини отъ дветѣ страни на Вардара, макаръ тамъ и да е крайно неудобно за живѣене. Дори, ако се изхождаше отъ всички други видове удобства, единъ голѣмъ градъ, какъвто е Велесъ, би трѣбвало да се развие на откритото мѣсто, гдето се помѣства гарата Градско, което е разположено и въ центъра на плодородно поле и е главенъ съобщителенъ вѫзелъ между Солунъ— Скопье отъ една страна и между Битоля—Прилепъ—Щипъ — отъ друга. Единъ день, когато ще се унищожи напълно причината, която е карала населението да търси безопаскостьта въ скрити и природно зашитени мѣста, Градско неминуемо ще расте и далечъ ще надмине Велесъ.
Другъ примѣръ. При пѫтуване по голѣмитѣ друмове и пѫтища въ Македония окото нарѣдко иде срещне нѣкое село наблизу, a камо ли самиятъ пѫть да мине презъ него. Изложенитѣ пъкъ на погледитѣ на минаващитѣ села иматъ постройки до толкова непривлѣкателни, че човѣкъ не може да помисли де влѣзе вѫтре въ такъвъ дворъ или кѫща. Това се обяснява съ миналия турски режимъ, който не е могълъ да гарантира имота и живота на населението, и последното е гледало да се скрие отъ погледитѣ на властьта и по възможность съ нищо да не напомня за сѫществуването си. Този своеобразенъ инстинктъ за самосъхранение се отразява и въ постройкитѣ на селото. Състоятелни и заможни, селяни живѣятъ въ тъмни помѣщения, спятъ заедно съ добитъка, нѣматъ кумини, нѣматъ дървени подове и тавани, и то не защото нѣматъ желание или срѣдства да живѣятъ по-човѣшки, но защото ги е страхъ да не обърнатъ вниманието на властьта и да не бѫдатъ изложени на ограбване.
82
Сѫщото явление се е наблюдавало и въ старата територия на България. Презъ 1880 г. най-населената околия y насъ е била Габровската, която е най-непроизводителна, но за туй пъкъ най-недостѫпна, макаръ и най-неудобна за живѣене. Едвамъ следъ 30 години — въ 1900 г. полскитѣ чисто земледѣлски околии почватъ да взиматъ връхъ въ това отношение, и къмъ тази година ние виждаме вече Видинска околия да държи първенство по гѫстота на населението и да надминава дори Софийска околия, въпрѣки че последната включва въ себе си най-голѣмия градъ на България. Къмъ сѫщата година Габровска околия остава на трето мѣсто по гѫстота на населението съ тенденция за намаляване на гѫстотата. Докато Видинска околия презъ 1910 год. е имала гѫстота 85.5, презъ 1920 год. последната е нарастнала на 91.7, a въ Софийска околия за сѫщия периодъ гѫстотата се е увеличила отъ 83.8 на 109.3, a въ Габровска околия гѫстотата на населението пакъ за сѫщия периодъ спада отъ 83.5 на 82.3. Специално за Габровска околия този процесъ е до известна степень забавенъ благодарение на добре развитата индустрия въ града Габрово. Но изобщо взето процесътъ на намаляване на концентрация на населението подъ влияние на свободния животъ се наблюдава въ България много ясно. Въпрѣки това, освенъ Габровска околия, между най-гѫсто населенитѣ околии все пакъ има достатъчно планински, каквито сѫ напр. Търновската (заема 4. мѣсто), Дрѣновската (8. мѣсто), които сѫ запазили въ голѣма степень тъй наречения гурбетчилъкъ, сир. упражнение на гражданството въ други мѣста въ и вънъ отъ предѣлитѣ на страната безъ да губятъ връзкитѣ си съ роднитѣ си мѣста и безъ да преселватъ семействата си отъ тамъ.
Интересно е да се обърне внимание, че най-слабо населенитѣ околии (до 30 души на кв. к.м.) въ Македонската область лежатъ въ източната ѝ половина, — онази, която е разположена въ лѣво на Вардара.
Изобщо по гѫстота на населението Македонската в.-инсп. область може да се раздѣли на три района, както е посочено на приложената тукъ карта.
1. Юго-източенъ, който обгръща всички околии отъ Щипския окрѫгъ и околиитѣ Кратовска, Гевгелийска, Дойранска и Прилепска съ обща повръхнина 10,995 кв, к. м. и
83
население 241,478 души или срѣдно на кв. к. м. 23 души жители.
2. Юго-западенъ, въ който влизатъ окрѫзитѣ Охридски и Битолски безъ Прилепска околия и освенъ това околиитѣ Галишнишка, Бродска и Велешка. Общата повръхнина на този районъ е 10,078 кв. к. м. съ 370,846 души население или по 37 души на кв. к. м.
3. Северенъ, въ който влизатъ окрѫзитѣ Прищински, Призренски и Кумановски (безъ Кратовска околия) и околиитѣ Скопска, Качанишка, Тетовска и Гостиварска. Общо повръхнината на този районъ възлиза на 12,941 кв. к. м. и е населеиъ съ 643,694 души. Срѣдно на кв. к. м. тукъ се падатъ 50 души.
Както се изтъкна и по-рано, гѫстотата на населението въ тѣзи райони не може да се обяснява съ удобствата за живѣене, още по-малко съ индустриализирането на даденъ районъ, защото и дума не може да става за развитие на фабрична индустрия, гдето и да било въ Макодония. Едничкото обяснение е сигурностьта на живота. Колкото повече е отстраненъ даденъ районъ отъ голѣмитѣ съобщителни срѣдства, колкото повече самиятъ той е лишенъ отъ удобни пѫтища, колкото по-маико е посещаванъ отъ войски, колкото по-малко революционна борба е водилъ и колкото по-непривлѣкателенъ е билъ за турскитѣ голѣми владѣтели — паши и бегове, — толкова по-гѫсто населенъ се явява той. Влиянието на революционната борба за свободенъ животъ върху разредяването на населението въ Македония се изтъква и отъ проф. Иширковъ. [1]
Ето защо първиятъ районъ, който обгръща граничещитѣ съ Стара България околии и плодороднитѣ Овче поле и Прилепско, е най-слабо населенъ. Постояннитѣ борби за свобода и независимость, протичащи съ особена сила въ една часть отъ този районъ отъ една страна, и високото плодородие на посоченитѣ две полета, които сѫ сбърнали вниманието на владѣтелитѣ, сѫ обездомили този край. Югозападниятъ районъ е вече по-запазенъ, по-гѫсто населенъ, защото съ изключение на Битолското поле той е лишенъ отъ по-обширни полета, a отъ друга страна, притиснатъ
1. Нѣколко числа изъ сръбската статистика за Македония, в. Славо, г. IV, бр. 1091 отъ 23.1. 1926 г.
84
на югъ отъ гръцки владения, a на западъ отъ земи, населени съ албанци, той не е ималъ благоприятни условия за революционна борба. Ето защо той заема по-добро положение по отношение на гѫстотата на населението.
Най-после третиятъ районъ — северниятъ — съ покровителствувано отъ турския режимъ мохамеданско-албанско население и съ по-малочислено сръбско население (въ окрѫзитѣ Прищински и Призренски), което, обаче, никога не се е отличивало съ революционенъ духъ и жажда за национална свобода, a отъ друга страна отдалечено отъ удобни пѫтища и съобщения или пакъ концентрирано въ голѣми търговски центрове (Скопье, Тетово), — има всички условия за по-спокоенъ животъ. Затова и населението тукъ е най-гѫсто.
За по-голѣма ясность ние прилагаме и схематична карта на Макед. в.-инсп. область съ онѣзи административни граници на околиитѣ, които сѫ били възприети отъ нашитѣ административни власти, когато тя влизаше въ съставъ на нашата страна. Промѣнитѣ, направени отъ насъ сравнително съ разпредѣлението, възприето отъ турцитѣ отъ една страна и покъсно отъ сърбитѣ — отъ друга, не ни даватъ възможность да прокараме паралели съ статистикитѣ преди 1916 и следъ тази година. Характерно е да се отбелѣжи само, че споредъ нашитѣ пресмѣтания за Македония гѫстотата на населението е било за 1916 г., както се каза, почти 38 души на кв. к. м., a споредъ официалната сръбска статистика за 1920 год. тя е само 31 на кв. к. м., — едно общо намаление отъ по 7 души на кв. к. м., което се обяснява само съ режима, на който е изложена тази область, режимъ, който въпрѣки новата сръбска колонизация води къмъ обезлюдяване.
85
Схематична карта за гѫстотата на населението въ Македонската в.-инсп. область въ 1916 г.
