4. Какъ сѫ писали македонцитъ преди 115 години
Съобщава проф. В. Златарски.
Покойниятъ добъръ българинъ Д. Каранфиловичъ още въ 1936 г. ми бѣше предалъ два документа, като ми предостави право да ги издамъ, ако ги намирамъ за интересни, когато и както намѣря за добре. Но тия документи, като ценни, бѣхъ ги прибралъ и въ сѫщото време затурилъ нѣкѫде низъ ннижага си, така че дълго мислѣхъ, че съмъ ги изгубилъ. Обаче тия дни случайно ги изнамѣрихъ и бързамъ да ги обнародвамъ поради тѣхната навременность и важность.
I
Ето съдържанието на първия документъ въ факсимиле:
118
Документътъ е написанъ на половинъ листъ (38.4 х 25.7 см.) бѣла хартия, сгънатъ на две, съ водни паралелни (на разстояние 3 см.) линии, a въ срѣдата на първата страница, на която е написанъ текстътъ, има воденъ знакъ крѫгъ и въ срѣдата му пгица, кацнала на планински върхъ. Другитѣ три страници сѫ празни.
Отъ съдържанието на документа се види, че това е едно условно писмо, сключено между двама търговци, Хаджи Тасе и Мано Хаджи Петко(въ), на 5. януарий 1814 г. въ Башино село, недалечъ (3/4 часа) с.-з. отъ Велесъ [1], за образуване на съдружие между тѣхъ при условия, че Хаджи Тасе внесълъ 5 хиляди гроша капиталъ, броени пари, и че съдружницитѣ ще дѣлятъ по равно печалби и загуби, за четири години, следъ изтичането на които сдружението може да продължи за повече години, ако и двамата съдружници това пожелаятъ.
Условното писмо е писано на чисто велешко наречие, съ всичкитѣ му български характерни граматически особености. Въ свободна транскрипция съдържанието на писмото, като прибавяме и ударение на думитѣ по велешко наречие, гласи :
От дèнеска òвде покàжуямъ кàко се чѝниме òртаци сосъ Хàджи Тàсета. И тỳрилъ Хàджи Тàсе кàпиталъ 5000 гроша, брòени пàри да рàботатъ. Нà среде отъ òвиа пàри, што ке имъ дàде гòспотъ — ѝли кяръ ѝли зàраръ — братски да дèлатъ нàполу. И ѝмаме зборъ [2] за чèтири гòдини да рàботиме зàедно òртаклъкъ. Откакъ се свъ̀рши тòва врèме, àко сàка и èденъ и дрỳг’и, пàкъ мòжатъ за пòвеке врèме да òстанатъ; затòва прàвиме двè пѝсма èдно како дрỳго, да се знае. 1814. януария 5. Башино село.
Асъ Хаджи Тасе су каилъ [3]
Ясъ Мано Хаджѝ Петко.
Какò е гòре згрèшено нè сме покàжале отъ òвиа кàпиталь ште трèбатъ пòвеке пàри или дèсеть хѝляди или двàесеть — да стòи дòбъръ [4] Хаджи Тасе сèкой пать и да работатъ сосъ фàйде [5] по 50 пàри на мèсець на сто-то.
1. Покойниятъ Д. Каранфиловичъ ми казвà, че Башино село било родно мѣсто на двамата братя „Петковичи", руски консули — единиятъ въ Бейрутъ, a другиятъ въ Фиуме.
2. Збор = дума, условие.
3. „Су каилъ" значи „съмъ каилъ” (су вм. сум; каилъ турска дума, която значи „съгласенъ”).
4. Въ „добир" е неточно написано предадено „ър” чрезъ „ир”: „добир” е вм. добър, както „свирьши” вм. свърши. Тукъ „добър" значи гарантимъ, който ще посрещне евентуални по-голѣми задължения на съдружието.
5. Файде = лихва.
119
II
Съдържанието на втория документъ гласи:
Тоя документъ е написанъ сѫщо на половинъ листъ бѣла хартия, сгънатъ надве, съ сѫщитѣ водни паралелни линии, съ водни букви N R Р. На втората страница, т. е. на гърба на текста се чете : „теслимъ оу петричъ гр. 250", написано отъ друга рѫка. Третата страница е празна, a на четвъртата въ горния край е написано отъ сѫщата рѫка, която писала и документа, следното:
Отъ съдържанието на документа личи, че това е единъ записъ (темесюкъ), даденъ на 29 юлий 1815 г. отъ търговеца Мартинъ Сто[и]мировъ, родомъ отъ София, както се види отъ приведената приписка на 4-та страница, въ Прилепъ за 640 гроша срещу стока, която получилъ отъ х. Тасе и С-ие, съ срокъ до пангиря въ Петричъ, който ставалъ на есень всѣка година, и при двама свидетели: единъ арменецъ на име Хюдаверди (на арм. Асвададуръ), който съ арменски букви на турски езикъ написалъ, че става свидетель заради Маретина, a другъ — Панчо софиянецъ, абаджия.
Вториятъ документъ е съчиненъ на смѣсенъ езикъ — народно наречие съ литературни черковнославянски изрази зъ, симъ моимъ темесукомь, творю, суду, даю, рукописание,
120
прекословие, увѣрение, — покрай народнитѣ изрази: зехъ, Тасета, кумпания, веламъ, имаме, ваде, да се наплатиме, на Петричъ панагюръ, безъ речь, темесукъ на Мартина отъ София, ваде до Петричъ.
*
И двата гореприведени документа сѫ писани отъ една и сѫща рѫка, a именно отъ рѫката на Мано х. Петковъ, който, както се това установява отъ първия документъ, пише въ втория отъ името на съдружническата фирма — „Хаджи Тасета и коумьпания"; сѫщо отъ него е писана приписката на 4-та страница, когато оная на 2-та е отъ друга рѫка. Но нашитѣ документи, освенъ че ни запознаватъ съ търговскитѣ наредби и обичаи на българитѣ въ Македония въ началото на XIX в., представятъ интересъ и важность въ друго отношение. Тѣ ни въвеждатъ въ една епоха, когато гърцизъмътъ въ Македония бѣше въ най-голѣмата си сила, и ясно свидетелствуватъ, че прѣди 115 години македонскитѣ търговци, както и еснафлиитѣ, — дветѣ най-жилави тогавашни организации, върху които опрѣнъ българскиятъ народъ сполучи да обособи своята национална индивидуалность и да се освободи духовно, сѫ знаели и употрѣбявали българския езикъ и грамота въ всичката имъ чистота и сила. A тогава нѣмаше нито българска Екзархия, нито революционни организации, a оттука ясно става, че македонцитѣ българи при всичкия натискъ на гърцизъма още въ началото на XIX вѣкъ се чувствували истински българи и открито показвали своята българщина съ сѫщото пълно съзнание, както и днесъ подъ не по-малко силния гнетъ на новитѣ си политически и духовни владетели.
София, 31. I. 1929 г.