2. Градъ Охридъ. Исторически очеркъ [*]
Отъ Ив. Снѣгaрοвъ.
(Продължение отъ кн. 2)
ПРИТУРКА
- Постановления на охридската църковна община противъ лукса (I. 1759 г., февруарий 28, II. 1758 г., априлъ 1.)
- Писма на сакелария Даниила москополецъ до охридския сакеларий Стефанъ
- Изъ попъ Стефановия бележникъ
- Изъ посланието на охридския митрополитъ Калиника за охридското главно училище отъ 24 августъ 1840
- Послание на охридския митрополитъ Дионисий за изповѣдване на християнитѣ
Българското обучение въ охридскитѣ училища.
Още отъ времето на св. Климента Охридъ е билъ просвѣтителенъ центъръ. Както по-рано казахме, отъ св. Климентово училище сѫ излѣзли много славянобългарски учители и книжовници [2]. Както при градскитѣ църкви, тъй и въ келиитѣ на околнитѣ монастири млади хора се обучавали на родна книга и християнска вѣра. Когато на охридския престолъ взели да седатъ архиепископи-гърци, келийното обучение въ манастиритѣ е продължавало да се води на старобългарски езикъ. Само въ Охридъ елинската наука е наддѣлявала и имало охридчани сѫщи елини по образование, какъвто е билъ споменатиятъ по-горе солунски митрополитъ Василий Добри (Καλὸς) [3]. Особено се подигнала старобългарската образованость въ XIII в. [4] Поослабнала презъ второто византийско иго, тя взела постепено да се засилва подъ владичеството на сръбскитѣ царе Стефанъ Душанъ [5] и Урошъ IV и македонскитѣ крале Вълкашинъ и Марко. Тя е стояла високо презъ XV и XVI в., когато повечето висши клирици сѫ били славяни, служели и поучавали народа на славянски езикъ. Славянската писменость не престанала и следъ XVI в., макаръ че гръцкото влияние започнало да се усилва. Въ 1756 г. охридскиятъ архиепископъ Дионисий е молилъ руската
*. Вж. Македонски прегледъ, год. IV, кн. 1 и 2, 1928 г.
1. А. Томовъ и Г. Баждаровъ, цит. съч., стр. 150.
2. Вж. повече въ моята работа „Българскиятъ първоучитель св. Климентъ Охридски”, Годишникъ на богословския факултетъ при Соф. унив., т. IV, стр. 66—70.
3. Вж. Макед. прегледъ, год. IV, кн. 1, стр. 107.
4. Вж. ibid., стр. 106.
5. Запазенитѣ гръцки надписи на църкви отъ втората половина на XIV в. не потвърѫдаватъ като че ли твърдението, че Стефанъ Душанъ е подигналъ „особено голѣмо гонение противъ гърцизъма на Охридската архиепископия,” (А. Иширковъ, Охридско езеро и градъ Охридъ, стр. 23). Ст. Душамъ, наистина, се намиралъ въ конфликтъ съ цариградския иатриархъ, понеже този не искалъ да го признае за царь (императоръ), и вследствие на това е унищожилъ ведомството на царигр. патриархъ въ южна Македония; но не е известно да е преследвалъ той гръцкото духовенство и гръцкия езикъ отъ Македония. Напротивъ, той е считалъ участието на охридския архиепископъ Николай въ коронацията му за равносилно съ участието на царигр. патриархъ именно, защото е гледалъ на Охридската архиепископия като на представителка на византийската държава, поради заварения нейнъ гръцки висшъ клиръ и официаленъ езикъ.
58
императрица Екатерина да му изпрати църковнославянски книги, защото църквитѣ и монастиритѣ нѣмали такива, та да славѣли Бога на своя роденъ езикъ. [1]
Презъ XVIII в. въ Охридъ се уреждало и елинското обучение по подражание на другитѣ голѣми градове въ Балканския полуостровъ, гдето се отваряли общи елински училища. [2] Следъ падането на Охридската архиепископия славянското писмо съвсемъ било изтикано отъ града и останало да се пази въ нѣкои манастири. За уреждане на елинско училище въ Охридъ ще да е положилъ голѣми грижи архиеп. Иоасафъ, както той се грижелъ за разцъвтяването на елинското училище въ родния си градъ Мосхополъ. [3] За напредъка на охридското гръцко училище се грижели и иноземци. На 7 февруарий 1754 г. цариградскиятъ бакалинъ х. Фотий Евстатиу отъ с. Нтука (Новопатраска епархия, Гърция) е далъ на цариградския патриархъ Кирилъ V писмено обещание, че отъ прихода на едно негово бакалско здание въ Цариградъ (Чаушъ Меджиди, Kapa Муса Джамиси) опредѣля 25 гроша ежегодно за гръцкото училище въ Охридъ [4]. Отъ охридскитѣ учители презъ XVIII в. сѫ известни само трима: Тръпко попъ Μaοвъ, родомъ отъ Охридъ, Димитръ папа Иоану и Герасимъ отъ Охридъ. Първиятъ е получилъ образованието си въ Охридъ и Мосхополъ и дълги години е учителствувалъ въ Охридъ. [5] Вториятъ билъ ученикъ на попъ Даниила
1. Каптеревъ, Охридскіе архиепископы, Богословскій вѣстникъ, 1883 г., Прибавленія къ твореніямъ . . . , стр. 129.
2. Срв. Д-ръ Π. М. Нойковъ, Погледъ върху развитието на бълг. образование отъ Паисия до края на XIX в., Годишникъ на Соф. университетъ, историкофилолог. факултетъ, XXII, стр. 11.
3. Значителенъ търговски градъ (около 12,000 влашки семейства), близо до гр. Корча. Тамъ е имало и гръцка печатница. Градътъ билъ разграбенъ въ 1769 и 1788 г. отъ Али паша Янински и населението му се разбѣгало въ разни мѣста въ Македония (К. Шапкаревъ, Нѣколко критически бележки . . . Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX—X, стр. 271; Йор. Ивановъ, Българитѣ въ Македония, 1915 г., стр. LXII).
4. Δελικὰνη, Πατριατχικῶν ἐυγγράφων, III, 881.
5. Κ. Шапкаревъ, Български прегледъ, год. II, кн. IX—X, стр. 271 и 272. Споредъ сѫщия, въ 60-тѣ години на XIX в., охридчани сѫ приписвали на учителя Тръпко изящното стихотворение, издълбаио въ архиепископския престолъ въ салона на архиепископската палата. Обаче това не ще да е вѣроятно по следнитѣ съображения: архиеп. палата е била построена презъ 1730—1735 г., когато Тръпко не е могълъ да бѫде по-младъ отъ 18—20 години. Ако той билъ учитель и при митр. Калиника, както увѣрявали Шапкарева дѣдо му Гьоре Стрезовъ и д-ръ Конст. Робевъ, то тогава не е билъ по-младъ отъ 85—90 години (1802 – 1735 = 67 + 20), обаче въ такъва възрасть едва ли той е могълъ да бѫде така дееспособенъ учитель, че митр. Калиникъ да очаквалъ отъ него подигане на „упадналото” елинско училище.
59
Мосхополеца (издателя на четвероезичника) и започналъ да учителствува въ Охридъ, вѣроятно, презъ 1792 г., както може да се сѫди отъ едно писмо на попъ Даниила отъ 30 апр. 1792 г. до охридския свещеникъ Стефанъ, когото моли да го има подъ свое покровителство. [1] Герасимъ (отъ охридската фамилия Герасимови) е училъ децата на гръцки октоихъ и псалстирь. Ученицитѣ много се бояли отъ него, понеже много ги биелъ. Когато Калиникъ дошелъ въ Охридъ, той още билъ учитель, но старъ [2].
Митрополитъ Калиникъ, макаръ и да не е билъ високообразованъ и високонравственъ, билъ е ученолюбивъ човѣкъ, както показва неговата голѣма библиотека. Той е полагалъ особени грижи за издигането на учебното дѣло въ Охридъ. При първоначалното училище въ Вароша той открилъ и класно, поради това градътъ го провъзгласилъ за пръвъ ктиторъ на охридскитѣ училища. Първиятъ учитель въ класното училище билъ споменатиятъ Тръпко попъ Маковъ, a следъ него Димитъръ Мокранинъ, албанецъ отъ с. Подкожани [3] (до Поградецъ), баща на митрополитъ Генадия Велешки и дѣдо на пловдивския гражданинъ Иванъ Генадиевъ. [4] Той билъ добъръ църковенъ пѣвецъ и дълго време е учителствувалъ въ Охридъ. Уволненъ отъ Калиника по неизвестна причина отъ главното училище, той е учителствувалъ въ месокастренското училище, a после въ гр. Кавая (Албания) и въ 1832 г., връщайки се въ Охридъ, е умрѣлъ отъ холерата (въ близкитѣ с. Койнско или Велесто). Обиденъ отъ Калиника за уволнението, той написалъ и напечатилъ една сатира (въ видъ на тропари), въ която осмивалъ владиката за любовнитѣ му връзки съ женитѣ на нѣкои охридски първенци. [5]
Следъ Димитрия Мокранина, въ Охридъ е учителствувалъ 5-6 месеци свършилиятъ янинското училище Гьорше Поповъ отъ Охридъ (Месокастро). Той ще да е преподавалъ, между друго, още физика и математика (аритметика и алгебра), ако
1. Вж. притурката. Това свидетелство, както и лѣтописнитѣ бележки на попъ Стефана опровергаватъ твърдението на К. Шалкаревъ че, преди идването на Калиника въ Охридъ (1832 г.), училището въ тоя градъ толкова упаднало, че, когато той дошълъ, никой не е знаелъ „гръцки”, т. е. никой не билъ грамотенъ, освенъ Тръпко попъ Маковъ (Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX—X. стр. 272).
2. К. Шапкаревъ, ibid., стр. 272.
3. Ibid. He е ли единъ сѫщъ този учитель съ горепоменатия ученикъ на попъ Даниила, Димитъръ папа Иоану? Споредъ К. Шапкаревъ, и Димитърь Мокранинъ се училъ въ Мосхополъ.
4. Pag cit. 5. Ibid., стр. 272—273.
60
е вѣрно, че К. Шапкаревъ е видѣлъ въ Месокостренското училище негови рѫкописни учебници по тѣзи предмети. [1]
Следъ смъртьта на Гьорше Поповъ (отъ туберкулоза), по негова препорѫка, охридчани повикали за учитель въ главното училище неговия съученикъ въ янинското училище Xaджи Пульо, влахъ отъ Самарина (Тесалия), a до пристигането на последния е учителствувалъ охридчанинътъ Христо Сапунджиевъ, ученикъ на Димитъръ Мокранинъ. [2]
Въ 1830 г. въ Охридъ билъ учитель Димитъръ Миладиновъ, свършилъ охридското училище, но въ 1832 г. той заминалъ въ Драчъ, гдето работилъ въ една търговска кантора, и следъ една година отишълъ въ Янина да продължи образованието си. [3] Следъ като свършилъ курса на янинското училище, той пакъ учителствувалъ въ Охридъ отъ 1835—1836 до 1840 г. До неговото връщане (отъ 1832—1835 г.) сѫ учителствували неговиятъ ученикъ Христодулъ п. Димитриевъ (нѣколко месеци), влахътъ Милонъ отъ гр. Самарина (Тесалия) (около 2 години) и Иоанъ Варнава, гръкъ отъ Янинско (около две години). Заедно съ Дим. Миладиновъ отъ 1835 г. е учителствувалъ въ класното училище и попъ Стефанъ попъ Стефаниевъ, ученикъ на Хаджи Пульо [4]. Той билъ гласовитъ пѣвецъ. [5]
Споредъ известието на К. Шапкаревъ, до 1830 г., освенъ казанитѣ учители, сѫ свършили охридското класно училище следнитѣ граждани : Петъръ Танчевъ, Никола попъ Стефаниевъ, (съставитель на цитиранитѣ отъ мене лѣтописни бележки по преводъ на Езерски), Конст. Бакаловъ, Георги Бодлевъ,
1. Ibid., стр. 273. Възъ основа на това, Шапкаревъ иска да опровергае (pag. cit., заб. 3) твърдението на Григоръ Пърличевъ, че до учителствуването на Дим. Миладиповъ въ 1845 г. ученицитѣ не знаели почти нищо отъ аритметика (Автобиография, МСб, XI, стр. 358). Обаче мисъльта на Пърличевъ не е, че никой отъ предишнитѣ учители не е преподавалъ аритметика, a че неговитѣ учители малко виимание обръщали на тоя предметъ.
2. Pag. cit.
3. Въ автобиографията си К. Шапкаревъ казва, че Дим. Миладиновь билъ изпратенъ отъ охридчани да следва въ Янина на тѣхни срѣдства (Макед. прегледъ, год. III, кн. 2, стр. 59), a въ „Нѣколко критич. бележки... (Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX—X, стр. 274) бележи, че въ 1832 г. той е напусналъ охридското училище, понеже охридчани отказали да му даватъ помощь, за да следва въ Янина, и следъ една година заминалъ въ Янина на свои срѣдства. Дим. Миладиновъ дошелъ въ Охридъ да учителствува веднага, следъ като свършилъ янинското у-ще. He е ли сторилъ той това поради нѣкакво задължение къмъ охридчани?
4. К. Шапкаревъ, Бълг. прегледъ. год. II, кн. IX—X, стр. 274.
5. Гр. Пърличевъ, Автобиография, МСб, XI, стр. 349.
61
попъ Василъ Касаповъ, Стефания попъ Димитриевъ (Владиковъ), [1] Ангелъ Групчевъ, Димитъръ Топенчаровъ, Христо Танчевъ, Христо Манчевъ, Евстатий попъ Стефановъ, тримата синове на К. Паунчевъ; a отъ 1830—1840 г. Андроникъ Иосифчевъ, братя Михаилъ и Стефанъ Котушови, Янаки Стрезовъ, Дим. Масиновъ, Наумъ Хаджовъ и др. [2] Нѣкои отъ синоветѣ на състоятелнитѣ охридски фамилии сѫ продължавали образованието си въ Янина не толкова съ цель да станатъ учители, a отъ любовь къмъ елинската образованость. [3]
Отъ учителитѣ въ първоначалното училище сѫ известни Миле попъ Алексиевски и Никола Апотолевъ, (едноокъ), който учителствувалъ и следъ 1840 г. [4]
Относно метода на обучението и учебната програма до 1840 г. има твърде оскѫдни сведения. Първоначалното училище е продължавало да бѫде келийно, децата сѫ учели главно октоихъ, псалтирь и часословъ. [5] Цельта на училището била да разпространява гръцката грамотность и да подготвя църковни служители (пѣвци и свещеници) [6]. Училището се намирало при гробищата на катедралната църква „Св. Климентъ," въ ветхо здание, нѣмало чинове, a ученицитѣ седѣли на пода и пишели на колѣното си. Учительтъ, ако билъ свѣтско лице, едновременно преподавалъ и се занимавалъ съ своя занаятъ (напр. Никола Апотолевъ е шиелъ). Ако се вѣрва на съобщението на Гр. Пърличевъ, работата на учителя се състояла да изпита ученицитѣ по зададения урокъ отъ богослужебнитѣ книги и
1. Такъвъ прѣкоръ му давали, защото го смѣтали за незаконенъ синъ на митрополита Калиника (Вж. К. Шапкаревъ. Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX—X, стр. 273 и Е. Спространовъ, Възраждането на гр. Охридъ, МСб, XIII, стр. 624, забел. 2).
2. Бълг. прегледъ, год. II, IX—X, стр. 275.
3. К. Шапкаревъ, Бълг. прегледъ, год. II, кн. ІХ—Х, стр. 275) споменава следнитѣ такива граждани : Георги и Никола К. Паунчеви, Констант. и Якимъ Робеви, Наумъ Никушевъ, Петъръ Αпотолевъ, Якимъ Танчевъ, Гр. Пърличевъ (Автобиография, МСб, XI, стр. 349) казва, че синоветѣ на търговцитѣ Η. П. Робеви, Паунчеви и др. сѫ преподавали даромъ гръцки езикъ.
4. Той билъ учителъ на Гр. Пърличевъ (Автобиография, МСб, XI, стр. 347) и Козма Шапкаревъ (Автобиография, Македонски прегледъ, год. III, кн. 1, стр. 66; Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX—X. стр. 274).
5. Гр. Пърличевъ, Автобиография, МСб, XI стр. 348; К. Шапкаревъ, Автобиография, Макед. прегледъ, г. III, кн. 1, стр. 66. Сѫщиятъ въ своитѣ „Нѣколко критически бележки” (Бълг. прегледъ год. II, кн. IX—X, стр. 274) добавя къмъ предметитѣ въ първоначалното у-ще още практично изучаване на 4-тѣ аритметични действия.
6. Вж. Гр. Пърличевъ, Автобиография, МСб, стр. 349.
62
да имъ зададе другъ урокъ. [1] Обучението се водѣло цѣлъ день. Ученицитѣ си носѣли храна и обѣдвали въ училището. Следъ обѣдъ учительтъ имъ заповѣдвалъ да спятъ. Тѣ се простирали на пода съ глави, подпрѣни на две греди, и трѣбвало да стоятъ неподвижни, докато се събудѣлъ учительтъ. Заплатата на учителя била малка (около 300 гр. годишно), но сегизъ-тогизъ ученицитѣ му носѣли храна „кой отъ милость, кой отъ страхъ," даже нонѣкога самъ си изпросвалъ [2]. Дисциплината е била твърде строга, фаланга е била въ пълна употрѣба. Понеже Гр. Пърличевъ дълго време не представялъ упражнение по писане, учительтъ му Никола Апотолевъ веднажъ му турилъ краката въ фалангата и му ударилъ 40 прѫчки безъ една. Другъ пѫть той му ударилъ повече отъ 40 пѫти, понеже избѣгалъ отъ него и отишелъ при учителя попъ Стефанъ. Гражданитѣ считали тѣзи жестоки наказания за нѣщо естествено. „Даскалъ е той, ще біе я!" — казвала на Пърличевъ майка му, когато той ѝ се оплакалъ отъ боя на учителя. Сѫщо и дѣдо му оправдалъ учителя тутакси, безъ да пита за причинитѣ: „Никога даскалъ не біе безъ кабаятъ. Безбелли ты му си сгрѣшилъ въ нѣчто ; но и ако не си сгрѣшилъ, нѣма ничто, сынко!” Когато внукътъ забележилъ, че учительтъ го билъ два пѫти и немилостиво, дѣдото спокойко отговорилъ: „Нѣма ничто: който любитъ, мѫчитъ — рече софосъ Соломонъ." На заявлението на ученика, че не ще отива вече у Апотолевъ, дѣдо му решително отсекълъ. „Ке идешъ, ке идешъ". [3]
Въ класното училище отъ 1830—1840 г. при Дим. Миладиновъ били преподавани освенъ старогръцкитѣ класици, на които се обръщало главно внимание, още езици (гръцки, латински, френски и италянски), (география, вѣроятно, съ отдѣли по физика),
1. Автобиография, МСб, XI, стр. 343: „Когато ученицитѣ идѣха при него (разбира учителя Никола Апотолевъ) да си прочитатъ урока отъ октоиха или псалтира, или орелой, за да гы аллакса (да имъ даде другый урокъ), учителя продължаваше шіеніето. Всекый ученикъ, като дочиташе урока си, чекаше рѣшеніето на учителя, който му казваше: „Земи другото или : „Не!”
2. Ibid. pag. cit. Срв. Д-ръ Π. Μ. Нойковъ, Погледъ върху развитието на бълг. образование, Годишникъ на Соф. у-тетъ. Историкофил. ф-тъ, XXII, стр. 12.
3. Ibid., стр. 348—350.
63
аритметика. [1] Заплатата на класнитѣ учители не ни е известна. Къмъ 1840 г. охридскитѣ училища сѫ почнали да западатъ, понеже интересътъ на гражданитѣ къмъ тѣхъ поослабиалъ, както узнаваме това отъ посланието на митрополита Калиника отъ 24 августъ 1840 г. до клирицитѣ и мирянитѣ на гр. Охридъ. [2] Митрополитътъ, като имъ припомня, че тѣ преди съ заявление го почестили съ титула „ктиторъ на училището", [3] изказва своята голѣма скръбь, че тѣ не отишли по-нататъкъ, a оставили да запустява още презъ неговитѣ дни училището (τὴν κατερήμωσιν τοῦ αχολείου), което той е издигналъ съ голѣмъ трудъ да бѫде „достойно за съревнование отъ близкитѣ и посочвано съ пръстъ отъ далечнитѣ" (ζηλωτὸν τοῖς πέριξ καὶ τοῖς πόῤῥω δακτυλοδεικτούμενον'). Считайки, че това е дѣло на лукавия демонъ, който е завидѣлъ на „гигантския напредъкъ" (τὴν. . γιγαννιαῖαν πρόοδόν του) на училищеето, Калиникъ се провиква: „За кое по-рано или по-после да скърбимъ: за безкрайнитѣ ли трудове, които положихме за възстановлението му (πρὸς ἀνόρθωσίν του), или за досегашната нравсгвена вреда за младежьта? Но да даде Господь всѣкиму споредъ дѣлата му!" Най-после, следъ такъва голѣма вреда, гражданитѣ „се събудили отъ дълбокия сънь на безразличието" (τῆς ἀδιαφορίας), и съ общо заявление поискали отъ владиката си неговото „църковно" покровителство (τὴν ἐκκλησιαστικὴν ἡμῶν προστασίαν), като „признали", че безъ него училищнитѣ работи „не ще се поправятъ." Тѣ го молили да назначи настоятель (ἐπίτροπον) на училището. Вследствие на това тѣхно разкаяние (μετάνοιαν) и връщане отъ пѫтя на заблуждението (ἀποπλανηθέντα τῆς ὁδοῦ καὶ αὖις ἐπανελθόντα εἰς αὐτην), митрополитътъ е назначилъ за настоятель
1. Κ. Шапкаревъ, Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX—X, стр. 274.
2. Противно на това Шапкаревъ твърди, че отъ 1835/36 до 1840 г., (при второто учителствуване на Дим. Миладиновъ) охридского класно училище е достигнало „до цвѣтуще и завидно състояние” (Бълг. прегледъ, год. II, кн. IХ—Х,стр. 274), обаче не указва, отъ где е почерпилъ това сведение. Ако се вѣрва на Шапкаревъ, то неговото известие може да се съгласи съ посланието на Калиника въ смисълъ, че къмъ 1840 г. училищата сѫ западнали поради раздори, по които, може би, Дим. Миладиновъ и напусналъ Охридъ въ 1840 г.
3. По всѣка вѣроятность, на класното училище.
64
на училището Петра Ат. Димица (Димзовъ), когото опълномощилъ да вземе смѣткитѣ отъ „блуждаещитѣ настоятели" (ἀπὸ τοὺς πλανοὺς ἐπιτρόπους). Митрополитътъ се надѣва, че въ кѫсо време „бедното училище" ще напредне и ще събере скитащитѣ се деца. Той завършва посланието си съ молитва къмъ Бога да вдъхне на охридчани „благодатьта на съгласието", „за да се грижатъ за божествената мѫдрость."
Отъ този документъ се вижда, че е избухнало нѣкакво разногласие между митрополита и гражданитѣ, които поради това сѫ занемарили училищното дѣло. Не може да се отгатне причината за този конфликтъ. Едно е несъмнено, че предишнитѣ училищни иастоятели сѫ имали известна вина, поради която именно гражданитѣ сѫ искали отъ Калиника да бѫде назначенъ новъ настоятель. [1] При това, възъ основа на израза «ἐζητήσατε τὴν ἐκκλησιαστικὴν ἡμῶν προστασίαν καὶ ἐγνωρίσατε ὅτι ἀνευ αὐτῆς οὐδὲν κατορθοῦται» (потърсихте нашето църковно покровителство и признахте, че безъ него нищо не ще се поправи) може да се предполага, че охридската община е искала да управлява училищата си независимо отъ владиката, очевидно, за да нѣма възможность той да посѣга върху училищнитѣ приходи. А че митроп. Калиникъ е изпадалъ въ такъво изкушение, въ това ни увѣрява едмо писмо на охридскитѣ епитропи отъ 1843 г. [2] до неговия приемникъ Иосифа, комуто между друго съобщаватъ, че Калиникъ билъ взелъ нѣколко хиляди гроша отъ срѣдствата на градското училище. Може би, оскърбенъ отъ това, Калиникъ е завещалъ богатата си библиотека не на любимого си охридско училище или на митрополията, на чиято катедра възседавалъ 40 години, a на родния си градъ Галиполи. [3]
1. 3а разстройство на училищната каса къмъ 1840 г. говори и К. Шапкаревъ (Автобиография, Македонски прегледъ, год. III, кн. 1, стр. 67: „На 1841 сѣ съгради (взаимното училище) на времето, отъ кога сѣ искаса касата”.
2. Извадка отъ него издадохъ въ Македонски прегледъ, год. 1, кн. 4, стр. 55.
3. Вж. у К. Шапкаревъ, Бълг. прегледъ, год. II. кн. IX–X, стр. 272. Въ писмото си отъ 1843 г. до митр. Иосифа охридскитѣ епитропи съобщаватъ, че Калиникъ е подарилъ нѣкои свои книги на охридското класно училище, но следъ смъртьта му се открило, че на всѣка страница била поставена анатема на дарителя и, възползувани отъ това, наследницитѣ му искали да ги отнематъ. He е ли сторилъ това нѣкой учитель или първенецъ и противникъ на Калиника по учил. въпросъ?
65
Посланието на Калиника, изглежда, е подействувало, та въ 1841 г. гражданитѣ сѫ построили взаимно училище въ двора на катедралмата църква „Св. Климентъ". Главни пожертвователи сѫ били братята Ангелъ и Тасе Робеви, сѫщо и лѣкарьтъ Константинъ Анг. Робевъ, който е съставилъ и плана на училището. A при митрополита Дионисия, между 1845–1850 г., и при училищнитѣ настоятели Хр. Д. Манчевъ и Хр. Д. Танчевъ, въ двора на сѫщата църква, предъ църковнитѣ врата до митрополията, било построено ново здание за класното или, както въ това време се наричало, елинското училище, като била съборена една стара сграда, която представлявала редъ келии [1].
Изворитѣ, съ които разполагаме (автобиографиитѣ на К. Шапкаревъ и Гр. Пърличевъ), не ни даватъ пъленъ списъкъ на учителитѣ въ варошкитѣ училища отъ 1840—1850 г. Гр. Пърличевъ бележи, че когато той билъ ученикъ, учителитѣ му се мѣнявали твърде често („почти всѣкѫ годинѫ и всеко тримѣсечіе") [2]. До идването (трето) на Дим. Миладиновъ за учитель въ Охридъ въ 1845 г., [3] елински или класни учители на Пърличевъ сѫ били: „Влахътъ", който е преподавалъ на ученицитѣ „по два бѣдны урока на день", безъ да ги разяснява на майчиния имъ езикъ; Константинъ Янинецъ „Куциятъ", учителствувалъ три години съ голѣмо усърдие, но по метода на предшественика си [4].
Димитъръ Миладиновъ, споредъ увѣрението на К. Шапкаревъ, този пѫть е стоялъ учитель въ Схридъ само една година и за четвърти пѫть пакъ е учителствувалъ тукъ презъ 1848/1849 г. [5] Нѣколкократното напускане на Охридъ ще да се е дължело на недоразуменията му съ охридскитѣ първенци и владици,
1. К. Шапкаревъ, Автобиография, Макед. прегледъ, год. III, кп. 1, стр. 67.
2. МСб, XI, стр. 354.
3. К. Шапкаревъ, Нѣколко критически бележки, Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX–X, стр. 274.
4. Pag. cit. Пърличевъ отбелязва, че и другитѣ учители преди „Влаха" сѫ преподавали по сѫщия начинъ, обаче това едва ли е вѣрно за учителитѣ, родомъ отъ Охридъ, и за Дим. Миладинова (1830—1832 и 1835—1840 г.], па даже и за Дим. Мокранина, който е знаелъ български (срв. К. Шапкаревъ, Нѣколко критически бележки, Бълг. прегледъ, год. II, кн. ІХ–Х, стр. 277).
5. Бълг. прегледъ, год. II, кн. ІХ–Х, стр. 273, заб. 5.
66
съ които, поради живия си и откритъ характеръ, лесно се сприятелявалъ, но и често е развалялъ отношенията си, понеже ги критикувалъ за порочния имъ животъ [1]. Той е преподавалъ „елинската" наука съ въодушевление, увлѣкателно и разбрано. За тази цель си служилъ съ майчиния езикъ на ученицитѣ си [2]. По тоя начинъ ученицитѣ бърже усвоявали старогръцкитѣ класици. Освенъ гръцки езикъ, той и сега, както преди, е преподавалъ италянски езикъ, аритметика и др. [3] Въ противоположность на предшественицитѣ си той се отнасялъ къмъ ученицитѣ съ бащинска благость, което силно ги привързвало къмъ него [4]. Съ това негово възпитателно влияние се обяснява, че много негови ученици после станали като него пламенни ревнители за своя родъ. При Дим. Миладиновъ много се прочуло охридското елинско училище, тукъ идвали ученици отъ разни мѣста на Македония и Албания [5].
1. Вж. К. Шапкаревъ. Материали за животоописанието на братя X. Миладинови Димитрия и Константина, Пловдивъ, 1884 г., стр. 12. Не ще да е вѣрно, че въ 1843 г., Дим. Миладиновъ билъ изгоненъ отъ охридскитѣ църковно-училищни настоятели, понеже той билъ настоявалъ предъ тѣхъ да се замѣни гръцкиятъ езикъ съ българския (Е. Спространовъ, Възраждането на гр. Охридъ, МСб, XIII, стр. 621—622). Къмъ това време (до 1853 г.) той не е билъ още горещъ ревнитель на българщината: той е билъ завладѣнъ отъ нациоиалната идея чакъ къмъ 1857 г. (Вж. К. Шапкаревъ. Материали за животоописанието на братя X. Миладинови. стр. 15; сѫщо и автобиографията му въ Македонски прегледь, год. III, кн, 2, стр. 60).
2. Гр. Пърличевъ, Автобиография, МСб, XI, стр. 357–358. — К. Шапкаревъ ни дава по-ясна представа за дидактичния методъ на Дим. Миладиновъ и другитѣ охридски учители-мѣстни българи (Андр. Иосифчевъ, Наумъ Хаджовъ, Янаки Стрезовъ и др.). Учителитѣ сѫ преподавали на гръцки, но винаги превеждали урокитѣ на български (охридско наречие), като ученицитѣ отговаряли и на български. За изучване на старогръцкитѣ писатели ученицитѣ сѫ записвали въ тетрадкитѣ си въ отдѣлни графи старогръцкия текстъ, превода на новогръцки и превода на български. Когато били изпитвани, тѣ сѫщо предавали съдържанието на текста на новогръцки и български. По тоя начинъ тѣ сѫ учели и старогръцка граматика. Скланяли и спрягали на тритѣ езика. Не били превеждани на български само география и аритметика, (Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX—X, стр. 279.)
3. Гр. Пърличевъ, МСб, XI, стр. 358.
4. К. Шапкаревъ, Материяли за животоописанието на братя X. Миладинови, стр. 13.
5. Γp. Пърличевъ, МСб. XI, стр. 358.
67
Следъ 1845 или 1848 г. (следъ Дим. Миладиновъ) елински учители сѫ били Дим. Миладиновиятъ ученикъ Андроникъ Иосифчевъ отъ Охридъ, Якимъ Робевъ (безплатно една година), Теохарисъ отъ Янинско [1].
Презъ това време е имало гръцки училище и вънъ отъ градската крепость: въ Месокастро и дветѣ влашки махали (Горна и Долна). Тѣзи училища се състсяли отъ два курса: келиенъ и елински. Малкитѣ деца се обучавали на осмогласникъ и псалтирь, a на по-напредналитѣ въ гръцката грамотность били преподавани предмети отъ елинското училище: Езопови басни, христоматия, граматика, законъ Божи (св. история и катихизисъ), география, аритметика [2].
Месокастренского училище се помѣщавало въ частна кѫща съ две стаи и чардакъ до къмъ 1850 г., когато било превърнато въ взаимно училище и било построено особено здание за него [3]. Въ Долна влашка кахала училището, открито преди 1840 г. въ една подарена за тази цель частна кѫща се закрило въ 1848 г., когато, по настояването на митр. Дионисия, зданието било приспособено за параклисъ, макаръ че училищнитѣ настоятели Пасхо Голганъ и Гишкови го били доста издигнали и се обучавали около 80 деца [4]. Въ Горна влашка махала училището ще да е било открито сѫщо преди 1840 г., но специално здание било построено въ 1848 г. въ двора на църквата „Св. Георги", по всѣка вѣроятность, по почина на училищнитѣ настоятели Георги Згале (влахъ) и Маргаритъ (гръкъ) [5].
Отъ учителитѣ въ тѣзи училища е известенъ Янаки Стрезовъ [6] (въ Месокастро въ 1840, 1841, въ Долна влашка махала отъ априлъ 1843 г., до априлъ 1848 г. и въ Горна
1. К. Шапкаревъ, Нѣколко критически бележки. . ., Бълг. прегледъ год. II, ІХ–Х, стр. 275. Шапкаревъ споменава още единъ учитель отъ Янинско по име Икономидисъ Грачосъ, куцъ, но съмняваме се да не би този да е сѫщиятъ Константинъ Янинецъ „Куциятъ", когото Гр. Пърличевъ споменава преди Дим. Миладинова (въ 1845 г.) (вж. по-горе стр. 107).
2. К. Шапкаревъ, Автобиография, Макед. прегледъ, год. III, кн. 1, стр. 67 и 70.
3. Ibid., стр. 70. 4. Ibid., стр. 67.
5. Ibid., Макед. прегледъ, год. III, кн. 2, стр. 26.
6. Биогр. сведения за него вж. въ автобиографията на К. Шапкаревъ, Макед. прегледъ, год. III, кн. 1, стр. 64.
68
влашка махала отъ априлъ 1848 г. до септемврий 1850 г.) [1]. Следъ него въ Горна влашка махала е учителствувалъ Козма Шапкаревъ (16–17 годишенъ младежъ) съ заплата 250 гр. за шесть месеци (отъ Димитровдень 1850 г. до Гюргьовдень 1851 г.) [2].
Следъ напущането на Дим. Миладиновъ, варошкитѣ училища взели да упадатъ. Къмъ 1854 г. сѫ учителствували двама слабообразовани охридчани Дим. Π. Μaсинъ (после свещеникъ) въ взаимното училище и СпироА. Танчевъ въ елинското. [3] Недоволни отъ тѣхъ, нѣкои първенци начело съ Григоръ Паунчевъ подбудили Янакия Стрезовъ, който е стоялъ безъ работа, да отвори частно училище, та чрезъ това да могатъ да отстранятъ общинскитѣ учители, подържани отъ Хр. Манчевъ (баджанакъ на Дим. Масинъ) и Стеф. Владиковъ (зеть на Спиро R. Танчевъ). На 9 августъ 1854 г. Янакий Стрезовъ и Козма Шапкаревъ сѫ отворили частно взаимноелинско училище, въ което всѣки ученикъ е плащалъ годишна такса (200 гр. въ елинското отдѣление и 50 гр. въ взаиммото). На 6 май 1855 г. основателитѣ му го закрили и се условили за учители въ общинскитѣ училища — Стрезовъ въ елинското училище съ 4000 гр., a Шапкаревъ въ взаимното (смѣсено) училище съ 2000 гр. годишна заплата. За да се осигурятъ срѣдства за издръжка на училищата, основана била училищна каса, смѣнени били училищнитѣ настоятели (Евтимъ А. Зарчевъ, Якимъ Скопаковъ и Филевъ) и на новитѣ училищни настоятели (Гр. Паунчевъ, Христо Капчевъ и Якимъ Групчевъ) всѣка махала била длъжна годишно да внася опредѣлена сума за училищната каса. Поради голѣмия брой на ученицитѣ (въ елинското 60 д., въ взаимното 300 д.) били назначени трима подучители отъ Охридъ : въ елинското Ηикола А. Савиновъ, току що дошълъ отъ учение въ Атина, a въ взаимното Μиле Скοпaкoвъ, до тогава учитель въ Струга, и Константинъ Хр. Узуновъ, бившъ шивачъ, който следъ построяването на взаимно училище за най-малкитѣ деца (νηπιακὸν) (сѫщо въ двора на църквата „Св. Климентъ")
1. К. Шапкаревъ, Автобиография, Македонски прегледъ год. III, кн. 1, стр. 64, 69–70 и кн. 2, стр. 25.
2. Ibid., Макед. прегледъ, год. III, кн. 2, стр. 29.
3. Ibid., стр. 41.
69
е миналъ тукъ. М. Скопаковъ, като добъръ църковенъ пѣвецъ, ще да е училъ ученицитѣ и на църковно пѣние; a Конст. Узуновъ, който е знаелъ българското писмо и ималъ ясно българско съзнание, ще да е преподавалъ по Миладиновия методъ, сир. е превеждалъ уроцитѣ на български. Обаче поради нередовно получаване на заплатата, следъ 3—4 месеца учителствуване въ малкото взаимно училище, Узуновъ го напусналъ, и децата пакъ минали въ голѣмото взаимно училище при Шапкаревъ. Сѫщо и Никола Савиновъ е учителствувалъ едвамъ шесть месеци. [1] Ян. Стрезовъ и К. Шапкаревъ сѫ учителствували до края на учебната година (6 май 1856 г.) и презъ новата учебна година [2] само отъ 6 май до 22 с. м., когато тѣ напуснали, понеже училищното настоятелство не имъ давало писменъ договоръ. Тѣ били замѣстени отъ дотогавашния учитель въ Прилепъ Григоръ Пърличевъ въ елинското училище съ 3000 гр. заплата и попъ Стефанъ Гюрчевъ въ взаимното съ 1500 гр. [3] Въ взаимното училище подучители били превъ 1856/1857 уч. г. Миле Скопаковъ, a презъ 1857/1858 Якимъ Наумовъ попъ Ставровъ, племенникъ на попъ Гюрчевъ. Понеже п. Гюрчевъ жестоко биелъ ученицитѣ, следъ двегодишно учителствуване билъ уволненъ. Неговъ приемникъ билъ Кириякъ Георгияди (каракачанинъ отъ Гърция) съ 6000 гр. годишна заплата, но е стоялъ само шесть месеци. Известно време въ взаимното училище е обучавалъ самъ малограмотниятъ подучитель Якимъ попъ Ставревъ. Новиятъ митрополитъ Иоаникий се загрижилъ за опустѣлото взаимно училище. По настояване на владиката и охридскитѣ първенци Манчеви и Паунчеви, отъ 1 септемврий 1859 година. Козма Шапкаревъ се премѣстилъ отъ Струга въ Охридъ съ 4500 гр. годишна заплата. [4] Ако приемемъ увѣрението на Шапкаревъ, че, подбуденъ отъ Дим.
1. К. Шапкаревъ, Автобиография, Макед. прегледъ, год III, кн. 2, стр. 41—45.
2. Тогава лѣтна ваканция нѣмало. Въ Охридъ имало ваканция само на гроздоберъ (Гр. Пърличевъ, Автобиография, МСб, XI, 372).
3. ibid. стр. 46—47. Гр. Пърличевъ пъкъ казва, че се условилъ за учитель въ Охридъ за 3600 гр. год. заплата (Автобиография, МСб, ХI. стр. 364).
4. К. Шапкаревъ, Автобиография, Макед. прегледъ, год. III, кн. 2, стр. 55—57.
70
Миладиновъ, той пръвъ е въвелъ да се изучава българскиятъ езикъ въ стружкото училище, [1] то може да се предполага, че той е правѣлъ опити въ тая насока и въ охридското училище, но не е упѣвалъ, тъй като елинофилската партия въ Охридъ била още силна. [2]
Въпросътъ за българско училище е вълнувалъ охридчани преди още да се премѣсти Шапкаревъ въ Охридъ. Въ началото на м. октомврий 1858 г., насърдченъ отъ архим. Парения Зографския (после полянински епископъ и нишавски митрополитъ), самарджията Гьорше Мустревъ е отворилъ въ кѫщата си въ Месокастро вечерно българско училище, следъ като докаралъ въ Охридъ отъ Св. Гора много църковнославянски и български книги [3]. Зографскиятъ монастиръ е условилъ за учитель неговия по-голѣмъ синъ Никола (сѫщо самарджия), който билъ научилъ славянобългарско четмо и писмо въ дебърския монастиръ „Св. Иванъ Бигоръ". Отначало той е обучавалъ тайно, за да не узнаели владиката и първенцитѣ-гъркомани, но скоро училището станало известно въ цѣлия градъ, понеже взели да се стичатъ много млади хора отъ различна възрасть и звание (майстори,
1. Ibid. стр. 57: „Въ тригодишното почти време, що учителствувахъ въ Струга, две достозабѣлежителни нѣща зедохѫ мѣсто (сѣ сторихѫ). Пьрво що за първь пѫть язъ въведохь въ училището да сѣ учить и майчинійть ни языкь Болгарскійть, кой отъ единъ вѣкъ почти напредъ (80 годины) бѣше исчезналь".
2. К. Шапкаревъ увѣрява, че за да се отбиели по-възрастнитѣ ученици на гръцкитѣ училища отъ Мустревото, което тѣ посещавали всѣки день следъ пладне, охридскитѣ първенци на чело съ Манчеви и Стеф. Владиковъ му позволили да преподава на български на по-възрастнитѣ ученици по 2—3 часа седмично следъ пладне. Шапкаревъ е преподавалъ на български (четене, писане, св. история) всѣки день въ особено помѣщение, като малкитѣ ученици е обучавалъ неговиятъ помощникъ Никола Ангинъ. Вследствие на това, Мустревото училище се затворило само по себе. Обаче Шапкаревъ не можалъ да продължи обучението на роденъ езикъ нито една година, понеже Никола Ангинъ, по подстрекателство на Стеф. Владиковъ е напусналъ училището, и Шапкаревъ билъ принуденъ да преподава само гръцки, докле напусналъ Охридъ поради неприязъньта на Ст. Владиковъ (Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX—X, стр. 235—286). За Мустревото училище вж. тукъ, стр. 113.
3. Е. Спространовъ, Възраждането на гр. Охридъ, МСб, XIII, 622. К. Шапкаревъ твърди, че това училище се отворило въ 1859 г. (Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX—X, стр. 283).
71
калфи, свещеници), даже ученици отъ гръцкитѣ училища. Вследствие доноса на гъркоманитѣ Тасе Зарчевъ и Стефания Владиковъ, че въ Мустревия домъ ставатъ бунтовнишки събрания, на 17 октомврий 1859 г. турската власть е затворила училището, като държала въ затвора нѣколко месеци учителя Никола Мустревъ и задигнала всичкитѣ намѣрени български книги. [1]
Почти едновременно съ Мустревото училище, нѣколко души отъ Кошища (свещеницитѣ Апостолъ Соколевъ и Наумъ Илинчевъ — игуменъ на монастира „Св. Спасъ", Наумъ и Никола Нелчинови — дюлгери, Хр. Дебранъ, бр. Нерѣзанови, Хр. Кувенджиевъ — после свещеникъ, Ил. Недановъ и мн. др.), подбудени отъ Дим. Миладиновъ, сѫ решили на 6 декемврий 1858 г. да построятъ въ своя кварталъ българско училище и въ 1860 г. сградата била построена на подареното отъ братя Карамфилови мѣсто и съ волни пожертвувания на кошищани. Въ 1860 г. училището, тайно посветено на св. св. Кирила и Методия, било открито и осветено отъ митрополитъ Мелетия, който съ това е цѣлѣлъ да посмекчи надигащата се българска стихия въ епархията му. Първиятъ учитель билъ Коста Ηaумoвъ Нелчиновъ (после свещеникъ), който се училъ на български въ Галацъ (Ромъния) у едно духовно лице отъ Търновско и 2 години (1859–1860) въ Цариградъ у Илариона Макариополски [2]. Той е учителствувалъ до 1865 г. безъ редовна заплата, a само съ случайни подаяния отъ кошищки гурбетчии въ Влашко. За усилване на срѣдствата за училището, училищниятъ настоятель Анастасъ Папуджия отишелъ въ Влашко да събира помощи, но
1. Е. Спространовъ, Възраждането на гр. Охридъ, МСб, XIII, стр. 622—623. Вж. и К. Шапкаревъ (Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX—X, стр. 283).
Съобщението на К. Шапкаревъ, (Български прегледъ, год. II, кн. IX—X, стр. 286), че Мустревото училище се затворило само по себе, понеже той е въвелъ българския езикъ въ централното взаимно училище, не ще да е напълно вѣрно. Не може да се отрече фактътъ, че въ Мустревото училище, като вечерно, сѫ отивали и любознателни занаятчии. Самъ Коста Размовъ е разправялъ на Е. Спространовъ, че вечерно време той е водилъ всичкитѣ си калфи у Мустреви. (МСб, XIII, стр. 623, заб. 2). Съ тѣхъ то могло да сѫществува и следъ въвеждането на бълг. езикъ въ центр. взаимно училище отъ Шапкаревъ.
2. МСб, XIII, стр. 633; К. Шапкаревъ, Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX—X, стр. 286—287.
72
той изхарчилъ събранитѣ пари и ощетилъ училището съ 2500 гр. дългъ [1], като донесълъ само разни подарени книги. Въ 1865 г. битолскиятъ руски консулъ Хитрово, който тогава е посетилъ Охридъ, е издействувалъ отъ Русия пособие по 300 рубли годишно и съ това кошищкото училище е станало единъ отъ силнитѣ вдъхновители на църковната борба въ Охридъ. Изпитътъ на ученицитѣ въ края на годината билъ цѣло народно тържество. Подъ открито небе ги изпитвалъ разпалениятъ ратникъ за обучение на роденъ езикъ Ангелъ Групчевъ [2], когото Гр. Пърличевъ нарича „най-ученій тогава мѫжъ [3] (братъ на известния въ ново време агентъ на сръбската пропаганда Коче Групчевъ). Въ кошищкото училище е учителствувалъ 4 години (164—1868 г.) Василъ Диамандиевъ отъ Охридъ, получилъ образование въ Охридъ и въ Русия [4]. По какви причини той е напусналъ Охридъ, положително не се знае, но по всѣка вѣроятность поради това, че владиката Мелетий, a може би и турцитѣ не гледали на него съ добро око [5].
1. Е. Спространовъ, МСб, XIII, стр. 635. Споредъ К. Шапкаревъ, дългътъ билъ 2000 гр. (Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX—X, стр. 238).
2. Ibid, стр. 634–635.
3. Автобиография, XI, стр. 360.
4. Κ. Шапкаревъ, Нѣколко критически бележки . . ., Бълг. прегледъ. год. II, кн. IX—X, стр. 296 и Автобиография, Макед. прегледъ. год. III, кн. 2, стр. 44; Е. Спространовъ. МСб., XIII, 635. И двамата твърдятъ, че В. Диамандиевъ е учителствувалъ въ Охридъ 1 1/2 година, обаче въ удостовѣрението, което му е издало църковното настоятелство на църквата „Св. Богородица" въ Каменско, се казва, че е учителствувалъ „цѣлы четыры годинь” и че удостовѣрението (отъ 15 мартъ 1363 г.) му било дадено, понеже напускалъ града: „за това вече като иска да остави градътъ ни, намѣрихмы за добро да му дадемъ настоящето като доказателство за происхожденіето му и за доброто му поведеніе въ названіето му. (В. „Македония”, София, год. II, 1928 г., бр. 338, стр. 1). Вж. биогр. бележки за него въ в. „Македония”, София. год. II, 1928 г., бр. 383, стр. 4.
5. Споредъ Е. Спространовъ, В. Диамандиевъ билъ уволненъ, понеже билъ наклеветенъ предъ владиката за безбожникъ (МСб., XIII. 635). К. Шапкаревъ отхвърля такъво твърдение, първенъ изказано отъ прилепчанина Иор. Ивановъ (въ статията „Къмъ историята на възраждането на гр. Охридъ” въ сп. „Свѣтлина”, год. II, кн. X. и XI), и предполага, че Диамандиевъ е билъ само подплашенъ и му се е сторило, че е наклеветенъ като бунтовникъ (Бълг. прегледъ, год. II, кн. IX—X, стр. 233—239). Че Мелетий е нѣмалъ довѣрие въ охридскитѣ учители показва фактътъ, че по негово искане Джорджаки Челеби, който въ 1861 г. билъ дошълъ въ Охридъ да предприеме риболова, е ревизиралъ охридскитѣ училища и подъ предлогъ, че тамъ Мухамедъ билъ наричанъ лъжепророкъ, затворилъ нѣколко видни граждани (Никола и Стефо Мустреви, Хр. Лимончевъ и др.) (Е. Спространовъ, МСб., XIII. стр. 636).
73
И кошищкото училище, както Мустревото, се е посещавало отъ много ученици [1], между които имало и деца на видни семейства въ Варошъ, като Климентъ Симончевъ (дългогодишенъ пѣвецъ въ църкввта „Св. Климентъ"), Георги Снѣгаровъ (сега дяконъ при сѫщата църква), Хр. Топенчаровъ.
Въ 1861 година билъ направенъ опитъ за отваряне българско училище и въ Вароша, махала Болница, вѣроятно, по настояването на горещия родолюбецъ махаленецъ Ангелъ Групчевъ; обаче Мелетий не е позволилъ да се прелодава въ него на български и то останало махаленско взаимно гръцко училище [2].
При всички противодействия на Мелетия, българското обучение се разширявало както въ града, тъй и въ околностьта. Младежитѣ, които не посещавали училище, сами или съ помощьта на другари се учели да четатъ и пишатъ на български по учебници и други книги, каквито тогава прониквали по частнитѣ домове. Разлространитель на българската грамотность билъ и дюкянътъ на Ангелъ Групчевъ, който тогава е игралъ ролята на българско читалище. Тукъ Гр. Пърличевъ съ помощьта на Ан. Групчевъ, неговъ роднина, се научилъ българска грамотность и е прочелъ българската история [3]. По-старитѣ пъкъ, нѣмайки време и търпение да навикнатъ на българската азбука, сѫ водѣли частнитѣ си смѣтки и преписка на български съ гръцки букви [4], a нѣкои отъ тѣхъ (напр. Ионче П. Снѣгаровъ) се опитвали и да превеждатъ духовни гръцки книги съ гръцко писмо на охридско наречие [5]. Къмъ такива опити ги насърдчавалъ фактътъ, че въ охридскитѣ църкви се пѣели нѣкои псалми на македонско наречие и тѣ, както
1. Споредъ Е. Спространовъ, 200 д. (МСб., XIII, стр. 633).
2. К. Шапкаревъ, Бълг. прегледъ, год. II. кн. IX—X, стр. 282.
3. Автобиография, МСб., XI, стр. 371.
4. Вж. в. „Македония", год. II, бр. 383, стр. 1.
5 Вж. Моята „Книжовни опити. . .”, Макед. прегледъ, год. I, кн. 4., стр. 83—84.
74
се изразява Гр. Пърличевъ, „вдъхвахѫ свещенъ ужасъ на християнитѣ" [1]. Въ църквитѣ въ Дебърца се служело по славянски. Затова канцеларията на Охридската митрополия била принудена да води на български преписката си съ тамошнитѣ свещеници [2]. По сѫщата причина гъркоманитѣ наричали църковнославянското пѣние „дебърско" и „селско" [3].
Всичко това е насърдчавало Γp. Пърличевъ, който въ 1861 г. е станалъ елински учитель въ Охридъ за 6000 гр. год. заплата, [4] да се опитва да въведе постепенно българския езикъ въ централнитѣ градски училища. Първенъ той предпазливо е разказвалъ на ученицитѣ си за събития изъ българската история и за мѫченишката смърть на братя Миладинови, говорилъ на тѣхъ и на по-събуденитѣ граждани, колко е мѫченъ елинскиятъ езикъ и колко по-сладко и по-лесно е да се учатъ „на майчинъ си языкъ". [5] Макаръ и да преподавалъ
1. МСб., XI. стр. 371.
2. Притежавамъ едно такъво писмо отъ м. февруарий 1864 г. Момата Менка Грую Иовева отъ с. Лактинье (Горна Дебърца) е подала заявление (писано на гръцки ез.) до митрополита да ѝ бѫде разрешено да се сгоди за другиго, понеже годеникьтъ ѝ Грозданъ Гулия отъ сѫщото село заминалъ въ Варна преди петь години, е писалъ на баща си, че е свободна. Митрополията е изпратила заявлението до енорийския свещеникъ въ селото попъ Матей при следния надписъ на български съ църковнослав. букви:
Попъ Матей е отговорилъ съ надписъ върху заявлението на български съ църк.-славянски букви:
Възъ основа на това, митр. Мелетий въ Ресенъ е сложилъ върху заявлението на гръцки езикъ резолюция.
3. Вж. Църковенъ Вестникъ, 1902 г., бр. 33 и 39, стр. 3.
4. Автобиография, МСб, XI, стр. 359—370.
5. Ibid., стр. 371.
75
самъ въ 4 класа и поради буйния си темпераментъ си служелъ и съ тѣлесни наказания, той скоро се прочулъ като добъръ учитель и постепенно се усилвало влиянието му между гражданитѣ.
На изпита въ края на 1861—1862 уч. година той и сподвижникътъ му Якимъ Сапунджиевъ сѫ държали на български пламенни речи противъ фенерското иго. По оплакване на митр. Мелетия, Як. Сапунджиевъ билъ повиканъ на разпитъ въ правителството, но следъ като представилъ речьта си, билъ освободенъ, като даже билъ похваленъ за ораторската му способность. [1] Въ 1866 г. настоятелството на кюркчийската каса решило да се изхвърли гръцкиятъ езикъ отъ училищата, обаче не било възможно това решение да се приложи веднага, понеже нѣмало още пълно единодушие между гражданитѣ по тоя въпросъ. [2] За да подготвятъ града къмъ такъвъ реформа, кожухаритѣ въ Охридъ и Цариградъ решили да се назначи български учитель въ нѣкое отъ охридскитѣ училища. Понеже настоятелитѣ на кюркчийската каса Гр. Паунчевъ и П. Огненовъ не давали пари отъ нея, тѣ били свалени и новитѣ настоятели К. Размовъ и Ил. Чобановъ къмъ края на м. августъ 1867 г. назначили баба Недѣля Петкова за учителка въ девическото училище, за което одескиятъ търговецъ Тошковичъ е отпускалъ нѣколко години по 3000 гр. [3] Девическото училище подъ название „Искра" било открито въ кѫщата на Ангелъ Бѣлевъ и имало около 200 ученички. Въ празднични дни по-възрастнитѣ ученички се събирали въ училището и учителката ги изпитвала въ присѫтствието на майкитѣ имъ, следъ което пѣели училищни пѣсни. На 10 мартъ 1867 г. баба Недѣля е дала полугодишенъ изпитъ, но скоро следъ това митроп. Мелетий е успѣлъ да накара Анг. Бѣлевъ да изпѫди ученичкитѣ отъ кѫщата си. Училището се премѣстило въ Кецкаровата кѫща. Баба Недѣля е учителствувала тукъ до края на 1869 г. [4] или до есеньта на 1870 г., като е прекѫснала за малко, когато била затворена по клеветитѣ
1. Гр. Пърличевъ, Автобиография, МСб, XI, стр. 373.
2. Е. Спространовъ, Възраждането на гр. Охридъ, МСб, XIII, стр. 645.
3. ibid. стр. 648, заб. 1; К. Шапкаревъ, Нѣколко критически бележки... Бълг. прегледъ, год. II, кн. VIII, стр. 137.
4. К. Шапкаревъ, Нѣколко критически бележки..., Бълг. прегледъ, год. II, кн. VIII, стр. 137.
76
на Мелетия и се лекувала въ Битоля. Отъ това училище излѣзла учителката Ан. Терзянова. [1]
Съ материалната подкрепа на охридскитѣ кожухари Гр. Пърличевъ и Дим. Узуновъ сѫ учили шесть месеци книжовния български езикъ въ Цариградъ при Ив. Найденовъ, за да го въведатъ въ охридскитѣ училища. [2] Въ м. ноемврий 1868 г. Гр. Пърличевъ е въвелъ българския езикъ въ централното взаимно училище, обаче съ арестуването му Мелетий е осуетилъ тоя опитъ. [3] Едвамъ презъ септемврий 1869 г. окончателно билъ изхвърленъ гръцкиятъ езикъ отъ центр. училища, като сами ученицитѣ възстанали противъ гръцкитѣ преподаватели-охридчани, но противници на българското обучение Ник. Савиновъ и Темко п. Стефаниевъ. Безшумно били побългарени и училищата въ махалата „Болница" и Месокастро. [4] Обучението на български въ централнитѣ училища било прекѫснато само въ 1874 г. въ промеждутъка (отъ Лазарева сѫбота до Духовдень), когато митр. Мелетий е държалъ катедралата заедно съ училищата въ нейния дворъ. Тогава ученицитѣ отъ основното училище сѫ продължили образованието си въ месокастранското и кошищкото училища. Гъркоманитѣ отворили гръцко училище, което къмъ 1878 г. е нѣмало повече отъ 20 ученици и ученички. [5] Въ централнитѣ градски училища първитѣ бълг. учители сѫ били Гр. Пърличевъ, Дим. Узуновъ и Хр. Балевъ, a въ месокастранското Якимъ Маленковъ (после свещеникъ). [6] Гр. Пърличевъ е учителствувалъ въ класното училище до есеньта 1875 г., когато поради конфликтъ съ митрополита Натанаила, се премѣстилъ въ месокастренското основно училище, гдето учителствувалъ две години. [7]
Презъ 1873/1874 г., когато Българската екзархия сериозно се заела за подобрение на българското училищно дѣло, [8] въ охридскитѣ училища билъ въвежданъ Песталоциевиятъ
1. X. П. К-въ, Баба Неделя Петкова въ сп. „Свѣтлина”, год. III. кн. II, стр. 33; вж. и Ю. Ивановъ, Къмъ историята на възражданието на гр. Охридъ, Свѣтлина, год. II, кн. X и XI, стр. 242—243.
2. Е. Спространовъ, Възраждането на гр. Охридъ. МСб, XIII, стр. 648.
3. Гр. Пърличевъ, Автобиография, МСб, XI, стр. 373.
4. Е. Спространовъ, МСб, XIII, стр. 649—650.
5. Битолско, Прѣспа и Охридско, МСб, XV, стр. 63.
6. Статистически сведения за охридското училище „Св. Климентъ" презъ 1903/1909 г. (въ екзарх. архива).
7. Автобиография, МСб, XI, стр. 401—402.
8. Вж. Д-ръ Π. М. Нойковъ, Погледъ върху развитието на българско образование..., Годишникъ на Софийския университетъ, Историко-филол. ф-тъ, год. ХХII, стр. 41.
77
методъ, ревностно разпространяванъ тогава изъ България отъ Иосифа Ковачевъ. До освобождението на България Охридското класно училище е имало 3, 4, и даже 5 класа. Сѫщо и въ месокастранското училище три години на редъ (1875/76, 1876 77 и 1877/78), освенъ 4 отдѣления, е имало и 3 класа, a следъ това само 4 отдѣления. Презъ 1873—1874 г. девическото училище било помѣстено въ общинско здание (въ махалата Геракомия). [1]
Изобщо въ промежутъка отъ учредяването на Екзархията до освобождението на България Охридъ е ималъ добре уредени училища, благодарение на неговото сравнително още добро икономическо положение и на голѣмата пожертвователность на гражданитѣ. Не ще да преувеличава единъ бълг. пѫтешественикъ, когаго, подчертавайки, че тогава бълг. училища въ Охридъ сѫ били образцови за околнитѣ училища, казва:
„Ако би нѣкой пѫтникъ въ това време да бѣше въ Охридъ, непремѣнно щѣше да дойде до заключение, че втори пѫть центърътъ на тежината на българското движение се пренася на брѣга на Охридското езеро". [2]
Следъ освобождението на България, охридскитѣ училища сѫ западнали, понеже вследствие на икономическия упадъкъ, Охридската община не е била въ състояние напълно да ги издържа. Затова екзархията е започнала да издържа класното училище, a охридската община се грижела само за основнитѣ училища. Презъ 1881/1882 уч. година е избухналъ конфликтъ между охридчани и Дим. Узуновъ, назначенъ отъ екзархията за учитель въ охридското класно училище и инспекторъ на народнитѣ училища въ Охридъ и Струга, понеже той е станалъ причина на следната учебна година (1882/83), Екзархията да премѣсти въ Одринъ назначения презъ 1881 82 г. главенъ учитель на охр. класно училище Дим. Иосифовъ. Между двамата учители се създали неприязнени отношения поради това, че Дим. Узуновъ не е искалъ да заеме достатъчно число часове въ класното училище, както нареждалъ гл. учитель, докато най-после екзархията му предписала да преподава не по-малко
1. Статистически сведения за охридскитѣ училища презъ 1908/ 1909 уч. г. (въ екзарх. архива).
2. * * *. Битолско, Прѣспа и Охридско, МСБ, IV, стр. 65.
78
отъ 20 часа седмично. [1] Гражданитѣ се раздѣлили на партии — едни за Дим. Узуновъ, другитѣ противъ него, докато последнитѣ успѣли да го отстранятъ и назначили Андроника Иосифчевъ, a Узуновъ, следъ като стоялъ въ Охридъ половина година безъ работа, билъ премѣстенъ въ Кукушъ. [2] По всѣка вѣроятность този раздоръ е повлиялъ да не бѫде въ добри отиошения съ гражданитѣ и Гр. Пърличевъ, та следъ една година учителствуване (1882/83 уч. г.) е напусналъ Охридъ. [3]
Класното училище постепенно се развивало. Започнало презъ 1881/82 г. само съ I кл. предъ следнитѣ 4 уч. години (1882/83, 1884/85 [4], 1885/86 и 1886/87) то било II класно, презъ 1883/84 и 1887/88 — III класно, a презъ 1888,89 уч. година е станало IV [5] класно, каквото е било до 1893/94 уч. г. включително, a отъ 1894/95 до 1912/1913 уч. г. включително е било ІII класно. [6]
На 20 августъ 1886 г. било открито още едно основно училище и забавачница — въ махалата „Емлякъ" въ кѫщата на Ив. Пляковъ. Тукъ пръвъ учитель билъ Андроникъ Иосифчевъ. [7]
Презъ 1886 1887 г. въ охридскитѣ бълг. училища е имало всичко 16 учителски сили (11 учители и 5 учителки) и 478 учащи се (380 ученици въ 4 отдѣления и 2 класа и 98 ученички въ 4 отдѣления) [8], a въ цѣлата Охридска околия— 21 училища съ 1267 ученици. [9] Презъ 1888 1889 г. ученицитѣ
1. Екз. писма № 301 отъ 7 августъ 1881 г., № 345 отъ 3 (?) августъ 1881, № 391 отъ 21 септемврий 1881 г., № 460 отъ 31 октомврий 1881 г., № 536 отъ 5 декемврий 1881 г., № 167 отъ 25 февр. 1883 г.
2. Екз. писмо № 167 отъ 25 февр. 1883 г.; екз. входящъ дневникъ за 1882 г., № 1146 отъ 5 ноемврий 1882 г. (писмо на гражданитѣ) и № 1147 отъ 11 ноемврий 1882 г. (писмо на председателя на Охридската църковноучил. община, попъ Хр. Маленковъ). Сѫщо вж. вх. № 833 отъ 21 септ. 1832 г. и № 897 т/ма отъ 16 с/врий 1882 г.
3. Автобиография, МСб, стр. 403. Председательтъ на Охр. община попъ Христо Маленковъ съ телеграма отъ 21 августъ 1882 г. моли Екзархията да не назначава Гр. Пърличевъ за учитель въ Охридъ (Екз. вх. дневникъ за 1882 г. № 911).
4. Споредъ „Църковенъ Вѣстникъ" (1902 г., бр. 33 и 39, стр. 3), презъ тази годима въ Охридъ е имало III кл. училище. Трѣбва да се отбележи, че до 1883 г. не сѫ били събирани сгатистически сведения за българскитѣ училища въ Турция, a и следъ това презъ сѫщото десетилѣтие сведенията на екзархията не винаги сѫ точни. (Срв. Д. Матовъ, Македония споредъ най-новитѣ книжовни вести, Бълг. прегледъ, год. II, хн. XII, стр. 68).
5. * * *. Битолско, Прѣспа и Охридско, МСб, IV, стр. 66 и 67.
6. Статистич. сведения за охр. у-ща презъ 1908/1909 уч. г.
7. Ibid.
8. * * *. Битолско, Прѣспа и Охридско, МСб, IV, стр. 67.
9. Д. Матовъ, Македония споредъ най-новитѣ книжовни вести, Бълг. прегледъ, год. II, кн. XII, стр. 69.
79
били по-малко — 457 д., отъ които 333 ученици (въ 4 отдѣления и 4 класа) и 124 ученички (въ 4 отдѣления и 3 класа). Въ това число влизатъ и ученицитѣ (около 45 д.) на кошищкото училище, което половина година стояло затворено. Презъ 1889/90 уч. г. е имало 24 учителски сили (18 учители и 6 учителки), a ученици по-малко, отколкото въ предишната учебна година: 437 д., отъ които 330 ученици (въ 4 отдѣления и 4 класа) и 107 ученички (въ 4 отд. и 1 класъ). [1] По училища е имало въ
1) IV класното „Св. Климентъ" 4 учители 56 ученици
2) основното „Св. Климентъ" 8 „ 118 „
3) „ „Преображение Господне" въ Месокастро 3 „ 77 „
4) „ „Св. Кирилъ и Методий" въ Кошища 2 „ 43 „
5) „ въ мах. „Емлякъ" 1 „ 36 „
6) девического „Искрица" въ (Варошъ, Геракомия) 5 учителки 77 ученички
7) девическото въ Месокастро 1 „ 30 „
Основнитѣ учители сѫ получавали различни и нѣкои твърде низки заплати. Така, въ основното училище „Св. Климентъ" е имало заплати отъ 30, 18, 15, 12, 10 и 8 л. т. годишно, въ девическото училище „Искрица" — отъ 7, 6 и 4 л. т.; учителитѣ въ Кошища и Емлякъ сѫ получавали по 30 л. т. По-добре били възнаграждани екзархийскитѣ учители : директорътъ на класното училище е получавалъ 60 л. т., a другитѣ учители въ сѫщото училище — по 50 л. т., гл. учитель на основното училище „Св. Климентъ" — 50 л. т. и гл. учителка на девическото у-ще „Искрица" — 60 л. т. годишно. [3]
Освенъ български, въ Охридъ е имало и инородни училища: [4] 2 основни гръцки (мѫжко и девическо), 2 влашки основни (мѫжко и девическо) и 8 турски (6 основни при джамиитѣ, 1 руждие или III. класно училище и 1 медресе). Презъ 1889/1890 г. въ гръцкитѣ училища, помѣщавани въ частни кѫщи, е имало двама учители и една учителка, плащани отвънъ,
1. * * *. Битолско, Прѣспа и Охридско, МСб, IV, 67.
2. Ib., стр. 66.
3. Ibid., стр. 67.
4. Ibid., стр. 63.
80
съ 80 ученици и 56 ученички, въ влашкитѣ единъ учитель и една учителка съ 33 ученици и 25 ученички, въ турскитѣ 15 учители съ 260 ученици [1].
Следъ 1890 г. учебното дѣло се подобрява и въ Охридъ, както изобщо въ цѣлата екзархийска область. По инициатива на митрополитъ Григория, въ 1897 г. бѣ построено модерно двоетажно училищно здание въ двора на катедралната църква „Св. Климентъ" и презъ 1897/98 уч. г. въ него се премѣсти класното училище, a въ старото здание въ сѫщия дворъ, гдето до тогава бѣше класното, остана основното училище и се премѣсти девическото училище „Искрица", което отъ 1901/1902 г., по решение на училищното настоятелство, бѣ преименувано „Благовещение". Въ предишното здание на девическото училище на 10 октомврий 1905 г. се откри основно училище подъ сѫщото название „Искрица". Презъ нощьта срещу 7 юлий 1904 г. изгорѣ зданието на месокастренското училище, което отъ тогава насетне се помѣщаваше въ неудобно здание.
Презъ 1893/94 уч. година въ Охридската околия е имало 24 училища съ 1745 ученици или въ сравнение съ учебната 1886/87 г. [2] 4 училища съ 478 ученици повече, a презъ 1899 г. — 25 училища (23 основни и 2 класни) съ 40 учители и 1659 ученици, a само въ Охридъ — 2 класни училища (III кл. мѫжко и I кл. девическо) и 4 основни съ 21 учители и 1047 ученици, както и недѣлно училище. Поради подема на българското образование, намалявали ученицитѣ на инороднитѣ християнски охридски училища. Презъ 1899 г. въ охридската околия е имало : 1 гръцко основно училище (въ Охридъ) съ 3 учители и 35 ученици (българи, власи и албанци), 1 влашко основно училище съ 3 учители и 35 ученици и 1 сръбско основно училище съ 3 учители и 16 ученици. [3]
Презъ 1907 1908 г. въ охридскитѣ училища (1 класно и 6 основни) е имало 1023 [4] ученици (565 м. и 458 ж.); презъ 1908/1909 г. 826 уч. (465 м. и 361 ж.) съ 19 учителски сили (11 учители и 8 учителки); презъ 1909/1910 г. 814 уч. (476 м. и 336 ж.) съ 23 учителски сили (13 учители и 10 учителки); презъ 1910/1911 г. 599 уч. (365 м. и 234 ж.); презъ 1911/1912 г.
1. ibid., стр. 68.
2. Д. Матовъ, Бълг. прегледъ, год. II. кн. XII, стр. 69.
3. Църковенъ Вестникъ, 1902 г., бр. 38 и 39. стр. 4 и 5.
4. Взима се броятъ на ученицитѣ въ края на учебната година.
81
576 уч. (349 м. и 227 ж.) съ 21 уч. с. (11 учители и учителки) [1]. Прогресивното намаление на ученицитѣ презъ хуриетскитѣ години ще да се дължи на обстоятелството, че презъ бурнитѣ революционни години (1902—1904 г.) е имало по-малко бракове. Презъ време на обезорѫжителната акция нѣкои граждани сѫ емигрирали, a частно за 1911/1912 г. холерата ще да е спирала нѣкои родители да пращатъ децата си на училище.
Класнитѣ и основнитѣ учители сѫ получавали заплата отъ екзархията и пособия отъ охридската църковно училищна община. Презъ 1911/1912 г. екзарх. заплата на гл. учитель била 54, a на другитѣ класни учители 40 1/2, 36, 31 1/2 и 27 л. т. годишно. Общината е давала добавка на гл. учитель 18 л. т., a на кл. учители 13 1/2, 12, 10 1/2 и 9 л. т. Още по-различни заплати сѫ получавали основнитѣ учители : отъ Екзархията 31 1/2, 28 1/2, 27, 24 и 19 1/2 л т. ; a отъ общината пособие 10 1/2, 9 1/2, 9 и 6 1/2 л. т. Това голѣмо различие въ заплатитѣ на първоначалнитѣ учители е произлизало главно отъ това, че не всички сѫ имали
1. За по-голѣма прегледность давамъ таблица за движението на ученицитѣ, съставена по годишния рапортъ на гл. учитель Ив. Нелчиновъ за 1903 1909 уч. г. и статистич. сведения на бълг. екзархия :
[[ Училищa, 1907/1908 1908/1909 1909/1910 1910/1911 1911/1912
1. III класно училище „Сп. Климентъ"
2. Централноосновно училище „св. Климентъ" (ІІ, ІІІ и IV отд.)
3. Централно девическо основно училище „Благовещение" (забавачница и 4 отд.).
4. Махален. основно училище „Искрица” (заб. и 1 отд.)
5. Месокастранско основно училище „Преображение”(заб. и I отд.) или „Митропол. Натанаилъ"отъ 1909 г.
6. Кошищко основно училище „Св. Кирилъ и Методий” (заб. и 3 отд.)
7. Основно училище „св. Георги” (мах. Емлякъ) (IV отд.) ]]
82
завършено срѣдно образование. При все това сега учителското възнаграждение било по-добро, отколкото напр. преди 20 години. Общо заплатитѣ въ кл. училище сѫ били: 72 (за гл. у-ль), 54, 48, 42 и 36 л. т.; въ основиитѣ училища : 42, 38, 36, 28, 26, 24 л. т. годишно.
Повечето отъ преподавателитѣ въ охридскитѣ училища сѫ били родомъ отъ Охридъ. Отъ тѣхъ заслужаватъ да бѫдатъ споменати като образцови учители и народни дейци живитѣ: Левъ Огненовъ, Ив. Групчевъ, Лука Групчевъ, Ант. Кецкаровъ, Н. Цвѣтиновъ (сега свещеникъ), Ив. Нелчиновъ и починалитѣ : Ник. Филипчевъ, Хр. Узуновъ, Ив. Лимончевъ, Ив. Дѣлевъ, Дим. Ивановъ (Таке).
Днесъ въ стародавния български градъ е съборено цѣлото това величествено народно дѣло. Въ двора на катедралната църква „Св. Климентъ", гдето охридчани се клели за борба до край противъ гърцизма и отъ 1869 г. до 1913 г. непрекѫснато охридскитѣ деца сѫ били обучавани на майчиния си езикъ, сега се издигатъ сръбски училища. Заличенъ е надписътъ на новото училищно здание „Българско ІІІ-класно училище „Св. Климентъ" и на него виси табела съ надписъ „Српска гимназија", за обща скръбь на млади и стари охридчани! Забранена е българската речь въ храма и училището на българския първоучитель Св. Климентъ, анатемосано е българското име на ония граждани, поради които и чрезъ които охридскитѣ архиепископи сѫ подчертавали, че сѫ български свещеноначалници. Колко силно мразятъ българския езикъ сръбскитѣ властници, показва фактътъ, че миналата година на Великдень (Второ възкресение), въ църквата „Св. София" евангелието, четено по общия православенъ обичай на разни езици (славянски, сръбски, гръцки, френски и турски), не се прочете на български за голѣмо прискърбие на всички богомолци, нѣкои отъ които не се сдържаха и извикаха въ църква: „ами на бугарски!" Този плахо нададенъ викъ въ катедралата на нѣкога сияйната „архиепископия на България", предъ великолепния архиепископски тронъ съ монограма „Ἀρχιεπίσκοπος Βουλγαρίας” бѣше тъй покъртенъ, че можеше да внесе разочарование и у най-пламенния български славянофилъ. Сѫщиятъ тоя викъ ме увѣрява, че сръбскиятъ шовинизъмъ не ще успѣе да унищожи хилядогодишния български духъ на Охридъ, както и на земята, на която той е светиня, — Македония.
83
ПРИТУРКА
Постановления на охридската църковна община противъ лукса [1].
(вписани въ кодекса на св. Климентъ, стр. 87 и 98)
I. 1759 г., февруарий 28.
Неизмѣнно копие отъ запретителното писмо.
Съ настоящето съгласително писмо удостовѣряваме всички ние, долеподписанитѣ отъ Охридската община, че съ общо размишление и по самоволенъ изборъ (αὐτοπροαιρέτῳ ἐκλογῇ). Целейки изобщо ползата на нашата община и, предвиждайки всичко, що е въ вреда и щета, опредѣлихме въ съгласие и решихме твърдо (βεβαίως), отъ сега никоя отъ женитѣ на общината ни да не прави дреха отъ червенъ атласъ, нито да носи такива готови, нито кожухъ, нито джубе, нито капче (σκούφιαν), нито алена дреха, нито да поставятъ везани цвѣтя на капчетата си и сърма, още нито жълтици да не окачватъ на капчетата или на друго мѣсто на главата горе или на гърдитѣ доле, съ маргаритари, що държатъ. Съвсемъ да не се намѣри у тѣхъ нито цѣла жълтица, нито половина, нито клабуданъ везанъ на шалваритѣ
Още общо постановяваме, бащитѣ и майкитѣ прикя да не даватъ повече отъ петь чифта чорапи и 15 кърпи, задето тѣзи обичаи ни вредятъ. И прочее, която отъ женитѣ поиска да се възпротиви на общата ни заповѣдь и се осмѣли да носи или атласъ, или везани цвѣтя на капчетата и сърма или жълтици, или за прикя даде повече отъ това, що опредѣлихме, то, ако тя има мѫжъ, да плати глоба 20 гр. (ἀολάνια) самиятъ ѝ мѫжъ, задето не я възпрѣлъ; ако пъкъ мѫжътъ ѝ отсѫтствува, тя сама да плати глобата (τὸ ἐζεριμὲν). Заради това, прочее, се състави и настоящето запретително писмо на общината и се постави въ свещения кодексъ на църквата, за да има сила (ἔχον τὸ κῦρος) въ всѣко мѣсто и време" (ἐν παντὶ τόπῳ καὶ χρόνῳ).
II. 1758 г., априлъ 1.
Неизмѣнно копие отъ запретителното писмо.
Съ настоящето съгласително писмо удостовѣряваме предъ архиерея (ἔμπροσθεν τοῦ ἀρχιερέως) всички ние долеподписанитѣ отъ охридската община, че съ общо размишление и по самоволенъ изборъ, имайки предъ видъ ползата на нашата община и предвиждайки това, що е въ вреда и щета, опредѣлихме
1. Издадени отъ Hahn въ книгата Reise durch die Gebiete der Drin und Wardar, Denkschriften der kaiserlichen Akademie der Wissenschaften philosophisch-historische Classe. Bd. XVI, Wien, 1869, 169-170. Тукъ ние ги даваме въ български преводъ.
84
единогласно и решихме твърдо: отъ сега отсекохме ония казани петь чифта чорапи и 15 кърпи, които се даваха, да не се даватъ. Отъ страна на зетя, ако има баща и майка и кумъ, само на тѣхъ да се дава обичайното, както преди (τὸ κατὰ τὸ πρώην συνήθιον); ако пъкъ нѣма баща, a само майка (да се дава) само на майката; ако нѣма и майка, — никому. И относно страната на булката (да бѫде) по сѫщия начинъ, както пишемъ по-горе. И ако има молитва при годежа, да не отиватъ нито мѫже, нито жени, (а) само на свещеника да се дава кърпа, и молитвата да я прочете въ църква (καὶ εὐχί εἰς τὴν ἐκκλησίαν νὰ διαβασθῇ), братимитѣ (τοὺς μπρατίμους) и магера, и килерджията и гайдаджията (καὶ μάγειραν καὶ κιλερψὶν καὶ γαἲδαψὶν) и добитъка, що носи прикята, — на всичкитѣ да се даватъ (кърпи). И затова. прочее, се състави настоящето запретително и разграничително (ἀφορεστικὸν) писмо на общината предъ архиерея (ἔμπροσθεν τοῦ ἀρχιιρέως), клирици и свещеници и всички християни (κληρικῶν τε ἱερέων καὶ πάντων τῶν χριστιανῶν) и се постави въ свещения кодексъ на църквата, за да има сила въ всѣко мѣсто и време".
Писма на сакелария Даниила москополецъ до охридския сакеларий Стефанъ
I. Отъ м. май 1790 г.
II. Отъ 30 апр. 1792 г. досежно учителя Димитъръ папа Иоану.
85
III. Отъ 13 априлъ 1793 г.
Изъ попъ Стефановия бележникъ
86
Изъ посланието на охридския митрополитъ Калиника за охридското главно училище отъ 24 августъ 1840
87
Послание на охридския митрополитъ Дионисий за изповѣдване на християнитѣ
88
