3. Имената на нѣкои македонски градове. 1. Солунъ.
Отъ Ст. Рoмaнски
Връзката на славянското име на града Солунъ съ гръцкото Θεσσαλονίκη, съкратено Σαλονίκη, минало и въ турски Selianik, итал. Salonicco и пр., е тъй очевидна, че до скоро въ науката не бѣше и подиганъ въпросъ за по-точното разяснение на произхода на едното отъ другото. Тепърва напоследъкъ, когато A. Mazon, Contes slaves de la Macédoine sudoccidentale, Paris 1923, p. 23, изказа мнение, че славянското Сòлун предполага една гръцка форма *Σαλώνη, въпросътъ биде подетъ отъ слависти и романисти за разяснение не само на славянското име на града, но и на името му у други нѣкои балкански народи.
По поводъ на това мнение на проф. Мазонъ пръвъ се изказа Д. Вайанъ (Vaillant), професоръ по сърбохърватски езикъ въ Висшето училище за живитѣ източни езици въ Парижъ, въ едно свое съобщение въ Френския антропологически институтъ — „върху етимологията на славянското име на града Солунъ", вж. спис. L'Anthropologie, t. XXXIV, 1924, р. 292–293. Той именно излѣзе съ мнение, че „македонскитѣ славяни" (les Slaves de Macédoine) — както той пише по мода, разпространявана отъ сърбитѣ, — били дали на тоя градъ името на голѣмата християнска митрополия въ Далмация, Salona (днесъ сърбохърватски Solin), като го приспссобили къмъ своята фонетика: „старосл.", сиречь старобългарски Солоунъ. Въ подкрепа на това си мнение той привежда на първо мѣсто исторически доводи: славянитѣ, дошли отъ Дунава, били проникнали въ Далмация и достигнали Салона „въ самото начало на VII вѣкъ" (tout au début du VII-e siècle), до като въ Македония тѣ влѣзли и достигнали областьта на Солунъ малко по-късно. Въ сѫщность, споредъ добре познати исторически известия, славяни сѫ прониквали до единия и другия градъ много по-рано: въ Далмация тѣ се явяватъ презъ VI в. на нѣколко пѫти (между 547 и 598 г.), следъ 603 г. вече превзематъ
79
и разрушаватъ Салона, a Солунъ имъ е билъ познатъ още отъ 549 г., когато действували въ Тракия южно отъ Родопитѣ, на 550 г. замисляли вече да го нападнатъ, отъ 578 г. насетне, отъ времето на проникването имъ въ Гърция, тѣ сѫ често подъ самитѣ негови стени, както може да се види и у Niederle, Slov. starožitn. II 176, 191, 198, 226 и сл., и Manuel de l'antiquité slave I 63 и сл.; сѫщо и у Jireček, Geschichte der Serben 1 82, 91 сл., 94 и сл. Вънъ отъ това, тукъ и тамъ действуватъ разнородни славянски племена, които се движатъ въ различни посоки и по различни пѫтища. Стариятъ и богатъ далматински градъ Салона, при Спалато, е билъ свързанъ съ вѫтрешностьта посрѣдствомъ единъ пѫть, който е водилъ къмъ Срѣмъ (стар. Sirmium, днесъ Митровица) на р. Сава, a това е тъкмо пѫтьтъ, по който сѫ се движили сърбохърватскитѣ племена, които го нападали. Съвсемъ други сѫ племената, които заематъ Македония, особено околностьта на Солунъ. Вънъ отъ това, поради непроходимитѣ планински мѣста, които ги дѣлятъ, тѣ не могли и да се сношаватъ едни съ други. Заседналитѣ въ Македония славянски племена едва ли сѫ и чували за сѫществуването на града Салона, a камо ли да имъ е билъ до тамъ познатъ и близъкъ, че да пренесатъ неговото име върху първия градъ въ тѣхната земя.
Между това, отъ ромънска страна биде обърнато внимание, че въ езика на аромънитѣ (цинцаритѣ) сѫщиятъ градъ носи име Sărună, което охотно извеждатъ отъ едно латинско Salona, тъй като съобразно съ ромънската фонетика междугласното l въ латинскитѣ думи правилно е минало въ r, a сѫщо и ударено on въ un. Така прави аромънинътъ Таке Папахаджи (Tache Papahagi) въ букурешкото филологическо спис. Grai şi suflet I, 1923, 92, въ една статия, въ която иска да докаже, че аромънитѣ били останали въ Пиндъ и южна Αлбания още отъ времето, когато римлянитѣ завладѣли тия области (отъ II в. пр. Хр.), както и професорътъ на Университета въ Клужъ, сѫщо аромънинъ, Т. Капиданъ (Th. Саріdan), който все така извежда името отъ латински, като обяснява неговото задържане отъ старо време съ обитаването на аромънитѣ въ близката негова околность, вж. студията му Românii nomazi, въ Dacoromania IV, Cluj 1927, р. 314, 339 [1].
1. Той привежда аромънскитѣ имена Părleap и Sear за градоветѣ Прилѣпъ и Сѣръ (Сересъ) като свидетелство, поради стария изговоръ на ѣ, че аромънитѣ ги познавали отъ старо време. Името на първия градъ наистина днесъ, по западнобългарското произношение на ѣ като е, се говори отъ българитѣ Прилепъ, та изговорътъ, който се явява въ аромьнски, е действително старъ; той се намира и въ византийскитѣ извори (така Πρίλαπος у Георги Акрополитъ отъ XIII в.). Колкото се отнася до Сѣръ, авторътъ грѣши, като се уповава единствено на практическото си познаване на българския езикъ по диалекта на родния си градъ Прилѣпъ, че днесъ въ български се билъ наричалъ Сересъ. Това е гръцкото му име, което действително често се пише и въ български, но отъ мѣстното българско население тоя градъ се нарича и днесъ Сяр, околното поле — Сярцко поле и пр., нѣщо напълно естествено, защото тоя градъ спада въ обсега на източнобългарския диалектъ. Аромънското име на града Сѣръ може да бѫде заето и въ най-ново време и съвсемъ не може да служи като доказателство за старинность на аромънитѣ въ неговата околность.
80
Тукъ се намѣсва професорътъ по романска филология въ Загребския университетъ П. Скокъ, който изтъква, че основата на славянската форма и на аромънската е една и сѫща, лат. Salona, като посочва, че, поради прехода на междугласното l въ r, аромънското име Sărună не могло да бтвде заето отъ славянското Солун, но било „предславянско", вж. Гласник Скопског научног друштва II, р. 277 п. 4, 308, 309.
Следъ всичко това наново се обажда проф. Вайанъ въ Revue des études slaves VII, 1927, p. 268, излага на кѫсо изказанитѣ мнения и обявява историята на славянската дума за ясна. Не славянитѣ, както мислѣлъ той по-рано, но романското население на Балканския полуостровъ било съкратило гръцкото име [Θες]σαλονίκη въ Salṓna, като е смѣсило името на тоя градъ съ името на голѣмата християнска митрополия Salona на Адриатическия брѣгъ. Славянитѣ, когато нахлули на Балканския полуостровъ, намѣрили два града подъ едно име Сaлoна, което възприели и за двата града. Въ Далмация Salṓna е станало Sòlīn (род. n. Solína), съ промѣна на ṓ въ ъı и най-сетне въ u ( o > y > i „предъ сонантъ", сир. предъ n), обикновена въ мѣстнитѣ имена отъ тая область, срв. Làbīn отъ Albona и под. Въ Македония пъкъ Salṓna е дало Солоунъ, съ по-късна промѣна на ṓ въ u (срв. Καστώρια > Koštur). Двойката Солин: Солоунъ (Solin: Solun), заключава Вайанъ, е тъждествена съ двойката старобълг. рим-ьскъ (съ u вм. ъı): роум-ьскъ „римски”.
Отъ всичко това е ясно впрочемъ само едно — че днешното славянско име на града Солунъ (старобълг. Сoлoунъ, сърбохърватски Сòлун, род. п. Солỳна и пр.), дори въ случай че се е получило отъ име по форма тъждествено съ името
81
на града Salona на Адриатическото море, нѣма нищо общо съ него. Напусто Вайанъ се сили да обяснява, че различната замѣна на o предъ n въ двата случая се дължи просто на различие въ времето на заемането, a именно, че формата Сoлoунъ на македонския градъ — съ u отъ ṓ, вмѣсто съ i, както е въ далматинския градъ Sòlīn, — се е получила въ следствие на по-късно заемане лаτинското име отъ страна на македонскитѣ славяни. Действително, вѣрно е, че преходътъ на ṓ въ i предъ n, какъвто имаме въ името на града Sòlīn, сетне на Làbīn и др. далматински градове днесъ, може да бѫде разтълкуванъ само като се приеме, че дългото ṓ предъ назалния консонантъ е преминало въ дълго ū, което отъ своя страна съобразно славянската фонетика е дало у (ъı), a то пъкъ по-сетне е минало въ сърбохърватски въ i. Но двата града, както се посочи по-горе, сѫ станали почти едновременно известни на славянскитѣ племена, които още презъ VI в. нахлували къмъ брѣговетѣ на Егейското и на Адриатическото море, та е нѣмало причини, ако градътъ Солунъ е билъ наричанъ отъ свареното тукъ отъ славянитѣ население съ име идентично съ името на далматинския градъ Salona, да получи въ славянски уста по-друга форма отъ тая, която е добилъ последниятъ. Изобщо излиза съмнително, че въ VI и VII в. градътъ Солунъ е билъ наричанъ отъ когото и да било съ латинско име Salona, па дори то и да представя просто съкращение на гръцкото (Θες)σαλονίκη подъ влияние на името на далматинската Salona.
Днешното аромънско име Sărună на сѫщия градъ сѫщо не доказва сѫществуването на това име въ латинската му форма. Това би значило да се приеме — нѣщо, за което инакъ нѣма никакви данни, — че въ околностьта на Солунъ ще да е сѫществувало още преди дохождането на славянитѣ рсманско население, останало отъ времето на римскитѣ завоевания на Балканския полуостровъ, чиито потомци да сѫ днешнитѣ аромъни. Такова тъкмо становище застѫпватъ поменатитѣ ромънски учени отъ аромънски произходъ, Таке Папахаджи въ Букурещъ и Теодоръ Кападанъ въ Клужъ, първия родомъ отъ Aвдела (въ Пиндъ), а вториятъ — отъ Прилепъ. Първиятъ именно се сили да докаже съ данни отъ фоклоренъ характеръ (музика, хорà, облѣкло)
82
— които, както е известно на специалиститѣ, тъкмо за подобна цель най-малко могатъ да служатъ,—a сѫщо и съ нѣколко маловажни мѣстни имена [1], чието произвеждане отъ латински, както се изтъква и отъ самия авторъ, е несъгласно съ установенитѣ правила за развоя на латинскитѣ звукове въ аромънски, че аромънитѣ сѫ стари жители по склоноветѣ на Пиндъ и въ южна Албания. Вториятъ пъкъ разстила тѣхното разпространение пò на широко, като твърди, че тѣ, заедно съ мъгленоромънитѣ (мъгленскитѣ власи), още преди VII в., преди идването на славянитѣ, трѣбва да сѫ се намирали въ Епиръ, Македония, Тракия, въ Родопскитѣ планини и Балкана. Това могло да се заключи отъ топонимията на областитѣ, заети отъ аромънитѣ, на първо мѣсто — и единствено! — отъ името на известния градъ и голѣмо пристанище Солунъ [2]. По време на римскитѣ завоевания тоя градъ билъ ималъ две имена: едно гръцко, Θεςσαλονίκη, което и до днесъ се употрѣбя отъ гърцитѣ така или съкратено Σαλονίκη и друго — „по произходъ чисто романско" — Salona. Отъ где се е взело това последното име, той не казва, но разправя, че то било употрѣбяно на Балканския полуостровъ до нахлуаането на славянитѣ („V-VI стол."), защото тѣ го били взели и обърнали въ духа на своя езикъ въ Солунъ. „Но и следъ превръщането на Salona въ старослав. (сир. старобълг.) Солоунъ, романската форма не се е загубила. Тя продължава да се държи и по-нататъкъ въ устата на романскитѣ населения на Балкана подъ ромънска форма Sărună. Действително, и аромънитѣ (Macedoromânii), както и мъгленоромънитѣ, прями потомци на тия романски населения, спазватъ въ езика си и до днесъ тая безценна топонимична форма (nepreţuită forma toponomastică)" (вж. Th. Capidan, Macedoromânii. Vechimea şi însemnătatea lor istorică în Peninsula Balcanică, въ „Anuarul Institutului de istorie natională" IV, Bucureşti 1927, p. 179). Преобразуването на тая романска форма Salona въ аром. Sărună трѣбва, споредъ него, да е станало най-късно до презъ VII в., защото въ „никоя" отъ „старославянскитѣ"(сир. старобългарскитѣ) думи, които сѫществуватъ
1. Той привежда собствено само три такива имена: Címpul al Кésari̯ (сѫщо: Cale̯a al Кésari̯), Fagu-scriptu и Impirato̯are̯a. Въ първото отъ тѣхъ ужъ се спазвалъ споменъ отъ името на римския Caesar!
2. Имената Lăsun (градъ) и Băeasa (село и рѣка), които той още привежда въ подкрепа като „илирски или старогръцки” по произходъ, нищо не доказватъ: първото, вмѣсто гр. Еласонъ (Ἐλασων), съ -ун вм. -ι като въ Солунъ, е минало въ аромънски чрезъ славянско посрѣдство, a второто, вм. Вoюсa или Вовуса, старогр. Ἀους, въпрѣки началното б вм. в, съвсемъ не предава изговора му въ старогръцки, гдето нѣма никакво начално б (β).
83
въ езика на дакоромънитѣ, както и на македоноромънитѣ и мъгленоромънитѣ, не се срѣща преходъ на междугласно r въ l. „Тоя фактъ ни показва — казва К., — че при дохождането на нашитѣ прадѣди въ допиръ съ славянитѣ (въ VI–VII–VIII в.), промѣната на междугласно l въ r се е било привършило. Отъ всичко това следва, че формата Salona е достигнала въ устата на аромънитѣ и мъгленоромънитѣ Sărună най-късно презъ VII в." (пакъ тамъ).
Въ всички тѣзи разсѫждения се криятъ основни противоречия, които изъ дъно събарятъ построенията на проф. Капиданъ. Ако действително аромънитѣ и мъгленскитѣ власи сѫ потомци на нѣкакво романско население, живѣло по сѫщитѣ мѣста и въ околностьта на Солунъ още преди идването на славянскитѣ племена, и отъ тѣхния езикъ последнитѣ заели името на града Солунъ безъ промѣна на междугласното l въ r, каквато виждаме въ езика на аромънитѣ и мъгленоромънитѣ, то въ такъвъ случай трѣбва да се заключи, че преходътъ на l въ r въ последния трѣбва да е станалъ следъ като славянитѣ дошли въ допиръ съ тукашното романско население. Тогава не се разбира, защо да нѣма въ ромънския езикъ и славянски думи съ междугласно r отъ l. Ако пъкъ действително промѣната на l въ r при изтъкнатитѣ условия е станало преди идването на славянитѣ; то въ такъвъ случай въ езика на романския елементъ въ Македония името на града трѣбва да е било вече *Sarona, и въ старобългарски то трѣбваше да се яви подъ форма *Сороунъ.
Явно е, че въ южна Македония, въ околностьта на Солунъ, по времето на заселението на славянитѣ не е имало никакво старо романско или романизувано население (аромъни и мъгленски зласи сѫ се спустнали тамо по-късно отъ северъ) и никакво романско (латинско) име Salona на града Солунъ; инакъ несъмнено трѣбваше да се намѣрятъ въ езика на тия ромъни повече такива имена. Славянитѣ сѫ заели името отъ езика на гърцитѣ, които населяли града и околностьта му. Както се знае, градътъ (въ по-старо време: Ѳерма) е билъ населенъ наново въ IV в. пр. Хр. отъ македонския пълководецъ Касандъръ и нареченъ по името на жена му Θεσσαλονίκη). Една съкратена форма *Σαλώνη), каквато предполага Мазонъ, е твърде сгодна за обяснение на славянско име, но тя не е засвидетелствувана: и днесъ града се нарича отъ мѣстното и околно гръцко население Σαλονίκ, безъ каквото и да било по-нататъшно съкращение въ края. Пренасяне на името на далматинския
84
градъ или съкращение подъ негово влияние, направено било отъ славянитѣ при заселянето имъ, както предполагаше Вайанъ първоначално, или пъкъ отъ романско население, както приема по-късно, подъ влияние на поменатитѣ ромънски теории, е явно невъзможно. Трѣбва, следователно, да се допустне, че славянитѣ сѫ заели направо тогавашното народно гръцко име, като сѫ го промѣнили въ духа на своя езикъ. Споредъ това, Σαλονίκη трѣбвало да даде у славянитѣ *Солоуньць, което или ще се е чувствувало поради суфикса си като умалително име, твърде неподходно за именуване на голѣмия градъ, втори въ империята подиръ престолния Цариградъ, или пъкъ подъ тая форма, съ суфиксъ -ьць, е означавало собствено произхождащъ отъ Солоунъ, гражданинъ на Солоунъ, срв. Тръновьць и под. Затова при самото заемане на името отъ гръцки се е явила въ езика на славянскитѣ племена около града форма Солоунъ, възстановена възъ основа на казаната правилна форма.
Въ полза на заемането на името направо отъ гръцки говори и различието между старобълг. Солоунъ за тоя градъ и сърбохърв. Солин за далматанския градъ. Различието напълно се схожда, както изтъква и Вайанъ, съ отношението между старобълг. роумьскъ и римьскъ (отъ Римъ), но не се дължи на различие въ време на заемането, както той приема. Името на града Римъ (Roma) несъмнено е станало известно по народенъ пѫтъ отъ западъ, и преходътъ на ударено ṓ предъ назална съгласна (въ случая m) е тъждественъ съ сѫщия преходъ въ Солин (Salona), до като старобълг. роумьскъ (въ Супр. сборникъ и пр.) е явна заемка отъ гръцкото ῥωμαίος, съ у вм. o както въ дрoумъ отъ δρόμος и под.
Колкото се отнася до аром. и мъглром. Sărună, то нѣма съмнение, че се е явило тепърва следъ като тия ромъни сѫ се спустнали отъ своитѣ северни жилища на югъ къмъ Македония и Епиръ и познали града. Че то е заемка отъ славянски, старобългарски, и то твърде стара, за това свидетелствува окончанието -ă вмѣсто ъ, като въ аром. tâmрănă отъ старобълг. тѫпанъ, goadă — годъ и пр. И тъкмо като стара заемка въ него се явява и преходъ на междугласното l въ r, като въ латинскитѣ думи, какъвто виждаме и въ собственото име Niсoară отъ старобълг. Никoлa (гр. Νικόλαος). Това ромънско име напусто се счита отъ ромънскитѣ учени като останало отъ латински или дори заето отъ старогръцки!