3. Издигането на кравая въ обреда на семейната „служба" и „слава"
Отъ Л. Милетичъ.
Отъ досегашнитѣ най-нови изследвания върху празднуването ,служба' у насъ и тъй нареч. ,слава' у сърбитѣ вече несъмненно се установява не само пълно сходство между досежния праздниченъ обредъ у двата народа, но сѫщо така и еднаквиятъ имъ чуздъ произходъ: указва се, че „служба" и „слава" сѫ заимствуванъ черковенъ обредъ главно отъ Византия, така че въ сѫщность рухватъ всички досегашни умувания специално отъ страна на сръбската етнографска наука съ тенденция да се придаде на ,слава' характеръ на национално-етнографиченъ белегъ, свойственъ ужъ само на сърбитѣ — споредъ известното изречение „где је слава, ту је србин." Следъ обнародваната отъ проф. А. Селищевъ студия върху тоя въпросъ въ съчинението му „Полог и его болгарское население" (София 1929, стр. 202—273; вж. и Мак. прегледъ г. V. кн. 2. 33—78) и моя приносъ „Къмъ въпроса за българската семейна ,служба' и сръбската ,слава'" (Макед. прегледъ г. VI. кн. 3, 1—11) може, мисля, да се смѣта въпросътъ доста изясненъ въ гореказания смисълъ. Възраженията на Д-р Р. Грујић, изнесени въ VII—VIII томъ на „Гласник скопског научног друштва" („Црквени елементи крсне славе"), не могатъ измѣни съ нѣщо факта, че и сръбската ,слава' е заимствуванъ чуздъ ритуалъ отъ черковно естество, както и българската ,служба'. Напротивъ слабитѣ доводи на Груіића, който все още се мѫчи да спаси старата сръбска теза, споредъ която ,слава' имала характеръ повече националенъ, отколкото религиозенъ, дадоха сгоденъ поводъ на проф. Селищевъ да излѣзе въ последната си студия „К изучению ,службы' и ,славы'"
28
— (печ. въ Мак. прегледъ" г. VI. кн. 4, 1— 22) съ още по-силни доказателства, които потвърдяватъ тъкмо противното. Доказва се, че и най-важниятъ и най-тържественъ моментъ въ обреда на сръбската ,слава' — издигането на кравая („дизање у славу") не представя нѣщо оригинално, защото го е имало и още го има и въ обреда на българската ,служба', a тъй сѫщо е известенъ въ подобни религиозни праздненства и у руситѣ; у всички тѣхъ той е възприетъ подъ гръцко влияние. Тука азъ отъ своя страна ще прибавя още нѣкои доводи за сѫществуването на пълното обредно празднуване на ,службата' и у насъ включително и съ подобно „издигане" на обредния хлѣбъ (кравай), както става у сьрбитѣ. Въпросниятъ обреденъ моментъ у българитѣ както изобщо и цѣлиятъ обредъ на ,службата' е на изчезване по причини, които изтъкнахъ въ заключението на указания свой допълнителенъ приносъ, докато напротивъ засилването на семейната ,задруга' у сърбитѣ го е запазила и дори му е придала и особено значение като семейно-родово отличе (вж. Макед. прегледъ, г. VI. 3. 9—10 стр.).
Ако праздненството ,служба' се извършва споредъ постаритѣ традиции, то има три части. На първия день, въ навечерието на праздника, вечерница, се канятъ на вечерята близки роднини и съседитѣ; на другия день е главното тържество, когато сутриньта се занасятъ коливото и краваятъ въ черква за да ги опѣе свещеникътъ; на третия день, нареченъ патерица, чупятъ кравая отъ който едната половина се изяжда, a другата оставятъ при иконитѣ и пр. Селищевъ (вж. у М. Пр. V, 2, 48).
Въ сръбската ,слава' предимно значение има чупенето на хлѣба, при което най-важниятъ моментъ е, когато свещеникътъ разрѣже кравая (колача) и когато го издигне — „дизане у славу". Свещеникътъ издига кравая и заедно съ стопанина го завъртва три пѫти като пѣе „Исаие ликуй" и др. Въ нѣкои мѣста домакинътъ издига часть отъ своя ,колачь' до тавана, „за да расте пшеницата до тавана".
Въ България презъ турско време, вѣроятно поради чуздото ни духовенсто, въпросниятъ обреденъ моментъ постепенно ще да е отстѫпвалъ предъ засилващето се значение на курбaнa — жертвуването на животно. При все това и до сега по
29
нѣкои наши мѣста въ семейната ,служба' важно мѣсто заематъ чупенето и издигането на кравая. Както вече биде посечено, напр. въ костурското село Рупища кравая не го издигатъ па дори и свѣщи не горятъ; сѫщо така и въ Куманово, когато свещеникътъ отрѣзва кѫсъ отъ кравая и въ отверстието налива вино, издигане („дизанье") на кравая не става. Напротивъ въ Велесъ свещеникътъ пѣе и издига „панадията" (кравая), отрѣзва една часть и я полива съ вино. Сѫщото се върши и въ Кюстендилско. Вечерьта се събиратъ гости: „Добрó вечерь. Айде, да е чести́тъ, да ви е аирлия светéцъ! За млогу години!" — Всѣки, откѫсналъ една чатвъртъ отъ кравая, я издигa на високо, цѣлува я и я поставя предъ себе си.
Проф. Грујић въ своята статия изтъква благославянето на хлѣба въ северна Македония и главно въ Скопье и околията му, гдето свещеникътъ въ дома на стопанина, който празднува, „крева проскура" — сир. просфора, която тамъ наричатъ и пресвета, „панагия". Грујић самъ признава църковния произходъ на обреда. [1] Сѫщо така специялно и за обреда за издигането на хлѣба Грујић приема, че първоизточникъ му е обикновеното издигане на панагията по манастирскитѣ трапези. За това подирното проф. Селищевъ приведе най-убедителни доводи и изъ руски рѫкописи отъ XV и XVI. в., доказвайки византийския произходъ на обреда. Съ право Селищевъ заключава, че въ гръцкия източникъ е отбелязана всичката програма на църковния ритуалъ на сръбската ,слава': малко освещение (на хлѣбъ, пшеница, вино, масло), издигане на хлѣба съ призивъ за благополучие, и споменуване на мъртвитѣ.
И въ Русия става ,издигане' на праздничния хлѣбъ (,пирогъ') въ слава на светеца, патронъ на именинника-домакинъ. Въ названието ,слава' у сърбитѣ въ сѫщность е изразенъ тъкмо този моментъ на първоначалния обредъ, който се върши „въ слава на светеца", като се изрича „славословие" и се изпива дори чаша вино. За това Селищевъ даде подробни данни въ статията си „К изучению службы и славы". Терминътъ
1. „Главни обреди у кући, a нарочито ломљене или резање колача и благосиљане или дизање у славуно се на себи јасна обележја црквеног порекла" (Вижъ за това и у Селищевъ, ц. с. Мак. прегледъ, VI. 4, стр. 2).
30
,слава' следователно у сърбитѣ не изразява нѣщо особено: съ него се изтъква само тържествениятъ моментъ на славословието по време на обреда. И въ български коледни песни и благословии се срѣща често глаголътъ славя, славимъ и пр., сѫщо така проникналъ отъ черковното обредно пѣние. Така напр. коледнитѣ благословки, тъй нареченитѣ стананикания и въ източна България обикновено захващатъ тъй: слави́тĕ ли, слави́тĕ, дружина, бога амин, елá наша слáва, мале вишни боже да пумóжĕ". Фразата „слави́тĕ ви́й дружина бога амин" често се повтаря и съ нея се завършва благословката (Вж. интересната благословия, която съобщихъ, на източнобългарско наречие, въ Мин. Сбор. ст. II, критич. отдѣлъ 212—213 стр.). Сѫщо така се е запазилъ изразътъ „слава" въ коледни пѣсни и по Македония. Така напр. и въ съобщенитѣ отъ Елена Георгиева народописки материяли отъ село Смилево (вж. Мак. прегл. VI. 4. 89):
Сивá, сива гулáбица,
От кóде си долéтела?
Ондé горе от бéл Дунав.
— Шчо и́маше, шчо нéмаше?
— Златнá чaшa и кáната
Да ми́ служит славá бога
Слaвá бога и бóжикя
Божи́к ми е на нéбеси
Слaвá му е по сó земя.
Въ цитуванитѣ стихове се говори и за чашата, която играе роля и въ обредния моментъ на благославянето на кравая. Проф. Селищевъ въ ц. с. въ Мак. Пр. VI, 4. обстойно се спира и върху значението на чашата при извършването на обреда, за което привежда данни изъ рѫкописи отъ XVI—XVIII в. Така и въ единъ български требникъ отъ XVIII в. между друго е казано: „Таже свещенникъ чашѹ испїет первое во славу божию потом и вси людїе, певци же пóютъ слава, гласъ в҃".
Че въ по-старо време и у македонскитѣ българи въ обреда на семейната служба е ставало издигане на праздничния кравай, за това намираме нѣколко интересни данни въ споменатитѣ народописни материали на Елена Георгиева
31
(вж. „Народенъ календарь отъ село Смилево (Битолско)", печ. въ Мак. Прегл. IV. 4). Трѣбва да се изтъкне, че смилевчани сѫ отъ племето на мияцитѣ, преселили се преди вѣкъ и половина отъ Дебърско (отъ селата Галичникъ, Лозарополе, Тресонче и др.) за да се избавятъ отъ непоносимитѣ злодейства на свирепитѣ дебърски арнаути. Въпрѣки факта, че смилевчани сѫ били въ близки общения съ Битоля и че мѫжетѣ, повечето майстори-дюлгери, постоянно сѫ странствували, при все това тѣ сѫ запазили и до сега напълно своето „миячко" наречие, a сѫщо и старитѣ си обичаи и вѣрвания. Известно е и високото българско народно съзнание у смилевчани, които играха видна роля и въ Илинденското въстание, предводителствувани отъ известния македонски деецъ Даме Груевъ, който е родомъ отъ Смилево. Своя български консерватизъмъ смилевчани сѫ го донесли отъ Дебърско, гдето и сега, както и въ миналото, българскитѣ традиции непрекѫснато сѫ се подържали въ народното съзнание. Това изтъквамъ, за да подчертая, че и въпросниятъ, запазенъ у смилевчани обредъ, издигане на кравая при празднуването на ,службата', не може да се смѣта за каквото и да е влияние отъ сръбска страна. Георгиева съобщава, че въ Смилево мнозина „служатъ" праздника Атанасовдень („Танáсовен") — 18 януарий ст. ст. Женитѣ се запитватъ: „Ви́е кóй прáзник го чи́ните? — Го чи́ниме Танáсовен. — Нéка ви е аи́рлия за мнóгу гóдини со жи́вот да дáет Гóспот" (с. 75). За „служба" се загатва и въ съобщението за обичаитѣ на Пéтковдень, 14 октомврий. Този день се празднувалъ „повече отъ ония, които го служатъ". Отъ тогава почвали „службите по праздниците". Въ Смилево ставали служби на опредѣлени праздници като Петковдень, Димитровдень, Пречиста, Св. Никола и др.: „Ония, които служатъ праздника, приготовляватъ се за това нѣколко дни по-рано. Срещу праздника нѣкой отъ кѫщнитѣ ходи да кани роднинитѣ на ,зáслук' т. е. на вечеря. Ако въ кѫщи има булка, обикновено тя кани, и я наричатъ ,зóвачка'. Кѫдето тя отиде, казва: „Здравó и живо от тáтка и от мàйка, да дóете вéчер нà гости да слýжиме Петковен." Най-важно обаче е, което по-нататъкъ се съобщава, че „на самия праздникъ попътъ дохажда да кренет леп", че за обѣдъ и вечеря пакъ се канятъ гости и че деньта следъ праздника се казва пaтéрицa (88 с.).
32
Съ тѣзи кратки сведения въ Смилево все пакъ сѫ отбелязани главнитѣ моменти на пълното празднуване на службата: надвечерието, самиятъ праздникъ и следниятъ день — патéрица. Интересенъ е терминътъ за подигането на хлеба: „да кренет леп", образуванъ отъ глагола крена, стб. кренѫти (кре(т)нѫти) въ смисълъ на дигамъ. Съ това си значение глаголътъ се употрѣбява по цѣла Македония: така и въ Скопье и въ Велесъ и пр. се казва напр. „крéни я софрата" (дигни трапезата), „крéни го лéбот", „крéни го нáстрана" и пр. Трайниятъ глаголъ гласи крéвaм, така че може да се каже и крева (вм. крене), както се изразявали, споредъ съобщението на Грујић, въ Скопье за въпросния обреденъ моментъ на службата: „крéва проскура".