1. Панаири въ срѣдновѣковна Македония
Отъ Д-ръ Ив. Сакѫзовъ.
Епохата на срѣднитѣ вѣкове ни е оставила твърде ценни сведения относно вѫтрешното положение на македонскитѣ земи. Нѣколкото цивилизации, които се настилали една надъ друга върху земитѣ на този богатъ край на Полуострова, сѫ оставили значителни следи на материална култура. Въпрѣки честата смѣна на нейнитѣ владѣтели Македония е живѣла свой самостоятеленъ стопански животъ, който се обуславялъ отъ една страна отъ географическото положение, което тя заемала въ Европа, a отъ друга — отъ климатическитѣ и производствени условия на нейнитѣ земи.
Близостьта на Срѣдиземното море — огнище на голѣмата левантска търговия, извършваща се между двата свѣта — Европа и Азия, непосрѣдственото влияние на Цариграцъ, Дубровникъ и италиянскитѣ градски републики — главнитѣ комисионери и експедитори на македонската търговия, това сѫ били главнитѣ фактори, които благоприятно сѫ действували за стопанското развитие на македонскитѣ земи. По голѣмия търговски и воененъ пѫть Via egnatia, както и по течението на пълноводнитѣ македонски рѣки се създала отъ преди вѣкове оживена размѣна на блага. Голѣмитѣ богатства на тѣзи земи, които включвали въ себе си гѫсто залесени планини и низки плодородни равнини, сѫ създавали условия за най-разнообразиа стопанска деятелность на населението. Изобилието на всѣкакви сурови материяли, минерални богатства, зърнени храни и всѣкакви продукти на скотовъденъ трудъ сѫ привличали търговската инициатива и капитали на предприемчивитѣ италиянски колонисти и посрѣдници отъ най-различна националность. На тѣхъ въ голѣма степень се дължало създаването на благоприятни условия за интензивенъ производственъ
2
животъ по села и паланки, както и закрепването на градския животъ и култура по македонскитѣ земи. [1]
При тази обстановка тукъ още вѣкове преди завършване на славяно-българската колонизация стопанскиятъ животъ на Македония бѣ преминалъ къмъ по-висшата стадия на размѣнното стопанство оставилъ далеко задъ себе си примитивнитѣ форми на затвореното самозадоволяваще се домакинство. За нуждитѣ на оживения обмѣнъ на блага между села и градове на всѣкѫде въ страната изникнали тържища и мѣста, за периодическа размѣна на които производителното население отъ планини и долини е задоволявало консумативнитѣ си нужди. За характера на тази обмѣна на блага въ южна Македония византийскиятъ хронистъ Cameniata ни е оставилъ отъ 904 год. едно твърде картинно описание:
„На западъ се простира една равнина, която държи до едни други (планини), гдето се издига единъ градъ Верроя (Беръ), твърде известенъ по броя на жителитѣ си и въ всички други отношения, съ които би могълъ да се похвали единъ уреденъ градъ. Въ срѣдата на тази равнина има нѣкои разпръснати села, отъ които едни близу до града (Солунъ), наречени драговити и сагудати, подвластни на града, други пъкъ плащатъ данъкъ на съседния скитски народъ (българитѣ), който не е далечъ. Селата, обаче, живѣятъ въ съседство едно съ друго, пъкъ и влизатъ не рѣдко въ съглашение не само съ другитѣ, но и съ солунци, завързватъ търговски сношения съ скититѣ и особено, когато тѣ сѫ въ добри отношения помежду си и не воюватъ; понеже това се желаело още отъ старо време, то поради общностьта на живота тѣ размѣнятъ нужднитѣ блага по между си и спазватъ чуденъ и дълбокъ миръ." [2]
Това, което е ставало около Солунъ, е било навредъ въ Полуострова и особено около голѣмитѣ търговски пѫтища, гдето населението е било въ контактъ съ търговци-чужденци и голѣмъ брой посрѣдници на търговията измежду мѣстното население. Голѣмитѣ славянски маси, предали се на земледѣлски трудъ [3] и запълнили оредѣлитѣ провинции на Тракия
1. Ср. по подр. нашата статия: Търговията въ Македония презъ VII—XIV в. печ. въ сп. Македония, год. I, кн. 6.
2. Cameniata. De excidio Thessalon, ed. Bon. 495—496.
3. За земледѣлието y славянитѣ ни говорятъ „Земледѣлския законъ” отъ VIII в., императорътъ Маврикий и хрониститѣ Прискъ и Ибн-Достъ, цит. у Иречекъ, К., Исторія Болгаръ, Одесса, 1878, стр. 123.
3
и Македония, придали голѣма цѣна на обширния хинтерландъ на Срѣдиземното море поради голѣмото изобилие на зърнени храни и разни скотовъдни продукти. Чрезъ посрѣдничеството на по-предприемчиви отъ тѣхъ и предимно чрезъ чужденци търговци цѣлото национално производство отивало къмъ голѣмитѣ срѣдиземноморски дебушета на Тракия и Македония. [1] Населението, обаче, отъ вѫтрешностьта на страната участвувало въ общата обмѣна на блага чрезъ периодични тържища, на които споредъ нуждитѣ на консуматори и производители се явявали чужди търговци отъ близки и далечни страни.
Още най-раннитѣ срѣдневѣковни паметници, отнасящи се до
македонскитѣ земи, ни говорятъ за периодични тържища, обикновено известни
подъ названието „панаири", a нѣкѫде като „фороси". И двата термина сѫ
известни въ нашитѣ писмени извори и сѫ преминали отъ Византия — отъ виз.
Πανηγίρις и φόρος. Въ грамотата на Ив. Асѣна, дадена следъ 1230 г. на
дубровчанитѣ, се споменува
.
[2] Едва следъ 1253 г. въ договора съ Дубровникъ е употрѣбено чисто
българското название съборє [3]. Другитѣ български
хрисовули, a тъй сѫщо и издадени отъ други владѣтели за македонскитѣ земи
говорятъ за „панагюръ” [4], панагиръ, [5]
панагыръ [6] и рѣдко „панагириште" [7].
Това название останало въ българскитѣ земи, дори до днесъ и е преминало като
име на отдѣлни села и градове, имащи своя произходъ отъ пазарно селище.
Панаири сѫ ставали навсѣкѫде въ Македония. Почти всѣки по-голѣмъ манастиръ или църква сѫ имали единъ пѫть въ годината панаиръ. По-известни били панаиритѣ на скопския манастиръ св. Георги, на Трескавския до Прилѣпъ и др. Поради липса на много изгубени вече грамоти, нѣма сведения за доста панаири,
1. Tafel und Thomas. Urkunden zur Staates u. Handelsgeschichte der Venedig. Font. rer. austr. Wien, Bd III. 279—780; Tafel, Komnenen u. Normannen. Ulm. 1852, стр. 117; Heyd, W. Storia delcommercio del Levante, Roma, 1913, стр. 259 сл.
2. Ильинскій Г. A., Грамоты болг. царей. (печ. въ Древности, труды славян. комиссіи. имп. москов. арх. общ. Москва, 1911, стр. 13).
3. п. т., стр. 157.
4. Законски споменици српских држава, изд. Новаковић, Београд 1912 (Зак. сп.), стр. 335, 615, 620; Ильинскій, ц. с. стр. 15.
5. п. т. стр. 611. 6. п. т. стр. 657, 653. 7. п. т. стр. 670.
4
за които има запазени спомени дори до днесъ измежду населението. Много отъ тѣхъ поради разни обстоятелства сѫ изчезнали, a други сѫ загубили предишното си значение.
Произходътъ на македонскитѣ панаири предхожда славянската колонизация на Полуострова. Тѣхното появяване навсѣкаде въ Европа има еднакви причини. Самото имъ название „Messe", което означазало сѫщевременно и „литургия", говори, че произходътъ имъ е въ тѣсна връзка съ църковния и религиозенъ животъ на населението. Затова първоначално търговията ставала въ предверието на самата църква — кораба, докато литургията се извършвала вѫтре. Само тукъ, гдето царувалъ „Божиятъ миръ" сѫ могли търговцитѣ да бѫдатъ сигурни отъ грабежь. Поради това и много църкви на западъ получили своето название на панаирни църкви (есclesia forensis, ecclesia mercatorum). [1] Едва следъ създаването на панаиритѣ почватъ царскитѣ привилегии за тѣхъ. Затова панаиритѣ не сѫ произлѣзли чрезъ царска повеля. [2] Такъвъ характеръ сѫ имали и дарственитѣ грамоти на балканскитѣ владѣтели. Въ хрисовула, даденъ презъ 1300 г. на скопския манастиръ св. Георги на Виргинското бърдо, се казва, че панаирътъ, който ставалъ въ селото Бродъ на 10 септемврий, билъ „приложенъ отъ свєтаго Романа цара" [3]. Отъ този изразъ не трѣбва да се заключава, че панаирътъ билъ учреденъ отъ този царь, a само, че той билъ неговъ първи даритель съ привилегии и имунитетъ. Така трѣбва да се разбира и другиятъ изразъ
[4], [5]. Царскитѣ привилегии на панаиритѣ били само едно последствие отъ сѫществующъ вече търговска обмѣна на дадено мѣсто [6]. Тѣхния, произходъ е много по-старъ и ние
1. Кулишеръ, И. М., Лекціи по исторіи экономическаго быта зап. Европы. Изд. II-е. СПБ., 1916, стр. 67.
2. п. т. стр. 67. Вижъ по-подробно: Dopsch, A., Die Wirtschaftsentwickelung der Karolingerzeit, Weimar, 1913. Bd. II, cp. 228; cp. сѫщо Huvelin, P., Essai hist. sur le droit des marchées et des foires. Paris, 1897.
3. Зак. сп., 615; Ильинскiй. ц. с. 15.
4. Зак. сп. 620; бълг. хрисовулъ има по-другъ текстъ, Ильинскій, 15.
5. Зак. сп. 61016.
6. Dopsch, ц, с. II, 228.
5
научаваме за тѣхъ обикновемо само при даряването имъ съ нови права, или при прехвърлянето имъ върху църковни институти или органи [1].
Въ връзка съ този произходъ на панаиритѣ, последнитѣ били най-често манастирски или църковни. Отъ даденитѣ презъ XII в. привилегии 9/10 се отнасятъ за духовни лица [2]. Въ деня на църковния патроненъ празникъ се стичалъ цѣлиятъ народъ отъ близки и далечни села, гдето всрѣдъ радости и скърби близки и далечни сродници разказвали за преминалитѣ събития презъ изтекалата годчна, общо консумирали, взаимно се дарявали и всѣки гледалъ да си закупи отъ търговцитѣ това, отъ което се нуждаялъ. Докато консуматорътъ самъ купувалъ малко стока, мѣстниятъ търговецъ отъ селото и паланката се снабдявалъ съ стоки за нѣколко месеца наредъ. Тукъ е и занаятчията, който закупувалъ сурови материали за да ги преработва за по-дълъгъ периодъ време. Сѫщиятъ, обаче, донасялъ на панаира отъ месеци готвеното производство на готови стоки, което той се всячески старалъ да пласира за да може да се снабди отново съ материяли. Тукъ се срещатъ сѫщо така нѣкои консуматори и търговци, които другаде не могли да се видятъ. Тукъ идва чужденецътъ-търговецъ съ своя керванъ отъ готови стоки отъ задграниченъ произходъ, които се редко срѣщатъ на пазаря, a и не се произвеждатъ въ страната. На панаира срещата между дветѣ страни е била сигурна и самата обмѣна на блага гарантирана отъ произволи и ограбвания, или всѣкакъвъ родъ изнудвания. Поради лошитѣ пѫтища и несигурность въ размѣната и постоянни произволи, опредѣлениятъ день и мѣсто на взаимна обмѣна ималъ гарантиранъ успѣхъ. Вѫтре въ нѣколко дни стокитѣ се закупували, a производители, занаятчии и тьрговци се разотивали. Самото население, прекарало нѣколко весели и пълни съ впечатления дни, се запѫтвало за своитѣ жилища въ близки и далечни села, отнасяйки всѣки отъ тѣхъ по нѣкоя покупка у дома си. Всички, и производители и консуматори, имали полза отъ тази среща, a най-вече църковно-манастирската управа, която, имайки автономни права въ своитѣ домени, облагала
1. Schaube, A., Handelsgeschichte der roman. Völker. München. 1906, стр. 76.
2. Kyлишеръ, ц. с. 67.
6
по най-различни начини всички, които прѣко или косвено сѫ извличали полза отъ тържището и празника.
Така погледнато на сѫщностьта на панаиритѣ, произходътъ имъ се лесно разбира, както и голѣмитѣ грижи на манастирската управа да издействува отъ царската власть благоволение и дарствена грамота за законно установяване на панаира. [1]
Съобразно съ религиозния произходъ на панаиритѣ повечето отъ тѣхъ сѫ ставали въ дена на патронния праздникъ на манастиритѣ или цьрквата. [2] Така скопскиятъ манастиръ св. Георги ималъ своя есененъ панаиръ на 3 ноемврий ст. стилъ, въ дена „Обновленіе храма св. Георгия". [3] Сѫщиятъ манастиръ ималъ и другъ свой панаиръ, който ставалъ при църквата св. Богородица и то въ дена на храмовия празникъ — Рождество Богородично на 8 септемврий ст. ст. [4] Архангеловскиятъ манастиръ ималъ своя панаиръ въ дена на Св. Архангелъ. [5] Сѫщо както въ Македония, тъй и въ западна Европа панаирската търговия била концентрирана около манастиритѣ и то въ дена на храмовия празникъ. [6] Голѣмиятъ солунски панаиръ, въпрѣки че билъ учреденъ за голѣмитѣ търговски нужди преди всичко за градското население и чужденци, е ставалъ сѫщо така въ голѣмия празникъ на града Св. Димитъръ — неговъ патронъ. [7] Хронистътъ Nicetas ни разказва, че около Чорлу въ Куперия ставалъ панаиръ въ дена, „който се празднувалъ въ честь на мѫченика, при голѣмо стечение на хората". [8]
Мѣстото, гдето ставалъ панаирьть, обикновено се показвало отъ мѣстната управа. Скопскиятъ панаиръ ставалъ тамъ, гдето пожелаелъ игуменътъ, [9] който ималъ и самия надзоръ на това тържище. Нѣкои сѫ ставали до голѣмитѣ рѣчни бродове, [10] гдето сѫ минавали търговскитѣ пѫтища. [11]
1. Ильинскiй, 15; Зак. сп. 615, 620, 640.
2. Зак. Сп. 431.
3. Зак. Сп. 620. Както Новаковичъ тъй и Иречекъ (Jireček, Staat u. Gesellsch. im m. alt. Serb. Bd II, 55) погрѣшно смѣтатъ датата 8 ноемврий ст. ст., която дата не е празникъ (Груић, Монастир св. Георђа у Скопљу. Вж. Гласник српск. книж. друж. Скопље 1925 г.)
4. Зак. Сп. 615.
5. п. т. 698.
6. Dopsch, ц. с. II, 227.
7. Тimarion, Notices et Extraits, ed. Hase, t. IX. (1813), 2-e partie, ch. 5, стр. 170. Цит. y Tafrali, O. Thessalonique au XIV-eme siècle. Paris, 1913 стр. 116 сл.
8. Nicetas, ed. Bon., 663.
9. Зак. Сп. 620 LXXVII.
10. п. т. 62073.
11. п. т. 495. 11 п. т. 615.
7
Панаиритѣ траяли по нѣколко дни наредъ. Това зависѣло отъ нуждитѣ на производители и консуматори. Скопскиятъ панаиръ на манастиря св. Георги траялъ 8 дни, начевайки отъ 3 ноемврий; [1] солунскиятъ панаиръ почвалъ на 20 октомврий и продължавалъ до първия понедѣлникъ следъ празника. [2] Въ сѫщия градъ имало и другъ панаиръ на църквата св. София, който тъй сѫщо траялъ 8 дни. [3] Обикновено панаиритѣ почвали преди или въ надвечерието на празника. Въ западна Европа сѫщитѣ сѫ траяли отъ 3—16 дни споредъ голѣмината и значението на панаира. [4] Владѣтельтъ ималъ право споредъ нуждитѣ да продължава днитѣ на отдѣлни панаири. Въ Македония имало манастири, които учредявали по два панаира въ годината. [5]
Устройството на панаирското тържище било най-разнообразно. Това зависѣло отъ голѣмината на панаира, характера на тьрговията и броя на самитѣ производители и търговци. Едно сранително подробно описание ни дава Timarion за солунския панаиръ:
„Той е вънъ отъ града, на полето . . . той представлява великолепна гледка, виждана отъ далеко. Този, който го гледа отъ високо, напримѣръ отъ Акропола, и вижда, какъ е разположеиъ, ще бѫде очуденъ отъ реда, който царува тамъ. Виждатъ се многобройни шатри, образуващи правилни и успоредни редове, гдето представителитѣ на различнитѣ индустрии, мѣстни и чужди, излагатъ всѣкакъвъ родъ стоки. Линиитѣ се простиратъ твърде далеко, образувайки две редици, между които остава широко празно мѣсто, гдето да може да се движи народа. Други шатри, наредени сѫщо по правиленъ начинъ, но съ по-кѫси редове, се простиратъ перпендикулярно на първитѣ, и то тъй добре, че всичко прилича на „единъ голѣмъ паякъ”. [6]
Въ подобенъ редъ били устроени и голѣмитѣ западноевропейски панаири, [7] повече отъ които имали международенъ характеръ.
1. Зак. Сп. 620.
2. Timar. стр. 170.
3. Tafrali, стр. 119.
4. Brodnitz, G., Englische Wirtchaftsgeschichte. Bd. 1, Iena. 1918, стр. 166; Schaube, ц. c. стр. 78.
5. Зак. Сп. 770.
6. Timarion, 172, ct. y Tafrali, ц. c., стр. 118.
7. Sombart, W. Der moderne Kapitalismus, 4-te Aufl. München, 1921 Bd. I, 1 стр. 242 ff. Cр. сѫщо Brodnitz, ц. c. 167.
8
Следъ извършване на религиозната служба търговията на панаиря ставала твърде оживена. Едновременно съ това всички негови посетители — родствени помежду си отъ близки и далечни мѣста се срещали и изказвали изживѣнитѣ радости и скърби презъ годината. На панаиря имало и разни борби и игри. Срѣдновѣковнитѣ източници ни говорятъ изрично, че на панаиритѣ имало звѣроборци и самоборци (μίμοι καὶ θηριομὰχοι). [1] Изобщо владѣтельтъ на дадено тържище правилъ всичко за да се оживи съ посетители, отъ които ималъ прѣки или косвени облаги.
На панаиритѣ идвали търговци и консуматори отъ всѣкѫде. Посетителитѣ имали пълната свобода да дойдатъ и да учасгвуватъ, на което всячески помагала и самата власть. Въпрѣки всѣка вражда между разнитѣ етнически елементи на Балканския п-въ на по-голѣмитѣ панаири се стичали търговци отъ всѣкѫде. За да се даде закрила на чужденцитѣ за безпрепятствено посещение на тѣзи тържища, владѣтельтъ издавалъ хрисовулъ за гарантиране тѣхната лична неприкосновеность, като даже изреждалъ търговцитѣ отъ различна национална принадлежность. Така хрисовулътъ, даденъ презъ 1300 г. на българския манастиръ Св. Георги до Скопие, се казва, че всѣки може да дойде на панаира
[2]. Сѫщо и на голѣмия солунски панаиръ идвали търговци отъ всички балкански страни, и дори отъ западна Европа. Timarion разказва, че тукъ идвали сирийци, гърци, мизийци (българи) и скити отъ брѣговетѣ на Дунава, и други отъ западна Езропа, италиянци (Ἰταλοι), испанци, французи и др. [3]
Специално панаирската търговия била международна. По своитѣ задачи тя губѣла своето локално значение. Въпрѣки всички трудности и опасности въ пѫтуванието и несигурность въ митническия и правовъ режимъ на страната производителитѣ, за да си осигурятъ пласментъ на своитѣ стоки, предприемали най-далечни и рисковани пѫтувания. Само така можемъ да си обяснимъ, какъ единъ сравнително нетърговски народъ като българитѣ е пласиралъ своитѣ стоки далечъ задъ граница. Българско производство се срѣщало не само
1. Матије Властара синтагмат. Издао Ст. Новаковић, Београд, 1907 стр. 233.
2. Зак. сп. 620.
3. Timar. 171.
9
въ Солунъ и Цариградъ, [1] но дори и на голѣмитѣ панаири въ Брюгъ — Фландрия. [2] Тѣхнитѣ кервани, добре въорѫжени, сѫ пѫтували понѣкога съ цѣли месеци за да стигнатъ нѣкой панаиръ. Обикновено такъвъ производитель работилъ у дома си цѣла зима и рано пролѣть излизалъ на пѫть, обикалялъ единъ следъ други съседнитѣ панаири и се връщалъ късна есенъ дома или съ голѣми печалби, или напълно ограбенъ та дори безъ конь. Изобщо главниятъ факторъ за стопанското преуспѣване на панаиритѣ била сигурностьта на посетителитѣ и обезпечаване превоза на стоки. Въ това направление се стремили и всички владѣтели. Даже въ най-древни времена, когато стопанскитѣ интереси били най-малкиятъ факторъ за управлението на страната или за уреждане сѫдбинитѣ на единъ градъ, все пакъ били полагани грижи за осигуряване обмѣната на стоки, a именно докато вѫтре въ храма се извършвала службата, то въ предверието е ставала обмѣната на стоки. [3] За търговията на П-ва ние имаме запазени специални наредби на Василия Порфирогенегъ отъ X в. относно регулирането на панаирската размѣна. [4] Още първата грамота на Ивана Асѣна II дадена на дубровнишкитѣ търговци се стараела да огради тѣхната стопанска дѣятелность въ страната отъ произволи и насилия и да гарантира т. н. „панаирски миръ" (Marktfrieden). [5] И специални разпоредби въ срѣдновѣковнитѣ хрисовули отъ XIII и XIV в. предвиждали голѣми наказания въ глоби за онѣзи, които нарушаватъ спокойствието и сигурностьта на тържището. [6] Въ други европейски страни даже имало на панаиритѣ специаленъ сѫдъ. [7] Охраната на владѣтеля се отнасяла не само за хората и стокитѣ, стоварени на тържището, но и за всички онѣзи търговци, които отивали или се връщали отъ панаира. [8] Душановиятъ Законникъ отъ XIV в.
1. Memoires de l’Institut nat. Genevois t. 13 (1853—1933) стр. 39—40; Д-ръ Ив. Сакѫзовъ. Известие въ бълг. търговия въ Цариградъ презъ X в. Изв. на Истор. д-во, кн. VI.
2. Warnkönig, Flandrische Staats- und Rechtsgeschichte. Bd. II. Abt. 1835 стр. 136—137.
3. Кулишеръ, ц. с. 63.
4. Cp. по-подр. Tafrali, ц. с. 119.
5. Ильинскій, ц. c. 13.
6. Зак. сп. 640, 641.
7. Brodnitz, ц. c. 167; Sombart. I, 1 cтp. 242 сл.
8. Huvelin, ц. c. 353; Кулишepъ, ц. c. 63.
10
съдържа даже известни разпоредби въ защита на търговцитѣ-чужденци отъ изключително публиченъ характеръ. Подъ страхъ на глоби и наказания се задължавало населението да имъ дава подслонъ както по селата [1] тъй и по градоветѣ. [2] Въ случай на обиръ царската власть е плащала следуемото обезщетение за смѣтка на респективния кефалия или боляръ. [3] Въ македонскитѣ земи обикновено „панаирскиятъ миръ" билъ гарантиагнъ най-вече съ това, че размѣната ставала въ присѫтствието на голѣмъ брой богомолци подъ стрѣхата на манастирската сграда и при едно повишено религиозно настроение, плодъ на тържествени литургии, извършвани въ дена на голѣмия празникъ. Вѣроятно за по-голѣма сигурность имало лица, специално натоварени да пазятъ вечерно време стокитѣ на тържището. Въ Византия даже имало единъ законъ отъ 1306 г., поисканъ по молбата на патриарха, да се затварятъ следъ 9 часа въ сѫбота вечеръ всички бараки на търговцитѣ. Последнитѣ били пазени отъ специални нагледвачи. [4]
Стопанскиятъ животъ на панаиритѣ билъ поставенъ подъ контрола на онѣзи власти, които притежавали и самото тържище. Цѣлата размѣна въ него ставала подъ специалния режимъ, почиващъ върху известни монополи въ полза на патрона на панаира. „Твърде често се случвало, казва Weber, щото „Marktfrieden’а”, поставенъ въ полза на нѣкой храмъ, да се използува въ последствие отъ владѣтеля, или князетѣ като срѣдство за получаване доходи". [5] Въ балканскитѣ земи и специално въ Македония е било по-друго. Тукъ царската власть правила всичко за да издигне престижа и материялната мощь на църквата. Чрезъ систематически дарения на най-разнообразни блага и периодични помощи, или по пѫтя на щедро даванитѣ фискални и имуществени привилегии тя е издигала високо надъ себе си църквата за да я направи арбитъръ въ аграрнитѣ и социални отношения въ страната. Отъ своя страна българската църква, висше и низше духовенство правили всичко за да крепятъ царската власть, дори до тамъ щото да ѝ се придаде божественъ произходъ. Отъ друга страна
1. Душ. Зак., изд. Ст. Новаковић, Београд, 1908 чл. 159.
2. п. т. 157. 3. п. т. чл. 160.
4. Tafrali, ц. с. 120.
5. Weber, М., Wirtschaft und Gesellschaft, Tübingen. 1921, стр. 367.
11
чрезъ четенето и тълкуване на евангелието и чрезъ сѫдебната власть, която имaла надъ населението, тя е влияла върху съзнанието и мирозрението на българина за да бѫде всецѣло и материялно и морално въ нейна подкрепа. [1] Затова ние виждаме тукъ въ отличие отъ западна Европа да се фазоризира църковно-манастирското стопанство за смѣтка на болярското, което фактически е било значителна прѣчка за бързото феодализиранe на страната. Въ Македония църквата била значителенъ стопански факторъ, протежиранъ непрекѫснато отъ царската власть. Затова и владѣтелитѣ били особено щедри въ установяване редовни доходи отъ размѣната на тържищата. Съ редица дарствени хрисовули били учредявани значителни привилегии за отдѣлни манастири. Скопскиятъ манастиръ ималъ изключителното право той единствено да излага и продава на своитѣ тържища вино, месо и хлѣбъ. Стока, изнесена отъ друго лице, се конфискувала въ полза на манастирската каса. [2] Нa последнята принадлежали всички глоби и всички доходи отъ мита и берии, сьбирани на тържището, [3] както и т. н. броднина. [4] На градскитѣ кефалии било забранено да разпореждатъ въ тѣхъ или да събиратъ каквито и да сѫ доходи. [5] Съ това напълно се е узаконявалъ имунитетътъ на манастиритѣ. Въ рѫцетѣ на последнитѣ била обикновено цѣлата търговия съ восъкъ, като за по-сигурно и самата индустрия била концентрирана въ тържището. [6] За тази цель нѣкои манастири разполагали съ цѣли селища — пчелари. [7] Мита се плащали и за вносъ и износъ на вино отъ панаира. [8] Nicetas ни разказва, че българитѣ при Калояна могли да ограбятъ панаира въ Куперия само поради алчностьта на единъ монахъ, който, за да се събератъ повече доходи за Антигоновския манастиръ, скрилъ писмото, съ което се съобщавало за българското нашествие. Имало е манастири, които по силата на царски грамоти сѫ разполагали съ доходитѣ на
1. Ср. по-подробно у д-ръ Ив. Сaкѫзoвъ, Срѣдневѣковното манастирско стопанство въ България (въ сп. на Иконом. д-во XXII, 205 сл.) и отъ сѫщия: Данъчната система въ срѣдновѣковнитѣ ни манастири, (спис. Духовна култура, кн. 20—21, стр. 123 сл.)
2. Зак. сп. 611. 3. п. т. 62054.
4. п. т. 255, 629. Shaube ни дава сѫщо много случаи отъ подобенъ родъ въ Италия. ц. с. 76, 77.
5. п. т. 62073. 6. п. т. 640. 7. п. т. 685. 8. п. т. 430.
12
градскитѣ пазарища. [1] Срѣщатъ се сѫщо тържища, посещавани отъ търговци-чужденци, митничаритѣ на които били длъжни да доставятъ като царски даръ на манастиритѣ редовно всѣка година зехтинъ (oleo), соль, a даже и златни перпери. [2] Такива тѣ получавали и отъ царетѣ. [3] По такъвъ начинъ манастиритѣ събирали значителни срѣдства, и затова ние срѣщаме духовенството да дава пари подъ лихва, което инькъ било забранено. Сѫщо и въ Византия е имало духовни лица, които се занимавали съ търговия и лихварство (ἐμπορεία καὶ καπηλεία). [4] По този пѫть манастиритѣ се явявали носители на паричния капиталъ въ страната. Царската власть даже отстѫпвала на нѣкои монастири 1/2 отъ глобата, която тя имала право да събира въ случай на убийство „кръвь", — престѫпление, подсѫдно само ней. [5] Затова намъ не трѣбва да се вижда невѣроятно, че по силата на редица специални хрисовули нѣкои манастири били освободени отъ плащането на държавни данъци [6]. Сѫщо така били освободени нѣкѫде отъ данъкъ и самитѣ манастирски хора. [7] И въ западна Европа не били редки случаитѣ, когато на манастирскитѣ панаири били дадени права на имунитетъ, както и че сѫ отстѫпвани всички мита и глоби, получени на тържището. [8] Сѫщо така, както въ Европа, презъ тази епоха единствено на панаиритѣ и тържищата е могло да се сѣкатъ пари за нуждитѣ на търговията. Това е било само царска регалия, която владѣтелитѣ въ зап. Европа отстѫпвали на феодалитѣ, a въ балканскитѣ държази — на манастиритѣ. Въ македонснитѣ села било забранено да се сѣкатъ пари, a само по тържищата, гдето е могло да има контролъ.
За улеснение на панаирската търговия били строени и подържани държавни пѫтища. Така до прилепския манастиръ Трескавецъ минавалъ „царски пѫть" [9], царската власть се грижила за скопския манастиръ св. Георги да има кладенецъ и т. н. [10]
Тъй като нѣкои манастири получавали значителни доходи отъ своитѣ панаири, имало е случаи, когато отдѣлни
1. Зак. сп. 400, 402.
2. п. т. 434. 3. п. т. 471, 500.
4. Вaсильевскiй, В. Материялы, журн. Мин. Нар. Просв. СПБ 1879, Апрѣль. IV, 411.
5. Зак. сп. 620.
6. п. т. 658, 636. Сѫщо Ильинскій, 15.
7. Ильинскiй, ц. с. 157, 158.
8. Doрsсh, II, 230. Сѫщото за Италия: Sсhaubе, ц. с. 76, 77, 79.
9. Зак. сп. 665. 10. п. т. 611.
13
боляри се опитвали да ги закриятъ или премѣстятъ. Царската власть, обаче, възстановявала такива манастири въ правата имъ. [1]
За да могатъ такива панаири да иматъ добра търговия, владѣтелитѣ сключвали специални договори съ други държави за свободенъ и покровителственъ пропускъ на тѣхни търговци. Освенъ договоритѣ на Ив. Асѣна II съ дубровчанитѣ отъ XIII в. последнитѣ получили фактически много по-рано свободенъ достѫпъ въ македонскитѣ земи. [2] Тѣ носили съ многобройнитѣ си кервани [3] вино, медъ [4], соль [5], зехтинъ, кавада, свила, [6] брашно, скарлатъ [7], орѫжие [8], и сѫ изнасяли най-вече жито, кожи [9], млѣчни продукти и др. Въ случай, че тѣ бѫдатъ ограбени по пѫтя, имали сѫ право да търсятъ вреди и загуби било отъ селото [10], гдето е станало това, било направо отъ царската власть. [11]
Много по-голѣмо народо-стопанско значение е ималъ солунскиятъ панаиръ, който представялъ международно тържище на нѣколко националности и на различни култури. Тіmarion ни е оставилъ следното описание:
„Въ баракитѣ и шатритѣ били изложечи стокитѣ, земледѣлскитѣ произведения, и такива на изкуството и индустрията. Тамъ може човѣкъ да види, да се възхити и купи фини платове, богати материи отъ Беоция и Пелопонезъ, материи отъ Египетъ, отъ изтокъ и западъ, най-вече отъ Италия и Испания, произведения отъ Черно море, изпратени било направо въ Солунъ, чрезъ Цариградъ върху гърба на мулета и коне отъ кервани. Една часть отъ панаира бѣше опредѣлена за продажба на добитъкъ, който, събранъ въ стада, даваше очарование на мѣстото. Коне и свини, кози и овци, смѣсвайки своето блѣене съ лаенето на кучетата, изпълваха въздуха съ единъ шумъ, размѣсенъ и оглушителенъ". [12]
Изглежда, че южна Македония, която е била по-близу до морето и до голѣмия воененъ и търговски друмъ Via egnatia
1. п. т. 430.
2. Зак. Душана чл. 118; Мiklosich, Monumente serb. 16, 51, 53.
3. Зак. сп. 249, 255. 4. п. т. 137. 5. п. т. 152. 6. п. т. 152, 162.
7. Зак. сп. 162; Зак. Душ. 119.
8. Зак. сп. 170, 179.
9. п. т. 196, 199.
10. Зак. Душ. чл. 219. 11. п. т. чл. 159, 160. 12. Тafrali, ц. с. 119.
14
е участвувала по-активно въ размѣнното стопанство на страната и затова имала по-благоприятни условия за своето икономическо развитие. Тази часть на полуострова е била най-често посещавана отъ търговци-чужденци. Разни италиянски колонисти, които сѫ имали база на своята търговия въ Солунъ, кръстоствали страната пущайки голѣма мрежа комисионери и посрѣдници, за да влизатъ въ непосрѣдствена връзка съ селското производително население. [1] По протежението на голѣмитѣ македонски рѣки тѣ постоянно спохождали по-значителнитѣ градове и паланки [2], гдето пласирали на комисионни начала всѣкакъвъ родъ манифактура и левантски стоки.
Общо панаиритѣ въ срѣдновѣковна Македония сѫ били една стопанска необходимость. Обслужвайки предимно вѫтрешната търговия на страната, тѣ влияли за икономическото повдигане на населението. Последното, намирайки сигуренъ пазаръ на своитѣ излишъци, гарантирало своя поминъкъ, a заедно съ това било пообщрявано къмъ една по интензивна стопанска деятелность. Въ крѫга на размѣната това население разнообразявало и разширявало консумативнитѣ си и културни нужди, a заедно съ това е нараствала и неговата духовна и материялна култура.
1. Византия още презъ IX в. и по-късно —XI и XII в. съ специални дипломи бѣ разрешила на Венеция да търгува въ македонскитѣ земи, ср. Tafel u. Thomas, Urkunden, Bd. I, 246—280.
2. п. т. Bd. III, 280.