Македонски Прегледъ
Година III, книга 1, София, 1927

 

5. Св. Климентъ и св. Седмочисленици въ домашната ни иконография

 

Отъ. Д. Уста-Генчовъ.

 

 

Отъ историята знаемъ, че въ 866 г. князъ Борисъ се е покръстилъ съ цѣлия нашъ народъ. Отъ тогава е започнало църковостроението по нашенско и, разбира се, отъ тогава по българскитѣ земи сѫ се появили и първитѣ църковни художници. До сега не се знае положително, дали въ покръстяването на Преславския дворецъ е взелъ нѣкакво участие св. Методий, единиятъ отъ солунскитѣ братя. Но че двамата, a особено св. Кирилъ, сѫ оставили на българскитѣ славяни азбуката, това се признава отъ всички учени, наши и чужди. Отъ 862 г. водятъ началото си великитѣ дѣла на двамата равноапостоли. Въ 863 г. тѣ сѫ били извикани отъ моравския князъ Ростислава да наставляватъ народа му въ истинитѣ на вѣрата и въ славянския езикъ. Въ 869 г. Св. Кирилъ, който усилено работилъ, предалъ Богу духъ. Нахождайки се на смрътното си легло, той посъветвалъ брата си Св. Методия да продължава наченатото отъ двамата дѣло. Последниятъ, посветенъ отъ папата за Панонски епископъ и снабденъ съ була да служи на славянски, проповѣдвалъ въ владението на князъ Коцела. Но преследванъ отъ латинското и нѣмско духовенство, по-сетне Св. Методий билъ изпратенъ на заточение и около три години прекаралъ мѫченически животъ. Латинското и нѣмско духовенство станали причина, щото папата да забрани на Св. Методия да извършва славянско богослужение. Въ 879 г. той билъ извиканъ повторно въ Римъ, гдето сполучилъ да се оправдае предъ папата по несправедливитѣ си обвинения. Следъ това Св. Методий получилъ була да свещенодействува, но съ условие да чете евангелието по-напредъ на латински. Макаръ и въ напреднала възрасть, Св. Методий е успѣлъ да довърши своето велико дѣло — да преведе на славянски отборъ книги. Единъ отъ

 

 

76

 

сѫщинскитѣ ученици на Св. Методия е билъ Св. Климентъ, защитникъ на славянската служба, уредкикъ на славяно-българската школа, родоиачалникъ на българското учителство, патриархъ на българската духовна култура, авторъ на богослужебни книги, достѫпни поучения на народа, похвални слова на светии, буквари за основни обучения и пр. Въ епохата на царъ Симеона виждаме Св. Климента поставенъ на най-високо стѫпало на църковната ни иерархия, той се явява като пръвъ епископъ на българския народъ. Неговата дейность въ областьта на просвѣтата е имала такова значение, щото по-сетне дори приемницитѣ му на Охридския архиепископски престолъ, по народность гърци, не посмѣли да покѫтнатъ славянското богослужение; най-бележититѣ отѣ тѣхъ, като Теофилактъ и Хоматианъ, сѫ написали хвалебни пѣсни за тоя „велико-проповѣденъ апостолъ" на България, „свѣтилникъ и учитель български". Епохата на князъ Бориса почти съвпада съ оная на Св. Климента. Първиятъ починалъ на 2 май 907 г., a вториятъ на 27 юлий 916 г. Св. Наумъ, доведенъ въ България отъ Св. Климента заедно съ Св. Ангелария, билъ при Преславския дворецъ въ помощь на славяно-българската църковна дейность. Споредъ другъ източникъ, латинското и нѣмското духовенство изгонили Св. Наума изъ Моравия презъ 886 г. та намѣрилъ прибѣжище въ България. Докато Св. Климентъ билъ изпратенъ въ западнитѣ наши области, Св. Наумъ останалъ въ Преславъ 7—8 години, гдето беседувалъ често съ княза и неговитѣ боляри, при това насърдчавалъ къмъ книжовни занятия първитѣ на онова време наши писатели, какъвто е билъ тукашниятъ епископъ Константинъ. Въ 893 г. и по-сетне, когато царь Симеонъ назначилъ Св. Климента за епископъ, на неговото учителско мѣсто билъ изпратенъ Св. Наумъ. Той се отличилъ по богоугоднитѣ си работи въ югоизточната часть на Охридското езеро и починалъ на 23 декемврий 910 г. Св. Ангеларий — ученикъ на Св. Методия, ратникъ на старото църковно-славянско поле, сѫщо билъ въ Преславъ. Той гостувалъ въ дома на велможата Чеслава, по-сетне заболѣлъ тежко и се поминалъ. Въ 885 г., когато това станало и съ Св. Методия, той оставилъ за свой приемникъ най-добрия си ученикъ — Моравския архиепископъ Горазда. Този се ползувалъ съ по-голѣма известность отъ Св. Наума и отлично владѣялъ

 

 

77

 

славянски и гръцки. За Св. Горазда се знае, че князъ Борисъ или царь Симеонъ го назначилъ архиепископъ на Бератъ въ Албания, която влизала въ предѣлитѣ на българската държава. Макаръ Св. Сава и Св. Гораздъ да сѫ славянски отци, за тѣхъ нѣма сведения да сѫ пребивавали нѣкога въ вѫтрешностьта на българската държава.

 

Св. Климентъ се е ползувалъ съ висока почить и голѣма обичь както отъ народна така и отъ царска страна. Близу до Охридъ и Главиница, гдето притежавалъ домове, подарени отъ князъ Бориса, Св. Климентъ въздигналъ храмове, които послужили за покои на неговитѣ смъртни останки. Около 990 г. царь Самуилъ настанилъ своята столица въ Охридъ, та тукъ се помѣщавалъ патриаршескиятъ български престолъ. Въ 1018 г. последниятъ се преобърналъ въ архиепископски престолъ поради падането на западното българско царство. Синодикътъ на царь Бориса отъ 1211 г. съдържа славословия на св. Климента, св. Сава, св. Горазда и св. Наума. Следъ смъртьта на солунскитѣ равноапостоли споменатитѣ петь славянски и български свѣтила твьрде много сѫ спомогнали за закрепване на православната вѣра и слазянската книжнина. Заради обществената и религиозна дейность на двамата братя и тѣхнитѣ ученици и сподвижници, старата българска църква ги провъзгласила за свои народни светии въ единъ общъ ликъ подъ името Св. Седмочисленици. Навѣрно това е станало най-напредъ въ Охридско и не по-късно отъ XIII столѣтие. По сѫщия въпросъ професоръ М. С. Дриновъ говори, че въ изданието на най-нужднитѣ богослужебни книги на българскитѣ просвѣтители „помогнали тѣхнитѣ най-достойни ученици: Климентъ, Наумъ, Ангелари, Сава и Гораздъ, които заедно съ светитѣ Кирила и Методия нашата църква е прославила, като ги е отличила съ име Свѧтыи сєдмочислєнныци.” [1] Въ тѣхния тропаръ „Вєнцы̀ хвалєніѧ" имената имъ сѫ поставени въ следния редъ: Кирилъ съ Методия, Климентъ, Наумъ съ Сава, Гораздъ съ Ангеларий. Обаче, тоя редъ не е спазенъ отъ мѣстнитѣ иконописци при композицията на тѣхнитѣ изображения. Старитѣ наши иконописци, възъ основа на народната традиция обикновено изтькватъ на първо мѣсто Св. Климента,

 

 

1. М. С. Дринoвъ, Съчинения по българската църковна история и пр. София, 1911, томъ II, стр. 42.

 

 

78

 

въпреки факта, че на солунскитѣ равноапостоли се дължи изобретението на българската писменость и основанието на българската книжнина и че следъ двамата братя е изникналъ на чело Св. Климентъ, който съ своята религиозна, книжовна и просвѣтна дейность е далъ голѣмъ тласъкъ напредъ на наченатото отъ тѣхъ дѣло.

 

По българскитѣ земи въ най-ново време сѫ известни три школи на църковното изкуство: Дебърска школа, Трѣвненска школа и Самоковска школа. Отъ тѣхъ само първата има своята история, a що се отнася до другитѣ, тѣ водятъ началото си отънеотдавна и сѫ вече въ упадъкъ. Трѣвненската школа е изникнала поради съседството си съ Велико-Търново, a Самоковската школа се е появила поради близостьта си съ Рилския манастирь. Това е лесно обяснимо, като се вземе предъ видъ, че само въ такива срѣдища се стичатъ мнозина богомолци и ревностни християни. Въ епохата на робството ни, когато е проникналъ лѫчь отъ религиозна свобода, тогава се е отворила най-вече работа на мѣстни архитекти. иконописци, рѣзбари, златари и др. Въ Рилския манастирь се намиратъ доста хубави произведения на църковното ни изкуство; по тѣхъ може да се сѫди изобщо, какъвъ напредъкъ е то направило. [1]

 

Почвайки отъ X столѣтие, дълги години наредъ Охридъ е билъ първо културно срѣдище частно на българщината и общо на славянството. Иавѣрно отъ сѫщото време въ

 

 

1. Св. Гора Атонска се счита за спасително пристанище на православието и тя служи за разсадникъ на църковното изкуство почти по цѣлия Балкански полуостровъ. Има едно рѫководство по иконография, наречено Ермени́я, което ще да е наредено отъ нѣкой гръцки художникъ, възпитаникъ на Светогорската школа. Гърцитѣ се ползуватъ отъ това рѫководство въ оригиналъ, a българитѣ го иматъ въ преводъ на славянски. Нѣкои наши иконописци го иматъ само въ рѫкописъ и то не цѣлото, a откѫслечно. Заедно съ своитѣ кисци и други сѣчива, иконописцитѣ носятъ тетрадки съ бележки, извлѣчени отъ Ермени́ята, на родния си езикъ. Това рѫковочство съдържа всички упѫтвания по иконография, дори и какъ се приготвятъ разни бои: златни, маслени, сухи и др. Въ него изобщо терминологията е гръцка, съ твърде малки изключения. Като допълнение къмъ сѫщото има шаблони или контури на светии по отдѣлно и скупомъ, на събития отъ Стария и Новия заветъ и пр. Всичко е нарисувано или литографирано на дебела хартия и представя обемистъ атласъ.

 

 

79

 

Дебърско-Кичевската епархия, отъ състава на Охридската архиепископия, сѫ изникнали хора на църкозното изкуство. Възможно е тия хора да сѫ школували въ св. Гора Атонска, която не остава на далечно разстояние отъ Охридъ. Знае се, че пѫтьтъ на македонци за нея е много по-кѫсъ, отколкото на тѣхнитѣ братя по дветѣ страни на Балкана. Разбира се, първитѣ иконописци сѫ били църковни служители, a именно свещеници, монаси, даскали и др. И така Охридската архиепископия ще да е станала причина да се създаде Дебърската школа; тукъ наспорили работници по всички клонове на църковното изкуство — архитекти, иконописци, рѣзбари, златари и др. Нѣкои отъ тия изкуства сѫ наследствени, т. е. бащата се занимава съ нѣкое изкуство заедно съ своитѣ синове. Работницитѣ отъ Дебърската школа започнали да отиватъ на печалба и по най-отдалеченитѣ краища на родината ни. Тая школа е несравнено по-стара отъ оная въ Трѣвна и Самоковъ.

 

Въ началото на XIII столѣтие, презъ царуването на Бориса, отцитѣ отъ Велико-Търновския съборъ наредили пѣснопѣяния въ паметь на Св. Седмочисленици, които „много сѫ се потрудили за славянскитѣ книги." Отъ тогава още повече прадѣдитѣ ни започнали да поставятъ въ своитѣ храмове тѣхнитѣ ликове. Поражда се въпросъ: где дa търсимъ най-стария ликъ на св. Климента? Въ Охридъ и неговитѣ околности той е действуваль и предалъ Богу духъ, та тукъ трѣбва да го търсимъ изписанъ въ старинни църкви и манастири. Ако не сѫ оцѣлѣли такива отъ сѫщата епоха, трѣбва да търсимъ други отъ по-сетнешно време. Следъ смъртьта на Св. Климента останкитѣ му сѫ били пренесени въ манастиря „Св. Пантелеймоиъ" въ Охридъ. Когато турцитѣ дошли на Балканския полуостровъ и завладѣли Македония, тоя манастирь билъ преобърнатъ отъ тѣхъ въ джамия. Сега тя представя отъ себе си развалина и носи даденото ѝ отъ турцитѣ име „Имаретъ-джамия." Въ 1295 г., презъ царуването на императора Андроника Палеолога, въ Охридъ е била въздигната църквата „Св. Богородица." Разбира се, въ тоя манастирь и въ тая църква ще да сѫ се намирали най-старитѣ икони било на Св. Климента било на Св. Седмочисленици. Въ Охридъ и околноститѣ му и сега сѫ оцѣлѣли паметници въ свръзка съ живота и дейностьта на първия и неговитѣ сподвижници. Манастирьтъ „Св. Наумъ" не е запазилъ напълно

 

 

80

 

стария си видъ, a е билъ възобновенъ въ днитѣ на Асѣновци. Тоя манастирь много е спомогналъ за затвърдяване на християнството и българщината въ македонскитѣ краища следъ дохаждането на турцитѣ. Мохамеданството, което се е разпространило почти по цѣла Албания, срещнало отпоръ предъ стенитѣ на тоя манастирь.

 

Както се види, следъ като турцитѣ завладѣли Охридъ въ 1408 г. останкитѣ на Св. Климента сѫ пренесени отъ манастиря Св. Пантелеймонъ въ църквата св. Богородица — инакъ наричана и „Св. Климентъ". Известно е, че презъ цѣлото XI столѣтие Цариградската патриаршия е водила борба съ самостойната Охридска архиепископия да я подчини подъ своята власть. По-сетне, когато духовенството на сѫщата патриаршия се загнѣздило тука, то се заловило да заличи всѣкакви следи отъ всичко българско. Макаръ манастиритѣ „Св. Наумъ" и „Св. Богородица — Св. Климентъ" да сѫ пострадали доста отъ турско кощунство и гръцки вандализъмъ, отъ дългогодишни природни стихии и атмосферни влияния, пакъ тѣ представятъ голѣмъ интересъ за историята и археологията. Всички предмети на църксвното изкуство въ тия манастири и разнитѣ старини въ хранилищата и съкровищницитѣ имъ не веднажъ сѫ изучавани отъ специалисти, любители и др. Като най-първи изследвачи на Охридъ и неговата околность се считатъ архимандритъ Антонинъ, професоръ В. Григоровичъ, професоръ Н. Кондаковъ и професоръ П. Милюковъ. Следъ тѣхъ идатъ нѣколцина наши и сръбски учени. [1]

 

Увѣряватъ, че при по-грижливи изучвания на стариннитѣ храмове въ тукашния край ще се открие нѣкоя фреска на Св. Климента отъ XIII столѣтие. [2] Малката църква на негово име въ Охридъ, махла „Долня порта", е въздигната въ XIV столѣтие; тя се нарича още „Стари св. Климентъ" и е съвсемъ тъмна. На една отъ нейнитѣ стени е оцѣлѣла що-годе негова феска, която заслужва особено внимание. Той е изобразенъ въ пъленъ ръстъ и естествена голѣмина, облѣченъ съ архиерейски одежди, благославя и държи евангелие. Презъ

 

 

1. Отъ първитѣ заслужава да споменемъ Василъ Кънчевъ, Атанасъ Шоповъ, А. Тодоровъ, Юрд. Ивановъ, В. Златарски, Л. Милетичъ, Л. Иширковъ, Г. Кацаровъ, Б. Филовъ и др.

 

2. Сѫщото казва Юрданъ Ивановъ въ единъ свой докладъ, който се намира въ архивата на Българската академия на наукитѣ.

 

 

81

 

самото му лице минава пукнатина, краскитѣ сѫ избледнѣли и на мѣста доста изтрити. (вж. сн. № 1). На редъ съ него отъ лѣво му сѫ изобразени Св. Никола и Св. Наумь, които иматъ сѫщитѣ повреди. Отъ единъ гръцки надписъ става явно, че стенната живопись е отъ 1348 г. По тънкитѣ черти на образитѣ тя представя нѣщо класическо [1]. До днесъ не е обнародвана друга, по-стара фреска на Св. Климента. Азъ тукъ давамъ само лика на Св. Климента отъ тая фреска по снимката на проф. Милетичъ. Въ срѣдневѣковната църквица „Св. Константинь и Елена" въ Охридъ сѫщо се намира едно подобно негово изображение [2].

 

Снимка № 1.

 

Тукъ, въ манастиря „Св. Богородица”, надъ самия ковчегъ съ останкитѣ му, е поставена една негова стара икона въ половинъ ръстъ, благославя и държи евангелие; изобразенъ е гологлавъ, облѣченъ съ архиерейски одежди, украсени съ кръстове на гърдитѣ. Тая икона е двойна — на обратната страна съ лика на Св. Наума, облѣченъ като монахъ. И дветѣ нейни лица сѫ прогорѣли отъ лепене на свещи и сѫ пострадали много отъ червоѣдина. Сѫщата икона се счита отъ мнозина за чудотворна. На нея едвамъ личатъ две цифри, та не може да ѝ се узнае датата; споредъ едни,

 

 

1. Вж. y Л. Милeтичъ. Къмъ фрескитѣ на манастиря Св. Наумъ (Македонски прегледъ год. I, кн. 3, стр. 35—37). Снимката на фреската е дадена подъ № 7.

 

2. Г. Баласчевъ, „Почитанието на Св. Климента въ Българскитѣ земи” (отпечатъкъ отъ 1916 год.), „Изъ древноститѣ въ гр. Охридъ. Монументалнитѣ срѣдневѣковни икони" (в. „Народни права” отъ 23 априлъ 1916 год.).

 

 

82

 

тя е отъ XV столѣтие, a споредъ други отъ XVI столѣтие. (вж. сн. № 2). Точно копие на тая икона, съ размѣри 60 на 50 сантиметра, е направено отъ живописеца Г. Желѣзковъ; сега се пази въ църковния историко-археологически музей въ София (при Духовната академия). [1]

 

Снимка № 2.

 

Надъ ковчега съ останкитѣ, въ дѣсния ѫгълъ на иконостаса е поставена храмовата икона на Св. Климента, висока

 

 

1. Снимката на лика върху сребърната обковка на евангелието и снимката на това копие сѫ помѣстени на стр. III и стр. 59 въ недавна излѣзлото „Житие на Св. Климента Охридски. Написалъ блаж. Теофилактъ Охридски Български Архиепископъ. Преведе отъ гръцки Д. Т. Ласковъ, учитель въ Соф. дух. семинария. Издава Св. Синодъ на Българската църнза по случай 1000 годишнината отъ смъртьта на Св. Климента” София, 1916. Копие на иконата има и отъ С. Стаматовъ.

 

 

83

 

повече отъ метъръ, широка около 70 сантиметра. На нея той е изобразенъ правъ, въ цѣлъ ръстъ, съ архиерейско облѣкло, съ омофоръ и жезълъ; главата му е продълговата, челото високо, лицето изпито, носътъ тънъкъ, брадата дълга и пр. Неговитѣ характерни черти сѫ сходни съ ония на древната му статуя, която се пази въ олтаря отдѣлно задъ иконостаса [1].

 

Досежно статуята ще прибавимъ, че е известна по много описания и по разни мнения за нейния произходъ; тя има височина 1,30 метра; пострадала е доста отъ червоядина. Тукъ давамъ образа на статуята по фотографич. снимка, направена въ Охридъ отъ проф. Милетичъ (фотографиралъ я г. Георги Трайчевъ, който го е придружавалъ; вж. сн. № 3) [2].

 

Снимка № 3.

 

Тукъ му е мѣстото да споменемъ и за една икона въ манастиря „Св. Наумъ", въ която сѫ изобразени Св. Наумъ и Св. Климентъ — двамата въ цѣлъ ръстъ. Очевидно, тая икона е отъ по-ново време [3].

 

 

1. Малка снимка отъ нея дава проф. Н. Кондаковъ въ „Македонія. археологическоє путишествіе”. Петроградъ, 1909, стр. 247.

 

2. Въ списанието „Отечество", год. III (1916) кн. 30 и 31 бѣ даденъ релйефъ отъ главата на статуята (стр. 7) и рисунка на цѣлата статуя (стр. 9). Снимкитѣ сѫ изработсеи първата отъ Ив. Лазаровъ, втората отъ Райко Алексиевъ.

 

3. Л. Милетичъ, Къмъ фрескитѣ на манастиря Св. Наумъ (Македонски прегледъ год. I, кн. 3, стр. 34—35). Снимката на иконата носи № 5.

 

 

84

 

Презъ XVIII столѣтие манастирьтъ Св. Наумъ уредилъ своя печатница, въ която се печатали жития и служби преди всичко на Св. Наума и Св. Климента, a сѫщо и на Св. Седмочисленици. Ако и печатани на гръцки езикъ, тия книги славятъ България, a Седмочисленицитѣ наричатъ „стълбове на България" и „спасение българско" [1]. Манастирьтъ „Св. Наумъ" се състои отъ старинна църква и придадени къмъ нея въ по-ново време части въ видъ на двоенъ притворъ. Гробътъ на тоя светия се намира въ крайната дѣсна камара на тѣсния коридоръ между църквага и притвора ѝ [2]. Изображенията на лицето сѫ изкъртени и развалени отъ мохамеданитѣ. Споредъ едни, манастирьтъ „Св. Наумь" е изографисанъ въ XVI столѣтие, a споредъ други това е станало въ 1711 г. Както се знае, едвамъ въ 1767 г. Цариградската патриаршия е заставила българския архиепископъ Самуила да се откаже отъ своята катедра и е турила рѫка на нея. Тогава именно фанариотското духовенство е станало пъленъ господарь и доунищожило всичко наше въ тѣхъ. Последното презографисваме на манастиря „Св. Наумъ" е станало въ 1806 г., и то се дължи на единъ новъ ктиторъ, егумена му отецъ Стефанъ, родомъ отъ Пловдивъ. Въ вѫтрешния притворь, на лѣвата страна, има една доста повредена фреска на Св. Седмочисленици отъ сѫщата година. Въ тая фреска, вѣроятно съ биографска тенденция, начело се намира Св. Методий, въ архиерейско облѣкло, който съ дветѣ си рѫце държи църква; въ страни на него се намиратъ: отъ дѣсно Св. Климентъ, въ архиерейско облѣкло, благославя; отъ лѣво Св. Кирилъ, въ архиерейско облѣкло, крепи сѫщата църква; на заднята редица между тримата се показвать главитѣ отъ дѣсно на Св. Сава, отъ лѣво на Св. Ангелария — двамата съ схими на главитѣ; на предната редица въ двата края се намиратъ отъ дѣсно Св. Наумъ, отъ лѣво Св. Гораздъ — двамата по-млади (вж. сн. № 4). Предполага се, че тая фреска е вьзобновена безъ да е направена сѫществена промѣна въ съдържанието на старата [3]. Изобщо цѣлата живопись било

 

 

1. Ю. Ивановъ, Манастирьтъ Св. Наумъ на Охридското езеро (Списание „Отечество”, год. I (1914), кн. 4, стр. 79.

 

2. Проф. В. Н. Златарски, Къмъ историята на манастиря Св. Наумъ (Македонски прегледъ, год. 1, кн. 2, стр. 6).

 

3. Л. Милетичъ, Къмъ фрескитѣ на манастиря Св. Наумъ (Македонски прегледъ, год. 1, кн. 3, стр. 31—32). Снимката на фреската носи № 3.

 

 

85

 

въ църквата, било въ нейния двоенъ притворъ представятъ не твърде художествена работа.

 

Фреската на Св. Климента отъ XIV столѣтие, за която говоримъ по-горе, фреската на Св. Седмочислениии, върху която се спираме тука, видѣха бѣлъ свѣтъ благодарение на професоръ Л. Милетичъ.

 

Снимка № 4.

 

Както се знае, манастиритѣ „Св. Богородица — Св. Климентъ" и „Св. Наумъ", a сѫщо и другитѣ старинни храмове въ околностьта, дълги години следъ създаването на българската екзархия не сѫ излизали отъ рѫцетѣ на фанариотскитѣ владици, свещенници, монаси и др. Съ това се обяснява, че обикновено тия срѣдневѣковни паметници, толкова свързани съ народната ни истсрия, носятъ повечето гръцки надписи. Подъ манастиря „Св. Богородица" (на западната страна на Охридското езеро), който при натиска на албанцитѣ едно време е билъ вземенъ отъ с. Калища, даденъ на с. Радожда и влизалъ въ подчинение на гръцкия владика въ Елбасанъ, се намиратъ стари църквици, въврѣни въ пещери, носещи повечето подобни надписи.

 

Въ една отъ тѣхъ, посветена на Св. Атанасия, се намиратъ фрески, изхабени отъ мохамеданска рѫка,

 

 

86

 

между които личи и изображение на Св. Климента. [1] Хубави планове и разрѣзи на стариннитѣ църкви въ с. Калища е обнародвалъ сръбскиятъ архитектъ Миланъ Злоковичъ. [2] Заслужаватъ внимание и изучванията на нѣкои сръбски учени на манастиритѣ, за които е думата ни. [3] Въ тия изучвания има доста сведения по живописьта на стени, иконостаси и пр. За жалость не можахме да си набавимъ снимки отъ малкитѣ църкви въ самия Охридъ.

 

Въ останалитѣ краища на Македония се срѣщатъ нарѣдко срѣдневѣковни паметници въ почить на всички седмочисленици или на нѣкой отъ тѣхъ. Споредъ народното предание църквата „Св. Димитъръ" въ Битоля е въздигната върху мѣстото на друга, посветена на Св. Седмочисленици. Въ срѣдния етажъ на сѫщата църква имало два параклиса, единъ „Св. Климентъ", другиятъ „Св. Наумъ", съ икони отъ по-ново време. [4] Въ с. Недобърско, находеще се въ Разложската котловина или по южнитѣ поли на Рила, намира се стара църква „Св. Тодоръ Стратилатъ", съградена въ 1614 г. Понеже тая църква е доста тъмна, снимката на интереснитѣ ѝ фрески на светии и ктитори е срещнала затруднения. Между тия фрески отъ дѣсно, къмъ крайната задня часть на църквата, се намира изображение на Св. Климента въ архиерейско облѣкло. Макаръ и при друга поза, това изображение много напомня най-старата икона на Св. Климента въ Охридъ. Въ сѫщото изображение той е правъ въ положение на „молящь се епископъ, посочващъ съ лѣвата си рѫка светото писание. Тази поза характеризира напълно неговата дейность." Такава преценка му дава Г. Баласчевъ. [5]

 

 

1. * * * (В. Кънчевъ), Битолско, Прѣспа и Охридъ (пѫтни бѣлѣжки) Мсб. IV, стр. 80. Сѫщиятъ дава подробни описания на въпроснитѣ храмове и тѣхната живопись.

 

2. Старинар, орган археолошког друштва у Београду III cep., кн. III (за 1924 и 1925), стр. 148 и 149.

 

3. По-обширни изучвания на сѫщитѣ и историята имъ се дължатъ на Георгя Баласчевъ и професора Иванъ Снѣгаровъ — и двамата родени и порастнали въ Охридъ, и двамата добри познавачи на тоя край.

 

4. Фанариотското духовенство преименувало параклиситѣ на „Св. Сотиръ” и „Св. Григоръ Богословъ”.

 

5. Извѣстия на Българското археологическо дружсство. Храмътъ „Св. Теодоръ Стратилатъ" въ с. Недобърско — III, 1912/13 г., стр. 327. За тоя храмъ най-първо е писано, само че погрѣшно, въ Мсб. ХII, стр. 274, въ „Пѫтуването по долинитѣ на Струма, Мѣста и Брѣгалница* отъ * * * (В. Кънчевъ).

 

 

87

 

Споредъ разказитѣ на духовни лица, които познаватъ добре Македония, нѣкои тамошни иконописци на редъ съ Св. Седмочисленици поставятъ на края имъ и осми — Св. Еразъмъ, антиохиецъ, споредъ едни разпространитель на християнството въ тая область, споредъ други деецъ отъ IV столѣтие. Неговиятъ праздникъ, който има повечето мѣстенъ характеръ, е на 2 юний. [1] Изображения на Седмочленицитѣ съ прибавка на Св. Еразма сѫ рѣдкость и иматъ изключително такъвъ характеръ. Подобни изображения се срѣщатъ само въ ония предѣли на Охридската епархия, които тя е имала въ турско време. Ликътъ на Св. Еразма могать да го нарисуватъ само иконописци отъ Дебърската школа или отъ селата Галичникъ, Лазарополе, Тресанче, Осои и пр. По-нататъкъ той не е проникналъ.

 

Въ Мизия изображения на Седмочисленицитѣ отъ срѣднитѣ вѣкове се срѣщатъ много на рѣдко. Близу до тѣснината на р. Струма и до гарата Земенъ, при с. Бѣльово (Радомирска околия), намира се манастирьтъ „Св. Ив. Богословъ", чиято църква води сѫществувението си отъ срѣдата на XIV столѣтие. Живописьта по стената ѝ, която не представя нѣщо художествено и е много извехтѣла, изкъртена и измокрена, сочи да е отъ две столѣтия по-късно. По-интереснитѣ изображения въ тая църква сѫ доста сполучливо копирани и се пазятъ въ Народния музей въ София. [2] Въ олтарната ѝ часть е изобразенъ единъ медалйонъ въ размѣръ около 80—100 сантиметра. [3] Въ Елена до новата църква „Св. Богородица" се намира друга, по-стара, „Св. Никола" отъ XVII столѣтие. Тя е пострадала отъ пожаръ въ 1800 г., a била възобновена въ 1804 г. Още отъ турско време тя била занемарена и служила

 

 

1. Сравни Е. Спространовъ, Бѣлѣжки за гр. Охридъ и славянската служба на Св. Еразма (Славянски гласъ год. III (1905), ки. IV, стр. 156). Има и църкви на негово име, на пѫтя между Охридъ и Струга, гдето ежегодно става съборъ.

 

2. Вижъ Рекламенъ листь, издаденъ отъ „Манастирското управление*, подъ насловъ „Манастирь Св. Ив. Богословъ, край гара Земенъ", (съ дата май 1911 год.). Сѫчю и Александъръ Чучулаинъ, „Св. Климентъ, епископъ словенски”, София, 1915 год., стр. 96.

 

3. Въ църквата заслужаватъ внимание още изображенията на Св. Иванъ Рилски, Св. Иоакимъ Осоговски и др.

 

 

88

 

за орѫжеенъ складъ. Като е била препълнена съ едно-друго, не можело свободно да се обикаля въ нейната вѫтрешность и по тая причина, следъ освободителната война (1877—1878 г.), минавайки тука професоръ К. Иречекъ не можалъ да я разгледа. [1] По-сетне църквата „Св. Никола" била украсена съ изображения, които не сѫ по-стари отъ ХІХ столѣтие. Преди стотина години въ Елена идвали на печалба работници отъ Македония, a най- вече отъ Дебърско. Двама братя иконописци, родомъ отъ с. Галичникъ, останали да живѣятъ за винаги въ Елена. Както за тѣхъ така и за мнозината художници отъ Трѣвненската школа, се намирала доста работа изобщо въ Велико-Тьрновско. Предполага се, че единъ отъ двамата братя иконописци е нарисувалъ фрескитѣ на църквата „Св. Никола" въ Елена. Тукъ се намира ликътъ на Св. Климента, a сѫщо и ликъть на Св. Методия. На редъ съ тѣхъ стоятъ ликоветѣ на Св. Ивана Рилски и на Св. Сава Сръбски. [2] И четиритѣ изображении се отличаватъ по своето сходство. [3]

 

Въ съчинението си за Т.-Пазарджиската каза (издание 1870 г., стр. 60), Ст. Захариевъ говори, че близу до с. Дебращица при Родопитѣ имало разрушена крепость и църква „Св. Седмочисленици". На сѫщото мѣсто има черквище, но не носи таково име, a въ него ежегодно се извършва водосветь презъ юлий.

 

Следъ унищожението на Охридската архиепископия Цариградската патриаршия не се решила да изхвърли веднага славянския езикъ отъ българскитѣ църкви въ нейнитѣ епархии. Отъ 1767 г. насетне изпращанитѣ въ тия епархии гръцки владици познавали що-годе славянски езикъ или най-малко матерния езикъ на мѣстното население. По сѫщото време народното съзнание и духовната култура по западната часть на Македония малко пострадали. Като крепость на българщината въ тоя край служили манастиритѣ „Св. Ив. Бигоръ" и „Св. Пречиста", които спадать въ Дебърско-Кичевската епархия. Когато Охридъ — тоя български Иерусалимъ — попадналъ подъ пълна зависимость отъ цариградската патриаршия,

 

 

1. Вижъ Княжество България, Часть II. Пѫтувания по България, преводъ С. Аргировъ, стр. 892.

 

2. Не Св. Сава отъ Седмочислемицитѣ, a сръбскиятъ народенъ светия.

 

3. Точнитѣ надписи на тия фрески сѫ обнародвани, но не ни се удаде да ги намѣримъ.

 

 

89

 

както за българското духовенство, така и за българскитѣ иконописци нѣмало вече мѣсто въ тукашнитѣ по крайнини. Разбира се, гръцкитѣ иконописци сѫ добивали предпочитане и на тѣхъ се възлагало да рисуватъ ликове на български народни светии. Ето какъ се обяснява това, че стари икони на Св. Климента и на Св. Седмочисленици носятъ гръцки надписи. И отецъ Паисий твърди подобни факти въ своята история на нашия народъ. Така е било навредъ, гдето българитѣ се намирали подъ властьта на гръцкото духовенство, надъхано съ омраза къмъ всичко наше. Когато въ Охридъ съвсемъ изчезнало славянското богослужение, тогава житията, службитѣ и тропаритѣ на Седмочисленицитѣ били преведени на гръцки; по почина на гръцкитѣ владици съ тая работа се заловили свещенници и монаси, които добре познавали славянски езикъ; първоначално подобни преводи се четѣли въ рѫкописъ, a по-сетне били напечатани.

 

Тукъ му е мѣстото да се спремъ върху нѣкои изображения на Седмочисленицитѣ, интересни било отъ художествено-историческо, било отъ църковно-книжовно становище. За такива ние считаме литографиранитѣ имъ ликове. Като родоначалникъ на ново-българската домашна иконография може да се вземе Христофоръ Жефаровичъ, родомъ отъ Дойранъ, починалъ въ Москва презъ 1753 г. Той е нареченъ отъ Павла Ненадовичъ „общь народенъ зографь, ревнитель отечества болгарскаго, любитель царства иллvpiчecкaгo”. [1] Въ 1701 г. дубровничанинътъ Павелъ Ритеръ Витезовичъ издалъ на латински една малка Стематография, колекция отъ гербове на балканскитѣ и славянски народи и страни. Въ 1841 г. Хр. Жефаровичъ самъ нарисувалъ и издалъ въ Виена друга по-обширна Стематография, допълнена съ ликове на царье-светии, царици-светици, патриарси-светии, обикновени светии, държавни глави — допълнена още съ кратки обяснения на църковно-славянски езикъ. Това издание на Хр. Жефаровичъ отдавна е станало библиографска рѣдкость. Екземпляри отъ него се намиратъ въ народнитѣ ни музеи и библиотеки въ София и Пловдивъ. Отъ Стематографията

 

 

1. Б. Пеневъ, Сръбско влияние въ българското духовно възраждане (Славянски гласъ год. IX (1911), к. 1—2, стр. 153).

 

 

90

 

сѫ копирали ликове и гербове въ своитѣ издания Г. С. Раковски, Н. Хр. Павловичъ, Ив. Д. Богоровъ, Хаджи Найденъ Ивановъ и др. Отъ Стематографията сѫ заимствувани типове по срѣдния иконостасъ и стенната живопись на Рилския манастирь. Въ това си издание Хр. Жефаровичъ е възпроизвелъ ликоветѣ на трима отъ Седмочисленицитѣ. По редъ тѣ сѫ помѣстени и надписани както следва: На стр. 3. „Св. Наумъ Чоудотворєцъ, близь Охрида". Той е нарисуванъ въ монашеско облѣкло, държи въ дѣсната рѫка патерица, a въ лѣвата листъ съ надписъ „Ижє сотвори и научит сей Вєлій нарєчєсѧ". Срещу него е нарисуванъ Св. Никодимъ Чудотворецъ; на стр. 6. „Св. Мєѳодій Архиєпископъ Моравскій". Той е нарисуванъ въ архиерейско облѣкло, съ едната рѫка благославя, a въ другата държи евангелие. Срещу него е нарисуванъ Св. Серафимъ, архиепископъ сръбски. На стр. 8. „С҃тыи Климєнтъ Архиєпископъ Охридскій". Той е нарисуванъ въ архиерейско облѣкло, държи въ дѣсната рѫка жезълъ, a въ лѣвата разтворена книга съ надписъ: . Срещу него е нарисуванъ Св. Теофилактъ, архиепископъ български. Стематографията на Хр. Жефаровичъ е отъ първата половина на XVIII столѣтие.

 

Почти едновремено съ лика въ нея е станалъ достояние на книжнината другъ литографиранъ ликъ на Св. Климента, издаденъ въ Мосхополъ (южна Албания). Тоя аромъно-албански градъ въ XVII и XVIII столѣтие билъ въ цвѣтущо състояние, ималъ многохилядно население и до 20 хубави църкви. Макаръ и въ тоя край аромъни и албанци да образуватъ сбита маса, жителитѣ на Мосхополь се намирали напълно подъ гръцка култура. Благодарение на тѣхната предприемчивость, тукъ се събрали богатства та започнала да вирѣе и науката. Двама заможни братя основали печатница, снабдени съ гръцки и славянски букви, която се помещавала въ зданието на църквата „Св. Иоанъ". Тая печатница, посветена на учения Халкиуса, имала най-вече работа отъ 1740 до 1744 г. и нейнитѣ издания намирали широко разпространение въ срѣдата на Европейска Турция. Гръцкиятъ фанатизъмъ станалъ причина, да не се употрѣбяватъ въ печатницата славянски букви, a и преводитѣ на тоя езикъ да се печатать съ гръцки букви. Поради тази причина въ Мосхополъ не е

 

 

91

 

излѣзла нито една славянска книга. До колкото се знае, и преводитѣ на аромънски езикъ сѫщо се печатали съ гръцки букви. Тукашната печатница изработвала разни църковни книги и служби, които обикновено се четатъ на праздницитѣ. Въ 1742 г., благодарение на Охридския архиепископъ Иоасафа, двама гръцки монаси издали въ Мосхополъ на срѣдства на манастиря „Св. Наумъ" пространното житие на Св. Климента. Къмъ него сѫ прибавени още: служба и житие на Св. Еразма, служба на Св. Наума, служба и житие на XV Тивериополски (Струмишки) мѫченици и пр. Житието на Св. Климента било издадено и на новогръцки езикъ отъ Атанасия Пароски, иеромонахъ отъ манастира „Св. Ив. Предтеча" (Продромосъ), до гр. Беръ (Караферия) на р. Бистрица. Въ тоя манастирь високо се слави паметьта на Св. Климента, защото тукъ се пази неговата глава, донесена неизвестно кога отъ Охридъ. Превода на споменатия иеромонахъ е украсенъ на първата страница съ изображение на Св. Климента. Добри християни и богати хора въ Мосхополъ, между които имало и българи, подарили една скѫпоценна корона на съборната църква въ Охридъ. Въ 1788 г. и по-сетне, когато Али-паша Янински въстаналъ противъ султана, неговитѣ варварски орди съсипали Мосхополъ и ограбили населението му. Тогава тукъ заглъхнала всѣкаква просвѣта; печатницата прекратила работата си; всички заможни и учени хора се разпръснали [1]. Мосхополъ го постигнала участьта на нашитѣ градове Месемврия и Чипровци. Сега той представя едно бедно село съ повече отъ 200 аромънски и албански кѫщи [2]. Въ гръцкитѣ издания на житието на Св. Климента, напечатани въ Мосхополъ, той е нарисуванъ въ цѣлъ ръстъ, облѣченъ като архиерей, съ корона на главата, въ едната рѫка държи евангелие, съ другата благославя. Като се сѫди

 

 

1. Д-ръ Густавъ Вайгандъ, Аромѫне. Етнографическо-филологическо-историческо издание на тъй наречения народъ Македоно-ромѫне или цинцаре. Съ 18 снимки въ текста и една етнографическа карта. Прѣвелъ отъ нѣмски д-ръ Ср. Дановъ. Варна, 1893, стр. 93—104.

 

2. Единъ виденъ нашъ богословъ, комуто дължимъ нѣкой сведения за Мосхополъ, ни разказва, че сега тамъ имало всичко една църква и една джамия, a по улицитѣ се чувалъ само албански говоръ. Най-близъкъ градъ до Мосхополъ е Корча. И двата сега спадатъ въ гръцка Македония.

 

 

92

 

по това изображение, става явно, че печатницата въ Мосхополъ не е разполагала съ изкусни работници по литография. Това изображение намираме възпроизведено въ едно отъ най-първитѣ съчинения за св. Климента, излѣзло отъ перото на младия професоръ въ Московската духовна академия Н. А. Туницки [1]. Подобни издания има съ изображенията на Солунскитѣ равноапостоли.

 

Паметьта на Св. Климента и на Св. Седмочисленици или както ги зовать още „Св. Светозарни учители" повече се пази и почита въ Македония, отколкото въ Мизия и Тракия [2]. Въ нѣкогашнитѣ предѣли на Охридската архиепископия тѣхъ високо ги славятъ не само българитѣ, a още аромънитѣ, гърцитѣ, православнитѣ албанци и др. Тукъ кръщаватъ децата си на името на нѣкой отъ Седмочисленицитѣ; тукъ се срѣщатъ най-вече имената Климентъ (Климе), Наумъ (Унчо) и др. [3] Дебърската школа брои между своитѣ представители не само македонци, a отчасти и албанци. Повечето отъ тѣхъ отиватъ на печалба почти въ всичкитѣ балкански земи; занимаватъ се едни съ иконография, други съ домостроителстзо, трети съ рѣзбарство и пр. До преди половина столѣтие, когато нѣкой иконописецъ отъ Трѣвна и Самоковъ искалъ да нарисува Седмочисленицитѣ, той вземалъ за образецъ произведенията на своитѣ другари отъ Дебърската школа. Отъ сѫщитѣ се ползували и иконописцитѣ по народность гърци, които имали предпочитание навредъ по българскитѣ земи, гдето се е загнѣздило фанариотското духовенство. За закрепяване на Дебърската школа спомага и Св. Гора Атонска, гдето богатитѣ руски манастири подържатъ иконографско училище. Въ него отиватъ да се усъвършенствуватъ млади македонци, които произхождатъ отъ зографски семейства. Тѣхнитѣ произведения запазватъ мѣстния си характеръ и по типъ, и по костюмировка, и по композиция. Погрѣшно е отъ страна на

 

 

1. „Св. Климентъ епископъ Словенскій. Его жизнь и просвѣтительная дѣятельность,” Москва. (Сергіевъ посадъ). 1913, 8°, около 300 стр. Приложеніе, табл. IV. Тукъ се вижда и друго издание отъ Венеция съ дата 1784 г. Ликътъ на св. Климента въ съчинението на Туницки не е тъй хубаво нарисуванъ, както въ Стематографията на Хр. Жефаровичъ.

 

2. Въ тия две области по-късно възприели тѣхнитѣ праздници.

 

3. Тукъ още кръщаватъ Размо, т. е. на св. Еразъма.

 

 

93

 

нѣкои македонци, че на редъ съ Седмочисленицитѣ турятъ и св. Еразма; това е анахронизъмь. И нему тѣ въздаватъ голѣма почить и на него тѣ кръщаватъ своитѣ чеда. Още по-погрѣшно е отъ страна на П. П. Карапетрова, че той изхвърля Солунскитѣ равноапостоли отъ Седмочисленицитѣ, a ги замѣстя съ презвитера Константина и Лаврентия [1].

 

Макаръ и Св. Кирилъ и Методий да иматъ първенство въ всѣко отношение и тѣ да стоятъ на чело въ тропаря на Св. Седмочисленици, подобно нѣщо не се вижда въ домашната ни иконография, т. е. въ изображенията имъ, излѣзли отъ кисцата на доморасли иконописци. Безспорно е, че отъ Дебърската школа цьрковнитѣ художници въ Трѣвна и Самоковь сѫ се научили, какъ да рисуватъ Св. Седмочисленици или отъ тѣхъ сѫ взели образецъ въ това изкуство. Обаче, не се знае съ положителность, дали срѣдневѣковнитѣ или по-новитѣ български иконописци сѫ поставили Седмочисленицитѣ въ следния редъ: на първо мѣсто Св. Климентъ, на второ мѣсто Св. Кирилъ и Методий, на трето мѣсто Св. Наумъ

 

 

1. Вижъ „За Св. Седмочисленици. Исторически бѣлѣжки”. Българска сбирка род. IV (1897) кн. X, стр. 1053—1054. Ето какво говори авторътъ по тоя предметъ, което инакъ представя справоченъ и библиографски интере.съ : „Между дошлитѣ низъ разни пѫтища въ България били и Климентъ, Наумь, Гораздъ, Ангелари, Сава и Лавренти. Само за тия шестимата споменува К. Иречекъ въ своята „История на българитѣ” (Търново, 1886 г. стр. 197), a пъкъ въ сѫщата история (стр. 540) споменува само първитѣ петима, безъ Лаврентия, и казва, че заедно съ Кирила и Методия, българската църква ги почита подъ име Св. Седмочисленици. Така и Ст. Станимировъ въ своя „Учебникъ по история на Българската църква” (Пловдивъ, 1894 г.) на стр. 35 споменува само за Климента, Наума, Горазда, Ангелария и Сава. А пъкъ Р. М. Каролевъ въ своята „История на българската църква” (Пловдивъ, 1895 г.) на стр. 22 казва, че въ България дошли Гораздъ, Климентъ, Лавренти, Наумъ иАнпгелари, безъ да споменува за Сава, a на стр. 23. откакъ обажда за Ангелариевата смърть, казва, че Гораздъ, Климентъ, Наумъ Сава и Константинъ, безъ да споменува сега за Лаврентия, били проводени отъ Бориса въ областитѣ на царството му, че въ тия епархии на Българското царство били назначени за епископи моравскитѣ изгнанници Гораздъ, Климентъ. Константинъ и пр. и пр.; така и на стр. 31 Каролевъ не споменува за Константина и Лаврентия." Понататъкъ сѫщиятъ авторъ заключава така: „Прочее, отъ горѣприведеното противорѣчията на показанитѣ историописатели се установява какво Седмочисленицитѣ сѫ горѣпоказанитѣ отъ насъ седмина, безъ Кирила и Методия”. . . .

 

 

94

 

и Св. Сава, на четвърто мѣсто Св. Гораздъ и Св. Ангеларий. Знае се отъ народната и църковната ни история, че Солунскитѣ равноапостоли сѫ разпространявали по-рано свѣтлина отъ известнитѣ свои сподвижници. Обаче, старитѣ българи възвеличили Св. Климента и му дали преднина между Седмочисленицитѣ. Ето какъ се обяснява това, че въ домашната ни иконография сѫщо тъй изпъква величавата фигура на тоя богоугодникъ и праучитель. По българскитѣ земи не е оцѣлѣло никакво изображение на Св. Седмочисленици отъ срѣднитѣ вѣкове. Но нѣкои по-нови образци, нарисувани отъ домашни иконописци, иматъ чисто народна тенденция. Ще прибавимъ и това, че следъ имената на Седмочисленицитѣ по кръщение българскитѣ църковни художници турятъ имената имъ по мѣсторождение или мѣстослужение; така напримѣръ тѣ надписватъ Св. Методия, или „Солунски”, или „Моравски".

 

Въ обиколката си по разни градове на България ние си набавихме снимки на икони съ подобна тенденция, които заслужаватъ внимание. Нека ни бѫде позволено да дадемъ репродукции на тия снимки безъ да се спираме върху колорита на иконитѣ и други особености отъ специално естество. Досежно размѣритѣ на самитѣ икони ние ги дѣлимъ на голѣми, т. е. такива, които се турятъ на долния ярусъ на иконостаса, и малки, т. е. такива, които се турятъ на горния ярусъ на иконостаса. [1] Повечето отъ тия икони не сѫ стари, та нѣматъ значение като ония въ Охридъ и неговата околность. Подбрахме тия икони, защото сѫ най-типични и най-разпространени у насъ. Не ще да е излишно да дадемъ кратко описание на тия икони.

 

Икона Св. Климентъ. Изобразенъ е правъ на пейсаженъ фонъ, който напомня стария Охридъ. Облѣченъ е като архиерей, съ едната рѫка благославя, съ другата държи жезълъ. Надписътъ надъ главата му гласи така : Св. Климентъ, архиепископъ Охридски. Изработенъ е не толкова художествено. Тая икона има следнята история: Въ първитѣ години на освобождението ни всички свещенници въ Велико-Търновската

 

 

1. Въ старитѣ иконостаси двата яруса сѫ разграничени отъ една лоза по цѣлата дължина.

 

 

95

 

епархия взели решение да подарятъ на своя духовенъ началникъ, митрополигь Климента, тая икона, като именникъ и многозаслужилъ архипастирь. Избрана отъ свещеницитѣ комисия намѣрила двама иконописци (отъ Дебърската школа) и порѫчала имъ тая икона съ условие щого тя да е по подобна на ония, които се срѣщатъ по храмоветѣ въ Охридската и Дебърско-Кичевската епархия. По размѣръ иконата е малка и околовръсть има бронзирана рамка. Докато е билъ живъ митрополитъ Климентъ, пазилъ я въ своитѣ покои. Следъ смъртьта му тя била поставена въ параклиса „Св. Апостоли Петъръ и Павелъ", въ двора на старата митрополия. Катастрофалниятъ землетръсъ въ 1913 г., който разсипа тоя срѣдневѣковенъ и други паметници въ Велико-Търново, стана причина да изчезне иконата. Възможно е тя да се намѣри между развалинитѣ. [1] (вж. сн. № 5)

 

Снимка № 5.

 

 

Икона Св. Седмочисленици на групи съ Исусъ Христосъ отгоре. Срѣдата ѝ е изпълнена съ изображенията на Св. Климента и двамата Солунски равноапостоли отъ дветѣ му страни. Въ тая икона Св. Климентъ прилича отчасти на първата, съ прибавка на Спасителя въ облаци. Св. Кирилъ и Методий сѫ полуобърнати, както е обикновено, когато сѫ двамата на отдѣлна икона. Въ горнитѣ ѫгли, между орнаменти, изобразени сѫ единъ срещу други въ полуръстъ Св. Наумъ и Св. Сава, държатъ въ рѫцетѣ си листове съ надписи. Въ долнитѣ ѫгли, между орнаменти, изобразени сѫ

 

 

1. Това имахме случай да чуемъ отъ временния му замѣстникъ, митрополитъ Иосифъ. За щастие, ние се снабдихме съ снимка отъ тая икона много по-рано.

 

 

96

 

единъ срещу други бъ полуръсть Св. Гораздъ и Св. Ангеларий, съ було на главитѣ и евангелие въ рѫцетѣ.

 

Снимка № 6.

 

По-обикновенно, двамата сѫ въ монашеско облѣкло, a първитѣ петь сѫ въ архиерейско облѣкло. Между всичкитѣ съ черна брада е представенъ единственъ Св. Наумъ. Въ тая икона нѣщо характерно е груповото разположение на Седмочисленицитѣ, чиито лицеви черти сѫ инакъ малко неестествени. Тя е излѣзла отъ кисцата на братия Марко и Теофилъ; подъ имената имъ се чете оиде „отъ Македонія 1889", двамата принадлежатъ на Дебърската школа. Иконата носи отгоре общъ надписъ: Св. Седмочисленици, Славяно-Български просвѣтители. Св. Климентъ е надписанъ успоредно на ореолата, съ прибавка Патриархъ Охридски. Останалитѣ иматъ съкратени и разполовени надписи. По размѣръ тя е голѣма (вж. сн. № 6). [1]

 

 

Икона Ср. Седмочисленици въ една редица съ господь Саваотъ отгоре. Всичкитѣ сѫ изобразени въ цѣлъ ръстъ. Св. Климентъ е въ архиерейско облѣкло, украсено съ цвѣтя; въ едната рѫка държи жезьлъ, съ другата благославя. Задъ него сѫ полуобърнати Солунскитѣ равноапостоли, еднакви по възрасть; Св. Кирилъ държи въ дѣсната си рѫка листъ съ азбуката; Св. Методий държи въ дветѣ си рѫце евангелие. Задь тѣхъ сѫ полуобърнати Св. Наумъ и Св. Сава, съ черни бради; значи по-млади отъ другитѣ;

 

 

1. Намираше се на стария иконостасъ на църквата „Св. Никола Нови” въ София.

 

 

97

 

първиятъ съ дѣсната рѫка благославя, вториятъ въ лѣвата рѫка държи евангелие. Задъ тѣхъ сѫ полуобърнати Св. Гораздъ и Св. Ангеларий, съ було на главитѣ си. Надписътъ на иконата е разполовенъ отъ дветѣ страни на Господь Саваота, който е потъналъ въ облаци. Надписитѣ на Седмочисленицитѣ сѫ успоредно надъ тѣхнитѣ ореоли. Отдолу иконата носи датата на нарисуването ѝ — 1866 г. и името на майстора ѝ — „Александъръ отъ Ямболъ". Лицата на светиитѣ сѫ остри, одеянията имъ сѫ добре нарисувани. На Александра Зографинътъ, както той билъ известенъ по Тракия, не липсуватъ дарба и любовь къмъ изкуството. По размѣръ тя е голѣма (вж. сн. № 7). [1]

 

Снимка № 7.

 

 

Икона Св. Седмочисленици въ една редица съ Исусъ Христосъ отгоре. Всички сѫ нарисувани въ цѣлъ ръстъ. Св. Климентъ е въ архиерейско облѣкло, въ поза безъ разлика отъ оная на описанитѣ по-горе. Неговиятъ жезълъ е доста дълъгъ и спуснатъ низко подъ нозегѣ му. Солунскитѣ равноапостоли сѫ изобразени полуобърнати къмъ него, но Св. Методий е представенъ по-младъ отъ Св. Кирила, което не е съгласно съ историята. Задъ тѣхъ полуобърнатитѣ Св. Наумъ и Св. Сава заематъ по-малко мѣсто и

 

 

1. Намира се въ единъ параклисъ въ Варна, въ който българитѣ се черкували до преди освобождението ни.

 

 

98

 

сѫ изобразени така : единиятъ благославя, другиятъ държи скѫпъ кръстъ. Въ лѣво едвамъ се подава Св. Гораздъ, a въ дѣсно е дадено повече мѣсто на Св. Ангелария, който държи въ лѣвата си рѫка обикновенъ кръстъ. Архиейското облѣкло на Св. Климента е много по-красиво отъ онова на другитѣ четирма. Монашеското облѣкло на Св. Горазда и Св. Ангелария, особено булато, е доста черно. И двамата сѫ изобразени съ прошарени бради; значи, по-млади отъ другитѣ. По цѣлата икона, a най-вече по архиерейскитѣ одежди изобилва златниятъ цвѣтъ, който я прави много свѣтла. Отгоре надъ Седмочисленицитѣ е изобразенъ на златенъ фонъ Исусъ Христосъ — правъ и благославя съ дветѣ рѫце; около него кълба облаци, a подъ тѣхъ редица двукрили ангелчета. Ико ната нѣма общъ надписъ, a вмѣсто такъвъ служи тропарьтъ на Седмочисленицитѣ, написанъ въ пълния си текстъ отдолу на единъ сгънатъ по краищата листъ. Освенъ въ тропаря, името на всѣкиго се чете вѫтре въ самата му ореола, успоредно на нейното крѫжило.

 

Снимка № 8.

 

Иконата представя художествена работа, но инакъ има незначителни грѣшки. Нарисувана е преди освобождението ни отъ свещенникъ Димитра попъ Йонковъ, най-първия иконописецъ на своето време въ Трѣвна, който се занимавалъ съ това изкуство почти съ цѣлото си семейство [1]. Иконата е пострадала малко отъ пукнатини на самата срѣда. По размѣръ тя е голѣма. Намира се въ църквата „Св. Георги” въ Трѣвна. (вж. сн. № 8).

 

 

1. Неговъ синъ е живописецътъ Ив. п. Димитровъ, основатель на първата художествена изложба въ България.

 

 

99

 

Щампата (книжната икона) Св. Седмочисленици вече е станала голѣма рѣдкость и следъ нѣколко години може да изчезне съвсемъ. Тая щампа не е като старитѣ щампи, издадени въ Св. Гора Атонска и Рилския манастирь, a се отличава по хубавата си изработка. Оцѣлѣли сѫ две издания: едното луксозно, другото обикновено. Преди десетки години щампата Св. Седмочисленици се продавала въ Самоковъ на посетителитѣ на Рилския манастирь. Следъ създаването на българската екзархия тая щампа се намирала у нѣкои иконописци въ Трѣвна, на които служила за моделъ. Луксозното издание е на бронзиранъ фонъ и такъвъ цвѣтъ иматъ ореолитѣ на Седмочисленицитѣ и украшенията по тѣхнитѣ одежди. Обикновеното издание е на тъмно-синъ фонъ и въ него навредъ бронзовата боя е замѣстена съ бѣлия цвѣтъ на хартията. На едното и другото издание одеждитѣ на Седмочисленицитѣ сѫ украсени съ леки сини, зелени, червени и черни бои. Въ лицата на Седмочисленицитѣ има отчасти подобие и сходство. Разположението имъ е като онова въ тѣхната икона. На луксозното издание надписитѣ сѫ надъ ореолитѣ, на обикновеното тѣ сѫ въ среолитѣ. Тия надписи гласятъ буквално така: Св. Климентъ Патріархъ Охридскій, Св. Кириллъ Солунскій, Св. Меѳодій Солунскій, Св. Наумъ чуд. Охридскій, Св. Сава Охридскій, Препод. Гораздъ, Преп. Ангеларій Германскій. Следъ азбуката, която Св. Кирилъ държи въ дѣсната си рѫка, написано е: „Начало премудрости есть страхъ Господень. (Пс. 110, стр. 10)." Отдолу на щампата, вмѣсто надписъ, чете се: „Тропаръ гл. 3”. „Вѣнцы хваленія" и пр. — въ пълния си текстъ. Седмочисленицитѣ сѫ нарисувани въ повече отъ полуръстъ и представятъ хора почти еднакви по възрасть. Щампата има размѣри: 35 сантиметра височина и 45 сантиметра ширина. Изработена е въ литографията на А. В. Марозовъ въ Москва. Издадена е съ разрешение на руската духовна цензура на 20 мартъ 1869 г. По всичко личи, че щампата е просто възпроизведена отъ българска икона на Седмочисленицитѣ. Тоя, който е порѫчалъ изработката ѝ въ Москва, пратилъ я е нарисувана отъ домашенъ иконописецъ. Въ щампата нѣма почти нищо руско, т. е. заимствувено отъ руската иконография; макаръ и изработена въ чужбина, тя може да се нарече

 

 

100

 

дѣло на домашната ни иконография. Преди всичкотова личи по костюмировката на седмочисленицитѣ, на чело на които е поставенъ Св. Климентъ. По единъ екземпляръ отъ дветѣ издания на щампата билъ запазенъ въ Самоковската митрополия; но съ нейното изгаряне отъ случаенъ пожаръ изчезнало всичко вѫтре заедно съ една ценна библиотека и пр. Въ самоковското читалище, посветено на Св. Седмочисленици, подобна щампа отъ дълги години краси едно отъ неговитѣ помѣщения (вж. сн. № 9).

 

Снимка № 9.

 

Описанитѣ и приложенитѣ образци говорятъ красноречиво, какво представятъ Св. Климентъ и Св. Седмочисленици въ домашната ни иконография. Изтъкнахме по-горе, че тая иконография е дѣло на Дебърската школа, т. е. че иконописцитѣ въ западна Македония първи сѫ започнали да рисуватъ Седмочисленицитѣ. Нѣма съмнѣние, че упадъкътъ на византийското изкуство се е отразилъ и въ българскитѣ земи. Тоя упадъкъ е станалъ по-голѣмъ следъ унищожението на Охридската архиепископия. Ето защо най-старитѣ изображения

 

 

101

 

на Седмочисленицитѣ, оцѣлѣли въ нейнитѣ предѣли, сѫ доста слаби въ художествено отношение. Но съвременнитѣ иконописци сѫ наследили отъ старитѣ всичко по фигурата, костюмировката и композицията на Седмочисленицитѣ. Отъ незапаметно време до сега домораслитѣ ни иконописци рисуватъ Св. Климента така: бѣловласъ старецъ съ продълговато лице и съ голѣма заострена брада, въ пълно архиерейско облѣкло, т. е. съ корона, сакосъ, омофоръ, набедреникъ и пр. Сѫщитѣ иконописци рисуватъ Св. Климента по-често, че съ едната рѫка благославя, съ другата държи жезълъ; a по-рѣдко съ книга въ едната рѫка — символъ на книжовната му дейность. Неизвестно отъ кога домашнитѣ ни ихонописци рисуватъ Св. Седмочисленици така: винаги на първо мѣсто Св. Климентъ en face, a всички останали полуобърнати къмъ дветѣ му страни; винаги Солунскитѣ равноапостоли, Св. Наумъ и Св. Сава въ пълно архиерийско облѣкло, само че по-просто отъ онова на Св. Климента; винаги въ двата края Св. Гораздъ и Св. Ангеларий, облѣчени съ черно расо и було на главата. Както видѣхме, освенъ тая композиция има и друга, която се състои въ разположение на Седмочисленицитѣ на групи; т. е. по срѣдата Св. Климентъ и Солунскитѣ равноапостоли, a въ четиритѣ ѫгли четирмата имъ другари. Тая композиция на групи се срѣща доста на рѣдко и нея рисуватъ само иконописцитѣ отъ Дебърската школа. Още по-рѣдко се срѣща и изображението на Седмочисленицитѣ въ полуръстъ, каквото е онова на щампата имъ. Що се отнася до костюмировката, тя е една и сѫща; никога отъ нея не липсва архиерейското облѣкло. Така рисуватъ и Солунскитѣ равноапостоли на отдѣлно. Образци отъ домашната ни иконография се намиратъ по храмоветѣ въ всички у насъ по-главни градове, срѣдища на църковното ни изкуство, огнища на народното ни съзнание и духовна култура.

 

Както казахме по-горе, отъ XIII столѣтие българскиятъ народъ е причислилъ Седмочисленицитѣ къмъ крѫга на светиитѣ, започналъ да слави тѣхнитѣ имена. Отъ тогава именно домашнитѣ ни иконописци започнали да ги рисуватъ както подобава, a именно първитѣ петмина въ архиерейско облѣкло, a двамата последни въ монашеско облѣкло. Както разположението на Седмочисленицитѣ, така и тѣхната костюмировка, заслужава да се сьблюдаватъ отъ насъ, българитѣ.

 

 

102

 

Желателно е ратницитѣ на църковното ни изкуство да се придържатъ o традиционното. Въ епохата на възраждането ни щампата на Св. Седмочисленици започнала да краси много църкви, манастири, училища, читалища, общински канцеларии и частни кѫщи. Презъ сѫщата епоха учителитѣ въвели тѣхния тропаръ въ училищата; или по-добре ежедневно ученицитѣ го изпѣвали при свършека на послеобѣднитѣ си занятия. Така било навредъ, гдего учителствували Никола Михайловски, Петко Р. Славейковъ, Тодоръ Шишковъ, Aнастасъ Границки и др. До преди освобождението ни тропарътъ на Св. Седмочисленици се пѣялъ редовно въ класното училище „Св. Кирилъ и Методий” въ Велико-Търново. Въ околнитѣ градове и села сѫщиятъ се пѣялъ тогава дори и отъ децата въ отдѣленията. Що се отнася до щампитѣ на Седмочисленицитѣ, желателно е да се прибератъ и запазятъ въ музеи или библиотеки, понеже иматъ значение въ възраждането ни. Единъ екземпляръ отъ обикновеното издание се намира въ Народния археологически музей въ София.

 

 

*  *  *

 

Както се знае, руската иконография се намира въ доста напреднало състояние наредъ съ другитѣ клонове на руското църковно изкуство. Отъ старо време още рускитѣ манастири въ Св. Гора Атонска разполагатъ съ недвижими имоти и богатства, та това имъ дало вьзможность да спомогнать за повдигане на иконографията. Единъ отъ тия манастири, „Св. Пантелеймонъ" основалъ зографско училище, гдето отиватъ да се специализиратъ млади и възрастни хора отъ разни православни народности. Въ тѣхното число влизатъ иконописци отъ Дебърската школа дори и отъ най-отдалеченитѣ български земи. Като се взремъ въ произведенията на художницитѣ отъ това училище, ще видимъ, че въ тѣхъ има не само руски, a и византийски елементи. Въ руската иконография е изхвърленъ така наречениятъ златенъ варакъ, a въ византийската иконография той се употрѣбява въ изобилие. Художницитѣ отъ тая школа възприели златосването на иконитѣ само въ ореолата, a го изоставили въ облѣклото, фонътъ и пр. Инакъ сѫщитѣ художници подражаватъ въ всѣко отношение на другаритѣ си по иконография въ Русия. Известно е, че едно време подъ духовна цензура се е

 

 

103

 

намирало и самото църковно изкуство въ тая държава.

 

Въ първитѣ години на освобождението ни иконописцитѣ, които се специализирали тамъ или въ зографското училище на манастиря Св. Пантелеймонъ, започнали да рисуватъ Седмочисленицитѣ по руската иконография, т. е. по приетитѣ въ нея образци. Руската църква не дава такова голѣмо значение на Св. Климента или по-добре не слави толкова високо неговото име, както българската църква. Що се отнася до руската иконография, тя счита за престѫпно да направи най-малкото отстѫпление отъ това, което го диктува руската църква. Нейнитѣ иконописци обикновено рисуватъ Св. Седмочисленици въ друго разположение, по друга композиция; тѣ се придържатъ строго o тѣхния тропаръ, въ който най-напредъ се споменуватъ Св. Кирилъ и Св. Методий; следъ тѣхъ трети по редъ иде Св. Климентъ, a по-нататъкъ останалитѣ четирма. Като вземемъ и най-простото изображение на Седмочисленицитѣ, излѣзло отъ рѫката на нѣкой руски иконописецъ, ние ще видимъ, че той не държи смѣтка за българскитѣ образци. Въ руската иконография на чело стоятъ Солунскитѣ равноапостоли, a въ дѣсно отъ тѣхъ и малко назадъ стои Св. Климентъ, a останалитѣ запазватъ своитѣ мѣста. Освенъ това рускитѣ иконописци не рисуватъ никого отъ Седмочисленицитѣ въ архиерейско облѣкло, a почти всичкитѣ въ монашеско облѣкло. Както споменахме и по-горе, въ това отношение съвременнитѣ наши църковни художници просто отиватъ по пѫтя на своитѣ руски другари.

 

Въ София сѫществуватъ десетки икони и стенописи на Седмочисленицитѣ, които удовлетворяватъ на разнитѣ искания на изкуството, обаче всичко у тѣхъ не е съгласно съ домашната ни иконография. Напримѣръ, такива ние считаме следнитѣ: стенописа Св. Климентъ, правъ, въ естествена голѣмина, въ долния притворъ на храмъ-паметника „Св. Александъръ Невски"; стенописа Св. Клименть, проповѣдникъ между старитѣ българи, въ горния притворь на сѫщата църква; иконитѣ на Седмочисленицитѣ въ срѣдния и лѣвия иконостасъ на сѫщата църква; храмовата икона на църквата „Св. Седмочисленици" (въ София) [1]; 5) Храмовата икона на малката църква „Св. Седмочисленици"

 

 

1. Бившата Черна-джамия.

 

 

104

 

(на Военното училище) [2]; стенописа Св. Седмочисленици въ западната часть на църквата „Св. Никола Нови" и иконата Св. Седмочисленици въ заседателната сала на Народното събрание. Отъ споменатитѣ изображения едни сѫ дѣло на руски иконописци, извикани у насъ нарочно за изографисване на храмъ-паметника „Св. Александъръ Невски", други сѫ дѣло на учители и ученици отъ нѣкогашното държавно рисувално училище въ София, трети сѫ изработени по порѫка въ Русия, a четвърти сѫ отъ частната работилница „Св. Лука" въ София и пр. Всички тия изображения на Св. Климента и Св. Седмочисленици сѫ почти сходни помежду си. Композициитѣ сѫ по руски образецъ, т. е. на чело сѫ Солунскитѣ равноапостоли, a задъ тѣхъ Св. Климентъ, Св. Наумъ, Св. Сава, Св. Гораздъ и Св. Ангеларий — всички въ монашеско облѣкло. Подобна композиция отговаря на тропаря на Седмочисленицитѣ, т. е. на даденото имъ отъ църквата мѣсто и значение. Но, както видѣхме, не такава е приетата у насъ композиция отъ старо време. Каква е тая композииня ние го вече казахме, a приложенитѣ по-горе снимки говорятъ по-добре отъ всѣко описание. He е сходна съ тия снимки иконата Св. Климентъ въ ректората на Софийския държавенъ университетъ, чийто покровитель е той. He е сходна съ сѫщитѣ снимки и една нова щампа на Св. Климента, издадена отъ група наши свещеници или отъ дружеството „Народна църква" въ 1916 г. по случай хилядогодишнината на Св. Климента.

 

Като издание на списанието „Минало", подъ редакцията на Г. Баласчевъ въ най-ново време излѣзе прекрасна снимка на златенъ фонъ отъ статуята на Св. Климента. Тая снимка, въ размѣръ около четвъртъ квадратенъ метъръ, носи надписъ:

 

Въ църковния историко-археологически музей въ София се намира и една нарисувана отъ натура картина съ маслени бои — изгледъ на най-интересната вѫтрешность на манастиря „Св. Богородица — Св. Климентъ". Тая доста сполучлива картина на живописеца Г. Желѣзковъ представя кухицата съ ковчега, въ който се пазятъ останкитѣ на Св. Климента, съ поставеното на него скѫпоценно евангелие и съ изправената надъ него чудотворна икона.

 

Ето доколко високо ние, българитѣ, почитаме името и паметьта на своя праучитель Св. Климента.

 

 

2. Храмовиятъ имъ празникъ съвпада съ оня на срѣдневѣковната църква „Св. Пантелеймонъ" въ с. Бояна, при Витоша.

 

[Back to Index]