Македонски Прегледъ
Година III, книга 4, София, 1927

 

4. Градъ Кукушъ и кукушянитѣ

 

Отъ Н. Суринъ.

 

 

Македония е една отъ най-красивитѣ планински страни. Планински вериги съ стръмни пропасти, вѣковни гзри, бурливи рѣкички съ водопади и водовъртежи, съ мъгляво-сини далечини — това сѫ обикновени македонски изгледи, които възхищаватъ художници и любители на прекрасната и грозна природа. Повечето македонски градове и селища, отдалечени отъ желѣзнопѫтнитѣ линии, имаха рѣдко удобни пѫтища за съобщение помежду си и съ културния свѣтъ. По тая причина и по общитѣ условия на живота подъ турската власть, населението живѣеше повече осамотено и се различаваше понѣкога доста рѣзко дори въ два съседни района, раздѣлени само отъ единъ планински хребетъ. Малко имаше плодородни равнини съ удобни пѫтища, които даваха на населението удобства на постоянно общение съ своитѣ съседи, съ голѣми културни центрове на Македония и съ външния свѣтъ. Градътъ Кукушъ се ползуваше съ изключителни удобства въ това отношение. Отдалеченъ отъ Солунъ само на 55 километра, разположенъ всрѣдъ една отъ най-голѣмитѣ и най-богати въ Македония равнини, той живѣеше единъ културенъ животъ и отдавна бѣ станалъ единъ отъ главнитѣ центрове на българщината и опора за борба на българитѣ противъ различни пропаганди и интриги отъ страна на врагове на българското племе и претенденти на македонската територия, особено насърдчени отъ Берлинския конгресъ. За всички, познаващи македонското население, бѣше ясно, че грамадното болшинство съставляваха българитѣ. Руската дипломация още презъ време на освободителната война 1977—78 год. смѣташе Санстефанскитѣ граници за естествени граници на българското племе.

 

За българитѣ при такива условия най-доброто орѫжие за защита на своята кауза бѣше самата истина, a за тѣхнитѣ

 

 

46

 

противници — забулването истинскитѣ, правдиви сведения и изопачаването историческитѣ и етнографически данни.

 

Отсѫтствието на точни и правдиви преброявания на населението въ Турция много помагаше на всѣкакви лъжливи и тенденциозни статистики. Сръбски, гръцки, ромънски, a много и европейски учени подъ маската на „наука" даваха най-забъркани и най-лъжливи данни за македонското население. По турската територия за българитѣ се смѣтаха само българитѣ-екзархисти, a българитѣ-патриаршисти — за гърци. Гърцитѣ ги наричаха „българо-гласни (или славяно-гласни) елини", a сърбитѣ ги признаваха за македонски, побългарени славяни. „А ако българитѣ сѫ успѣли да ги побългарятъ, то и ние имаме сега право — прибавяха тѣ — пакъ да ги посърбимъ, за да възстановимъ истинската имъ националность".

 

На тая почва се водѣше ожесточена пропаганда — културна, интригантски-политическа и въорѫжена, въ зависимость отъ мѣстни и други условия въ различни райони на Македония.

 

Кукушъ, като единъ отъ главнитѣ опорни пунктове на българщината, бѣше омразенъ на гърцитѣ и сърбитѣ, но тукъ обикновенитѣ за други мѣста начини на пропаганда бѣха неприложими. Населението бѣше будно и културно сравнително съ други, осамотени кѫтове на Македония, и нѣмаше да се подаде на подкупничество или залъгвания отъ гръцкитѣ пропагандисти. Мѣстностьта бѣше равна, отворена, населена съ турци и българи, a за въорѫжена пропаганда гърцитѣ не можаха да намѣрятъ опора въ терористическата си банда. За това въ Кукушъ тѣ изнамѣриха други начини за измамване, ако не на мѣстното население, то на външния свѣтъ и дори на най-добросъвестни изследователи, непознаващи мѣстнитѣ езици и бита на македонското население.

 

Тия начини бѣха наивни, глупави, и можеха само да служатъ за присмѣхъ на мѣстното население и на хора, дълбоко изследвали положението, но за чужденцитѣ тия похвати донасяха нѣкои положителни за гърцитѣ резултати, понеже никой не можеше да повѣрва, че лъжата и извъртанията могатъ да стигнатъ до такива предѣли.

 

Главната полза отъ Мюрцщегскитѣ реформи отъ 1904—1908 г. азъ намирамъ въ това, че офицеритѣ-реорганизатори на македонската жандармерия имаха възможность, както никой преди тѣхъ — било македонецъ, било европеецъ — да разяснятъ

 

 

47

 

цѣлата истина. Тѣ не само, че имаха право, но бѣха задължени да пѫтуватъ навсѣкѫде, да се запознаятъ съ живота на населението, съ неговитѣ нужди и патила дори въ най-осамотенитѣ кѫтове и на почти недостѫпни македонски планини. Тѣ имаха пълна свобода за общение съ населениего. Никой не смѣеше да имъ попрѣчи, a турскитѣ власти бѣха задължени да имъ оказватъ пълно съдействие. Само благодарение на тия изключително благоприятни условия азъ сполучихъ да узная истинския Кукушъ и да дамъ точни сведения за кукушкото население на рускитѣ и на други европейски представители въ Солунъ и чрезъ печата, като кореспондентъ на руския вестникъ „Новое Время", да осведомя руската (и европейска) читателска публика за невѣроятнитѣ интриги, които правѣше чуждата пропаганда въ Македония.

 

Преди моето отпѫтуване за Кукушъ азъ чухъ отъ почтения дипломатъ и учень, тогавашния български консулъ въ Солунъ г. Шоповъ, че Кукушъ е чисто български градъ. Отъ гръцки представители чухъ, че въ Кълкичъ (тѣ така го поричаха по турски) има много гърци. „Ние имаме тамъ наша митрополия и гръцка гимназия. Ако отидете тамъ, ще се убедите въ това сами", заявяваха тѣ. А сърбитѣ казваха: „Наистина това славянско население се колебае, подъ влиянието на българската културна пропаганда, да признае своето истинско сръбско потекло, но ние имаме тамъ наше училище и нѣма да се подадемъ на българскитѣ интриги".

 

Пристигналъ на желѣзнопѫтната станция Саригьолъ, азъ още отъ далечъ по пѫтя забелязахъ единъ доста голѣмъ градъ, широко разлоложенъ между златни ниви, отъ които станцията бѣ получила своето име „Саригьолъ", което на турски значи „жълто езеро".

 

Попитахъ, где е езерото, но се научихъ, че никакво езеро наблизу нѣмало, a това било поетично турско название на тази мѣстность поради жълтитѣ, златни, богати полета.

 

Една отъ красивиѣ забележителности на Кукушъ е единъ високъ скалистъ хълмъ, който се издига до самия Кукушъ. На върха му се намира манастирьтъ Св. Георги, съграденъ надъ гроба, както разправа едно старо предание, на единъ светецъ, който самъ е изкопалъ своя гробъ два дена преди смъртьта си. Тоя хълмъ, намиращъ се всрѣдъ една равна мѣстность, крие вѫтре въ себе си и едно природно чудо, което заслужава

 

 

48

 

сериозно внимание и отъ научно гледище и по своята ориентална красива гледка. Хълмътъ е кухъ; въ вѫтрешностъта му се намиратъ сталактитови пещери, които широко се разпространяватъ надъ околната мѣстиость. Отъ другата страна на града разкопкитѣ дали сѫщо тъй интересни резултати: тамъ бѣха намѣрени скелети на мамонти. Съжалявамъ, че въ моитѣ постоянни обиколки по цѣла почти Македония, при които имахъ много различни грижи, нѣмахъ възможность да се спра за по-долго време въ Кукушъ и да изуча по-подробно тия интересни находки.

 

Още отдалечъ азъ видѣхъ нѣколко минарета и кубета на три църкви, които се издигаха надъ градскитѣ кѫщи. Азъ разбрахъ, че тукъ има смѣсено турско и христианско население. На моя въпросъ, какви сѫ тия църкви, получихъ отговоръ, че една била българска, една гръцка и една католишка. За единъ чужденецъ това на пръвъ погледъ стигаше да си помисли, че христианското население тукъ е доста разнообразно, че тукъ има българи, гърци и католици, сигурно нѣкакви колонисти отъ Европз. Още първия день при настаняването си въ града се научихъ, че имало въ града нѣкакви сърбомани и че тѣ нѣмали своя църква, но че имали училище съ 60—80 ученика.

 

Първитѣ два три дни прекарахъ въ приеми на представителитѣ на кукушката интелигенция и съ визита при тѣхъ. Запознахъ се съ турския каймакамъ, съ гръцкия митрополитъ, българския намѣстникъ, католическия епископъ, съ български, гръцки и сръбски учители, съ чорбаджии на града и други. Цѣлото население се оказа извънредно гостоприемно, и първиятъ руски офицеръ, дошелъ тамъ, какъвто бѣхъ азъ, се ползуваше съ царски почести и простосърдечно отношение отъ всички страни. Безъ всѣкакви официални анкети и разследвания, въ приятелски беседи съ своитѣ нови познати започнахъ да се научавамъ за кукушкото население. Указа се, че всички тия приятели бѣха българи. И такз за мене започна цѣлъ редъ изненади. Азъ питахъ: „Защо не дохождатъ гърци при мене? Мразятъ ли насъ, руситѣ, не довѣряватъ ли, или друго нѣщо има?" Хората ми казваха, че нѣма гърци въ Кукушъ. — „Но какъ да нѣма гърци?" — питахъ, „Тукъ има митрополия, има гръцка прогимназия та какъ да нѣма гърци?”

 

 

49

 

„Наистина, — отговаряха — има митрополигъ и два гръцки свещеника, въ прогимназията има директоръ и два учителя, но нѣма въ Кукушъ нито едно гръцко семейство; въ прогимназията има само единъ ученикь, синъ на богатъ гръкъ, който има голѣмъ чифликъ близу до станцията Килиндиръ (12 клм. отъ Кукушъ); когато той понѣкога дохажда въ недѣля въ кукушкгта църква, гърцкиятъ владика служи литургия, a останалото време цьрквата стои затворена”. Трѣбва да призная, че въпрѣки моето довѣрие въ новитѣ ми познати, кукушкитѣ българи, всрѣдъ които имаше много почтени и интелигентни хора, азъ не можехъ да имъ повѣрвамъ и да си представя такова едно нахалство на гръцката пропаганда. Въ своитѣ обиколки низъ града и низъ цѣлата кааза азъ търсѣхъ гърци, но при всичкитѣ си старания не можахъ да ги намѣря въ Кукушко. Сѫщото стана и съ моитѣ разследвания за сърбитѣ. Директорътъ на сръбското училище, единъ черногорецъ, ми разправяше, на какви мѫки и опасности той се излага като учи деда на сръбски. Споредъ неговитѣ думи той билъ дори два пѫти раненъ отъ „български разбойници". Но цѣлата истина азъ разбрахъ отъ единъ доста хумористиченъ разговоръ съ българи. „Въ Кукушъ, казахъ азъ, има сръбско училище, има и ученици. Но какви сърби и откѫде ги има тукъ?"

 

„Та тѣ сѫ най-сиромаситѣ въ града", ми отговориха.

 

„Ами защо сърбитѣ сѫ най-сиромаси? Турцитѣ ли ги притискатъ толкова, че тѣ ставатъ най-сиромаси?"

 

„Не, работата е друга. Който е най-сиромахъ, той праща своето дете въ сръбското училище, понеже за това му плащатъ едно лира месечно".

 

Само тукъ азъ разбрахъ смисълътъ на тия отговори, но до тоя моментъ такивато прости и обикновени за Македония срѣдства за пропаганда оставаха за менъ непонятни. По-късно отъ моитѣ наблюдения въ Дойранъ, Лагодинско, Солунско, a особено въ Скопско азъ се убедихъ, че тия „сърби" бѣха наемници за да работятъ за сръбската кауза. Понеже тѣ почти навсѣкѫде бѣха „най-сиромаситѣ", както и въ Кукушъ, българското население снизходително се отнасяше спрямо тѣхъ като ги извиняваше съ тѣхната сиромашия.

 

За католицитѣ азъ се научихъ. че тѣ не бѣха нѣкои чужденци, но истински българи. Нѣколко години преди учредяването

 

 

50

 

на екзархията около 20,000 българи (отъ цѣлата каза), за да се отърватъ отъ потисничеството на гръцкия владика и отъ плащане дължимитѣ му налози, признали главенството на папата и получили за това покровителство отъ француското правителство и отъ католическия епископъ. Това не бѣше католицизьмъ, a само уния, та православниятъ обредъ на богослужението напълно бѣше запазенъ. Католическото духовенство не гонѣше никаква политическа цель съ това обръщане въ католишката вѣра на нѣколко десетки хиляди българи, никакъ не посѣгаше на езика или на обичаитѣ на новото си паство. Наопаки то полагаше голѣми грижи за своитѣ духовни деца и въ културно и въ материално отношение. Свещеницитѣ-унияти получаваха месечна заплата по 1 12 турска лира. Въ града имаше една модерно уредена болница съ французки милосърдни сестри, при която се възпитаваха и нѣкои сирачета. Всичко това се правѣше безкористно отъ Франция за да подържи своето влияние въ ориента и да се покаже като най-културна и хуманна страна; отъ католишкото духовенство — да докаже своето усърдие въ вѣрата предъ папата, който смѣташе за голѣмъ подвигъ обръщението въ католичество на нѣколко хиляди православни балканци та щедро награждаваше усърднитѣ пастири. Културното и вьзпитателно значение на тая французка католическа мисия бѣше наистина много полезно, и тя заслужено се споменаваше отъ кукушани съ добри думи и пълна благодарность.

 

Азъ се запознахъ съ тогавашния (1904 г.) католишки епископъ Монсеньорь Епифиний, високо интелигентенъ, любезенъ и милъ човѣкъ, и съ голѣмо удоволствие прекарвахъ време въ беседи съ него. Безъ да се намѣсва въ политическитѣ работи, той познаваше много добре положението на христианското население и полагаше голѣми грижи за да му помогне въ неговитѣ нужди, доколкото имаше възможность за това. Той ми показа църквата, болницата, сиропиталището. Всички тия учреждения на католишката мисия представляваха европейски кѫтъ въ единъ ориенталски градъ. Азъ пропѫтувахъ цѣлата кукушка каза. По-равната, малко хълмиста часть бѣше населена главно отъ българи; по Круша планина, гориста и камениста, по-малко плодородна, бѣха разположени турски села съ мирно и спокойно население.

 

 

51

 

Сравнително съ много други мѣстности въ Македония въ Кукушко почти не съществуваше взаимна омраза между турци и христиани, и това способствуваше сѫщо за мирния трудъ и за културата на населението.

 

Въ нѣкои голѣми и богати села имаше смѣсено българско население отъ екзархисти и католици, които имаха разни църкви и свои свещеници. Много приятно впечатление ми направи обстоятелството, че тѣ живѣеха напълно мирно помежду си. Тѣ чувствуваха своето българско единство, единство дори и по вѣра, която не бѣше никакъ накърнена и промѣнена у католицитѣ. Благодарение на това правилно народно чувство и на такта на духовнитѣ власти кукушанитѣ съставляваха едно здраво обединено българско тѣло и опора на българщината въ цѣлата околна мѣстность.

 

Като безпристрастенъ изследователь азъ разбрахъ това само следъ триседмично престоявание въ Кукушко и следъ като бѣхъ видѣлъ съ очитѣ си цѣлото население и неговия животъ.

 

Много имаше обвинения противъ великитѣ сили, че тѣ презъ времето на Мюрцщегскитѣ реформи не сѫ направили почти нищо за установяването на истинския правовъ редъ въ Македония. Бѣха намалѣли потисничествата отъ страна на турскитѣ власти, но затова пъкъ се бѣ засилила гръцката пропаганда, a отъ 1906 г. се бѣ появила и ромънска пропаганда та изобщо положението не бѣше никакъ разяснено нито подобрено. Безъ да разглеждамъ тукъ подробно тоя вьпросъ, ще призная, че силитѣ проявиха наистина малко активность за уреждането на положението на Македония, и ще кажа, че една отъ главнитѣ причини на тѣхната бездеятелность бѣше несполучливата за Русия руско-японска война презъ 1904—5 год. Всички руски несполуки на далечния изтокъ се отразяваха като въ огледало и на близкия изтокъ и подбиваха руския престижъ. Рускитѣ представители не можеха при такива условия да проявятъ своето застѫпничество и решително да действуватъ предъ турскитѣ власти. Малко разбираха французитѣ балканскитѣ работи, a по славянскитѣ въпроси оставиха на съюзницата си Русия да действува споредъ своитѣ разбирания. Австрийцитѣ злорадствуваха по поводъ на разбърканото положение на Македония; англичанитѣ играеха на тенисъ и ходѣха на ловъ и по екскурзии низъ

 

 

52

 

македонскитѣ планини, a италианцитѣ останаха напълно равнодушни. Това равнодушие и разногласие на евролейскитѣ сили младотурцитѣ използуваха при свои превратъ презъ юлий на 1908 г. и заявиха, че сега при хуриета, всеобщо равенство и братство на народитѣ въ отоманската империя, нѣмало нужда отъ никакъвъ европейски контролъ и отъ никакви специални реформи за Македония. Европа прие това положение като до известна степень повѣрва въ искреностьта на новитѣ турски държавници и въ тѣхната готовность да създадатъ отъ възродената Турция една правова държава, гдето всички народности ще се ползуватъ съ равни човѣшки права. Повѣрва отначало на тия обещания и христианското население въ Турция; то се отказа отъ въорѫжената революционна борба и реши да прилага само легални начини за защита на своитѣ права.

 

Тукъ на кукушкото население се падаше една голѣма роля поради неговата културность, сплотеность и съзнателность. To трѣбваше да напрегне своитѣ интелигентни сили и да даде отъ своята срѣда хора, способни да приложатъ своитѣ дарби и енергия за да използуватъ правата, дадени отъ новата турска конституция за благото на всичкитѣ свои сънародници. И кукушанитѣ не останаха безучастни въ новата вѫтрешна политическа дейность, тѣ положиха старания, доколкото бѣше възможно, въ борбата за законнитѣ права на християнското население. Хуриетътъ бѣше само единъ празникъ, малко по-дълъгъ отъ байрама, но въ политическо отношение даде на турцитѣ само нови начини и възможности за извъртания. Младотурско-юдейската управляваща партия знаеше добре да прилага на дѣло само такива постановления на конституцията, които засилваха нейната власть и не даваха ни какви подобрения въ положението на „гяуритѣ".

 

Презъ тоя периодъ трѣбва да се отбележи въ Кукушко религиозното обединение на българитѣ. Католицитѣ, макаръ и напълно свободни въ своитѣ национални чувсгва и поставени добре въ всѣко отношение, теглѣха къмъ пълното единство съ цѣлия български първославенъ народъ, постепенно напускаха католическата църква и се присъединяваха къмъ екзархияга. До Балканскката война, доколкото ми е известно, въ Кукушко оставаха не повече ото 5—600 католици. Но въпрѣки искрената единодушна легална работа на

 

 

53

 

обединенитѣ българи въ цѣла Македония хуриетътъ не даде умиротворение на страната, a само спрѣ неизбѣжната и отдавна очаквана нова освободителна война за обединение на цѣлото българско племе.

 

При обявяването на войната азъ бѣхъ въ София представитель на руската телеграфна агенция и кореспондентъ на нѣколко руски вестници. Следъ като прекарахъ времето на мобилизацията въ София, после посетихъ главната квартира въ Ст-Загора, видѣхъ обсадата на Одринъ, следъ Люле-Бъргазския бой оставихъ на тракийския воененъ театъръ мои помощници и отидохъ въ Македония като кореспондентъ при 7-та Рилска дивизия. Много интересно ми бѣше самъ да видя освобождението на тая добре позната менъ страна, за която въ сѫщность водѣше войната. Тамъ действуваха заедно съюзнитѣ войски — българска, сръбска и гръцка, тамъ се опредѣляха междусъюзническитѣ отношения.

 

Пристигналъ презъ Кюстендилъ въ Царево-село, азъ се научихъ, че Рилската дизизия преди единъ день преминала въ настѫпление. Първата бригада съ щаба на дивизията имала маршрутъ презъ Пехчево—Владимирово за Струмица—Дойранъ—Кукушъ—Солунъ. Придруженъ отъ единъ опълченецъ, азъ тръгнахъ по диритѣ на първата бригада и я настигнахъ въ Струмица. Оттукъ пѫтувахъ вече заедно съ щаба на дивизията. По всичкитѣ посетени вече северни градове и селища азъ видѣхъ, какви голѣми услуги на войскитѣ оказа Вѫтрешната македонската организация. По планинската мѣстность, малко достѫпна за кавалерията, цѣлата разузнавателна служба предъ фронта изпълняваха малки чети отъ бивши комити, добре запознати съ разузнаване и съ мѣстностьта, по която се водѣше настѫплението. Въ всички, заети вече градове, запазването на реда и отчасти тиловата служба бѣха възложени пакъ на В. М. О. И трѣбва да се признае, че съ своето военно възпитание, изпълнителность, дисциплина и толерантность спрямо турското население четницитѣ показаха, че по тия качества не отстѫпваха на редовнитѣ воиски. При ликуването на населението ние преминахме Струмица, Дойранъ, гдето бѣ дадена на войскитѣ единствената почивка, и посрѣдъ нощь отъ 26 ба 27 октомврий бригадата тръгна за Кукушъ по дълбока каль, по ситенъ, студенъ дъждъ. Авангардътъ и страничнитѣ отряди се движеха въ пъленъ редъ. Главната колона вървѣше волно, почти

 

 

54

 

безъ строй за улеснение на изморенитѣ и измокрени войници. Нѣкои сваляха дори мокри опинци и бутуши, пълни съ вода, и вървѣха боси, други се прикриваха съ платна отъ палатки. Тая свобода на марша много помагаше на бързината на движението. А дивизията бързаше да подкрепи гърцитѣ при предстоящата атака на Солунъ. Трѣбва да се отбележи, че при тоя 9-дневенъ маршъ презъ Македония при такива мѫчни условия въ бригадата абсолютно нѣмаше разболѣли се и останали назадъ войници. Подемътъ на духа надвиваше физическата природа.

 

Но ето се забелязаха отдалечъ църкви и минарета на Кукушъ, и по една заповѣдь войскитѣ се преобразиха за нѣколко минути. Стегнати въ своитѣ мокри шинели, съ пантронташи и раници отгоре, бодри и весели, наредени въ правилни редици, войницитѣ чакатъ команда за да влѣзатъ тържествено въ града. Напредъ излизатъ полковиятъ командиръ и свещеникътъ на конь съ кръстъ въ рѫка, музиката почва да свири тържественъ маршъ, и войскитѣ, забравили своята умора, и съзнаващи само величието на момента, маршируватъ като на парадъ всрѣдъ минаващето население, излѣзло цѣло на улицата и дори вънъ отъ града за да посрещне братя освободители. Бригадата встѫпва въ града; тя нѣма грижи за нищо: жителитѣ приематъ офицери и войници въ своитѣ пригрѫдки, завеждатъ ги въ назначенитѣ вече квартири, топлятъ ги и изсушаватъ предъ огънь, черпятъ и хранятъ. Всичко е приготвено, всичко е организирано за приемъ на отряда като отъ най-опитни военни квартириери и най-богато интендантство . . . само съ тая разлика, че войникътъ освенъ опредѣлената му храна получава и вино, и кафе, и чай, и сладко. Фурнитѣ бѣха мобилизирани отъ градскитѣ власти и бѣха приготвили хлѣбъ за два дни за цѣлата бригада. Но обстановката бѣше бойна, на единъ преходъ предъ насъ, споредъ слуховегѣ, се водѣха боеве между турци и и гърци. Две дружини бѣха изпратени на 10 колометра предъ Кукушъ за да се окопаятъ и да осигурятъ пълна спокойна почивка за цѣлия отрядъ. Тѣ преминаха въ параденъ маршъ презъ града и отидоха напредъ по кальта, по дъждъ, безъ да се възползуватъ отъ гостоприемството на кукушкото население. Но то не бѣ оставило безъ своитѣ грижи и тоя преденъ отрядъ; множество жители потеглиха съ войницитѣ на преднитѣ

 

 

55

 

позиции като носѣха съ себе храна и дамаджани съ вино...

 

Кукушъ оставаше вънъ отъ района на военнитѣ действия въ Македония. Главнитѣ турски сили следъ боя при Куманово отстѫпиха презъ Скопье, Велесъ къмъ Битоля. Една друга, значителна група отъ две редифни дивизии, разбита отъ български войски при Горна-Джумая, въ паника избѣга презъ Демирхисаръ къмъ Солунъ, като по-голѣмата часть редифи се разпръснаха по околнитѣ турски села, отгдето тѣ бѣха рекрутирани.

 

Въ Кукушъ гражданскитѣ турски власти, неподкрепени отъ военна сила, били уплашени отъ самото начало на войната. Но като не искали да покажатъ своя страхъ, тѣ запазвали своето положение, строго се отнасяли спрямо населението, но не смѣели да го потискатъ. Тѣ взели дори 15 заложника отъ най-видни кукушки граждани, които да отговарятъ въ случай, че българскитѣ войски извършатъ нѣкакви жестокости надъ турцитѣ по други македонски градове и селища. Но още 5— 6 дена преди пристигането на българскитѣ войски въ Кукушъ, турскитѣ власти се бѣха научили отъ турскитѣ бѣжанци отъ северна Македония, че българската дивизия преминала въ бързо настѫпление, та решили да напустнатъ града. Заложницитѣ били пуснати на свобода и българитѣ започнали да организиратъ управителенъ комитетъ за управление на града и за запазване реда и сигурностьта на населението.

 

Благодарение на добритѣ отношения между турското и българското население, изтеглянето на властитѣ и на много по-видни и по-заможни турски граждани бѣ станало напълно мирно и спокойно. Българитѣ имъ предлагали дори и да останатъ въ града, като имъ осигурявали пълна безопасность и обещавали, че тѣ нѣма да претьрпятъ нищо лошо нито отъ страна на бългаского население, ниго отъ българскитѣ войски. Но тѣ предпочели да отидатъ въ Солунъ, гдето въ присѫтствие на чужди представители се смѣтали по-сигурни, и заминали съ последния редовенъ влакъ.

 

Веднага въ Кукушъ се конституиралъ управителенъ комитетъ и се образувала милиция отъ нѣколко стотинъ граждани. Тя бѣ въорѫжена отъ завладѣния турски складъ на муниции, и на нея бѣ възложено да пази града отъ вънъ, отъ възможни нападения на турски баши-бозуци отъ околнитѣ планински турски села.

 

 

56

 

Ho и селското турско население въ тоя край бѣше мирно. Другия день нѣколко групи отъ турски селяни, безъ да знаятъ истинското положение, дошли въ Кукушъ на пазаръ. Посрещнати вънъ отъ градз отъ милиционни патраули и като се научили, за новото българско управление, тѣ го признали и се подчинили на новия редъ. Така Кукушь, вече като български градъ, се погрижилъ за всичко за българскитѣ войски и приготвилъ приемъ за пристигащата бригада. Войскитѣ си отпочинаха отъ тежкия походъ, ободриха се и чакаха съ нетърпение настъплението къмъ близката вече последна цель на македонския походъ — Солунъ. Привечерь бѣ получено известие : „Отъ два дни вече гърцитѣ атакуватъ Даутъ-баба съ голѣми загуби". Даугъ-баба е единъ отъ най-високитѣ въpхове на последния предъ Солунъ планински хребетъ. Бригадата веднага получи заповѣдь да тръгне напредъ въ 2 часа следъ полунощь. Новината се оказа лъжлива; още презъ деня, на марша, щабътъ получи известие, че снощи Солунъ се предалъ на гърцитѣ. Но българитѣ изпълниха своя съюзнически дългъ и съ неудържимъ устремъ се хвърлиха напредъ за да взематъ участие въ последния решителенъ бой.

 

Кукушанитѣ сѫщо изпълниха своя дългъ спрямо българскитѣ войски като истински родолюбиви и съзнателни българи. Другия день тѣ приеха и изпратиха съ сѫщото радушие и втората бригада отъ Рилската дивизия.

 

На излизане отъ Кукушъ азъ неволно си спомняхъ отъ военната наука, че съчувствието на населението има голѣмо значение въ военнитѣ операции и може въ голѣма степень да помогне или да попрѣчи на тѣхния успѣхъ. Но такова съчувствие и помощь, както въ Кукушь, не се предвижда отъ военната наука. To можеше да произлиза само отъ истинска българска душа и отъ съзнателна работа за общата полза на българския народъ.

 

Изминаха се около 8 месеца. Дойде 17 юний 1913 год. Съюзницитѣ станаха врагове.

 

Предъ Кукушъ една българска дивизия, подкрепена отъ две бригади отъ македонското опълчение, заемаше една дълга позиция, разтеглена отъ Аматовското езеро до Лахана, противъ настѫпващата гръцка армия отъ около 10,000 души. Най-ожесточенитѣ боеве станаха при Лахана и при Кукушъ. Цвѣтущиятъ богатъ градъ бѣ обстрелванъ, опожаренъ и преобърнатъ

 

 

57

 

на развалини отъ тържествуващитѣ „победители”. Всичко живо трѣбваше да бѣга за да спаси живота си.

 

Споредъ условията на Букурещкия миръ, Кумушъ падна подъ гръцка власть. Положението на българското население стана много по-тежко, отколкото презъ време на турското робство. Всичкитѣ български културни учреждения бѣха разграбени, опожарени и унищожени. Културниятъ животъ въ Кукушъ спрѣ. Всичкитѣ по-будни жители избѣгаха въ България. Сѫщата сѫдба постигна и останалата часть на Македония, подѣлена между Сърбия и Гърция. Много земледѣлци, свързани чрезъ своя имотъ и своя трудъ съ родната земя останаха въ новитѣ сърбски и гръцки владѣния, но за интелигентни българи тамъ вече нѣмаше работа, нѣмаше и възможность за сѫществуване. Тѣ всички по неволя намѣриха убѣжище въ България. Макаръ и посрещнати съ пълно гостоприемство отъ своитѣ свободни сънародници, тѣ не забравятъ своята родина, не забравятъ своитѣ поробени братя и продължаватъ да се борятъ за своя девизъ: „Свобода или смърть".

 

Животътъ създаде нови политически стремежи и наложи нови срѣдства за постигането имъ. Автономията на Македония въ нейнитѣ естествени граници — това е общата цель на всичкитѣ македонци вѫтре и вънъ отъ нея. Пропаганда по цѣлия свѣтъ за човѣшки правдини на македонския народъ и постѫпки предъ разни политически фактори за защита на поробенитѣ българи — това сѫ срѣдства за постигането на тая цель. Тази културна борба и трѣбва да се води главно отъ емиграцията, понеже потисиатитѣ въ Македония българи не смѣятъ да отворятъ уста за оплаквания противъ сегашната „законна власть, установена и потвърдена отъ международнитѣ договори". Само емиграциитѣ въ България и Америка, живущи въ правови културни страни, могатъ свободно да действуватъ съ легални срѣдства за защита на цѣлия македонски народъ. Освенъ това на всичкитѣ интелигентни емигранти се падатъ голѣми грижи и по собствената имъ емигрантска организация. Макаръ и подпомогнати отъ българското правителство, отъ отдѣлни американски и европейски благотворителни и различни благородни хуманитарни дружества, множество бѣжанци се намиратъ въ окаяно положение и иматъ нужда отъ помощь и упѫтвания отъ своитѣ по-иителигентни и по-заможни сънародници.

 

 

58

 

*  *  *

 

Като се проследи животътъ на Кукушъ презъ различнитѣ последни периоди на положението на Македония, може да се установи, че условията на живота се промѣняваха тамъ много рѣзко, въ зависимость отъ събитията презъ последнитѣ 25 години: кървавото Илинденско въстание, реформеното време, презъ което най-широко се развиха политически интриги и чужди пропаганди, и най-сетне хуриетътъ. И презъ всичкитѣ тия епохи Кукушъ оставаше винаги единъ отъ културнитѣ центрове на Македония, едно здраво огнище на българщината и една отъ главнитѣ опорни точки въ борбата за свобода на Македония.

 

На културно поприще кукушанитѣ винаги имаха много работници, които допринесоха много за просвѣтата на българския народъ. Сега тѣ иматъ сѫщо свои видни и почтени представители въ научния, общественъ и политически животъ на емиграцията и на свободна България. Кукушъ е съсипанъ, населението поробено или прокудено, но кукушанитѣ и тамъ и въ чужбина не преставатъ да обичатъ своята родина и да работятъ за нейното възраждане.

 

[Back to Index]