3. Имената на нѣкои македонски градове
7. Щипъ [1]
Отъ Ст. Романски
Градътъ Щипъ, въ срѣдна Македония, на р. Брѣгалница, лежи въ мѣсто, гдето се събиратъ двата най-важни птьтя отъ срѣдни Вардаръ за долината на Струма, при Горна-Джумая. Единиятъ свръзва Щипъ на западъ съ Велесь, а другиятъ тръгва низъ Брѣгалница и сетне върви право на югъ къмъ Вардаръ, за да стигне подъ Велесъ главния пѫть, който покрай Вардаръ свръзва северна съ южна Македония, Скопие съ Солунъ. Отъ Щипъ отива на югъ и други пѫть презъ Радовишко за долината на р. Струмица и по-нататъкъ, презъ Рупелското ущелие, за Сѣрското поле на долна Струма, а на северъ отъ него се простира Овче-поле съ познатитѣ отъ края на срѣднитѣ вѣкове и отъ времето на турското робство градове, като Злетово и Кратово, задъ него.
Въ древностьта тукъ е минавалъ пѫтьтъ отъ града Stobi на Вардаръ, при устието на р. Черна, до Градско, за Serdica (Срѣдецъ, София), и тукъ е било срѣдището на тракийското племе пеони, които помазвали своитѣ царе съ вода отъ р. Ἀστιβός, сегашната Брѣгалница. Тѣхната главна крепость на тая рѣка е носила сѫщото име Ἀστιβός, въ старитѣ пѫтеуказатели Astibo, днесъ Щипъ (вж. Thomaschek, Die alten Thraker I, 18; Г. И. Кацаровъ, Пеония, приносъ къмъ старата етнография и история на Македония, София 1921, стр. 5). Именуването на единъ градъ или крепость по името на рѣката, на която лежи, е било нѣщо обикновено и на Балканския полуостровъ. Това се вижда напр. при имената на нѣкои долнодунавски градове като Ломъ, градъ и рѣка, старо Almus; Цибъръ, на едноименна
1. Вж. Макед. прегледъ год. V, кн. 2, стр. 78-84 (1. Солунъ); год. V, кн. 3, стр. 71-76 (2. Охридъ); год. V, кн. 4, стр. 63-74 (3. Битоля); год. VI, кн. 2, стр. 1-6 (4. Скопие); год. VII, кн. 1, стр. 1-6 (5. Велесъ); год. VII, кн. 4, стр. 1-10 (6. Тетово и Пологъ).
56
рѣка, нѣкога Ciabrus; стариятъ градъ Oescus при Гигенъ е носилъ името на рѣката Oescus, днесъ Искъръ, при чието устие е лежалъ, и т. н. Дори името на македонския градъ Велесъ, както се вижда, отразява най-старото име на р. Вардаръ, видоизмѣнено сетне у славянитѣ въ Велика (вж. у мене, Макед. прегледъ год. VII, кн. 1, стр. 1 и сл.). Любопитно е, че докато славянитѣ при дохаждането си на Балканския полуостровъ сѫ преименували рѣката Ἀστιβός по своя езикъ въ Брѣгалница, на града тѣ сѫ оставили старото име, като само сѫ го видоизмѣнили. Защото нѣма никакво съмнение, че днешното име Щипъ почива върху старото Ἀστιβός или Astibus.
Това българско име Щипь (изг. Štip) е засвидетелствувано, до
колкото се знае, отъ 13 стол. насетне. Тека въ дарителната грамота на Стефанъ
Урошъ за Хилендарския манастиръ отъ 1293-1302 г. се споменува и името Щипъ:
въ Щипоу градоу, оу Щипоу градоу, и прил. штипьскыи: ωть
подь гради
щипьскаго, трьгь
щипьски (Miklosich, Моп. serb. 62,
63). Сетне въ единъ надписъ отъ 1341 год. за възобновението на църквата въ
Лесновския манастиръ Св. Гавриилъ отъ великия воевода Иванъ Оливеръ:
ѹ
Щипѣ (срв. сега у Йорд. Ивановъ, Български старини изъ Македония2,
София 1931, стр. 157). Въ другъ надпись отъ сѫщия манастиръ отъ 1635 г. се чете:
ѽ
град Щипа (ibid. 160). А въ една приписка къмъ рѫкописъ,
писанъ въ Щипъ, сега въ Хилендарския манастиръ, се казва: въ градѣ Щипоу
въ лѣто 7023 (= 1515) (срв. Sava Chilandarec, Rukopisy a starotisky
chilandarské, Praha 1896 49, сѫщо Йорд. Ивановъ, ц. c. 172). И въ Зографския
поменикъ отъ 1527—1728 г., обнародванъ въ сѫщата сбирка на Йорд. Ивановъ, се
отбелязва: Грáдь Щи́пь
(вж. стр. 507). И така до день днешенъ.
Какъ е могло отъ името Ἀστιβός, Astibus да се получи Щипъ, сир. Štip? По законитѣ на славянската фонетика това име би трѣбвало да стане Ostibъ. Промѣната на неударено а въ чужди (гръцки, латински, германски) думи въ славянски въ о е напълно редовна: срв. стб. ольтар'ь < лат. altare, поганинъ < лат. paganus, стб. сотона < гр. σατανᾶς (формата сатана е книжовна), стб. сѫбота и собота < гр. σαμπατά мн. ч., отъ ед. ч. σαμπατόν = σαββατόν и т. н.
По-нататъшната промѣна на предполагаемото законно Ostib въ Štip (стб. Штипъ) би могла най-лесно да се обясни,
57
ако се приеме, че това име е било свързано народноетимологически отъ българскитѣ славяни въ тѣхния езикъ съ глагола оштипати оштипл'ѭ „evellere". Тогава и отдѣлянето на началното окато представка накъмъ глагола штипати оштипл'ѭ „vellicare", срв. бълг. сѫществ. щипка „Zange; Klammer; Bisschen", щипецъ „Gründel", щипци (мн. ч.) „Znage, Pinzette", диал. щипокъ (видъ риба) и под., и промѣната на -s- > -š- и на -b- > -р- биха могли най-добре да се обяснятъ. Голѣма трудность за такова едно свръзване представя обаче значението на глагола, което и въ старобългарски мѫчно може да има оправдание при името на единъ градъ.
Потърсимъ ли друго нѣкое обяснение, ще трѣбва да признаемъ, че все пакъ не е трудно да се обясни изчезването на началното о- и чрезъ „декомпозиция", сиречь откѫсване на представка o-, каквато биде изтъкната за славянски изобщо отъ проф. Илински, който по този начинъ обясни и формата на името Битоль (Битоля) отъ Обитолъ (Grzegorz Ilinskij, W sprawie „dekompozycji" prefiksow w jęz. słow. Prace filolog. XI, 1927, 190). По този начинъ ce тълкуватъ още нѣкои български мѣстни имена, като името на крайдунавския градъ Рѣхово, Рахово отъ Орѣхово, сетне Раховица вм. Орѣховица и др. т. (вж. у мене Мак. прегл. год. V, кн. 4, стр. 69).
По-трудно е да се обясни, какъ една получена по тоя начинъ форма *Стибъ е минала въ Щипъ, сиречь какъ началното с- (s-) е минало в ш- (š-), ст- (st-) е дало шт- (št-)> и по-натътъкъ крайното -б(ъ) е минало въ -п, което редовно се задържа. Относително първото би могло да се припомни, че и въ българското щерна, както и въ словенското štęrna се съдържа такова št- < st-, получено следъ обездвоението на една посрѣдническа форма (ši)šterna, произлѣзла отъ лат. cisterna (вж. St. Romansky, Lehnwörter lateinischen Ursprungs im Bulgarischen, въ Weigand's Jb. XV, 129—130). Въ всѣки случай не бива да се забравя, че тоя градъ лежи въ область, гдето по-нови изследвачи, като Weigand, Jokl и др. поставятъ произхода на албанцитѣ, образували своя езикъ въ съседство съ ромънитѣ, преди разселянето на последнитѣ на северъ презъ Дунава, на югозападъ къмъ Епиръ и на северозападъ до Истрия, и че нѣкои важни мѣстни имена намиратъ обяснение отъ днешния албански езикъ: старото областно име Dardania напр. се тълкува въ свръзка съ алб. dardhë „круша", Малешово — алб. mal „планина",
58
malësī „планинска мѣстность" и други. Въ тоя случай не е невъзможно промѣната на st- въ št- да се дължи на албански, ако се допустне, че албанско население е останало тукъ и следъ изселянето на албанцитѣ на западъ къмъ предѣлитѣ на днешна Албания, защото процесътъ на промѣната на начално s- въ š- въ албански е сравнително късенъ, вследствие на което е засегналъ и нѣкои думи отъ славянски произходъ (вж. Jokl IF 36, 1916, 151-152 Mnm., Сборникъ Милетичъ 1933, 143-144). Така и името на града Скопие днесъ у албанцитѣ се явява като Shkup (изговорено Škup, отъ Scupi, вж. у мене, Мак. прегледъ год. VI, књ 2, стр. 2 и сл.), само че у славянитѣ тукъ стариятъ изговоръ на това име съ sk- както е било възприето името отъ по-старото мѣстно население, ce е задържалъ поради това, че, когато е настѫпила речената промѣна въ албански, тукъ е нѣмало вече никакво албанско население, въ случай че и Скопската область е спадала въ обсега на албанската прародина.
За обяснение на появата на беззвучната избушна съгласна р вм. звучната b би могло да се приеме, че още въ старобългарския езикъ, следъ като ероветѣ въ края на думитѣ не сѫ били вече изговаряни, краесловното -b въ Štib е било загубило вече своята звучность и е било изговаряно като -р (Štip), което сетне е проникнало и въ производни като штипл'анинъ и под., още повече, понеже и въ случаи като прилагателното *штибьскъи > штипски ce е появило -р- вм. -b- вследствие на регресивна асимилация. — Обратно явление имаме въ случаи като бълг. диал. оцедът, членна форма отъ оцет (стб. оцьтъ), оцедов, оцедар и пр.
Колкото се отнася до турската форма на името Ištip вм. Štip, съ предпоставено i, тя се дължи на познатия фактъ, че въ турския езикъ думи, които започватъ съ група съгласни st или št, sl, sk и под., ce изговарятъ съ i- или ü- въ началото, предъ тия съгласни, въ съзвучие съ вокала въ корена на думата: така турски се казва Islimné вм. Sliven, Istefan вм. Stefan, Üsk'üb (Скопие) и пр.