Македонски Прегледъ
Година VII, книга 2, София, 1932

1. Новооткрити документи отъ края на XIV вѣкъ за българи отъ Македония, продавани като роби

 

Отъ Д-ръ Ив. Сакѫзовъ.

 

- Документи на нотариуса Маноли Брешияно (1381—1383)

 

Настоящиятъ трудъ е резултатъ на едно второ мое посещение на държавния архивъ (Archivio di Stato) въ Венеция презъ пролѣтьта на 1931 година. По своитѣ размѣри този архивъ е много голѣмъ, още повече, че къмъ него е причислена и цѣлата нотариялна архива, набирана отъ близу 1000 години. Въ много отдѣли още никой не е хвърлялъ погледъ, a нѣкои дори още не сѫ и описани, та и не фигуриратъ въ каталозитѣ. Обаче този, който е работилъ въ архива, не рѣдко ще да го е напускалъ съ съжалението, че въ него почти липсватъ частни документи и писма отъ 15—17 вѣкъ. Почти нищо не е запазено отъ частнитѣ архиви на многобройнитѣ венециянски колонии, пръснати по цѣлия изтокъ. А знае се, че не е имало градъ или селище по брѣговетѣ на Черно и Срѣдиземно море, което да не е било постояно посещавано отъ богатитѣ венециянски търговци. Още презъ срѣднитѣ вѣкове въ по-голѣмитѣ търговски центрове е имало где по-голѣма, где по-малка колония отъ венециянци, които сѫ подържали търговски връзки съ цѣлия тогавашенъ търговски свѣтъ. Многобройнитѣ кръстоносни походи сѫ дали въ резултатъ стопанско и политическо завладѣване на по-важнитѣ градове на изтокъ, та дори завладяването на най-богатия и най-търговския градъ тогава — Цариградъ. Въ продължение на 4—5 вѣка тѣзи колонии сѫ държали въ свои рѫце голѣмата часть отъ прочутата левантска търговия. Богатитѣ поданици на републихата на Св. Марко сѫ разнасяли по цѣлия свѣтъ голѣма материялна култура и писменость. И отъ всичкото богатство на този търговски свѣтъ не е запазено днесъ нищо. Изчезнали сѫ дори оригиналитѣ на почти всички държавни актове на републиката отъ 12 до 15 в. Затова напраздно българскиятъ изследователь би се ровилъ низъ държавнитѣ архиви на Венеция

 

 

2

 

за да открие нѣкои нови исторически паметници отъ тази епоха. Отъ това, което е навнесено въ каталозитѣ и отчасти печатано въ libri commemoriali и въ другитѣ издания на държавнитѣ архиви, едва ли ще се открие нѣщо особено ценно за българската история. Ще се намѣри, може би, да се говори за българи, или за нѣкой български градъ, но мѫчно биха се открили нови извори за срѣдновѣковната българска история. И при все това, ние винаги търсимъ и все още се надѣваме, че ще намѣримъ нѣщо.

 

Поради това азъ бѣхъ принуденъ да спра вниманието си къмъ единъ другъ неизчерпаемъ архивенъ източникъ на Венеция — нотариялния архивъ, archivio notarile, съставляващъ сега нераздѣлна часть отъ държавния архивъ. Отдавна вече видни историци на нашитѣ съседи сѫ направили подробни и щателни изучвания въ чужбина. Генуезкиятъ нотарияленъ архивъ се използува вече десетки години наредъ отъ историци на нѣколко европейски държави. Въ Atti della Societa Ligure di Storia Patria сѫ отпечатани цѣли серии отъ нотариалнитѣ книги на генуезцитѣ. На свой редъ младиятъ ромънски ученъ Братияну ни дава вече нѣколко цѣлостни издания и изследвания върху нотариалнитѣ архиви на генуезкитѣ колонисти по крайбрѣжието на Черно море. [1]

 

Това, което има, обаче Генуа, Венеция го нѣма. Архивитѣ на венецианскитѣ колонии и нотариуси въ земитѣ край Черно море и специално въ Цариградъ, Кафа, Тана и др. не сѫ запазени. Безвъзвратно сѫ изгубени и частната архива и кореспонденция на самитѣ колонисти. Това е най-голѣмата загуба за българската стопанска и културна история. Отъ известнитѣ до сега венециански и други извори ние знаемъ, че венецианскитѣ търговци сѫ прониквали презъ срѣднитѣ вѣкове въ вѫтрешностьта на българскитѣ земи, имали сѫ дори свои колонии и консули въ Варна, и не рѣдко сѫ влияли върху политическата история на България и нейнитѣ съседи.

 

Като имахъ всичко това предъ видъ, азъ се опитахъ да консултирамъ онѣзи нотариални архиви, които произхождатъ

 

 

1. Bratianu, G. I. Recherches sur le commerce génois dans la mer noire au XIII^e s. Paris, 1929. Отъ сѫщия авторь е публикувано и следньото съчинение, което цитирамъ на нѣколко пѫти по-долу: Actes des notaires génois de Péra et de Caffa de la fin du treizième siècle. Bucarest, 1927.

 

 

3

 

отъ мѣста, най-близки до българскитѣ земи. Най-голѣма венецианска колония презъ 14 вѣкъ е била тази въ островъ Критъ (Кандия). Тя се е задържала и най-дълго време. Поради многочисленостьта си колонията е подържала нѣколко нотариуси, едни отъ които сѫ били натоварени да извършватъ завещания (testamenta), a други всѣкакъвъ родъ договори (atti). Моята непосрѣдствена задача бѣ да събера материалъ относно търговскитѣ отношения на венецианцитѣ съ българскитѣ земи, и то предимно презъ времето на царь Ив. Александра. Предстоеше ми да снема съ точни преписи договора между Венеция и царь Ив. Александъръ отъ 1352 г., понеже изданието на Любичъ се оказа неточно. Необходимо бѣше въ връзка съ този договоръ да събера и други данни отъ сѫщата епоха. Поради това започнахъ преглеждането на хилядитѣ нотариални актове, като се почне отъ 14 вѣкъ. Работата се оказа трудна, защото голѣма часть отъ документитѣ сѫ написани нечетливо и то съ мастило, което съ течение на вѣковетѣ е твърдѣ много избледнѣло. При това, повече отъ актоветѣ отъ тази епоха сѫ писани на отдѣлни парчета свинска кожа, сбръчкани, продупчени и почернѣли. Рѣдко се срѣщатъ добре подшити пергаментни листове въ отдѣлни томове.

 

До днесъ архивата на критската колония не е изследвана. Тя е много голѣма и нейното проучвание ще изясни цѣлата левантска търговия въ най-голѣми подробности. Островъ Критъ е билъ на пѫтя на тази търговия. Тукъ сѫ се отбивали корабитѣ на всички търговски държави презъ срѣднитѣ вѣкове. Отъ частнитѣ договори, завѣрявани предъ критскитѣ нотариуси, ще се разбере, че цѣлото южно крайбрѣжие на Балканския полуостровъ е било въ непрестанна търговска дейность съ о-въ Критъ. Тукъ ще намѣрите търговци отъ Венеция, Солунъ, Цариградъ, Негропонтъ, Майорикия, Дубровникъ, Милано и др. Всѣки день се сключвали договори за размѣна на манифактурни стоки, вина, роби и др. т.

 

Въ прегледанитѣ отъ мене договори на нѣколцина нотариуси нищо не се говори за българскитѣ земи, нито се срѣщатъ български търговци на критското тържище. Нѣколко дни напраздно търсихъ да намеря нѣщо, което би допринесло за нашата стопанска история. Едва когато привършвахъ архивната работа, изведнажъ се натъкнахъ на български имена

 

 

4

 

и то не случайно попаднали тукъ. Тѣ се повтаряха въ разнидокументи въ единъ периодъ отъ време на не повече отъдве години. За българи се говори въ повече отъ 130 нотариални договора. Това сѫ типични за епохата договори за продажба на роби християни на източнитѣ пазари. Като се почне отъ м. май 1381 г., въ актоветѣ на критския нотариусъ Брешияно Маноли (Bresciano Marioli) се срѣщатъ почти ежедневно продажби на роби-българи.

 

Това, което е отъ особено важно значение за българската политическа и стопанска история, това е обстоятелството, че голѣмата часть отъ документитѣ се отнасятъ до българи, населяващи македонскитѣ земи. Засегнати сѫ всички земи, включени между Солунъ, Сересъ, на севѣръ Прилѣпъ и Мелникъ, a на западъ — албанскитѣ планини съ Дебъръ. Споменати сѫ и нѣкои български градове и села въ южна Македония, нѣкои отъ които днесъ не сѫществуватъ. Особено важно е обстоятелството, че между българскитѣ градове презъ онази епоха е споменатъ и изчезналия днесъ градъ Деволъ. Той се среща въ десетки документи, и изглежда, че е билъ разрушенъ и че жителитѣ му сѫ били разпръснати или заробени презъ времето на голѣмитѣ турски нашествия къмъ 70-тѣхъ години на 14 вѣкъ, когато турцитѣ овладѣли почти всички земи до албанскитѣ планини.

 

Документитѣ на нотариуса Брешиано хвърлятъ голѣма свѣтлина върху етничния съставъ на цѣла Македония и то въ епохата на пълния политически упадъкъ на всички тогавашни балкански държавици. Тѣзи документи установяватъ по единъ несъмненъ начинъ, че българскиятъ елементъ въ цѣла Македония е билъ господствуващъ. Отъ всички голѣми македонски градове сѫ посочени българи, a само тукъ таме въ южна Македония се споменаватъ нѣколцина гърци. Българската колонизация е достигала не само до Солунъ, но дори и отъ чисто гръцки градове и села, като Каламатия и други, сѫ показани българи. Не малко българи имало и отъ албанскитѣ земи. Но най-важното е, че отъ тѣзи земи нѣма посоченъ нито единъ сърбинъ. Само отъ Прищина и отъ една крепость сѫ споменати сърби. Като имаме предъ видъ политическитѣ събития на Балканския полуостровъ къмъ срѣдата на 14 в. и специално голѣмото политическо разширение на сръбското кралство презъ онази

 

 

5

 

епоха, намъ се вижда твърде забележително това пълно отсѫтствие на сръбския елементъ въ всички онѣзи македонски области, гдето се бѣ разпрострѣло Душановото царство. Остава на историцитѣ да преценятъ откъмъ тази страна значението на изнесенитѣ тукъ нови документи, които безспорно указватъ на онова голѣмо наследство, което ни е оставило второто българско царство, относително пълното етническо и политическо наше овладяване на южнитѣ земи на Полуострова.

 

*  *  *

 

Регистърътъ на кандийския нотариусъ Маноли Брешияно обема всички актове, извършени отъ него презъ времето отъ 1359 до 1388 г. Фамилията Брешияно е дала и други нотариуси въ Кандия. Така въ нотариялния архивъ на Венеция сѫ запазени актоветѣ, извършени отъ Николо Брешияно (1357— 1340) и Натале Брешиано (1369—1420 г.) И тримата тѣзи нотариуси сѫ извършвали само частни договори, но не и завещания. Въ каталозитѣ на архива сѫ отбелязани имената на нѣколцина други нотариуси — Доменико Гримани, Филипо Малпиеде, Анжело Бонконтоли и др., които сѫ извършвали завещания.

 

Всички, прегледани отъ мене нотариални актове отъ 14 вѣкъ, сѫ написани върху пергаментъ на отдѣлни, по-голѣми или по-малки парчета свинска кожа отъ най-различень форматъ. Срѣщатъ се пергаменти съ широчина 20—25 см. и дълги до 80 см., съ написани 10—15 актове, едва четливи, понеже мастилото съвсемъ избледнѣло, a на други — самата кожа е разпокѫсана; много пергаменти сѫ сбръчкани и сѫ добили черни петна отъ влагата и праха. Всичко това много затруднява четенето на документитѣ, a много отъ тѣхъ съвсемъ не могатъ да се използуватъ. Рѣдко ще се намѣри нотариусъ, който да е вписвалъ актоветѣ въ грижливо съшити на еднакъвъ форматъ пергаменти. Това важи не само за кандийскитѣ нотариуси, но и за нотариуситѣ въ Венеция. Въ това отношение нотариалнитѣ регистри на Дубровнишката република сѫ по-ясни, защото представляватъ добре подвързани еднообразни пергаментни регистри, написани четливо.

 

 

6

 

Нотариалниятъ регистъръ на Маноли Брешиано отъ Кандия представя сѫщо едно щастливо изключение отъ другитѣ кандийски регистри. Може би единствено за това ми се удаде възможностьта да вникна по-обстойно въ неговото съдържание. Той съдържа повече отъ 300 пергамента отъ еднакъвъ форматъ, приблизително 25/30 см. Пергаментнитѣ листове не сѫ нумерирани, но за това пъкъ датитѣ на самитѣ актове сѫ ясно означени въ началото на всѣки единъ отъ тѣхъ. Понеже този регистъръ съ течение ня времето е разкѫсанъ, отъ него липсватъ коли съ актове отъ нѣколко последователни години.

 

Всички актове сѫ написани съ дребенъ, но четливъ латински езикъ, съ свойственитѣ за епохата голѣми съкращения на думитѣ. Съкращавани сѫ дори и финалнитѣ изрази на стереотипнитѣ за всѣки отдѣленъ договоръ юридически формули. Самиятъ езикъ е характерниятъ за срѣдновѣковието латински езикъ, съ който писменно сѫ си служили италиянскитѣ колонии въ далечнитѣ провинции на Левантъ.

 

Отдѣлнитѣ договори сѫ вписани хронологически и сбито единъ следъ другъ. Следъ означаване деня, годината и индиктиона, когато е извършванъ актътъ, нотариусътъ е вписвалъ имената на странитѣ и всичкитѣ условия на договора при спазване една и сѫща форма, свойствена на всѣки типъ договори. На края е вписвана неустойка за страната, която наруши договора. Следъ текста сѫ означени имената на свидетелитѣ, присѫтствували при сключването на договора. Това сѫ били едни и сѫщи лица, които, сигурно, се намирали около канцеларията на нотариуса. Въ отличие отъ генуезкитѣ нотариални регистри, при сключване на договоритѣ предъ нотариуса Брешиано никога не сѫ присѫтствували като свидетели на актоветѣ мѣстни нотариуси.

 

Това, което е особено важно и характерно въ актоветѣ на нотариуса Брешиано, това е че договорящитѣ страни сѫ били подканвани отъ самия нотариусъ да допълнятъ своята легитимация съ указване и страната, отъ която произхождать. Специално за търговията съ роби регистритѣ на нотариуса Брешиано правятъ, може би, единствено изключение отъ другитѣ регистри на венецианскитѣ нотариуси, като сѫ означени въ тѣхъ точно националната принадлежность и родниятъ градъ или село на робитѣ. Поради това нотариалнитѣ регистри на Маноли Брешиано добиватъ

 

 

7

 

за историята и етнографията на балканскитѣ народи много голѣмо значение. Специално за насъ, българитѣ, тѣзи документи сѫ първи по рода си и хвърлятъ голѣма свѣтлина върху отдавнашното минало на нашия народъ и специално върху етнографския характеръ на земитѣ въ Балканския полуостровъ въ края на 14 в. Ние и отъ много други извори знаехме, че роби-българи сѫ били продавани по италиянскитѣ и източнитѣ пазари, но въ никой документъ не бѣ указано родното имъ мѣсто. Въ най-добрия случай сѫ означавани само името и възрастьта на робитѣ. Обикновено текстътъ на такива договори не би допринесълъ нѣщо ново за уясняване търговията съ роби. Тѣ не засѣгатъ дори правната история на България, защото навсѣкѫде продажбитѣ сѫ били извършвани подъ режима на мѣстното обичайно или писано право. За подобни сдѣлки, сключвани между италиянски търговци въ тѣхнитѣ колонии на Изтокъ, е било мѣродавно отечественото право. Както това отбелязахме на друго мѣсто, сѫщото е важило и за дубровчанитѣ въ България презъ срѣднитѣ вѣкове, a дори и до 17 в. [1] Всички тѣхни сдѣлки, договори и завещания, правени въ българскитѣ земи, сѫ ставали по статутитѣ и законитѣ на Дубровнишката република.

 

Специално въ Кандия сѫ били въ сила венецианскитѣ закони и обичаи. Договоритѣ сѫ били сключвани, както се казва въ нѣкои генуезки извори отъ сѫщата епоха, „secundum legem romanam et capitulos civitatis lanue. [2] Това e било и напълно естествено, понеже въ Кандия е имало отъ преди вѣкове голѣма венецианска колония, която е живѣела въ културно, религиозно и правно отношение подъ покровителството на Венеция. Венецианската република е употрѣбявала всички усилия за да се наложи всецѣло въ вѫтрешния животъ на всички свои колонии и сънародници, пръснати по цѣлия свѣтъ. Самитѣ нотариуси, които сѫ обслужвали колониститѣ, сѫ били венециански поданици. Макаръ Кандия вѣкове наредъ да е била подъ гръцко владичество и винаги да е имало тамъ плътна маса гръцко население, презъ 14 и 15 в. италиянскитѣ колонисти тамъ сѫ имали пълно надмощие въ културно и

 

 

1. Д-ръ Ив. Сакѫзовъ, Стопанскитѣ връзки между Дубровникъ и българскитѣ земи презъ 16 и 17 стол. София, 1930 г. стр. 6—22.

 

2. Bratianu, G. J. ц. c. стр. 240.

 

 

8

 

административно отношение. За нуждитѣ на това гръцко население дори е имало венециански нотариуси, които сѫ извършвали актове и завещания на гръцки езикъ. Въ нотариалния архивъ въ Венеция има запазени много регистри на италиянски нотариуси, писани на гръцки езикъ.

 

По съдържанието си договоритѣ, записани въ регистра на Маноли Брешиано, сѫ били различни. Предъ този нотариусъ не сѫ били извършвани само завещания и дарения: най-често се срѣщатъ договори за отдаване подъ наемъ кѫщи и полски имоти, предимно лозя; сѫщо така многобройни сѫ договоритѣ за доставка на италиянска манифактура и малвазийски вина, съ които е билъ прочутъ островъ Критъ. Срѣщатъ се така сѫщо уреждане на дългови задължения, установяване порѫчителства както и не рѣдко продажби на роби. Сдѣлкитѣ изобщо сѫ били най-разнообразни и твѫрде много оживени. Всѣки день само въ канцеларията на този нотариусъ сѫ били регистрирани по десеть и повече договори отъ най-различно естество.

 

По отношение на договоритѣ за продажба на роби е твърде характерно обстоятелството, че тѣ сѫ ставали периодически. Въ продължение на месеци, дори и години наредъ ние не срѣщаме въ регистра на Брешиано нито единъ договоръ за продажба на роби. Понеже такива сѫ ставали отъ време на време, понѣкога сѫ регистрирани десетки такива договори и то въ единъ день. Това означава, че търговията съ роби въ островъ Критъ не се извършвала винаги, a обикновено тогава, когато търговци сѫ докарвали съ кораби роби отъ други страни.

 

Като характеренъ началенъ моментъ въ търговията съ роби, споредъ регистъра на Брешиано, е епохата на първитѣ турски нашествия на Балканския полуостровъ. Първитѣ продажби датиратъ отъ месецъ май 1381 г. Както това ще видимъ въ подробности по-нататъкъ, робитѣ българи, продавани на Критското тържище, сѫ произхождали предимно отъ Македония: областьта между албанскитѣ земи, Тесалия, Солунъ, Сересъ, Мелникъ и Прилепъ. Срѣщатъ се малко роби и отъ българското крайбрѣжие на Черно море — отъ Варна и Месемврия. Очевидно е, че тѣзи роби сѫ били отвличани или отъ турскитѣ орди отъ Македония, или пъкъ часть отъ тѣхъ сѫ били закупувани отъ Солунъ и Цариградъ. Засилването

 

 

9

 

на тази търговия съ македонски българи не е случайно, a се дължи на онѣзи политически събития, които сѫ настѫпили въ Балканския полуостровъ като следствие отъ наченалитѣ турски нашествия презъ това време.

 

Турскитѣ орди сѫ използували голѣмитѣ и постоянни междуособици въ Византия презъ 50-тѣхъ години на 14 в. за да навлѣзатъ и здраво да се закрепятъ въ южнитѣ обласги на Балканския полуостровъ. По времето на голѣмото землетресение въ Галиполския п-овъ презъ 1354 г. султанъ Сюлейманъ е успѣлъ да прехвърли голѣми маси войски и по този начинъ да си осигури свободенъ пѫть отъ Азия за Европа. Скоро наченали голѣми турски нашествия между Цариградъ, Сересъ и Солунъ, та дори до албанскитѣ земи. Още следъ поражението на съюзенитѣ български, сръбски и византийски войски при Димотика презъ 1352 г. турцитѣ се почуствували господари на Тракия. Съ помощьта на прииждащитѣ отъ Галиполи все нови и нови орди, тѣ прониквали все по-дълбоко въ Полуострова, като започнали масово да завличатъ християнското население. Турската колонизация въ Тракия и Македония е ставала тъй бързо, че не е могла да остане незабелязана отъ съвременицитѣ. Въ една своя речь отъ 1366 г. византиецътъ Димитрий Кидонесъ казва, че „турцитѣ сега се чувствуватъ въ Тракия по-сигурни, отколкото византийцитѣ по-рано". Турцитѣ превзели Одринъ, a една година следъ това— 1354 г., падатъ единъ следъ другъ и българскитѣ градове Пловдивъ и Стара-Загора. [1] Следъ смъртьта на царь Иванъ Александъръ турцитѣ сѫ окупирали презъ 1371 г. цѣлата область между Ямболъ и Черно море. Въ продължение на следващитѣ 4—5 години тѣ окончателно завладѣли Тракия и Македония, като навлѣзли дълбоко въ Албанскитѣ земи. Съ падането на София презъ 1382 г. не сѫ сѫществували вече нито Сърбия, нито Албания, нито голѣмата часть отъ българското царство. [2]

 

Въ продължение на 30 години преди падането на София турцитѣ причинили голѣми етнически и социални промѣни въ

 

 

1. Никовъ, Д-ръ П. Турското завладѣване на България и сѫдбата на последнитѣ Шишмановци. Изв. на истор. д-во. Кн. VII—VIII стр. 47—51.

 

2. Hammer, J. Geschichte des osman Reiches. Pesth, 1834. Bd. I, стр. 162.

 

 

10

 

българскитѣ земи. Тѣ извършили масово изтребление, заробване и прогонване на християнското население. Пълното различие въ религиозно и етническо отношение между победители и победени се отразило фатално върху личната свобода на българитѣ. Голѣми маси били отвлѣчени въ робство. Това се потвърѫдава и отъ регистритѣ на Брешиано, гдето е спомената една българска монахиня отъ с. Търново, Битолско, която сѫщо била продадена като робиня (вижъ по-долу документъ № СХСІХ). Въ едно кратко време всички източни пазари сѫ били задръстени съ роби, по народность българи, гърци и албанци. Както се вижда отъ регистра на нотариуса Брешиано, въ продължение на една-две години сѫ извършени само въ неговата канцелария нѣколко стотинъ продажби на роби. Турскитѣ завоевания отч засилили въ голѣма степень робството на Изтокъ.

 

Политическитѣ събития, настѫпили на Балканския п-въ презъ втората половина на 14 в., стоятъ въ тѣсна връзка съ търговията съ роби-българи. Както ще видимъ по-нататъкъ, български роби сѫ били продавани и на много други, близки и далечни пазари. Старата венециянска търговия съ роби се е засилила отново. Голѣмата часть роби, които венецианцитѣ изнасяли на източнитѣ пазари, били военопленници и мирни жители, отвлѣчени при нашествията отъ турцитѣ. Само така можемъ си обясни, защо голѣма часть отъ робитѣ били жени. Възможно е, щото между робитѣ да е имало и такива, които да сѫ били продадени поради гладъ или мизерия. Отъ редица писмени паметници отъ срѣдновѣковната епоха научаваме, че и този източникъ на робството не е билъ незначителенъ у балканскитѣ народи.

 

Търговията съ роби, специално въ България, е сѫществувала още презъ епохата на първото българско царство. За роби говорятъ най-старитѣ писмени паметници—„Земледѣлческиятъ законъ", „Отговоритѣ на Папа Николай до Бориса" и „Закона за сѫденето на хората". Продажбата на военопленницитѣ е била общо явление у всички народи на Полуострова, и затова тази търговия не е преставала до късното срѣдновѣковие. По границитѣ на България се е водѣла най-оживена търговия съ роби. Презъ X в. най-голѣми тържища на роби сѫ били Цариградъ и Малкия Преславъ (Переславецъ) на Дунава. Aрабскиятъ писатель Алъ-Масуди разказва, че старитѣ

 

 

11

 

българи презъ време на миръ продавали роби-славяни и гърци въ Цариградъ. [1] Разбира се, че и гърцитѣ сѫ продавали на близки и далечни пазари роби-българи. За такива говорятъ нѣкои византийски извори. Отъ една новела на Алекси Комненъ отъ 1095 г. научаваме, че както българи, тъй и гърци поради гладъ били продавани отъ тѣхнитѣ родители за роби. [2] Следъ покоряването на България и пълния политически и социаленъ упадъкъ на Византия презъ XI в. „тази мръсна търговия съ роби", както се изразява хронистътъ Кинамъ, се е разпространила широко въ всички области на Полуострова. [3] Тя не само, че не е престанала по-късно, но поради сигурния пазарь, който е намирала у турскитѣ племена и орди, значително се е засилила. По цѣлото Адриатическо крайбрѣжие търговията съ роби-славяни е цъвтѣла презъ цѣлото срѣдновѣковие. Най-предприемчиви търговци въ това отношение сѫ били венецианцитѣ и генуезцитѣ. Изглежда, че самото име робъ - sclavus има венециански произходъ. [4] Венецианцитѣ сѫ вършили своята търговия съ роби, еднакво третирайки робитѣ-христиани и мусулмани. Редица европейски народи не преставали да правятъ най-разнообразни прѣчки на тази търговия. Още Отонъ Велики е сключилъ въ края на X в. договоръ съ Венеция, по силата на който на венецианцитѣ е било забранено да купуватъ и продаватъ роби — негови поданици. [5] Но всички тѣзи забрани и църковни послания сѫ били празни думи. Търговията съ роби не е намалявала. „Напротивъ, казва голѣмиятъ историкъ на Венеция, Кречмамръ, нечувано голѣми суми били ангажирани въ търговията съ роби". [6] Докато по-рано италиянцитѣ търговци сѫ експортирали германски и славянски роби за Ориента, сега нарастналитѣ нужди отъ роби се покривали предимно съ роби отъ вѫтрешностьта на Азия и Африка и отчасти отъ адриатическото крайбрѣжие и балканскитѣ земи.

 

 

1. Вж. по подр. статията ни „Една новела на Ал. Комнина за роби-българи" въ Сборникъ въ честь на проф. В. Н. Златарски. София, 1925 год. стр. 373—377.

 

2. п. т. стр. 367 сл.

 

3. Cinnamus, ed. Bonn. стр. 275

 

4. Kretschmayr, H. Geschichte von Venedig, Gotha, 1920. S. 591.

 

5. Schaube, Ad. Handelsgeschichte der romanischen Völker, München u. Berlin, 1906. S. 5.

 

6. Kretschmayr, H. ц. c. S. 147.

 

 

12

 

Венецианската република дори до XVI в. е рекрутирала необходимитѣ роби за своето население все още отъ Изтокъ. Въ замѣна на това мнозина търговци отъ голѣмото тържище на Риалто [1] продължавали да закупуватъ роби отъ Далмация и балканскитѣ държави. Особено добъръ пазаръ на славянски роби намирали венецианскитѣ търговци въ земитѣ на сараценитѣ. Има доста извори, отъ които се установява голѣмата търговия съ роби, която венециянцитѣ сѫ вършили въ Сирия презъ XIII в. [2] Отъ 1246 г. е запазено едно оплакване на Папа Инокентий IV противъ италиянскитѣ търговци за това, че тѣ продавали на сараценитѣ много христиани-българи, рутени и други славяни. [3]

 

Отъ края на XIII в. ние имаме вече първитѣ конкретни данни за търговията съ роби-българи, която генуезки колонисти отъ Кафа вършили по брѣговетѣ на Черно море. Въ регистритѣ на нотариуса Ламберто ди Самбучето отъ Кафа е вписанъ на 27 май 1289 г. единъ договоръ за продажба на една „бѣла" българска робиня на име Кали, на 18—20 год. Продадена е била отъ Джакомо Пуцо на нѣкой си Вилхелмъ Милезио за 340 аспри въ брой. [4] Единъ месецъ следъ това въ

 

 

1. Въ Венеция е имало толнова много роби, че презъ 1368 г. е избухнало голѣмо въстание на робитѣ, п. т. стр. 289.

 

2. Schaube, А d. ц. с. S. 193 Not. 3.

 

3. п. т. S. 272.

 

4. „In nomine Domini amen." Ego Iacobinus Puzius confiteor tibi Guillelmo de Milesio me tibi vendidisse sclavam unam vocalam Cali albam, de provenie Bulgara, etatis decem et octo annorum usque in viginti, cum omni vitutis, precio asperorum trescentorum quadraginta barichatorum, quos a te juri serpropterea habuisse et recepisse confiteor et de quibus a te bene quietum et solutum voco, renuncians exceptioni non habitorum et non receptorum asperorum trescentorum quadraginta etc ; et si plus valet dicto precio illud plus tibi dono mera et pura inrevocabili donacione inter vivos, sciens veram estimationem ipsius, renuncians legi decepcionis dupli qua subvenitur deceptis ultra dimidiam justi precii, quam sclavam promitto tibi legitime deffendere et expedire in judicio et extra, meis propriis expensis, a quacumque persona, remissa tibi necessitate denonciandi. Mlioquin penam dupli de quanto et quociens nunc valet dicta sclava . . . tibi stipulanti promitto.

 

Actum in Caffa, in logia lanuensiurn, anno Dominice Nativitatis millesimo ducentesimo octuagesimo nono, indictione prima, die vigesima septima madii inter nonam et vesperas, presentibus testibus Andriolo de Sancto Thoma et Guilliermo Fellone, публик. отъ проф. Братиано въ Actes des notaires génois de Pera et de Caffa de la fin du treizième siècle. Bucarest, 1927. стр. 200.

 

 

13

 

сѫщия регистъръ е записана друга една продажба на една българка по име Кресана на 39 г. заедно съ синоветѣ ѝ Мануелъ и Потамъ. [1] Известно е по други извори, че Кафа и Тана сѫ били най-голѣми генуезки и венециански тържища на роби, отгдето тѣ сѫ били експортирани за Каиро и брѣговетѣ на Aфрика. [2] Въ непубликуванитѣ многобройни регистри на генуезкитѣ и венециански нотариуси сигурно ще се намѣрятъ още много подобни продажби на роби-българи. Въ регистра на генуезкия нотариусъ Корадо Кастели отъ 1307 г. е вписанъ сѫщо така единъ договоръ за продажба на единъ „бѣлъ" робъ-българинъ на име Арaaлъ за 17 либри. [3]

 

Венецианскитѣ търговци, повече отъ всички други, сѫ използували войнитѣ между балканскитѣ народи, за да купувать тѣхнитѣ военопленници. Тѣ постоянно сновѣли по черноморского крайбрѣжие и не рѣдко отвличали въ робство мирни жители. Къмъ срѣдата на XIV в. тѣ се сближили твърде много съ българския дворъ. Постепенно тѣ заселили своя търговска колония въ Варна, отгдето презъ 1352 г. правятъ постѫпки предъ българския царь Иванъ Александъръ за пълно уреждание на търговскитѣ и политически отношения между Венециянската република и българския дворъ. Чрезъ посрѣдничеството на своя консулъ въ Варна тѣ успѣли да издействуватъ голѣми търговски привилегии за търговията си по всички български земи. Сигурно е, че заседналитѣ венециански колонисти въ Варна сѫ успѣвали тукъ таме да купуватъ роби българи, които изнасяли на други пазари, a за да избѣгнатъ недоразумения съ българския дворъ, тѣ си служили съ свои посрѣдници-гърци и др.

 

Въ венецианския държавенъ архивъ отъ 1362 година е отбелязана въ libri commemoriali една декларация на трима венециянци: Джорджио Газофити, Джовани Рангоно и Уголино

 

 

1. „ . . . Ego Ugolinus de Placentia confiteor tibi Nichete Tana grecho me tibi vendidisse sclavam unam nominatam Cressana, de provenie Borgara, etatis annorum XXXIX vel circa, et filios duos ipsius Cressane unus quorum nominatur Manuel, etatis annorum sex et alius Potame. . . п. t. стр. 229.

 

2. Kretschmayr, H. ц. c. 289.

 

3. „Antonius Guidonis vendit Magistro Antonio physico sclavum unum vocatum Araal annorum XVII blancus qui fuit bulgarus pretio librarum sexdecim." Genua. Atti del notario Corrado Castelli, Reg. VII fol. 79. Преписъ отъ този документъ ми се даде отъ бившия аржентински консулъ въ София Алб. Кандиоти.

 

 

14

 

Фариго, съ която заявяватъ, че се отказватъ отъ каквито и да е претенции къмъ Доменико Микиеле, който е билъ капитанъ на една галера и заедно съ други венециянци билъ нанесълъ нѣкакви вреди на единъ тѣхенъ корабъ, наетъ отъ турци въ Галиполи; последнитѣ отъ своя страна го били натоварили съ българи-християни (christiani bulgari) и други стоки на пѫть за Фочия въ Турция. [1]

 

Очевидно е, че тѣзи българи, които турцитѣ откарвали презъ Галиполи, ще да сѫ били обикновени военнопленници или заробени мирни жители, a не изселващи се българи, защото въ Фочия е могло да бѫдатъ изпратени само роби. Главнитѣ посрѣдници на търговията съ роби били до 14 в. венециянцитѣ, a следъ това и турцитѣ. Последнитѣ твърде скоро се заселили на Балканския Полуостровъ и поставили подъ своя зависимость всички международни тържища на Изтокъ. Най-много роби тѣ изнасяли за Александрия и островитѣ въ Срѣдиземно море, гдето успѣшно конкурирали венецианци и генуезци.

 

Колкото и страшни да см изглеждали турцитѣ съ своитѣ бързи нашествия въ Европа, венециянцитѣ твърде скоро се приспособили къмъ тѣхъ. Най-първо тѣ престанали да търгуватъ съ роби-мусулмани. Търговията имъ по островитѣ е била силно конкурирана отъ турцитѣ, a най-често тя е била спирана поради турски и сараценски пиратства. По-сигурна е била тамъ, гдето е имало венецианска колония.

 

Едно отъ най-голѣмитѣ тържища на роби презъ тази епоха е билъ островъ Критъ съ своитѣ главни пристанища: Кандия, Канея, Ретимно и Сития.

 

Критъ вѣкове наредъ е билъ подъ византийска власть. Съ упадъка на Византия въ края на 12 в. и съ завземанието на Цариградъ отъ латинския свѣтъ, почнала голѣма борба

 

 

1. „1363. ind. I, Agosto 27. — Giorgio Gazofiti di Constantinopoli, Giovanni Rangono ed Ugolino Farigo dichiarano de recedere da qualsiasi pretesa contro Dornenico Michiele capitano delle galee del Golfo e contro altri veneziani, pei danni da delte galee recati ad una loro nave da essi noleggiata in Gallipoli di Romania a varii turchi, che caricata di christiani bulgari e di merci andavano a Focea in Turchia.

 

Fatto in Pera. Testimoni Leonardo Michele, Bartolomeo de . . . Bavisio notaio, Franceschino di Calcagnino, veneziani. Atti Nicolo de Feracani da Piacenza notaio imperiale, p. 17. Libri commemoriali т. VII, стр. 80.

 

 

15

 

между венецианци и генуезци за завладяване на този островъ. Сравнително по-продължително е било владичеството на венециянцитѣ. Тѣхната многобройна колония въ Кандия се е състояла почти изключително отъ търговци, които подържали непрекѫснати стопански връзки както съ Венеция тъй и съ Солунъ, Цариградъ и брѣговетѣ на Черно море.

 

Споредъ венецианскитѣ архивни извори отъ 13 в. се вижда, че търговията съ роби на островъ Критъ е била твърде оживена. Отъ 1303 г. сѫ запазени документи, отъ които се установява по единъ положителенъ начинъ, че Критъ е билъ не само тържище за роби, но че е служилъ и за посрѣдническа станция за износъ на роби отъ Цариградъ за Александрия. Критскиятъ дукъ презъ това време, Гвидо ди Канали, е забранилъ износа на роби отъ своята територия за Египетъ. Дори е билъ заловенъ въ Критъ единъ генуезки корабъ, натоваренъ съ роби, купени отъ Цариградъ на пѫть за Египетъ. [1] Отъ срѣдата на 14 в., когато турскитѣ нашествия отъ Aзия къмъ Европа станали по-настойчиви, търговията съ роби по срѣдиземноморскитѣ острови значително се засилила. Не успѣли да я възпратъ никакви договори съ турскитѣ султани, нито папскитѣ енциклики, нито запрещенията на християнскитѣ владѣтели. Редица социялни условия сѫ подхранвали тази търговия. Италиянскитѣ колонисти, пръснати по цѣлия Изтокъ, сѫ били въ услуга на египетскитѣ султани и сараценитѣ, които най-много поощрявали тази търговия.

 

Специално за островъ Критъ е имало още по-благоприятни условия за търговията съ роби. Отъ началото на 14 в. сѫ запазени оплаквания на херцога на Критъ, че се чувствувала голѣма липса на работни рѫце въ острова. [2] Това се дължало въ голѣма степень на вѫтрешнитѣ борби и постоянни въстания на острова, които обикновено се придружавали отъ конфискация на имоти и прогонване на земледѣлското население. За да се помогне въ това отношение на стопанскитѣ нужди на Критъ, се е поощрявалъ масовиятъ вносъ на роби.

 

Сигурно е, че и по-късно, презъ втората половина на 14 в. нуждата отъ роби на кандийското тържище не е намалѣла.

 

 

1. Неуd W., Storia del commercio del Levante nel medio evo, Torino, 1913. стр. (309.

 

2. Kretschmayr, Н. ц. с. 157.

 

 

16

 

Голѣма часть отъ робитѣ били настанявани въ земледѣлскитѣ стопанства на мѣстното население, за да работятъ полскитѣ имоти. Съ течение на времето голѣма часть отъ тѣзи роби сѫ изкупували своята свобода и се заселвали като колонисти или плащани слуги въ имотитѣ на своитѣ довчерашни господари. Това се потвърѫдава, както ще видимъ по-нататъкъ, отъ самитѣ договори на нотариуса Брешиано. Докато робитѣ, продавани на венецианското тържище, ставали обикновени домашни слуги, тѣзи, които били изнасяни за островитѣ и специално въ Критъ, сѫ ставали предимно колонисти.

 

Събитията на островъ Критъ, непосрѣдствено предшествуващи масовото появяване на роби-българи на кандийския пазаръ, сѫ били отъ естество само да поощрятъ вноса на роби. Презъ 1361 г. въ Критъ избухнало голѣмо въстание, което продължило нѣколко години. Едва презъ 1367 г. то било потушено окончателно. [1] Тъй като въстаническата вълна се разпрострѣла дълбоко навѫтре и по планинскитѣ области на острова, то се отразило върху стопанския животъ на населението. Голѣма часть отъ него напустнала острова. На мѣстото на обезлюденитѣ области по-късно, следъ 1380 г., се заселили бѣжанци отъ островъ Тенедосъ. [2]

 

Въ тѣсна връзка съ тази остро почувствувана нужда отъ работни рѫце въ Критъ се явява и масовиятъ вносъ на роби презъ 1381 и 1382 г. Нотариялниятъ регистъръ на Брешиано Маноли отбелязва първитѣ сдѣлки съ роби презъ пролѣтьта на 1381 г. Изглежда, че това не сѫ били първитѣ продажби, които този нотариусъ е извършилъ. Сигурно, въ изгубенитѣ регистри за предшествуващитѣ години е имало регистрирани и други транзакции на роби.

 

Продажбата на роби-българи въ Кандия е ставала по обичайното и писано право на венецианцитѣ, което тѣ еднакво сѫ прилагали въ всички страни и еднакво къмъ всички роби, независимо отъ това, дали били християни или мохамедани. Юридическата формула, която нотариусътъ Брешиано е възприемалъ при продажбата на роби, е била еднаква за всички сдѣлки, обаче тя се е различавала повече или по-малко отъ формулата, която употрѣбявали други венециански нотариуси.

 

 

1. Kretschmayr, Н. с. ц. 221.

 

2. п. т. 222.

 

 

17

 

Все пакъ сѫщностьта на всички актове за продажба на роби, различни по време и по мѣсто, е била еднаква. Изхождайки отъ правното положение на римския робъ да бѫде третиранъ като res, обикновена движима вещь, нотариусътъ е прѣхвърлялъ на купувача на роба безрезервното право да разполага всячески съ купения робъ, a именно да го има (habendi), държи (tenendi), дава (dandi), подарява (donandi), владѣе (dominandi), продава (vendendi), прехвърля (alienandi) и пр.

 

Фактически положението на роба-българинъ на кандийското тържище не е било толкова безправно. Той е ималъ своя собственость, която въ най-добрия случай му служила за откупуване отъ робство. И действително, нѣкои договори, извършвани отъ сѫщия нотариусъ Брешиано, съдържатъ въ една по-късна форма известния на старото римско право институтъ manumissio: предъ нотариуса се явявали робътъ съ своя господарь, и последниятъ е заявявалъ, че освобождава отъ робство своя робъ. Въ сѫщность това е било обикновено откупване на роба, което е било познато на византийското и старо-българското право.

 

Забележително въ нотариалния регистъръ на Брешиано е обстоятелството, че изобилствуватъ твърде много актоветѣ за освобождение на роби. Това, което е било рѣдкость въ нотариалнитѣ регистри отъ 13 в. и специално въ тѣзи на римскитѣ колони на генуезци и венецианци, единъ вѣкъ по-късно е било вече обикновено явление въ Кандия. Това се обяснява съ специалнитѣ условия на критското тържище. Тукъ робитѣ се ценѣли твърде много. Тѣ били необходими за земледѣлието и затова по-лесно изкупували свободата си за да се заселятъ кето дребни земледѣлци или обикновени наемници. Въ най-лошъ случай тѣ оставали колони (крепостни), a нерѣдко сѫ били ангажирвани и като домашни платени слуги. Така на 13 септемврий 1382 г. е регистриранъ единъ договоръ за освобождение на една българка отъ робство. Последната отъ благодарность къмъ своя господарь се задължила да му слугува въ продължение на 5 години (вж. по-долу № СХХІ). Срѣщатъ се и договори за наемане български робини за кърмачки (№ХХХII).

 

Сѫдбата на продаванитѣ роби-българи въ Кандия е била двояка. Едни постепенно получавали своята свобода и се заселвали въ Критъ, a други презъ цѣлия си животъ оставали роби. Тѣ преминавали отъ рѫце на рѫце, като твърде често

 

 

18

 

сѫ били препродавани на други, по-далечни пазари. Незгоднитѣ политически и социални условия, които настѫпили въ България следъ появяването на турцитѣ, правили почти невъзможно завръщането на освободилитѣ се роби-българи. Тѣ си оставали като преселници. Имена на такива българи се срѣщатъ десетки години на редъ изъ нотариалнитѣ регистри на разни кандийски нотариуси отъ по-късна епоха. Така въ прегледанитѣ отъ мене регистри на нотариуса Джорджио Пасо отъ 1383/92 г. сѫ отбелязани презъ 1389 г. сдѣлки, извършени отъ двамина българи по отдѣлно: отъ нѣкой си „Dimitrio bulgaro" и отъ „Costa Prodano bulgaro". Очевидно е, че това сѫ били вече окончателно заседнали въ Кандия българи-бѣжанци, или бивши роби.

 

Отъ голѣма важность за българската история е обстоятелството, отъ кои области на Балканския полуостровъ сѫ робитѣ-българи, предметъ на договоритѣ, извършвани отъ нотариуса Брешиано. Прави силно впечатление, че по-голѣмата часть отъ робитѣ, съ които е търгувано на кандийското тържище, сѫ били българи. Така отъ общо 220 договора, въ повече отъ 130 се говори само за роби-българи, a и други 10-15 договора се отнасятъ до българи, макаръ изрично това да не е казано. На второ мѣсто идватъ гърцитѣ, a следъ това татари, албанци, черкези, власи, руси и др. Докато за българитѣ и гърцитѣ почти винаги е указано и родното имъ мѣсто, за другитѣ народности това обикновено не се указва. Понѣкога дори липсва и името на роба. Изглежда, че самиятъ нотариусъ не е могълъ да се разбере съ всички роби, които говорѣли на непонятни нему езици. Най-малко роби сѫ били сърби и турци. Липсата на роби-турци се обяснява съ обстоятелството, че на венецианцитѣ е било забранено да търгуватъ съ турци. Известно е, че турскитѣ орди къмъ 80-тѣхъ години на 14 в. бѣха вече дълбоко навлѣзли на вѫтре въ Балканския полуостровъ и, че тѣ поставяли въ непосрѣдствена зависимость отъ себе си цѣлата венецианска търговия на изтокъ. Турцитѣ владѣели вече голѣма часть отъ брѣговетѣ на Срѣдиземно море, поради което генуезцитѣ и венецианцитѣ сѫ били принудени всецѣло да щадятъ турскитѣ поданици и тѣхнитѣ интереси. Въ договоритѣ на Брешиано е споменатъ само единъ робъ турчинъ на име Мохамедъ. За сърби се говори сѫщо само въ три договора. Двама сѫ отъ Castello,

 

 

19

 

(сегашното Castellnovo? или Ново-Бърдо?). Третиятъ робъ е отъ гр. Прищина, до кѫдето, изглежда, единствено е достигнала сръбската колонизация въ Полуострова. Забележителното е това, че всички роби отъ Скопье, Велесъ, Прилѣпъ, Охридъ, Битоля, Костуръ, Воденъ, Преспа, Дебъръ и пр., т. е. отъ цѣла Македония сѫ указани съ малки изключения като българи. Отъ тѣзи мѣста не е посоченъ нито единъ сърбинъ. Макаръ тогава да на сѫ се изминали и 20 години отъ епохата на най-голѣмия разцвѣтъ на сръбското царство на Стефана Душана, сръбската националность и сръбското име сѫ били съвсемъ забравени въ Македония.

 

Прави впечатление, че повечето робини-българки сѫ носили гръцки имена Кали, Ирина, Мария. Това, сигурно, сѫ били и често срѣщанитѣ български женски имена презъ срѣднитѣ вѣкове. Не може да не се приеме, че това се дължи и на голѣмото културно и религиозно влияние, което Византия е упражнявала върху България. Още отъ първитѣ дни на покръстването си българитѣ бързо възприели това влияние. Новата религия на старитѣ българи не е могла да не донесе нова номенклатура. Тя е била повечето византийска. Сѫщо, както въ Византия, тъй и въ новопокръстена България навсѣкѫде християнизираното българско население е възприело византийскитѣ имена и на първо мѣсто по-привлѣкателнитѣ имена като Кали (отъ виз. καλός — хубавъ) и Ирина (отъ виз. εἱρήνη — Миръ, спокойствие). Венецианскитѣ търговци, обаче, които били ревностни католици и вѣрни на своя религиозенъ фанатизъмъ, покръствали въ католишка вѣра купуванитѣ отъ тѣхъ роби. Така мнозина роби-българи носили две имена: наредъ съ родното си име и новото, католишко. Въ договоритѣ на Брешиано се срѣщатъ случаи, щото робиня Ирина да е прекръстена на Доротея. Сѫщото сѫ вършили венецианскитѣ търговци и спрямо робитѣ отъ друга националность — татари, гърци и др.

 

Други български женски имена отъ византийски произходъ сѫ Стамата, Теодора, Параскева и др. Мѫжки имена сѫ Георги, Яни, Алексо, Михаилъ и др. Отъ чисто български произходъ изглежда да сѫ Пукола и Гюша. Славяно-български имена сѫ: Мила, Дана, Добри, Драганъ, Стана и др.

 

Отъ нотариялнитѣ договори на Брешияно се вижда, че отъ македонскитѣ земи е имало и нѣколцина роби-гърци. Такива сѫ посочени на първо мѣсто отъ Солунъ и Костуръ.

 

 

20

 

Срѣщатъ се още по единъ-двама гърци отъ Мелникъ, Воденъ и др. Въ сравнение съ българитѣ, родени отъ тѣзи мѣста, гърцитѣ сѫ твърде малобройни. Нито единъ гръкъ не е посоченъ отъ Прилѣпъ, Дебъръ, Битоля, Велесъ, Преспа, Деволъ и др. Посоченитѣ власи сѫ най-вече отъ Битолско (с. Търново).

 

Както се каза вече, най-много били робитѣ-българи. Въ регистра на нотариуса Брешиано сѫ посочени българи отъ почти всички български области на Македония: Сересъ, Мелникъ, Струмица, Велесъ, Скопье, Прилепъ, Битоля, Воденъ, Костуръ, Преспа, Охридъ Дебъръ, с. Търново и др. нататъ чакъ до Солунъ. Въ Солунско сѫ посочени още Каламатия и Филокарана, като родни мѣста на българи. Имало е роби българи и на мѣста вънъ отъ Македония (вж. по-долу).

 

Мнозина българи-роби сѫ давали името на родното си мѣсто на своето наречие. На своя македонски говоръ сѫ дали показанията си българитѣ отъ Мелникъ, Прилепъ, Преспа и др. Така на 7 юний 1381 г. е сключенъ договоръ за продажба на робиня Ирина. На въпроса на нотариуса, отъ где е родомъ робинята, тя е отговорила „изъ Мелника" и поради това въ текста на договора е останало названието на града „Ysmelinichi"(№ VIII). Ha мѣстно наречие сѫ означени имената на града Прилѣпь — произнесено „Прилапо", „Прилапа" (№ СХХ); Vodina" (сир. отъ Водена, вж. № CXXV); „Пряспа" (Praspa) и Битоля (Bitola). Селото Търново (Битолско) е посочено различно: Trinovo, Trinova, и най-правилно T'rnova. Като пленница-робиня отъ това селище е посочена и една монахиня, българка. Градътъ Охридъ е означенъ Locrido (сир. L'Ocrido), a Дебъръ — Debro. Срѣща се и формата Debredo (Може да е Дебрене, старо село около Мелникъ).

 

Има рещица други селища и паланки въ Македония, споменати въ регистра на Брешиано, които мѫчно биха могли да се установятъ точно, где сѫ се намирали. Срѣща се често Drinovo, което може пакъ да е споменатото Trinovo сир. Търново (Битолско), неточно схванато отъ нотариуса. Ho е възможно да е и с. Дриново, което се среща въ една грамота отъ 1378 г., като село, подарено на манастира Св. Пантелеймонъ въ Св. Гора. [1] Нѣколцина роби има и отъ с. Лазаро. To отговаря на с. Лазаровци, Кичевско, или на Лазаро-поле въ Дебърско, най-голѣмото село следъ Галичникъ. [2]

 

 

1. Законски споменици, изд. Ст. Новаковић, Бѣлградъ, 1912, стр. 513.

 

2. Кънчовъ, В. Македония, София, 1900 стр. 255, 263.

 

 

21

 

Село Ливадия е споменато въ една гръцка грамота „Λιβάδιον", подарено на манастира Св. Иванъ, до гр. Сересъ. [1] Сѫщото име се срѣща въ Гевгелийско и въ Касандрийско. [2] Село Макри, ако не е известното днесъ село до Деде-Агачъ, отговаря на с. Макриево, което се срѣща въ една грамота отъ 1377 год. [3] Село „Колуни" отговаря на Колудей, Воденско. [4] Споменатъ е единъ робъ-българинъ отъ с. „Костено". Сигурно това е с. Костино, Дебърско. [5] Сѫщото село е споменато презъ 14 в. [6] Село „Батуни" може да е с. Батунъ въ една грамота отъ 15 в., или с. Батина, подарено презъ 1220 г. на Жичкия манастиръ. [7] „Dradovi", „De Radovi" (Радовишъ? вж. №№ LXXVII, XCI).

 

У Брешиано е дадено на два пѫти българското село „Одрудиния". Очевидно е, че то е неточно схванато вмѣсто „отъ Рудиня" и ще да е може би селото Рудине, което се намира северно отъ Бератъ, на 10 клм. южно отъ р. Девла. [8] Село „Подого" възможно да е вмѣсто Полого (Тетовско), зле предадено отъ нотариуса Брешиано; [9] с. „Перпераки" не може да е друго освенъ крепостьта Перперакионъ въ долината на Арда, гдето днесъ е новата гара Перперекъ по линията за Кърджали. „Птиния" не е друго освенъ Пчиня, на югъ отъ Кюстендилъ. „Ставраки" може да е с. Ставросъ (Берско). [10] Село „Страцо" отговаря на Страчани, въ южна Албания, [11] a с. Тополия има на много мѣста въ южна Македония. [12]

 

Отъ българскитѣ земи вънъ отъ Македония сѫ споменати София, Пловдивъ, Варна, Ямболъ (Diamboli), Месемврия и Станимака, всички означени правилно. Срѣща се на нѣколко пѫти с. „Дунави", което възможно да се отнася до нѣкое селище въ Дунавската область.

 

 

1. Зак. спом. стр. 724.

 

2. Кънчовъ, В. ц. с. стр. 173.

 

3. Зак. спом. стр. 511.

 

4. Кънчовъ, В. ц. с. 119.

 

5. Селищевъ А. М. Славянское население въ Албании, София, 1921 г. стр. 222, 241.

 

6. Зак. сп. 670.

 

7. П. т., 571.

 

8. Селищевъ, ц. с. 220.

 

9. Зак. сп. 422, 635, 640, 666.

 

10. Кънчовъ, ц. с. 143.

 

11. Селищевъ, ц. с. 269.

 

12. Кънчовъ, ц. с. 72, 177;  Селищевъ, ц. с. 232.

 

 

22

 

Освенъ изброенитѣ населени мѣста въ регистра сѫ споменати още редица други, за които за сега не може да се установи съ положителность, где се намирали. Сигурно е, че повече отъ тѣхъ сѫ изчезнали, безъ да сѫ споменати въ нѣкои грамоти или отъ съвременници на онази епоха.

 

Немалко българи има посочени отъ Албания. Тукъ, както е известно, е имало още отъ най-стари времена славянобългарски поселенци, които сѫ останали тамъ и по-късно презъ епохата на турското владичество.

 

Въ документитѣ на Брешиано има и друга, особено важна страна. Споменати сѫ мнозина българи, гърци и албанци отъ областьта Despotato. Очевидно е, че се касае до нѣкое деспотство, което е било независимо презъ 1380/81 г. Отъ това деспотство произхождали мнозина роби-българи, гърци и най-вече албанци. Това последно обстоятелство ни навежда на мисъльта, че голѣма, или поне една часть отъ албанскитѣ земи сѫ влизали въ границитѣ на това деспотство. Историята на цѣлата тази область е твърде разнообразна. Крайбрѣжието е било най-често въ венециянски рѫце. Така презъ 1205 г. гр. Драчъ е билъ венециянски. По-късно тази область пада въ властьта на гръцки деспоти отъ Епиръ, които имали столицата си въ Арта и Янина. Презъ 1368 г. тукъ владѣе албанскиятъ деспотъ Карлъ Топия. Четири години по-късно тукъ управлявалъ Людвикъ, Драчски херцогъ. Презъ 1379 г. Драчъ пада съ помощьта на испански наемници въ рлщетѣ на Робертъ д'Артоа. Скоро следъ това предъ стенитѣ на града се явяватъ турски войски и затова Карлъ Топия предава Драчъ на венецианцитѣ, които управляватъ тукъ до 1501 год. [1]

 

Земитѣ на западъ отъ Драчъ сѫщо често менявали своитѣ владѣтели. Така презъ 1350—1363 г. Бератъ, Валона и Канина се управлявали отъ деспотъ Асенъ Комненъ, който, споредъ нѣкои хронисти, билъ братъ на българския царь Иванъ Александъръ и на сръбската кралица Елена. [2]

 

Малко вѣроятно е щото споменатото деспотство въ регистъра на Брешиано да е само това на деспота Асенъ Комненъ. По-възможно е, нѣкои роби да сѫ произхождали отъ

 

 

1. Вж. по-подробно у Jireček, К., Studien zur Geschichte und Geographie Albaniens im Mittelalter. Budapest, 1916, стр. 104.

 

2. п. T. стр. 118.

 

 

23

 

деспотството на Иванъ Углеша и Иванъ Драгаша, отъ които има запазени редица грамоти, на първия отъ времето 1366—1371 г., a на втория отъ 1371—1378 г. Повечето отъ тѣхъ сѫ дадени на светогорскитѣ манастири и засѣгатъ предимно земитѣ въ Южна Македония.

 

По-долу давамъ съдържанието на 222 нотариални актове, въ повечето отъ които се говори за българи-роби. Отъ поважнитѣ цитувамъ отъ часть или изцѣло латинския текстъ на оригинала. На край за образецъ прилагамъ и въ факсимиле (въ намаленъ форматъ) оригиналния текстъ на 40-тина нотариялни актове на нотариуса Брешиано, възпроизведени по 13 фотографски снимки.

 

---

 

Документи на нотариуса Маноли Брешияно (1381—1383).

 

I.

Кандия, 2 май 1381 г. Индиктъ 4. Договоръ сключенъ предъ нотариуса между двама кандийски (критски) жители за продажба на една робиня на име Роза, „по народность българка." Родното ѝ мѣсто не е указано.

 

II.

Кандия, 14 май 1381 г. Инд. 4. Договоръ за продажба на една робиня на име Кали, българка отъ Дебъръ. Робинята била продадена за 103 критски перпери.

 

„. . . Cali de loco vocato Debro". . .

 

III.

Кандия, 18 май 1381 г. Инд. 4. Нѣкой си Пиетро, (Pietro), житель на Кандия продава на Матео Сануто Марангоно, житель на Кандия, една своя робиня „на име Мaрия, българка.”

 

„. . . unam meam sclavam de genere bulgarorum nomine Mariam . . .”

 

IV.

Кандия, 23 май 1381 г. Инд. 4. Марко Писпола, житель на Кандия, освобождава отъ робство своята робиня Ирина, по народность българка. Свидѣтели: М. Юсто, Антонъ Панталеонъ и П. Венерио.

 

„Die vigesimo tertio. Manifestum facio ego Marcus Pispola, habitator Candide, cum meis heredibus, tibi Herini, de

 

 

24

 

genere bulgarorum, sclave mee et tuis successoribus ac notifico omnibus presentem paginam inspecturis etiam audituris; quia pietatis intuitu et ob remissionem meorum peccaminum facio te liberam atque francam quod deinceps nullo tenearis vinculo servitutis sed libera inter liberos commoreris, filii itaque ex te nati ac etiam nascituri liberi remaneant et sint in futurum Quidquid autem acquisieris tuo studio et labore sub tua permaneat libertate. Sig. et cetera pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes Mi. Justo, Дnt. Pantaleon et P. Venerio. Completum et datum."

 

V.

Кандия, 23 май 1381 г. Инд. 4. Марко Писпола, житель на Кандия, освобождава отъ робство своя робъ Георги, по народность българинъ. Свидѣтели: М. Юсто, Ант. Панталеонъ и П. Венерио.

 

„Еоdеm die. Manifestum facio ego superscriptus Marcus Pispola cum meis heredibus tibi Georgio de genere buigarorum sclavo meo et tuis heredibus ac notifico omnibus presentem paginam inspecturis etiam audituris. Quia pietatis intuitu et ob remissionem meorum peccaminum facio te liberum atque francum itaque deinceps nullo tenearis vinculo servitutis sed über inter liberos commoreris filii itaque ex te geniti ac etiam generandi liberi remaneant et sint in futurum quidquid autem aquisieris tuo studio et labore sub tua permaneat libertate. Sig. et cet. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes subscripti. Completum et datum."

 

VI.

Кандия, 23 май 1381 г. Инд. 4. Двама роби българи, Георги и Ирина, се задължаватъ подъ порѫчителство (?) на Кали де Монталена да изплатятъ на Марко Писпола, житель на Кандия, 62 перпера, които му дължатъ заради своето освобождение отъ робство.

 

„Eodem die. Post preces duarum cartarum franchitaturri quas tu infrascriptus Marcus, fieri fecisti per manum notarii infrascripti hodierna die, videlicet, unam michi infrascripto Georgio et aterum michi infrascripte Herini, manifestum facimus nos Georgius de genere bulgarorum et Herini de ipso genere olim sclavi tui, et quales debitores principales et Cali de Montalena, eoru n plecia habitator Candide cum nostris heredibus et successoribus tibi ser Marco Pispola, habitatori Candide et tuis heredibus quia pro residuo solvere yperpera CXXX. quae nos subscripti principales tibi

 

 

25

 

davimus permisimus pro nostra franchitate, debemus per nos, et cet. yperpera creten. LXII. hinc per totum mensem augustum proxime venturum ulterius antea hic Candide salva in terra omnia occasione remota. Haec autem et cet. subscripta yperpera intoto et parte et pro pena inde constitut. yperpera XX pro cento yperperorurr. in anno. Testes subscripti. Completum et datum."

 

VII.

Кандия, 23 май 1381 г. Инд. 4. Марко Бонино, житель на Кандия, продава на Андрея Барбадико, сѫщо житель на Кандия, една своя робиня, прекръстена Доротея, по народность татарка.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Marcus Boninus sonator, habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi ser Andrea Barbadico qu. ser Marci, habitatori Candide, et tuis heredibus unam meam sclavam de genere tartarorum vocatam in baptismo Dorotheam, de modo in antea cum plena virtute et potestate, intromittendi, habendi, tenendi, dandi donandi, dominandi, vendendi, alienandi, transactandi, commutandi, pro anima judicandi, in perpetuum possidendi, et quidquid aliud in ea et ex ea melius tibi videbitur faciendi, tamquam de re tua propria nemine tibi contradicente. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum mich1 dedisti et soivisti yperpera creten. LXXX. de quibus et de eadem sclava te securum reddo pariter et quietum, quia nichil inde remansit unde amplius te requirere seu compellere valeam per ullum ingenium sive modum. Sig. et. cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus presentibus lo. . .”

 

VIII.

Кандия, 7 юний 1381 г. Инд. 4. Тома де Фано, лѣкарь на служба въ Кандия, купува една робиня, Ирина отъ Мелникъ за 110 перпера.

 

„Herini . . . de loco vocato уsmеlniсhi."

 

IX.

Кандия, 11 юний 1381 г. Инд. 4. Договоръ за продажба на една робиня, Мария, българка отъ Прилѣпъ.

 

„Maria. . . de loco vocato Prilapo".

 

X.

Кандия, 20 юлий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за продажба на единъ робъ по име Георги, българинъ. Родното му мѣсто не е указано.

 

 

26

 

XI.

Кандия, 21 юний 1381 г. Инд. 4. Договоръ за една българска робиня Марица (Mariça).

 

XII.

Кандия, 22 юлий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за една гъркиня отъ Одринъ (Andrinopoli).

 

XIII.

Кандия, 13 августъ 1384 г. Инд. 4. Договоръ за една робиня, влахиня, по име Мария.

 

XIV.

Кандия, 17 августъ 1881 г. Инд. 4. Договоръ за една робиня, гъркиня, по име Теодора, отъ Тополия (Тороlіа).

 

XV.

Кандия, 18 августъ 1381 г. Инд. 4. Договоръ за една робиня, гъркиня, отъ Друпа (Drupa). Името на робинята не е дадено.

 

XVI.

Кандия, 22 августъ 1381 г. Инд. 4. Договоръ за продажба на една робиня Aгна и сина ѝ Никола, гърци.

 

XVII.

Кандия, 27 августъ 1331 год. Инд. 4. Договоръ за една робиня и сина ѝ Тодоръ, гърци отъ Болуте (Bolute).

 

XVIII.

Кандия, 27 августъ 1381 г. Инд. 4. Договоръ за единъ робъ Михаилъ, гръкъ отъ Делга (Delga).

 

XIX.

Кандия, 12 септемврий 1381 г. Инд. 4. Михаилъ Делфино продава една робиня по име Мария, българка отъ Прилепъ за 100 перпери.

 

„sclava .... Maria de genere bulgarorum, de loco vocato Trilapo. . ."

 

XX.

Кандия, 18 септемврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за една робиня, гъркиня, на име Теодора отъ Трикала.

 

XXI.

Кандия, 18 септемврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за една робиня Мария, гъркиня отъ Тополия (Тороlіа).

 

 

27

 

XXII.

Кандия, 1 октомврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за робиня Ирина, българка.

 

XXIII.

Кандия, 5 октомврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за продажба на робиня Марица, българка.

 

XXIV.

Кандия, 6 октомврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ сключенъ отъ единъ българинъ, бившъ робъ, на име Георги, отъ с. Дунави, съ който се задължава да слугува на П. Венерио.

 

XXV.

Кандия, 17 октомврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за една робиня Марта, по народность рускиня.

 

XXVI.

Кандия, 19 октомврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за една робиня на име Кали съ дъщеря си Ирина, българи, отъ Скофия (вѣр. Скопие)

 

„. . . de loco vocato Sсоfia..

 

XXVII.

Кандия, 23 октомврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за българка — Стамата.

 

XXVIII.

Кандия, 23 октомврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за една робиня, гъркиня отъ Тополия.

 

XXIX.

Кандия, 27 октомврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за една робиня, гъркиня на име Кириака отъ Тополия.

 

XXX.

Кандия, 30 октомврий 1381 г. Инд. 4. Два еднообразни договора за една робиня, по име Кали, българка отъ Битоля.

 

„. . . Cali de loco vocato Bitola.

 

XXXI.

Кандия, 4 ноемврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за робиня Теодора, българка отъ Костуръ — продадена за 105 перпера.

 

„ . . . Theodora, de genere bulgarorum de loco vocato Costuria. . .”

 

XXXII.

Кандия, 8 ноемврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за наемане като кърмачка една робиня-българка, Ирина.

 

 

28

 

XXXIII.

Кандия, 9 ноемврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за робъ-българинъ, на име Георги.

 

XXXIV.

Кандия, 23 ноемврий 1331 г. Инд. 4. Договоръ за робиня, българка, на име Мария.

 

XXXV.

Кандия, 9 декемврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за робиня Ирина отъ Арта.

 

XXXVI.

Кандия, 22 декемврий 1381 г. Инд. 4. Договоръ за робиня Кали, българка.

 

XXXVII.

Кандия, 4 януарий 1381 г. Инд. 5. Даниелъ Делфино, венецианецъ, житель на Кандия, продава на М. Корнарио, отъ крепостьта Милопотами, една своя робиня на име Тодора, по народность българка, отъ Костуръ за 90 перпера. Свидетели: М. Юсто, Г. Десде и Н. Мендрино.

 

„Diе quarto. Manifestum facio ego Daniel Delphyno de Venecia, nunc commorans Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et n perpetuum transacto tibi Marco Cornario, qu. ser Petri, habiatori Castri Millopotami et tuis heredibus unam meam sclavam, nomine Theodoram, de genere bulgarorum de loco vocato Costuria, de modo in antea cum plena virtute et potestate, intromittendi, habendi, tenendi, dandi, donandi, dominandi, vendendi, alienandi, transactandi, commutandi, pro anima judicandi, in perpetuum possidendi, et quidquid aliud in ea et ex ea magis tibi placuerit, faciendi, tamquam de re tua propria, nemine tibi contradicente. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte slave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperp. creten. LXXXX. de quibus et de eadem sclava, te securum reddo pariter et quietum quia nichil inde remansit unde te amplius requirere seu compeliere valeam per ullum ingenium sive modum. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus Mi. Iusto et Ge. Desde, presentibus ac Nie. Mendrino. Completum et datum.

 

XXXVIII.

Кандия, 4 януарий 1381 г. Инд. 5. Договоръ между сѫщитѣ лица за уреждане начина на изплащане цената на sѫщата робиня Тодора.

 

„Eodem die. Post preces unius manifesti et vendicationis carte, quam tu infrascriptus Daniel, fieri fecisti michi infrascripto Marco, de sclava inferius annotata per manum notarii infrascripti

 

 

29

 

hodierna die. Manifestum facimus nos Marcus Cornario, quondam ser Petri, habitator Castri Millopotami, principalis et Iohanis Beto, quondam ser Alovrandini, habitator Candide, eius socer et plegius, cum nostris heredibus tibi ser Daniel Delphyno de Venecia habitator nunc Candide commoranti et tuis heredibus, quia pro residuo solutionis unius sclave nomine Theodora de genere bulgarorum de loco vocato Costuria quam m chi subscripto principali dedisti et vendidisti pro yperper. LXXXX. debemus per nos et cet yperper. creteri. Villi (?) infra hos terminos videlicet yperpera XXV. hinc per totum mensem februarium proxime venturum et reliqua yperpera XVIII. per totum mensem septembrem proxime futurum ulterius antea hic Candide salva in terra omni occasione remota. Haec autem et cet subscripta yperpera, evenientis quolibet termino eorum in toto et parte, et pro pena inde constituta yperpera XX pro cento yperperorum in anno. Testes subscripti. Completum et datum.

 

XXXIX.

Кандия, 18 януарий 1381 г. Инд. 5 Договоръ за робиня, Маргарита, отъ областьта на гр. Солунъ.

 

XL.

Кандия, 27 януарий 1381 г. Инд. 5. Договоръ за робиня Мария, българка.

 

XLI.

Кандия, 29 януарий 1381 г. Инд. 5. Иоханисъ Моро, житель на Кандия, продава една робиня, българка отъ Търново, на име Кали за 110 перпера.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Iohanis Moro quondam domine Hirmolai de Venecia, habitator Candide, quia cum meis heredibus do, verido et in perpetuum transacto tibi domino Thomasino Tonisio, habitatori Candide et tuis successoribus unam meam sclavam nomine Cali, de genere bulgarorum, de loco vocato Trinovo, de modo in antea cum plena virtute et potestate, intromittendi, habendi, tenendi, dandi, donandi, dominandi, vendendi, alienandi, transactandi, cornmutandi, pro anima judicandi, in perpetuum possidendi, et quidquid aliud in ea et ex ea magis tibi placuerit, faciendi, tamquam de re tua propria, nemine tibi contradicente. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. CX. de quibus et de eadern sclava te

 

 

30

 

securum reddo pariter et quietum quia nichil inde remansit unde te amplius requirere seu compellere valeam per ullum ingenium sive modum. Sig. et cet pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes subscripti. Completum et datum sibimet."

 

XLII.

Кандия, 29 януарий 1381 г. Инд. 5. Францискъ, синъ на нѣкой си Иоханисъ отъ Венеция, житель на Кандия, продава робинята Теодора, българка отъ Търново за 110 перпера. Свидетели: М. Юсто, X. Фока и А. Венерио.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Franciscus Grino quon. dominus Iohanis de Venecia, habitator Candide quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi sorori Haterina Passa... abbatisse monasterii Sancte Haterine de Candide et tuis successoribus unam meam sclavam nomine Theodoram, de genere bulgarorum, de loco vocato Trinovo, de modo in antea cum plena virtute et potestate, intromittendi et cet. prout s. usque illud ubi dicit nemine tibi contradicente. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. CX. de quibus et cet. prout S. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus presentibus Mi. Justo, H. Focha et Andrea Venerio. Completum et datum."

 

 

XLIII.

Кандия, 29 януарий 1381 г. Инд. 5. Матий Гено, житель на Кандия, освобождава отъ робство Хирмолай, синъ на Агата, татарка, покръстена — Маргарита. Свидетели: X. Фока, Aндрея Венерио и Петро Фосколи.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Mathias Geno habitator Candide, cum meis heredibus, tibi Hirmolao sclavo meo quem genuit Agathi, de genere tartarorum sed in baptismo nominata Margarita, sclava mea quam una tecum Iohanis Sclavo, scriba burgi Candide, michi vendidit, et tuis heredibus ac notifico omnibus presentem paginam inspecturis etiam audituris. Qua pietatis intuitu et ob remissionem meorum peccaminum facio te liberum atque francum itaque deinceps nullo tenearis vinculo servitutis sed liber inter liberos commoreris, filiique ex te generandi liberi sint et (nichil ?) exinde debeant in perpetuum. Quidquid autem aquisieris tuo studio et labore sub tua permaneat libertate. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes H. Focha, Andrea Venerio et Pet Foscoli. Completum et datum."

 

 

31

 

XLIV.

Кандия, 30 януарий 1381 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня-българка на име Мария.

 

XLV.

Кандия, 30 януарий 1381 г. Инд. 5. Другъ договоръ за сѫщата робиня Мария.

 

XLVI.

Кандия, 31 януарий 1381 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня, гъркиня отъ Цибияна, въ областьта Яморея.

 

„. . . sclava . . . genere grecorum de partibus Amoree, de loco vocato Cibiana . . .”

 

XLVII.

Кандия, 1 февруарий 1831 г. Инд. 5. Михаилъ Солунчанинъ, житель на Негропонтъ, продава единъ свой робъ на име Георги, по народность българинъ. Свидетели: М. Юсто, Н. Кавкариго и П. Фосколи.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Michali Salonicheo habitator Nigropontis, quia cum meis heredibus do, vendo et in perpetuum transacto tibi subscripto ser Nicoiao de. . . et tuis heredibus, unum meum sclavum, de genere bulgarorum nomine Georgius dictum Macamari, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, habendi, tenendi, dandi, donandi, vendendi, alienandi, transactandi, cornmutandi, pro anima judicandi, in perpetuum possidendi, et quidquid aliud in eo et ex eo magis tibi placuerit faciendi, tamquam de re tua propria nemine tibi contradicente. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicti sclavi juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. .. de quibus et de eodem sclavo, te securum reddo pariter et quietum quia nichil inde remansit unde te amplius requirere seu compellere valeam per ullum ingenium sive modum. Sig. et cet . . . aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus presentibus Mi. Iusto, Ni. Cavcarigo et Pe. Foscoli. Completum et datum.

 

XLVIII.

 

Кандия, 1 февруарий 1381 г. Инд. 5. Христ. Барто, житель на Кандия, продава на Иох. Корнарио, сѫщо житель на Кандия, една своя робиня Кали, българка отъ София за 115 перпера. Свидетели: М. Юсто, Н. Кавкариго и Н. Мендрино.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Xpistofalus Barthi, habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum

 

 

32

 

transacto tibi Iohanis Cornario Messeta, habitatori Candide et tuis heredibus, unam meam sclavam nomine Cali de genere bulgarorum de loco vocato Sofia, de modo in antea cum plena virtute et potestate, intromittendi, et cet. prout s. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte Cali, sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. CXV. de quibus et de eadem sclava te securum reddo pariter et quietum, quia nichil inde remansit, unde te amplius lequirere seu compellere valeam per ullum ingenium sive modum. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus presentibus Mi. Iusto, Ni. Cavcarigo et Ni. Mendrino. Completum et datum.

 

XLIX.

Кандия, 1 февруарий 1381 г. Иид. 5. Виза Рамела отъ Венеция, продава на Тома Марипетро отъ Венеция, житель на Индия, една своя робиня Ирина, гъркиня отъ Мелникъ.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Visus Ramella, de Venecia, habitator Candide quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi ser Thome Maripetro de Venecia, habitatori Candide et tuis heredibus unam meam sclavam nomine Herini, de genere grecorum, de loco vocato Melinicho, cum una eius filia mensium V. nomine Maria, similiter sclavam meam, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi et cet. prout. s. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte Herini eiusque filie parvule juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperp. cret. CXV. . и т. н.

 

L.

Кандия, 3 февруарий 1381 г. Инд. 5. Физико (лѣкаря) Балду отъ Венеция. житель на Кандия, продава на Яни Мусиро, житель на Кандия, своята робиня Маргарита, българка отъ Лазаро за 44 зл. дукати.

 

„Die tercio. Manifestum facio ego Physicus Baldu, de Venecia, nunc commorans Candide, quia cum meis heredibus, do vendo, et in perpetuum transacto tibi lanni Mussiro . . . habitatori Candide et tuis heredibus unam meam sclavam nomine Margaritam de genere bulgarorum, de loco vocato Laçaro, de modo in antea cum plena virtute et potestate, intromittendi

 

 

33

 

et cet. prout S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et soivisti duc. aur. XLIIII. de quibus . . . и т. н."

 

LI.

Кандия, 4 февруарий 1381 г. Инд. 5. Договоръ за продажба на една българка, робиня, на 18 години.

 

LII.

Кандия, 6 февруарий 1381 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня, гъркиня отъ Мизития (Misithia).

 

LIII.

Кандия, 6 февруарий 1381 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня, гъркиня, отъ Абруза (Abrusa).

 

LIV.

Кандия, 7 февруарий 1381 г. Инд. 5. Договоръ за единъ българинъ, робъ, на име Михалъ (Michali).

 

LV.

Кандия, 7 февруарий 1381 г. Инд. 5. Договоръ за единъ робъ, българинъ отъ Скопие (Schopia).

 

LVI.

Кандия, 21 февруарий 1381 г. Инд. 5. Договоръ за робиня, Кресна отъ Астрита (Astrita), по народность гъркиня.

 

LVII.

Кандия, 21 февруарий 1381 г. Инд. Другъ договоръ за робъ, Никола отъ сѫщото мѣсто и народность.

 

LVIII.

Кандия, 23 февруарий 1381 г. Инд. 5. Договоръ относно една робиня на име Кали, българка.

 

LIX.

Кандия, 27 февруарий 1381 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня, на име Мария, по народность българка отъ Дунави.

 

„ . . . sclava bulgara . . . Maria, de loco vocato Dunavi..."

 

LX.

Кандия, 4 мартъ 1381 г. Инд. 5. Договоръ за продажба на една робиня Мария, българка отъ Колуни.

 

„... Maria de genere bulgarorum, de loco vocato Coluni..."

 

 

34

 

LXI.

Кандия, 8 мартъ 1381 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня, българка отъ Скория (?) на име Кали.

 

„ . . .Cali de genere bulgarorum, de loco vocato Scooria . . ."

 

LXII.

Кандия, 11 мартъ 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Кали, по народность сръбкиня отъ Кастело.

 

„... Cali de genere servorum de loco vocato Castello ..."

 

LXIII.

Кандия, 14 мартъ 1382 г. Инд. 5. Договоръ за единъ робъ, гръкъ на име Иоханисъ.

 

LXIV.

Кандия, 18 мартъ 1382 г. Инд. 5. Договоръ за единъ робъ, русинъ.

 

LXV.

Кандия, 24 мартъ 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня, по народность гъркиня отъ Станимака (Stelimenes).

 

LXVI.

Кандия, 24 мартъ 1382 г. Инд. 5. Договоръ за единъ робъ Георги, гръкъ.

 

LXVII.

Кандия, 27 мартъ 1382 г. Инд. 5. Договоръ за продажба на една робиня, българка, на име Гюша.

 

LXVIII.

Кандия, 28 мартъ 1382 г. Инд. 6. Договоръ за продажба на една робиня, на име Пукола, българка отъ Ставраки, за 110 перпера.

 

„... sclava, nomine Pucola, de genere bulgarorum, de loco vocato Stavrachi..."

 

LXIX.

Кандия, 29 мартъ, 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Кали, сръбкиня отъ Кастело.

 

LXX.

Кандия, 1 априлъ 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Марица, гъркиня отъ Малатаса (Malatassa).

 

 

35

 

LXXI.

Кандия, 11 априлъ 1382 г. Инд. 5. Договоръ за единъ робъ на име Михалъ отъ Солунъ. He е казана неговата народность.

 

LXXII.

Кандия, 12 априлъ 1382 г. Инд. 5. Договоръ за единъ робъ отъ Авто (Auto), по народность гръкъ.

 

LXXIII.

Кандия, 13 априлъ 1382 г. Инд. 5. Договоръ за робиня Ирина.

 

LXXIV.

Кандия, 27 априлъ 1382 г. Инд. 5. Договоръ за робиня Кали, българка.

 

LXXV.

Кандия, 30 априлъ 1382 г. Инд. 5, Договоръ за робъ, гръкъ на име Георги, отъ областьта на гр. Солунъ.

 

LXXVI.

Кандия, 6 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня, българка на име Мария, отъ Костуръ.

 

LXXVII.

Кандия, 8 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня, българка на име Кали отъ Драдови (Dradovi — Радовишъ?).

 

LXXVIII.

Кандия, 8 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня, Ирина, българка. He е указано, отъ кое мѣсто е родена.

 

LXXIX.

Кандия, 13 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Кали отъ Фарсалъ (Fersalla).

 

LXXX.

Кандия, 14 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня българка, на име Ирина, a прекръстена Маргарита.

 

LXXXI.

Кандия, 16 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за единъ робъ българинъ на име Димитъръ отъ Търново.

 

„. . . Dimitri de genere bulgarorum, de loco vocato Trinovo..."

 

LXXXII.

Кандия, 16 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня унгарка.

 

 

36

 

LXXXIII.

Кандия, 17 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня, българка, на име Стана. He е означено родното ѝ мѣсто.

 

„ . . . sclava nomine Stana, de genere bulgarorum ..."

 

LXXXIV.

Кандия, 17 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за робиня българка, на име Добра (Dobra), продадена за 33 златни дуката.

 

LXXXV.

Кандия, 19 май 1382 г. Инд. 5. Марино Юстинияно, житель на Кандия, продава на Бартоломео де Медио, сѫщо жителъ на Кандия, една българка на име Ирина.

 

LXXXVI.

Кандия, 19 май 1382 г. Инд. 5. Сѫщия Марино продава друга българка на име Маргарита.

 

LXXXVII.

Кандия, 21 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за робъ Димитъръ отъ Сензе (Селце?), Солунско. Националностьта не е показана.

 

„. . . nomine Dimitri, de Salonichi de loco Sense (?) . . ."

 

LXXXVIII.

Кандия, 22 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една албанска робиня Ирина, отъ Деспотството.

 

LXXXIX.

Кандия, 23 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за единъ робъ —турчинъ по име Мохамедъ.

 

„ . . . vocato in sua lingva Macomet. . ."

 

XC.

Кандия, 23 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за единъ робъ—татаринъ.

 

ХСІ.

Кандия, 25 май 1382 г. Инд. 5. Николо де Спига, златарь въ Кандия, продава на Марко де Молино, венецианецъ, житель на Кандия, една робиня Кали, българка отъ Драдови (Радовишъ?).

 

„... una sclava nomine Cali, de genere bulgarorum, de loco vocato Dradovi ..."

 

 

37

 

ХСІІ.

Кандия, 30 май 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Марица, българка.

 

ХСІІІ.

Кандия, 5 юний 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Елена, българка, отъ Сапия (Скопие?)

 

„ . . . sclava nomine Elena, de genere bulgarorum, de loco vocoto Sapia. . .”

 

XCIV.

Кандия, 24 юний 1382 г. Инд. 5. Договоръ за единъ робъ-българинъ на име Георги отъ Костено (Costeno).

 

XCV.

Кандия, 25 юний 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Ягнеса (Ягния), гъркиня отъ Филатро (Filatro).

 

XCVI.

Кандия, 30 юний 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Елена, българка отъ Сапия (Sapia).

 

XCVII.

Кандия 3 юлий 1382 г. Инд. 5. Бандинъ Гамби отъ Кипъръ продава една робиня Кали, българка отъ Страцо.

 

„ . . . una sclava nomine Cali de genere bulgarorum de loco vocato Straço. . ."

 

XCVIII.

Кандия, 4 юлий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за единъ робъ Георги, гръкъ отъ Зейтунъ (Situni).

 

ХСІХ.

Кандия, 5 юлий 1382 г. инд. 5. Франциско Масей отъ Майорикия; продава на Андрея Венерио, единъ робъ на име Алексо, българинъ отъ Сересъ.

 

„ . . . sclavum nomine Afexo, de genere bulgarorum, de loco vocato Seres . . ."

 

C.

Кандия, 8 юлий 1382 г. Инд. 5. Ангело Барбадико, житель на Кандия, продава на Тома Тривизано, ножарь, сѫщо житель на Кандия, една робиня Ирина, българка отъ Костуръ, за 103 перпера. Свидетели: И. Мацамурди и М. де Арвазио.

 

Eodem die. Manifestum facio ego Angelus Barbadico, habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum

 

 

38

 

transacto tibi Thome Trivisano cultrario, habitatori Candide et tuis heredibus, unam meam sclavam nomine Herini, de genere bulgarorum, de loco vocato Castoria, de modo in antea cum plena virtute et potestate, intromittendi, habendi, tenendi, dandi, donandi, dominandi, vendendi, alienandi, trän" sactandi, commutandi, pro anima judicandi,in perpetuum possidendi et quidquid aliud in ea et ex ea magis tibi placuerit faciendi, tamquam de re tua propria, nemine tibi contradicente. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. CIII de quibus et de eadem sclava te securum reddo pariter et quietum quia nichil inde remansit unde te amplius requirere seu compellere valeam per ullum ingenium sive modum. Sign, et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus presentibus Io. Maçamurdi et Ma. d'Arvasio Completum et datum.

 

CI.

Кандия, 10 юлий 1382 г. Инд. 5. Марко Мацамурди, житель на Кандия, продава на Якобо Нани отъ Венеция, житель на Кандия, една робиня Теодора, албанка, „бременна", отъ Деспотството за 45 зл. дукати. Свидетели: М. Юсто, X. Фока и М. де Арвазио.

 

Die decimo. Manifestum facio ego Marcus Maçamurdi, habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi ser Jacobo Nani de Venecia, habitatori Candide et tuis heredibus unam meam sclavam nomine Theodoram, de genere albanorum de Despotato gravida cum foetu, quem gestat in corpore, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromitendi, habendi, tenendi, dandi, donandi, dominandi, vendendi, alienandi, transactandi, commutandi, pro anima judicandi, in perpetuum possidendi et quidquid aliud inde magis tibi placuerit faciendi, tamquam de re tua propria nemine tibi contradicente. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti ducatos aur. XLV. de quibus et de eadem sclava, cum ipso suo foetu te securum reddo pariter et quietum quia nichil inde remansit unde te ampius requirere seu compellere valeam per ullum ingenium sive modum. Sig. et cet. pen. aur. lib. V. Contractu firmo. Testibus presentibus Mi. Justo. H. Focha et Mar. de Arvasio. Completum et datum.

 

 

39

 

СІІ.

Кандия, 10 юлий 1382 г. Инд. 5. Тома Фрадело, житель на Кандия, продава на. Лаврентий Корнарио отъ Венеция, една робиня Ана, гъркиня отъ Македония за 110 перпера. Свидетели: Н. Масело, Н. Кавкариго и М. Арвазио.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Thomas Fradello, quondam, ser Andrea, habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi ser Lavrentio Cornario, de Venecia nunc habitatori Candide et tuis heredibus unam meam sclavam nomine Annam, de genere grecorum de loco vocato Machedonia talem qualem, cum omnibus suis defectibus, si quos habet, excepto solummodo morbo caduco, de modo in antea cum plena virtute et potestate, intromittendi, habendi, tenendi, dandi, donandi, dominandi, vendendi, alienandi, transactandi, cornmutandi; pro anima judicandi, in perpetuum possidendi, et quidquid aliud in ea et ex ea, magis tibi placuerit faciendi, tamquam de re tua propria, nemine tibi contradicente. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. CX. de quibus et de eadem sclava te securum reddo pariter et quietum, quia nichil inde remansit unde te amplius requirere, seu compellere valeam per ullum ingenium sive modum. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus presentibus Ni. Masseio, Ni. Cavcarigo, Ma. d'Arvasio. Completum et datum."

 

 

CIII.

Кандия, 10 юлий Инд. 5. Венециянецътъ Марко Беледонъ, житель на Кандия, процава на нѣкой си Андрей, сѫщо житель на Кандия, своята робиня Агнесъ, татарка. Свидетели: И. Мацамурди... и Бали Боно.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Marcus de le Belledonne de Venetia, habitator Candide quia cum meis heredibus, do vendo et in perpetuum transacto tibi ser Andreae... quondam domino Lavrentii de Venetia, nunc Candide commoranti et heredibus, unam meam sclavam, de genere tartarorum nomine Agnes, de modo in antea cum plena virtute et potestate, intromittendi et cet. prout S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. CXX. de quibus et cet. prout S. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus presentibus Jo. Maçamurdi, H. Gr... et Bai. Bono. Completum et datum."

 

 

40

 

CIV.

Кандия, 12 юлий 1382 г. Инд. 5. Никола Венерио, житель на Кандия, продава на Петро Доно, сѫщо житель отъ Кандия, робинята си Ирина, албанка отъ Макри за 108 перпера. Свидетели: X. Фока, Н. Мендрино и П. Тривизарио.

 

„Die duodecimo. Manifestum facio ego Micolaus Venerio, qu. ser Iohanis, habitator Candide, quia cum meis heredibus do, vendo et in perpetuum transacto tibi ser Petro Dono quon, ser Domenici, habitatori Candide et tuis heredibus, unam meam sclavam nomine Herini de genere albanorum de loco vocato Macri, de modo in antea cum plena virtute et potestate, intromittendi, et cet. prout S. Tu veru pro tota et integra solutione pretii dictc sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. CVIII. de quibuis et cet prout S. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes H. Focha, Ni. Mendrino et Pa. Travisario. Completum et datum."

 

CV.

Кандия, 12 юлий 1382 г. Инд. 5. Никола Дадо, житель на Кандия, продава на Анжело Брогондионо, житель на Кандия, една робиня, Ирина, българка отъ Деволъ, за 100 перпера. Свидетели: М. Юсто, А. Пантелеонъ и Н. Кавкариго.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Nicolaus Dado, habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transaco tibi ser Angelo Brogondiono, habitatori Candide, et tuis heredibus, unam meam sclavam, nomine Herini, de genere bulgarorum, de loco vocato Devolo de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, et cet. prout S. Tu vero pro tota et integra solutione precii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. C. de quibus et cet. prout S. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus Mi. lusto et A. Pantaleon presentibus et Ni. Cavcarigo. Completum et datum."

 

CVI.

Кандия, 13 юлий 1382 г. Инд. 5. Виза Рамела отъ Венеция, житель на Кандия, продава на Матео Пауло, съвѣтникъ на Кандия, своята робиня Теодора, гъркиня отъ Трикала съ сина ѝ за 45 зл. дук. Свидетели: М. Юсто, X. Фока и М. Арвазио.

 

„Die terciodесimо. Manifestum facio ego Visus Ramella de Venecia, habitator Candide, quia cum meis heredibus, do,

 

 

41

 

vendo et in perpetuum transacto tibi egregio viro domino Matheo Paulo, consiliario Crete et tuis heredibus, unam meam sclavam nomine Theodoram, de genere grecorum, de loco vocato Tricala, cum uno suo filio infantulo, nomine Antonio, etatis circa mensium VIII, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, et cet. prout S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave eius filij Antonii juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti ducatos aur, XLV, de quibus et cet. prout S. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus presentibus Mi. Justo, H. Focha et Mar. d'Arvasio. Completum et datum."

 

CVII.

Кандия, 18 юлий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робина Нергина, гъркиня отъ Месемврия.

 

„ . . . sclava nomine Nergina de genere grecorum de loco vocato Messevria. . ."

 

CVIII.

Кандия, 18 юлий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Фросина отъ Солунъ. He е дадена народностьта ѝ.

 

СІХ.

Кандия, 19 юлий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за продажба на една българка-робиня, Мария, на 12 години.

 

СХ.

Кандия, 19 юлий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за единъ робъ Яни, гръкъ отъ Солунъ.

 

СХІ.

Кандия, 23 юлий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Ирина, гъркиня отъ Мелникъ. (Melinecho).

 

СХІІ.

Кандия, 27 юлий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Параскева, гъркиня отъ областьта Атина (de partibus Athenis. . .).

 

СХІІІ.

Кандия, 1 августъ, 1832 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Ирина отъ областьта Ахайя отъ Цабиана (Cabiana).

 

CXIV.

Кандия, 9 авгусгъ 1382 г. Инд. 5. Договоръ за албански робъ отъ Зейтунъ (Situni).

 

 

42

 

CXV.

Кандия, 9 августъ 1382 г. Инд. 5. Михалъ де Алберти отъ Венеция, продава на М. Венерио една робиня Мария, българка отъ Търново.

 

CXVI.

Кандия, 19 августъ 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Калица, гъркиня отъ Воденъ.

 

CXVII.

Кандия, 26 августъ 1382 г. Инд. 5. Два договора за роби — татаринъ и русинъ.

 

CXVIII.

Кандия, 28 августъ 1832 г. Инд. 5. Договоръ за робиня Кали, българка отъ Лазаро.

 

CXIX.

Кандия, 5 септемврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня — гъркиня отъ Полуди.

 

СХХ.

Кандия, 13 септемврий 1382 г. Инд. 5. Панталео де Монтело, житель на Кандия, освобождава отъ робство робинята си Гюша, българка. Свидетели: Н. Трани и X. Абрамъ.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Pantaleo de Montello, habitator Candide, quia cum meis heredibus, tibi Ghiussi, de genere bulgarorum, sclava mea et tuis successoribus ac notifico omnibus presentem paginam inspecturis et etiam audituris. Quia pietatis intuitu et ob remissionem meorum peccaminum facio te liberam atque francham itaque deinceps nullo tenearis vinculo servitutis, sed libera inter liberas commoreris, filiique ex te nati et etiam nascituri liberi permaneant et sint in perpetuum. Quidquid autem aquisieris tuo studio et labore sub tua voluntate consistat. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes Ni. Trani filio ser Pas. et H. Habramus filio G. Completum et datum."

 

CXXI.

Кандия, 13 септемврий 1382 г. Инд. 5. Робинята Гюша, българка, отъ благодарность къмъ господаря си Панталеонъ де Монтела, който я освободилъ отъ робство, се зацължава да му слугува въ продължение на 5 години.

 

„Eodem die. Post preces unius carte libertatis et franchitatis quam tu infrascriptus Pantaleon fieri fecisti michi infrascripte

 

 

43

 

Ghiussi, sclave tue, per manum notarii infrascripti hcdierna die. Manifestum facio ego Ghiussi, de genere bulgarorum, olim sclava tua, cum meis successoribus tibi Pantaleon de Montello, habitatori Candide et tuis heredibus, quia attendens ad benivolentiam tuam circa libertatem meam, contenta sum tibique promitto, stare tecum tibique servire bene et fideliter sine fraude, hinc ad annos V. proxime venturos completos tarn hic Candide quam alibi et etiam extra hanc insulam ... qua volueris atten . .. te interim vivente. Sig. et cet. pen. yperperorum X. Contractu firmo. Testes subscripti. Completum et datum."

 

CXXII.

Кандия, 14 септемврий 1382 г. Иид. 5. Ангело Барбадико, житель на Кандия, продава на Марко Дандули, житель на Кандия, една робиня на име Мария, българка отъ Ливадия за 115 перпери. Свидетели: З. Венерио. П. Скоти и М. Арвазио.

 

Eodem die. Manifestum facio ego Angelus Batbadico, habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi ser Marco Danduli qu. ser Thome, habitatori Candide et tuis heredibus unam meam sclavam nomine M'ariam, de genere bulgarorum, de loco vocato Livadia, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, habendi, tenendi, dandi, donandi, dominandi, vendendi, alienandi, transactandi, commutandi, pro anima judicandi, in perpetuum possidendi, et quidquid aliud in ea et ex ea magis tibi contradicente. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave michi dedisti et solvisti yperpera creten. CXV. de quibus et de eadem sclava te securum reddo paiiter et quietum quia nichil inde remansit unde te amplius requirere seu compellere valeam per ullum ingenium sive modum. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes Za. Venerio, Pe. Scoti, et Mar. d'Arvasio. Completum et datum."

 

CXXIII.

Кандия, 16 септемврий 1382 г. Инд. 5. Иоханисъ Базилий, житель на Кандия, продава на Паскалио де Торчело, житель на Кандия, една робиня Елена, гъркиня отъ Солунъ за 37 златни дукати. Свидетели: X. Фоха и Н. Кавкариго.

 

Die sextodecimo. Manifestum facio ego Iohanis Basilius), habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi Pascalio de Torcello,

 

 

44

 

habitatori Candide et tuis heredibus, unam meam sclavam nomine Eleni, de genere grecorum de Salonichi, de modo in antea cum plena virtute et potestate, intromittendi et cet. prout S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti duc. aur. XXXVII de quibus er cet. prout S. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes H. Focha et Nicolaus Cavcarigo. Completum et datum.

 

CXXIV.

Кандия, 17 септемврий 1382 г. Инд. 5. Никола Марангоно, житель на Кандия, продава на Николо Кавкариго, дяконъ, сѫщо житель на Кандия, една робиня Калица, гъркиня отъ Воденъ за 104 перпера. Свидетели: И. Моргано, Ан. Михиелъ, П. Скоти и М. де Арвазио.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Nicolaus Marangono habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi Nicoiao Cavcarigo diacono, habitatori Candide et tuis successoribus unam meam sclavam nomine Caligam grecam, de Vodina, de modo in antea cum plena virtute et potestate, intromittendi, habendi, tenendi, dandi, dominandi, vendendi, alienandi, transactandi, cornmutandi, pro anima judicandi in perpetuum possidendi, et quidquid aliud in ea et ex ea magis tibi placuerit, faciendi, tamquam de re tua propria nemine tibi contradicente Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. CIIII de quibus et de eadem sclava te securum reddo pariter et quietum quia nichil inde remansit unde de amplius requirere seu compellere valeam per ullum ingenium sive modum. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes lo. Morgan... Andreas Michiel... Pe. Scoti et Mar. d'Arvasio. Completum et datum."

 

CXXV.

Кандия, 18 септемврий 1382 г. Инд. 5. Джулио де Ферария, житель на Кандия, продава на Тома Гено, сѫщо житель на Кандия, своя робъ Димитъръ, българинъ отъ Воденъ за 79 перпера. Свидетели: Н. Кавкариго, М. де Арвазио и М. Талиапетро.

 

„Die decioctavo. Manifestum facio ego Giullius de Ferraria, habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi Thome Geno, qu, ser Iohanis, habitatori

 

 

45

 

Candide, et tui heredibus, unum meum sclavum nomine Dimitrium bulgarum, de loco vocato Vodina, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, habendi, et cet. prout S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicti sclavi juxta conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. LXXVIIII de quibus et cet. prout S. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes Nicolaus Cavcarigo, Ma. de Arvasio et Mi. Taliapetra. Completum et datum."

 

CXXVI.

Кандия, 21 септемврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за продажба на единъ робъ българинъ отъ Велесъ за 67 1/2 перпера.

 

„. . . de genere bulgarorum de loco vocato Viles . . ."

 

CXXVII.

Кандия, 21 септемврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за робиня Кали, българка отъ Деволъ.

 

CXXVIII.

Кандия, 21 септемврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за робиня Марина, българка отъ Цамбо.

 

„ . . . Marina de genere bulgara, de loco vccato Çambo . . .”

 

CXXIX.

Кандия, 23 септемврий 1382 г. Инд. 5. Джулио де Ферариа, житель на Кандия, продава на Георги Нани, житель на Кандия, единъ робъ Георги — българинъ отъ Прилѣпъ за 105 перпера. Свидетели: Н. Дадо, Н. Кавкариго и М. де Арвазио.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Gullius de Ferraria habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi ser Georgio Nani, habitatori Candide et tuis heredibus, unam meam sclavam nomine Thedoram, de genere bulgarorum de loco vocato Oprilapa, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, et cet. prout S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. CV. de quibus et cet. prout S. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes Nie. Dado, Ni. Cavcarigo et Mar. d'Arvasio. Completum et datum."

 

 

46

 

СХХХ.

 

Кандия, 23 септемврий 1382 г. Инд. 5. Сѫщия Джулио де Ферара продава на Иоханисъ Барбадико, житель на Кандия, една робиня Кали, българка отъ Рудине (сир. од-Рудиня) за 108 перп.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego superscriptus Giuliius de Ferraria, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi ser Iohanis Barbadico, quondam domino Michaelis habitatori Candide et tuis heredibus, unam meam sclavam nomine Cali, de genere bulgarorum, de loco vocato Odrudinia, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi et cet. prout. S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. CVIII. de quibus et cet. prout S. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes subscripti. Completum et datum."

 

CXXXI.

Кандия, 24 септемврий, 1382 г. Инд. 5. Иоанисъ Барбадико, житель на Кандия, освобождава отъ робство робинята си Кали, българка отъ Търново. Свидетели: М. Юсто, Н. Кавкариго и М. де Арвазио.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Iohanis Barbadico, quondam dom. Michaelis, habitator Candide, cum meis heredibus, tibi Cali, de genere bulgarorum, de loco vocato Trinavo sclave mee et tuis successoribus ac notifico omnibus presentem paginam inspecturis et etiam audituris, quia pietatis intuitu et ob remissionem meorum peccaminum facio te liberam atque francam itaque deinceps nullo tenearis vinculo servitutis sed libera inter liberas commoreris, filique ex te nati et etiam nascituri, liberi permaneant et sint in perpetuum, quidquid autem aquisieris tuo studio et labore sub tua voluntate consistat. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus presentibus Mi. Iusto, Nicolaus Cavcarigo et Mar. d'Arvasio. Completum et datum."

 

CXXXII.

Кандия, 24 септемврий 1382 г., Инд. 5. Гореспоменатиятъ Иоханисъ Барбадико уговаря освобождението на робинята си Кали, българка, като последнята се задължава да му изплати 80 перпера на три срока подъ порѫчителството на Георги Българина (Вулгарусъ) и на Калогрея Барбаригена.

 

„Eodem die. Post preces unius carte libertatis et franchitatis, quam tu infrascriptus Iohanis fieri fecisti michi infrascripte Cali,

 

 

47

 

sclave tue, per manum notarii infrascripti hodierna die. Manifestum facimus nos, Cali de genere bulgarorum, olim sclava tua principalis et Georgius Bulgarus (Vulgarus), habitator casalis Atanasio et Calogrea Barbarigena, habitator dicti casalis ac Cali d(e) Montalena, habitator Candide eius plegii, cum nostris successoribus et heredibus tibi ser lohani Barbadico, quondam domino Michaeli, habitatori Candide et tuis heredibus, quia ob libertatem et franchitatem, quam fecisti michi subscripte principali, debemus per nos et cet. yperpera creten. LXXX. hinc ad annum urium proxime veriturum ulterius antea videlicet terciam eorum partem in fine quorumque IIII. mensium successivorum hic Candide salva in terra, omni occasione remota, hac cum conditione, quod si ego infradlcta principalis moriar ante complementum primorum IIII. mensium (nichil?) teneamur tibi in aliquo de dictis yperperis, si non transactis ipsis IIII. mensibus superstes ero . . . . ante anni complementum octo mensium obiero, non teneamur tibi de solitis  pagis, si autem transactis, octo mensibus, dece (?)... ante complementum anni, non teneamur tibi, de ultima paga. Haec autem et cet. subscripta yperpera evenientis quolibet termino eorum cum conditione predicta in toto et parte, et pro pena inde constituta yperpera XX pro cento yperperorum in anno. Testes subscripti, Completum et datum."

 

CXXXIII.

Кандия, 26 септемврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за робиня, Теодора, българка отъ Ипогрити (Ypogriti).

 

CXXXIV.

Кандия, 26 септемврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня, гъркиня отъ Хризополисъ (Crisopoli).

 

CXXXV.

Кандия, 28 септемврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за продажба на единъ робъ Георги, гръкъ отъ Цариградъ.

 

CXXXVI.

Кандия, 28 септемврий 1382 г. Инд. 5. Единъ венецианецъ купува една 18-годишна българка робиня, на български езикъ по име Мила, a прекръстена на Маргарита, отъ Прилепъ. („O(т)-Приляпа").

 

„. . . sclava de genere bulgarorum, de loco vocato Oprilapa in lingva bulgarica nomine Milla, in cresmata nunc nominata Margareta . . ."

 

 

48

 

CXXXVII.

 

Кандия, 2 октомврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една гъркиня отъ Полуди (Poludi).

 

CXXXVIII.

Кандия, 2 октомврий 1382 г. Инд. 5. Марко Мацамурди, житель на Кандия, продава на Донато Труно, сѫщо житель на Кандия една българка Мария отъ Ямболъ.

 

„... Maria bulgara, de loco vocato Diamboli..."

 

CXXXIX.

Кандия, 5 октомврий 1382 г. Инд. 5. Сѫщата робиня отъ Ямболъ се препродава отъ Донато Труно на Тодоръ Селини.

 

CXL.

Кандия, 5 октомврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за единъ гръкъ отъ Граула (Graula).

 

CXLI.

Кандия, 5 октомврий 1382 г. Инд. 5. Марко Венерио продава на Никола Талиапетро, житель на Кандия, една българка Мария отъ Варна.

 

„ . . . Marco Venerio . . . transacto tibi ser Nicolao Taliap(etra), habitatori Candide... unam meam sclavam nomine Maria, de genere bulgarorum de loco vocato Varia. . .”

 

CXLII.

Кандия, 8 октомврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една българка Тодора.

 

CXLIII.

Кандия, 12 октомврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една българка на 18 год.

 

CXLIV.

Кандия, 13 октомврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една робиня Марица, българка.

 

CXLV.

Кандия, 13 октомврий 1382 г. Инд. 5. Продажба на една българка Кали отъ Дебреде (Debrede).

 

CXLVI.

Кандия, 15 октомврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една българка отъ Пчиня (Ptinia).

 

 

49

 

CXLVII.

Кандия, 22 октомврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една българка отъ Търново.

 

CXLVIII.

Кандия, 26 октомврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една българка Кали.

 

CXLIX.

Кандия, 6 ноемврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една българка Кали.

 

CL.

Кандия, 17 ноемврий 1382 г. Инд. 5. Два договора за продажба на българка Кали.

 

CLI.

Кандия, 25 ноемврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за продажба на една робиня Мария, българка, отъ Ботена (Воthena) (Воденъ?).

 

CLII.

Кандия, 1 декемврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една българка Мария.

 

CLIII.

Кандия, 1 декемврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за българка Ирина отъ Скопие.

 

„. . . nomine Herini, bulgara de loco vocato Scopia. . ."

 

CLIV.

Кандия, 4 декемврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за една гъркиня, по име Мария, отъ Костуръ.

 

CLV.

Кандия, 5 декемврий 1382 г. Инд. 5. Договоръ за единъ робъ Михаилъ, българинъ отъ Филокарана, Солунско.

 

„ . . . Michali, de genere bulgarorum, de partibus Salonichi de loco vocato Filocarana. . ."

 

CLVI.

Кандия, 2 януарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за една робиня Мария, българка.

 

CLVII.

Кандия, 5 януарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за единъ робъ Иоханисъ, (Иванъ) българинъ, продаденъ за 43 перпери.

 

 

50

 

CLVIII.

Кандия, 6 януарий 1382 г. Инд. Договоръ за една робиня Кали.

 

CLIX.

Кандия, 9 януарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за една робиня Кали, българка отъ Ново Бруно.

 

„. . . Cali, de genere bulgarorum, de loco vocato Novo Bruno. . .”

 

CLX.

Кандия, 13 януарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за продажба на единъ робъ Георги, българинъ, продаденъ за 30 зл. дуката.

 

CLXI.

Кандия, 16 януарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за албански робъ отъ Зейтунъ (Situni).

 

CLXII.

Кандия, 23 януарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за единъ гъркъ отъ Каристо (Caristo).

 

CLXIII.

Кандия, 26 януарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за една робиня Теодора, сръбкиня, отъ Прищина.

 

„. . . Theodora, de genere servorum de loco vocato Pristina. . .”

 

CLXIV.

Кандия, 27 януарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за продажба на една робиня Ирина, българка отъ Скопие, продадена за 105 перпери.

 

CLXV.

Кандия, 28 януарий 1382 г. Инд. 6. Тома де Фано, лѣкарь на служба въ Кандия, купува робъ българинъ Добри отъ Търново.

 

„. . . unum meum sclavum nomine Dobro, de genere bulgarorum, de loco vocato Trinovo. . ."

 

CLXVI.

Кандия. 3 февруарий 1382 г., инд. 6. Георги Гизи, златгрь, житель на Кандия, продава на Никола Морело, сѫщо житель на Кандия, своята робиня Кали, българка, за 80 перпера. Свидетели: И. Мацамурди, Дж. де Ферариа и Н. Кавкариго.

 

 

51

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Georgius Gisi aurifex, habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi Nicoiao Morello, habitatori Candide et tuis heredibus, unam meam sclavam nomine Cali, de genere bulgarorum, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, habendi, tenendi, dandi, donandi, dominandi, vendendi, alienandi, transactandi, commutandi, pro anima judicandi in perpetuum possidendi, et quidquid aliud in ea et ex ea magis tibi placuerit faciendi tamquam de re tua propria, nemine tibi contradicente. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperper. creten. LXXX. de quibus et de eadem sclava, te securum reddo pariter et quietum quia nichil inde remansit, unde te amplius requirere seu compellere valeam per ullum ingenium sive modum. Sign, et cet. pen. aur. libr. V Contractu firmo. Testibus presentibus Io. Maçamurdi, Giullus de Ferarria et Nie. Cavcarigo. Completum et datum."

 

CLXVII.

Кандия, 4 февруарий 1382 г., инд. б. Леонардо Грино, житель на Кандия, продава своята робиня Мария, българка, отъ Дринозо за 115 перпера. Свидѣтели: М. Юсто, X. Фока и Н. Мендрино.

 

„Die quarto. Manifestum facio ego Leonardus Grino habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi domine Marulle, relicte ser Iohanis Gisi (Grino?), habitatoris Candide et tuis succesoribus unam meam sclavam nomine Mar i am bulgaram, de loco vocato Drinovo, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi et cet. prout S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperper. creten. CXV. de quibus et cet. prout S. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus presentibus Mi lusto, H. Focha et Ni. Mendrino. Completum et datum.

 

CLXVIII.

Кандия, 4 февруарий 1382 г. инд. 6. Сѫщиятъ Леонардо Грино продава на Елена де Медо, жителка на Кандия, своята робиня Мария, гъркиня отъ Мдрианополъ, за 110 перпера. Свидѣтели: Н. Фока, Н. Мендрино и Ал. Гено.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego superscriptus Leonardus Grino, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto

 

 

52

 

tibi Elena, relicte Thome de Medo, habitatori Candide et tuis successoribus unam meam sclavam nomine Mariam, de genere grecorum de Mndrinopoli, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi et cet prout S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. CX. de quibus et cet. prout S. Sign, et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes H. Focha, Ni. Mendrino et Al. Geno. Completum et datum.

 

CLXIX.

Кандия, 4 февруарнй 1382 г., Инд. 6. Иоханисъ Моро, житель на Кандия, продава своя робъ Димитъръ, гръкъ отъ Трикала.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Iohanis Moro quondam dominus Hrmolai habitator de Venetia, (nunc?) habitator Candide, quia cum meis heredibus do, vendo et in perpetuum transacto tibi Georgio Jalina, habitatori Candide et tuis heredibus unum meum sclavum nomine Dimitri de genere grecorum de loco vocato Tricala de modo in antea cum plena virtute et potestate, intromittendi et cet. [1]

 

CLXX.

Кандия, 7 февруарий 1382 г. Инд. 6. Тома де Медио, житель на Кандия, купува една робиня Кали, българка отъ Строндицо, за 115 перпера.

 

„ . . . Cali de genere bulgarorum, de loco vocato Strondiço. . .”

 

CLXXI.

Кандия, 7 февруарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за единъ гръкъ отъ Трикала.

 

CLXXII.

Кандия, 7 февруарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за една робиня Мария, българка отъ Подого (Полого?).

 

„ . . . Maria de loco vocato Podogo . . ."

 

CLXXIII.

Кандия, 8 февруарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за робиня Маргарита отъ Тесалия.

 

CLXXIV.

Кандия, 9 февруарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за продажба на Ирина, българка отъ Костуръ, за 103 перпера.

 

„ . . . Herini, de genere bulgarorum, de loco vocato Castoria. . ."

 

 

1. Документътъ не e довършенъ, понеже не влиза и въ фотографическата снимка. Както този документъ, тъй и другитѣ сѫ дешифрирани не на самото мѣсто, a тукъ — по самитѣ факсимилета.

 

 

53

 

CLXXV.

Кандия, 14 февруарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за албанска робиня отъ Ленгадия (Lengadia).

 

CLXXVI.

Кандия, 16 февруарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за една българка, Дана, отъ Костуръ, продадена за 100 перпера.

 

CLXXVII.

Кандия, 18 февруарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за една гъркиня отъ Мизития (Misithia).

 

CLXXVIII.

Кандия, 20 февруарий 1385 г. Инд. 6. Договоръ за продажба на една българка, Теодора отъ Скотриди (Охридъ?) за 110 перпера.

 

„ . . . Theodora de genere bulgarorum, de loco vocato Scotridi . . .”

 

CLXXIX.

Кандия, 21 февруарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за робиня Елена отъ Тива (Thebis).

 

CLXXX.

Кандия, 25 февруарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за единъ робъ Иоханисъ отъ Мизития, гръкъ.

 

CLXXXI.

Кандия, 25 февруарий 1382 г. Инд. 6. Леонардо Моро отъ Венеция, житель на Кандия, продава на Георги Ромео, една робиня на име Ирина, българка отъ Варна, за 100 перпера.

 

„ . . . sclava nomine Herini bulgara de Varna. . .”

 

CLXXXII.

Кандия, 27 февруарий 1382 г. Инд. 6. Договоръ за една робиня Ирина, гъркиня отъ Адрианополъ.

 

CLXXXIII.

Кандия, 1 мартъ 1383 г. Инд. 6. Договоръ за една гъркиня отъ Яхайа (Achaya).

 

CLXXXIV.

Кандия, 4 мартъ 1383 г. Инд. 6. Договоръ за единъ робъ българинъ на име Михаилъ, отъ Скопие, продаденъ за 85 перпера.

 

„ . . . Michail de genere bulgarorum de loco vocato Scopia. . .”

 

 

54

 

CLXXXV.

Кандия, 4 мартъ 1383 г. Инд. 6. Договоръ за робиня Кали, българка отъ Струмица (Stramiçi).

 

CLXXXVI.

Кандия, 5 мартъ 1383 г. Инд. 6. Договоръ за Ирина, българска робиня отъ Вaрна.

 

CLXXXVII.

Кандия, 5 мартъ 1383 г. Инд. 6. Мария, българка отъ Ставраки продава единъ робъ Яни, българинъ отъ Търново, за 88 1/2 перпера. Свидетели: X. Фока, М. де Aрвазио и М. Талиапетра.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Maria bulgara de loco vocato Stavrachi, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi domino Felici relicte ser Thoma Qisi, habitatoris Candide et tuis successoribus unum meum sclavum nomine Janni de genere bulgarorum de loco vocato Trinovo, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, habendi, tenendi, dandi, donandi, dominandi, vendendi, et quidquid aliud in eo et ex eo magis tibi, placuerit, faciendi, tamquam de re tua propria nemine tibi contradicente. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicti sclavi juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. LXXXVIII 1/2, de quibus et de eodem sclavo, te securum reddo pariter et quietum quia nichil inde remansit unde te amplius requirere seu compellere valeam per ullum ingenium sive modum. Sign, et cet. pen. aur. libr. V. Contracto firmo. Testes H. Focha. Mar. d'Arvasio et Ma. Taliapetra. Completum et datum."

 

CLXXXVIII.

Кандия, 6 мартъ 1383 г. Инд. 6. Стамати Грино, житель на Кандия, продава на Юлияно Корнарио своята робиня Мария, по народность влахиня отъ Търново.

 

„Die sexto. Manifestum facio ego Stamati Grino, habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi ser luliano Cornario, genero et dom. Vise, eius uxori et filie, ac commissariis et commissario nomine domine Marchesine, relicte ser Marini Magno, habitatoris Candide et vestris successoribus unam meam sclavam nomine Mariam de genere blacorum, de Trinovo sicuti eam dedisti, vendidisti dicte Marchesine comisse vestre, de modo in antea cum plena virtute et potestate,

 

 

55

 

intromittendi, et cet. prout. Sin autem venditionis dicte sclave juxta pactum conventionis habitum inter eandem comissam vestram et ще fuit yperperorum creten. C. de quibus yperper. LXXXXVIII et grossetas III pro parte habui et recepi ab ea et grossas Villi, pro residuum habui et recepi a vobis de quibus . . . yperperorum C. et de eadem sclava, vos securos reddo pariter quia nichi! inde remansit unde vos amplius requirere seu compellere, valeam per ullum ingenium sive modum. Sign, et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo, Testes presentibus Mi. lusto, Ni. Cavcarigo et Fi. Mussul... Completum et datum."

 

CLXXIX.

Кандия, 7 мартъ 1383 г. Инд. 6. Марко Мацамурди, житель на Кандия, продава на Пиетро Кауко, една робиня Мария, българка отъ Преспа за 110 перпера. Свидетели: X. Фока, Н. Мендрино и Г. де Месина.

 

„Die Septimo. Manitestum facio ego Marcus Maçamurdi. habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi ser Petro Cauco, quondam ser Lodovici habitatori Candide et tuis heredibus unam meam sclavam nomine Mariam bulgara, de Prespa, prout eam tibi vendidi per manum sansarii, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, habendi, et cet. prout S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. CX. de quibus et cet. prout. S. Sign. et. cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes H. Focha, Ni. Mendrino et G. de Messina. Completum et datum."

 

CXC.

Кандия, 8 мартъ 1383 г. Инд. 6. Марко Гизи, житель на Кандия, освобождава своя робъ Димитъръ, българинъ отъ Скопие. Свидетели Н. Кавгариго, Н. Мендрино и М. Талиапетро.

 

„Die Octavo. Manifestum facio ego Marcus Gisi quondam ser Phylippi, habitator Candide, cum meis heredibus tibi Dimitrio de genere bulgarorum de loco vocato Scopia, sclavo meum et tuis heredibus, ac notitico omnibus presentem paginam inspecturis et etiam audituris. Quia tu . . yperpera creten. C. . . . michi dare pro misisti pro tua liberationem etiam intuitu caritatis, facio te liberam atque francum itaque deinceps nullo tenearis vinculo servitutis, sed über inter liberos commoreris filiique ex te geniti et etiam generandi liberi permaneat et sint, in perpetuum. Quidquid

 

 

56

 

itaque aquisieris, tuo studio et labore sub tua voluntate consistat. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes Ni. Cavcarigo Ni. Mendrino et Mattias Taliapetro. Completum et datum."

 

CXCI.

Кандия, 9 мартъ 1383 г. Инд. 6. Юлиянъ Корнарио и Виза, негова съпруга, жители на Кандия, продаватъ на Стамати Грино, житель на Кандия, една робиня Маркезина, по народность влахиня отъ Търново за 100 перпера. Свидетели: Ал. Гено и Як. Боно.

 

„Eodem die. Manifestum facimus nos Julianus Comario, gener, et Visa eius uxor et (?) filia ac comissarii (et comissarius...) habitatores Candide, quia cum nostris successoribus ... vendimus et in perpetuum transactamus tibi Stamati Grino, habitatori Candide, et tuis heredibus unam sclavam dictam Marchesine cum nomine Maria, de genere blacorum de Trinovo commisse nobis, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, habendi, tenendi, dandi, donandi, dominandi, vendendi, alienandi, transactandi, communtandi, pro anima judicandi, in perpetuum possidendi et quidquid aliud in ea et ex ea magis tibi placuerit faciendi, tamquam de re tua propria nemine tibi contradicente. Tu vero pro tota integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum nobis dedisti et solvisti yperpera creten. C. de quibus et de eadem sclava te securum reddimus pariter et quietum quia nichil inde remansit u.ide te amplius requirere, seu compeliere valeamus per ullum ingenium, sive modum. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes Al. Geno et Jac. Bono. Completum et datum."

 

CXCII.

Кандия, 9 мартъ 1383 г. Инд. 6. Георги Балби, житель на Кандия, продава на З. Дандуло, жигель на крепостьта Милопотами една българка на име Ирина за 108 перпера. Свидетели: Н. Кавкариго, Н. Мендрино и Ал. Гино.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Georgius Balbi, qu. ser Xpistofali, habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi Zanachio Da.iduli, qu. ser lacobi habitatori Castri Millopotami et tuis heredibus, unam meam sclavam de genere bulgarorum nomine Herini, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, et cet, prout S. Sig. et cet, pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes N. Cavcarigo. Ni. Mendrino et Al. Geno. Completum et datum."

 

 

57

 

СХСІІІ.

Кандия, 10 мартъ 1383 г. Инд. 6. Леонардо Грино, житель на Кандия, продава на Георги Балби, сѫщо отъ Кандия, една своя робиня Мария, българка отъ Дриново за 50 перпера. Свидетели: М. Юсто, A. Маркангело и М. Арвазио.

 

„Die dесimо. Manifestum facio ego Leonardus Grinof habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi Georgio Balbi qu. s. Xpistofali, habitatori Candide et tuis heredibus, unam meam sclavam nomine Maria(m) de genere bulgarorum, de loco vocato Drinovo, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, et cet. prout. S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperp. cret. L. de quibus et cet. prout s. Sig. et cet.. pen. aur. libr. V. Contractus firmo. Testes Mar. Justo, Angelus Marcangelo et Mar. d'Arvasio. Completum et datum.

 

CXCIV.

Кандия, 10 мартъ 1383 г. Инд. 6. Марко Дандуло, житель на Кандия, продава на Занакио Бето, житель на Кандия, единъ свой робъ Яни, гръкъ отъ Солунъ за 85 перпера. Свидетели: М. Aрвазио и М. Талиапетра.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Marcus Dandulo, quondam ser Thome, habitator Candide quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetum transacto tibi Zanachio Beto quondam Signoreti, habitatori Candide et tuis heredibus, unum meum sclavum nomine larmi, grecus de Salonichi, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi et cet. prout S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicti sclavi juxta nostre conventionis pactum michi dedisti dare debere et solvere yperpera creten. yperpera LXXXV. juxta teneris unius carte quam michi fieri fecisti per manum Georgii notarii, hodierna die. Sig. et. cet. pen. aur. libr. V Contractu firmo. Testes Mar. de Arvasio Al. . . . et Ma. Taliapetra. Completum et datum."

 

CXCV.

Кандия, 10 мартъ 1383 г. Инд. 6. Георги Нани, житель на Кандия, продава на Марино Гизи, житель на Кандия, своята робиня Теодора, българка отъ Деспотството за 135 перпери. Свидетели: Л. Маласака, Б. Боно и М. де Арвазио.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego Georgius Mani, habitator Candide, quia cum meis heredibus do, vendo et in

 

 

58

 

perpetuum transacto tibi Marino Gisi fratri Georgii Gisi, habitatori Candide, et tuis heredibus unam meam sclavam nomine Theodoram, de genere bulgarorum, de loco vocato Despotato, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi et cet. prout S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperper. creten. CXXXV. de quibus et de eadem sclava te securum reddo pariter quietum quia nichil in inde remansit unde te amplius requirere seu compellere valeam pro ullum ingenium sive modum. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes Le. Malasacha, B. Bono et Mar. de Arvasio. Completum et datum."

 

CXCVI.

Кандия, 14 мартъ 1383 г. Инд. 6. Договоръ за Тодора, българка отъ Търново (T'rnovo).

 

CXCVII.

Кандия, 28 мартъ 1382 г. Инд. 6. Договоръ за продажба на една робиня Магдалена, българка, за 100 перпера.

 

CXCVIII.

Кандия, 7 априлъ 1383 г. Инд. 6. Договоръ за една татарка отъ Чернеда (Cherneda).

 

СХСІХ.

Кандия, 11 априлъ 1383 г. Инд. 6, Договоръ за една бългaрка-монaхиня отъ Търново (monaxia bulgara de Тrinоvо).

 

СС.

Кандия, 11 априлъ 1383 г. Инд. 6. Договоръ за една гъркиня Мария, отъ Костуръ.

 

ССІ.

Кандия, 24 априлъ 1383 г. Инд. 6. Договоръ за една робиня българка отъ Охридъ (Locrido), продадена за 110 перпери.

 

CCII.

Кандия, 4 май 1383 г. Инд. 6. Договоръ за продажба на една българка Маргарита, продадена за 115 перпера.

 

CCIII.

Кандия, 5 май 1383 г. Инд. 6. Договоръ за една гъркиня Кали, отъ Деспотството.

 

 

59

 

CCIV.

Кандия, 9 май 1383 г. Инд. 6. Михаилъ Триуло отъ Родосъ, продава на Георги Балби своята робиня Мария, българка, за 50 перпера. Свидетели: М. Юсто, X. Фока и М. де Арвазио.

 

„Die nono. Manifestum facio ego Michali Triulo, de Rodo, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi Georgio Balbi, quondam ser Xpistofali, habitatori Candide et tuis heredibus, unam meam sclavam nomine Mariam, de genere bulgarorum, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, habendi, tenendi, dandi, donandi, dominandi, vendendi, alienandi, transactandi, cornmutandi pro anima judicandi, in perpetuum possidendi, et quidquid aliud in ea et ex ea magis tibi placuerit faciendi tamquam de re tua propria nemine tibi contradicente. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. L. de quibus et de eadem sclava te securum reddo pariter et quietum quia nichil inde remansit unde te amplius requirere, seu compellere valeam per ullum ingenium sive modum. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus presentibus Mi. Iusto, H. Focha, et Mar. de Arvasio. Completum et datum."

 

CCV.

Кандия, 10 май 1383 г. Инд. 6. Донато Сириго, житель на Кандия, продава на Марко Грималди една своя робиня Кали, българка отъ Деволъ за 108 перпера. Свидетели: М. Юсто, Н. Дадо и Л. Грино.

 

Die decimo. Manifestum facio ego Donatus... Sirigo, quondam ser Moscolei, habitator Candide, quia cum meis heredibus, do, vendo et in perpetuum transacto tibi Marco Grimaldi, habitatori Candide et tuis hetedibus unam meam sclavam nomine Cali de genere bulgarorum, de loco vocato Devola, de modo in antea cum plena virtute et potestate intromittendi, et cet prout S. Tu vero pro tota et integra solutione pretii dicte sclave juxta nostre conventionis pactum michi dedisti et solvisti yperpera creten. CVIII. de quibus et cet. prout S. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testibus presentibus Mi. Justo, Ni. Dado et Le. Grino. Completum et datum.

 

CCVI.

Кандия, 11 май 1383 г. Инд. 6. Никола Талиапетра, житель на Кандия, освобождава отъ робство своя робъ Яни отъ гр. Пловдивъ.

 

 

60

 

„Die undecimo. Manifestum facio ego Nicolaus Taliapetra, quondam ser Victoris, habitator Candide quia cum meis, heredibus tibi Ianni, de genere grecorum, de loco vocato Filipopoli, sclavo meom et tuis heredibus ac notifico omnibus presentem paginam inspecturis et etiam audituris. Quia pietatis intuitu et ob remissionem meorum peccaminum facio te liberum atque francum itaque deinceps nullo tenearis vinculo servitutis sed über inter liberos commoreris filiique ex te geniti et etiam generandi, liberi permaneant et sint in perpetuum. Quidquid itaque aquisieris tuo studio et labore sub tua voluntate consistat. Sig. et cet. pen. aur. libr. V. Contracto firmo. Testibus presentibus Io. Maçamurdi, Ni. Mendrino et Q. Vataci. Completum et datum."

 

CCVII.

Кандия, 11 май 1383 г. Инд. 6. Робътъ Яни, гръкъ отъ Пловдивъ, се задължава да слугува безплатно на господаря си Н. Талиапетра.

 

„Eodem die. Post preces unius carte libertatis et franchitatis, quam tu infrascriptis Nicolaus, fieri facisti michi infrascripto Ianni, sclavo tuo, per manum notarii infrascripti, die hodierna. Manifestum facio ego Ianni, de genere grecorum, de loco vocato Filipopoli olim sclavus tuus, cum meis heredibus, tibi ser Nicoiao Taliapetra, quondam ser Victoris habitatori Candide et tuis heredibus tibique promitto stare tecum in domo tua, tibique servire inter et extra bene et fideliter, sine fraude, hinc per totum mesem aprilis proxime venturi sine aliqua solutione salarii, sed manu tenere ще debis in expensis oris neque inducere et calciare. Sig. et cet. pen. aur. yperper. X. Contractu firmo. Testes infrascripti Completum et datum."

 

CCVIII.

Кандия, 13 май 1383 г. Инд. 6. Яни клерика, житель на Кандия, освобождава отъ робство робинята Катерина, татарка, откупена отъ иеромонахъ Матей.

 

„Eodem die. Manifestum facio ego lani Clerico, habitator Cardide cum meis heredibus tibi Haterine, de genere tartarorum, sclave mee et tuis heredibus ac notifico omnibus presentem paginarn inspecturis et etiam audituris, quia cum propria yperpera creten. LXX. que Mathis yeromonachus pneumaticus monasterii S. Nicolai, casalis Caulochori dedit et solvit pro tua liberatione, caritatis amore, pro anima sua te etiam intuitu pietatis et ob remissionem

 

 

61

 

meorum peccaminum facio te liberam atque francham itaque deinceps nullo tenearis vinculo servitutis sed libera inter liberas commoreris, filiique et filie ex te nati et etiam nascituri, liberi permaneant et sint in perpetuum, excepta Magdelena, filia tua quam retineo pro mea sclavalina, quidquid itaque aquisieris tuo studio et labore sub tua voluntate consistat. Sign, et cet. pen. aur. libr. V. Contractu firmo. Testes Ni. Dado, lo. Dono et Mar. d'Arvasio. Completum et datum."

 

CCIX.

Кандия, 18 май 1383 г. Инд. 6. Договоръ за единъ робъ Дрaгaнъ, отъ Батуни.

 

„ . . . Dragano de loco vocato Bathuni. . ."

 

CCX.

Кандия, 19 май 1383 г. Инд. 6. Договоръ за робиня Гюша, българка отъ Перпераки.

 

„ . . . sclava nomine Ghiussi, bulgara, de loco vocato Perperachi. . .”

 

CCXI.

Кандия, 21 май 1383 г. Инд. 6. Договоръ за робиня Мария, българка.

 

CCXII.

Кандия, 23 май 1383 г. Инд. 6. Договоръ за българка Тодора.

 

ССХІІІ.

Кандия, 26 май 1383 г. Инд. 6. Договоръ за рооиня Ирина, българка.

 

CCXIV.

Кандия, 1 юний 1383 г. Инд. 6. Договоръ за една гъркиня Анастасия отъ Друса (Drusa).

 

CCXV.

Кандия, 8 юний 1383 г. Инд. 6. Договоръ за българка Параскева отъ Цвѣтица. (?)

 

„ . . . Paraschive bulgara, de loco vocato Civetissa. . .”

 

CCXVI.

Кандия, 9 юний 1383 г. Инд. 6. Договоръ за гръкъ отъ Цариградъ.

 

 

62

 

CCXVII.

Кандия, 13 юний 1383 г. Инд. 6. Петъръ Венерио, житель на Кандия, купува една българска робиня Toдора отъ Юсконица (?)

 

„ . . . Theodora bulgara, de loco vocato Iusconiça. . .”

 

CCXVIII.

Кандия, 13 юний 1383 г. Инд. 6. Договоръ за българка Тодора.

 

ССХІХ.

Кандия, 23 юний 1383 г. Инд. 6. Договоръ за една татарка, отъ Керчъ (Cherce).

 

ССХХ.

Кандия, 2 юлий 1383 г. Инд. 6. Договоръ за една гъркиня Кали, отъ Деспотството.

 

ССХХІ.

Кандия, 10 юлий 1383 г. Инд. 6. Договоръ за продажба на една българка на име Мария, отъ Костуръ.

 

CCXXII.

Кандия, 11 юлий 1838 г. Инд. 6. Нико Аврамъ, житель на Кандия, купува единъ робъ на име Никола, българинъ отъ Каламатия, за 80 перпера.

 

„ . . . sclavo nomine Nicola, bulgarus de loco vocato Calamatia. . .”

 

---

 

1.

Документи подъ № IV—VII.

 

 

2.

Документъ подъ № XXXII.

 

 

3.

Документи подъ № № XXXVII—XXXVIII.

 

 

4.

Документи подъ № № XLI—XLIII

 

 

5.

Документи подъ № № XLVII—L.

 

 

6.

Документъ подъ № LVIII.

 

 

7.

Документи подъ № № С—CVI.

 

 

8.

Документи подъ № № СХХ—CXXV.

 

 

9.

Документи подъ № № СХХІХ—СХХХІІ

 

 

10.

Документи подъ № № CLXVI—CLXIX.

 

 

11.

Документи подъ № № CLXXXVII—CXC

 

 

12.

Документи подъ № № СХСІ—CXCV.

 

 

13.

Документи подъ № № CCIV—CCVIII.

[Back to Index]