4. Единъ протестъ на българитѣ въ Битоля отъ 1876 година
Отъ проф. А. Селищевъ,
Въ първата книга на V-та годишнина на „Македонски Прегледъ" е помѣстено изследването на проф. Ив. Снѣгаровъ „Руски опити за предотвратяване и дигане на схизмата". Възъ основа на подробно проучване на обнародвани материяли и на по-раншни трудове върху гърцко-българския въпросъ, той излага главнитѣ моменти по тоя споръ до руско-турската война 1877 година. Проф. Снѣгаровъ отбелязва единъ важенъ източникъ на сведения по тоя въпросъ — оставащия недостѫпенъ архива на руското посолство въ Цариградъ. Действително въ този архивъ има твърде много цененъ материялъ по историята на изтокъ на Балканския полуостровъ, въ това число и по въпроса за гърцко-българскитѣ черковно-национални отношения. Моитѣ изучвания, относещи се до Македония и Албания, и мене доведоха до този архивъ. Запознахъ се съ докладитѣ на рускитѣ консули въ Битоля отъ 60—80-тѣ години на миналия вѣкъ. Разни страни на обществения, економическия и националния животъ на българското население тамъ сѫ намѣрили ярко освѣтление въ тѣзи доклади. Твърде много данни въ тѣхъ се отнасятъ къмъ национално-църковния гръцко-български споръ. Проф. Снѣгаровъ съобщава за горещия протестъ на битолчани въ 1873 год. противъ едно примирение съ патриаршията възъ основа на отстѫпки въ полза на последнята (вж. стр. 36). Протествували сѫ тѣ и по-после, когато до тѣхъ сѫ достигнали слухове, че ужъ екзархътъ водѣлъ тайни преговори съ патриарха. За отправения по този поводъ протестъ е донесълъ на своето правителство рускиятъ консулъ въ Битоля В. Максимовъ. Тукъ съобщавамъ въ преписъ текста на този протестъ.
86
Копія съ донесенія Надворнаго Совѣтника В. Максимова 3 Апрѣля 1876 г., № 64, Г. Чрезвычайному и Полномочному Послу Генералъ-Адъютанту Игнатьеву.
„24 сего Марта въ болгарской общинѣ въ Битоліи было получено письмо Чомакова, въ ксторомъ онъ сообщаетъ, что болгарскій Экзархъ ведетъ съ Вселенскимъ патріархомъ тайные переговоры объ уничтоженіи схизмы.
При этомъ, блаженный Экзархъ, по этимъ извѣстіямъ, „оставляетъ Битолію съ ея уѣздомъ въ вѣдѣніи греческой церковной іерархіи; города Ресна и Преспа съ своими уѣздами, составляющіе нынѣ части болгарской Охридо-преспанской эпархіи, такѫе должны" — де „отойти къ патріархіи".
Этотъ слухъ произвелъ сильное впечатлѣніе на здѣшнихъ Болгаръ, которые немедленно телеграфировали Г. Чомакову, прося его „мѣшать осуществленію помянутыхъ предположеній".
Одновременно священникъ папà-Ставро, признанный мѣсяца три назадъ турецкою властыо за оффиціальнаго представителя болгарской общины, по настоянію послѣдней, телеграфировалъ блаженниму Экзарху, извѣщая его „о тревогѣ, происшедшей между Болгарами въ слѣдствіе распространившихся слуховъ и моля его положить имъ конецъ; такъ какъ болгарскій народъ не пойдетъ на соглашеніе въ ихъ смыслѣ".
Нынѣ болгарская община въ Битоліи отправила къ Г. Чомакову два документа : одинъ протестъ, предназначенный для экзархата и „которымъ община отвергаетъ всякую мѣру, которая имѣла-бы въ результатѣ возсоединеніе ея съ патріархіею”. Другой документъ — прошеніе къ Великому Визирю, которое Г. Чомаковъ передастъ по назначенію только въ случаѣ крайней нужды.
Въ прошеніи битолійскіе Болгаре „благодарятъ Махмудъ-Недимъ-пашу за оффиціальное признаніе общины, разрѣшеніе избрать изъ своей среды членовъ въ судебныя и административныя присутственныя мѣста виляета, объявляютъ, что они (Болгаре Битоліи) счастливы и вполнѣ довольны султанскимъ фирманомъ, разрѣшившимъ церковный вопросъ, и нынѣ, прослышавъ o возможности его нарушенія въ отношеніи Битоліи, просятъ сохранить этотъ государственный актъ неприкосновеннымъ".
87
Между тѣмъ какъ община приняла вышеупомянутыя мѣри, 31 сего Марта явился въ Императорское консульство братъ Панарета филиппопольскаго докторъ Мишайковъ, принесшій большую часть своего состоянія на устройство въ Битоліи церкви и двухъ школъ. Горько жалуясь на возможность приведенія въ исполненіе упомянутыхъ въ началѣ донесенія слуховъ, онъ горячо просилъ меня ходатайствовать передъ Вашимъ Превосходительствомъ, „какъ мощнымъ защитникомъ въ Царьградѣ интересовъ Славянства, o Вашемъ высокомъ покровительствѣ зарождающейся автономіи битолійскихъ Болгаръ".
Не сочтя себя въ правѣ отвергнуть ревностнаго желанія Императорскаго Правительства уничтожить схизму, я старался показать Г. Мишайкову неосновательность полученныхъ отъ Чомакова извѣстій, увѣряя его, что Ваше Превосходительство, безъ сомнѣнія, не согласитесь на укрѣпленіе греческаго злемента въ Битоліи, которая составляетъ центръ, влияющій на всѣхъ Болгаръ сѣверозападной Македоніи и Албаніи, и посему никогда не благоволите дать свое согласіе на уничтоженіе начинающихъ нынѣ крѣпнуть правъ Битолійцевъ.
Уходя Г. Мишайковъ заявилъ мнѣ, что его соотечественники были бы довольны положеніемъ, въ какое поставленъ нынѣ г. Филиппополи и, при снятіи схизмы, удовлетворились бы, сохраняя самостоятельность своей общины, отдѣльнымъ Епископомъ, хотя онъ и считался бы номинально подчиненнымъ высшему мѣстному греческому іерарху.
Не имѣя никакихъ свѣдѣній o проникшихъ сюда, мало заслуживающихъ довѣріе вышеупомянутыхъ слуховъ, я счелъ долгомъ довести все вышеизложенное до свѣдѣнія Вашего Превосходительства. Вмѣстѣ съ симъ честь имѣю почтительнѣйше прибавить, что права, какія начала приобрѣтать въ послѣдніе два года въ Битоліи болгарская община, давшая въ послѣднее время отдѣльныхъ сборщиковъ податей, избирателей, a 22-го Марта и члена-делегата въ гражданско-уголовный судъ монастырскаго санджака, — эти привилепи, соединясь съ жертвами, какія она принесла на покупку въ городѣ мѣста и постройку на немъ церкви и двухъ большихъ мужской и женской школъ, извѣстныхъ подъ именемъ „Центральнаго училища", равно на открытіе нѣсколькихъ приходскихъ училищъ для дѣтей малолѣтняго возраста,— все это побуждаетъ битолійскихъ болгаръ
88
горячо и усердно просить Ваше Превосходительство o высокомъ Вашемъ предстательствѣ передъ Великимъ Визиремъ по поводу сохраненія самостоятельности ихъ общины, ибо возсоединеніе ея съ Куцо-Влахами снова привело бы то тягостное положеніе болгарской народности, которое такъ живо умѣлъ представлятъ въ своихъ донесеніяхъ покойный Статскій совѣтникѣ Якубовскій [консулъ въ Битоле]."
Тукъ даваме доклада на г. Максимовъ и въ български преводъ:
„На 24 мартъ т. г. въ българската община въ Битоля се е получило писмо отъ Чомакова, въ което той съобщава, че българскиятъ Екзархъ води съ вселенския Патриархъ тайни преговори за унищожение на схизмата.
При това Негово блаженство Екзархътъ, споредъ тѣзи известия, „остава Битоля съ околията ѝ подъ ведомството на гръцката църковна иерархия; градоветѣ Ресенъ и Преспа съ тѣхнитѣ околии, съставляващи сега части отъ българската Охридско-преспанска епархия, тъй сѫщо трѣбвало ужъ да се предадатъ на патриаршията”.
Този слухъ произведе силно впечатление на тукашнитѣ българи, които веднага телеграфираха на Госп. Чомакова, когото молятъ „да прѣчи на осѫществлението на споменатитѣ предположения”.
Сѫщевременно свещеникътъ попъ Ставро, признатъ преди три месеца отъ турското правителство за официяленъ представитель на българската община, по настояването на последната, телеграфиралъ на Негово блаженство Екзарха, като му съобщава за „тревогата, станала между българитѣ въ следствие на разпространилитѣ се слухове, и го моли да имъ тури край, тъй като българскиятъ народъ нѣма да отиде на съглашение въ тѣхния смисълъ".
Сега българската обпдина въ Битоля изпрати на г. Чомакова два документа: единъ протестъ, предназначенъ за екзархията, „съ който общината отхвърля всѣко мѣроприятие, което би имало за резултатъ едно ново присъединение къмъ патриаршията"; вториятъ документъ е едно прошение до Великия везиръ, което г. Чомаковъ ще му предаде само въ случай на крайна нужда. Въ прошението си „битолскитѣ българи, като благодарятъ на Махмудъ Недимъ-паша за официялното признание на общината, за позволението да избератъ изъ своята срѣда членове въ сѫдебнитѣ и административни присѫствени мѣста на виляета, заявяватъ, че тѣ — битолскитѣ българи — сѫ честити и напълно доволни отъ султанския ферманъ, който разреши черковния въпросъ, a сега, като чували за възможностьта да бѫде нарушенъ по отношение на Битоля, молятъ да се запази неприкосновенъ този държавенъ актъ”.
Между туй, щомъ общината взе гореказанитѣ мѣрки, на 31 мартъ т. г. се яви въ императорското консулство братътъ на Панарета пловдивския, докторъ Мишайковъ, който е пожертвувалъ по-голѣмата си
89
часть на своя имотъ за устройството въ Битоля на черква и две училища. Като горчиво се оплаква заради възможностьта да се изпълнятъ споменатитѣ въ началото на доклада ми слухове, той горещо ме моли да ходатайствувамъ предъ Ваше Превъзходителство, „като мощемъ защитникъ въ Цариградъ на интереситѣ на славянството, за Вашето високо покровителство на зараждащата се автономия на битолскитѣ българи.”
Като не се считахъ въ право да отхвърля ревностното желание на Императорското правителство да се унищожи схизмата, азъ се стараехъ да докажа на г. Мишайковъ неоснователностьта на полученитѣ отъ г. Чомакова известия, увѣрявайки го, че Ваше Превъзходителство безъ съмнение нѣма да се съгласите за закрепването на гърцкия елементъ въ Битоля, която представлява центъръ, влияещи върху всички българи на северозападна Македония и Албания, и поради това никога нѣма да благоволите да дадете своето съгласие за унищожението на сега начеващитѣ да закрепватъ права на битолчани.
Отивайки си г. Мишайковъ ми заяви, че неговитѣ съотечественици биха били доволни съ положението, въ каквото сега е поставенъ градътъ Пловдивъ, и при дигането на схизмата биха се задоволили, като запазватъ самостоятелностьта на общината, съ отдѣленъ епископъ, макаръ той да би се считалъ номинално подчиненъ на висшия мѣстенъ гърцки иерархъ.
Нѣмайки никакви сведения за проникналитѣ тукъ, малко заслужващи довѣрие гореспоменати слухове, азъ счетохъ за дългъ да донеса всичко гореизложено за знание на Ваше Превъзходителство. Заедно съ това имамъ честь най-почтително да прибавя, че правата, каквито почна да придобива презъ последнитѣ две години битолската българска община, която въ последно време даде отдѣлни бирници за данъцитѣ, избиратели, a на 22 мартъ т. г. и членъ делегатъ въ гражданско-наказателния сѫдъ на битолския санджакъ, тѣзи привилегии, заедно съ принесенитѣ отъ нея жертви за купеното градско мѣсто и построяването на него черква и две голѣми училища — мѫжко и девическо, както и за откриването на нѣколко приходски училища за маловъзрастни деца, — всичко туй побужда битолскитѣ българи горещо и усърдно да молятъ Ваше Превъзходителство за високото Ви застѫпничество предъ Великия везиръ за да се запази самостоятелностьта на общината имъ, защото едно тѣхно ново съединение съ куцо-власитѣ отново би докарало онова тягостно положение на българската народность, което тъй живо умѣеше да представи въ своитѣ доклади покойниятъ статски съветникъ Якубовски (консулъ въ Битоля.)"