3. Пакъ за епархията на св. Климента Охридски
Отъ проф. Ив. Снѣгаровъ.
Въ сп. „Македонски прегледъ" (год. VII, кн. 4, стр. 11-24) е помѣстена статия на руския професоръ Г. Илински подъ заглавие „Об епископском титуле Климента Словенского." Авторътъ се опитва да разгадае географскитѣ имена Δρεμβίτζα и Βελίτζα. Въ епископската титла на св. Климента, както тя е посочена въ пространното житие на светеца (ἐπίσκοπον προβάλλεται Δρεμβίτζας ἤτοι Βελίτζας). Като прави по хронологиченъ редъ прегледъ на изказани мнения по въпроса (стр. 11—19), [1] той не споменава (може би, по неосведоменость) мнението на на нашия професоръ Ал. Теодоровъ-Баланъ въ неговата „академична речь" „Св. Климентъ Охридски въ книжевния поменъ и въ научното дирене" (София, 1919 г., стр. 30) и моето мнение въ съчинението ми „Българскиятъ първоучитель св. Климентъ Охридски" (въ Годишника на Богосл. ф-тъ, София, 1927 г., стр. 82—93). [2] Разглеждайки хипотезата на проф. В. Н. Златарски, той привежда много отъ доводитѣ, които изтъкнахъ въ речения ми трудъ, за да обоснове своето мнение. Така, и проф. Илински приема, че Δρεμβίτζα „находилась где-то по близости Охриды" (стр. 19); [3] че не може да се допустне, какво въ XI в. макед. българи и действувалитѣ между тѣхъ ученици на 3000-тѣ учители изъ Климентовата школа „забыли место епископской деятельности
1. Подобенъ разборъ е правенъ отъ Г. Баласчевъ, Туницки, проф. В. Н. Златарски, отъ мене.
2. За тоя трудъ дадоха рецензии Л. Милетичъ (Макед. прегледъ, г. III, кн. 3, стр. 123—130) и Ст. Станимировъ (Духовна култура, София, кн. 34 и 35, стр. 261—275); а кратка бележка R. Draguet въ Revue d'histoire ecclésiastique, t. XXIV, Louvain, 1928, p. 521.
3. У мене: „че Климентовата епископия се намирала нейде недалече отъ Охридъ" (стр. 84).
55
последнего" (стр. 20): [1] че „въ XI в. в македонско-болгарском наречии ѣ звучало еще как ä (= гр. εα), и потому гр. Βελίτζα его жители едва-ли могли прочитать как Βεαλίτζα = Бѣлица" (стр. 20); [2] „что во время Климента на берегу верхнего течения р. Трески находилось селение Велика" (стр. 20—21). [3]
Еднаквото мнение на нѣколко души по единъ въпросъ не е още белегъ, че то е най-право, но въ случая това обстоятелство има значение въ смисълъ, че по-приемливо изглежда предположението, [4] че единиятъ дѣлъ (Βελίτζας) отъ Климентовата епархия билъ Кичевско.
И проф. Илински не приема мнението на проф. Златарски, че Δρεμβίτζα ce е намирала въ срѣдневѣковната крепость Δευρέτη (въ хрисовула, даденъ на охридския архиеп. Иоанъ отъ имп. Василий Българоубиецъ) или Δεύριτζα (споменава я Ив. Кантакузинъ), отъждествявана съ днешното прилепско с. Дебрище, [5] но по други, неубедителни за мене доводи. Наистина, Δρεμβίτζα и Дебрище, които Илински съпоставя, доста се различаватъ по суфикси (ицa — ище), но проф. Златарски сближава първото название не съ Дебрище, а съ Δεύριτζα. Споредъ него, мнението на Злат. съдържа и този недостатъкъ, че дори да четемъ Δρεμβίτζα като Δρεβίτζα все остава „немотивирано" премѣстването на ρ следъ β въ думата Дебрище или „въ неговия непосрѣдственъ източникъ Δεβρίτζα" (стр. 20). На сѫщото основание обаче не трѣбва да се отъждествява Δρεμβίτζα и съ дьбрьца, защото и между тѣзи думи има сѫщото различие. Αко, както обяснява проф. Илински, покрай думата дьбрь се появила формата дрьбь (въ р. ез. дребь) съ сѫщото значение и умал. дрьбица (стр. 23), то защо не се допустне сѫщата метатеза и въ Δεβρίτζα = дьбрица, умал. ф. отъ дьбрь? Ще повторя, [6] че едва ли дрьбица
1. У мене: „. . . не може да се докаже, че следъ единъ-два вѣка бълг. книжовници сѫ забравили осветенитѣ отъ Климентовата дейность мѣста" (стр. 90).
2. У мене: „Бѣлица се изговаряла отъ макед. българи Беалица, срещу което въ гръцкото житие щѣше да стои Βεαλίτζα" (стр. 20).
3. У мене: „или че въ края на IX в. тукъ е сѫществувало едноименно голѣмо селище, гдето е живѣлъ Климентъ" (стр. 92).
4. То се сподѣля отъ Г. Баласчевъ, проф. В. Н. Златарски, мене и проф. Илински.
5. У в. Кънчовъ: Дебреще (Македония, София, 1900 г., стр. 254, № 61).
6. Пос. мое съч., стр. 86—87.
56
или дребица фонетично е по-близо до Δεύριτζα (въ XIV в. у Ив. Кантакузинъ), а особено до Δευρέτη (въ XI в.), отколкото до дьбрьца. Δρεμβίτζα могла да се получи чрезъ метатеза на ρ както отъ Δεβρίτζα = дьбрица така и отъ дьбрьца.
Явно е, че лингвистичнитѣ обяснения не допринасять нищо, за да се предпочете едното или другото мнение (Δρεμβίτζα = Δεβρίτζα = Дебрище или Δρεμβίτζα = Дебърца). Само по исторически и географски съображения [1] може да се мисли, че Δρεμβίτζα, по-скоро се е намирала въ охридската покрайнина Дебърца, отколкото иъ прилепското с. Дебрище. [2] По „топографски съображения" и проф. Илински разбира подъ Δρεμβίτζα Дебърца (стр. 21), нарича Климента „дебрце-велицкии" епископъ (стр. 24), обаче погрѣшно поставя Дебърца на западъ отъ Кичево вм. на югъ и я отождествява, изглежда, съ областьта Дебъръ. Освенъ това подъ Δρεμβίτζα той разбира не покрайнина, а градъ Дьбрьць или Дьбрьца, разположенъ „на самой границе дикой Албании" (стр. 21) и столица на областьта Дебъръ. [3]
Илински отдава голѣмо значение на съобщението въ пространното житие на св. Климента, че Климентовото паство било некултурно, „скотоподобно." To му служи като етнографско съображение, за да търси Δρεμβίτζα къмъ Албания, „среди населения, даже сверху непомазанного лаком культуры" (стр. 21). Като че ли той не евзелъ предъ видъ, че презъ IX в. въ източната часть на днешна Срѣдна Албания е живѣело многобройно българско население и че, следов., Дебъръ не се е намиралъ, както сега на границата на Албания, която тогава, поради заселването
1. Вж. пос. мое съч., стр. 97.
2. Съмнявамъ се споменаваната отъ Ив. Кантакузина Δεύριτζα да се е намирала въ това село, защото то отстои доста далече на северъ отъ линията на сръбскитѣ крепости, превзети въ 1330 г. отъ имп. Андрополъ III Палеологъ: Бучинъ (юз. отъ Прилепъ), Каваларий (при Кавадарци), Сидирокастронъ (Демиръ-капи). Ако се смѣта, че гр. суф. ιτζα може да предава бълг. ище или че стб. ьца, ица могло да мине по-сетне въ ище, то Δεύριτζα по-скоро би трѣбвало да се тури при тиквешкото с. Дебрища, юз. отъ Кавадарци. Това още повече може да се твърди при предположение, че другата завзета крепость Добруня, споменавана отъ Ив. Кантакузина между Дебрица и Каваларий, се намирала при дн. тиквешко с. Добротино.
3. „. . . для отожествления Δρεμβίτζα съ столицей Дибры Дебрьцей" (стр. 24).
57
главно на нейнитѣ долини отъ славянитѣ, не е сѫществувала изобщо нито като географско понятие, нито като етнографско. Ако се придава такъво значение на това съобщение, то трѣбва да се отнесе и до населението на Велика, та следвало би да се постави и Велика по-на западъ, до Албания. Обаче това не е нуждно, защото за изтънчения охридски архиепископъ Теофилактъ, авторъ на житието, и населението въ самия гр. Охридъ сѫщо било некултурно. [1] Въпросниятъ изразъ не може да се смѣта за вѣрна етнографска характеристика и опорна точка за предположения. He че не е било некултурно Климентовото паство, но такъво било бълг. население и въ други краища. При това не трѣбва да се изпуща изпредвидъ, че Теофилактъ е ималъ за цель да изтъкне величието на Климентовата епископска дейность, та могълъ да си послужи и съ пресилени контрасти, тъй свойствени на византийскитѣ агиографи.
He е известно да е сѫществувалъ гр. дьбрьць или дьбрьца въ областьта Дебъръ, нито сега има селище съ това име. [1] „Столица", сир. гл. градъ на тази область сега е Дебъръ, който на гръцки се е наричалъ, както и областьта, Δεύρη, Δέβραι [2] (= дьбрь, дебрь), а не Δεβριτζα. Затова Δρεμβίτζα не може да се търси въ обл. Дебъръ. Ако въ края на IX в. е сѫществувалъ гр. дьбрьць или дьбрьца съседенъ на Велика и нетъждественъ съ днешното прилепско с. Дебрище, то по-вѣроятно е той да ce е намиралъ въ едноименната покрайнина (между Охридъ и Кичево), която е твърде плодородна, гѫсто населена и съ хубавъ климатъ котловина, имаща лесни пѫтни съобщения съ съседнитѣ котловини охридска, кичевска и демирхисарска
1. Въ писмото си до великия доместикъ той нарича охридчани трупове безъ глави, незнаещи да почитатъ нито Бога, нито човѣка; чудовища, за които нѣмало надежда да се сдобиятъ съ глави: кални, вонещи и неприятно крѣкащи жаби (вж. моята история на Охридската архиепископия, София, 1924 г., стр. 201—202; Митр. Симеонъ, Преводъ на писмата на Теофилакта Охридски, въ Сборникъ на Бълг. академия на наукитѣ, кн. XXVII, стр. 188—189).
2. Вж. G. Cedrenus, ed. Bonnae, II, p. 52722; Дюканжевия списъкъ y Gelzer, Der Patr. v. Achrida, Leipzig, 1902, S. 6η. Йор. Ивановъ, Бълг. старини изъ Македония, II изд., стр. 566η'. Епарх. списъци у Gelzer, Вуzant. Zeitschrift, I, S. 257χβ; Der Patr. v. Achr., S. 2010, 2912, 31ε, ια. Срв. Моята Ист. на Охр. архиеп., I, стр. 192; В. Н. Златарски, История на бълг. държава, I2, стр. 270.
58
(Желѣзнецъ) [1] и съ това е била по-пригодна за образуване на друго седалище на величкия епископъ, отколкото отдѣлената съ високи планини и мѫчнодостѫпна область Дебъръ. Обаче, както обяснихъ въ споменатото изследвание, Климентовата епархия могла да бѫде наречена и по името на покрайнината. Проф. Илински приема заедно съ Туницки, че Зета и Топлица „были городами, некогда находившимися, а отчасти и сейчас находящимися на одноименных реках" (стр. 15), но на историцитѣ подобно нѣщо не е известно. К. Иречекъ нарича съ първото име область и рѣка, съ второто — жупа и рѣка. [2] Седалище на зетския епископъ отначало билъ манастирьтъ „Св. Архангелъ Михаилъ", а на топличкия — манастирьтъ „Св. Никола", задужбина на Стефана Неманя, (Бѣла църква) на р. Топлица. [3]
Поставилъ Δρεμβίτζα въ Дебърско, проф. Илински логически билъ принуденъ да твърди, че „этот город (б. м. Δρεμβίτζα = дьбрьць) не представлял никакого Эльдорадо, и потому неудивительно, что Климент предпочитал жить не в нем, а в Велике, откуда, к тому ж, он мог с большими удобствами совершать свои многократные поездки в Охриду" (стр. 21). Нѣма известие, че Климентъ е пребивавалъ повече въ Велика, a само може да се допуска това, имайки предъ видъ, че той билъ по-известенъ като велички епископъ. Той могълъ да предпочита Велика и при положението, че другата часть на епархията му (Δρεμβίτζα) не е била бедна и мѫчнодостѫпна, но е нѣмала развитъ центъръ, както напр. днесъ е охридската покрайнина Дебърца, или пъкъ тя е имала такъвъ, но паството на Велика е било по-просто и е изисквало по-голѣми архиерейски грижи.
Проф. Илински като че ли нѣма ясна представа за мѣстонахождението на с. Дебрище. Тои твърди, че то се намира
1. Срв. В. Кънчовъ, Орохидрография на Македония, Пловдивъ, 1911, стр. 25 и 26.
2. Исторја Срба, Н. Регистар, стр. 260 и 315. Сѫщо и у Ст. Станојевић, Народна енциклопедија српско-хрватска-словеначка, књ. I, стр. 813—814 (стат. на В. Ћоровић) и књ. IV, стр. 568.
3. Станојевић, цит. съч., књ. I, стр. 815; књ. IV, стр. 569. Споредъ Иречека, понеже въ Сърбия имало малко градове, то столицитѣ на епископитѣ се намирали въ манастиритѣ, както и седалището на самия архиепископъ (цит. съч., III, стр. 77).
59
„в непосредственом соседстве с Охридой" (к.м.) и затова го не може да се счита „такъво глухо мѣсто (таким глухим захолустьем), кѫдето не биха могли да проникнатъ лѫчитѣ на недавнашната просвѣтна дейность на Климента въ Кутмичевида" (стр. 19). Но, ако се приеме този мотивъ, то би трѣбвало да се твърди обратното, т. е. да се отъждестви Δρεμβίτζα съ Дебрище, а не да ce поставя въ Дебърско защото това село е до Прилепъ, а не до Охридъ. Дебърско пъкъ отъ вѣкове е свързано съ Охридъ стопански и духовно, та лѫчитѣ на Климентовата просвѣта въ Кутмичевица могли да проникнагъ по-рано тукъ, отколкото въ Прилепско и, следов., по мисъльта на Ил., Климентъ би трѣбвало да бѫде поставенъ за епископъ по-скоро въ втората область. Обаче изтъкнатиятъ мотивъ не може да има логическа стойность, щомъ се подържа, че Климентовата епархия се намирала близко до Охридъ. [1]
Споредъ проф. Илински, въ старобълг. езикъ наредъ съ формата Дрьбица = Δρεμβίτζα се слушало Дрьбеница, както стои въ охридския преписъ на Климентовото житие (стр. 24). Дали това може да се допуска, нека решатъ филолозитѣ, но струва ми се, че Δρεμβίτζα произлиза отъ дрѣво, а не отъ дрьбь или дребь (въ дн. говори на Арханг. губерния) по аналогия съ прилаг. ф. дръбенскїи, срѣщана въ Хлѣбниковия преписъ на новгородския I. лѣтописъ. Въ Охридъ казватъ древейнца = древеница (въ книж. бълг. ез. дървеница). [2] Впрочемъ не сѫ необходими тѣзи лингвистични обяснения, тъй като Δρεβενίτζα се срѣща само въ единъ преписъ и може да се смѣта по-скоро за поправка на думата която не е разбиралъ преписвачътъ (макед. българинъ или поне познавачъ на бълг. езикъ) и искалъ да я осмисли, вѣроятно, подъ влияние на подобно топографско име [3]. He е известно дали въ ст. бълг. езикъ се употрѣбявала думата дьрба, въ дн. р. ез. дерба (отдавна неорано мѣсто) и дрьбь или дребь (въ смисълъ на дебри, както въ арханг. говори), отъ които, споредъ Ил., се образувала Дрьбица = Δρεμβίτζα
1. Срв. у мене, Бълг. първоуч. св. Климентъ, стр. 301—302, заб.
2. Слав. Дрѣвеница = Древеница (Срезневскій, Матеріалы для словаря Древнерусскаго языка по письменнымъ памятникамъ, I, С. Петербургъ 1893, col. 734).
3. Сега има села Дървеникъ въ Битолско, Дървенъ въ Леринско, Древено въ Гевгелийско и Кратовско (В. Кънчовъ, Македония, стр. 152, 222, 238, 250).
60
съ значение малки дебри. Въ новобълг. ез. има дума дребъ м. p., дребь ж. р., но означава отпадъци отъ влачена вълна или ленъ (въ р. ез. отеребки), дребусъкъ отъ нѣщо [1]. Ако въ нѣкой старобълг. паметникъ се открие тая дума съ значение на дебри, ще бѫде вѣроятно авторитетното обяснение на проф. Илински, че Δρεμβίτζα е гръцка изопачена форма на дъбрьца или дьбрьца, както се приема отъ Баласчевъ, проф. Златарски и мене, а съответствува на дрьбица, означаваща дъбрьца [2].
Наново разглеждайки въпроса за Климентовата епархия, не мога да не призная, че предположението, споредъ което тя се намирала въ Кичевско и Дебърца, не е свободно отъ възражения. Загадъчно е, че въ Дюканжевия списъкъ на бълг. архиепископи, съставенъ къмъ половината на XII в., сир. 50—60 години следъ появата на Климентовото пространно житие (ако се приеме охридскиятъ архиеп. Теофилакъ за неговъ авторъ), Климентъ е наречень епископъ Τιβεριουπόλεως (струмишки) ἤτοι Βελίκας. [3] Съставительтъ на тоя списъкъ, вѣроятно отъ охридската канцелария, ще да се е ползувалъ отъ
1. Н. Геровъ, Рѣчникъ на българскый языкъ, ч. I, Пловдивъ, 1895, стр. 366.
2. За сега други обяснения не може да се дадать. Δρεμβίτζα не може да се чете Дрембица (А. Теодоровъ-Баланъ, цит. съч., стр. 30) или Дрьмбица (Житие на св. Климснта Охридски, прев. Д. Т. Ласковъ, София, 1913 г., стр. 58), понеже не е известна ст. бълг. дума съ такъвъ корень (дрѧб, дръмб). Срезневски посочва дума дрѧбь, употрѣбена отъ Карамзина въ „Исторія государства Россійскаго", но вм. дрябь и съ значение „пехотинецъ-войникъ" (цит. съч., кол. 736). Δρεμβίτζα не отговаря на Трѣбица, та да се свързва съ Требище (V. Jagić, Zur Entstehungsgeschichte, S. 116), защото 1), както изтъкна проф. Златарски, гьрцитѣ не смѣсвали слав. т съ δ (цит. съч., I т., ч. II, стр. 270) и 2) вм. ср. εμ щѣше да стои εαμ (Δρεαμβίτζα) (топогр. названия въ Дебърско Требище, въ Албания Требицка, Трепче = Требица сѫ форми отъ по-късно време, когато въ западнобълг. говори ѣ преминало въ е). — Любопитно е, че въ единъ рѫкописъ на Кирилобѣлоезерския манастирь (Русия) отъ XV в. се срѣща дербица съ значение на гласова модулация (Fr. Miklosich, Lexicon palaeoslov.-gr.-latinum, стр. 158). Срезневски съобщава, че дербица се наричалъ единъ отъ кукеститѣ знаци въ стихири отъ XVI в. (цит. съч., I, кол. 653). Нѣкой филологъ, може би, ще ни каже, дали има нѣкакво отношение между тази дума и дерба, макаръ и твърде различни по значение.
3. Н. Gelzer, op cit., S. 6β; Ивановъ, цит. съч., стр. 565δ'.
61
писмени известия. Едва ли е допустимо, че той не е знаелъ Климентовото пространно житие. Сведенията му за Методия, Горазда и Климента го издаватъ, че той е челъ това съчинение, но е предалъ веститѣ по припомка, поради което тѣ не сѫ точни. [1] Или самъ той е разбиралъ подъ Δρεμβίτζα Στρούμμιτζα [2] (ако само въ рѫкописа на Клим. житие, което ималъ нарѫка, не е стояла Στρομβίτζα, както Теофилактъ нарича Струмица въ едно свое писмо); или пъкъ въ Охридъ е сѫществувало предание за епископска дейность на Климента въ Струмица наредъ съ преданието за неговото учителство въ областьта отъ Солунъ до Канина. Съюзътъ ἤτοι (или, сиречь), както показватъ списъцитѣ на епархиитѣ на Охридската архиепископия и др. църкви, означава: I. или че дветѣ названия (антично и ново) означаватъ напълно или почти едно и сѫщо мѣсто [3]; II. или че едното название е име на епархийския центъръ, а другото на покрайнината, гдето се намира той [4], и
1. Методий билъ рѫкоположенъ за панонски архиепископъ отъ папа Николая, приемникъ на Адриана; Климентъ първенъ станалъ епископъ, а после му била повѣрена отъ „царь" Бориса третата часть отъ бълг. „царство". Въ действителность въ двата случая събитията съ вървѣли въ обратенъ редъ; Борисъ не се наричалъ царь, нито държавата му — царство.
2. Въ първия хрисовулъ, даденъ на охр. архиеп. Иоанъ отъ имп. Василий Българоубиецъ.
3. Напр.
4.
62
обратно [1]; III. или пъкъ че сѫ слѣти две епархии, втората отъ които по-рано е била епископия, подведомствена на първата (митрополия) [2]; IV. или че, може би, епархията била известна по името на два свои центра — единиятъ действителенъ, другиятъ бившъ. [3] Въ
1.
2.
сир. корчанско-селасфорски. За пелагонийско-прилепския вж. тукъ стр. 61, заб. 4.
3. ὁ Μοράβου ἤτοι Βρανιτζάβου (Byzant. Zeitschr., I, S. 257). Трѣбва да отбележа, че не е ясно, дали подъ първото име се разбирало градъ или покрайнината по долното течение на р. Морава съ центъръ Браничево, понеже кириархътъ на тази епархия се титулувалъ или билъ наричанъ ту само моравски (Ἀγαθὼν Μοράβων въ акта на царигр. съборъ отъ 879 г., ὁ Μορόβου въ едно писмо на охридския архиеп. Теофилактъ — Migne, Patrol, gr., t. 126, col. 525), ту само браничевски (въ първия хрисовулъ на имп. Василий Българоубиецъ за Охр. архиеп., при бълг. царь Калояна). He е основателно да се мисли, че гр. Морава ту упадалъ и преставаль да бѫде епар. центъръ, ту пакъ се въздигалъ и наново се премѣствалъ въ него еписк. катедра. Затова се поражда съмнение, дали е сѫществувалъ гр. Морава, както нѣкои мислятъ (Голубинскій, Кр. оч. ист. прав. церквей. стр. 35, заб. Това мнение сподѣлихъ и азъ въ Ист. Охр. архиеп., I, стр. 181). Въ речения хрисовулъ на Василия Българоубиецъ Морава не се споменава. Само предположение е, че споменаваниятъ тукъ Μορόβισκος (Моравскъ?) между мѣстата на браничевската епархия билъ тъждественъ съ гр. Морава (Голубинскій, цит. съч., стр. 68): ако би било тъй, тоя градъ би билъ нареченъ поскоро τὰ Μοράβα или τὸ Μοράβον, отъ които се образували горепосоченитѣ титли. Наистина, Кедринъ, казвайки за Деляна καὶ κατήντησεν ἄχρι Μωράβου καὶ Βελεγράδων, ги нарича крепости (ed. Bonnae, II, p. 5277-9), но той нѣма ясна представа за тѣхното мѣстоположение (поставя ги въ Панония и отвѫдъ Дунава), и затова неговото показание не ми се вижда напълно сигурно. Ὁ Μοράβων наподобява еписк. титли ὁ Σμολαίνων (Gelzer, Unged. u. ungen. Texte..., S. 558599), ὁ Λιτβάδων (lb., S. 60084), τῶν Βαρδαριωτῶν (ib., S. 634191) сѫщо и ὁ Δρουγουβιτίας подъ солунския митрополитъ (ibid., S. 554289), сир. възможно е било епархията да се наричала по името на слав. племе въ долината на р. Морава.
63
израза Δρεμβίτζας ἤτοι Βελίτζας тоя съюзъ нѣма първото значение, понеже дветѣ названия сѫ старобългарски, сир. нови. He може да се каже, че тукъ ἤτοι има третото и четвъртото значение: преди образуването на Климентовата епархия не е известно Δρεμβίτζα и Βελίτζα да сѫ съставлявали отдѣлни епископии. [1] Остава да се приеме второто значение, сир. Δρεμβίτζα било име на епархийския центъръ, а Велика — име на областьта. Сега се нарича Велика само горното течение на р. Трѣска, но въ срѣднитѣ вѣкове българитѣ и сърбитѣ сѫ назовавали така р. Вардаръ. [2] He е било невъзможно — по аналогия съ други области въ западната половина на Балканския полуостровъ (Зета, Босна, Морава, Топлица, Морача [3], Деволъ, Воюса) — да се наричала Велика областьта по срѣдното вечение на р. Вардаръ (Велешко, Тиквешъ) [4] и тукъ да е била открита епископия за Климента съ центъръ Δρεμβίτζα. Ако тази дума не е грѣшка вм. Теофилактовото Στρομβίτζα, както мисли Голубински [5], и Дрьбица съответствува на Дьбрица, то Δρεμβίτζα може да се сближи съ Кантикузиновата Δεύριτζα, която, както по-горе изтъкнахъ, [6] трѣбва да се търси къмъ Кавадарци, гдето намираме с. Дебрища. [7] При тая хипотеза обяснимо е, защо презъ
1. Срв. В. Н. Златарски, цит. съч., I2, стр 208—269.
2. Вж. свидетелства за това у проф. Йорд. Ивановъ, Аксиосъ—Велика—Вардаръ, въ сп. Макед. прегледъ, год. I, кн. 3, стр. 19—23. Срв. В. Кънчовъ, Орохидрографията на Македония, стр. 34.
3. К. Иречек, Историја срба, I, стр. 82, 83, 88.
4. Вардаръ тамъ е по-буенъ и пълноводенъ (приема водитѣ на р. Пщиня, Църна, Брѣгалница и др.), тече презъ плодородни хълмове и долини, населени сравнителни гѫсто съ чисто българско население, особено Тиквешъ. Тѣзи особености на тая часть отъ Вардарската долина и обстоятелството, че въ нея стариятъ гр. Стоби отдавна билъ изчезналъ, и новъ подобенъ градски центъръ не се билъ още развилъ въ края на IX и началото на X в., сѫ били условия, поради които би могло да се различава областьта по името на рѣката.
5. Краткій очеркъ исторіи прав. церквей, стр. 63.
6. Стр. 56, заб. 2.
7. Близо до р. Вардаръ трѣбва да се постави и Δευρέτη. Тиквешъ не се споменава между частитѣ нито на струмишката (Струмица, Радовищъ, Конче), нито на мъгленската (Мъгленъ, Просѣкъ, Морихово, Сетина, Заодрия), епархии; а невъзможно е било, имп. Василий II и особено охр. архиеп. Иоанъ да не сѫ взели предъ видъ тая важна покрайнина при опредѣляне границитѣ на Битолската и споменатитѣ съседни епархии.
64
XII в. въ Охридъ сѫ смѣтали Климента за струмишки епископъ, именно: или защото Струмишко е влизало въ неговата епархия, или поради тѣхното съседство. Наистина, при това мѣстоположение, Климентовата епархия не е била тъй близко до Охридъ, както при Кичево-Дебърца, но не се е намирала и далече, та Климентъ пакъ би могълъ да посещава Охридъ и своя манастирь, пѫтувайки удобно презъ Прилѣпското поле, Битοля и Via Ignatia.